Решение № 892 от 17.7.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 3433/2025 г.

Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. Т. Т. ЕГН:•••••••••• с адрес: гр.Стара Загора, ул.“•••••••••“ №18, вх.А, ет.2, ап.35 чрез проц. представител адв.В. Ч. от АК-Варна срещу НП № 442а-4/2025 от 31.03.2025 г. на •••••• „ОП“ в 04 РУ към ОД МВР Варна, с което за нарушаване на нормата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 511.29евро /1000 лв./ на основание чл. 30, ал. 3 от същия закон. В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го отмени. В съдебното заседание въззивника се представлява от упълномощен защитник, който депозира писмени бележки, оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП. Моли НП да бъде отменено, като претендира присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю. к. К. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски, а в случай, че жалбата бъде уважена отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на ответната страна в минимален размер. След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане. На 16.08.2024 год. въззивника с управлявания от него л. а.“••••••“ с ДК№ •••••• се намирал в к. к. "•••", обл. Варна, като паркирал на морски плаж „•••-север“, в поземлен имот №83404.502.36 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.•••, обл.Варна на самите сиви дюни. След като паркирал автомобила си на посоченото място на 16.08.2024г., около 11:32 часа, полицейски органи при Четвърто РУ-Варна, сред които ПП и ДП- двамата мл. пол. инспектори в ПУ-Долни Чифлик и съвместно със служители на Община Долни чифлик- св.Д Ж. и ИТ, извършили съвместна проверка на морски плаж „•••-север“. Поводът за проверката бил подаден сигнал в Община Долни чифлик от Българската национална телевизия за неправомерно паркирани каравани и автомобили на плаж •••- север. На място служителите на двете служби установили наличието над 60 паркирани моторни превозни средства в границите на сивите дюни на морския плаж •••- север в имот №№83404.502.36, който бил посочен в специализираната карта на Черноморското крайбрежие и в кадастралната карта на землището на с.•••. Между тези автомобили бил и този собственост на въз.И. Т.. На място не били установени водачите на автомобилите. Поради това били направени фотоснимки на паркираните на морските дюни автомобили. Бил съставен и констативен протокол в който били посочени регистрационните номера на паркираните автомобили между които и този управляван от въз.И. Т.. На автомобила собственост на възз. също била направена фотоснимка и приложена по настоящото дело.В хода на адм. проверка бил установен собственикът на л. а. ДК№ ••••••, а именно възз.И. Т., който на 21.11.2024г. попълнил декларация на осн.чл.188 от ЗДвП, че именно той е управлявал автомобила на 16.08.24г. около 11:30ч. На тази дата на възз. била връчена и покана за съставяне на АУАН. Тъй като в указания срок въззивникът не се явил за съставяне на АУАН на 02.01.2025г. св.С. К. С. - полицейски инспектор в Четвърто РУ-Варна съставил срещу възз. акт за установяване на административно нарушение. Актът св.С. съставил в присъствието на св.Д Ж. присъствала при установяване на нарушението. В АУАН била описана фактическата обстановка и била посочена правна квалификация по чл. 17а, ал.2 вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК. АУАН бил предявен и връчен на въззивника на 18.01.2025г., който го подписал с възражения, че описаната в акта фактическа обстановка не отговаря на истината. Възражения постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН, но адвинистративнонаказващият орган ги счел за неоснователни. На 31.03.2025 г. АНО въз основа на съставения акт издал атакуваното НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по ЗУЧК и на основание санкционната норма на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, на въззивника било определено административно наказание в минимално предвидения размер. Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП е безспорна между страните и се установява посредством събраните писмени доказателства – надлежно съставен АУАН. Видно от приобщените по делото кадастрална карта на имот № 83.401.502.36 по кадастралната карта на с. ••• представлява крайбрежна плажна ивица със статут на защитена територия и е изключителна държавна собственост. Плаж „Щкорпиловци север“ попада в зона А. Тази информация е и общодостъпна посредством Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на интернет адрес https: //www. cadastre. bg/frontpage. Освен това на представената цветна кадастрална карта е нанесена и указателната табела забраняваща паркирането в зоната със сиви морски дюни. От тази карта се вижда ясно, че района в който е бил паркиран автомобила е със статут на защитена територия на черноморското крайбрежие с налични сиви дюни. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и ВДС, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, декларация по чл. 188 от ЗДП, докладна записка за извършена проверка на място на морски плаж "•••-север", извадки от специализираната карта за морски плажове и дюни на територията на землището на с. •••, заповед № 565з3925/08.08.2019 г. на •••• на ОД на МВР- Варна, писмо от н-к СГКК Варна, констативни протоколи, фотоснимки и др. които не навеждат на различни правни изводи. Като непротиворечиви, конкретни логични и взаимнодопълващи се, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и Ж., тъй като същите кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства. Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени доказателства. Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган Началник сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т. 5 от заповед № 565з-3925/08.08.2019 г. на •••• на ОД на МВР-Варна. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен съгласно същата заповед. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН. В АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 17а, ал.2 вр. чл.30, ал.3 от ЗУЧК. Първият цитиран текст гласи, че се забранява поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗУЧК предвижда санкция за този, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. От фактическа страна е описано, че на 16.08.2024г възз. е паркирал собствения си лек автомобил „••••••“ с рег. №•••••• в к.к.“•••“, общ.Долни чифлик, обл. Варна на морски плаж „••• север“, в поземлен имот №83404.502.36 по кадастралната карта на с.•••, върху сиви дюни. Видно от горното не е налице противоречие между описаното от фактическа и правна страна. Отделно от това отдавна в теорията и съдебната практика се е наложило разбирането, че административно обвиненият се защитава срещу фактите, предявени с АУАН и НП, а не срещу придадената им правна квалификация. А фактите описани в АУАН са ясни и ясно сочат за какво е привлечен към адм.отговорност възз.- за това, че е паркирал автомобила си на морския плаж, в границите на сиви дини. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП. При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи: На въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон. Нормата на чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г. , в сила от 30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът, като на 16.08.2024г., е паркирал управляваното от него превозно средство в границите на сивите дюни на морския плаж „•••-север“, находящ се в к.к. „•••“, общ.Долни чифлик, обл.Варна. В тази посока са всички гласни доказателства по делото. Свидетелката Д Ж. е категорична, че превозното средство на въззивника е било паркирано на морския плаж върху сивите дюни. Сочи, че преди години на тази територия действително е имало обособен паркинг, но от повече от две години зоната е защитена и паркинга е премахнат. В тази посока са и показанията на св.С.. Горното се потвърждава и от приложените по АНП фотоснимки. На тях ясно е видно, че превозното средство, собственост на възз. е паркирано на морския плаж и то върху сиви дюни. Нещо повече при справка в Кадастралноадминистративната информационна система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, общодостъпна за всички на интернет адрес https://www.cadastre.bg/frontpage е видно, че имот №83404.502.36 по кадастралната карта на с.••• представлява крайбрежна плажна ивица със статут на защитена територия и е изключителна държавна собственост. Горното идва да покаже, че именно мястото, където е бил паркиран автомобила на възз.И. Т., установено чрез координати замерени от св.Ж., представлява крайбрежна плажна ивица, която е защитена територия, включваща сиви дюни. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Съгласно § 1, т.4 от ЗУЧК "Пясъчни дюни" са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни. Именно неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ е имало, на мястото където е бил паркиран автомобила на въззивника, съобразно показанията свидетелите и съобразно приложените фотоснимки. Какъв вид дюни е имало и дали възз. е съзнавал точния вид на дюната обаче, е ирелевантно в случая, доколкото безспорно дюните са част от морския плаж, където е забранено паркирането. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че на 16.08.24г. жалбоподателят И. Т. Т. е паркирал автомобила си на морския плаж в границите на сивите дюни и то при наличие на указателна табела, че на тази територия е забранено паркирането. В хода на съдебното производство, а и на досъдебното производство не са наведени нито факти, нито доказателства, че не той, а някое друго лице е управлявало автомобила. Попълнената от него декларация, макар и дадена въз основа на друг закон, представлява частен свидетелстващ документ, в който издателят й удостоверява неизгодни за себе си факти, поради това и същата се ползва с доказателствена сила. Поради горното, съдът намира, че възз. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 17а, ал.2 от ЗУЧК, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като именно той на посочената в НП дата е паркирал автомобила си на територията на морския плаж „••• –север“- в границите на сиви дюни. Като правоспособен водач на МПС въззивникът е длъжен да се съобразява с всички закони, действащи в Р България, касаещи управлението и паркирането на превозните средства. Обстоятелството, че не се е запознал с тях и по- конкретно с изискванията на ЗУЧК по никакъв начин не води до отпадане на отговорността му за извършеното нарушение. Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл.30, ал.3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание. Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно са били взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за въззивника това е първо нарушение, както и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се съдържат данни за извършени други административни нарушения от въззивника. Именно поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за такова нарушение – 511.29евро /1 000 /хиляда/ лв./ За съда не съществува възможност да го ревизира и да го намали под законоустановения минимум, тъй като така биха се нарушили разпоредбите на чл.27 от ЗАНН. Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното НП – законосъобразенно, поради което следва да бъде потвърдено. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това. От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 51.13евро /100 лева/ съобразно фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът