Мотиви към Решение № 43 от 23.11.2021 г. на Окръжен съд - Силистра по дело № 188/2021 г.

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС. Образувано е по искане на Областна администрация в гр. Bruck an der Leitha - Република Австрия, обективирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение № BLS2-V-21 9992/3 от 07.05.2021г., в сила от 26.06.2021 г. с което на българския гражданин ЮС. ЕФР. ЮС. е наложена финансова санкция в общ размер на 185 евро, представляваща наложената парична санкция - глоба от 180 евро и разноски от 5 евро, в общ размер на левова равностойност към датата на постановяване на решението – 07.05.2021 г. – 361, 97 лв., за извършено на 16.01.2021г. административно нарушение по § 52 lit.a Z.10a StVO 1960 и §99 Abs.2d StVO на Република Австрия. Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли за уважаването му. Засегнатото лице не оспорва искането. От Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на компетентен административен орган в Република Автрия, с който е наложено задължение за плащане на парична санкция във връзка с нарушение правилата за движение и на разходите по процедурата, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС. От описаните факти в Удостоверението е видно, че на 16.01.2021 г. в 16: 23ч, засегнатото лице като водач на моторно преводно средство с рег № СС 5472 АТ, движейки се в землището на гр. Bruck an der Leitha, Република Австрия, по магистрала 4 при 034, 185 км. е превишило максимално допустимата скорост от 80 км/ч, като се е движило със скорост 117 км/ч. и по този начин е нарушило разпоредбите на § 52 lit.a Z.10a StVO 1960 и §99 Abs.2d StVO на Република Австрия. Касае се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар същата да е налице. Налице е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на територията на Република България, и това е видно от справката, направена по лична карта. Наличието на това условие, като едно от алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е условие за признаване и изпълнение. Горното обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС. Същевременно, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно: Представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава. Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона. Решението се отнася за деяние, което е административно нарушение и според българския закон - ЗДвП, съгл. чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС. Физическото лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението. Производството е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване, като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС. Размерът на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона. Въз основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 361.97 лева. Предвид горното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган. Приходите от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона. Постановено е уведомление за съдебното решение, което да се изпрати на издаващия орган и на Министъра на правосъдието. Водим от тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.