Решение № 57 от 5.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1518/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивен протест, подаден на 22.01.2025 г. от прокурор от СГП, против присъда № 9, постановена на 10.01.2025 год. по н.о.х.д. № 3963/2023 год. по описа на СГС, НО, 28 състав, с която подсъдимият Д. И. К. е оправдан по обвинението по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1-во от НК, за това, че на 23.02.2018 г., в град София, в офис „Южен парк“ на „УниКредит Булбанк“ АД, ул. “П. Ю. Т." блок 1, в качеството си на управител на „Дендро Протект" ЕООД, с ЕИК-200921273, извършил финансова операция - изтеглил на каса сумата от 44 000 лева от сметка № BG86UNCR70001519255784, с титуляр „Дендро Протект“ ЕООД, като е знаел, че средствата по тази операция са били придобити чрез тежко умишлено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, реализирано като предикатно в периода между датите 05.09.2017 г. и 20.02.2018 г. от П. П. П., в качеството на длъжностно лице - ••• на „Трейс Ямбол“АД.

Със същата присъда е оправдана и подс. Д. К. К. по обвинението

по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 23.02 - 20.03.2018 г., в град София, в офис „Южен парк“ и в офис “Парадайс център“ на „УниКредит Булбанк" АД, в качеството си на пълномощник на управителя на „Стройпарк“ ЕООД, с ЕИК 203557215, в условията на продължавано престъпление, извършила финансови операции тегления на каса от сметка № BG24UNCR70001 522288829, с титуляр „ Стройпарк“ ЕООД, на суми в общ размер на 37 000 лева, като е знаела, че средствата по тези операции са били придобити чрез тежко умишлено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, реализирано като предикатно в периода между датите 01.09.2017 г. и 01.02.2018 г. от П. П. П., в качеството на длъжностно лице - ••• на „Трейс Ямбол“ АД.

Оправдана с присъдата по обвинението за извършено

престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 1, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е и подс. Б. И. С. за това, че в периода 25.04 - 26.04.2018 г., в офис на „УниКредит Булбанк” АД, в град Стара Загора, в качеството си на пълномощник на управителя на „Бора Транс” ЕООД, с ЕИК 200006813, в условията на продължавано престъпление, извършила финансови операции изтеглила на каса и наредила превод на суми в общ размер от 40 000 лева, налични по сметка № BG17UNCR70001522281583, с титуляр „Бора Транс” ЕООД, като е знаела, че средствата по тези финансови операции са били придобити чрез тежко умишлено престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, реализирано като предикатно в периода между датите 01.03.2018 г. и 23.04.2018 г. от П. П. П., в качеството на длъжностно лице ••• на „Трейс Ямбол” АД.

Протестът е с искане да се отмени присъдата и да се постанови

нова въззивна за осъждането и на тримата подсъдими.

След процедура по чл. 323, ал.1 НПК за отстраняването на непълнота, съдържанието на протеста е съобразено с мотивите към присъдата, като е допълнено с аргументи, изложени писмено от прокурора, за неправилност на фактическите и правните изводи, довели до оправдаването на подсъдимите. Фактическите възражения на прокурора са за игнорирането на конкретните факти, доказващи, че подсъдимите К., К. и С. са били част от предварително планирана от свидетелката П. П. схема за отклоняване и изпиране на парични средства, собственост на „Трейс Ямбол“ АД, посредством сключване на неизгодни от стопанска гледна точка за последното дружество и фиктивни /кухи/ по съдържание договори за изпълнение на СМР на обекти, съставляващи част от общинска или от републиканската инфраструктура, по които назад във времето /през периода 2014 г. - 2015 г./ е била извършвана реална строително-ремонтна дейност от „Трейс Ямбол“ АД, но за които не са били постъпвали и предявявани гаранционни претенции от възложителя - Община Любимец или АПИ:

1. Дружествата „Дендро Протект“ ЕООД, „Стройпарк“ ЕООД и „Бора Транс“ ЕООД, чиито управител, пълномощник пред кредитни институции и търговски пълномощник са били съответно подсъдимите К., К. и С., във времето преди и след инкриминирания период, не са имали техническа и/или кадрова обезпеченост, за да извършат /дори частично/ заложените строителни дейности и услуги в процесните договори за СМР, по които възложител се е явило „Трейс Ямбол“ АД;

2. Във финансово-счетоводния отдел на „Трейс Ямбол“ АД са били

налични само процесните договори за СМР, сключени от св. П. П., но не и анексите към тях, като копия на анексите към договорите за СМР, по които страни-изпълнители са се явили „Дендро Протект“ и „Стройпарк“, са били приложени по търговските дела, заведени от „Трейс Ямбол“ АД срещу тези две дружества, чрез предоставянето им от името на ответниците;

3. До 01.10.2018 год. свидетелката П. П. е имала възможност

ежедневно и в реално време да се запознава по ел. път с търговската кореспонденция, свързана с дейността на „Трейс Ямбол“ АД, като включително е продължила да комуникира и обменя информация с ръководителя на финансовия отдел на последното дружество - И. П. - по повод на извършените процесни плащания към сметките на дружествата, свързани с подсъдимите;

4. След като на 20.03.2018 г. подсъдимата К. е извършила

последната инкриминирана касова операция по теглене на сумата от 2 000 лева, и до края на цялата 2018 г., т.е. в продължение на повече от девет месеца след 20.03.2018 г., не е последвала друга касова дебитна операция от сметката на „Стройпарк“ - ЕООД;

5. След касовото изтегляне на сумата от 44 000 лева, извършено на 23.02.2018 г. от подс. К. от сметката на „Дендро Протект“ ЕООД и до края на годината, е имало само една друга касова операция по изтегляне на пари, но тя е била за сумата от 3 000 лева и е извършена на 17.07.2018 г., т.е, почти пет месеца след изтеглянето на процесната сума;

6. След датата 26.04.2018 г., когато подс. С. е извършила

последната финансова операция по теглене на сумата от 15 000 лева, включена в обвинението спрямо нея, и до края на 2018 година, с наличността по сметката на „Бора Транс“ ЕООД е била извършена само касова операция по изтегляне на суми, а именно теглене на сумата от 2 700 лева, като има извършвани касови тегления с карта през АТМ - устройства, които обичайно са били на стойност до 400 лева и в единични случаи на малко по-големи суми;

7. Дружеството „Ултра Билд“ ООД, по чиято сметка подс. С. е

наредила на 23.04.2018 г. превод на сумата от 20 000 лева, се е явило свързано по смисъла на § 1, ал.1, т.1 и т.7 от ДР на Търговския закон със св. П. П., последната извършител на предикатната деятелност;

8. На една и съща дата, в един и същи офис, и на едно и също

гише, последователно подсъдимите К. и К. /по това време съпрузи/ са извършили някои от инкриминираните финансови операции, свързани с изтеглянето на значителна част от паричните средства, налични по сметките на „Стройпарк“ ЕООД и на „Дендро Протект“ ЕООД, след преводите, направени от „Трейс Ямбол“ АД - на 23.02.2018 г., в офис „Южен парк“ на „УниКредит Булбанк“ АД в 11.35 часа първо подсъдимият К. е изтеглил на каса сумата от 44 000 лева от сметката на „Дендро Протект“ ЕООД, а веднага след това в същия банков офис, в 11:42 часа, подсъдимата К. е изтеглила на каса сумата от 30 000 лева от сметката на „Стройпарк“ ЕООД;

9. Набирането на дружествата „Дендро Протект“,„Стройпарк“ и „Бора Транс“ за фиктивни подизпълнители на „Трейс Ямбол“ АД се е случило на базата на личното познанство на П. П. с тримата подсъдими и със свидетеля М.;

10. Между тримата подсъдими и св. М., от една страна, и св. П. П., от друга страна, е било постигнато предварително съгласие по сметките на представляваните от тях дружества да се получат парични преводи на стойност между 40 000 и 60 000 лева, като подсъдимите са съзнавали, че срещу извършените плащания реално е нямало да последва каквото и да било изпълнение на СМР;

11. Съставянето по съдържание /а и като волеизявление/ на съществена част от разходно-оправдателните документи, привидно „обосноваващи“ тези плащания /в това число на договори, на количественостойностни сметки КСС, на протоколи образец 19 и/или на сертификат/и/, били поети като ангажимент от самата П. П., а от подсъдимите и от св. М. се изисквало само да приемат/получат/ съставените от св. П. П. документи, съответно те или други лица от техните фирми да ги подпишат за изпълнител, след което да издадат фактури за плащане към получател „Трейс Ямбол“ АД, в които счетоводни документи обаче задължително следвало да посочат като основание за плащане изпълнени СМР, съгласно акт 19 или съгласно сертификат, знаейки, че СМР реално е нямало да бъдат извършвани, след което да изтеглят на каса или да пренаредят към сметка на посочено от П. и свързано с нея трето дружество („Ултра Билд“ ООД) значителна част от сумите, получени от „Трейс Ямбол“ АД.

12. Връщането на паричните суми от сметките на фирмите „изпълнители“ към сметката на „Трейс Ямбол“ АД не е станало по воля и инициатива на техните представители /пълномощници/, т.е. не е станало доброволно, а след като през месец август 2018 г. комисия за инвентаризационна проверка в „Трейс Ямбол“ АД, с участието на св. И. Х., е установила неправомерните плащания и е излязла с доклад по случая, а и защото управителите /пълномощниците/ на дружествата са узнали за заведените искове.

Оспорена е и правилността на правните изводи, довели до оправдаването, тъй като при издаването на фактурите и подс. К., и подс. С., в качеството им на представители на „Дендро Протект“ ЕООД и „Бора Транс“ ЕООД, а и св. М., в качеството му на управител на „Стройпарк“ ЕООД, са съзнавали, че в издадените от тях фактури сочат като основание за плащане - извършени СМР по акт обр. 19 и по сертификат, каквито строителни дейности представляваните от тях фирми изобщо не са извършвали на обектите, описани в договорите, сключени със св. П.. Споразуменията /анекси/ са били изготвени по съдържание с активното участие на св. П. П. със задна дата и по време, през което тя вече не е била ••• на „Трейс Ямбол“ АД, с цел, от една страна, да се прикрият неправомерните действия на самата П. като извършител на предикатната деятелност по чл. 220 от НК, а от друга страна, за да се създаде привидна представа за проявено добросъвестно поведение от управителите /пълномощниците/ на „Стройпарк“ ЕООД и „Дендро Протект“ ЕООД, изразило се в доброволно парично връщане на платените преди това от „Трейс Ямбол“ АД по техните сметки суми, веднага след като са разбрали, че сроковете на анексите са изтекли и било „установено“, че реално е нямало насрещно изпълнение на строителна услуга в полза на възложителя.

Допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че подсъдимите К. и К., както и св. М., са били уведомени от св. П. П. преди завеждане на търговските дела срещу „Дендро Протект“ ЕООД и „Стройпарк“ ЕООД, за това, че схемата с плащанията по фиктивните договори е разкрита, е информацията, изхождаща от „Трейс Ямбол“ АД, според която свидетелката П. до 01.10.2018 г. е продължила да ползва ел. пощенски адрес и да се запознава в реално време с кореспонденцията, свързана с търговската дейност на дружеството, а и на 14.09.2018 г. в пощенската кутия, тя е получила съобщение от финансовия директор И. П., че от ръководител на направление „Контрол и отчитане на строителството“ при холдинга „Трейс Груп Холд“ АД /С. М./ се търсят документи, касаещи изпълнението и плащането по сключените договори за СМР, между които са били и процесните три договора.

Всеки един от тримата подсъдими е знаел за инкриминирания

характер на паричните средства, постъпили по сметките на трите дружества от наредител „Трейс Ямбол“ АД, с които активи те са извършили и последващите финансови операции, включени обхвата на обвиненията им, защото :

1. Всеки един от тях е знаел, включително и подс. К., е била

наясно, че представляваните от тях дружества нямат нито кадрови, нито технически ресурс, за да изпълнят СМР на инфраструктурни обекти от общинската /улична/ или националната пътната мрежа;

2. Подсъдимият К. е подписал от името на „Дендро Протект“

ЕООД фактурата, която е била предявена на „Трейс Ямбол“ АД и е послужила като основание за плащане на сумата от 59 974.68 лева, в която фактура е било посочено, че плащането се основа на акт - образец 19-ти за извършени СМР, каквито този подсъдим е знаел, че неговото дружество изобщо не е извършвало;

3. Подсъдимата С. сама е подписала от името на „Бора Транс“

ЕООД, както договора за изпълнение с „Трейс Ямбол“ АД, така и фактурата на стойност 42 815.87 лева, която е била предявена на последното дружество и е послужила като основание за плащане;

4. За подсъдимата К. е установено, че тя не е подписвала, нито

договор за СМР, нито протокол образец 19, нито КСС за изпълнител, нито фактура от името на „Стройпарк“ ЕООД, но тя е знаела, че по сметката на „Стройпарк“ ЕООД са били преведени пари от „Трейс Ямбол“ АД, срещу които от дружеството-получател не е последвало насрещно изпълнение, защото тя е контролирала движението/оборотите/ по сметките на „Стройпарк“ ЕООД и е имала правомощие да се разпорежда с наличностите по тях, на базата на пълномощно, без да е работела на трудов или на граждански договор в това дружество; приблизително по същото време, през което по сметката на „Стройпарк“ ЕООД е постъпило плащане от „Трейс Ямбол АД, друго плащане от същият платец, без насрещно изпълнение, е било извършено и по сметката на „Дендро Протект“ ЕООД, с управител подс. К., който пък тогава й е бил съпруг; на една и съща дата, в един и същи офис, на едно и също гише, последователно подсъдимите К. и К. са извършили някои от инкриминираните финансови операции, свързани с изтеглянето на паричните средства; упълномощаването от св. М. на подс. К. да го представлява пред кредитни институции и да се разпорежда с наличности по сметката на „Стройпарк“ ЕООД води до извода, че К. е била скрит управител на това дружество, защото тя е упълномощена да оперира и да се разпорежда с наличности по сметката на това дружество, при условие, че е външен за тази фирма човек.

Предикатната деятелност, извършена от св. П. П., не може да е

престъпление по чл. 201- чл. 203 от НК, тъй като не само св. П. П. е подписала в качеството си на управител платежните нареждания за извършване на преводите от сметките на „Трейс Ямбол“ АД към сметките на което и да е от другите три процесни дружества, свързани с подсъдимите - основано на показанията на св. И. Х. и на самата П., се доказва, че платежните нареждания за плащания към контрагенти на „Трейс Ямбол“ АД са се съставяли по съдържание и като волеизявление във финансово-счетоводния отдел на последното дружество, ръководен от И. П.. В този смисъл св. П. П. е можела да бъде субект на длъжностно присвояване по смисъла на чл. 201 и сл. от НК, но само при условията на подбудителство и/или на помагачество, и ако са налични доказателства, че И. П. и/или друг счетоводител, който е подписал въпросните нареждания, е действал със знанието, че плащанията са били осчетоводени по повод на сключени фиктивни договори за СМР.

Изразено е несъгласие и с доводите, че престъплението по чл. 220,

ал.1 от НК, доколкото не съдържало в състава си като резултат набавяне на облага, не можело да послужи като предикатно престъпление за деятелността по чл. 253 от НК.

И с допълнението към протеста е поискано осъждането на подсъдимите по обвиненията, повдигнати им с обвинителния акт. Искането е конкретизирано в частта му за наказанията, като е посочено, че лишаването от свобода и за тримата подсъдими следва да е за срок от 3 години, глобата - в размер на по 20 000 лева, а основано на чл. 253, ал.6 от НК - да се отнеме в полза на държавата паричната равностойност, явяваща се предмет на престъплението по чл. 253 от НК.

Срещу протеста са постъпили писмени възражения от страна на адв. П. и адв. Р..

В речта си в съдебните прения прокурорът от САП пледира за осъждане на подсъдимите като акцентира на пороците в оценката на първостепенния съд за фактите, дължащи се на игнорирането на особено съществените от тях - за обвързаностите на всеки един от подсъдимите с лицето, извършило предикатното деяние, както и на грешния правен извод, че със сключване на неизгодна сделка не могат да се генерират имотни облаги, които да бъдат предмет на деянието – пране на пари. При съгласие с основателността на доводите от въззивния протест, допълва че решението по делото с предмет предикатното деяние не е пречка за осъдителна присъда по настоящото дело, защото ВКС е намерил, че сключените сделки са толкова флагрантно противоправни, че те сами по себе си представляват недействителни сделки - в конкретния случай се касае за напълно привидна сделка, защото по нея има реални плащания и прехвърляне на пари, свързани със съставянето на неистински документи. Парите които са прехвърлени от „Трейс Ямбол“ АД към сметките на дружествата, представлявани от подсъдимите, е въз основа на фактури, които са с невярно съдържание, тъй като не са за бъдещи евентуални действия, а за извършени действия. Това са също противоправни деяния и те сами по себе си могат да генерират доходи, които да бъдат предмет на пране на пари.

Адвокат Г. – защитник на подс. Д. К. в непосредствена защита на позицията си за неоснователност на протеста, изтъква, че едва с него се въвеждат новите твърдения, които ги няма в обвинителния акт - че подсъдимите К., К. и С. са били част от предварително планирана от св. П. П. схема за „отклоняване и изпиране на пари, собственост на „Трейс Ямбол“ АД, посредством сключване на неизгодни от стопанска гледна точка за последното дружество и фиктивни /кухи/ договори за изпълнение на СМР на обекти, съставна част от общинската и републиканската инфраструктура“. Освен това, договорът конкретно с „Дендро Протект" ЕООД не е фиктивен, а действителен, защото това е договор, който започва да действа под условия, когато има необходимост от изпълнение на СМР в гаранционния срок. Когато той не се изпълни, се връщат парите, което и е направено от подс. К. на 20.12.2018 г., и то преди да е призован за дело на 20 януари. Когато той тегли процесната сума от сметката на „Дендро Протект" ЕООД в нея са били налични 93 965,51 лв., защото преди постъпването й е имало 33990,83 лв. и така не може да се определи, колко пари са изтеглени от наличните негови във фирмата. Не може да има пране на пари, защото не е доказано, че е извършена общественоопасна дейност или престъпление, в резултат на което парите да са по сметката на „Трейс-Ямбол“ АД, тъй като на подс. К. е повдигнато обвинение, че е знаел, че в „Трейс-Ямбол“ АД, управлявано от св. П. П., има пари, които са получени в резултат на престъпление. Превеждането на парите в случая не е „пране на пари“, защото това е различно от случаите, в които се превеждат създадени пари от наркотици, проституция, които стоят и чакат, за да се легализират. Освен това, не може да се твърди, че подсъдимият е знаел само поради стечение на обстоятелствата, че той и св. П. се познават.

Защитникът на подсъдимата Д. К. - адв. Ф. Р. също акцентира на създадения процесуален проблем от нововъведените с протеста фактически твърдения, с които за първи път се въвежда задружната престъпна дейност, в която участва подс. К., и то при липсата на данни в делото за познанство или срещи със св. П., като автор на престъпна схема за пране на пари. Тя е наредена в една много стройна верига на задружна престъпна дейност с другите двама подсъдими и със свидетелите П. и М. М., който е неин шеф и управител на „Стройпарк“ ЕООД, в която тя е била банков пълномощник. Освен това чрез съображенията в протеста обвинението е прикачило и едно ново качество на К., че тя била скрит управител на „Стройпарк“ ЕООД. Правните му доводи са за това, че не е осъществен престъпният състав на чл. 253, ал.1 от НК от обективна страна, защото е опровергана вече конструкцията на обвинението, поради това, че с влязла в сила присъда т.нар. „извършителка“ на престъплението по чл. 220 от НК е оправдана. Освен това, изтеглянето на пари в брой не е финансова операция, защото се изисква превод на пари между институции, какъвто тук няма. От субективна страна подс. К. не е знаела или предполагала престъпния произход на парите, защото: тя е един банков пълномощник на „Стройпарк“ ЕООД, който няма трудов или граждански договор; извършвайки електронни разплащания, и в случая на теглене на пари в брой, тя вижда, онова което се показва в движението на банковата сметка на „Стройпарк“ ЕООД или на телефона от електронното банкиране; в обвинителния акт се поддържа, че тя не е участвала в съставянето на договора или другите документи, свързани с превода на тези пари.

Адв. П. в защита на тезата си за невиновността на подс. С.

акцентира на обстоятелството, че в протеста по отношение на тази подсъдима, в качеството й на пълномощник на „Бора Транс” ЕООД, изобщо не са наведени нови твърдения, защото в значителната си част те не са относими за нея. Посочва, че липсва обективна съставомерност на престъплението, защото парите по сметка на „Бора Транс” ЕООД са от „Трейс “, а няма данни по делото това дружество да разполага с пари от престъпна дейност; липсват доказани вреди, защото дружество „Бора Транс” ЕООД е върнало парите доброволно и това връщане е поради неизпълнение на сделката; налице е влязло в сила решение на ВКС по отношение на предикатното престъпление на П. П.. Сочи се и субективната несъставомерност по изложените мотиви на първоинстанционния съд.

В пледоарията пред САС, упражнявайки правото си на лична

защита, и тримата подсъдими молят за потвърждаване на оправдаването им. Това е искането към съда и в последната им дума.

Софийският апелативен съд, при въззивната проверката за правилността на присъдата, като зачете задължителната сила на влязлата в сила за П. П. присъда по обвинението за предикатното на прането на пари престъпление по чл.220, ал.1 от НК, приема следното:

При предпочетена от държавното обвинение възможност

предикатното престъпление и трите отделни изпирания на пари да не бъдат установени в един и същ съдебен процес и при вече влязла в сила оправдателна присъда за първоначалното престъпление по чл. 220, ал. 1 от НК, в настоящото производство трябва да зачете неотменимостта /формална доказателствена сила/, задължителността, изразена в чл. 413 от НПК и в правилото non bis in idem /чл. 24, ал.1, т. 6 от НПК/ и изпълнителна сила /по чл. 412, ал.1 от НПК/ на присъда № 260008 от 10.02.2023 г. по н.о.х.д. № 1027/2021 г. на Софийски градски съд, потвърдена с решение № 292 от 11.08.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1119/2024 г. по описа на Апелативен съд – София, НО, което е оставено в сила с решение рег. № 43/22.01.2026 г. от ВКС, 3-то НО, по касационно наказателно дело от общ характер № 1035 по описа за 2025 г. С тази присъда П. П. П. е призната за невиновна, в това, че в качество на длъжностно лице - ••• на „Трейс Ямбол“ АД в периода 01.09.2017 г. – 01.03.2018 г. в гр. Ямбол, действайки при условията на продължавано престъпление е сключила неизгодни сделки за извършване на строителномонтажни работи, представляващи гаранционни ремонти в гаранционните срокове на обекти в гр. Любимец, област Хасково със „Стройпарк“ ЕООД на стойност 40 353,48 лв., с „Дендро Протект“ ЕООД на стойност 59 974,68 лв., с „Бора Транс“ ЕООД на стойност 42 815,87 лв. /и още две, различни от процесните дружества - „Алверс Комерс“ ООД на стойност 59 760,42 лв. и „Плант Консулт“ ЕООД на стойност 59 994,30 лв./ и от това да са произлезли значителни вреди за „Трейс Ямбол“ АД и в размер на общо 262 898.75 лв., и е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Задължителността, закрепена в нормата на чл. 413 от НПК, е предназначена да уреди последиците на стабилния краен акт, спрямо подсъдимия, за който този акт е постановен в хода на съответния процес – в случая спрямо свидетелката по настоящото дело П. П. П.. Анализът на нормата дава основание да се приеме, че по отношение на очертаните в т. 2 обстоятелства влезлият в сила съдебен акт е задължителен и за този съд. Макар и в нея изрично да е отразено, че задължителността е само за гражданските съдилища, не би могло и да бъде предвидено посоченото погоре съчетаване на противоречиви процесуални фигури и воденото на две самостоятелни наказателни дела за едно и също инкриминирано деяние.

Защитната теза обаче, че щом инкриминираната предварителна

дейност не е престъплението по чл.220, ал.1 от НК, не води автоматично до извод за обективна несъставомерност на вторичното престъпление, а само до извод, че и в настоящето производство е доказано несъществуването на обективните признаци на конкретния предикатен престъпен състав на чл. 220, ал.1 от НК.

Следва обаче да се провери основателността на искането за влошаване на положението на тримата подсъдими чрез осъждане за престъпление по първоначалната правна квалификация, ограничено до съществуването на друг престъпен източник на противоправните доходи или до натрупването им от друго противоправно деяние. Предварително е наложително и да се конкретизира, че това е принципно процесуално допустимо, защото в случая правното обвинение остава все такова по чл. 253, ал.4 от НК, дори и при извод, че предикатното деяние е престъпно по различен от чл.220 от НК конкретен състав от НК, ако е за тежко умишлено престъпление, респ. се стига до по-леко наказуемия състав по ал. 1, ако престъплението не е такова или е сочения деликт. Съвсем различен е въпросът, повдигнат от защитниците при пледирането им за това, дали осъждането недопустимо е поискано при съществено променени факти, който налага произнасяне след проверката на правилността на изводите на първия съд за доказаността на фактите и връзките между тях.

Влязлата в сила присъда за предикатното престъпление не внася

промяна в доказаността на следните факти, които са били приети за установяващи изводите за пълно оправдаване, а и въпреки фактическите възражения в протеста, няма съществени различия между противните страни за фактите, нито за съществена непълнота на доказателствата, а само за правните изводи от тях :

Свидетелката П. П. била ••• на „Трейс Ямбол“ АД, с ЕИК-

128005374, в периода между 13.01.2017 г. и 12.11.2018 г.

След проведена от Община Любимец процедура по ЗОП, на 20.03.2014 г. бил подписан договор за извършване на строително-монтажни работи /СМР/, между Община Любимец, като възложител и изпълнител ДЗЗД „Обединение Любимец - 2013“, което включвало в състава си две дружества - „Трейс Ямбол“ АД (тогава под името „ПСФ Мост инженеринг“ АД) и „Трейс БГ“ ЕООД (тогава под името „Трейс София“ АД). Сред извършените по силата на този договор СМР била реконструкцията на ул. „Шейново“ в гр. Любимец, като улицата била въведена в експлоатация на 26.11.2014 г. Годността на реконструкцията била установена и строежът бил приет с Констативен акт от 15.12.2014 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, гаранционният срок във връзка със СМР, предмет на договора, бил с продължителност 4 години, считано от датата на получаване на разрешението за ползване.

На 31.07.2014 г. бил подписан договор за извършване на строително монтажни работи /СМР/, между Община Любимец, като възложител и изпълнител „Трейс Ямбол“ АД (тогава под името „ПСФ Мост инженеринг“ АД). Предмет на договора били СМР на обект „Реконструкция и рехабилитация на ул. „Силистра“ и локалните платна и тротоари на бул. „Одрин“. След извършените по силата на този договор СМР, ул. „Силистра“ била въведена в експлоатация на 18.12.2014 г., а локалните платна и тротоарите на бул. „Одрин“ – на 19.01.2015 г. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от договора, гаранционният срок във връзка със СМР предмет на договора, бил с продължителност 4 години, считано от датата на получаване на разрешението за ползване.

До изтичането гаранционните срокове по договорите от 20.03.2014

г. и от 31.07.2014 г., - до 15.12.2018 г. и до 19.01.2019 г., от възложителят Община Любимец не били предявявани гаранционни претенции за качество към изпълнителя, които да налагат извършване на допълнителни ремонтни дейности от „Трейс Ямбол“ АД.

На 01.12.2014 г. бил сключен договор за възлагане на обществена

поръчка между възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“ и изпълнителя ДЗЗД „РПМ Кърджали 2014“, включващо дружествата „Пътстройинженеринг“ АД, „Пи Ес Ай“ АД и „Трейс Кърджали“ ЕАД, като последното дружество на 10.12.2014 г. се вляло в „Трейс Ямбол“ АД и по този начин „Трейс Ямбол“ АД станало част от посоченото ДЗЗД - изпълнител. Обществената поръчка включвала ремонт на Републикански път III-5071 Чифлик-Стремци-Черноочене, в участъка му в района на село Три могили, област Кърджали. Ремонтът на посочения участък бил извършен в периода месец октомври 2016 г. - месец май 2017 г.

След приключването на ремонта от страна на АПИ не били

предявявани гаранционни претенции за качество на извършените СМР.

Свидетелката П. П., имайки право да сключва от името на „Трейс

Ямбол“ АД самостоятелно договори на стойност до 50 000 лв. без ДДС, сключила трите процесни с едноличните търговски дружества с ограничена отговорност „Дендро Протект“, „Стройпарк“ и с „Бора Транс“, по които страните по тях, не са имали изначално намерение да се обвържат от договорната връзка – тъй като не са имали за цел извършване на строителномонтажни работи, включени в предмета на договорите; нито изпълнителите са имали възможност и намерение да изпълнят възложеното, нито възложителят е имал воля да се задължи.

1. ЗА „ДЕНДРО ПРОТЕКТ“ ЕООД

Управител на „Дендро Протект“ ЕООД , с ЕИК 200921273, бил

подсъдимият Д. К., който по силата на издадено му от едноличния собственик на капитала - св. Р. Т. пълномощно, осъществявал оперативното ръководство на дейността на дружеството, представлявал го и се занимавал със счетоводството му. Към 2017 г. подсъдимият и подс. Д. К. били съпрузи.

Дейността на „Дендро Протект“ ЕООД била свързана с озеленяване и поддръжка на зелени площи, както и с доставка на оборудване за селското стопанство. Към 05.09.2017 г. на трудов договор работили общо 16 заети лица на длъжности „специалист, развитие на работната сила“, „работник оранжерия/парник“, „работник озеленяване“, „шофьор, лекотоварен автомобил“,„технически сътрудник“ и „ландшафтен архитект“ /съгласно отговор на л. 219 – 220 от с. д. на поисканата информация от НАП /.

Подс. К. се познавал със свид. П. П., тъй като бащите им били

колеги. В началото на м. септември 2017 г. тя предложила на подс. Д. К. проект за договор с дата 05.09.2017 г. между „Трейс Ямбол“ АД, в качеството на възложител и „Дендро Протект“ ЕООД, като изпълнител. Съгласно текст в горната лява част на първата страница на проекта за договор, било отбелязано, че същият е за обект „Ремонт на ул. „Одрин“ в гр. Любимец, а за „вид“ било отбелязано „СМР в гаранционен срок“. Същевременно, в текста на проекта за договор било посочено, че предмет на договора е възлагане на извършването на ремонт на ул. „Одрин“ в гр. Любимец, съгласно количествено-стойностна сметка като приложение № 1, неразделна част към договора. Срокът за завършване на всички дейности бил определен до 90 календарни дни, считано от сключването на договора. Предвидената обща стойност на договорените за изпълнение работи била 49 808,30 лв. без ДДС, съответно 59 769,96 лв. с включен ДДС. Съгласно договора възложителят се задължавал да разплати стойността на изпълнените и приети СМР в 30-дневен срок от подписването на протокол обр. 19 и издаване на фактура оригинал. Предвидените задължения за изпълнителя били да извърши със свои материали, работна сила и механизация качествено възложените му работи в сроковете, посочени в договора, както и да осигури за своя сметка всички необходими документи, проекти, разрешителни. Към проекта за договор била приложена и количествено- стойностна сметка, в която като видове работа на обект „Ремонт на ул. „Одрин“ били посочени: разваляне на тротоари, включително всички свързани с това разходи; доставка и полагане на тротоарни плочи, с вкл. ЦП разтвор, пясък – 5 см, трошен камък – 20 см; демонтаж, пресортиране и полагане на плочки, вкл. нова основа, които работи били остойностени общо на 49 808,30 лв. без ДДС или на 59 769,96 лв. с ДДС.

Подс. Д. К. подписал като представител на „Дендро Протект“ ЕООД предложения му от свид. П. П. договор с дата 05.09.2017 г., както и като приложената към него количествено-стойностна сметка.

Към този договор представляващите юридическите лица подписали анекс, датиран с 03.11.2017 г., с който е коригирана стойността на договорените СМР на 49 978,90 лв. без ДДС или 59 974,68 лв. с ДДС; а при констатацията, че изпълнението на договорените СМР не е започнало, срокът на договора бил удължен до 31.10.2018 г., като и, че възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя авансово стойността на договора в размер на 59 974,68 лв. Освен анексът, свид. П. П. и подс. Д. К. подписали и коригираща количествено-стойностна сметка за увеличената сума.

Без от страна на „Дендро Протект“ ЕООД да са изпълнявани каквито и да било СМР по договора с дата 05.09.2017 г., на 08.02.2018 г. подс. Д. К. подписал фактура, издадена от представляваното от него дружество, като доставчик, с получател „Трейс Ямбол“ АД, с основание „СМР съгл. Акт 19/8.02.2018 г.“. Фактурата била на стойност именно сумата от коригираната количествено-стойностна сметка.

Въз основа на така внесените фактура и протокол обр. 19, с дата 08.02.2018 г., съгласно който тя, като представител на възложителя и подс. Д. К., като представител на изпълнителя, установявали, че към 06.11.2017 г. са завършени и подлежат на заплащане СМР по ремонт на ул. „Одрин“ на обща стойност 59 974,68 лв. с ДДС, свид. П. П. заявила на 19.02.2018 г. извършване на плащане на тази сума на „Дендро Протект“ ЕООД, с основание „подизпълнител СМР“.

Така заявеното плащане било одобрено по системата на два необходими подписа, използвана в „Трейс Ямбол“ АД и на 20.02.2018 г. от същото дружество бил извършен превод на сума 59 974,68 лв. по сметка № BG86UNCR70001519255784, с титуляр „Дендро Протект“ ЕООД. Към датата на получаване на превода от „Трейс Ямбол“ АД по посочената банкова сметка имало наличност в размер на 33 990,83 лв. На 22.02.2018 г. от същата банкова сметка на „Дендро Протект“ ЕООД било наредено извършването на валутен превод на сумата 4 171,31 лв. по сметка на контрагент в Белгия.

На 23.02.2018 г., в 11,35 ч., подс. Д. К., в офис „Южен парк“ на „УниКредит Булбанк“ АД, гр. София, ул. „П. Ю. Т.“, блок 1, въз основа на издаденото му от свид. Р. Т. пълномощно, изтеглил на каса от същата банкова сметка сумата 44 000 лв.

2. ЗА „СТРОЙПАРК“ ЕООД

Едноличен собственик на капитала и управител на „Стройпарк“

ЕООД, с ЕИК 203557215, бил свидетелят М. М.. Той се познавал с подс. Д. К., с когото били съученици от основното училище, и със съпругата му към 2017 год. - подс. Д. К., тъй като двамата били състуденти.

Подсъдимата Д. К., тогава с фамилия К.а, била упълномощена от управителя М. М. чрез нотариално заверено на 02.06.2015 г. пълномощно да представлява „Стройпарк“ ЕООД пред всички банки на територията на страната да открива сметки и извършва действия на разпореждане с наличностите по сметки; да внася и тегли суми и да нарежда банкови преводи и банкови операции. Действия по теглене на суми от банковата сметка на дружеството тя извършвала при давани от свид. М. указания.

Дейността на дружеството била свързана с поддръжка на паркове

и алеи, озеленяване и доставка на растителност, като тя към септември 2017 г. се осъществявала без да е имало наети на трудови договори лица / съгласно отговор от НАП, към 1.09.2017 г. на л. 222 – 223 с. д./.

Свид. М. М. се познавал и със свид. П. П., с която били съученици

от средното училище в Ямбол.

По инициатива на П. за съвместна работа, тя представила на свид.

М. проект за договор, датиран с 01.09.2017 г. между „Трейс Ямбол“ АД, в качеството на възложител и „Стройпарк“ ЕООД, като изпълнител. Съгласно текст в горната му лява част на първата страница било отбелязано, че същият е за обект „Ремонт на ул. „Шейново“ и ул. „Силистра“ в гр. Любимец, а за „вид“ било отбелязано „СМР в гаранционен срок“. Същевременно в текста на проекта за договор било посочено, че предмет на договора е възлагането на извършването на ремонт на ул. „Шейново“ и ул. „Силистра“ в гр. Любимец, съгласно количествено-стойностни сметки приложение № 1 и приложение № 2. Срокът за завършване на всички дейности е определен до 90 календарни дни, считано от сключването на договора. Предвидената стойност на договорените за изпълнение работи била 34 392,20 лв. без включен ДДС, съответно 41 270,64 лв. с включен ДДС. Възложителят се задължавал да разплати пълния размер на изпълнените и приети СМР в 30 дневен срок от подписването на протокол обр. 19 и издаване на фактура оригинал. Задължение на изпълнителя било да извърши със свои материали, работна сила и механизация качествено възложените му работи в сроковете, посочени в договора, както и да осигури за своя сметка всички необходими документи, проекти, разрешителни. Съгласно приложената количествено-стойностна сметка, видовете работа на обект „Ремонт на ул. „Шейново“, които били остойностени са: ревизия на колекторна система РШ и ДШ; ремонт на ДШ и РШ, вкл. подмяна на капак и укрепване на тръбни стойки за пътни знаци.

Свидетелят М. подписал, като представляващ „Стройпарк“ ЕООД

изготвения от П. договор от 01.09.2017 г., както и приложенията му.

Договорът е анексиран писмено от дата 15.11.2017 г., като свид. П.

П., като представител на „Трейс Ямбол“ АД и свид. М. М., като представител на „Стройпарк“ ЕООД, уговорили промяна в стойността на договорените преди това СМР на 33 627,90 лв. без ДДС или 40 353,48 лв. с ДДС; поради неизпълнението на договорените СМР удължили срока на договора до 31.10.2018 г., а възложителят се задължавал да заплати на изпълнителя авансово стойността на договора в размер на 40 353,48 лв. Освен така изготвения анекс, свид. П. П. и свид. М. М. подписали и количественостойностни сметки, Приложение 1 и Приложение 2, съответно за сумите 27 773, 28 лв. с ДДС и 12 580, 20 лв. с ДДС.

Без от страна на „Стройпарк“ ЕООД да са изпълнявани каквито и да било СМР по договора с дата 01.09.2017 г., на 10.01.2018 г. свид. М. М. подписал фактура, издадена от представляваното от него дружество, като доставчик, с получател „Трейс Ямбол“ АД и с основание „Изпълнено СМР съгл. акт 19“. Фактурата била на стойност 33 627,90 лв. без ДДС и с обща сума за плащане 40 353,48 лв. с ДДС.

Въз основа на внесените в „Трейс Ямбол“ АД фактура и протокол

обр. 19 с дата 10.01.2018 г., съгласно който тя, като представител на възложителя и свид. М. М., като представител на изпълнителя, установили, че към 21.11.2017 г. са завършени и подлежат на заплащане СМР по ремонт на ул. „Шейново“, П. П. заявила на 24.01.2018 г. извършване на плащане на сумата 40 353,48 лв. на „Стройпарк“ ЕООД, с основание „подизпълнител СМР“.

На 01.02.2018 г. от „Трейс Ямбол“ АД бил извършен превод на 40

353,48 лв. по сметка № BG24UNCR70001522288829 с титуляр „Стройпарк“ ЕООД. Към 01.02.2018 г. – датата на получаване на превода наличността по посочената банкова сметка била 149260,81 лв. На 05.02.2018 г. от същата банкова сметка било наредено извършването на вътрешнобанков превод на сумата 40 000 лв. по сметка на „земеделски производител П. Д. Н.“, с посочено основание на превода „по фактури“.

На 23.02.2018 г., в 11,41 ч., в офис „Южен парк“ на „УниКредит

Булбанк“ АД, гр. София, ул. „П. Ю. Т.“, блок 1, подс. Д. К., изтеглила на каса от банковата сметка сумата 30 000 лв.

На 09.03.2018 г., в 13,25 ч., в офис „Парадайс“ на „УниКредит

Булбанк“ АД, гр. София, бул. „Черни връх“ № 100, тя изтеглила на каса от банковата сметка сумата 5 000 лв.

На 20.03.2018 г., в 13,38 ч. подс. Д. К. в офис на „УниКредит

Булбанк“ АД в гр. Стара Загора, изтеглила на каса от същата банкова сметка на „Стройпарк“ ЕООД сумата 2 000 лв.

III.ЗА„БОРА ТРАНС“ ЕООД

Едноличен собственик на капитала на „Бора Транс“ ЕООД, с ЕИК 200006813, бил съпругът на подс. Б. С. - Н. С.. Тя била упълномощена с издаденото от Н. С. пълномощно, нотариално заверено на 28.11.2017 г., да представлява „Бора Транс“ ЕООД, пред всички други търговци, държавни органи, учредения, физически лица, банкови институции, както и да извършва всякакви действия от името на дружеството.

Дружеството осъществявало превоз на инертни материали и асфалтови смеси, като към 01.03.2018 г. имало наети с трудови договори 10 лица, заемащи длъжности „шофьор тежкотоварен автомобил“, „механик гараж за транспортни средства“, „технически секретар“ и „управител транспорт“/ съгласно отговор от НАП/.

В началото на 2018 г. дружеството оферирало „Трейс Ямбол“ АД за извършването на доставка и превоз на инертни материали. В тази връзка през месец март свид. П. П. при среща, която се състояла пред лекарски кабинет, предложила на подс. С. извършването на ремонт на отсечка от пътен участък. Подс. С. казала, че не се е занимавала с такава дейност, тъй като дружеството не разполага с необходимата техника. Поради това свид. П. П. предложила на подс. С. представляваното от нея дружество да осъществи единствено надзор на дейността на изпълнител на ремонтните дейности. Подсъдимата приела предложението и по нейно искане свид. П. П. изпратила проект на договор между „Трейс Ямбол“ АД и „Бора Транс“ ЕООД за извършване на СМР по ремонт на път ІІІ 5071 „Чифлик – Стремци Черноочене (Три могили)“, както и приложена към него количественостойностна сметка. Подсъдимата консултирала проекта със свид. Р. Б., който й дал съвет да подпише всяка страница на договора. Подс. Б. С. подписала само последната страница на представения от П. договор с „Трейс Ямбол“, от 01.03.2018 г. между „Трейс Ямбол“ АД, в качеството на възложител и „Бора Транс“ ЕООД, като изпълнител, за „СМР в гаранционен срок“ за обект „Ремонт Път ІІІ 5071 „Чифлик – Стремци – Черноочене (Три могили) и улици в гр. Любимец“. В текста му било посочено, че има за предмет възлагане на извършването на ремонт на този път и улици. Предвидените задължения за изпълнителя били да извърши със свои материали, работна сила и механизация качествено възложените му работи в сроковете, посочени в договора, както и да осигури за своя сметка всички необходими документи, проекти, разрешителни. Срокът за завършване на всички дейности бил определен до 45 календарни дни, считано от сключването на договора. Предвидената обща стойност на договорените за изпълнение работи била 36 148,97 лв. без включен ДДС, съответно 43 378,76 лв. с включен ДДС. Възложителят се задължавал да разплати пълния размер на изпълнените и приети СМР в 30-дневен срок от подписването на протокол обр. 19 и издаване на фактура оригинал. Приложена към договора била количествено-стойностна сметка, приложение № 1, в която били изброени различни видове ремонтни дейности, които били остойностени общо на 36 148,97 лв. без ДДС или на 43 378,76 лв. с ДДС.

Подсъдимата подписала и два сертификата, съответно № 1 и № 2,

датирани с 05.04.2018 г., съгласно които тя, като представител на изпълнителя, и П. П., като представител на възложителя, установили, че към 05.04.2018 г. са завършени и подлежат на заплащане въз основа на така документирания контрол СМР, съответно по ремонт на Път ІІІ 5071 „Чифлик – Стремци – Черноочене (Три могили) на обща стойност 27 883,21 лв. без ДДС и 33 459,85 лв. с ДДС, и по ремонт на улици в гр. Любимец на обща стойност 7 796,68 лв. без ДДС и 9 356,02 лв. с ДДС.

Във връзка със съответните ремонтни дейности, на които „Бора

Транс“ ЕООД трябвало да осъществява надзор, подс. Б. С. подписала и представен й от свид. П. договор с дата 01.03.2018 г. между „Бора Транс“ ЕООД, като възложител и „Ултра Билд“ ООД, като изпълнител, за обект „Ремонт Път ІІІ 5071 „Чифлик – Стремци – Черноочене (Три могили) наименуван като „СМР в гаранционен срок“. Същевременно, в текста му било посочено, че предмет на договора е възлагането на извършването на ремонт на този път, съгласно количествено-стойностна сметка – приложение № 1, неразделна част към договора. Уговорено с него било задължението на възложителя да разплати пълния размер на изпълнените и приети СМР в 30- дневен срок от подписването на протокол обр. 19 и издаване на фактура оригинал. Задължение на изпълнителя било да извърши със свои материали, работна сила и механизация качествено възложените му работи в сроковете, посочени в договора, както и да осигури за своя сметка всички необходими документи, проекти, разрешителни и да изпълнява всички работи.

Предвидената стойност на договорените за изпълнение работи

била 35 794,64 лв., без включен ДДС, съответно 42 953,58 лв. с включен ДДС.

При следващата среща свид. П. П., след като уведомила подс. Б.

С., че вече са извършени ремонтните дейности, съответстващи на договора им, поискала подсъдимата да издаде фактура от страна на „Бора Транс“ ЕООД на „Трейс Ямбол“ АД, като получател. Без „Ултра Билд“ ООД да е осъществявал каквито и да било ремонтни дейности, съответстващи на договора му с „Бора Транс“ ЕООД, П. предоставила и фактура, издадена на 01.03.2018 г. от „Ултра Билд“ ООД, като доставчик, с получател „Бора Транс“ ЕООД и с основание „изпълнено СМР съгл. акт 19 от 05.04.2018“., която била на стойност 35 330,22 лв. без ДДС и с обща сума за плащане 42 396,26 лв. с ДДС. Освен тази фактура, свид. П. представила на подс. С. и сертификат, подписан от представител на „Ултра Билд“ ООД, с дата 05.04.2018 г., в който било посочено, че представители на възложителя и изпълнителя, след проверка на място, установили, че към същата дата са извършени и подлежат на заплащане въз основа на така документирания контрол СМР по ремонт на Път ІІІ 5071 „Чифлик – Стремци – Черноочене (Три могили) на обща стойност 35 330,22 без ДДС и 42 396,26 лв. с ДДС /фактура на л. 66, т. 8 от д. п. и сертификат на л. 67, т. 8 от д. п./.

Подс. Б. С. издала поисканата фактура на 05.04.2018 г. от името на „Бора Транс“ ЕООД фактура с № 0000000703, с получател „Трейс Ямбол“ АД и с основание „изпълнено СМР съгл. сертификат от 05.04.2018“. Фактурата била на стойност 35 679,89 лв. без ДДС и с обща сума за плащане 42 815,87 лв. с ДДС. Основано на нея, другата фактура и двата сертификата, на 19.04.2018 г. П. заявила извършване на плащане на сумата 42 815,87 лв. на „Бора Транс“ ЕООД, с основание „подизпълнител СМР по фактура 703/5.04.2018“.

Заявеното плащане било одобрено по системата на два необходими

подписа, използвана в „Трейс Ямбол“ АД, и на 23.04.2018 г. дружеството превело сумата по сметка № BG17UNCR70001522281583, с титуляр „Бора Транс“ ЕООД.

Към датата на получаване на превода от „Трейс Ямбол“ АД на сумата 42 815,87 лв., по посочената банкова сметка имало наличност в размер на 10092,99 лв.

На 25.04.2018 г. от същата банкова сметка на „Бора Транс“ ЕООД

подс. Б. С. изтеглила на каса сумата от 5 000 лв.

В същия ден - 25.04.2018 г., тя наредила от нея извършване на превод на сумата от 20 000 лв. към сметка № BG20UBBS80021063254340, с титуляр „Ултра Билд“ ООД.

На 26.04.2018 г., подс. Б. С. изтеглила от същата сметка 15 000 лв.

Извършването на посочените парични преводи, съответно на 01.02.2018 г., на 20.02.2018 г. и на 23.04.2018 г. се установява по несъмнен начин от извлеченията от банковите сметки на трите дружества /т. 5 от д. п./, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 1 – 35, т. 10 от д. п./, а обстоятелствата по заявяването от страна на свид. П. П., съответно на 24.01.2018 г., на 19.02.2018 г. и на 19.04.2018 г. на плащанията, и одобряването по системата на два необходими подписа, използвана в „Трейс Ямбол“ АД на така заявените плащания се установяват от приложените по делото писмени доказателства /л. 290 – 292 и л. 414 от с. д./.

Поради предстоящо използване от страна на свид. П. П. на отпуск

по майчинство през месец септември 2018 г., съгласно вътрешните правила на „Трейс груп холд“ АД била сформирана комисия със задача да провери документално работата й като ••• на „Трейс Ямбол“ АД.

При проверката било установено наличието на договорите,

сключени с „Дендро Протект“ ЕООД, със „Стройпарк“ ЕООД и с „Бора Транс“ ЕООД с посочен предмет извършване на СМР в гаранционни срокове на изпълнени от дружеството обекти – ремонти на улици в гр. Любимец. След изискан отговор от кмета на Община Любимец от комисията, ръководена от свид. И. Х. било установено, че не са извършвани гаранционни ремонти на вече изпълнените обекти.

След среща с представител на „Трейс Ямбол“ АД, подс. Б. С.

върнала с банков превод от 15.01.2019 г. от банковата сметка на представляваното от нея дружество сумата от 42 815,87 лв.

„Трейс Ямбол“ АД предявило искове срещу другите две

дружества - „Дендро Протект“ ЕООД и „Стройпарк“ ЕООД, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД с твърдение за нищожност поради привидност на договорите, и в образуваните съдебни дела /по искови молби на „Трейс Ямбол“ АД съответно срещу „Дендро Протект“ ЕООД и срещу „Стройпарк“ ЕООД т. д. № 2437/2018 г. по описа на СГС-ТО, VI-17 състав и т. д. № 2421/2018 г. на СГС, ТО, VI-18 / били постигнати съдебни спогодби, които били одобрени от съда и съдебните производства били прекратени. При спогодбите страните се съгласили да прекратят споровете по посочените търговски дела, като констатирали и признали, че съответните договори от 05.09.2017 г. и от 01.09.2017 г., съответно с анексите към тях, са прекратени с изтичането на предвидените срокове, признали пълното неизпълнение на задълженията за извършване на СМР, съгласили се, че е възникнало право на „Трейс Ямбол“ АД да получи сумите по съответните договори, като обезщетение за пълното неизпълнение на задълженията на изпълнителите по тях и се съгласили, че направените плащания, съответно на 20.12.2018 г. /когато подсъдимият Д. К. внесъл по банковата сметка на „Трейс Ямбол“ АД сумата от 59 974,68 лв./ и на 21.12.2018 г. / когато от банковата сметката на „Стройпарк” ЕООД е бил нареден превод към банковата сметка на „Трейс Ямбол“ АД на сумата от 40 353,48 лв./ са във връзка с липсата на извършени СМР по договорите.

Изводите за доказаност на тези факти и връзките между тях на първия съд са убедително аргументирани, поради това, но най-вече и защото голяма част от тях са документирани, респ. проверени по експертен път, дори и за да отговори в пълнота на фактическите възражения в протеста, въззивният съд може да си позволи при собствения си доказателствен анализ да акцентира на преценките за достоверност на противоречащите си доказателствени материали и да посочи още при фактите конкретното писмено доказателство, което ги съдържа еднозначно.

Правилен е изводът за доказаност на факта, че процесните

договори между „Трейс Ямбол“ АД, като възложител и изпълнители „Дендро Протект“ ЕООД, „Стройпарк“ ЕООД и „Бора Транс“ ЕООД, са били подписани за посочените изпълнители, съответно от подс. Д. К., свид. М. М. и подс. Б. С., защото:

Изводът от заключението на почерковата експертиза, приета в хода

на съдебното следствие, според което подписът за „изпълнител“ на копието на договор от 01.03.2018 г. между „Трейс Ямбол“ АД и „Бора Транс“ ЕООД /т. 9 от д. п., л. 18 – 21/ е изпълнен от подс. Б. С., е еднозначен. За подписите на другите двама подсъдими не е така, защото изводите в почерковата експертиза, приета в хода на съдебното следствие /л. 171 – 183 от първоинстанционното съдебно дело/, са че подписът за „изпълнител“ на копието на договора от 05.09.2017 г. между „Трейс Ямбол“ АД и „Дендро Протект“ ЕООД /т. 9 от д. п., л. 29 – 32/, е копие на друг, неположен от подс. К.; че подписът за „изпълнител“ на копието на договора от 01.09.2017 г. между „Трейс Ямбол“ АД и „Стройпарк“ ЕООД /т. 9 от д. п., л. 4 – 7/ е копие на друг, неположен от свид. М. М. подпис. С основание обаче първият съд се е доверил на признанието на подс. К., че предявеното му копие съдържа всички клаузи на договора, с чието съдържание той се е съгласил и е подписал, респ. на показанията на св. М., който при предявяването на копието е потвърдил, че подписът е негов.

Убедително са приети за недостоверни твърденията на свид. П. П.,

с които изгражда тезата, че процесните три договора са сключени, за да бъде обезпечено реализирането на гаранционната отговорност на „Трейс Ямбол“ АД по изпълнени от дружеството проекти по предходни договори с възложители, съответно Община Любимец и Агенция „Пътна

инфраструктура“, тъй като:

Постигнатите уговорки и в трите договора са за извършването на конкретни СМР, които подлежат на изпълнение в срок, посочени в количествено-стойностни сметки, неразделна част от тях, съдържащи описание на вида работи, тяхната мярка, количество, единична цена и обща сума, като изпълнението на възложените дейности не е обвързано с отправянето на претенции към „Трейс Ямбол“ АД в гаранционните срокове по изпълнените от същото дружество договори с Община Любимец и Агенция „Пътна инфраструктура“; те се опровергават от описания от свид. И. Х. възприет в дружеството механизъм за процедиране при отправяне на такива претенции, изключващ такова предварително „обезпечаване“ чрез сключване на договори превантивно, като твърдяното от свид. П. П.; те не се дори потвърждават и от обясненията на подс. Д. К. и от показанията на св.М. М. и от прочетените обяснения на подс. Б. С., защото и тримата сочат, че са имали договорка за реално изпълнение, респ. във варианта, че съответните СМР ще бъдат извършени от друго дружество, върху чиято дейност дружеството, което С. управлява - ще осъществява надзор.

Според въззивния съд обаче точно тези твърдения също не са верни, защото като изпълнители те не са имали изначало намерение и възможност да изпълнят възложеното им, поради което и следва да се приеме, че не са имали за цел извършването на строително-монтажните работи, включени в предмета на договорите, нито възложителят е имал воля да се задължи, като им ги плати, тъй като:

1.Изначалната невъзможност според въззивният съд е основана на събраните по делото доказателства, които категорично изключват според първия съд обстоятелството трите дружества да са разполагали с необходимите ресурси да извършат точно тези дейности, посочени като вид и в приложенията към договорите, защото писмено удостоверените факти за наетите на трудов договор лица в „Дендро Протект“ ЕООД и в „Бора Транс“ ЕООД са били в съответствие с конкретния предмет на дейност на всяко едно от посочените дружества, като тези длъжности не предполагат и компетентност да бъдат изпълнени възложените съгласно процесните договори дейности по осъществяване на съответните СМР, а в „Стройпарк“ ЕООД въобще не е имало наети лица.

2. За липсата на намерение, освен тази първоначална невъзможност, сочат фактите, че в сроковете, предвидени в процесните договори с „Трейс Ямбол“ АД, дружествата изпълнители не са извършили възложените им по силата на същите договори дейности, но въпреки това, за да се направят плащания, са представени документи, които ги доказват. Подсъдимият Д. К., е представил като основание за плащането, издадената на 08.02.2018 г. от „Дендро Протект“ ЕООД с получател „Трейс Ямбол“ АД фактура на стойност с ДДС 59 974,68 лв., с посочването на основание „СМР съгл. Акт 19/8.02.2018 г.“, като не може да бъде вярно твърдението му, че това е защото вече е получен аванс, тъй като, както с основание сочи първия съд, преди издаването на фактурата „Трейс Ямбол“ АД не е извършвал плащане на „Дендро Протект“ ЕООД – плащането на сумата по същата фактура е извършено чрез банков превод на 20.02.2018 г. Признанието на подс. Б. С., че тя е издала на 05.04.2018 г. от името на „Бора Транс“ ЕООД фактура с получател „Трейс Ямбол“ АД и с основание „Изпълнено СМР съгл. сертификат от 5.04.2018“ на стойност 35 679,89 лв. без ДДС и с обща сума за плащане 42 815,87 лв. с ДДС, е само след като при проведена среща със свид. П. П., същата я уверила, че съответните ремонтни дейности са били извършени от страна на подизпълнителя на „Бора Транс“ ЕООД - „Ултра Билд“ ООД, но не и след като самата тя като възложител се е уверила в това, по предвидения ред. Свид. М. М. е представил фактурата, издадена от името на „Стройпарк“ ЕООД с получател „Трейс Ямбол“ АД с основание „Изпълнено СМР съгл. акт 19“, със сума за плащане 40 353,48 лв. с ДДС като също е документирал неизвършени в действителност строително-монтажни работи, съобразно допуснатото от него, че той е подписал поради изтичащите срокове на договора документи, сред които и фактурата и цитирания в нея акт 19, но без да може да обясни, защо не е вписано като основание „изпълнено СМР“, а не авансово плащане.

За разлика от първия съд, въззивният намира основателност във фактическото твърдение на обвинението, което се повтаря и във въззивния протест и поради логическа последователност се сочи тук, че анексите към договорите със „Стройпарк“ ЕООД и „Дендро Протект“ ЕООД, в които е предвидено именно авансовото плащане са изготвени и подписани след завеждането на делата срещу тях от „Трейс Ямбол“ АД, защото е установено, че анексите и приложените към тях количествено-стойностни сметки не са били в архива на „Трейс Ямбол“ АД, а представянето им от страна на „Стройпарк“ ЕООД и „Дендро Протект“ ЕООД е станало в хода на образуваните срещу тях търговски дела, а и това обяснява защо в самите фактури не е вписано като основание авансово плащане след анексирането на договора, а извършени СМР.

4. Одобряването на спогодбите, довели до прекратяването на образуваните по искови молби на „Трейс Ямбол“ АД срещу „Дендро Протект“ ЕООД и срещу „Стройпарк“ ЕООД търговски дела, в които страните се съгласили, че инкриминираните договори са действителни; че те са прекратени с изтичане на установения в допълнителните анекси срок; че вземанията на „Трейс Ямбол“ АД към двете дружества са възникнали на основание пълното неизпълнение на договорите, не са основание поради зачитането на силата на присъдено нещо, да се приеме, че уговореното връщане на платените от възложителя суми е поради неизпълнение на договорите, а не защото с тях е била създадена привидността за договореното между дружеството „Трейс Ямбол“ АД и всяко едно от дружествата Стройпарк“ ЕООД, и „Дендро Протект“ ЕООД, за извършване на строителномонтажни работи, включени в предмета. В случая наказателният съд може да изгражда различно правно становище по преюдициалното гражданско правоотношение, защото и настоящият съд се съгласява с преценката за тази допустимост, защитена в мотивите към решението на касационната инстанция, с които оправдаването на св. П. за преюдициалното престъпление става окончателно. Наказателният съд не е обвързан от одобрените от съда съдебни спогодби, защото в конкретното наказателно дело с предмет неизгодна сделка по чл. 220, ал. 1 НК за преюдициалното правоотношение е установен обективен идентитет между предмета на търговските дела и наказателното дело, но не и субективен идентитет, тъй като по търговските дела страни са дружествата съконтрагенти по договорите за изпълнение, а подсъдимата не е била страна в тези производства.

По фактическите възражения на прокурора за „игнорирането на конкретните факти, доказващи, че подсъдимите К., К. и С. са били част от предварително планирана от свидетелката П. П. схема за изпиране на парични средства, собственост на „Трейс Ямбол“АД, посредством сключване на фиктивни /кухи/ по съдържание договори за изпълнение на СМР“:

Лишено от основателност е твърдението, че първият съд е приел и за трите процесни дружества възможност за реално изпълнение. Тъкмо обратното, конкретизирал е каква е била кадровата обезпеченост към датата на сключването на договорите, а и в аргументирането на доказателствените си изводи, изрично е посочил, че данните категорично изключват

обстоятелството трите дружества да са разполагали с необходимите ресурси да извършат точно тези дейности, посочени като вид в приложенията към договорите. Не е налице и друг сочен пропуск, тъй като посочени, като установени са личното познанство на П. П. с тримата подсъдими и със свидетеля М..

Не е вярно, че съдът не е взел предвид, факта, че на една и съща

дата, в един и същи офис, и на едно и също гише, последователно подсъдимите К. и К. /по това време съпрузи/ са извършили някои от инкриминираните финансови операции, защото изрично е прието за доказано, че на 23.02.2018 г., в офис „Южен парк“ на „Уни Кредит Булбанк“ АД в 11.35 часа първо подсъдимият К. е изтеглил на каса сумата от 44 000 лева от сметката на „Дендро Протект“ ЕООД, а веднага след това в същия банков офис, в 11:42 часа, подсъдимата К. е изтеглила на каса и сумата от 30 000 лева от сметката на „Стройпарк“ ЕООД, и защото е обсъждана доказателствената значимост на това обстоятелство.

Поради това, че е даден отговор на твърденията за това кога, от кого и по какъв начин са върнати от дружествата-изпълнители към сметката на „Трейс Ямбол“ АД парите, без основание първият съд е упрекнат, че е приел, че това не е станало доброволно.

Не е взет предвид факта, дали до 01.10.2018 год. свидетелката П.

П. е имала възможност ежедневно и в реално време да се запознава по ел.път с търговската кореспонденция, свързана с дейността на „Трейс Ямбол“ АД, но той не е и съществено значим, поради което и пропускът не е значителен.

Фактите за тегленията от сметките на трите дружества от подсъдимите, извършени след инкриминираното за подс. К., респ. след последната финансова операция - за подс. К. и за подс. С., до края на годината, не са част от тези на които се основава обвинението, защото не са включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, поради което и пропускът на първия съд да ги установи не е със съществена значимост. В такова отношение е и твърдението на прокурора, че дружеството подизпълнител „Ултра Билд“ ООД, по чиято сметка подс. С. е наредила плащане на 20 000 лева, се е явило свързано по смисъла на § 1, ал.1, т.1 и т.7 от ДР на Търговския закон със св. П. П..

Доводът за доказаност на постигнато предварително съгласие по сметките на представляваните от тях дружества да се получат парични преводи, като подсъдимите са съзнавали, че срещу извършените плащания реално е нямало да последва каквото и да било изпълнение на СМР е и правен, но и значимите за неговата основателност аргументи вече бяха изложени като фактически констатации на съда за изграждане на различно правно становище за същността на преюдициалното гражданско

правоотношение. Част от тази преценка е и информацията, която носи

съдържанието на разходно-оправдателните документи, посочвана от прокурора като такава за „привидно обосноваващи“ тези плащания, в това число на договори, на количествено-стойностни сметки, на протоколи образец 19 и/или на сертификат/и/, които от подсъдимите и от св. М. се изисквало да приемат.

От несъмнените фактически положения въззивният съд прави

следните правни изводи:

Вече беше приоритетно посочено, че и в процеса за предикатното

престъпление, в който предходното деяние е бил прецизно и детайлно дефинирано по неговите признаци, с влязла в сила присъда е доказано несъществуването на обективните признаци на конкретния предикатен престъпен състав на чл.220, ал.1 от НК, защото „породените между „Трейс Ямбол“ АД и дружествата „Стройпарк“ ЕООД, „Дендро Протект“ ЕООД, и „Бора Транс“ ЕООД договорни връзки са недействителни, като привидни по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД“, а нищожният договор не може обективно да се разглежда като неизгоден в светлината на чл. 220, ал. 1 НК.

Тъй като обаче съставомерността по чл. 253 от НК не е поставена в зависимост от реализирането на наказателното правоотношение относно първоначалната престъпна деятелност, а от всяка общественоопасна, от която е натрупана облагата, остава да се реши, дали съществуват обективни признаци на друг предикатен престъпен състав или общественоопасно деяние. Основано обаче само на доказаност на фактите, за които подсъдимите са се защитавали, защото предикатната фактология е част от признаците относно обективната страна на престъплението по чл. 253 от НК от една страна, а от друга страна, представата за нея е елемент от вината, поради което тя задължително следва да бъде очертана и дефинирана в обвинителния акт, макар и обвинението да е избрало да води отделно наказателно производство за нея.

Поради това от решаващо значение се оказва преценката за процесуална допустимост на възможната преквалификация за съществуването на обективните признаци на друг конкретен предикатен престъпен състав, от който е натрупана облагата, и конкретната съпричастност на подсъдимите към тази деятелност, но не и на св. П., за което насочва непроменена теза на обвинението, /тъй като очертаната в протеста е идентична със защитаваната по време на пледирането пред първоинстанционния съд/, че подсъдимите К., К. и С. са били част от предварително планирана от свидетелката П. П. схема за отклоняване и изпиране на парични средства, собственост на „Трейс Ямбол“АД, посредством сключване на … фиктивни /кухи/ по съдържание договори за изпълнение на СМР…“ Доказано в настоящето производство е, че постъпилите суми по сметките на трите процесни дружества са вследствие на акт на имуществено разпореждане от П., която е наредила преводите на инкриминираните парични суми, собственост на „Трейс Ямбол“ АД, които са й били връчени да ги пази и управлява в качеството й на ••• на дружеството, като изпълнение на задължението за плащане от страна на възложителя по симулативните договори, сключени между „Трейс Ямбол“ АД и дружествата „Стройпарк“ ЕООД, „Дендро Протект“ ЕООД, и „Бора Транс“ ЕООД.

Плащането е основано на доказването на привидното изпълнение на СМР чрез представянето на фактура, както и на разходно-оправдателните документи, обосноваващи фактурираното плащане, като количественостойностни сметки, на протоколи образец 19 и/или на сертификат/и/. Тези обстоятелства, сочат на обективно участие на подсъдимите в престъпление против собствеността като помагачи на длъжностното лице за осъществяване на присвояване на сумите по привидните договори (длъжностно присвояване по чл. 201 НК).

Това изрично се сочи, защото само така може да се определи, че

съществен се оказва и друг процесуален момент, освен съдържателността на обвинителните факти. При участие на подсъдимите в извършването на присвояване, от което са натрупани парите, за които след това са обвинени, че са били предмет на престъплението по чл. 253 от НК, тъй като изпирането на пари е винаги последващо престъпление, когато то е по отношение на присвоително престъпление/деликт, което е извършено при участие на дееца, винаги следва да се отграничат действията, завършващи присвояването, или тези, с които се усвоява придобитото от него, от действията, с които се осъществява една от формите на изпълнителното деяние, в случая на чл. 253, ал.1 от НК. Поради това, дали в случая тегленето на парите от банковите сметки на юридическите лица от физическите не е само фактическо потребяване на неправомерната облага от тях, изисква и доказване, че конкретното опериране с облагата е било с определена насоченост - да се ограничи или затрудни установяването на престъпния й произходи/или нейния собственик, отново основано на факти, посочени още в обвинителния акт, или на такива, които са установени в хода на съдебното следствие от първоинстанционния съд, и за които е предприето изменение на обвинението. А поради това сходство преценката за допустимостта на процесуална преквалификация на извършеното от подсъдимите следва да започне от това, че не е допустима за престъпление по чл. 201 от НК, не само защото то е потежко наказуемо от престъплението по чл. 253 от НК, по основните им състави, а защото изпълнителните деяния на двете съществено се различават, тъй като:

• прането на пари е престъпление против финансовата система, а

длъжностното присвояване е престъпление против собствеността;

• прането на пари е вторично престъпление и предполага

наличието на предварително осъществено от другиго престъпно

посегателство или общественоопасно деяние, в резултат на което извършителят придобива инкриминираните чужди вещи. При присвояването деецът сам свои предмета на престъплението;

• при прането на пари няма пострадало лице, а при присвояването -

това е лицето, чийто пари са своени;

• при прането на пари чрез посочени от прокурора форми на изпълнително деяние (в случая финансови операции) деецът извършва "изпирането", като самите тези действия или операции не трябва да са противозаконни, а при присвояването на чуждото имущество елементът на противозаконност задължително присъства.

Разликите се посочват, защото отчетливо открояват различието

между двете групи фактически положения, и по този начин може обобщено да се прецени, че в обстоятелствената част на обвинението не са, и не могат да са включени, фактите, обосноваващи присвояването.

Втората преценка за допустимост е по отношение на факти,

насочващи към престъпния състав на предикатно престъпление като присвояване, извършено при отделни съучастия на подсъдимите с длъжностно лице, на което всеки един от тях отделно е помагал.

Правомощията на съда да осъди подсъдимия за същото, еднакво

или по-леко престъпление могат да бъдат упражнени единствено в хипотезите, при които липсва съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Такова е налице: "когато на обвиняемия не са били предявени по съответния процесуален ред всички обстоятелства, върху които се гради обвинението, които имат значение за определяне на фактическия състав на престъплението (обективна и субективна страна) и които поради непредявяването им подсъдимият не е могъл да има предвид, и чрез обясненията си, чрез посочване или изискване на доказателства или чрез други процесуални способи да реализира правото си на защита" (ТР № 61 от 13.12.1977 г., ОСНК на ВС на РБ, т. 2) и "когато установените на съдебното следствие нови обстоятелства изменят фактическия състав на описаното в обвинителния акт деяние, за което подсъдимият е бил предаден на съд, и сочат на основание за прилагане на закон за същото, еднакво, по-леко или по-тежко наказуемо престъпление, по което той не се е защитил" (ТР № 57 от 04.12.1984 г., т. 2).

В обстоятелствената част на обвинителния акт, изграждащи

правната теза за неизгодността на процесните три договора, довели до формирането на противоправното разместване и формиране на облага, предмет на последващите финансови операции, са фактите, насочващи към привидността им, доколкото ясно се твърди, че само едната страна по договорите е изпълнила задължението си – че възложителят е платил уговорената цена на СМР, които не са извършени. Въпреки специфичността на престъпния състав на чл.253 от НК да предоставя възможност изискуемата изчерпателност да се посочат факти за признаците от конкретния състав, да не е относима в същата максимална степен, предикатното престъпление не може да бъде само най-общо посочено, а трябва да бъдат включени в обвинението, точно тези факти, които в случая правят привидните сделки противоправни, тъй като не всяка привидна сделка е такава, а само когато тя е послужила за осъществяване на престъпление или самата тя прикрива извършването на такова. От липсата на фактология, дори за тази конкретизация, не може да се приеме и допустимост на преквалификацията и по основния състав на чл. 253, ал.1 от НК в случая на предикатно общественоопасно деяние. Поради тази процесуална невъзможност за осъждане за натрупване на активите от друго предикатно престъпление или от общественоопасно деяние, не може да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимите за престъпление по чл. 253 от НК.

Доколкото е депозиран въззивен протест с искане за осъждане по обвинението, за което подсъдимите са предадени на съд, въззивният съд допълва правния си анализ и със следното основание за оправдаване конкретно на подс. Д. К. за обективна несъставомерност.

I.Правилно е прието, че осуетяването на възможността за установяване на незаконния произход на имуществото е признак от обективна страна от състава на чл. 253 от НК. Само поради окачествяването на тезата на първия съд в първоначалния протест като „дълбоко погрешна и влизаща в драстично противоречие“ със смисъла и значението на термините, заложени в Конвенцията на ООН срещу корупцията и Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление, се налага излагането на теоретичното разбиране, за същностната характеристика на коментираното престъпление. Поради пълнотата на аргументиране и при съгласие с тях, въззивният съд се обосновава с доводите, посочени в Решение № 131 от 14.09.2016 г. на ВКС по н. д. № 448/2016 г., I н. о., в което основано, именно на съдържанието на понятията, пряко относими към същностната характеристика на прането на пари, дадени в международно-правните разпоредби, на преобладаващата част от доктриналните становища, които се обединяват около това, че прането на пари е икономическа дейност с ясно детерминирана насоченост, е прието, че: „Основна характеристика на престъплението по чл. 253 от НК е осъществяването на такава дейност, която цели осуетяването на разкрИ.е на действителния произход или собственик на имуществото. Касае се до процес, насочен към узаконяване на незаконно придобит доход, като особеностите на начина и методите на това узаконяване са широко регламентирани в международно-правните актове и НК. Следователно при прането на пари винаги се касае до дейност, насочена към "легализиране" на облагата, получена в резултат на предикатното престъпление. С оглед на тази насоченост и непосредствения обект на прането на пари, като престъпление против финансовата система, са "стопанските отношения във финансовата сфера, свързани с трансформацията или обмена на паричните средства или имущества, чрез които се ограничава или затруднява изясняването на произхода или разкрИ.ето на облаги, придобити чрез или по повод на престъпление" (Д. М., Нови положения в особената част на наказателния кодекс, С, 2003 г., с. 151).“

Въпреки знанието на подс. Д. К. за това, че парите, получени по банковата сметка на дружеството, което той е представлявал са получени като дължими в изпълнение на привиден договор, правилен е правният извод на първия съд, че с изтеглянето им от банковата сметка на юридическото лице от него и оставането им в негова фактическа власт, без да е установено той да е извършил последващи действия по промяна на основанието на държане на сумата или по нейното трансформиране по някакъв начин в паричния оборот, не е действие с което се осъществява инкриминираното изпълнително деяние, защото прането на пари, представлява икономическа дейност с ясно детерминирана насоченост - било към прикрИ.е на престъпния произход или характер на финансовите активи и техния собственик, било то към оперирането с тях по такъв начин, че същите да бъдат използвани в икономическата, стопанската и финансовата сфера. В случая инкриминираната операция по-скоро разкрива, отколкото да прикрива произхода на средствата, защото при изтеглянето на парите от сметките на дружеството, на което подсъдимият е представител, той афишира съпричастността си към поредицата от действия, създали основанието за получаването им.

В допълнение, както вече беше обсъдено, но в друг аспект, от решаващо значение за квалифицирането на определено действие от субективна страна като „изпиране на пари“, особено в хипотезите на присвоителни престъпления, след довършването на които деецът е започнал да употребява добитите облаги, имат точно отношението и начините на опериране с облагите от предикатното престъпление. А в случая със самото изтегляне на парите от сметката на юридическото лице от физическото лице е доказана единствено възможността подс. Д. К. да ги получи във фактическа власт за собствено облагодетелстване, защото именно с такава цел са действията, извършени от него, довели до генерирането им. В тази насока е и цитираното вече решение на ВКС, в което е изяснено решаващото значение за квалифицирането на определено действие на дееца като такова по пране на пари, в хипотезите на присвоителни престъпления и в което е направено разграничението, „ако с инкриминираните действия деецът цели да прикрие престъпния произход на облагата, така че тя да придобие "законност" и "легалност", то деянието му следва да се квалифицира като пране на пари. Ако обаче реализираните от него действия по опериране с облагата са били мотивирани от намерението му за собствено облагодетелстване, то деянието му е насочено срещу собствеността“.

С основателност е прието от първия съд, че не може да бъде прието за доказано, че с изтеглянето на сумата от 44 000 лв. е извършено трансформиращо действие за цялата сума с престъпен произход, получена след превеждането от „Трейс Ямбол“ АД на сумата от 59 974,68 лв., поради доказаната към този момент наличност по сметката от 33 990 лв. и възможността за опериране именно със сума в такъв размер поне, без съмнения за престъпен произход.

II. Допълнително основание за оправдаването на подс. Д. К., освен посочената вече обективна несъставомерност за подс. К., е и неговата субективна несъставомерност, защитена в мотивите към обжалваната присъда. Налага се допълването им, защото първият съд не е разсъждавал, защото не е изложил съображения за несъставомерността на извършеното и в хипотезата на предполагане на незаконния произход на имуществото само от изрично сочените в протеста факти - че подс. К. тогава е била съпруга на подс. К. и че по едно и също време и място двамата са осъществили процесните тегления, защото иначе е доказано, че подсъдимата не би могла да има знание за симулативността на сделката, чрез която са генерирани парите, с която тя, а не управителят на „Стройпарк“ ЕООД е оперирала, поради това, че правно и фактически тя е осъществявала представителна власт на дружеството по силата на изрично пълномощно само за извършването на действия от името на дружеството пред банковите институции.

Именно поради недоказването на друго правно представителство

или фактическо управление, в различие от това което се основава на показанията на вписания управител на дружеството и писменото пълномощно, само поради съпружеските отношения, не може и да се предположи знание за управленските действия, които управителят – св. М. М. е извършил, тъй като остава и възможността точно поради близостта си двамата подсъдими да са се придружавали, за да извършат финансовите операции по едно и също време.

Основателен е правният извод на първия съд, че не може да бъде

прието за доказана и обективна връзка между изтеглените пари от подсъдимата и твърдяната като придобита от „Стройпарк“ ООД от престъпление сумата от 40 353,48 лв., защото при доказана наличност по сметката от 149 260 лв. има възможност за опериране именно със сума в такъв размер, без съмнения за престъпен произход.

III. Допълнително основание за оправдаването на подс. Б. С., обаче

не може да е приетата от първия съд субективна несъставомерност, поради липсата за представа за твърдян престъпен/общественоопасен произход на имуществото, с чието опериране е обвинена.

Фактите, че С. е тази, която е сключила симулативните сделки и тази, която е подписала от името на „Бора Транс“ ЕООД договора за изпълнение с „Трейс Ямбол“ АД, фактурата с получател това дружество, послужила като основание за плащане, и то само, както тя признава, след уверение от свид. П. П., че съответните ремонтни дейности са били извършени от страна на подизпълнителя на „Бора Транс“ ЕООД - „Ултра Билд“ ООД, формират убеждение у настоящия състав за това, че подс. С. е предполагала за симулацията на сделките, чрез които е създадено основание дружеството, което тя управлява правно и фактически, да получи плащане без да е имало изпълнение на СМР. За обосноваността на предположението говори и признанието й, че е сключила договорите, за да спечели от разликата между сумата, която ще получи по договора, като изпълнител и по този като възложител, както и съвпадението, че договорното обвързване е с подизпълнител „Ултра Билд“ ООД, което дружество се е управлявало и представлявало от свидетеля С. С., с който П. П. е била във фактическо съжителство.

Последният факт е съществено значим, защото той убеждава,

именно в това, че инкриминираните финансови операции, извършени от подс. С. не са с определената насоченост / т.е липсва и тук елемент от обективната страна на престъплението/. Изтеглянето на парите, платени в изпълнение на привидните договорености с „Трейс Ямбол“ АД от банковата сметка на юридическото лице, което тя управлява и оставането на част от тях в нейна фактическа власт, а на друга – превеждането им за изпълнение на задължение към симулативния подизпълнител „Ултра Билд“ ООД, чиито управител е, не само свързано лице по смисъла на § 1, ал.1, т.1 и т.7 от ДР на Търговския закон, но и фактически много близко обвързано със св. П. П., не са

последващи действия по промяна на основанието на държане на сумата или по нейното трансформиране по някакъв начин в паричния оборот, с които се осъществява инкриминираното изпълнително деяние. Те нямат детерминирана насоченост - към прикрИ.е на незаконния произход на собствеността, респ. на действителните права на лицата върху инкриминираното имущество. И в този случай инкриминираните операции по-скоро разкриват, отколкото да прикриват произхода на средствата, защото при изтеглянето на парите от сметките на дружеството, на което С. е представител и дори с последвалото плащане към „Ултра Билд“ ООД, тя всъщност афишира съпричастността си към поредицата от действия, създали основанието за получаването им, както и техните извършители.

Освен това, обективираното от нея поведение за разходване на сумите отново е насочено към усвояване на парите за лично

облагодетелстване. И тук определящо значение имат изложените вече съображения за решаващото значение за насочеността на финансовите операции в хипотезите на присвоителни действия, след довършването на които, деецът е започнал да употребява добитите облаги.

По изложените по-горе съображения, апелативният съд също прие,

че не може да ангажира наказателната отговорност на подсъдимите за пране на пари по член 253 от НК, въпреки че е сезиран в тази насока със съответен протест от прокурора. Достигайки до този извод и отчитайки липсата на факти в обвинителния акт, които да позволят осъждане за престъпление, по който и да е друг състав на НК, въззивният съд следва да потвърди оправдаването.

Мотивиран от това и на основание чл.338 от НПК, Софийският

апелативен съд