Мотиви към Решение № 5398 от 16.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 10697/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от „Л.-ДП“ ООД, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., ул.“Ч. с. №••••••••••, представлявано от управителя С. Х. Р., против наказателно постановление №••••••••••• г., издадено от заместник-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, с което на основание чл.154б, ал.2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лева, за нарушение на чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно издадено, както и наложеното административно наказание по отношение на неговия размер, който счита за явно несправедлив и необосновано прекомерен. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушение още в началната фаза на производството: на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН, изразяващо се в липсата на възможност за пълна индивидуализация на свидетелите, поради непосочване в АУАН и на рождената им дата; на разпоредбата на чл.53, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо се в бланкетно посочване в НП на обстоятелствата, при които е извършено вмененото нарушение – не са посочени конкретни строителни машини, регистрационния им номер, нито техния брой, с оглед на което липсва ясна индивидуализация относно превозното средство; на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в липсата на посочен законов текст в НП, който да визира конкретен състав на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, доколкото в посочените разпоредби от Наредбата е регламентирано административно наказание за извършване на СМР, ремонтни дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата част на строителни машини, излизащи от строителния обект, т.е. Наредбата е дадена без законова делегация, а същата е приета на основание чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА, като регулирането на движението в рамките на общината не е сред посочените в чл.17 от ЗМСМА, не може да се отнесе и към изброените области в чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА. Навежда доводи, че вменените като нарушени разпоредби на жалбоподателя от Наредбата противоречат и на чл.28а от ЗЧАВ, а доколкото посоченото в чл.29а от Наредбата „движение на МПС, превозвващи строителни материали“ не представлява отделна категория МПС, то строителните машини спадат в категорията „самоходни машини“ по смисъла на параграф 1, т.16 от ДР на ЗДвП, който се явява приложимия закон в разглежданата хипотеза, особено с оглед посочената цел на Наредбата от АНО за превенция от ПТП. Навежда доводи, че в АНО не ангажира никакви доказателства, че неиндивидуализираните строителни машина са собственост на дружеството или че са ползвани от същото, както и че нарушението е извършено от жалбоподателя с посочените строителни машини. Сочи, че АНО е изложил бланкетни съображения относно вината, включително отегчаващите и смекчаващите обстоятелства, отчитайки, че в настоящия случай отговорността е обектива и за виновно поведение не може да се говори, както и, че процесното НП е издадено, след изтичане на законоустановения едномесечен срок от получаване на преписката по чл.52, ал.1 от ЗАНН. Оспорва размера на имуществената санкция, която отчита като наложена без да са изложени мотиви в НП какво налага санкционирането към максималния предвиден размер. Позовава се на едновременното посочване в санкционния акт, че нарушението е формално и резултатно, а липсата на доказано наличие на настъпили вреди е в противеречие с налагането на санкция в максимален размер. Освен това сочи, че ако изобщо е налице административно наказание, то е оправдано да се приложат правилата на чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.М. П. от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Претендира присъждане на разноски, за които представя съответни доказателства. Ответната страна по жалбата в лицето на АНО, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – юрк.Силвия Паунова, след приключване на съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно и законосъобразно. Оспорва направеното възражение в жалбата, че не е изследвано какви и колко строителни машини са напускали обекта, доколкото нарушението се изразява в липсата на изградено устройство за измиване на ходовата част на автомобилите, преди стартиране на строежа. Оспорва направеното възражение в жалбата, относно размера на наложената санкция, доколкото именно в такъв размер се постига превантивната цел за опазване здравето на гражданите на гр.София. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед ниската фактическата и правна сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание и липса на доказателства за реално плащане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Процесното НП е надлежно връчено лично на упълномощено от жалбоподателя лице на 02.07.2024 г., съгласно приложеното известие за доставяне, а жалбата против него е подадена чрез АНО на 09.07.2024 г., видно от датата на поставения входящ номер върху същата, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка: На 28.03.2024 г., около 13: 20 часа, старшите инспектори при Столичен инспекторат към Столична община – Г. И. С. и Г. М. Г.ев, извършили проверка на място в обект: „жилищна сграда с подземни гаражи и ателие за шивашки услуги с изложбена зала“, находяща се на адрес гр.С., район С., ул.“П.. Ж. С.“, попадаща в УПИ ••••••••••, м.“М. д. 1-6 част“. В хода на проверката, контролните органи констатирали, че обектът е на изкопни работи и от него се извозват земни маси, но в него няма изградено устройство за измиване на ходовата част на излизащата механизация. За направените констатации в хода на проверката, старши инспектор Г. Минков Г.ев съставил Констативен протокол №КП-24- 0012732 на 28.03.2024 г., ведно с приложен към него снимков материал. Тъй като на обекта не присъствал технически ръководител, на който да бъде връчен съставения констативен протокол, същият бил изпратен на жалбоподателя, ведно с покана за съставяне на АУАН за констатираното нарушение на чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, надлежно връчени на 15.04.2024 г. на упълномощено от дружеството лице да получава книжа и пратки. На 24.04.2024 г., старши инспектор при Столичен инспекторат към Столична община Г. И. С., в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта, съставил АУАН №•••••••, против „Л.-ДП“ ООД, за това, че на 28.03.2024 г., около 13: 20 часа, в гр.С., район С., ул.“П.. Ж. С.“, в обект: „жилищна сграда с подземни гаражи и ателие за шивашки услуги с изложбена зала“, в УПИ •••••••••, м.“М. д. 1-6 част“, извършва СМР, без изградено устройство за измиване на ходовата част на строителна техника и машини, излизащи от обекта, с което е нарушена разпоредбата на чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата за органицация на движението на територията на Столична община. АУАН е надлежно предявен и връчен на изрично упълномощено от жалбоподателя лице, срещу негов подпис, на датата на неговото съставяне, със саморъчно вписани обяснения относно желание за сключване на споразумение, съгласно чл.36, ал.2 от ЗАНН, за допуснатото нарушение. Жалбоподателят не се възползвала от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН - да представи писмени възражения пред АНО в законоустановения срок. Въз основа на направените констатации в съставения АУАН, заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градса мобилност“, издал процесното НП №•••••••••••• г., с което на основание чл.154б, ал.2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, наложил на „Лоза-ДП“ООД имуществена санкция в размер на 50 000 лева, за нарушение на чл.29а, ал.1, т.17 от същата Наредба. АНО възпроизвел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и го приел за законосъобразно съставен. Във връзка с направеното предложение за сключване на споразумение от жалбоподателя, изрично посочил, че на основание чл.58г, ал.2, т.2, пр.1, във вр. с ал.16 от ЗАНН, постигането на такова е недопустимо, предвид наложеното на жалбоподателя в едногодишен срок административно наказание „имуществена санкция“ с влязло в сила споразумение. АНО изложил мотиви, че определя наказанието в максимален размер, при преценка на условията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, и с оглед постигане целите на Наредбата – безопасността на участниците в движението, ограничаване и превенция на източници на замърсяване и намаляване на емисиите на финни прахови частици, отделяни в резултат на тежкотоварни превозни средства с непочистена ходова част, превенция на ПТП, предотвратяване на замърсяване и опазване на чистотата на атмосферния въздух и градската среда, неизменно свързани с живота и здравето на гражданите. При вземане предвид на следните обстоятелства – наличието на отегчаващи и липса на смекчаващи обстоятелства, фактът, че нарушението е от категорията на формалните, че реално е създадена предпоставка за замърсяване, високата степен на обществена опасност и вредоносните последици от резултатното нарушение, извършено от юридическо лице, чийто предмет на дейност е свързан със строителство, АНО приел, че няма основание за приложение на чл.28 от ЗАНН. Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля С.; от приетите писмени доказателства: процесните АУАН и НП; съставения констативен протокол, ведно с приложения; покана за съставяне на АУАН; полномощно с нотариална заверка на подпис на упълномощителя; известия за доставяне; заповед на кмета на Столична община и длъжностна характеристика. АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи, съгласно представената заповед №•••••••••••••г., издадена от кмета на Столична община, с която изрично упълномощава АНО да издава НП за констатирани нарушения на Наредбата, и актосъставителят, съобразано заеманата длъжност – старши инспектор в Столичен инспекторат към Столична община, в уверение на което е представената по делото длъжностна характристика за заеманата длъжност от последния, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон /чл.137, ал.1 и ал.2 от Наредбата/, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 24.04.2023 г., т.е. в рамките на предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя, което от своя страна е станало в хода на извършената проверка в обекта на 28.03.2024 г. Процесното НП е издадено на 20.06.2024 г., т.е. в рамките на предвидения шестмесечен давностен срок в чл.34, ал.3 от ЗАНН, считано от съставяне на акта. В тази връзка, релевираното възражение в жалбата за наличие на самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, поради неиздаването му в рамките на предвидения едномесечен срок в разпоребата на чл.52, ал.1 от ЗАНН, не се споделя от съда. Следва да се отбележи, че този срок е инструктивен и не обвързва АНО с издаване на НП в неговите рамки. В случая е спазен давностния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, който е единствено меродавен относно преценката за законосъобразното развитие на образуваното със съставения АУАН административнонаказателно производството. Съдът не констатира допуснати съществени по тежест процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до накърняване правото на защита на санкционираното лице, до степен да не може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Спазени са императивните изисквания на разпоредбите на чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Непосочването на дата на раждане на вписания в АУАН свидетел, също не съставлява съществено процесуално нарушение. Безспорно, целта на законодателя с въвеждането на това изискване, е посочените свидетели в акта да бъдат лесно установими и призовани в случай на необходимост от провеждане на разпита им в съдебната фаза на процеса. От материалите по преписката /приложения констативен протокол/ се установява по несъмнен начин, че вписаният един свидетел в АУАН е заемал същата длъжност като актосъставителя в Столичен инспекторат, което обстоятелство способства за неговото безпроблемно установяване и призоваване му в качеството на свидетел по делото. Следователно, липсата на данни за датата на раждане на вписания свидетел по никакъв начин не е ограничило правото на защитата на жалбоподателя, доколкото в съдебната фаза на процеса не е било необходимо изясняване на описаните в съставения акт фактически обстоятелства, чрез провеждане и на неговия разпит, освен на актосъставителя. Тъй като вписаният в акта един свидетел е присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, и актосъставителят също е очевидец на извършеното нарушение, съдът намира, че в случая е спазена приложимата разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат ясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено. С направеното описание са посочени и всички съставомерни признаци на вмененото нарушение, и освен това тези признаци, максимално са конкретизирани и откъм фактически обстоятелства, в съответствие с установеното в хода на производството. Налице е и пълно съответствие в АУАН и НП на посочената като нарушена правна норма. Релевираните възражения в жалбата в обратната насока, не се споделят от съда. Правилно е приложен и материалния закон. Разпоредбата на чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата за организация за движение на територията на Столична община, /в действащата към датата на нарушението редакция, приета с Решение №411 по Протокол №78 от 15.06.2023 г., в сила от 22.06.2023 г./, въвежда категорична забрана за извършване на строително-монтажни работи /СМР/, ремонтни дейности и премахване на строежи без устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от строителния обект. Фактическата констатация за поведение, изразяващо се в нарение на вменената с посочената разпоредба от Наредбата категорична забрана, е описана в АУАН и НП, и същата се потвърждава по несъмнен и безспорен начин, както от показанията на свидетеля С., така и от направените констатации в съставения Констативен протокол за резултатите от извършената проверка на място в обекта и приложения към него снимков материал. Видно от снимковия материал на засненатата в хода на проверката поставена информационна указателна табела в обекта, строежът на описаната в АУАН и НП жилищна сграда се осъществява от жалбоподателя „Лоза-ДП“ ЕООД, в качеството му на строител. С оглед на горното и в съответствие с направените констатации в хода на извършената проверка, актосъставителят и АНО правилно са приели, че обектът представлява строителен такъв, а субект на нарушението е именно лицето, което извършва строително-мотажните работи в него – жалбоподателят, в качестовото си на строител. Без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството дали излизащите от строителния обект МПС-та са собственост на жалбоподателя или ползвани от същия. Доколкото в състава на нарушението не се съдържат други индивидуализиращи признаци от обективна страна, то и за актосъставителя не е съществувало задължение да посочи в АУАН по отношение на кои точно строителни машини със съответните регистрационни номера и колко на брой, е установено нарушението. Във вменената като нарушена разпоредба не се съдържат други изисквания, свързани с въведената забрана, поради което релевираните възражения в жалбата за липса на описание на горните обстоятелства, се явяват неоснователни. Като не се е съобразил с въведаната категорична забрана за извършване на строително-мотажни работи в процесния строителен обект, без нарочно изградено устройство за измиване на ходовата част на строителните машини, излизащи от обекта, и то преди започване на строежа, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение от обективна страна. Като юридическо лице, отговорността на жалбоподателя е обективна, безвиновна, поради което въпросът за субективната страна не подлежи на обсъждане. Нарушението е осъществено чрез бездействие, при предвидено в закона задължение за предприемане на определено активно поведение, каквото в случая не е осъществено от жалбоподателя. Законовата делегация за приемане на цитираната Наредба се съдържа в разпоредбите на чл.22, във вр. с чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА. Доколкото същата урежда правилата, ограниченията и забраните, свързани с организацията на движението на ППС само на територията на Столична община, на която се намира и проверения строителен обект на жалбоподателя, правилно актосъставителят и АНО са приложили именно разпоредбите на визирания подзаконов акт, а не на нормативен акт от по-висок ранг – ЗЧАТ или ЗДвП, в каквато насока релевираните възражения в жалбата, също не се споделят от съда. Приложената санкционна норма на чл.154б, ал.2 от Наредбата за организация на движението на теиторията на Столична община изрично предвижда за нарушенията по чл.29а, визирани в т.3-7, т.10-13, т.17, т.19-20, да се налага на едноличен търговец или юридическо лице имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лева. Наложената санкция на жалбоподателя е към максималния размер, но АНО е изложил мотиви в тази насока, които се споделят от съда. Преходно наложена имуществена санкция за същото нарушение, съобразно отразеното в процесното НП, е показателно за това, че не се касае за първо по ред нарушение, а за системност и упоритост от страна на жалбоподателя да не се съобразява с въведените изисквания и забрани, във връзка с осъществяваната дейност на строителния обект. Последното от своя страна напълно обосновава размера на наложената имуществена санкция към максималния такъв, предвиден в санционната разпоредба, с оглед на което релевираните възражения в жалбата, че то се явява прекомерно завишено, се явяват неоснователни. Определено в максимален размер, наложеното наказание на жалбоподателя, ще способства в пълна степен за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН – да спазва за в бъдеще нормативно установените правила за организацията на движение на територията на Столична община, при осъществяване на дейността си. Неоснователно се явява направеното възражение в жалбата, че случаят следва да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. То е формално, на просто извършване и при извършеването му не е необходимо настъпването на каквито и да било вредни последици, поради което релевираните възражения в жалбата, че в резултата на деянието не са причинени вреди, се явяват неоснователни. Същевременно, като правилна следва да се отчете преценката на АНО относно значимостта на защитените обществени отношения с цитираната Наредба, като неизменно свързани с живота и здравето на гражданите. В този смисъл, изложените мотиви в процесното НП, че извършеното нарушение създава реални предпоставки за замърсяване на атмосферния въздух и градската среда, за безопасността на участниците в движението и за настъпване на ПТП, напълно се споделят от съда. Противоречието в изложените мотиви относно вида на нарушението - формално или резултатно, по никакъв начин не е ограничило правото на защита на жалбоподателя, доколкото не променя извода, че случаят не е маловажен на посочените основания. С оглед на горното, съдът намира, че процесното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено, По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, ответната страна по жалбата има право на разноски. Изрично изявление в тази насока е направено своевременно от надлежно упълномощения процесуален представител на правоимащата страна, поради което в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В случая за защита по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не представлява фактическа и правна сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична община към мининума от 80 лева. Водим от горните мотиви, съдът