Решение № 7188 от 29.8.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 548/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от „Мобил стар“ ООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх.•, ап.••, представлявано от управителя Д. Т. Д., против Заповед №РД-06-273/26.02.2025г. на Кмета на О. Д.. В жалбата се обосновава правен интерес от оспорването и се релевират доводи за незаконосъобразност на заповедта. Сочи се, че с нея била прекратена тръжна процедура, започнала по предвидения в закона ред. В тази връзка първо били приети решения на общинския съвет в [населено място] за продажба на недвижим имот, частна общинска собственост и в изпълнение на тези актове на колективния орган кметът на общината издал заповед за провеждане на търг. В съответствие на относимата за случая нормативна уредба единствената възможност, предоставена на кмета на общината на този етап от тръжната процедура – след извършено класиране на участниците и закриване на търга, била да издаде заповед за определяне на спечелилия търга участник. Не били налице и хипотези на невъзможност за откриването на търга или неговото приключване, поради което и комисията по провеждането му не съставила протокол за това. Ето защо издадената впоследствие Заповед № РД-06-273/26.02.2025г. за прекратяване на административната процедура била незаконосъобразна, с оглед липсата на такава правна възможност. Сложният фактически състав, представляващ административната процедура по провеждане на търга, приключвал със закриването на търга от комисията и класирането на участниците, и кметът действал в условията на обвързана компетентност, като нямал правомощия да прекрати процедурата на този етап. На следващо място, необоснован и противоречащ на волята на общинския съвет бил основният мотив в оспорената заповед – че липсва изразена разпоредителна воля от страна на Общински съвет - Димитровград за извършване на продажбата на имота. Такава воля била налице, като Решение № 390/28.11.2024г. (за допълнение на Програмата за управление и разпореждане с общинска собственост за 2024г.) и Решение № 391/28.11.2024г. (за продажба на имота), били приети при спазване на всички изисквания, със съответното мнозинство и на предвидените в закона основания. А и освен това, именно кметът на общината предложил на общинския съвет продажбата на имота. Дори да се приемела хипотетично липса на разпоредителна воля на компетентния орган относно констатирания впоследствие строеж в обхвата на предмета на търга, и това да представлявало порок в разпоредителното решение, този порок можело да бъде саниран единствено от самия общински съвет. Недопустимо било кметът на общината, който имал единствено изпълнителни правомощия, самоволно да тълкува съдържанието на решението на съвета, да го изменя или да отказва неговото изпълнение. Поради това заповедта му била извън неговите правомощия. С издаването ѝ се стигнало до неправомерна намеса в компетентността на общинския съвет, в нарушение на чл.44, ал.1, т.7 от ЗМСМА. Във връзка с горното, извършените в хода на процедурата по провеждане на публичния търг последващи действия, свързани с установяването на строеж – навес, метална конструкция, с площ от 720 кв.м., били ирелевантни спрямо първоначално изразената разпоредителна воля на Общински съвет – Димитровград. Ако било налице несъответствие между действителното състояние на имота и параметрите, въз основа на които било взето разпоредителното решение, корекцията следвало да бъде извършена чрез предвидените в закона механизми, а не чрез прекратяване на процедурата. Фактът, че купувачът евентуално щял придобие нещо в повече от това, което било първоначално предвидено в решението на колективния орган на местна власт, не можел да обоснове прекратяването на процедурата, а следвало да бъде предмет на допълнителна правно регламентирана процедура за защита на правата на О. Д.. В този смисъл, неоснователно в процесната заповед се посочвало, че навесът не фигурирал в предмета на търга и че общинският съвет не изразил воля за разпореждане с него, и че това правело продажбата на имота незаконосъобразна. Отбелязва се, че строежът е бил известен на О. Д. и на общинския съвет още преди вземането на разпоредителното Решение №391/28.11.2024г. Той бил вписан в Акт № 347/03.02.2000г. за общинска собственост, както и в Удостоверение за търпимост № 6/08.03.2006г., издадени именно от Община Димитровград, като тези документи били част от официалната документация на общината, която следвало да бъде служебно известна както на съвета, така и на кмета. Поради това недопустимо било да се приеме, че наличието на строежа било установен впоследствие факт. Ако строежът бил пропуснат в предмета на търга, това не представлявало основание за прекратяване на процедурата, а фактическа грешка, която следвало да бъде коригирана по предвидения в закона ред. Ако общинската администрация не отразила правилно наличието на строежа в предмета на търга, това бил пропуск на самата администрация и не следвало да се отразява на спечелилия търга участник. Незачитане и отказ за сключване на договор били възможни единствено в хипотезата на установени съществени нарушения в самата процедура, а данни за такива липсвали и не били посочени в заповедта. Процедурата следвало да се довърши например чрез допълнително решение на общинския съвет, с което да бъде потвърдено разпореждането с целия имот, включително строежа или коригиране на условията на продажбата по законоустановен ред, без се стига до незачитане на правото на спечелилия участник да сключи договор. Фактът, че навесът не бил включен в решението на колективния орган не означавал, че имотът не може да бъде продаден без него. След като този навес не бил включен, купувачът не го придобивал автоматично, а Общината запазвала собствеността си върху строежа и можела да се разпорежда с него отделно. Виждането на административния орган, че навесът бил неразделно свързан със сградата било невярно и не отговаряло на техническите характеристики на този тип конструкции. Изграден бил от модули, които можело лесно да бъдат демонтирани, без това да засегне цялата конструкция на основната сграда, което означавало, че той не представлявал самостоятелен обект. Дори и да се допуснело, че е такъв, неговият правен статут следвало да бъде изясняван в отделно производство. Освен това, и в хипотеза частичен пропуск във волята на общинския съвет при вземане на разпоредителното решение, що се касае до наличието на навес, това не следвало да рефлектира върху цялото решение и да го опорочава, съответно да води и до опорочаване на търга. Резултатите от последния следвало да се разпрострат само върху имота, изрично включен в разпоредителното решение, без навеса, като последният не се придобивал от купувача, а оставал собственост на Общината. От друга страна, следвало да се има предвид, че констатираният впоследствие строеж (навес) бил търпим по смисъла на ЗУТ и не подлежал на премахване, и забрана за ползване. Фактът, че той бил търпим означавал, че общинският съвет не бил длъжен да се разпорежда с него заедно с останалите обекти в имота, тъй като не бил обект на изрично разпоредително решение. Невключването му в това решение не можело да служи като основание за прекратяване на търга, тъй като правата на Общината не била засегната – тя оставала собственик на търпимия строеж и можела да се разпореди с него отделно. Тъй като търпимият строеж не бил част от законово регламентираните обекти, подлежащи на разпореждане от общинския съвет, неговото наличие не влияело върху валидността на взетото решение. На следващо място, със Заповед № РД-06-1210/13.08.2024г. на кмета на община Димитровград бил одобрен проект за подробен устройствен план - изменение на плана за регулация в кв. •• и У ПИ [Наименование] „Производствени и складови дейности“, както и план за регулация и застрояване на посочените поземлени имоти, и същият обхващал и поземлен [имот номер] – обект на проведения търг. Този ПУП бил одобрен именно от кмета, създаден бил преди търга и обявен на всички заинтересувани лица, влязъл в сила, като спрямо него нямало постъпили възражения или правни действия за отмяна. В този устройствен план липсвали данни за изпълнен строеж върху имота, което потвърждавало факта, че по официални документи и в административната процедура преди търга не било отразено съществуването на строеж в имота. Това допълнително подкрепяло извода, че разпоредителното решение на общинския съвет се отнасяло само до земята и законната сграда и че навесът не бил част от предмета на разпореждането. Изтъква се и че в официалните скици на СГКК – Хасково навесът липсвал, което означавало, че той не бил включен в предмета на разпоредителната сделка, решена от колективния орган на местна власт. Следователно, изискването за изрична разпоредителна воля на общинския съвет за него било правно необосновано, тъй като разпореждането било насочено само към земята и законната сграда, които били единствените обекти с правна значимост съгласно ЗОС. Необосновано било и приетото от органа невключване на навеса в пазарната оценка на имота. Невключването му не било индикация за ощетяване на Общината, а по скоро доказателство, че той не бил част от предмета на продажбата. А и пазарната оценка била извършена от лицензиран оценител, като предложената от жалбоподателя цена значително надвишава избраната оценка. В този контекст твърдението, че бюджетът на Общината щял да бъда ощетен, било неоснователно. Следвало да се има предвид също и това, че визираният в заповедта сигнал, послужил като формално основание за извършената служебно проверка и „откриването“ на документи от Община Димитровград, бил подаден от лице, участвало в процедурата по търга и пряко засегнато от резултатите. В тази насока следвало да се има предвид, че подателят на сигнала бил запознат с предмета на продажбата и било недопустимо впоследствие да твърди, че търгът бил опорочен. Сигналът бил подаден едва след като подателят не спечелил търга, респ. ако твърдяното нарушение било толкова съществено, то следвало сигналът да бъде подаден още преди провеждането на търга, а не след като участникът разбрал, че не предложил най-високата цена и не бил класиран като купувач. Това обстоятелство водело до основателно съмнение относно истинските мотиви на сигналоподателя. Въпреки твърдяната от него липса в предмета на търга, все пак той участвал в него. Недопустимо било участник в процедурата да оспорва законосъобразността ѝ, защото не бил спечелил. С оглед на всичко това, кметът на общината следвало да остави без разглеждане сигнала. Опитът на загубилия участник да саботира финализирането на процедурата чрез оспорване на резултата, бил недобросъвестен и следвало да бъде отхвърлен като неоснователен. Самосезирането на Общината било неправомерно и противоречало на принципите на правната сигурност и предвидимост. По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на административния орган с указания за продължаване на административната процедура по провеждане на търга и издаване на заповед въз основа на резултатите от него. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващото дружество, като се претендират и съдебни разноски. Ответникът – Кмет на община Димитровград, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на оспорването. Развиват се подробни съображения за законосъобразност на оспорения акт. Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С Решение №391 от 28.11.2024г. (л.60) Общински съвет – Димитровград е разрешил продажбата на недвижими имоти, общинска собственост, сред които и ПИ с [идентификатор], ведно със сграда с [идентификатор] по КККР на Димитровград (с площ 363 кв. м.), с трайно предназначение на територията „урбанизирана“, НТП „за друг вид складов, производствен обект“. С т.2 от решението е възложено на кмета осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на продажбата. Със Заповед № РД-06-135 от 27.01.2025г. (л.61), на основание чл.35, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ), кметът на община Димитровград е разпоредил да се проведе публичен търг с тайно наддаване за продажба на имоти, частна общинска собственост, сред които и ПИ с [идентификатор], ведно със сграда с [идентификатор] по КККР на Димитровград (с площ 363 кв. м.), с трайно предназначение на територията „урбанизирана“, НТП „за друг вид складов, производствен обект“. Като основание за продажбата е записано Решение №391 от 28.11.2024г. на Общински съвет – Димитровград. Със заповедта е утвърдена тръжната документация, определени са дата и часът на провеждането на търга и са уредени други обстоятелства в тази връзка. За търга е било публикувано обявление в официалния уеб сайт на Община Димитровград и в национален вестник (стр.64 и 69). На основание чл.65, ал.3 от НРПУРОИ, със Заповед № РД-06-228/19.02.2025г. кметът на община Димитровград е определил комисия за провеждане на търгове, вкл. и на този по Заповед № РД-06-135 от 27.01.2025г. За участие в търга за ПИ с [идентификатор], ведно със сграда с [идентификатор], заявления са били подадени няколко кандидата, вкл. от жалбоподателя „Мобил Стар“ ООД (л.91) и ЕТ „П.П. – Б. “ (л.111). Търгът за посочените имоти е бил проведен на обявената дата – 20.02.2025г. от 10.30 часа, за което е съставен Протокол (л.84). Видно от последния, съобразно представените от участниците оферти, Комисията е класирала на първо и второ място съответно „Мобил Стар“ ООД и ЕТ „П.П. – Б. “. Съгласно записаното в Протокол №2 от 20.02.2025г. (л.89), на основание чл.75, ал.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, Комисията е решила: „Предоставя ПИ с [идентификатор], ведно със сграда с ид. (идентификатор) по КККР на Димитровград“ на „Мобил Стар“ ООД“. На 24.02.2025г. в Община Димитровград е постъпило писмено уведомление/сигнал рег. индекс ОК-01-16/24.02.2025г. (л.58) от ЕТ „П.П. – Б. “, в който се посочва, че още преди търга подателят на сигнала забелязал липса в предмета му, а именно на находящия се в имота навес с приблизителна площ 900 кв. м. Във връзка с това е отправена молба за прекратяване на процедурата и извършване на проверка. Подаването на сигнала е последвано от издаване на Заповед № РД-06-264/25.02.2025г. (л.51), с която, на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл.194, ал.1 от Закона за устройство на територията, заместник - кмет на община Димитровград е разпоредил да се извърши проверка на място на [имот номер] от двучленна комисия, която да състави констативен протокол за това. На 25.02.2025г. назначената комисия извършила проверка на място и по документи, като в Констативен протокол (л.50) от същата дата посочила констатациите си – че в [имот номер] съществуват: едноетажна сграда с [идентификатор] с функционално предназначение промишлена сграда и ЗП – 363 кв. м.; строеж „Сграда Износ – открита площ“, представляващ навес – метална конструкция, който бил неразделно свързан със сграда ••••••••••••••. За строежа имало издадено Удостоверение за търпимост №3/08.03.2006г. на Главен архитект на Община Димитровград. Последното е част от административната преписка (л.47), като е представен и Акт за общинска собственост (частна) №347 от 03.02.2000г. (л.48). С оспорената Заповед №РД-06-273/26.02.2025г., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.44, ал.1, т.1 от ЗМСМА във вр. с чл.35, ал.1 и ал.6 във вр. чл.8, ал.1 от ЗОС във вр. с чл.59 ал.1, предл. второ във вр. с чл.59, ал.2 от АПК, кметът на община Димитровград е прекратил административна процедура по провеждане на търга по отношение на [ПИ], ведно със сграда •••••••••••••••, като е отказал да зачете резултатите от търга и да премине към сключване на договор по реда на чл.35, ал.6 от ЗОС – поради наличието на факти и обстоятелства, опорочаващи провеждането, пряко свързани с липси в предмета по отношение на намиращите се в ПИ с [идентификатор] имоти и вещи, както и поради липсата на воля и решение на Общински съвет – Димитровград по смисъла на чл.35, ал.1 във вр. с чл.8, ал.1 от ЗОС по отношение на разпореждането със строежа, находящ се в [ПИ], а именно навес – метална конструкция, с площ от 720 кв. м. В заповедта са посочени подробно фактически и правни основания за издаване, и в тази връзка са описани извършените в хода на административното производство процесуални действия. Отбелязано е и че в границата на навеса попада сграда ••••••••••••••••••••• (т.е. част от сградата се намира под навеса), както и че той бил очертан и нанесен от Агенцията по геодезия картография и кадастър, но не бил посочен и видим нито от Скица за поземлен [имот номер]-•••••••-05.11.2024г. за имот с [идентификатор], нито от Скица на сграда № 15- •••••••-05.11.2024г. за имот с [идентификатор], издадени от СГКК – Хасково. Записано е, че навесът не фигурирал и липсвал в предмета на търга, за тази вещ не била изразена воля и разрешение от Общински съвет – Димитровград по смисъла на чл.35, ал.1 от ЗОС за извършване на разпореждане, респ. ако била реализирана продажбата от проведения търг за ПИ с [идентификатор] и сграда с [идентификатор], и сключен договора по смисъла на чл.35, ал.6 от ЗОС, това щяло да означава да се извърши разпореждане с намиращ се в него, неописан и липсващ в предмета на търга строеж (навес). Така административният орган щял да изпадне в противоречие с указаното от законодателя в редица законови и подзаконови разпоредби като: чл.8, ал.1, чл.11, чл.35, ал.1 и чл.41, ал.2 от ЗОС, чл.48, ал.1, чл.62, ал.1 от НРПУРОИ и т.н. Липсата на обсъждания навес водела не само до съществен порок, а до изначалното опорочаване на процедура, като оглед етапа, в кой се намирала тя, този порок не можело да бъде саниран. В този смисъл, в правомощията и задълженията на кмета на общината, по смисъла на чл.44 от ЗМСМА във вр. с чл.35, ал.6 от ЗОС, било да прекрати административната процедура по провеждане на търга, да не зачете резултатите му, да откаже сключването на договор по чл.35, ал.6 от ЗОС и да проведе нов търг при отстраняване на констатираните пороци. В заповедта е посочено още, че не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че във връзка със задължението си по чл.11, ал.1 от ЗОС кметът на общината бил длъжен да управлява имотите и вещите общинска собственост в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите закона и с грижата на добър стопанин. В този смисъл зачитането на резултатите търга и сключването на договор по смисъла на чл.35, ал.6 от ЗОС щяло да доведе до противоречие с действията му и задълженията му, вменени по закон. Следвало да се има предвид и че липсата на визирания строеж водела до неразривно свързания резултат – че същият не бил включен при изготвянето на пазарната оценка, не била изпълнена разпоредбата на чл.41, ал.2 от ЗОС, респективно ако се осъществяло разпореждане с него, това щяло да ощети общинския бюджет. В заключение административният орган е посочил, че не съществувала друга възможност и за да се изпълнила волята на органа по чл.21 от ЗМСМА по производството по продажба, то следвало да се прекрати административната процедура по провеждане на търга, поради неговата опороченост и да се проведе нов търг, но след изричното решение на общински съвет, свързано с разпоредителна воля за строежа, собственост на Община Димитровград, съгласно Акт за общинска собственост№ 347/03.02.2000г. за обект построен през 1977г. и представляващ навес-метална конструкция с площ от 720 кв.м., намиращ се в имот ПИ с [идентификатор] и сграда с [идентификатор], попадаща в границите му и неразделно свързана с този строеж, и с надлежното посочване на навеса в предмета на търга, включително изготвяне на пазарната му оценка, определяне на стойността му и включването и приобщаването на тази оценка и стойност към изготвените за [ПИ] и сграда •••••••••••••••••••••. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от лице с правен интерес, срещу годен за обжалване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че предмет на прекратената тръжна процедура е ПИ с [идентификатор], ведно със сграда с [идентификатор], представляващи частна общинска собственост. Не е спорно също, че жалбоподателят е обявен за спечелил търга за посочения имот и намиращата се в него сграда, както и че в предмета на търга не е бил включен находящият се в същия имот метален навес. Спорен е въпросът дали невключването на металния навес в предмета на търга обуславя прекратяване на тръжната процедура. В тази връзка съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 6 от ЗОС, въз основа на резултатите от търга или конкурса, съответно - на решението на общинския съвет, кметът на общината издава заповед и сключва договор. В правото на кмета на общината е да упражнява контрол върху законосъобразното провеждане на процедурата. Доколкото той разполага с правото и задължението да вземе решение за определяне на спечелилия процедурата, той е този, който носи отговорност при незаконосъобразни фактически и правни действия. Затова и в неговите правомощия е при констатирани нарушения в тръжната процедура, да прекрати същата, когато тези нарушения са неотстраними и водят до опорочаване на резултатите от нея. Освен, че е оправомощен да проведе процедурата, административния орган е задължен да стори това при съобразяване с въведените в тази връзка изисквания, гарантиращи спазването на принципите на прозрачност, конкурентно начало и защита в най – висока степен на интересите на общината. Тези изисквания не само не изключват възможността за прекратяване на открита от него процедура, но и го задължават да стори това при установяване на данни за допуснати в хода й нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност и опорочаващи крайния акт. Предвид горното, неоснователно се твърди в жалбата, че след извършено класиране на участниците и закриване на търга, единствената възможност за кмета на общината била да издаде заповед за определяне на спечелилия търга участник, респ. че последният действал в условията на обвързана компетентност, като нямал правомощия да прекрати процедурата на този етап. Съдът споделя приетото от административния орган, че невключването на металния навес в предмета на търга опорочава изначално процедурата по провеждането му, което съответно би довело и до порок в крайния акт по същата. Действително, предметът на процесния търг е обявен съобразно приетото Решение №391/28.11.2024г. на Общински съвет – Димитровград и в тази връзка правилно се сочи в жалбата, че няма как собствеността върху невключения в този предмет строеж да бъде автоматично придобита от купувача, доколкото Общината остава негов собственик и може да се разпорежда с него отделно. В случая обаче, при зачитане на резултата от търга, тази принципна възможност би довела до разпореждане с навеса в полза само и единствено на жалбоподателя. Ако резултатът от търга бъде съобразен и бъде издадена заповед по чл.35, ал.6 от ЗОС по отношение на жалбоподателя, съотв. сключен договор с него, няма как да се очаква, че интерес от закупуване на металната конструкция, биха проявили лица, различни от оспорващото дружество. Видно от Удостоверение за търпимост №3/08.03.2006г., металният навес представлява самостоятелен строеж, но независимо от това, същият няма как да се използва отделно и самостоятелно от сградата в имота и в този смисъл няма как да бъде предмет на отделна тръжна процедура, в каквато насока са съжденията на жалбоподателя. Провеждането на търг само по отношение на металния навес в случая би било с предопределен резултат, а подобен подход безспорно противоречи на принципите на прозрачност и конкурентно начало при провеждане на тръжна процедура. Предвид горното, неоснователно се твърди в жалбата, че отстраняване на несъответствието между действителното състояние на имота и параметрите, въз основа на които било взето разпоредителното решение за продажбата му, следвало да бъде коригирано чрез предвидените в закона механизми, а не чрез прекратяване на тръжната процедура. В случая, предвид етапа, до който е достигнала тази процедура, именно прекратяването на същата се явява законовият механизъм, чрез който да се отстрани констатираното несъответствие в предмета й. Твърдението в жалбата, че процедурата следвало да се довърши чрез допълнително решение на общинския съвет, с което да бъде потвърдено разпореждането с целия имот, включително строежа – метален навес, не намира законова опора. Това виждане на жалбоподателя означава общинският съвет да бъде принуден да разреши продажбата на металния навес при вече проведен търг с обявен за спечелил го участник. Възприемането на подобен подход, обратен на предвиденото в чл.44, ал.1, т.7 от ЗМСМА и в чл. 35, ал.6 от ЗОС, освен, че противоречи на посочените разпоредби, би довело и до нарушаване на визираните по-горе принципи. Съдът не споделя доводите в жалбата, че кметът на общината е процедирал неправомерно и в противоречие с принципите на правната сигурност и предвидимост като е предприел действия по постъпилия сигнал от друг, неспечелил търга участник, вместо да го остави без разглеждане. Следва да се отбележи, че дори и при липса на сезиране, кметът на общината, преди да пристъпи към издаване на заповед по чл.35, ал.6 от ЗОС и сключване на договор, е длъжен да извърши проверка относно законосъобразността на проведената тръжна процедура. Във връзка с доводите в жалбата относно причините, по които металният навес не е бил включен в предмета на търга следва да се посочи, че те са ирелевантни за законосъобразността на процесната заповед. Същественото в случая е установяването на непълнота в предмета на обявения търг, чието преодоляване с оглед етапа на тръжната процедура, изисква тази процедура да бъде прекратена, за да се избегне постановяването на порочен финализиращ акт по нея. По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, и неговата цел, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 24, изр.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100.00 лв. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.143 ал.3 от АПК, съдът