Решение № 1039 от 30.6.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 260/2026 г.

Административен съд - Ловеч30.06.2026 г.докладчик Димитрина Павлова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 от 16.04.2026 година, постановено по АНД № 876 по описа за 2025 година на Ловешкия районен съд. ОСЪЖДА „ИБ ЛЕТНИЦА“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Летница, общ. Летница, обл. Ловеч, бул. „България“ № 9, ЕИК: 207837301, да заплати на Комисия за защита на потребителите - гр. София, сумата от 80,00 /осемдесет/ евро, равностойни на 156,47 лева /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: �

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „ИБ ЛЕТНИЦА“ ООД чрез управителя И. Г. Д., против Решение № 128 от 16.04.2026 година, постановено по АНД № 876 по описа за 2025 година на Ловешкия районен съд, с което осми състав е потвърдил Наказателно постановление № ВТ–008031 от 11.09.2025 г., издадено от Ц. Х. Х. – началник на ТО за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново със седалище гр. Велико Търново, към главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, оправомощен със Заповед № 6819/11.08.2025 г. на председателя на КЗП, с което на „ИБ ЛЕТНИЦА“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Летница, общ. Летница, обл. Ловеч, бул. „България“ № 9, ЕИК: 207837301, представлявано от И. Г. Д. – управител, е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ в размер на 255,65 евро/500 /петстотин/ лева на основание чл. 200 от ЗЗП. Със същото решение „ИБ ЛЕТНИЦА“ ООД е осъдено да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 76,69 евро/150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. С доводи, че наложената имуществена санкция е в непоносимо голям размер за дружеството, касаторът моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на РС – Ловеч. В съдебно заседание касаторът, редовно призован - не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба - редовно призован – не се явява и не изпраща представител. С писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт, се излагат подробни доводи за неоснователност на касационната жалба. В заключение е направено искане за присъждане на разноски за процесуално представителство в размер на 80,00 евро. Окръжна прокуратура - Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище. Административен съд - Ловеч, в настоящия касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Ловеч е било издаденото въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 008031 от 13.08.2025 г., Наказателно постановление № ВТ-008031 от 11.09.2025 година на началника на Териториален отдел /ТО/ за областите Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново, със седалище Велико Търново към Главна дирекция /ГД/ „Контрол на пазара” към КЗП, с което на касатора е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лева, на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗП за нарушение на чл. 15, ал. 1 от същия закон. Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че при извършена проверка на 13.06.2025 г., по постъпил сигнал от потребител, заведен в КЗП ТО - Велико Търново, звено Ловеч с вх. № ВТ-03-497/09.06.2025 г. и Заповед №5382/10.06.2025 г. на председателя на КЗП, в хранителен магазин с адрес: гр. Летница, община Летница, област Ловеч, бул. „България“ № 9, за която е съставен Констативен протокол № К-2771248/13.06.2025 г., било установено, че без обозначени продажни цени са изложени за продажба: кебапчета тарелка - 20 тарелки, кюфтета + кебапчета „Алимент“ - 5 тарелки, бланширани картофи различни видове - 7 пакета, кайма 250 гр. - 30 пакета, свински котлет тарелка „Интермес“ - 12 тарелки, пилешки крила – 30 тарелки, свински ребра „Алимент“ - 7 пакета, пилешки крила - 25 тарелки, сланина вакум „Кен“ - 8 броя, сушеница слайс - 5 броя, суджук „М.“ слайс - 6 броя, пастет „Бони“ - 4 броя, Московски сервилат вак. - 6 броя, суджук „Амбарица“ - 2 броя, салам закуска вак. - 2 броя, сушеница вак. - 7 броя, луканка „Родопа“, филе „Елена“, луканка „Перелик“ - 4 броя, сушеница „Чичовци“, сушен салам, луканков колбас „Еко мес“, сръбска наденица, М. наденица, пилешки кренвирши, маслини, сирене 3 вида - 9 броя, яйца, кайма „Ч.“ - 9 броя, десерти, торти, закуски различни видове около 200 броя, желирани бонбони 30 броя, пакетирани орехи - 20 пакета, лук, чесън, пъпеш, хляб - 7 вида, около 100 броя. Усатновено било, че в хранителния магазин 90 % от стоките са без обозначени продажни цени, с което е нарушен е чл. 15, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. АУАН е съставен на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя, след изпратени покани на адреса на управление и на адреса на търговския обект. При издаването на НП административнонаказващият орган /АНО/ изцяло възприел изложените в АУАН обстоятелства по случая. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвидения в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на тях обосновано е приел, че осъщественото от „ИБ ЛЕТНИЦА“ ООД от обективна страна покрива признаците на състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП и правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са го квалифицирали по този текст от закона. Според решаващия състав, на АНО е предоставена законова възможност в чл. 200 от ЗЗП да наложи имуществена санкция на юридическото лице, без да е необходимо да изяснява личността на конкретното физическо лице, което виновно е извършило нарушението, и да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност. Решението е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия касационен състав на съда. Споделят се изцяло правните изводи на решаващия съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, доколкото същото е издадено от компетентен орган, АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, като извършеното нарушение не съставлява маловажен случай. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, че с горното търговецът е осъществил състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 от ЗЗП, съгласно която разпоредба задължение на всеки търговец предварително да поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. В конкретния случай, както в АУАН, така и в НП са изброени конкретни артикули, за които е установено, че са се намирали в търговската зала на проверения обект и не са били означени с продажната им цена. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП въвежда императивно правило, че всеки търговец предварително поставя на видно място в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. Законодателят изрично е регламентирал времето, в което се поставят цените - предварително и на мястото, където се поставят – в непосредствена близост. Който и от двата фактора да не е изпълнен, а в конкретния случай и двата не са изпълнени, води до нарушение на посочената правна норма. Районен съд - Ловеч е установил правилно фактическата обстановка, при която е безспорно установено, че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗП, което е подведено и под правилната санкционна норма – чл. 200 от ЗЗП. Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в тази норма, поради което доводите за неговата несправедливост, поддържани от касационния жалбоподател, са неоснователни. Настоящият касационен състав споделя напълно и изложените от първоинстанционния съд аргументи за липсата на предпоставките за маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Видно от данните по делото, се касае за множество стоки, на които не е поставена продажна цена. Обстоятелството, че нарушението е първо такова не обосновава извод за маловажност на нарушението, тъй като това обстоятелство е взето предвид от административнонаказващия орган при индивидуализацията на размера на наказанието – наложена е санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, въпреки че е установена множественост на стоките без поставена продажна цена. Касае се за нарушение, типично от вида си. Не се установяват обстоятелства, обосноваващи маловажност на нарушението. Мотивите на районния съд напълно се споделят от настоящя касационен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни. С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационни основания, предполагащи отмяна на решението, и то следва да бъде оставено в сила, като правилно. При този изход на спора и своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на КЗП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 евро, равностойни на 156,47 лева, предвид правилата на § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и чл. 11-13 от ЗВЕРБ. Мотивиран така и на основание чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав

Цитирани разпоредби

23