Решение № 1894 от 16.2.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2132/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница Варна срещу Решение № 94 от 23.05.2025 г. по АНД № 116/2024 г. на Районен съд – Девня (РС – Девня), с което е отменено Наказателно постановление (НП) № BG2023/2000-284 от 07.03.2024 г., издадено от Директора на ТД Митница Варна, с което на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Методи Попов“ № 22А, представлявано от П. Д. П., за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 1 ЗМ, е наложена имуществена санкция в размер на 12 666,92 (две хиляди четиристотин петдесет и две хиляди лева и четири стотинки), представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение на РС – Девня е неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл. 63в ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Поддържа се, че РС – Девня не е коментирал обстоятелството относно метода AOCS Cc 16-60, използван при изготвяне на експертизата от Централната митническа лаборатория /ЦМЛ/, като същият е посочен от самия производител в придружаващия стоката сертификат за приложим при изследване на процесната стока; Не е извършил цялостна проверка на наказателното постановление и не е обсъдил всички, представени по делото, писмени доказателства. Твърди се, че посоченият от декларатора код в процесната митническа декларация е некоректен, тъй като анализираната стока представлява палмово масло, което не е частично хидрогенирано, а е рафинирано палмово масло, претърпяло допълнителна необратима обработка за модификация на кристалната текстура, т.нар. „текстуриране“, който процес е специфичен единствено за позиция 1517 от Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките /ОБХС/. Изтъква се, че неправилно въззивният съд е кредитирал заключението по изслушаната съдебно химическа експертиза (СХЕ). Излагат се съображения, че при наличието на две противоположни заключения по делото РС - Девня е следвало да назначи тройна съдебно химическа експертиза с цел да се изясни спорният по делото въпрос. Навеждат се доводи, че при решаване на правния спор пред въззивния съд се е позовал на ирелавантна практика на Съда на ЕС, без да посочи приложимата такава в т. 48 от решение по дело С-292/22. Въз основа на изложеното от съда се иска отмяна на въззивното решение, като вместо него се постанови друго, с което да са потвърди обжалваното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание чрез процесуален представител юрк. В. К., касационната жалба се поддържа. Излагат се подробни съображения за наличието на акредитация от ЦМЛ за извършването на експертизи. Ответникът – „Милки Груп Био“ ЕАД, в депозиран чрез пълномощника адв.Ж. писмен отговор, касационната жалба се оспорва. В същия се поддържа, че въззивното решение, като постановено след обсъждане на релевантните по делото въпроси, съобразно събраните доказателства, е правилно. Сочи се, че не са възникнали основания за допускане на тройна СХЕ, доколкото процесуалният представител на Митница – Варна, не е обосновал непълнота, неправилност или необоснованост на приетата единична такава. По отношение на използвания от Централна митническа лаборатория /ЦМЛ/ метод на изследване се излага становище, че ЦМЛ е акредитирана единствено да извършва пенетрация, но не и Методология РАП 66. Подробно са развити съображения относно правилността на приетата по делото СХЕ, като същата, както и представените по делото анализен и здравен сертификати доказват наведените възражения за незаконосъбразност на НП. На изложените основания се моли отмяна на въззивното решение. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата, доколкото по делото са установени факти и са събрани доказателства, които установяват извършеното нарушение по чл. 234, ал. 1 ЗМ. Счита, че в обжалваното решение липсва внимателен анализ на характеристиките на процесната стока. Такъв не се съдържа и в СХЕ, която е изслушана в съдебно заседание във въззивната инстанция и която всъщност е като основа на постановеното от въззивната инстанция решение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго по същество, с което да се потвърдите издаденото НП С Молба с.д. № 18135/06.11.2025 г., от ответника по касация, чрез представителя по пълномощие, е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС с въпроси: 1.Дали член 42 от МК допуска съществуването на предвидените санкции за нарушаване на чл. 234 от МК, а именно глоба или имуществена санкция в размер от 100% до 200% от стойността на избегнатото като дължими, при положение, че тези държавни вземания са платени или обезпечени преди налагане на наказанието? 2.Следва ли държавата-членка да предвиди в националната система от санкции задължение за компетентния орган да извършва индивидуална преценка на всеки отделен случай на нарушение и при определянето на размера на конкретната санкция да взема предвид и всички факти и обстоятелства от значение при извършване на съответното нарушение, както и потенциалните последици от нарушението, с оглед целта на закона, в т.ч. когато всички държавни вземания са заплатени ведно с лихвите и няма щета за бюджета в хипотезата на „митническа измама“, предвидена в националното законодателство? Чрез представител по пълномощие, Директорът на ТД Митница Варна, в депозирано писмено становище, счита молбата за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Изложени са подробни съображения за липсата на предпоставки за отправяне на преюдициално запитване. Посочва се, че отговорът на поставените въпроси, вторият от които се твърди, че е хипотетичен и съдържащ в себе си търсения отговор, може да бъде даден от националния съд в мотивите на решението по настоящото дело. Излагат се съображения относно обстоятелството, че дружеството е заплатило пълния размер на дължимите държавни вземания преди издаване на наказателното постановление от административнонаказващия орган, е неотносимо към извършеното нарушение по ЗМ. Счита се, че доколкото административното производство, което приключва с решение на Директора на ТД Митница Варна за събиране на определените държавни вземания, е различно от административнонаказателното производство, финализирано с наказателно постановление, издадено от Директора на ТД Митница Варна, в качеството му на административнонаказващ орган, с което се налага имуществена санкция за извършено от юридическото лице административно нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Касационната жалба е редовна и допустима – подадена от участваща във въззивното производството страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63в ЗАНН. Решението е връчено на 03.06.2025 г., а касационната жалбата е депозирана на 06.06.2025 година. Административният съд, като прецени доводите на страните, фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Въззивното производство е образувано по жалба на „Милки Груп Био“ ЕАД против Наказателно постановление № BG2023/2000-284/НП от 07.03.2024 г. на Директора на ТД „Митница“ – Варна, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 12 666,92 лева, представляваща 100% от избегнатите публични държавни вземания, на основани чл. 234, ал.2, т. 1 вр. с ал. 1, т. 1 от ЗМ. За да се произнесе по спора РС-Девня е приел за установено от фактическа страна, че на 26.03.2023 г. на Пристанище Варна – Запад пристигнали контейнери № MEDU 2452620, № MEDU 6194647, № ТСКU 2260707, натоварени със стока, като за същата на 27.03.2023 г. била подадена митническа декларация за поставяне под режим допускане за свободно обръщение № 23 BG 002002092036 R 1. Стоката била декларирана като палмова мазнина RDB IFFCO HQPO 3639, бруто тегло 69 417.60 кг., нето тегло 67 200.00 кг., код по Тарик 1511909900, ставка на митото в размер на 9 %, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 13 571.70 лв. мито и 33 143.93 лв. ДДС. Получател на стоката бил „Милки Груп Био“ ЕАД. На 29.03.2023 г. от декларираната стока била взета проба, изпратена за изследване в ЦМЛ – София, където изготвили експертиза № 19 _ 07.04.2023/17.10.2023г. Съгласно същата, анализираното представлява палмов шортънинг – хранителен препарат, съставен само от рафинирано, избелено и дезодорирано палмово масло, химически непроменено, но претърпяло преработка за модифициране на кристалната структура /текстуриране/. Директорът на Д – МДМ дал становище, че въз основа правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН, стока с определените от експертизата характеристики се класира в позиция 1517, код 15179099 на КН, приложим код по Тарик 1517909990, касаещ хранителни препарати, получени от една мазнина / едно масло или техни фракции, дори хидрогенерирани, обработени чрез емулгиране, вкл. продуктите наречени shortenings. Проверяващите направили извод, че декларираният в митническата декларация код не бил коректен, тъй като тази позиция обхващала единствено рафинирани масла, но не и претърпели по – нататъшна обработка, независимо дали това води до химически промени или до модификации на кристалната структура, респективно - не били заплатени частично дължимите държавни вземания. Съставен бил АУАН, предявен и подписан с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива. Издадено било НП, връчено по надлежния ред. В хода на въззивното производство била изготвена и приета съдебно – химическа експертиза, видно от която методът описан в РАП _ 66 / версия 03 / 19. 08. 22, използван от ЦМЛ за определяне на продукта като модифициран е невалидиран, недостатъчен, необективен по своята същност и няма достатъчна научна обосновка. Методът AOCS Cc 16 – 60, на който е базиран РАП _ 66 / версия 03 / 19. 08. 22 не може да служи като метод за идентификация на различни мазнини / продукти, а само за окачествяване на известни продукти с познат състав и строеж, доказани със съответните аналитични методи. При вземането на пробата не е използван приложимия стандартизиран метод. Пробата представлява маслообразна маса с гладка текстура, без разслояване, т.е. наблюдава се възвръщане на първоначалния вид. При постановяване на решението, въззивният съд приел, че актосъставител и административнонаказващ орган, съответно са съставили АУАН и издали НП, съобразявайки основно изготвена в ЦМЛ експертиза и дадено от Д – МДМ становище. На това заключение РС – Девня е противопоставил изготвената в хода на съдебната фаза СХЕ, като подчертал опита, квалификацията и авторитета на вещото лице по нея. Съдът отчел, че при извършеното тарифното класиране са взети предвид и Обяснителните бележки към хармонизираната система, които не са нормативен акт, съгласно трайната национална и европейска съдебна практика. Намерил, че обяснителните бележки към хармонизираната система представляват важни способи за гарантиране на еднакво прилагане на общата митническа тарифа и като такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване, но нямат задължителна сила. В заключение, ДРС приел становището за осъществена митническа измама за недоказано и необосновано, т.е. - невъзможност да се направи категоричен извод, че процесната стока следва да се класира под друг код, въз основа на което отменил обжалваното НП. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна. Решението на РС - Девня е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Въззивният съд не е обсъдил и преценил в съвкупност събраните по делото доказателства, не е изяснил релевантните по спора факти и приложимото право, което е довело до невярно установяване на фактическата обстановка по случая и необоснованост на извода за недоказаност на административното нарушение „митническа измама“. В административната преписка са приложени писмени доказателства, които не са преведени на български език – фактура за стоката, опаковъчен лист, заплатени такси за превоз на стоката, сертификати за качество и др. Следвало е съдът да укаже на АНО да ги представи с легализиран превод и при неизпълнение на указанието - да не ги приема към доказателствата по делото, а при приемането им в заверен превод – да ги анализира и оцени в съвкупност с останалия доказателствен материал. Приетото и кредитирано заключение на изготвената СХЕ, в хода на въззивното производството, е оспорено от митническата администрация, като е направено мотивирано искане за назначаване на повторна тройна експертиза. Оспорването е направено съобразно изискването на чл. 153 от НПК, поради което съдът е следвало да допусне исканата експертиза, предвид противоречието между изготвената СХЕ и МЛЕ. С бланкетни мотиви, свеждащи се до „липса на необходимост за изясняване предмета на делото“, съдът е оставил без уважение искането на АНО. Следва да се подчертае, че още при назначаване на експертизата, след замяната на първоначално назначеното в.л. А. А., процесуалните представители на органа са възразили срещу назначаването на Ц. С., като са изложили подробни мотиви и са посочили други възможни вещи лица. Възражението е оставено без уважение от РС - Девня без излагане на конкретни аргументи. Назначаването на определено вещо лице при мотивирано възражение от една от страните, и последващото отхвърляне на искането й за повторна тройна експертиза при наличие на явни противоречия между вече изготвените идентични такива, представлява съществено нарушаване на принципа на равнопоставеност и състезателност в процеса. Съдът е следвало да предостави възможност на АНО да конкретизира оспорването на СХЕ относно кои отговори е и на какви факти и обстоятелства се основава, като в оспорената част да се допусне тройна СХЕ. Аргументите на въззивния съд да не кредитира МЛЕ по съображения, че анализите, които извършва ЦМЛ, са за целите на митническия контрол и ЦМЛ е част от системата на митническите органи, което поражда съмнение относно нейната обективност и компетентност, са несъстоятелни. В случая компетентността на ЦМЛ следва пряко от закона – Устройствения правилник на АМ /УПАМ/. Съгласно чл.22, т.6 от УПАМ, Дирекция „Централна митническа лаборатория“ е част от Специализираната администрация в ЦМУ на АМ и съгласно чл.28, т.1 изследва, анализира и идентифицира стоки за целите на митническия надзор и контрол. Единственото законосъобразно процесуално действие при наличие на две противоречащи си експертни заключения /независимо, че в случая изготвената в хода на въззивното производство експертиза има за предмет по – скоро самата митническа експертиза и нейните методи/ е назначаването на тройна такава. Противоречието в двете заключения не може да бъде преодоляно чрез акцентиране върху професионалните качества и опита на едното вещо лице и внасяне на съмнения в обективността на другото на база принадлежността му към Агенция „Митници“. Настоящият състав намира, че неправилно първостепенният съд е отхвърлил като незадължителен ненормативен акт Обяснителните бележки към Хармонизираната система, поради което е заключил, че митническите органи не е следвало да се позовават на тях при извършеното тарифно класиране. При постановяване на решението си РС - Девня не е отчел задължителните постановки на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-292/22г. Отговорите на поставените в преюдициалното запитване въпроси са от съществено значение за решаване на спора по настоящото дело. В Решението си от 15 юни 2023г. СЕС е потвърдил досегашната си практика, че макар Обяснителните бележки към ХС и към КН да нямат задължителна правна сила, те представляват важни способи за гарантиране на еднаквото прилагане на Общата митническа тарифа и в това си качество предоставят полезни насоки за нейното тълкуване /т. 38 и т. 39/. Относно позиции 1511 и 1517 КН, в точки 40 – 42 от решението СЕС е приел, че съгласно текста на позиция 1511 от КН, тя обхваща „палмово масло и неговите фракции, дори рафинирани, но не химически променени“. Според обяснителната бележка към ХС за позиция 1511 от ХС, чийто текст съвпада с този на позиция 1511 от КН, палмовото масло е предназначено за разни цели, а когато е рафинирано, се използва в хранителната промишленост, в частност като мазнина за готвене и за производството на маргарин. Позиция 1517 от КН освен „маргарин“ включва и „хранителни смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, различни от хранителните мазнини и масла и техните фракции от № 1516“, а именно различни от „животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“. В точка 43 от решението е уточнено, че от една страна, според ОБХС за позиция 1517, чийто текст съвпада с този на позиция 1517 от КН, тази позиция обхваща по-специално продукти, „чиито масла или мазнини могат да бъдат предварително хидрогенирани, могат да са емулгирани, разбити или предварително обработени чрез текстуриране или по друг начин“. Понятието „текстуриране“ е дефинирано в посочената обяснителна бележка към ХС като „видоизменение на текстурата или на кристалната структура“. В същата бележка се уточнява, че тази позиция включва и препаратите, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, дори хидрогенирани, които са били обработени чрез някой от неизчерпателно изброените в тази обяснителна бележка способи, сред които фигурира текстурирането. В обяснителната бележка сред „основните продукти“, класирани в тази позиция 1517, са посочени изрично продуктите, наречени „shortenings“, които съгласно същата бележка са „получени от масла или мазнини чрез текстуриране“. Уточнява се, че се изключват „несмесените мазнини и масла, които са били само рафинирани, без по-нататъшна обработка, които остават класирани в съответните си позиции, дори ако са приготвени за продажба на дребно“. В решението си СЕС е приел, че основната характеристика на стоките, които могат да попаднат в позиция 1517, е, че представляват „смеси“, а именно продукти, получени от смеси на мазнини и/или масла, или пък „препарати“, а именно продукти, получени от една-единствена мазнина или от едно масло, претърпели обработка чрез способите, които са примерно изброени в съответните обяснителни бележки към ХС, като нито в КН, нито в обяснителните бележки към КН или към ХС има индикации, че за да попада в позиция 1517, сместа или препаратът трябва да е претърпял/а обработка, която води до химическа промяна на продуктите, от които е съставен/а. От друга страна, позиция 1511 обхваща както суровото палмово масло и неговите фракции, така и рафинираното палмово масло и неговите фракции, които са рафинирани, но не химически променени. Следователно към тази позиция не спадат палмовите масла, претърпели обработка, различна от рафинирането. В това отношение е ирелевантен въпросът дали съответните продукти са били химически променени в резултат от тази обработка./т. 44, 45 и 46 от решението/. Обоснован е извод, че за да се изключи класирането на разглежданите продукти в позиция 1511, е достатъчно да се определи дали те са претърпели някаква обработка, различна от рафинирането, като например текстуриране, което съгласно съответната обяснителна бележка към ХС се състои във видоизменение на текстурата или на кристалната структура на продукта./т.46 и 47 от решението/. Прието е, че продукт с обективни характеристики и свойства като тези на разглеждания продукт може да спада към позиция 1517, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши по отношение на физическите характеристики на този продукт, в светлината по-специално на твърденията на страните в главното производство по този въпрос. По-конкретно, за да определи дали посоченият продукт спада към позиция 1511, или към позиция 1517, тази юрисдикция ще трябва да установи въз основа на данните, с които разполага, и на резултатите от извършените от митническите органи изследвания дали този продукт е претърпял обработка, различна от рафинирането. По отношение на тарифното класиране на процесната стока, СЕС е постановил, че Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение /ЕС/ 2018/1602 на Комисията от 11 октомври 2018 г. и Регламент за изпълнение /ЕС/ 2019/1776 на Комисията от 9 октомври 2019 г., трябва да се тълкува в смисъл, че хранителен препарат от палмово масло, който не спада към позиция 1516 от тази номенклатура и е претърпял обработка, различна от рафинирането, спада към позиция 1517, като в това отношение е ирелевантен въпросът дали препаратът е бил химически променен в резултат от тази обработка. Относно приложените от митническите органи методи и процедури за изследване, СЕС е приел, че дори когато обяснителните бележки към КН изрично предвиждат даден метод, той не трябва да се счита за единствения приложим метод за целите на изследването на съществените характеристики на съответните продукти, като консистенцията им. Следователно, ако считат, че предвиденият в обяснителните бележки към КН метод не води до резултат, който съответства на КН, митническите органи на държавата членка или икономическият субект могат да упражнят правото си да сезират компетентния орган. В такъв случай запитващата юрисдикция е тази, която следва да реши кой е най-подходящият метод за определяне на съществените за класирането на съответните продукти техни характеристики. На още по-голямо основание следва да се приеме, че когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване. Въззивният съд, в обжалваното решение, не е посочил и обсъдил изобщо каква е стоката, предмет на подадената декларация, нейните характеристики, съответно отговарят или не на декларираният от дружеството код по ТАРИК е 1511909900, или на характеристиките на приетия от АНО код по ТАРИК 1517909990. С оглед тълкуването, дадено в Решението на СЕС по дело С-292/22, релевантните към спора въпроси са дали стоката е претърпяла допълнителна обработка, различна от рафинирането - в който случай, съгласно т. 48 от решението по дело С-292/22, стоката следва да се класира в позиция по КН 1517 и дали приложените от митническите органи процедури и методи за изследване, са подходящи да доведат до съответстващи на КН резултати, т.е. дали чрез тях могат да се установят обективните характеристики на стоката за целите на правилното й тарифно класиране. Предвид гореизложеното РС - Девня е извел необоснован извод, че митническите органи не са доказали извършването на нарушението „митническа измама“. Първостепенният съд не е изложил мотиви от фактическа и правна страна, които да са относими към установяване на обективните характеристики на процесната стока, респ. за нейното правилно тарифно класиране по КН, въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид обяснителните бележки към КН и ХС за позиции 1511 и 1517. Съществени за определяне на тарифния код на внесената стока са нейните обективни характеристики и свойства. В случая РС - Девня не е извършил такава преценка. Не е изследвал и обсъдил събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства. С оглед задълженията си за разкриването на обективната истина и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, въззивният съд е следвало да изпълни задължението си, регламентирано от законодателя, и да събере всички допустими, необходими и относими доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото, след което да ги обсъди с цел изясняване в достатъчна степен на обективната истина. По делото са останали неизяснени спорните за случая обстоятелства, а именно стоката, декларирана от дружеството претърпяла ли е обработка за модифициране на кристалната структура /текстуриране/. Предвид забраната по чл.220 АПК за нови фактически установявания в касационното производство, обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Девня. При новото разглеждане на делото, с оглед изясняване на спорните обстоятелства, въззивната инстанция следва да назначи тройна съдебно – химическа експертиза, която да установи характеристиките и свойствата на декларираната стока, съответно отговарят или не на декларирания от дружеството код, съответно на характеристиките на приетия от АНО код, да извърши проверка и преценка на доказателствата по делото, съгласно указанията, дадени по-горе, както и за съставомерността на деянието. В случай че поради липса на проби за изследване от тройна СТЕ провеждането й е невъзможно, ДРС следва да обсъди заключенията, приети по делото, в контекста на установените обективни характеристики на внесената стока, ОБХС, документите, придружаващи стоката, включително информацията от самия производител, която е приложена по делото. Резултатите от МЛЕ и СХЕ следва да се обсъдят и подложат на задълбочен анализ, както в контекста на описанието на използвания метод, така и в контекста на всички събрани писмени доказателства. При необходимост и при липса на контролни проби за изследване от тройна СХЕ, ДРС може да допусне СТЕ само по документи, която да изследва принципно относимите към класирането въпроси. При формулиране на въпросите, е достатъчно да се изходи и от разграничението на спорните позиции по ОБХС и описанието на метода AOCS Сс 16-60, на който е основана РАП-66. При изследване на въпроса за обективните характеристики на стоката и за обработката, на която е била подложена, ДРС следва да съобрази, обсъди и анализира, и данните от придружаващите стоката документи, след приобщаването им в лицензиран превод на български език, на осн. чл.134 от НПК. Относно представените за пръв път пред касационната инстанция доказателства за заплащане на задълженията за мито и ДДС преди издаване на АУАН и НП, съдът следва да изложи мотиви за приложимостта на чл. 28 от ЗАНН и принципа на пропорционалност, който е определен в член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз и свързаната с него практика на СЕС, част от която е реферирана от страните. Предвид изложеното, следва да бъде оставено без уважение искането на ответника за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, поради това, че в случая въззивният съд не е изяснил фактите по делото. С оглед връщането на делото за ново разглеждане от Районен съд - Девня, по отношение направеното искане за разноски е приложим чл. 226, ал. 3 от АПК, съгласно който при новото разглеждане на делото въззивният съд се произнася и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, съобразно изхода на спора. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, Седми тричленен състав