Решение № 9623 от 24.6.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 3999/2024 г.
Административен съд - София-град24.06.2024 г.докладчик Младен Семов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т., [ЕГН] против Заповед № ЗСПД/Д-С-СЛ/682 от 09.02.2024г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – р-н С., към регионална дирекция С.-град, потвърдена с Решение № 22-РД06-0054 от 03.04.2024г. на директора на РДСП С. – град, в частта с която е определена еднократна помощ за раждане на първо дете в размер на 250лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия: Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на М. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.22, ел.адрес: [електронна поща] против Заповед № ЗСПД/Д-С-СЛ/682 от 09.02.2024г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – р-н С., към регионална дирекция С.-град, потвърдено с Решение № 22-РД06-0054 от 03.04.2024г. на директора на РДСП С. – град, в частта с която е определена сума в размер на 250лв. наместо 375лв. еднократна помощ за раждане на първо дете. Претендира незаконосъобразност на оспореният акт, като излага съображение, че тълкуването на чл.12 вр. чл.11 от ППЗСПД предполага от датата на раждането на детето майката да може да подаде заявление за еднократна помощ, а не, че размерът на помощта е този, определен в Закона за държавния бюджет, когато е родено детето. На тази база и като е подала заявление за получаване на помощта на 07.02.2024г., приложим е чл.63 ал.9 т.1 от ЗДБ на РБ за 2024г. и размера на помощта следва да бъде 375лв. Успоредно с това и съгласно чл.12 ал. т.2 ЗСПД еднократната помощ се погасява в тригодишен срок и не е обосновано да се санкционират майки, които не са заявили помощта не при самото раждане а година по-късно.Така, ако майка заяви помощта на третата година след раждането с нея биха могли да се купят много по-малко продукти, отколкото ако същата е заявена при раждането. На следващо място твърди, че Закона за държавния бюджет за 2023г. е бил отменен със закона за държавния бюджет за 2024г. и ДСП С. не е можело да се позовава на отменена норма. На последно място твърди, че акта е постановен в нарушение на целта на закона, като в мотивите на ЗДБ за 2024г. е записано изрично, че една от причините за увеличението на помощта са силно инфлационните процеси, като е редно да се окаже по-адекватна подкрепа на семействата. Ответната страна – директора на ДСП-С. не изразява становище по жалбата. Съдът, намира, че жалбата отговаря на изискванията за съдържание и приложения, подадена е в срока по чл. 10 ал.6 от ЗСПД, от активно легитимирано лице, поради което следва да бъде разгледана по същество. По съществото на спора, с оглед данните по делото, твърденията на страните и предмета на служебна проверка, съдът съобрази: Процесният акт е постановен от компетентен орган, съобразно чл.10 ал.5 от ЗСПД, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при излагане на фактически и правни съображения обосновали постановяване на акта, спазване на производствените правила по чл.2 ал.7 ЗСПД вр. чл.11 и сл. от ППЗСПД. Във връзка с материалната законосъобразност на акта е установено и на тази база следва да се приеме: На 07.02.2024г. жалбоподателката е подала чрез ССЕВ заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ по чл.6 ЗСПД, заведено с вх. № от 08.02.2024г. за детето А. М., родено на 02.06.2023г. – първо дете. Във връзка с извършен предварителен контрол заявлението е прието за редовно, като подадено окомплектовано с всички необходими придружаващи го документи. На тази база и като е прието, че съгласно чл.63 ал.9 т.1 от ЗДБ за 32023г. размера на еднократната помощ е 250лв. е постановена и процесна оспорваната заповед за отпускане на помощ в посоченият размер. Спора е чисто правен и се свежда до начина на определяне помощта при подаване на заявление в годината, последвала годината раждането на детето. По силата на чл.6 ал.2 от ЗСПД размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се диференцира според поредността на децата, родени от майката, като за първо, второ и трето дете е по-висок. Нормативно използваният термин „съответната година“ налага извода, че приложим по отношение размера на помощта е норматива определен със ЗДБ за годината на раждането на детето, като съответен за нея. Нещо повече по силата на Закона за държавния бюджет чл.63 ал.9 т.1 е посочено, че размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. за първо дете е 250 лв. Т.е. и от своя страна, ЗДБ за 2023г. ясно определя размера на помощта за самата 2023г. Разпоредбата на чл.12 от ЗСПД от своя страна регламентира погасяване на правото да се иска помощ, като в хипотезата приложима към настоящият казус по ал.1 т.2 това е след навършване на тригодишна възраст от детето. В този смисъл безспорно правото да се заяви и получи помощ не е погасено, респ. жалбоподателката е можела и е подала заявление за отпускането и, но датата на подаване на заявлението не може да се приеме за определяща приложимостта на ЗДБ, респ. - размера на помощта, съобразно ЗДБ действащ към подаването му. Противно на твърденията на жалбоподателката, ако тя бе подала заявление през 2023г. то не би настъпил инфлационен ефект спрямо покупателната себестойност на размера на помощта. В този смисъл дали и кога ще упражни правото си е неин избор, а размера на помощта е ясно фиксиран и установен в норматив съответен на ЗДБ за годината на раждане на детето. Следва да се добави още, че закона за държавният бюджет за 2023г. представлява действащ акт и приложимо по време право спрямо всички правоотношения предмет на регламентация за посочената година. Той преустановява действието си за следващата бюджетна година и да, в този смисъл закона за 2024г. го отменя, но го отменя занапред а не суспендира със задна дата действието му. Правопораждащият факт – раждане на дете през 2023г. обосновава и съответствието с размера на претендираното право на еднократна помощ съответствие с нормативите за 2023г. По силата на чл.12 от ППЗСПД правото на еднократна помощ при раждане на дете възниква от датата на раждане на детето. Т.е. от датата на раждане на детето, до навършване тригодишна възраст, съответният родител може да подаде заявление за отпускане на еднократна помощ за отглеждането му в размер определен със закона за държавният бюджет за годината в която детето е родено. С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Като следствие и на основание чл.172 ал.2 предл. четвърто от АПК, Административен съд София-град, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т., [ЕГН] против Заповед № ЗСПД/Д-С-СЛ/682 от 09.02.2024г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – р-н С., към регионална дирекция С.-град, потвърдена с Решение № 22-РД06-0054 от 03.04.2024г. на директора на РДСП С. – град, в частта с която е определена еднократна помощ за раждане на първо дете в размер на 250лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на страните. Съдия: РЕШИ:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.10 ал.6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба на М. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет.4, ап.22, ел.адрес: [електронна поща] против Заповед № ЗСПД/Д-С-СЛ/682 от 09.02.2024г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – р-н С., към регионална дирекция С.-град, потвърдено с Решение № 22-РД06-0054 от 03.04.2024г. на директора на РДСП С. – град, в частта с която е определена сума в размер на 250лв. наместо 375лв. еднократна помощ за раждане на първо дете. Претендира незаконосъобразност на оспореният акт, като излага съображение, че тълкуването на чл.12 вр. чл.11 от ППЗСПД предполага от датата на раждането на детето майката да може да подаде заявление за еднократна помощ, а не, че размерът на помощта е този, определен в Закона за държавния бюджет, когато е родено детето. На тази база и като е подала заявление за получаване на помощта на 07.02.2024г., приложим е чл.63 ал.9 т.1 от ЗДБ на РБ за 2024г. и размера на помощта следва да бъде 375лв. Успоредно с това и съгласно чл.12 ал. т.2 ЗСПД еднократната помощ се погасява в тригодишен срок и не е обосновано да се санкционират майки, които не са заявили помощта не при самото раждане а година по-късно.Така, ако майка заяви помощта на третата година след раждането с нея биха могли да се купят много по-малко продукти, отколкото ако същата е заявена при раждането. На следващо място твърди, че Закона за държавния бюджет за 2023г. е бил отменен със закона за държавния бюджет за 2024г. и ДСП С. не е можело да се позовава на отменена норма. На последно място твърди, че акта е постановен в нарушение на целта на закона, като в мотивите на ЗДБ за 2024г. е записано изрично, че една от причините за увеличението на помощта са силно инфлационните процеси, като е редно да се окаже по-адекватна подкрепа на семействата. Ответната страна – директора на ДСП-С. не изразява становище по жалбата. Съдът, намира, че жалбата отговаря на изискванията за съдържание и приложения, подадена е в срока по чл. 10 ал.6 от ЗСПД, от активно легитимирано лице, поради което следва да бъде разгледана по същество. По съществото на спора, с оглед данните по делото, твърденията на страните и предмета на служебна проверка, съдът съобрази: Процесният акт е постановен от компетентен орган, съобразно чл.10 ал.5 от ЗСПД, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, при излагане на фактически и правни съображения обосновали постановяване на акта, спазване на производствените правила по чл.2 ал.7 ЗСПД вр. чл.11 и сл. от ППЗСПД. Във връзка с материалната законосъобразност на акта е установено и на тази база следва да се приеме: На 07.02.2024г. жалбоподателката е подала чрез ССЕВ заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ по чл.6 ЗСПД, заведено с вх. № от 08.02.2024г. за детето А. М., родено на 02.06.2023г. – първо дете. Във връзка с извършен предварителен контрол заявлението е прието за редовно, като подадено окомплектовано с всички необходими придружаващи го документи. На тази база и като е прието, че съгласно чл.63 ал.9 т.1 от ЗДБ за 32023г. размера на еднократната помощ е 250лв. е постановена и процесна оспорваната заповед за отпускане на помощ в посоченият размер. Спора е чисто правен и се свежда до начина на определяне помощта при подаване на заявление в годината, последвала годината раждането на детето. По силата на чл.6 ал.2 от ЗСПД размерът на помощта по ал. 1 се определя ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, който не е по-малък от предходната година и се диференцира според поредността на децата, родени от майката, като за първо, второ и трето дете е по-висок. Нормативно използваният термин „съответната година“ налага извода, че приложим по отношение размера на помощта е норматива определен със ЗДБ за годината на раждането на детето, като съответен за нея. Нещо повече по силата на Закона за държавния бюджет чл.63 ал.9 т.1 е посочено, че размерът на еднократната помощ при раждане на живо дете по чл. 6, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за 2023 г. за първо дете е 250 лв. Т.е. и от своя страна, ЗДБ за 2023г. ясно определя размера на помощта за самата 2023г. Разпоредбата на чл.12 от ЗСПД от своя страна регламентира погасяване на правото да се иска помощ, като в хипотезата приложима към настоящият казус по ал.1 т.2 това е след навършване на тригодишна възраст от детето. В този смисъл безспорно правото да се заяви и получи помощ не е погасено, респ. жалбоподателката е можела и е подала заявление за отпускането и, но датата на подаване на заявлението не може да се приеме за определяща приложимостта на ЗДБ, респ. - размера на помощта, съобразно ЗДБ действащ към подаването му. Противно на твърденията на жалбоподателката, ако тя бе подала заявление през 2023г. то не би настъпил инфлационен ефект спрямо покупателната себестойност на размера на помощта. В този смисъл дали и кога ще упражни правото си е неин избор, а размера на помощта е ясно фиксиран и установен в норматив съответен на ЗДБ за годината на раждане на детето. Следва да се добави още, че закона за държавният бюджет за 2023г. представлява действащ акт и приложимо по време право спрямо всички правоотношения предмет на регламентация за посочената година. Той преустановява действието си за следващата бюджетна година и да, в този смисъл закона за 2024г. го отменя, но го отменя занапред а не суспендира със задна дата действието му. Правопораждащият факт – раждане на дете през 2023г. обосновава и съответствието с размера на претендираното право на еднократна помощ съответствие с нормативите за 2023г. По силата на чл.12 от ППЗСПД правото на еднократна помощ при раждане на дете възниква от датата на раждане на детето. Т.е. от датата на раждане на детето, до навършване тригодишна възраст, съответният родител може да подаде заявление за отпускане на еднократна помощ за отглеждането му в размер определен със закона за държавният бюджет за годината в която детето е родено. С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Като следствие и на основание чл.172 ал.2 предл. четвърто от АПК, Административен съд София-град,
Цитирани разпоредби
15- чл. 11 ППЗСПД
- чл. 12 ППЗСПД
- чл. 63, ал. 9, т. 1 ЗДБ
- чл. 10, ал. 5 ЗСПД
- чл. 10, ал. 6 ЗСПД
- чл. 12 ЗСПД
- чл. 2, ал. 7 ЗСПД
- чл. 6 ЗСПД
- чл. 6, ал. 2 ЗСПД
- чл. 10, ал. 6
- чл. 12
- чл. 145
- чл. 172, ал. 2
- чл. 6, ал. 1
- чл. 63, ал. 9, т. 1