Решение № 861 от 18.11.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 1759/2024 г.

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Образувано е въз основа на искова молба, подадена от А. Д. А., ЕГН ••••••••••, от гр. •••• против главния ответник Община Симитли, ЕИК ••••, адрес: гр. ••••, представлявана от кмета •••• и срещу евентуалния ответник Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли, с адрес: гр. ••••, обл. Благоевград, с БУЛСТАТ ••••, представлявано от ••••. Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с главния или евентуалния ответник, въз основа на трудов договор, по силата на който е заемала длъжността „социален работник-ръководител екип“. Сочи, че със заповед на законния представител на ответника- работодател, издадена на 29.04.2024г., трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 30.04.2024г., поради съкращаване в щата. Поддържа, че уволнението е незаконосъобразно. В подкрепа на тази си позиция излага твърдения, че: заповедта била издадена от некомпетентен орган; нямало взето надлежно решение на Общински съвет - гр. Симитли; посоченото в заповедта основание било формално, тъй като нямало извършено съкращаване на щата на заеманата от нея длъжност; заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била немотивирана; не бил извършен подбор, като не била участвала в такъв подбор. Ищцата изтъква още, че след уволнението била останала без работа, поради което й се дължало обезщетение за 6-месечен период, считано от 30.04.2024г., в размер на 9365, 22 лв. месечно. Ответниците намират уволнението за законосъобразно. Не оспорват факта, че ищцата е работила на длъжността „социален работник-ръководител екип“ в "Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли до 30.04.2024г., когато със заповед №125/29.04.2024г. на кмета на Община Симитли, трудовото й правоотношение било прекратено. Считат, че е налице основанието "съкращаване в щата" за прекратяване на процесното трудово правоотношение. В подкрепа на тази си процесуална позиция излагат подробни доводи, че не следвало да се извършвал подбор в съответствие с предвидените в КТ изисквания, както и че заповедта за уволнение била мотивирана и ясна. Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са следните искови претенции: - иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с който се претендира да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищцата от заеманата при главния или евентуалния ответник длъжност „социален работник-ръководител екип“ в "Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли, извършено със заповед №125/29.04.2024г. на кмета на Община Симитли; - иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за претенцията, касаеща възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението длъжност; - иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за претенцията, касаеща осъждане на главния или евентуалния ответник да заплати на ищцата сумата от 9365, 22 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода 30.04.2024г. – 30.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.06.2024г., до окончателното погасяване. 1. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ: В принципен план фактическият състав на прекратяването на едно трудово правоотношение в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ („съкращаване в щата“) включва кумулативно следните елементи: 1/ извършване по надлежния ред на съкращаване в щата на предприятието, засягащо заеманата от ищцата длъжност; 2/ съкращаването в щата да е реално; 3/ надлежното осъществяване на подбор, в рамките на който ищцата да е получила най-нисък резултат, освен ако не са били налице основанията за извършване на подбор. Съкращаването на щата представлява премахване на щатни бройки от щатното разписание на предприятието. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ - съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея. Следва да се изтъкне, че релевантно е само съкращаване в щата, което е реализирано от лицето или от органа, разполагащ с правомощието да прави промени в щатното разписание на предприятието. За възникване на потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор с работник или служител по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е необходимо валидното вземане на решение за съкращаване на щата, преди извършване на уволнението, а изготвянето на щатно разписание въз основа на вече взетото решение за промяна на щата е последваща техническа дейност, която няма отношение към законността на уволнението (вж. Решение № 306 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г., ІV г. о. на ВКС). Съгласно чл. 329, ал. 1 КТ, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Тук е необходимо да се проведе разграничение между хипотезите на „правото на подбор” и „задължението за подбор”. За да бъде упражнено „правото на подбор”, трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваните длъжности. По различен начин се поставя въпросът при „задължението за подбор”. При съкращаването на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор между заемащите ги работници или служители, иначе той не може да определи кои работници или служители да уволни и кои да запази на работа. Правилното изпълнение на „задължението за подбор” предполага в него да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции (вж. Решение № 182 от 04.06.2015 г. по гр. д. № 6457/2014 г., ІV г. о. на ВКС, както и цитираната там съдебна практика на ВКС/. Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа (вж. Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии. Съдебният контрол за законосъобразност за правилното приложение на последните е насочен към осигуряване на точното прилагане на закона, поради което не се изчерпва с констатиране на формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя оценки по същите критерии. По този начин, преценявайки обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим (вж. Решение № 347 от 16.01.2014 г. по гр. д. № 4084/2013 г., ІІІ г. о. на ВКС). Горните принципни положения имат пряко отношение към фактическите и правните проблеми, които поставя разглежданият казус, поради което именно на тяхната плоскост трябва да се потърси и разрешението на последните. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното: Не е спорно между страните в настоящото производство, че те са се намирали в безсрочно трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е заемала длъжността „социален работник-ръководител екип" в Общинско звено „Заведения за социална услуга“ в Център за настаняване от семеен тип пълнолетни лица с физически увреждания към Община Симитли. Това обстоятелство се установява и от приетия като писмено доказателство Трудов договор № 41/01.08.2011г., последно изменен с Допълнително споразумение № 415/13.10.2023 г. (вж. съответно л. 12 и л. 17 от делото). Видно е от Заповед № 125 от 29.04.2024г. (вж. л. 21 от делото), издадена от кмета на Община Симитли, че трудовият договор между ответната община и ищцата А. А. е бил прекратен, считано от 30.04.2024г, , поради съкращаване в щата и на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Самото връчване на това писмено изявление на работодателя е било извършено на А. А. на 29.04.2024г. в 16: 30 ч., при условията на отказ за получаване на заповедта, което е удостоверено с подписите на две лица: •••••. Тук е мястото да се отбележи, че надлежен ответник по предявените искове е главният ответник Община Симитли. Аргументите за този извод са следните: Доставчик на социални услуги е лице, което отговаря за предоставянето на социалните услуги — чл. 28 ЗСУ. Общините могат да предоставят всички социални услуги и отговарят за предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет. Предоставянето на социалните услуги, финансирани от държавния и общинския бюджет, се осигурява от общините чрез: самостоятелно организиране и изпълнение на всички дейности, свързани с прякото предоставяне на социалните услуги, специално създадени от общината за предоставянето на социалните услуги юридически лица; възлагане на предоставянето на социалните услуги на частни доставчици на социални услуги. В случая по реда на чл. 29, ал. 3, т. 2 ЗСУ не са създадени специално юридически лица за предоставяне на социалните услуги и съдът намира за неоснователно твърдението на ищцата, че Общинско звено „Заведения за социална услуга“ е „работодател и надлежен ответник по предявените от ищцата искове, тъй като е организационно и икономически обособено образувание с работодателска власт (обществена институция за предоставяне на социална услуга, разполагаща се в предоставена общинска сграда), реализиращо дейността си с нает по утвърдено щатно разписание персонал, имащо свой управител и отпуснат бюджет“, респективно атакуваната заповед е издадена от некомпетентен орган. Както се посочи по- горе надлежен ответник съдът смята, че е Община Симитли, респективно атакуваната заповед е издадена от компетентния да я издаде работодател на ищцата - кмета на Община Симитли, с която е сключен трудовият й договор. Съдът не споделя становището на ищцата, че трудовият й договор е сключен при условията на чл. 61, ал. 2 КТ, респективно компетентен да прекрати трудовото й правоотношение е бил •••• като ръководител и управляващ звено „Заведения за социални услуги” към Община Симитли. ЗСУ, действащ към момента на сключване и прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответника Община Симитли не делегира такива работодателски правомощия на ръководителите на звена, не е налице и нарочна делегация от кмета на Община Симитли. Спорно е между страните дали е налице реално съкращаване в щата и дали е извършен законосъобразно подбор между всички служители, заемащи длъжността „социален работник-ръководител екип" в Общинско звено „Заведения за социална услуга“ към Община Симитли. Настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е доказал наличието на реално съкращаване на щата и надлежното осъществяване на подбор, макар че такъв е бил задължителен в конкретния случай. Аргументите за този извод са следните: На 13.02.2024г. кметът на Община Симитли е предложил на Общински съвет Симитли да актуализира дейностите, капацитета и числеността на персонала за делегираните държавни и общински дейности, предоставяни в Община Симитли, съгласно Приложение № 2 (л. 43 от делото). Видно е от това предложение и двете приложения към него, че се предлага нова численост и структура на Общинско звено „Заведения за социална услуга“ – гр. Симитли. Става ясно от Справка за числеността и капацитета на социалните услуги, финансирани чрез държавен и общински бюджет на Общинско звено „Заведения за социални услуги“ (Приложение № 1 към предложението), че в делегираните държавни дейности са включени: дейностите, предоставяни чрез: 1. Дневен център за деца и младежи с увреждания - „Слънчев ден“ - гр. Симитли; 2. Дневен център за пълнолетни лица с увреждания - гр. Симитли; 3. Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания - гр. Симитли; 4. Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция - гр. Симитли; 5. Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Симитли; 6. Защитено жилище за пълнолетни лица с психични разстройства - гр. Симитли; 7. Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с деменция — с. Железница; 8. Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица умствена изостаналост - с. Полена; 9. Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица умствена изостаналост - с. Брежани; 10. Център за социална рехабилитация и интеграция — гр. Симитли; 11. Център за обществена подкрепа; 12. Асистентска подкрепа, като общата численост за делегираните държавни дейности (преди предложението за промяна на числеността) е 187 щатни бройки и 7 щатни бройки за общински дейности. Общинските дейности включват Домашен социален патронаж, с капацитет - 170 и численост 7. Общата численост за Общинско звено „ЗСУ“ е била 196 щатни бройки. С предложението на кмета на Община Симитли се предвижда намаляване на общата численост на Общинско звено „ЗСУ“с четири бройки, а именно от 196 щатни бройки на 192 щатни бройки. В правомощията на кмета на Община Симитли е да предлага промяна на структурата на общинската администрация в отделните нейни звена и да утвърждава ново щатно разписание на длъжностите в нея. С приетото Решение № 73 от 19.02.2024г. по Протокол № 8 на Общински съвет Симитли на основание чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 23 ЗМСМА (вж. същото на л. 66 от делото) е било одобрено предложението на кмета на Община Симитли, като е била приета нова обща численост на Общинско звено „ЗСУ“ гр. Симитли, като същата е намалена от 196 щатни бройки на 192 щатни бройки. Както в предложението на кмета, така и в решението на общинския съвет не е предвидено конкретно съкращаване на определена длъжност към на Общинско звено „ЗСУ“. Единствено и само е отбелязана каква да е общата численост на това звено. Със Заповед № 173 от 23.04.2024г. (вж. л. 78 от делото) на кмета на ответната община е било наредено осъществяването на подбор на служителите в Общинско звено „Заведения за социални услуги“ към Община Симитли, заемащи длъжностите „санитар“, „общ работник“ и заеманата от ищцата „социален работник-ръководител екип“. Определена е била и комисия от петима служители на Община Симитли, която да извърши същия. С цел доказване надлежното реализиране на подбора работодателят е представил като доказателство три броя Протоколи, съответно от 24.04.2024г., 25.04.2024г. и от 29.04.2024г. (вж. л. 72 – л. 76 от делото) за подбор на назначената от него комисия, попълнени оценъчни карти на оценяваните служители от членовете на комисията (л. 82 – л. 176 от делото) и Система за измерване на трудовото изпълнение и индивидуална оценка на служителите за подбор (л. 79 – л. 81 от делото). Спорно е по делото е дали в извършения подбор са участвали всички служители, които са изпълнявали длъжността „социален работник-ръководител екип“ в Общинско звено „Заведения за социални услуги“ към Община Симитли. В тази връзка съдът намира, че в подбора е трябвало да участват всички служители, които са изпълнявали трудови функции на длъжността „социален работник-ръководител екип“ в Общинско звено „Заведения за социални услуги“ към Община Симитли, тъй като това изискване за приемане, че е налице законосъобразно провеждане на подбора. Видно е от поименното щатно разписание от 02.01.2024г. на персонала на Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с физически увреждания – гр. Симитли в Общинско звено „ЗСУ“ към Община Симитли (където е работила ищцата до уволнението), прието по делото (л. 184 - л. 185 от делото), че била налице щатна бройка на длъжността „социален работник-ръководител екип“, която е заемана именно от ищцата. В новото поименно щатно разписание за горепосочения Център от 03.06.2024г., изготвено след оспореното уволнение, отново фигурира длъжността „ръководител-екип“, която се заема от третото неучастващо по делото лице •••• (вж. л. 236- на гърба от делото). При това положение се налага изводът, че неоснователен е доводът на ответниците, че работодателят въобще не е бил длъжен да извършвал подбор, тъй като е била съкратена единствената щатна бройка на длъжността „социален работник-ръководител екип“. В тази връзка следва да се приеме, че по същество става дума за идентични длъжности, тъй като основните трудови задължения по двете длъжности „социален работник“ и „ръководител-екип“ са едни и същи. Този извод следва от сравняване на длъжностните характеристики за тази длъжности, представени по делото (съответно л. 650 и л. 647), от които се установява че основната цел и области на дейност са едни и същи, а именно: да организира, контролира и ръководи работата в Центъра. В подкрепа на извода, че трудовите функции на ищцата не са били премахнати със съкращаването са и показанията на разпитаните по делото четирима свидетели •••••. От показанията на горепосочените свидетели се също се установява, че задълженията, които е изпълняваща ищцата до уволнението й, в момента се изпълняват от друг служител, а именно ••••. Следва да се изтъкне също така, че ищцовата страна оспори истинността на представените от ответника протоколи за подбор от 24.04.2024г., 25.04.2024г. и от 29.04.2024г. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че протоколът за извършен подбор, бидейки по правната си характеристика частен свидетелстващ документ, обективиращ определени констатации не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им. Този документ следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото за законността на подбора – доказателства за фактите, дали основание на комисията да приеме, че уволненият работник се е справял с работата си по-зле от предпочетения да остане на работа; извършването на подбор по критериите на чл. 329 КТ може да бъде установено с всички доказателствени средства, като при оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник (вж. Решение № 237 от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1460/2010 г., ІⅤ г. о. на ВКС). Трябва да се посочи също така, че съставените документи (протоколи за подбор от 24.04.2024г., 25.04.2024г. и от 29.04.2024г.) като частни такива и след като не са подписани от работника нямат доказателствена сила срещу него. Съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписни от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица, друга материална доказателствена сила те нямат. Следователно протоколът за подбор представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител (какъвто е настоящият случай) истинността на отразените в него обстоятелства подлежи на пълно и главно доказване от страна на работодателя. В настоящия случай това не е сторено, като с цел доказване надлежното реализиране на подбора работодателят е ангажирал като доказателства освен процесните протоколи за подбор на назначената от него комисия, попълнени оценъчни карти на оценяваните служители от членовете на комисията, Система за измерване на трудовото изпълнение и индивидуална оценка на служителите за подбор и гласни доказателствени средства чрез показанията на свидетелките ••••. В част от показанията си тези свидетелки заявяват, че ищцата имала пропуски в работата си. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на тези свидетелки, в тази им част, поради следните съображения. Първо, свидетелките са били служители в процесния Център от около 2 месеца преди съкращаването на ищцата. В тази връзка не може да се приеме за достоверно, че същите за такъв кратък период от време са имали възможност да формират впечатления за професионалните качества на ищцата. Второ, показанията на тези свидетелки са с противоречие с данните, които се съдържат в приетото по делото в цялост копие на личното трудово досие на ищцата. От това досие става ясно, че за над 13 години работодателят не е констатирал никакви пропуски при изпълнение на трудовите задължения на ищцата. В този смисъл от материалите по това трудово досие не се установява на ищцата да са били налагани каквито и да е дисциплинарни наказания. Ето защо ангажираните от работодателя доказателства не доказват надлежното извършване на подбор. При това положение не може да се приеме, че са спазени критериите за подбор, посочени в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начинът за надлежно упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Следва да се има предвид, че целта на подбора по чл. 329, ал. 1 КТ е да останат на работа онези работници или служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Двете изисквания са дадени кумулативно и трябва да бъдат преценявани общо, а не всяко само за себе си. Затова, притежаваната от определен работник или служител, по-високата квалификация, не задължава работодателя да го остави на работа, ако този работник или служител не изпълнява трудовите си задължения или ги изпълнява по-зле от други работници или служители с по-ниска от неговата квалификация. Затова притежаваната по- висока образователна степен се преценява с оглед на всички останали обстоятелства, които са от значение за извършването на подбора, без да дава конкретно предимство на притежателя й. Освен това целта на подбора е да останат на работа онези работници и служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. С оглед горните съображения искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, което налага признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. 2. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 KT: Между страните не е спорно, че съществувалото помежду им трудово правоотношение е имало безсрочен характер. Фактът на неговото незаконосъобразно прекратяване дава основание за уважаване и на конститутивната искова претенция за възстановяване на ищцата А. А. на длъжността, от която е била незаконно освободена. 3. Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ: За да бъде счетена за основателна претенцията на работник или служител с посочената правна квалификация, е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: 1/ прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя да бъде незаконно; 2/ уволненото лице да е останало без работа и/или да е работило на по- нископлатена работа; 3/ оставането без работа, респективно започването на по- нископлатената работа да се дължи на незаконното уволнение и 4/ да са настъпили вреди за работника или служителя, чийто размер се изчислява съобразно брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец. Що се касае до времето, за което може да бъде присъдено коментираното обезщетение, трябва да се има предвид, че максималният период, съгласно чл. 225 КТ, е шест месеца, считано от датата на уволнението. С исковата си молба, с която оспорва законността на уволнението, работникът или служителят има право да предяви претенцията си за обезщетение за оставане без работа за целия шестмесечен срок, което е и сторено в настоящия случай. Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до квалифициране на процесното уволнение като незаконосъобразно. Липсва спор по делото, че ищцата А. А. не е започвала друга работа след прекратяването на процесното трудово правоотношение. В подкрепа на този извод са и представената от ищцовата страна и приета като писмено доказателство по делото служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. Благоевград, както и от констатациите на настоящия съдебен състав в проведеното на 04.11.2024г. открито съдебно заседание, че след като е прекратено процесното трудовото правоотношение, считано от 30.04.2024 г., в оригинала на трудовата книжка на ищцата не е отбелязано да е започнала работа по друго трудово правоотношение. Несъмнено е, че оставането на ищцата без работа се дължи на незаконното уволнение, като за работника от това са настъпили и вреди в размер на загубеното брутно трудово възнаграждение, което е щял да получи. Базата за изчисляване на дължимото обезщетение е визирана в чл. 228, ал. 1 КТ – брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец на ищцата. Размерът на последното възлиза на сумата от 1560, 87 лв., съгласно нарочно удостоверение за брутното трудово възнаграждение, представено по делото. В обобщение се налага изводът, че в конкретния казус трябва да се присъди обезщетение по чл. 225 КТ в общ размер на 9365, 22 лв. за периода 30.04.2024г. – 30.10.2024г. Необходимо е да бъде уважено и искането за законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване (вж. по този въпрос Тълкувателно решение № 3 от 19.03.1996 г. по гр. д. № 3/1995 г., ОСГК на ВС). Относно разноските и дължимата държавна такса: При този изход на спора ищцовата страна има право да получи от ответника съдебните разноски. Ищцата претендира разноски в размер на 3000 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение. От друга страна, в хода на устните състезания, е направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Съгласно чл.7, ал. 1, т. 1 минималното адвокатско възнаграждение за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е в размер на минималната работна заплата, понастоящем 933 лв. По отношение на третия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да се съобрази, че неговата цена е 9365, 22 лв. При това положение не може да се сподели тезата на ответника, че претендираният от ищцата адвокатски хонорар е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Благоевград държавната такса, дължима във връзка с уважаването на ищцовите претенции по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225 КТ. Сборът на държавните такси по трите претенции възлиза общо на сумата от 534, 61 лв. Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение