Решение № 167 от 18.7.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 22/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване. С Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати на М. Б. Д. сумите: 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, пряка последица от транспортно произшествие на 1.10.2020 година в село Мерданя на улица „И.“, на изхода за гр. Златарица, причинило фрактура на дясното бедро и мозъчно сътресение; 2 052.98 лева – обезщетение за имуществени вреди, пряка последица от същия транспортен инцидент, състоящи се в разходи за лечение и рехабилитация, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху всяко от вземанията, считано от 8.03.2022 година до окончателното им заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, 51 и 52 от Закона за задълженията и договорите. С посоченото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на съда сумите: 2 546.24 лева – държавна такса върху присъдените суми; 639 лева – авансирани от съда разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Със същото решение „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Е. Д. от гр. ВЕ.ко Търново сумата 5 614.24 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. С Определение № 950/27.09.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е отхвърлено искане на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, с което по реда на чл. 248 от ГПК претендира изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като неоснователно. В законния срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, представлявано от юрисконсулт И. С., против Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново. Във въззивната жалба се сочи, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано. Изтъква се, че първостепенният съд е приложил неправилно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите – отсъдил е обезщетение в завишен размер. Липсват данни сумата 2 052.98 лева да е била необходима за провеждане на лечението на пострадалата. Съставът на Окръжен съд ВЕ.ко Търново не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, разгледал е част от тях едностранчИ. и в полза на ищцата, като е игнорирал установените по делото обстоятелства. В нарушение на процесуалните правила първостепенният съд не е допуснал доказателства за установяване на твърдяното съпричиняване от страна на пострадалата. Относно претендираната законна лихва от 8.03.2022 година се излагат съображения, че и до настоящия момент М. Б. Д. не е представила валидна банкова сметка, на която е титуляр; няма надлежно упълномощаване. Направено е искане да се отмени Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените искове, при условията на евентуалност – да се намалят присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съответно разноските, включително адвокатско възнаграждение и държавна такса при съобразяване наличието на съпричиняване. Претендират се разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от другата страна. В съдебно заседание процесуалният представител на М. Б. Д. оспорва въззивната жалба. В законния срок е постъпила частна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, представлявано от адвокат И. Ц., против Определение № 950/27.09.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново. В частната жалба се изтъкват аргументи за приложимост на разпоредбите на Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията им към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Направено е искане да се отмени Определение № 950/27.09.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на частната жалба от другата страна. В съдебно заседание пълномощникът на ответницата оспорва частната жалба. Апелативен съд ВЕ.ко Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваните съдебни актове, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е образувано въз основа на предявени от адвокат Е. Д. – пълномощник на М. Б. Д., против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД искове с посочено правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди дружеството- застраховател да заплати на М. Б. Д. сумите: 60 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди; 2 052.98 лева – обезщетение за имуществени вреди, в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 1.10.2020 година по вина на Д. С. Ц., ведно със законната лихва от 8.03.2020 година до окончателното изплащане на сумите, направените по делото разноски. В исковата молба се твърди, че на 1.10.2020 година в село Мерданя, ул. „И.“, изхода за гр. Златарица при управление на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № РВ 39 •••• Д. С. Ц. нарушил правилата за движението по пътищата: чл. 20, ал. 1 и 2; чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, вследствие на което изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъснал се в насрещно движения се лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № ВТ 82 •••• и реализирал пътнотранспортно произшествие. В резултат на инцидента на М. Б. Д. са причинени закрито счупване на дясната бедрена кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на десен долен крайник над 30 дни със срок на лечение и възстановяване не по-малък от десет месеца; мозъчно сътресение, съпроводено със загуба на съзнание и липса на спомен за случилото се, главоболие и виене на свят; други увреждания, изброени в исковата молба. Описва се проведеното лечение на пострадалата, сочат се претърпените от нея болки и страдания. Изтъква се, че до настоящия момент тя не е възстановена напълно; произшествието е оставило сериозен отпечатък върху нейната емоционална сфера – притеснява се да пътува с автомобил, често си спомня за катастрофата и последствията от нея. Изброяват се извършените разходи във връзка с лечението на получените от ищцата увреждания. Заявява се, че за товарния автомобил към датата на пътнотранспортното произшествие е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД. В съответствие с чл. 380, ал. 1 от ГПК ищцата отправила писмена застрахователна претенция, получена от дружеството-ответник на 8.03.2022 година. В регламентирания от закона срок не е постигнато споразумение между страните за дължимите обезщетения. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, представлявано от адвокат И. А., с който оспорва исковете по основание и размер, излага подробни съображения в подкрепа на изразеното становище. Навежда възражение за съпричиняване – при настъпване на удара пострадалата е била без обезопасителен колан или с неправилно поставен такъв. Изтъква аргументи за недължимост на лихва за забава – не е посочена банкова сметка на пострадалото лице, не е представено пълномощно, съответстващо на изискванията на чл. 338, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Пред първостепенния съд процесуалният представител на дружеството-ответник оспорва исковете. Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи: Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е валидно и допустимо. Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявените от М. Б. Д. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени и имуществени вреди са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор. С договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят – в случая „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането). Със споразумение, одобрено с определение по Протокол № 33/17.05.2022 година по НОХД № 163/2022 година по описа на Районен съд Горна Оряховица, Д. С. Ц. е признат за виновен в това, че на 1.10.2020 година в село Мерданя, ул. „И.“ – изхода за гр. Златарица, при управление на товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № РВ 39 ••••, нарушил правилата за движението по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2; чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата, вследствие на което изгубил контрол над автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъскайки се в насрещно движения се лек автомобил марка „Пежо“, модел „106“, с рег. № ВТ 82 ••••, при което реализирал пътнотранспортно произшествие и причинил по непредпазлИ.ст средна телесна повреда на повече от едно лице, включително на М. Б. Д. – закрито счупване на дясна бедрена кост, довело до трайно затруднение в движението на десен долен крайник над тридесет дни, със срок на лечение и възстановяване не по-малък от десет месеца. Одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – чл. 383, ал. 1 от НПК. Последната е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата протИ.правност и виновността на дееца (чл. 300 от ГПК). Влязлата в сила присъда на наказателния съд няма задължителен характер за гражданския съд относно съпричиняването на общественоопасните последици от страна на пострадалия, освен ако то представлява елемент от състава на престъплението. Не е спорно, че за товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № РВ 39 •••• е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД, валидна към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. На 8.03.2022 година М. Б. Д. предявила пред „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД претенция по чл. 380 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени вследствие на произшествието, станало на 1.10.2020 година. Безспорно е, че в регламентирания от закона срок не са изплатени обезщетения на М. Б. Д. за претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди от дружеството- застраховател. Пред първостепенния съд са разпитани свидетЕ.те И. А. Т., Л. В. В., З. С. Д. – син на М. Б. Д., относно състоянието на пострадалата след пътнотранспортното произшествие; проведеното лечение; оздравителния период; претърпените болки, страдания и неудобства; степента на възстановяване; отражението на инцидента върху психоемоционалното състояние. От заключението на експерта д-р Е. Н. Б., което съдът приема за законосъобразно и обосновано, е видно, че вследствие на пътнотранспортното произшествие М. Б. Д. е получила счупване в крайната трета на бедрената кост с разместване на фрагментите; мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание; разкъсно-контузна рана в предната теменна част на главата, оток и кръвонасядане на челото; разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на лявата предмишница; оток и кръвонасядане на лявата мишница. Първоначално е хоспитализирана по спешност в Неврохирургично отделение по повод черепно-мозъчната травма, където е лекувана медикаментозно и оперативно (с обработка на раните), а впоследствие в Отделение по ортопедия на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. ВЕ.ко Търново. На 12.10.2020 година е осъществена оперативна интервенция – открито наместване с вътрешна метална фиксация. Започната е рехабилитация на 26.10.2020 година, продължила приблизително четири месеца, с вертикализация и възстановяване до степен самостоятелно придвижване с помощни средства. Към момента костните структури са зараснали. Металните елементи не са свалени. Основната функция на десния крак (ходенето) не е възстановена – движенията в дясната коленна става са ограничени и болезнени с данни за контрактура. Всички останали увреждания са възстановени. Основната причина за затруднените движения е контрактурата на дясната коленна става, която може да се предвиди, но не винаги може да се предотврати, дори с рехабилитация. В случая такава е провеждана, но с незадоволителен резултат. Друг фактор е изменената биомеханика на дясната коленна става, която се дължи на промяна на ъгъла на надлъжната ос на дясната бедрена кост вследствие на счупването. Металната остеосинтеза фиксира фрагментите, но те никога не могат да са както преди счупването. Промененият ъгъл на бедрото изменя натоварването на ставния хрущял, който се е износил интензивно в областта на вътрешния бедрен кондил. По тази причина движенията са допълнително болезнени. Вещото лице предлага в прогностичен аспект протеза на коленната става; продължаване на рехабилитацията за преодоляване на контрактурата. В съдебно заседание пред първостепенния съд д-р Е. Н. Б. пояснява, че травмата на главата се изразява в мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане. Посочените увреждания са отшумЕ. в рамките на месец. Раната е обработена хирургично и е заздравяла. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. Понятието „справедлИ.ст” като морално-етично такова включва „съотношението между деянието и възмездието, достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. При присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и икономическите условия, а като ориентир за размера на обезщетението трябва да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент. Към 1.10.2020 година, когато е настъпило пътнотранспортното произшествие, минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, е 10 420 000 лева (чл. 492, точка 1 от Кодекса за застраховането), а минималната работна заплата за страната е 610 лева. Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не могат да се възстановят. Предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя от съда по справедлИ.ст в съответствие чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. На обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние. С оглед на обективно констатираните увреждания (счупване в крайната трета на бедрената кост с разместване на фрагментите; мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание; разкъсно-контузна рана в предната теменна част на главата, оток и кръвонасядане на челото; разкъсно-контузна рана, оток и кръвонасядане на лявата предмишница; оток и кръвонасядане на лявата мишница); начина на извършване на дЕ.кта; интензитета на болките и страданията; продължителността на лечебния и възстановителен процес (около десет месеца за закритото счупване на дясната бедрена кост; по-малко от тридесет дни за останалите увреждания); възрастта на пострадалата (65 години към датата на инцидента); фактът, че и към настоящия момент движенията в дясната коленна става са ограничени и болезнени с данни за контрактура, независимо от провежданата рехабилитация; прогнозата за здравословното състояние на М. Б. Д. (препоръка за протезиране на коленната става; продължаване на рехабилитацията за преодоляване на контрактурата); отчитайки обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – месец октомври 2020 година, наложилите се морални норми в обществото, съдебната практика при сходни случаи, съдът смята, че заместващото обезщетение на пострадалата за преживените от нея болки и страдания в резултат на инцидента е в размер на 60 000 лева. При определяне на обезщетението са съобразени обстоятелството, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие М. Б. Д. неминуемо е изживяла силен стрес; хоспитализирането в болнично заведение в продължение на шестнадесет дни; осъществените оперативни интервенции; спазването на постелен режим за около два месеца и половина, след което се е придвижвала с проходилка до пролетта на 2022 година, а към настоящия момент използва патерица; необходимостта от чужда помощ в продължение на около седем месеца за задоволяване на ежедневни потребности; понесените неудобства; невъзможността да води активен начин на жИ.т както преди инцидента. Не са налице предпоставки за определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер от посочения. Съобразно реално претърпените от М. Б. Д. неимуществени вреди, конкретните икономически условия в страната, съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът намира, че доводите на процесуалния представител на дружеството-застраховател за завишаване на обезщетението са неоснователни. Обезщетението по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите се присъжда според спецификата на всеки конкретен случай. От представените по делото преписи от документи е видно, че във връзка с лечението на уврежданията, получени при пътнотранспортното произшествие, по време на хоспитализацията и в хода на оздравителния процес М. Б. Д. е направила разходи за закупуване на медикаменти, консумативи, хигиенни материали, потребителски такси за престой в лечебно заведение общо в размер на 1 972.98 лева. За издаване на съдебномедицинско удостоверение за получените травми, представено пред застрахователя във връзка с претенцията за изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреви, ищцата (ответник по жалбата в настоящото производство) е заплатила 80 лева. Тази разход е направен с оглед защитата на правата пред дружеството-застраховател във връзка с инцидента. В чл. 493, ал. 1, точка 4 от Кодекса за застраховането е визирано, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенции за неимуществени и имуществени вреди, какъвто е и този по повод снабдяването със съдебномедицинско удостоверение. По изложените съображения, съдът смята, че направените разходи от М. Б. Д. в общ размер на 2 052 лева подлежат на репариране от застрахователя. Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите при условие, че увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. При граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите се налага заключение, че за да има принос на пострадалия към щетата е необходимо не само извършване от последния на действия, които нарушават предписаните от Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата правила за поведение, но и неспазването на съответните разпоредби да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите съществува, когато с поведението си увреденият е създал предпоставки за осъществяване на дЕ.кта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. В този случай виновното действащото лице следва да отговаря само за вредите, които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цЕ. да се опредЕ. обема на отговорността на виновния причинител на вредите. За установяване наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при пътнотранспортно произшествие лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и на водача на увреждащото моторно превозно средство, въз основа на която съдът следва да опредЕ. обективния принос на всеки от участниците в конкретния инцидент. При преценка на степента на съпричиняване е необходимо да се направи сравнение на поведението на участниците в пътнотранспортното произшествие, като съразмерността на действията (бездействията) на пострадалия с останалите фактори, причинили инцидента, ще определят и приноса му за настъпване на вредите. При оценка на поведението на пострадалия решаващият съд следва да има предвид не само разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и отговорността на водача на моторното превозно средство за осигуряване безопасност на движението, задължението на водача да избере подходяща скорост на движение на управляваното моторно превозно средство, позволяваща му да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което водачът на съответното моторно превозно средство е могъл и е бил длъжен да предвиди. Съдът трябва да отчита също поведението на пострадалия, всички негови действия и допуснати нарушения на правилата за движението по пътищата, като съобрази и относимите правни норми, уреждащи задълженията на пътуващите в моторното превозно средство лица по отношение поставянето на предпазен колан. След съпоставяне на поведението и действията на всички участници в пътнотранспортното произшествие и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довЕ. до настъпване на вредоносния резултат, съдът следва да опредЕ. конкретния принос за причиняване на инцидента на всеки един от участниците, включително съпричиняване от страна на пострадалия и да разпредЕ. отговорността за причиняването на дЕ.кта. Пред въззивната инстанция е изслушано заключение, изготвено от експертите инж. Ц. Л. М., д-р Е. Н. Б., което съдът приема за законосъобразно и обосновано. Вещите лица дават пълни, ясни и компетентни отговори на въпросите, релевантни за изясняване на спора. Съобразно установения механизъм на удара при пътнотранспортното произшествие върху тялото на М. Б. Д. като пътник на задната лява седалка на лек автомобил „Пежо 106“ действа инерционна преносна сила, насочена напред и нагоре спрямо посоката на движение на моторното превозно средство преди удара. Движенията, които извършва тялото на пътничката с правилно поставен предпазен колан и без колан, са подробно описани и онагледени със снимков материал от проведен Краш тест в констативно-съобразителната част на заключението (изводи относно техническата част на заключението). В хипотезата от техническа гледна точка, че пострадалата е пътувала на задната лява седалка в лек автомобил „Пежо 106“ без правилно поставен обезопасителен колан, при съобразяване на класа на автомобила (съгласно Европейската система за определяне класа на автомобила – клас В – малък автомобил), раната на главата е била получена от контакт с тавана на моторното превозно средство, а счупването на бедрото – вследствие на контакт с облегалката на седалката на водача на лекия автомобил. В хипотезата от техническа гледна точка, че М. Б. Д. е била с правилно поставен обезопасителен колан, е възможно да получи травми на крайниците, тъй като са подвижни части на тялото на човека и не се фиксират с колан. Счупване на дясната бедрена кост е възможно при поставен предпазен колан, но не във вида, констатиран в случая – торзионно счупване се получава по механизма на усукване при фиксиран крак и движение на тялото спрямо него. Такова движение не може да се реализира при фиксиран таз с колана. Голямата рана на главата не би се получила, тъй като не може да осъществи контакт с покрива, който не е деформиран в посока към пасажерското място отзад вляво. Морфологичната характеристика и разположението на травматичните увреждания дават основание за заключение, че пострадалата не е била с поставен предпазен колан по време на удара. В медицинската документация липсва описание на специфични травматични увреждания, които да се обяснят с действието на предпазния колан като твърд тъп предмет (такива не са задължителна находка при пострадали в резултат на пътнотранспортно произшествие). При условие, че М. Б. Д. е пътувала на задната лява седалка на автомобила с правилно поставен обезопасителен колан, е можело да се избегне получаването на раната на главата и счупването на бедрото (да не настъпят). В съдебно заседание вещото лице инж. Ц. Л. М. пояснява, че динамиката на движение на тялото на пострадалата, седяла на задната лява седалка, е напред и нагоре, след което при връщането назад се удря в тавана на автомобила и заема първоначалното положение върху седалката – такова движение се осъществява при непоставен обезопасителен колан. Експертът д-р Е. Н. Б. обяснява, че при правилно поставен обезопасителен колан и хипотетично опиране на коленете на пътника на задна лява седалка в облегалката на шофьора при насоченост на травмиращата енергия назад най-често се получава специфично счупване на задния ръб на ацетабулума (ставната ямка на таза, главулечна ямка), каквото в случая не е констатирано. Движенията, осъществени от тялото на пострадалата, получените от нея увреждания сочат, че тя е била без предпазен колан. Въз основа на изложеното, съдът приема, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие М. Б. Д. е пътувала на задната лява седалка на лек автомобил „Пежо 106“ без поставен обезопасителен колан. Следователно тя е нарушила чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът смята, че нарушението на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата от страна на пострадалата е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Определянето на степента на приноса предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на дЕ.нкветна и отчитане тежестта на допуснатите от всеки от тях нарушения, довЕ. до вредоносния резултат. Изхождайки от нарушенията, извършени от дЕ.нквента (чл. 20, ал. 1 и 2; чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата съобразно одобреното споразумение), първопричина за пътния инцидент, и от пострадалата (чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата), съдът намира, че приносът на последната за настъпване на вредоносните последици е 30%. С поведението си М. Б. Д. е допринесла за получените от нея увреждания, които в противен случай не биха настъпили (не би получила рана на главата и торзионно счупване на бедрото). Не са налице предпоставки за определяне на по-нисък процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ответницата по жалбата (ищец пред първостепенния съд) или за изключване на такова. Определеното обезщетение за претърпените от М. Б. Д. неимуществени вреди – 60 000 лева, дължимото обезщетение за имуществени вреди – 2 052.98 лева, следва да се намалят с приетия процент на съпричиняване съответно на 42 000 лева, 1 437.09 лева съобразно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. Непосочването на банкова сметка не е обстоятелство, обуславящо недължимост на застрахователното обезщетение, и не възпрепятства неговото определяне. По реда на чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането застрахователят може да изисква единствено доказателства за обстоятелства, относими към основанието и размера на претенцията. Същите трябва не само да са от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за представянето им от увреденото лице. В случая с Уведомление с изх. № 2856/9.06.2022 година дружеството- застраховател отказва определяне и изплащане на застрахователно обезщетение поради липса на данни за банкова сметка на пострадалото лице и изрично писмено пълномощно с нотариално удостоверени подписи, въз основа на което евентуално обезщетението да се получи от пълномощник. Липсата на данни за банковата сметка на пострадалото лице, респективно пълномощно нямат отношение към дължимостта и не обуславят произнасянето на застрахователя по претенцията – последният определя обезщетението чрез застрахователна експерта комисия при него. Разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от Кодекса за застраховането не намира приложение при дължимо застрахователно обезщетение по чл. 432 от Кодекса на застраховането, по отношение на което застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 от Кодекса за застраховането, в хипотезата на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на предявените от увреденото лице преки искове в хода на първоинстанционното производство, както е в случая. Дружеството-застраховател е изпаднало в забава на 9.06.2022 година след изтичане на 8.06.2022 година на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, точка 2, във връзка с чл. 496, ал. 1 от Кодекса за застраховането. С Решение № 128/4.02.2020 година по т. д. № 2466/2018 година, I т. о. на Върховен касационен съд на Република България е прието, че при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в застрахователната сума по чл. 429 от Кодекса за застраховането, в сила от 1.01.2016 година, се включва дължимото от застрахования на увреденото лице обезщетение за забава от момента на уведомяване на застрахователя, респективно предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя, а не от датата на увреждането. Съгласно чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 – лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 от Кодекса за застраховането или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най- ранна. В чл. 494, точка 10 от Кодекса за застраховането изрично е визирано, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не заплаща лихви и съдебни разноски извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 от Кодекса за застраховането при спазване на условията по чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането – не се покриват лихви за времето от датата на дЕ.кта до момента на уведомяване на застрахователя. С действащия Кодекс за застраховането е въведена абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на увреденото лице спрямо застрахователя на дЕ.нквента по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането – отправяне на писмена застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл. 380 от Кодекса за застраховането. След предявяване на претенцията от увреденото лице за застрахователя е налице нормативно регламентиран срок за произнасяне – чл. 496 от Кодекса за застраховането. Непроизнасянето на застрахователя и неизплащането на застрахователното обезщетение е свързано с: изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, точки 1 и 2 от Кодекса за застраховането – в тази хипотеза той дължи лихва за собствената си забава; възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя на основание чл. 498, ал. 3, във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането. В същия смисъл е и Решение № 167/30.01.2020 година по т. д. № 2273/2018 година, II т. о. на Върховен касационен съд на Република България. По изложените съображения, настоящият състав приема, че „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД дължи лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди от 8.03.2022 година. Въз основа на изложеното, съдът смята, че предявеният от М. Б. Д. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането е основателен и доказан до размер на 42 000 лева. В останалата част – за разликата над 42 000 лева до 60 000 лева, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан. Претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането е основателна и доказана до размер на 1 437.09 лева. В останалата – за разликата над 1 437.09 лева до размер на 2 052.98 лева, същата е неоснователна и недоказана. Крайните изводи на въззивната инстанция относно претенциите по чл. 432, ал 1 от Кодекса за застраховането не съвпадат изцяло с тези на първостепенния съд. Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е неправилно в частите, с които „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати на М. Б. Д. суми над 42 000 лева до размер на 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; над 1 437.09 лева до 2 052.98 лева – обезщетение за имуществени вреди, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се отхвърлят предявените от М. Б. Д. против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на суми над 42 000 лева до размер на 60 000 лева (за 18 000 лева) –обезщетение за неимуществени вреди; над 1 437.09 лева до размер на 2 052.98 лева (за 615.89 лева) – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на пътнотранспортно произшествие, станало на 1.10.2020 година в село Мерданя, на улица „И.“, на изхода за гр. Златарица, причинено виновно от Д. С. Ц. – водач на товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № РВ 39 ••••, като неоснователни и недоказани. Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново в останалите части е правилно и подлежи на потвърждаване. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция въпросът за отговорността за разноските, сторени пред първостепенния съд, подлежи на пререшаване, поради което Определение № 950/27.09.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново за отхвърляне на искане на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като неоснователно, следва да се отмени. Съобразно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата при оказани безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при осъждане на насрещната страна за разноски адвокатът има право на възнаграждение, което се дължи от другата страна. При наличие на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът определя адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към момента на приключване на устните състезания пред съответната инстанция, до който безплатната правна помощ реално е предоставена. Целта е размерът на възнаграждението, определено от съда, да съответства на реално осъществените действия и положени усилия от адвоката. Пред първостепенния съд е даден ход на устните състезания в съдебно заседание, проведено на 17.05.2023 година. За определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата са релевантни съответните разпоредби от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване на устните състезания – след изменението, обн., ДВ, бр. 88/4.11.2022 година. Съгласно чл. 7, ал. 2, точка 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция възнаграждението за предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди е общо в размер на 62 052.98 лева. Съобразно уважената част на претенциите дължимото възнаграждение на адвокат Е. Д. е в размер на 3 929.97 лева. По изложените съображения Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е неправилно в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат Е. Д. възнаграждение над 3 929.97 лева до присъдените 5 614.24 лева на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, поради което следва да се отмени. Решение № 329/5.07.2023 година по гр. д. № 421/2022 година на Окръжен съд ВЕ.ко Търново е неправилно в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати държавна такса над 1 782.37 лева до 2 546.24 лева, поради което подлежи на отмяна. М. Б. Д. следва да бъде осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД сумата 736.82 лева – направени разноски пред въззивната инстанция съразмерно с уважената част на жалбата, 300 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт. „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Е. Д. сумата 3 929.97 лева – възнаграждение за осъществено процесуално представителство на М. Б. Д. пред втората инстанция съразмерно с отхвърлената част на въззивната жалба, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд ВЕ.ко Търново