Решение № 435 от 13.4.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6348/2025 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 838266-F830130/15.07.2025 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на А. Д. Г. с ЕГН •••••••••• от гр. Асеновград пл. „Богориди“ № 1 е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушение на чл.97а ал.4 вр. ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл. 178 от ЗДДС. Жалбоподателят А. Г. се явява лично в съдебно заседание. Иска се от съда да отмени оспореното наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно. Твърди се неустановени всички елементи от фактическия състав на вмененото нарушение и липса на вина. Прави се и искане евентуално за преквалификация на административното нарушение като маловажен случай по реда на чл. 28 от ЗАНН, за което излага аргументи. Въззиваемата стрА. Директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр. Пловдив в съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт ..., моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от санкционираното лице, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледА. по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателката А. Г. осъществявала дейност по предоставяне на услуга по краткосрочно отдаване под наем и експлоатация на собствен недвижим имот, находящ се в гр. Бургас кв. Сарафово ул. “Кипарис“ № 13, ет.3, ап.4. Обектът бил регистриран като място за настаняване клас В, съгласно Удостоверение № БУ-11Е-А3Ж-А0, издадено от Община Бургас. Тази дейност жалбоподателката осъществявала съвместно с чуждестранно юридическо лице – Airbnb Ireland UV, регистрирано дружество в Ирландия с валиден ДДС № 9827384L, което не е установено на територията на стрА.та. Предмет на съвмесната дейност свързА. с отдаването под наем на въпросния недвижим имот бил получаване на посреднически услуги и комисионни. Като лице, което извършва независима икономическа дейност, същата е данъчно задължено лице по чл.3 ал.1 от ЗДДС и получател на услуга от чуждестранно юридическо лице с място на изпълнение на територията на стрА.та, които услуги са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя. В тази връзка жалбоподателката подлежи на регистрация по ЗДДС, като задължението за подаване на заявление за регистрация по същия закон възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. На 24.07.2024 г. от Airbnb Ireland UV била издадена първата фактура с № 10000000964546620/24.07.2024 г. на стойност 51,41 лв. Въпреки че данъчното събитие по така издадената първа фактура настъпило на 24.07.2024 г. и задължението за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС следвало да бъде подадено от жалбоподателката като данъчно задължено лице по чл.3 ал.1 от ЗДДС не по-късно от 16.07.2024 г. включително, Г. подала по електронен път Заявление за регистрация по ЗДДС с № 303912502871726 едва на 05.06.2025 г. Въз основа на него на 06.06.2025 г. бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 160422502878052/06.06.2025 г., връчен на същата дата по електронен път. Във връзка с така подаденото заявление за регистрация по ЗДДС, св. С. В. К., старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, извършила проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за регистрацията по ЗДДС. На 11.06.2025 г. въз основа на представените от задълженото лице Г. документи и писмени обяснения, инспекторът по приходите установила, че на 17.07.2024 г. жалбоподателката Г. като данъчно задължено лице по чл.3 ал.1 от ЗДДС, което е получател по услуги с място на изпълнение на територията на стрА.та, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя, не е подала в ТД на НАП гр. Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения седемдневен срок преди датата, на която данъкът за доставката е стА.л изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/, поради което съставила срещу жалбоподателката Г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F830130/19.06.2025 г. за прието за извършено нарушение по см. на чл.97а ал.4 вр. чл.97а ал.1 от ЗДДС. При предявяване на акта нарушителката не направила възражения, възражения не били изготвени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С. В. К., АУАН, Акт за регистрация по ЗДДС № 160422502878052/06.06.2025г., разписка, Протокол № 1600016949/16.06.2025г., уведомително писмо изх.№ 16-2425/06.2025г., удостоверения за извършено връчване по електронен път, извлечение от деловодна програма относно връчване на акт/протокол, Въпросник към ЗЛ, което е подало заявление за задължителна или доброволна регистрация по ЗДДС и са налице данни за реализиран оборот, писмени обяснения и документи, Удостоверение за регистрация на място за настаняване клас В № БУ-11Е-А3Ж-А0 от 23.05.2025г., справка за субект на БУЛСТАТ, фактури № 10000000964546620/24.07.2024г., № 10000000977003559/17.08.2024г. и № 10000000980363553/23.08.2024г., извлечение от банкова сметка, Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № 303912502871726/06.06.2025г., извлечение за актуални трудови договори към 06.06.2025г., обща справка за задължено лице, справка за свързани с рискови лица субекти, информация за регистрация на задължено лице, регистрации по БУЛСТАТ, Резолюция за извършване на проверка № 162692502873066/06.06.2025г., Заявление за регистрация по закона за данък върху добавената стойност вх.№ ДДС.0000-0158100/05.06.2025г., Протокол за ВОП, Уведомление за приемане на постъпили от А. Д. Г. данни от Справкатадекларация за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период юни 2025г., Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025г., справка за задължения и плащания № 417. Съдът кредитира показанията на св .К., дадени при проведения пред съдебния състав при условията на непосредственост разпит, като цени същите като обективни, последователни и логични, съответни на остА.лите доказателства относно гореизложените релевантни с оглед на предмета на делото обстоятелства. При така възприетата и изложена фактическа обстановка настоящата инстанция прие, че от стрА. на А. Г. е осъществен от обективна и субективна стрА. състав на административно нарушение по см. на чл.97а ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС, тъй като жалбоподателката в качеството й на данъчно задължено лице по см. на чл.3 ал.1 от ЗДДС и получател на услуги с място на изпълнение на територията на стрА.та, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя, не е подала в ТД на НАП гр. Пловдив заявление за регистрация по ЗДДС на основание чл.97а ал.1 от ЗДДС в законоустановения срок, а именно – не по-късно от седем дни преди датата, на която данъкът за доставката е стА.л изискуем /авансово плащане или данъчно събитие/. Това нарушение по преценка на настоящата инстанция е безспорно доказано въз основа на съдържащите се по делото гласни и писмени доказателства, които изграждат непротиворечив и несъмнен извод за наличието му. Безспорно санкционирА.та Г. е данъчно задължено лице по см. на чл.3 ал.1 от ЗДДС, тъй като е извършвала независима икономическа дейност, която съгласно ал.2 от същата норма е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявА. редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В случая жалбоподателката отдавала краткосрочно под наем и експлоатация собствен недвижим имот, регистриран като място за настаняване с издадено за него Удостоверение № БУ-11Е-А3Ж-А0 от 23.05.2025 г. Несъмнено Г. е получател на услуги, доколкото осъществявала независимата икономическа дейност съвместно с чуждестранно юридическо лице /Airbnb Ireland UV/, регистрирано в Ирландия, което не е установено на територията на стрА.та и е получавала посреднически услуги и комисионни при отдаване на недвижимия имот под наем с място на изпълнение на територията на стрА.та. Получените услуги са облагаеми, а доставчикът е данъчнозадължено лице, което не е установено на територията на стрА.та. Доказва се от фактура № 10000000964546620/24.07.2024 г., че жалбоподателката е получател по доставка от данъчнозадължено лице с валиден ДДС № 9827384L, установено на територията на Република Ирландия. Безспорно мястото на изпълнение по тази доставка на услуга е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност /така както е предвидено в чл.21 ал.2 от ЗДДС/, а именно на територията на Република България, където се намира недвижимия имот. Налице е облагаема доставка за услуга с предмет – получени посреднически услуги и комисионни във връзка с отдавания под наем недвижим имот. При така установените обстоятелства от фактическа стрА. относно доставката на услуга, документирА. с горепосочената фактура, съдът приема за категорично доказано, че спрямо жалбоподателката А. Г. са се осъществили фактите от хипотезата на нормата по чл.97а ал.1 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3 ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на стрА.та, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82 ал.2. За жалбоподателката на основание чл.97а ал.4 от ЗДДС е възникнало задължение за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е стА.л изискуем на настъпилото на 24.07.2024 г. данъчно събитие. Правилно в АУАН и в наказателното постановление е отчетено, че този 7-дневен срок за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС е до 16.07.2024 г. включително, а бездействието на данъчно задълженото лице Г. несъмнено изпълва всички елементи от състава на процесното административно нарушение по см. на чл.97а ал.4 вр. чл.97а ал.1 от ЗДДС, извършено на 17.07.2024 г. Такова заявление санкционираното лице е подало едва на 05.06.2025г. Нарушението според настоящата инстанция е подведено правилно към съответната уреждаща състава му правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното постановление от административно – наказващият орган. Правилно е определен вида на наложеното наказание – глоба, който съответства на субекта на административната отговорност – физическо лице. При индивидуализиране размера на наказанието административнонаказващият орган е взел предвид смекчаващото обстоятелство – извършено е за първи път и размера на дължимия данък, и е наложил глоба в предвидения от законодателят минимален размер /предвижда се глоба за физическите лица, които не са търговци в размер от 500 до 5000 лв. /, като съдът не би могъл да го промени този размер в насока евентуално на неговото намаляване. А дминистративното нарушение по см. на чл.97а ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС, предмет на разглеждане в настоящото производство, не се характеризира с някаква по-висока степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид, нито пък и обратното – не може да бъде охарактеризирано и като деяние с незначителна обществена опасност. Поради това и наказанието глоба в минимално предвидения от закона размер се явява съответно на тежестта на извършеното нарушение, на обществената опасност на дееца, и в най – пълната си степен е и целесъобразно. За това и обжалваното НП ще следва да се потвърди за така определения размер на наложеното наказание. Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл. 11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП глоба в размер на 500 лева, следва да бъде с равностойност евро - 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/ евро, което само по себе си не представлява изменение на санкцията. Случаят според съда не следва да бъде квалифициран като маловажен такъв по см. на §.1 ал.1 т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона за административните нарушения и наказания /ДР на ЗАНН/ и чл. 28 от ЗАНН, доколкото вмененото нарушение не се характеризира с по–ниска обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични някакви изключителни или многобройни все смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен състав на административно нарушение. Тази преценка съдът направи след обстоен А.лиз на всички налични и относими към административната отговорност обстоятелства. Приведените конкретни доводи на жалбоподателката за наличие на смекчаващи обстоятелства имат значение за индивидуализацията на наказанието съобразно критериите на чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, но не и за приложението на чл.28 от ЗАНН и отпадане на административно-наказателната отговорност на дееца. В случая осъществено деяние е формално , на просто извършване, поради което не може да бъде извършвА. преценка за липсата или незначителността на вредни последици, доколкото законодателят е предвидил административно-наказателна отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без да е предвидил необходимост от настъпване на някакъв допълнителен резултат. Следователно обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност. Констатацията за първо нарушение също не води до автоматичното квалифициране на стореното като маловажно деяние. Това обстоятелство, както и размера на дължимия данък, са отчетени от наказващия орган, който е санкционирал нарушителката с минимален размер на предвиденото в закона наказание. Действително инициативата за подаването на заявлението за регистрация по ЗДДС е на жалбоподателката, но същевременно следва да бъде събразен значителния срок, който е изтекъл от датата на извършване на нарушението до датата на подаването на заявлението. Установи се по делото, че жалбоподателката е следвало да стори това в срок най-късно до 16.07.2024 г. включително, а фактически заявлението е било подадено на 05.06.2025 г., т. е. повече от 10 месеца по-късно. Установеното бездействие е значително и повишава степента на обществена опасност на конкретното деяние, поради което деянието не би могло да се квалифицира като маловажен случай, тъй като не може да се приеме, че пропускът на жалбоподателката се дължи на някакви особени, непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее, а и такива не се твърдят. В случая тя е разполагал с достатъчно време да отстрани противоправното състояние, настъпило в резултат от съставомерното си бездействие. На следващо място при преценката за степента на обществена опасност на конкретното деяние следва да се съобрази и че преди Г. да подаде заявлението за регистрация по ЗДДС са били получени три услуги по чл.97а от ЗДДС, включително и процесната, доказателство за което са представените в административната преписка фактури за доставка на услуги с място на изпълнение на територията на стрА.та и отразеното в тази връзка в Акт за регистрация по ЗДДС № 160422502878052/06.06.2025 г. Това обстоятелство категорично не води до извод за изолирА., инцидентна проява, доколкото ненавременното деклариране засяга и обществените отношения по обмен на информация между страните от Европейския съюз. Не на последно място следва да се съобрази и естеството на засегнатите обществени отношения. Касае се за правно защитени отношения, пряко свързани със задълженията към бюджета и фискалната дисциплина, изпълнението на които и то в законоустановения срок гарантира фискалните интереси на държавата. Неизпълнение на задължението за подаване на заявлението за регистрация по ЗДДС в определения от законодателя срок несъмнено създава затруднения при правилното функциониране на системата на ДДС и при осъществяване на контролната дейност на органите по приходите. В съвкупността си всички тези обстоятелства обуславят типичната за този вид нарушения степен на обществена опасност, поради което деянието не представлява маловажен случай на административно нарушение, а разгледаното възражение е неоснователно. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна като неправилно и/или незаконосъобразно. Правилно според съда нарушението е подведено към уреждащата състава му правна норма, както в АУАН, така и в НП. И в двата акта на администрацията са изложени при описанието на обстоятелствата на нарушението всички, които са от значение за правилната преценка за съставомерността им като административно нарушение по см. на чл.97а ал.4 вр. ал.1 от ЗДДС, и по начин санкционираното лице да е наясно с вмененото му за извършено административно нарушение, без да бъде ограничавано в правото му на защита. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган произтича от предвиденото в разпоредбите на чл.193 ал.2 от ЗДДС и издадената по отношение на АНО Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на Изпълнителния директор на НАП. Според съдебния състав са спазени сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на въззиваемата стрА. за присъждане в полза на стрА.та на направените от нея разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на атакуваното наказателно постановление, то същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено. Съгласно чл.63д ал. 1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата стрА. Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Пловдив в производството по делото е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на юрк. ... – с пълномощно № П-30-179/12.08.2025 г. От представителя на въззиваемата стрА. е представен списък с разноски, в който е посочено юрисконсултско възнаграждение в размер на 240лв. на основание чл.37 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Съдът при определяне на размера на разноските за стрА.та ответник следва да се води от чл. 37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /в относимата й редакция към момента на приключване на съдебното следствие/ – „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190лв.“. Предвид потвърждаването на обжалваното наказателно постановления спрямо А. Г., то разноските за въззиваемата стрА. за процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл. 63д, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя А. Д. Г., а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 66,47 евро, съобразен със сложността от фактология и право в конкретния казус и извършените по делото процесуални действия. По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 27 от ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият орган. В случая на основание чл. 2, ал. 2 от ЗНАП това се явява Националната Агенция по приходите. Мотивиран от горното ПРС ХХІІІ н. с.