Решение № 602 от 13.5.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 2633/2026 г.

към Решение рег.№ 602/13.05.2026г. по АНД № 2633/2026г. на ПРС, ХХІІн.с. Производството е по реда на чл.32 от ЗООРПСМ. Образувано е въз основа на акт за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите на ЗООРПСМ № 36 от 13.05.2026 г. на Ст. Д. Ст. – полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ на 06 РУ при ОДМВР Пловдив против И. М. П ., ЕГН ••••••••••, за това, че на 03.03.2026г., около 19:40ч. в гр. Пловдив на стадион „Христо Ботев“, находящ се на адрес гр. Пловдив, бул. „Източен“, № 10, по време на провеждане на футболна среща от кръг на „Евбет лига“ между отборите на ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Септември“ София, сектор „В“, е извършил следното нарушение: използване на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие – държи запалено пиротехническо изделие – факла, която може да бъде опасна за живота и здравето на околните, с което виновно е нарушил чл. 21 т. 11 вр. т. 9 от ЗООРПСМ. Нар.П. се явява в съдебно заседание лично, не взима отношение по вината и дава частични обяснения. Не изразява становище досежно вида административнонакателната отговорност, респективно наказанието. Защитникът адв.Г. от САК, пледира за оправдателно решение спрямо подзащитния й, считайки деянието за недоказано, като оспорва законосъобразността на част от приложените по делото доказателства. Съдът, като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Нарушителят И. М. П . е роден на •••••••г. в гр. П., живущ в гр. П., ул. „Р.“ № ••, б., български гражданин, нежен, със средно образование, неработещ, неосъждан, ЕГН ••••••••••. Нар.П. живеела самостоятелно от родителите си, като неформално се занимавал със общественополезен труд, осъществявайки треньорска дейност спрямо лица в различни възрастови групи в областта на спорта „кикбокс“. Нямал противообществени прояви, напротив проявил гражданска доблест, като участвал в предотвратяване последиците от осъществено спрямо друго лице престъпление „грабеж“. Нар.П. бил фен на ПФК „Ботев“ Пловдив и като такъв многократно посещавал футболни срещи на подкрепяния от него отбор. Посетил такава среща между ПФК „Ботев“ Пловдив и ПФК „Септември“ София, която се провеждала на 03.03.2026г. на стадион „Христо Ботев“ в гр.Пловдив, като се позиционирал в сектора на домакините. В хода на футболния мач нар.П. държал в ръцете си запалена факла, която впоследствие хвърлил на земята. С оглед опазване на обществения ред по време на провеждане на спортното мероприятие на територията на стадиона били разположени полицейски сили, част от които били Г. В. Т. – разузнавач в група „Хулиганство, екстремизъм и спортни мероприятия“ в отдел КП при ОДМВР Пловдив, и И. А. П. – инспектор в група 01 при 02 РУ на ОДМВР Пловдив, които възприели действията на нар.П., наблюдавайки видеозаписи при видеозаснемането на футболната среща, като разпознали нар.П., когото познавали персонално като футболен фен на ПФК „Ботев“ Пловдив от картотеката на футболните фенове на въпросния футболен клуб, понеже това било част от задълженията на полицейските служители. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено въз основа на обясненията на нарушителя частично и въз основа на приложените към административната преписка материали – обяснения на свидетелите, докладна записка, справка за лице БГ и АКПП по ЗООРПСМ. За съдебния състав по безспорен начин е установено, че от страна на нарушителя И. М. П . е осъществена проява по смисъла на чл. 21, т.11, вр.т.9 от ЗООРПСМ, а именно на противообществена проява (спортно хулиганство), която е извършена в спортния обект по време на спортното мероприятие – футболния мач, която се е изразила в използването на пиротехническо изделие – факла. Това е така, тъй като безспорно от доказателствата по делото се установява, че нар.П. е държал предмет – запалена факла, която несъмнено може да се използва като оръжие и е опасна за живота и здравето на околните. Съдът се съгласява с възражението на защитата относно процесуалната стойност на приложените по делото веществени доказателства – компактдиск, съдържащ видеозапис на противообществената проява и снимка от същия, доколкото действително същите не са приобщени по предвидения в закона ред по смисъла на чл.29, ал.2 от ЗООРПСМ, предвид обстоятелството, че по делото липсва приложен протокол, досежно тяхното прилагане. В тази връзка съдът не взема под внимание при постановяване на решението си и не обсъжда коментираните веществени доказателства, като същите остават извън кредитираната доказателствена съвкупност. Последната обаче – приложените по делото писмени доказателства, посочени по-горе, в достатъчна степен обосновават извода за доказаност на факта на извършване на процесната противообществена проява, както и механизма на осъществяването й и нейното авторство в лицето на нар.П.. От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на спортното хулиганство по смисъла на чл.21, ал.1, т.11, вр.т.9 от ЗООРПСМ, като осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и хулиганска проява, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по НК. При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че деянието не се отличава с по-висока степен на обществена опасност от обичайната. Нарушителят не е личност с висока степен на обществена опасност, което е видно от справката за липса на криминалистически регистрации, поради което и наказанието „Задържане от 5 до 15 денонощия в териториална структура на Министерство на вътрешните работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитанието му, най-подходящо се явява полагането на общественополезен труд. При определяне на срока, съдът се води изключително от характера на проявата на спортното хулиганство, а именно невисоката степен на обществена опасност на извършеното и ниската обществена опасност на дееца, поради което найсправедливият размер се явява 60 часа БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО. По отношение на кумулативно предвидената за налагане принудителна административна мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната или чужбина“ съдът отчете същите обстоятелства и мотивиран от тях определи минимално предвидения в закона срок на изтърпяване на забраната, а именно 2 години, тъй като извърши преценка, че по-висок срок необосновано би лишил лицето от права. Настоящата инстанция счита, че този размер на наказанията би допринесъл да се постигне целеният му ефект, а именно нарушителят да се поправи и същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на спортно хулиганство или други противообществени прояви. На последно място, съдът намира, че наличните смекчаващи отговорността обстоятелства досежно обществената опасност на противообществената проява и личната опасност на нарушителя не могат да обусловят приложението на чл.51 от ЗООРПСМ, тъй като не се касае за маловажен случай на протиобществена проява. Процесното деяние разкрива характеристики на типичните случаи на противообществени прояви от разглеждания вид. В конкретика следва да се отчете високият риск за живота и здравето на околните от стореното от нар.П., тъй като държането и хвърлянето на горяща факла, особено в пространство сред гъсто разположени един до друг множество хора, предпоставя реална опасност за техния живот и здраве. По горните съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: