Решение № 25 от 24.3.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 10/2026 г.

Производство по Глава ХХХІV, раздел II от НПК вр. чл.87 от НК. С определение №589/ 10.12.2025г. постановено по ЧНД№557/2025г. ОС- Ловеч е постановил: Оставя без уважение искането на Г. В. К. за постановяване на съдебна реабилитация по чл. 87, ал. 1 от НК. Недоволен от постановеното определение е останал Г. В. К., като го обжалва чрез процесуалния си представител адв. П. К., с твърдения за неправилност и нарушение на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането за постановяване на съдебна реабилитация. Осъденият Г. В. К. моли да бъде уважена жалбата. Процесуалния представител на осъдения Г. В. К., адв. П. К., изразява становище че жалбата е основателна и следва да се постанови съдебна реабилитация след отмяна на атакувания съдебен акт. Представителят на ВТАП изразява становище, че определението на Окръжен съд - Ловеч е правилно и законосъобразно. Събрани са необходимите данни, свързани с предишните осъждания на Г. К., както и данни за личността му, но същите не могат да обосноват предпоставките за неговата реабилитация, поради което се моли да бъде потвърден съдебния акт. Настоящият състав на въззивния съд като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията и доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител и становището на прокурора, намери за установено: По допустимостта на частната жалба. Частната жалба е подаден в срок, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима. По съществото на частната жалба. За да постанови крайния си извод ОС-Ловеч е изложил следните съображения: ОС-Ловеч подробно цитира съдебното минало на молителя, данните за извършени групирания на наказания и за изтърпяване на същите, според свидетелството за съдимост. Още се посочва, че от приложеното по делото удостоверение изх.№2251/2025 от 10.11.2025г. на ОП - Ловеч се установява, че срещу Г. В. К. към 09.11.2025г. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. На следващо място ОС-Ловеч правилно е приел от правна страна, че съгласно разпоредбата на чл.433, ал.2 от НПК, когато лицето е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки - съдът, който е постановил последната присъда. Още ОС-Ловеч приема, че е родово и местно компетентен да разгледа процесната молба за реабилитация. Правилно на следващо място е посочено, че в разпоредбата на чл. 87, ал.1, т.2 от НК, законодателят е постановил и кумулативното изискване при умишлено престъпление осъденият да е възстановил причинените вреди. По делото не са налице данни с някои от деянията по последната присъда К. да е причинил имуществени вреди. На следващо място са обсъдени данните за постановено наказание „глоба” в размер на 300 лева по Споразумение № 823/02.10.2008 г. на РС - Ловеч, по НОХД № 1192/2008 г., в сила от 02.10.2008 г. по т. 2 от свидетелството за съдимост, по отношение на която не са представени доказателства за изплащане на същата. В тази връзка е посочено наличието на последователно изтичане на давността по чл. 82, ал.1, т.5 от НК и наличието на погасителна давност съгласно Тълкувателно решение №2/28.02.2018 год. на ВКС по ТД №2/2017 г. ОСНК на ВКС. По отношение на осъждането по НОХД№87/2022г. по описа на Окръжен съд - Ловеч и одобреното по него споразумение №14/26.05.2022г. правилно е отразено, че е изтекъл срок по-голям от тригодишния срок, посочен разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от НК. Такъв е изтекъл и от постановяването на определение №260/06.07.2022 г. по ЧНД 253/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, тъй като същото е влязло в законна сила от 22.07.2022 година. Посоченото основание е налично относно последното осъждане на молителя по НОХД №87/2022 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч и одобреното по него споразумение № 14/26.05.2022г. Съгласно разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 от НК, когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидения в предходните алинеи срокове за всички осъждания. Това условие не е налице според ОС-Ловеч. След като подробно отново изброява данните за съдимост на молителя ОС-Ловеч приема, че не следва да се постанови съдебна реабилитация на молителя Г. В. К., тъй като не са налице предпоставките на чл.87, ал.1 от НК. Във връзка с горното се посочва, че не е налице визираната в чл. 87, ал. 1, т. 1 от НК предпоставка, а именно, че молителят е имал добро поведение. В тази насока е обсъдена характеристика от кмета на с. Славяни обл. Ловешка. В нея се посочва, че същият е уважаван и отговорен жител на селото, отличава се с коректно поведение, добри взаимоотношения със съседите и активно участва в обществения живот на селото, както и че не създава проблеми и спазва установения ред и етичните норми на поведение. Сочи се, че К. редовно оказва помощ на възрастни жители на селото, като съдействието му включва домакински дейности, придвижване, дребни ремонти и други ежедневни нужди. Освен това активно съдейства на кметството в с. Славяни, участвайки в инициативи за поддържане и благоустрояване на селото, както и в подготовката и провеждането на различни събития и обществени дейности. Посочва се, че поведението на молителя показва силно развито чувство за отговорност. Във връзка с характеристичната справка на молителя Г. К., от кмета на с. Славяни - П. Г., ОС-Ловеч посочва, че е със спорно съдържание, тъй като от приложеното свидетелство за съдимост се установява, че молителят е с постоянен и настоящ адрес в гр.Ловеч, ж.к. •••, ••••••••, което обстоятелство определено противоречи на посоченото в процесната характеристика, че молителят е уважаван и отговорен жител на с. Славяни. Не са представени доказателства, от които да стане видно, че е променен постоянния и настоящия адрес на молителя К., както и че същият живее в с. Славяни. Прави се извод, че други доказателства за добро поведение молителят не е представил. На следващо място се посочва, че от приложеното към делото удостоверение от Окръжна прокуратура - Ловеч с изх. №2251/10.11.2025 г., е видно, че срещу молителят няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. Отбелязва се обаче, че това не е достатъчно за съда да приеме, че молителят е имал добро поведение. С оглед на посочените съображения ОС-Ловеч приема, че молбата за съдебна реабилитация на Г. В. К. е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. При горните фактически и правни съображения в мотивите на ОС- Ловеч, оплакванията в частната жалба се свеждат до следното: Първото оплакване се свежда до това, че първоинстанционния съд при разглеждане на молбата, неправилно е приел, че не са налице предпоставките на чл.87, ал.1 от НК. Видно е от доказателствата по делото, че са налице всички предпоставки на чл.87, ал.1 от НК. Първоинстанционният съд, неправилно е приел, че не е налице и визираната в чл.87, ал.1, т.1 от НК предпоставка, че молителят е имал добро поведение. Представена е положителна характеристика от Кмета на с.Славяни, обл. Ловеч, но съдът е счел, че приложената характеристика от Кмета на с.Славяни - П. Г. е със спорно съдържание, тъй като видно от приложеното свидетелство за съдимост молителя е с постоянен и настоящ адрес в гр.Ловеч, което обстоятелство противоречало на посоченото в характеристиката. В тази връзка е представено удостоверение за настоящ адрес от което е видно, че молителя има настоящ адрес в с.Славяни от 03.11.2022г. Второто оплакване се свежда до това, че за първоинстанционният съд не е достатъчно и представеното от молителя удостоверение, че срещу него няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства да приеме, че молителят е имал добро поведение. Третото оплакване се свежда до това, че от разпитаните свидетели и представените характеристики се доказва, че молителя има добро поведение в обществото. При горните съдебен акт, мотиви и оплаквания в частната жалба и становище на ВТАП, настоящата инстанция приема за установено следното: Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по т. д. №2/2017г., ОСНК „след изтичане на давността привеждането в изпълнение на наказанията е невъзможно, дори и при изразено желание и оказано съдействие от страна на осъдения. Изключение представлява само наказанието глоба, което би могло да се изпълни с доброволно внасяне на сумата в полза на републиканския бюджет, но дори и в този случай следва да се отчете, че неизпълнението би могло да се дължи на обективна невъзможност, а не на отказ да се понесе наказанието.“ Както правилно е посочил ОС-Ловеч на молителя е наложено наказание глоба в размер на 300 лева по Споразумение № 823/02.10.2008 г. на РС - Ловеч, по НОХД № 1192/2008 г., в сила от 02.10.2008 г., по отношение на която в настоящото производство не са представени доказателства за изплащане на същата, но в конкретния случай налице е последователно изтичане на давността по чл. 82, ал.1, т.5 от НК, поради което и съдът приема, че е налице погасителна давност съгласно Тълкувателно решение №2/28.02.2018 год. на ВКС по ТД № 2/2017 г. ОСНК на ВКС. Следва да се има предвид, обаче че молителя е могъл да погаси задължението си, въпреки изтеклия давностен срок или да представи доказателства, че неизпълнението се дължи на обективна невъзможност, а не на отказ да се понесе наказанието. В случая няма доказателства нито за плащане на глобата, нито за обективна невъзможност молителя да заплати същата. Това обстоятелство следва да се отчете при преценката за това дали осъденият е имал добро поведение. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.434 ал.2 т.2 от НПК молителя следва да представи доказателства, че са налице условията по чл. 87 от Наказателния кодекс. На следващо място действително се установява от представените пред настоящия съд доказателства, че настоящия адрес на молителя от 03.11.2022г. е в с.Славяни. Това означава, че представената положителна характеристика на осъдения следва да се вземе предвид. Пред настоящия съд беше разпитан свидетеля П. Г. – кмет на кметство Славяни, която е подписала характеристиката на молителя. Това означава, че едни и същи положителни данни са събрани с два различни подхода – официален документ и свидетелски показания. Добри характеристични данни се съдържат и в показанията на разпитания пред настоящия съд свидетел И. П., който посочва, че познава добре от 2022г. молителя и го описва като човек който помага на другите и на него и не знае за негови противообществени прояви. Следва да се има предвид, обаче че както в характеристиката, така и в показанията на свидетелите има общи изявления, и почти никаква конкретика. Известна конкретика има единствено с оказване помощ на самите свидетели, но относно цялостното поведение изразите са общи и представляващи преди всичко преценка, а не конкретни факти, които да могат да бъдат проверени. Събраните добри характеристични данни, обаче не са достатъчни, за да може да се преодолее престъпната нагласа за вършене на престъпления от молителя в периода от 2007г. до 2021г. и особено от 2017г. до 2021г. За този период молителят е извършил престъпления отразени в свидетелството за съдимост и подробно описани от първата инстанция. Всички престъпления са умишлени, като последните освен това са и тежки такива по смисъла на НК. Първите деяния след 2007г. са санкционирани с приложение на чл.66 от НК, глоба и лишаване от права и в последствие отново са налагани наказания лишаване от свобода с приложение на чл.66 от НК. Това, обаче не е спряло молителя да градира престъпната си дейност и да извърши престъпления в изпитателен срок на условно осъждане, което е довело до подробно описаните от първата инстанция наказания лишаване от свобода. Няма как да се приеме, на фона на дългогодишната престъпна дейност на дееца/развила се усилено в периода от 2017 до 2021г./, че установеното сравнително добро поведение, в рамките на малко повече от три години след изтърпяване на последното поред наказание лишаване от свобода, води до извод за добро поведение по смисъла на чл.87 от НК. Точни критерии за добро поведение не са формулирани нито в доктрината, нито в съдебната практика. Доброто поведение по смисъла на наказателния закон следва да се възприема като обективно съответствие на поведението на осъдения с установения правов ред и добрите нрави. Могат да се имат предвид данните за взаимоотношенията с членовете на семейството и другите граждани – съседи, социална среда и приятелски кръг, трудовата заетост, усилията за повишаване на образованието и професионалната квалификация, неизвършване на административни нарушения или дисциплинарни простъпки, благотворителни изяви и други. Оценката за изпълнението на това изискване следва да е комплексна и съобразена с личността на осъдения. В тази връзка следва да се посочи, че всъщност свидетеля П. Г. посочва, че молителя си стои вкъщи, безработен е и майка му и баща му го издържат. Тези факти няма кака да се отчетата положително за молителя, тъй като същия е в трудоспособна възраст. Твърденията, че като го извикат помага, че помагал за косенето, че много помагал на свидетеля Г., че помагал на св.П. и че помагал на много хора са твърде общи и без конкретика, дори относно тези двама свидетели. Тези твърдения няма как и да преодолеят факта, че молителя не се установява да полага усилията за повишаване на образованието си и професионална квалификация и да се издържа сам, а не да разчита на родителите си, при положение, че е на 43 години. Следва да се подчертае, че в производството по чл. 431 и сл. от НПК, съдът е обвързан в произнасянето си от конкретното искане в молбата на осъдения, а съгласно чл. 434, т. 2 от НПК изцяло в тежест на молителя е ангажирането на доказателства, подкрепящи заявеното искане и твърдяната му основателност. Действително съгласно ТР № 2 от 28.02.2018г. на ОСНК като типично съдебно производство /по чл. 435 от НПК/, за него са приложими всички процесуални техники за пълно и всеобхватно изясняване на посочените предпоставки, което не изключва възможността съдът служебно да събира доказателства в съгласие с принципните положения по чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК. В същото време, очертания в раздел II, глава 34 от НПК предметен обхват на производството е свързан с установяване материално правните предпоставки по чл. 87 от НК само по отношение заявеното в молбата искане за конкретното осъждане и съобразно представените към молбата доказателства. Характерът на самото производството по допускане на съдебна реабилитация, редът за неговото иницииране и преследваната с него цел обуславят и различието в пределите на служебното начало, относими към другите производства по НПК. Все пак според процесуалния закон молбата е основанието за започване на производството и тя следва да очертае рамките на фактите, на които се позовава молителя. Съдът не може да проявява служебно начало при определяне на фактите, на които се позовава молителя. Служебното начало се свежда до задължението за изясняване на обективната истина, но трябва да има конкретни твърдения от молителя, които да се изясняват с инструментите на процесуалния закон. В случая молбата съдържа описание на справката за съдимост и твърдение, че са минали повече от три години, не е извършвал други престъпления, няма образувани дела от общ характер и досъдебни производство срещу него, има добро поведение в обществото, от извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, поради което, моли да бъде реабилитиран по всички присъди. В какво се изразява доброто поведение в обществото не става ясно, защото другите посочени факти/не е осъждан, няма висящи дела, няма причинени вреди/ са само малка част от необходимите факти за положителен извод за молителя. Още повече, че в случая става въпрос за извършени множество престъпления, подробно описани от първоинстанционния съд, по които молителят е търпял наказания лишаване от свобода. Действително няма ограничение за броя на осъжданията, стига да са изминали поне три години от изтърпяване на наказанието, но няма как при преценяване на поправянето на молителя да не се вземе предвид. Според закона щом е изтърпял наказанията си се презюмира, че молителя се е поправил, но това е различно от изискването на чл.87 от НК за добро поведение. Така е защото личната превенцията по чл.36 от НК е свързана с целта осъдения да се поправи и превъзпита към спазване законите и добрите нрави, но както се установява в случая определено наказанията не са изиграли достатъчно поправителен ефект, защото молителя извършва деяние в изпитателен срок на наказание лишаване от свобода, което е наложило приложението на чл.68 от НК. Освен това на 31.03.2021г. извършва поредното деяние по чл.354а от НК, след като на 25.10.2020г. е освободен от затвора. Така че от една страна следва да се има предвид упоритостта в продължение на около три години у молителя да върши престъпения, а от друга, че изискването на законодателя за добро поведение по смисъла на чл.87 от НК, определено надхвърля целите на наказанието по чл.36 от НК. В горния смисъл крайният извод на ОС-Ловеч е обоснован, тъй като нито твърденията в молбата за реабилитация, нито доказателствата, обсъдени по-горе, съдържащи се в характеристиката и свидетелските показания, доказват дължимото добро поведение по смисъла на закона. С изложените по-горе съображения се дава отговор и на посочените оплаквания в частната жалба, която се явява неоснователна. С оглед на гореизложеното съдебният акт следва да бъде потвърден. Водим от горното съдът