Решение № 73 от 17.5.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 146/2023 г.

Производство е по реда на чл. 34, ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 1, 2 и 3 от ЗПИИРКОРНФС. С решение № 57 от 21.03.2023 г. по ЧНД № 388/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик е било признато решение на несъдебен орган на Република •, постановено на 16.01.2023 г., влязло в законна сила на 09.02.2023 г., с което на Б. А. Н. е била наложена финансова санкция в размер на 490, 00 евро (с равностойност от 958, 35 лева), за административно нарушение, свързано с движението по пътищата – превишаване на разрешената максимална скорост от 100 км/ч при движение с лек автомобил извън населено място с 53 км/ч. в нарушение на конкретно цитирана разпоредба от • правилник за движение по пътищата. Съдът е постановил изпълнение на решението. Разпоредил е препис от същото да се изпрати за изпълнение на ТП на НАП – •, офис •, по реда на ЗНАП и ДОПК. Копие от решението е било изпратено и на компетентния орган на издаващата държава, както и на Министерството на правосъдието на Недоволна от решението е останала адвокат З. М. - служебен защитник на засегнатото лице, която в подадената до съда жалба е релевирала оплаквания за липса на основания за признаване на решението на административно-наказващия орган на чуждата държава. Основният довод, който застъпва адв. З. М. е, че финансовата санкция е била наложена на малолетно лице, родено на 16.12.2009 г. В тази връзка защитата е помолила да се изиска справка от съответните служби за евентуално съвпадение на трите имена на лица, но с различно ЕГН на името на Б. А. Н.. От въззивния съд се иска да отмени решението на ОС – Пазарджик и вместо това да отхвърли искането за признаване решението на органа на чуждата държава. За постъпилата въззивна жалба е било съобщено на ОП – Пазарджик, като не е постъпило становище. По делото е постъпила и жалба от Н. Р. Ю. в качеството му на възходящ на засегнатото лице Б. А. Н., като в същата са били изтъкнати доводи за невръстната възраст на последния. С оглед обстоятелството, че по делото не е било приложено пълномощно по реда на чл. 91, ал. 2 от НПК съобразно която защитник по делото може да бъде и възходящ роднина, на жалбоподателя е била предоставен 7-дневен срок от получаване на съобщението за представяне на пълномощно от законно представляващ малолетното засегнато лице Б. А. Н. родител. В тази връзка е бил информиран, че в 7- дневен срок от съобщението следва да представи пълномощно от един от родителите на малолетния си внук във връзка с подадената до съда жалба. В противен случай същата ще му бъде върната, като делото ще се разгледа от въззивния съд само по жалбата на адв. З. М., която е била назначена за служебен защитник на неговия внук Б. А. Н.. Настоящият състав, след като се запозна с жалбата на адв. З. М., прие, че същата е била подадена в законоустановения срок от лице с нужната процесуална легитимация. Не така стои въпросът с подадената от дядото на засегнатия жалба поради неизпълнение на указанията на съда да представяне на доказателства за процесуалната му легитимация пред съда. В тази връзка последната ще се остави без разглеждане. За съдебното заседание пред въззивния засегнатото лице е било представлявано от назначения му от първоинстанционния съд служебен защитник. В хода на съдебните прения пред въззивния съд адв. М. поддържа доводите в жалбата си, като моли решението на първата инстанция да бъде отменено като незаконосъобразно и небосновано във връзка с установеното, че не отговаря на изпратеното от искащата държава удостоверение. В последното е било посочено, че лицето Н. Б., спрямо което в действителност е било насочено производството, е било родено на 30.04.1995 г., а решението на първия съд е засегнало друго малолетно лице с друго ЕГН. Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив намира, че атакуваното решение на Окръжен съд – Пазарджик излиза извън предмета на искането, което е получено от • власти. Същото е постановено спрямо лице, което е малолетно и неговата идентификация не се съдържа нито в решението на • органи, нито в удостоверението, което е постъпило за разглеждане. Отделно от това, процесуалните първа на засегнатото лице са били нарушени, което е съществено процесуално нарушение. При условията на алтернативност от въззивния съд се иска отмяна на съдебния акт на първата инстанция или решаване на делото от въззивния съд след призоваване на засегнатото лице. След като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, настоящият съд счете жалбата за основателна, по следните съображения: Производството е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС по повод постъпило решение на съдебна юрисдикция на Република • Кралство. С посочения съдебен акт на засегнатия е била наложена финансова санкция в размер на 490 евро за нарушение на правилата за движение по пътищата. Искането е било придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, преведено на български език. По делото на въззивния съд е била приложена справка Сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР – • (л. 21 от делото на АС) съгласно която лицето с имена Н. Р. Б. и ЕГН: •••••••••• има постоянен и настоящ адрес (но на различен номер на улицата) в с.•, община •, обл. •, ул. „•“ респективно № 8 – за постоянен адрес и № 10 – за настоящ. Съгласно документите, представени от чуждата юрисдикция, процедурата засяга именно посоченото лице, идентифицирано като Н. Б., родено на 30.04.1995 г. с адрес с. •, ул. „•“ № 8. Последният е бил санкциониран от административна юрисдикция в • за това, че при управление на лек автомобил с българска регистрация • в населено място при разрешена максимална скорост от 100 км/ч е превишил скоростта с 53 км/ч., за което му е било наложено административно наказание глоба в размер на 490 евро. В конкретния случай делото е било образувано и водено пред Окръжен съд – • не срещу Н. Р. Б. с ЕГН: ••••••••••, а срещу Б. А. Н.с с ЕГН: •••••••••• с адрес в с. •, ул. „•“ № 26, като е било постановено решението на • несъдебен орган да бъде изпълнено спрямо последния. На свой ред Б. А. Н., спрямо когото е било водено и приключило производството пред първия съд, е роден на 21.12.2009 г. и този смисъл все още е малолетен – на 13 години. Във връзка с горното макар и правилно първият съд да е отбелязал, че посочените документи за признаването на решението на чуждия съдебен орган, съдържат всички изискуеми реквизити на Приложение № 2 към чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции и коректно да е отчел, че е било изпълнено условието на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС доколкото е налице влязъл в законна сила акт на юрисдикция на държава-членка на ЕС, по силата на който на засегнатото лице е било вменено задължение за заплащане на финансова санкция за извършено административно нарушение по приключило производство, не е идентифицирал правилно административният нарушител като заинтересовани субект, съобразно действителното съдържание на изпратените от чуждата юрисдикция документи. Следва да се каже, че действително удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС и Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции е било изготвено по надлежния образец с превод на български език, като е било издадено от компетентен орган на издаващата държава. Но удостоверението, което в принципен план е съдържало всички необходими реквизити, не кореспондира от гледна точка на посочения в него субект на административното нарушение със субекта, спрямо когото е било проведено производството пред първата инстанция. Вярно е, че спрямо действителния субект на административно нарушение са били изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 35, т. 9 от ЗПИИРКОРНФС да бъде уведомен съобразно законодателството на решаващата държава за правото си да обжалва решението и сроковете, в които може да го упражни и в удостоверението по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС издаващата държава е отбелязала, че действителният административен нарушител е бил уведомен и за правата си в развилата се по нейното законодателство процедура, но това не е достатъчно да се приеме, така както предлага държавното обвинение, че само чрез привличането на Н. Р. Б. за участие във въззивното производство наместо конституирания пред първата инстанция като заинтересовано лице Б. А. Н.с, биха се създали достатъчни гаранции за правата на засегнатия Н. Р. Б.. Поради изложеното, със съдебния си акт, първият съд е достигнал до погрешните изводи, че са налице всички законоустановени предпоставки за изпълнение на горепосоченото решение на чуждата юрисдикция, по силата на което е била наложена финансова санкция спрямо мнимия административен нарушител, който в случая е и малолетен. Съобразно разпоредбата на ал. 1 на чл. 26 ЗАНН административно-наказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост. Ведно от ал. 2 на цитираната разпоредба административно-наказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си. В този смисъл за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, изобщо не е предвидена лична отговорност, тъй като за тях отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им (ал. 3 на чл. 26 ЗАНН). С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд счита, че атакуваното решение, следва да бъде отменено по жалбата, изготвена от служебния защитник на малолетния Б. А. Н.с, а тази подадена от неговия възходящ - да се остави без разглеждане като недопустима, поради което