Решение № 111 от 23.6.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 148/2023 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С Решение № 32 от 10.01.2023 г. по гр.д. № 20225300101179 по описа на Окръжен съд – Пловдив Д. Д. К. с ЕГН •••••••••• от град М., ул. "К. Ч." № ••• е осъден да заплати на Н. А. Ч. с ЕГН - •••••••••• от град М. ул. "С. С." № ••, ет. •, ап. ••, сумата от 45000-четиридесет и пет хиляди лева, като обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и неудобства, произтекли от непозволено увреждане, съставляващо престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателния кодекс, в извършването на което К. е признат за виновен с одобрено на 20.07.2020 г. по нохд № 3108 по описа на Районен съд – Пловдив за 2020 г. споразумение, за това, че на 24.06.2019 г. в град П. е нанесъл удар в областта на гръдния кош на Н. А. Ч., като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош (наранявания, проникващи в гръдната кухина) и развил се на тази база травматичен пневмоторакс, който е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, от което деяние на Ч. са причинени и следните леки телесни повреди: нараняване в горна лява глутеална област, нараняване в предна лява коремна стена, нараняване в областта на лява лопатка, нараняване в лумбалната област и нараняване в долната част на гърба, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.06.2019 г., до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от 59000 лева е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен; Д. Д. К. е осъден да заплати на адвокат С. И. П. от Адвокатска колегия - П., със служебен адрес – град П., ул. "Х. К." № •, сумата от 4095.70-четири хиляди деветдесет и пет лева и седемдесет стотинки адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца по гр.д. № 1179 по описа на Окръжен съд – Пловдив ІV гр. с. за 2022 г. - Н. А. Ч.; Д. Д. К. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Пловдив сумата от 1800-хиляда и осемстотин лева държавна такса по производството и сумата от 152.54 лева бюджетни разноски по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза съразмерно на уважения иск. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Д. Д. К., който чрез пълномощника си адвокат Д. С. З., вписан в Адвокатска колегия - П., го обжалва като неправилно. Сочи се, че ПОС е уважил частично предявения срещу доверителя му иск. Моли решението да бъде отменено изцяло и да бъде върнато за разглеждане от друг състав на ПОС за установяване на пълната фактическа обстановка с цел определяне на един справедлив размер на обезщетението претендирано от ищеца. Счита че решението е явно необосновано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Излага съображения относно подсъдността, като смята, че делото е подсъдно на Окръжен съд – Кърджали, а не на Окръжен съд – Пловдив, поради обстоятелството, че ищец и ответник са с постоянно местожителство в град К.. Коментира отхвърлянето от ПОС на възможността за разпит на свидетели на ответника е довело до постановяване на необосновано решение, при условията на явна пристрастност в разрез с процесуалните правила и при непълнота на доказателствата. Заявява се, че не оспорва искът по основание, но се оспорва по размер. Коментира явно разминаване на показанията на свидетелите относно здравословното състояние на ищеца и това, което е установено от заключението на ВЛ по СМЕ. Смята, че ПОС не е съобразил и обстоятелството, че ответникът по причини от икономически характер не работи, а помага на родителите си. Затова моли изцяло за отмяна на решението, като същото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав, като се вземе становище и относно местната подсъдност на делото. Не е постъпил от Н. А. Ч. отговор в срок на така внесената въззивна жалба. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ответник; засяга неблагоприятна за него част от първоинстанционно решение, по съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Въззиваемият Н. А. Ч. е предявил иск пред Окръжен съд – Пловдив иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, като е претендирал въззивника Д. Д. К. да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди при увреждане на дата 24.06.2019 г. в размер на 59000 лева, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на главницита. Твърди се, че със споразумение утвърдено от Районен съд - Пловдив по нохд 3108/2020 г., постигнато между Районна прокуратура – Пловдив и Д. Д. К. последният се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наказателен кодекс за това, че на 24.06.2019 г. е нанесъл удар в областта на гръдния кош на ищеца, като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош (наранявания проникващи в гръдната кухина) и развил се на тази база травматичен пневмоторакс. Освен това на посочената дата ответникът противоправно, нанасяйки му удари с ножица му причинил и следните 5 травматични увреждания: нараняване в горна лява глутеална област, нараняване в предна лява коремна стена, нараняване в областта на лява лопатка, нараняване в лумбалната област и нараняване в долната част на гърба, вследствие на което от всички тях претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди - болки, страдания, неудобства. Нараняването в областта на гръдния му кош довело до травматичен пневмоторакс, което наложило оперативна интервенция и му била поставена тръба отстрани на гръдния кош, с която му се наложило да живее в продължение на няколко дни, през които изпитвал силни болки. Не му било възможно да става от леглото и да се обслужва сам, дори за физиологични нужди, за което бил подпомаган от родителите си, от което изпитвал срам и унижение. Въпреки приемът на успокоителни не успявал да заспи, променени били и вкусовите му усещания, не можел да се храни, да пие течности, изпитвал позиви на гадене и повръщане. При извъждането на тръбата от гръдния му кош изпитал нечовешка болка, като това се получавало и при извършваните му в болницата проби за херметичност. Следоперативният период също бил съпроводен със значителни и мъчителни болки, като в продължение на три месеца всяко негово вдишване и издишване било болезнено и освен болката изпитвал и страх, че няма да успее да поеме въздух. Физическите и психическите му болки и страдания продължават и към датата на подаване на исковата молба в съда – 27.04.2022 г. Макар и да се записал за редовен студент в П. университет, не успял дори да започне да учи, тъй като изпитвал страх да стои сам в наетата от него квартира, а всяко пътуване до П. го поставяло в условията на страх и стрес от преживяното. Месеци наред ходел и дишал трудно, не можел сам да се облича, съблича и обува, като след случилото се раздели с практикувания преди това любим негов спорт – футбол. Поради състоянието му и невъзможността да се виждат се разделил и с приятелката си. От 2020 г. живее в Г. и работи на постоянен трудов договор в немските пощи, но изпитва страх, че ще загуби работата си, тъй като и понастоящем имал физически трудности да я върши. Нормалното му дишане не е било възстановено в пълен обем, изпитвал затруднения при ходене пеша и при качване по стълби, за което личният му лекар изписал помпички и лекарства за белия му дроб, тъй като се чувствал като човек, страдащ от астматични пристъпи. След причиненото му нараняване страдал от изключително интензивни психологически и емоционални травми, които коренно променили живота и светоусещането му. Имал чести приливи на депресия и тревожност, постоянни натрапчиви мисли за нападението над него, представи и образи на кръв и кръвоизливи, социална изолация, усещане за безпомощност, малоценност, занижена самооценка. Почти всяка нощ се събуждал с усещането, че не можел да диша, имал често главоболие, умора и сърцебиене, като всичко това се отразявало негативно на личния му живот, на семейството му и на работата му. Нараняването в областта на горната лява глутеална област наложило двукратно оперативно лечение, тъй като бил разкъсан масивно намиращият се в нея мускул глутеус максимус, а тъй като мястото е силно кръвоснабдено, травмата довела до неспирна кръвозагуба за около три дни, при което изпадал в състояние на несвяст. В болницата, а и месеци наред след изписването му изпитвал силни болки в областта на раната и около нея, не можел да сяда по никакъв начин в продължение на около шест месеца и да лежи нормално. Налагало се майка му в домашни условия да му прави промивки и превръзки, родителите му да го съпровождат до тоалетната, от което изпитвал неудобство и срам. Появили се лесна психична и физическа уморяемост, загуба на апетит, понижаване на телесното му тегло. Липсата на сила и обичайно ежедневие понижили самооценката му до степен, че се срамувал да напусне дома си, не смеел да излезе на кафе, срам го било, тъй като нямало как да седне. И към датата на подаване на исковата молба в съда изпитвал болки и опъване в областта на раната до степен, че не можел сам да се изправя от клекнало положение, без да се хване за нещо, като тези усещания го карали и пред хора да седи само на дясна страна и така да изглежда неестествено в очите на другите. Изпитвал огромно притеснение от големия грозен белег на седалището си. И от нараняването му в предна лява коремна стена изпитвал болки и неразположения в продължение на около месец, при всяко движение на тялото до зарастването на раната усещал дърпане, парене и схващане в областта на корема, а дори и повърхностно вдишване го карало да изпитва болка и усещане, че вътрешностите му ще излязат извън тялото му. Не можел да се изкашля нормално. Нараняването в областта на лявата лопатка ограничило сериозно възможността на ищеца да движи лявата си ръка от рамото и не можел да си служил пълноценно с нея около месец. Не можел да се облича и съблича сам, заради което се налагало да му помагат. Затруднявало се движението на целия му торс особено в легнало положение, в което престоявал дълго, поради което у него се появило усещането, че се превръща в неподвижен човек. Първоначално изпитвал интензивни болки, които отслабвали във времето. Усещал щипене, парене в областта на раната и схващане на цялата лява лопатка. Първоначално изпитвал силни, а впоследствие намаляващи болки до пълното им отшумяване около месец и от нараняването му в лумбалната област. Тази рана допълнително ограничавала движението на торса на ищеца, като се налагало да спазва строг хигиенен режим и заради нея, което допълнително затруднявало сериозно влошеното му физическо положение, както и се налагало и за него да ангажира близките си за промиване, превръзки и обличане. И нараняването в долната част на гърба налагало обработка, превързване и промиване, като до зарастването на раната в продължение на около месец ищецът търпял първоначално интензивни болки, които постепенно затихвали. Същото ограничавало движението на торса му, пречело му да лежи, да седи, да се движи, облича и съблича сам. Ответникът и настоящ въззивник Д. Д. К. чрез адвокат Д. З. е признал предявения иск по основание, но но го е оспорил по размер, като е твърдял, че ищецът е допринесъл за увреждането си с оглед на нежеланието му да компенсира труда на ответника при тяхна съвместна дейност и последващо негово поведение, водещо до уронване на честта и достойнството на К., като не са били без значение и обстоятелствата, че нанесената телесна повреда е била в резултат на пряк сблъсък между страните, при който са си разменяли взаимно удари и след употреба на алкохол, който е довел до тяхната превъзбуда, с оглед на което е молил съда да постанови решение, с което да присъди обезщетение на база на събраните по делото доказателства по справедливост. Пловдивският окръжен съд, при обсъждане на твърденията на страните и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е посочил, че един от основните принципи в действащото право гласи, че не трябва да се вреди другиму, поради което при нарушаването му законът - чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, разпорежда, че всеки дължи да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са: противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно- следствена връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат; вина. С приключило с одобрено на 20.07.2020 г. споразумение между Районна прокуратура - Пловдив и подсъдимия Д. К. по нохд 3108/20 г. на Районен съд – Пловдив, въззивникат е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, за това, че на 24.06.2019 г. в град П. е нанесъл удар в областта на гръдния кош на Н. А. Ч., като му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош /наранявания, проникващи в гръдната кухина/ и развил се на тази база травматичен пневмоторакс, който е причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота. Окръжният съд е посочил, че одобреното от съда споразумение за решаване на делото е с последиците на влязла в сила присъда според чл. 383, ал. 1 от НПК, а според чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е била задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо ПОС е приел за установено, че на 24.06.2019 г. ответникът противоправно, нарушавайки общото правило да не се вреди другиму, виновно - умишлено, е причинил средна телесна повреда на Н. А. Ч., изразяваща се в прободна рана в областта на гръдния кош /наранявания, проникващи в гръдната кухина/ и развил се на тази база травматичен пневмоторакс, който е причинил разстройство на здравето на ищеца, временно опасно за живота му. Въззивникът К. не е оспорил, че на 24.06.2019 г. е причинил на ищеца и наранявания в горна лява глутеална област, в предна лява коремна стена, в областта на лява лопатка, в лумбалната област и в долната част на гърба, като според неоспореното заключение на вещото лице д-р М. Б. по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза от горните травматични увреждания ищецът е претърпял болки и страдания, с оглед на което ПОС е приел наличие на визираните в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника – противоправно деяние; вина; вреда; причинно- следствена връзка между увреждането и вредоносния резултат. Относно развилият се пред него спор за размера на претендираното обезщетение с оглед на наведеното от К. възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ч., ПОС е посочил, че съпричиняване е налице, когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден, като в тези случаи вината на пострадалия няма отношение при определяне на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е приел, че възражението за съпричиняване на вредите от страна на ищеца е било твърде общо формулирано, доколкото в отговора на исковата молба не са били посочени конкретни негови действия, с които той да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като наведените от ответника твърдения за нежеланието на ищеца да компенсира положен от К. труд по тяхна съвместна дейност, съответно провокативно поведение на Ч. и употреба на алкохол от последния сами по себе си не съставляват действия на увредения, допринесли за настъпване на вредоносния резултат, с оглед на което е отхвърлил като неоснователно това възражение. Посочил е, че според чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост /чл. 52 ЗЗД/, както и че съгласно дадените задължителни разрешения в т. ІІ от ППВС 4 от 1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно, а като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, както и конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпване на произшествието. Пред окръжния съд за установяване на преживените от ищеца неимуществени вреди са били допуснати и разпитани свидетели. Свидетелят Е. И. И. е бил очевидец на случилото се – Ч. е изпитвал доста болка, не е могъл да спи на лявата страна, като първите седмици след инцидента не е можел да става от леглото и го обслужвала майка му, с чиято помощ ходил до тоалетна, не можел да се храни, не му се ядяло; дълго след случилото се не искал да излиза навън и да се вижда с никого, бил подтиснат и доста депресиран, поради което се разделил и с приятелката си; не е могъл да седи на едната страна и се хващал за дръжката; след инцидента спрял да тренира; през лятото, когато се върнал от Г. видял ищеца с инхалатор, тъй като понякога се задушавал когато спи; години след случилото се ищецът му обяснявал, че има кошмари и че все още е подтиснат, а когато се събличал и видели раните му и го питали за тях, той отново се връщал към инцидента. Разпитана като свидетел майката на Ч. - С. В. Ч.а e установила, че със сина си са били в болница до 01.07.2019 г. и състоянието му било тежко, белият му дроб бил прободен, поради което имал тръба, с която нямал възможност да става от леглото в продължение на пет дни, през който период той използвал подлога, от което се срамувал изключително много, както и се притеснявал от болките, които изпитва; въпреки че му давали болкоуспокояващи, не успявал да спи, постоянно му се гадело, повръщал в леглото, което било свързано с допълнителни болки; първоначално въобще не ядял, а впоследствие не се хранел нормално; след махането на тръбата с чужда помощ се придвижвал; при махането на тръбата не му сложили упойка и синът й така силно се изкрещял, като викът се носел из целия коридор; от пробождането на мускула в седалищната му част имал обилно кървене, като в продължение наоколо 3 месеца синът й се нуждаел от чужда помощ, дори се налагало и в тоалетната някой да влиза с него, не можел да се навежда, да кляка, да сяда, сядането му било само към едната страна; тъй като трябвало да идват в П. за превръзки, пътуването му било изключително трудно, защото не можел да седне нормално в колата и трябвало да е полулегнал; до инцидента синът й тренирал футбол, след което преустановил това спортно занимание; личният му лекар в Г. му е изписал помпичка за астматици, тъй като има затруднено дишане особено при умора, причината за което е от белия му дроб според личния му лекар; преди случилото се синът й бил записан да учи в град П., намерили му квартира, но след инцидента сам не успял да живее, изпитвал страх, всичко се връщало в съзнанието му и го преживявал отново, поради което го преместили в общежитие, като през месец май 2020 г. той заминал с родителите си за Г.. Допусната съдебномедицинска експертиза е дала заключение, съгласно което непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал от леки до умерени на моменти по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно в хода на оздравителния процес са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване, което е траело 25-30 дни предвид липсата на данни за усложнения в неговото протичане; към датата на изготвяне на заключението - 26.10.2022 г., ищецът не трябвало да изпитва болки и страдания и същият е бил напълно възстановен от причинените му увреждания; нормалният рехабилитационен период след инцидента до нормалното здравословно състояние е траел 2 – 3 месеца при благоприятен ход на същия и при липса на усложнения в неговото протичане, за каквито липсвали писмени и гласни доказателства в кориците на делото. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че торакоцентезата представлява отваряне на гръдната кухина с цел премахване на наличната вътре кръв или въздух, като по принцип такива манипулации се правят с локална анестезия, след отминаването на която човек започва да изпитва болки, които са леки до умерени; тези болки не могат да се квалифицират като нечовешки, това не са и силни болки, не е възможно човек да изгуби съзнание от премахване на тръба от гръдния кош, а ако изгуби съзнание, то това означава, че нещо друго е станало; няма манипулации, които да са извършени на ищеца и да са свързани с много силни болки; пробите за херметичност са свързани с леки болки; последваща травма не може да активизира процесните увреждания – след като един път въздухът е премахнат от гръдния кош и белият дроб е разгънат, последният вече функционира нормално и по никакъв начин не може да застраши здравето на човека повече; след възстановителния период ищецът няма да изпитва затруднение при дишането, както и такова затруднение при ходене; след торакоцентезата дишането и оксигенацията се възстановяват, а ако не е бил възстановен, ищецът е нямало да бъде изписан от болницата, което означава, че дишането е възстановено и не следва да изпитва затруднение при дишането, това най-вероятно е субективно усещане, това е сугестията, че като е имал това увреждане сигурно няма да може да диша, но няма обективни причини да не може да диша; усещането, че ищецът се чувства като човек страдащ от астма е субективно и няма причина да има връзка с процесното увреждане; след физическото възстановяване в период от 25 – 30 дни са били необходими още 2 – 3 месеца на ищеца, за да може всичко да отмине и той да е нормален човек, да изпълнява всички функции като здрав. Окръжният съд не е кредитирал показанията на св. Ч.а в частта относно извършвани манипулации, свързани с много силни болки, тъй като тя не е присъствала на самото вадене на дрена, а и няма медицинско образование. Приел е съгласно заключението на ВЛ – д-р Б., че усещанията на ищеца са били субективни. Според ПОС са останали недоказани наведените в исковата молба твърдения, че извършените в болницата проби за херметичност и следоперативният период са били съпроводени със значителни и мъчителни болки, че ищецът е изгубил съзнание при премахване на торакоцентезата, както и че към датата на подаване на исковата молба нормалното му дишане не е възстановено в пълен обем, че е изпитвал затруднения при ходене пеша и особено при качване по стълби и че се чувствал като човек, страдащ от астматични пристъпи. С оглед на това първостепенният съд е приел за установено, че произтеклите от противоправното деяние на ответника увреждания са причинили на ищеца болки, страдания и неудобства – непосредствено след случилото се той е изпитвала леки до умерени на моменти по сила и интензитет болки, които в хода на оздравителния процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване в рамките на около тридесет дни, след което е последвал период на рехабилитация от около три месеца; в рамките на пет дни, до премахването на дрена от гръдния му кош, той е бил на легло и зависим изцяло от чужди грижи, като необходимостта му от подпомагащи грижи е продължила общо три месеца, тъй като поради множеството му увреждания е била ограничена възможността му да се навежда, да кляка, да сяда, което му е създавало неудобства, изпитвал е срам и унижение. Случилото се било дало отражение и върху личния му и социален живот – преустановил спортните си занимания по футбол, разделил се приятелката си, затворил се в себе си, не искал да се вижда с никого, отказал се да продължи образованието си в П. университет, но най-много засегнало психоемоционалния статус на ищеца, който повече от три години не можел да забрави инцидента, за който винаги ще му напомнят и белезите от множеството наранявания. Анализирайки продължителността на възстановителния период от процесните травматични увреждания, интензитета и продължителността на преживените болки, ПОС е достигнал до извод, че те не могат да обосноват присъждане на обезщетение в претендирания в исковата молба пълен размер. Отчитайки икономическата обстановка в съответствие критериите за справедливост ПОС е намерил, че размерът на обезщетението следвало да бъде определен на 45000 лева, като за разликата до пълния претендиран с исковата молба размер от 59000 лева, искът с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен е следвало да бъде отхвърлен. При осъществяване на служебната проверка по чл. 269 от ГПК настоящата инстанция намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Преценката на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, води до извод, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Безспорно установено е от влязлото в сила споразумение по приложеното нохд 3108/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което въззивникът К. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, извършено на 24.06.2019 г. в град П., чийто съставомерен обективен признак е причиняването на средна телесна повреда, както и от приложената в ДП медицинска документация, приетото и неоспорено заключение в открито съдебно заседание на 08.11.2022 г. на СМЕ и изслушване на вещото лице д-р Б. и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, че вследствие на нанесените шест прободни наранявания с ножица на първоначалния ищец са причинени шест травматични увреждания – прободни наранявания в: областта на ъгъла на лопатката, два броя в лявата поясна област, в опашната област, в горната част на лявата седалищна област, в лявата част на коремната стена. Прободната рана в областта на гръдния кош представлява нараняване проникващо в гръдната кухина – средна телесна повреда по смисъла на НК, с развил се на тази база травматичен пневмоторакс, причинил разстройство на здравето, временно опасно за живота, като ВЛ е пояснило, че гръдната кухина на пострадалия е била отворена с цел премахване на наличните вътре кръв или въздух (тораконцентеза), като е бил поставен оперативно и дрен в гръдната кухина. Д-р Б. е пояснил, че при получаване по едно и също време на шест наранявания се търпят болки, които са за всички и като цяло тези болки, макар и от различни места, но са свързани с една обща значителна продължителност на търпенето им. От разпита на свидетелите се установяват последиците за Ч. от причинените му увреждания – интензивно засягане на психоемоционалната му сфера, отказване да продължи образованието си в университет, прекратяване на отношенията си приятелката си, прекратяване на спортните му занимания, затваряне в себе си, отказ от всякакви и социални и лични контакти. Основните доводи против първоинстанционното решение във въззивната жалба на Д. К. се свеждат до нарушение на правилата за местната подсъдност; отхвърляне от окръжния съд на възможността да бъдат разпитани негови свидетели; явно пристрастие; необоснованост; несъобразяване с моментното икономическо състояние на жалбоподателя, който не работел, а помагал на родителите си. Съгласно чл. 115, ал. 1 от ГПК иск за вреди от непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на деянието. Налице е право на избор в полза на първоначалния ищец дали ще предяви иска си по правилото на чл. 105 от ГПК – пред съда в района на който е постоянният адрес на ответника или по чл. 115 от ГПК – по местоизвършване на деянието. С подаване на исковата молба до Окръжен съд – Пловдив ищецът Ч. е избрал разглеждане на делото от съда по местоизвършване на деянието, като за това не е необходимо негово изрично изявление. Ето защо твърденията за нарушение на местната подсъдност при разглеждане на делото във въззивната жалба са неоснователни. Правилно окръжният съд със свое определение от 08.11.2022 г. е отменил първоначалното си определение от 30.08.2022 г. за допускане на двама свидетели на ответника К. за посочените от него обстоятелства, а именно: какви са причините, поради които са се влошили отношенията между страните, причините за възникване на инцидента и характеристичните данни на страните. Тези обстоятелства са извън предмета на делото въведен от ищеца. В отговора на исковата молба не се твърди допринасяне на пострадалия за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и ето защо поведението на пострадалия не е предмет на изследване, а на по- силно основание процесуално ирелевантни са обстоятелствата, за които се искат гласните доказателствени средства от въззивника. Установените факти говорят за изключително агресивно поведение от страна на К., който силом е преодолял опитите на приятелите му да го неутрализират и въоръжен с остър режещ предмет, с многобройни и интензивни удари в тялото е нападнал в гръб невъоръжения Ч.. Липсват данни за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат. Ето защо доводът за процесуално нарушение от страна на ПОС чрез недопускане на свидетелите на ответника е неоснователен. Неоснователни са доводите на въззивният жалбоподател относно липсата на средства от страна на К.. Съгласно чл. 81, ал. 2 от ЗЗД обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Въззивникът е в работоспособна възраст и няма данни за физически или психически отклонения от нормалното развитие на един 25-годишен младеж. Не се констатираха по делото прояви на явно пристрастие от първоинстанционния съд, който е осигурил на страните равна възможност да упражняват предоставените им права с оглед въведения предмет на делото, като е приложил закона еднакво спрямо всички участници в производството. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това е прието в ППВС № 4/68 г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл. 45 от ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Така описаните критерии, изпълващи принципите на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД са правилно преценени от първоинстанционния съд. Налице са многобройни травматични прободни увреждания с характер на средна и леки телесни повреди. При съобразяване с конкретния обем преживени комплексни болки и страдания от въззиваемия - посочени по-горе и преценени като обективен критерий, рефлектирането им в личните и социалните отношения и контакти, фактът, че към момента на деликта пострадалият е бил на възраст 21 години, следва да се приеме, че присъдените от първоинстанционния съд суми като обезщетение за причинените телесни повреди от 45000 лева е справедлив паричен еквивалент на понесените от ищеца страдания. Първоинстанционният съд правилно е преценил характера на причинените на ищеца телесни увреждания и като последица от тях - физически и психически страдания. Определеният паричен еквивалент е съобразен и с интензитета на претърпените болки и страдания и всички комплексни последици от нанесените травми. Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД - по справедливост, то определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е обосновано и съответства на предписания от правната норма критерий за справедливост. Предвид гореизложеното въззивната инстанция намира, че като е постановил решението в горния смисъл, окръжният съд е постановил правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде потвърдено в обжалваната осъдителна част. Предвид изложените мотиви, съдът