Решение № 1471 от 14.4.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 584/2025 г.

Административен съд - Хасково14.04.2026 г.докладчик Росица Чиркалева-Иванова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Експертно решение № 90588 от заседание № 036 от 05.03.2025г. на Национална експертна лекарска комисия – Специализиран състав по „Неврологични, УНГ и ССЗ заболявания“. ВРЪЩА преписката на Национална експертна лекарска комисия – Специализиран състав по „Неврологични, УНГ и ССЗ заболявания“, за ново произнасяне съобразно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Национална експертна лекарска комисия – София да заплати на П. В. К. сумата от 973.81 евро, представляващи разноски по делото. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия: �

Мотиви

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по жалба на П. В. К., [ЕГН], от [населено място], обл.Хасково, срещу Експертно решение № 90588 от заседание № 036 от 05.03.2025г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) – Специализиран състав по „Неврологични, УНГ и ССЗ заболявания“, с което е отменено експертно решение № 91582 от 07.10.2024г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) – Димитровград, и е определена 91 % ТНР, без чужда помощ. В жалбата се сочи, че обжалването е насочено срещу частта по оценка степента на увреждане, както и в частта, с която не е определена добавката „чужда помощ“. Обосновава се наличие на правен интерес от оспорването, въпреки дадения с оспорения акт по-висок процент на ТНР, в сравнение с експертното решение на ТЕЛК, доколкото липсвали мотиви за точното му определяне, като се претендира, че същият е следвало да бъде с още по-високи стойности. Твърди се, че здравословното състояние на оспорващия не му позволява да се обслужва сам, имал нужда от асистент, който да го подпомага в ежедневните му дейности. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, претендират се разноски по делото. Ответникът – Национална експертна лекарска комисия, чрез процесуален представител, в писмени становища навежда доводи за неоснователност на оспорването, респ. за законосъобразност и правилност на процесното решение. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на съдебни разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна. Заинтересованата страна – ТЕЛК - Димитровград при „Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Екатерина“ – Димитровград“ ЕООД, редовно призована, не изразява становище. Заинтересованата страна – Агенция за хора с увреждания, [населено място], не изразява становище. Заинтересованата страна – ТП на НОИ, [населено място], не изразява становище. Заинтересованата страна – Регионална дирекция „Социално подпомагане“, [населено място], не изразява становище. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление-декларация вх. № 262024052077180/20.05.2024г. (л.29 от Медицинското експертно досие на П. В. К.) жалбоподателят П. В. К. е поискал да бъде представен на ТЕЛК за преосвидетелстване по повод влошено здравословно състояние. С Експертно решение № 91582 от зас. № 150 от 07.10.2024г. на ТЕЛК към МБАЛ „С. Екатерина“ - Димитровград, на П. В. К. са определени 64 % Трайно намелена работоспособност (ТНР), без чужда помощ, пожизнено, и водеща диагноза: „Последици от мозъчен инфаркт“, общо заболяване: „Последици от мозъчен инфаркт“, с отчетено в графа придружаващи заболявания: „Хипертонично сърце (без застойна) сърдечна недостатъчност“. В мотивите на решението е посочено, че за I69.3 е наличната остатъчна десностранна хемипареза, лека степен след преживян ИМИ в БЛСМА – м.08.2013г., се определят 50 % ТНР съгласно ч.VII, т.2,4,2 от НМЕ + увреждане на доминантен горен крайник оценката се завишава с 10%, съгласно забележка 1 от НМЕ. Общо 60% ТНР. За АХ II степен се определят 20% ТНР, съгласно ч.4 р.6 т.2,1 от НМЕ. По съвкупност 64 % ТНР –пожизнен, съгласно чл.69, ал.7 от НМЕ. В решението е описан обективно локален статус на пациента, както следва: задоволително общо състояние, нормостен хабитус, лежи на ниско, ПЛВ не се палпират, щитовидна жлеза не се палпира. ДС – вез. дишане без прибавени хрипове, ССС - РСД, ясни тонове фр.84/мин, акцент. А2 тон, РР 160/90, корем – меки стени, без палпаторна болка, крайници – без отоци, запазени пулсации. От неврологичния статус: СМРД/-/. ЧМН централна лезия на 7 и 12 вдясно. Десностранна остатъчна еластична хемипареза. Болестно оживени СНР вдясно. Хофман, Трьомнер, Бабински 1+1 в дясно. ТР контролира. ВКФ лек когнитивен дефицит. Експертно решение № 91582 от зас. № 150 от 07.10.2024г. е било получено от адресата си на 07.10.2024г. и с жалба вх.№НЕЛК-11727 от 21.10.2024г. (л.45) е било оспорено от П. В. К. с довода, че той не може да се обслужва сам. С Експертно решение № 91968 от зас. № 161 от 10.12.2024г. (л.47) НЕЛК – София е отменила Експертно решение № 91582 от зас. № 150 от 07.10.2024г., в частта на определения % ТНР, като го е увеличил на 66 %. Експертно решение № 91968 от зас. № 161 от 10.12.2024г. е било получено от адресата си на 12.12.2024г. (л.7 от адм. д. №427/2025г.). С жалба МЗ-НЕЛК-3 вх.№ 000213 от 22.01.2025г. (л.52), изпратена на 30.12.2024г. (л.4 от адм. д. №427/2025г.), Експертно решение № 91968 от зас. № 161 от 10.12.2024г. е било оспорено от П. В. К. пред съда. На 21.02.2025г. Експертно решение № 91968 от зас. № 161 от 10.12.2024г. на НЕЛК – София е било оттеглено от издателя си. Последвало е издаване на уведомление от 25.02.2025г. АС-17/000213 (л.22) за уведомяване на П. В. К. – че в НЕЛК е било образувано производство по чл.113 от ЗЗ против Експертно решение № 91968 от зас. № 161 от 10.12.2024г., планирано за разглеждане на 26.02.2025г. Уведомлението е изпратено на МБАЛ „С. Екатерина“ – Димитровград на 26.02.2025г. (л.27). На 05.03.2025г. от НЕЛК – София е издадено процесното Експертно решение № 90588 от зас. № 036, с което е отменено Експертно решение № 91582 от зас. № 150 от 07.10.2024г. ТЕЛК към МБАЛ „С. Екатерина“ – Димитровград и на П. В. К. е определена ТНР 91 %, без чужда помощ, пожизнено. В мотивите на решението се посочва, че не се определя чужда помощ, тъй като не е описано състояние, обхващащо се по смисъла на чл.68, ал.2 от НМЕ. По делото е приобщено Медицинското експертно досие на П. В. К., в т. ч. издаваните му от 2013г. насам медицински документи, в т.ч. и тези, отразяващи обективното му здравословно състояние в съответния период. В хода на настоящото производство съдът назначи съдебномедицинска експертиза, с вещо лице невролог, което след запознаване с медицинската документация по делото, преглед на други медицински документи, налични в медицинското досие, и извършване на преглед на жалбоподателя, дава следното заключение: П. В. К. боледува дълги години от артериална хипертония, III степен (високо кръвно налягане), хипертонично сърце, левокамерна хипертрофия (задебеляване на лявата камера на сърцето), диастолна дисфункция, многократни исхемични мозъчни инсулти в басейна на лява средно-мозъчна артерия, с последваща мултиинфарктна исхемична левкоенцефалопатия и мултиинфарктна деменция. Установява се динамика в огнищната неврологична симптоматика и динамика в психичния статус, към влошаване. Налице е увреда на сърцето, съдовете и главовия мозък. Увредата на сърцето се изразява в левокамерна хипертрофия в резултат на продължителните високи стойности на артериалното налягане, на базата на което са предизвикани многократни инфаркти на съдовете на главовия мозък в басейна на средна мозъчна артерия, вляво. Поради загиналите мозъчни клетки – почти ¼ % от целият обем на мозъчния паренхим на главовия мозък в лява голямомозъчна хемисфера, парието-темпоро-окципитална/теменно-слепоочно-тилна/зона се е оформила мултиинфарктна исхемична левкоенцефалопатия. Тя е предизвикала тежки разстройства на неврологичния статус, като се е развил квадрипаретичен синдром, придружен с тежка сензо-моторна афазия с прояви на тежка мултиинфарктна деменция. При лицето липсва ориентация за време и място. Постоянна плачливост и невъзможност за самообслужване. Тежка сензомоторна афазия, квадрипаретичен синдром, довел до предвижване с помощно средство – инвалиден стол, с чужда помощ, силно ограничени социални контакти, невъзможност за извършване на елементарни физиологични нужди. От психичния статус се установява мултиинфарктна деменция, която е потвърдена от консултация с психиатър. В състоянието на жалбоподателя от издаването на епикризата при хоспитализацията от 30.04.2024г. (л.26 от Медицинското досие) и от прегледа, осъществен в неврохирургична амбулатория, съчетан с преглед от психиатър и контролен КТ на главен мозък, се наблюдава значителна прогресия на страданието, свързана с влошаване на обективния, неврологичен и психичен му статус. Хемипарезата се е превърнала в квадрипареза. Установяват се данни за тежка сензомоторна афазия на 19.06.2024г. от д-р Ю. В., която установила и подтиснати коремни рефлекси, както и походка на къси разстояния, атактична, с подкрепа, както и когнитивен дефицит. При направена на 28.01.2026г. от вещото лице контролна компютърна томография за изясняване на морфологичните нарушения се установили данни за обширна поренцефална зона с размери 5/4 см. вляво окципитално, постинсултно състояние. Няколко двустранни поренцефални зони от прекарани съдови инциденти. Разширени външни и вътрешни ликворни пространства (илюстрирана със снимков материал). Заключението на изследването е Мултиинфарктна исхемична левкоенцефалопатия, постинсултни промени в лява голямомозъчна хемисфера (със загуба на морфологична маса от около ¼ % от главовия мозък в лява хемисфера). Поради нарушеното психично състояние била извършена консултация с д-р Л. М. (психиатър), с работна диагноза: Мултиинфарктна деменция, като от специалиста била установена квадрипареза с невъзможна походка, прогресивно нарушение на паметта, когниция, ориентация и праксис, с давност около 3 години. Лицето не контролира тазовите резервоари. Не може да говори. Разбирането на реч, писмена и говорима, е силно ограничено. Не познава близките си. Със зрителни халюцинации, емоционално лабилен, хипоболия. Заключението на психиатъра било тежък дементен синдром, със съдова генеза, зависим от чужда помощ за всички базови дейности от ежедневието. Според вещото лице, от момента на експертното решение при НЕЛК до момента на изготвяне на съдебномедицинската експертиза има значително влошаване на състоянието и динамика във времето. На последно място, при жалбоподателя липсва ориентация за време и място, емоционално лабилен, не може да разбира и да отговоря, с постоянен плач. Тежка сензорна и моторна афазия. Квадрипаретичен синдром, не може да използва горните и долните крайници в техния функционален режим. Придвижван чрез инвалиден стол с чужда помощ. Нарушени са тазовите резервоари – изпуща се по голяма и малка нужда. На постоянен памперс. Обслужва се изцяло от съпругата. Невъзможност да се храни самостоятелно, да се изправя и придвижва, да изразява мнение, да извършва хигиенните си нужди самостоятелно. В съдебно заседание експертът по съдебномедицинската експертиза допълва, че функционалното състояние на жалбоподателя е било отразено в представените пред НЕЛК писмени документи – конкретно в Амбулаторен лист №24171В045049/19.06.2024г. на д-р Ю. В., в който било описано констатирано обективно състояние квадрипареза, по-тежка вдясно. Отбелязва, че поради съществували в посочения документ данни за качествени нарушения в мисловния процес следвало да бъде извършена консултация с психиатър, а такава липсвала преди произнасянето на ТЕЛК. Сочи, че квадрипарезата била установена след решението на ТЕЛК. Обяснява, че в главовия мозък има загинали нервни клетки завинаги, които не се възстановявали, ¼ от мозъка не съществувала – в лявата хемисфера, а била кистозна маса. При преглед жалбоподателят бил на инвалиден стол, воден от близките, с памперси, не бил контактен. Засегнати били говорната реч, писмената реч, разбиране, интелектуални отношения и други. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Експертно решение № 90588 от зас. № 036 от 05.03.2026г. е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.103, ал.4 от ЗЗ, вр. чл.43, т.1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /Правилника/. Експертното решение е в писмена форма и съдържа както фактически, така и правни основания за неговото издаване. Не се установява липса на някой от изискуемите по чл.59, ал.2 от АПК реквизити, респ. спазено е задължението по чл.49, ал.1 от Правилника. Не се констатират от съда допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процедурата по издаването на оспорения акт. Спазени са общите изисквания на чл.26, чл.35 и 36 от АПК, както и процесуалните норми от Правилника. Не е нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко от трима лекари заедно с неговия председател (чл.18, ал.3 от Правилника) – експертното решение е постановено в състав от председател и двама специалисти. Обжалваното експертното решение обаче не съответства на материалния закон. Съобразно чл.50 от Правилника, НЕЛК се е произнесла по жалбата на К. против експертното решение на ТЕЛК, въз основа на медицинската и друга документация, както и въз основа на информацията в електронните здравни записи на лицата в Националната здравноинформационна система. Сред медицинските документи е Епикриза от 15.08.2013г. от „МБАЛ – Хасково“ (л.6), видно от която лицето е било изписано от болничното заведение с данни за десностранна хемипареза, вследствие на претърпян исхемичен мозъчен инсулт в ДЛМСА. Според данните от извършваните впоследствие амбулаторни прегледи – през 2015г. (л.2, 3, 4), на К. е била установена и многогодишна артериална хипертония, отразен е претъпения мозъчен инсулт, като са били отчетени оплаквания за главозамайване и отпадналост, изтръпване на десни крайници, залитане при ходене. Към 30.03. и 31.03.2017г. (л.12 и 14), медицинските специалисти са описали в издадените амбулаторни листове от извършените на лицето консултации и прегледи, установеното по-рано състояние на десностранна хемипареза. Това е описано и в Етапната епикриза от 03.04.2017г. (л.13), като е отразено и в Експертно решение № 686 от зас. № 050 от 04.04.2017г. (л.16). Тази здравна картина е била обективирана и в амбулаторни листове от консултация и преглед, извършен на 18.02.2019г. (л.18), амбулаторен лист от извършена консултация и преглед от 07.03.2019г. (л.21), Етапната епикриза от 14.03.2019г. (л.22), Експертно решение № 576 от зас. № 042 от 18.03.2019г. (л.23). Десностранна хемипареза е и част от окончателната диагноза по Епикриза от 07.05.2024г., издадена от „МБАЛ – Хасково“ (л.26) след престой на лицето в лечебното заведение в периода от 30.04.2024г. до 07.05.2024г. поради мозъчен инсулт (втори, след този от 2013г.). От всички тези документи не се констатира жалбоподателят да е бил в състояние на квадрипареза, каквато се установява от вещото лице по съдебномедицинската експертиза, нито е било налице значително влошаване на здравето, до степен, обосноваваща приложението на чл.68, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). При последвалите медицински консултации и прегледи след датата 07.05.2024г. е била установена клинична картина по отношение състоянието на К., която в нарушение на материалния закон не е била преценена от страна на органите на медицинската експертиза, като обосноваваща приложението на чл. 68, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). При посещението при медицински специалист – кардиолог, на 12.09.2024г. е била констатирана силно затруднена походка на пациента (вж. л.35 и 38). В хода на извършения последващ преглед при специалист – невролог, е установено влошаване на здравето на оспорващия и това се установява от Амбулаторен лист №24260003Е80А от 16.09.2024г. (л.30), в който е посочено, че към тази дата обективното състояние на К. е утежнено в сравнение със състоянието му при извършените преди тази дата прегледи. Описано в амбулаторния лист е че са били налице: дискоординационен синдром с атаксия и десностранна хемипареза – двигателно и рефлекторно обусловена, невъзможност за самостоятелна походка – само с опора и придържане прави няколко крачки. Коремни р-си са двустранно отслабени. Налице е също констатация за установен бабински пол, вдясно. Не контролира тазовите резервоари – има е памперс. Установен е и когнитивен дефицит. Видно от датата на посочения документ и датите на издаване на експертните решения на органите на медицинската експертиза от 2024г. и от 2025г., това обективно състояние е било факт както към датата на произнасянето на ТЕЛК, така и към датата на произнасяне на НЕЛК. Съгласно чл.68, ал.1 от НМЕ, при степен на трайно намалена работоспособност (степен на увреждане) над 90 на сто ТЕЛК и НЕЛК се произнасят и по потребността от чужда помощ, а според ал.2 – чужда помощ се определя на лица, които не са в състояние да се обслужват самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. Тълкуването на посочените разпоредби води до извода, че органите на медицинската експертиза действат при условията на обвързана компетентност, като във всички случаи на ТНР над 90 % се прави преценка за потребността от чужда помощ. Критериите, въз основа на които се прави преценката, са фактически, т. е. дали при констатираните заболявания, водещи до ТНР над 90 %, лицето е в състояние да се обслужва самостоятелно (вж. Решение № 6545 от 17.06.2025г. по адм. д. № 67/2025г. на ВАС). В случая наличните в медицинските документи фактически обстоятелства не са били съобразени от ответника като изпълващи критериите по чл. 68, ал.2, в нарушение с действителното им отношение към възможността за самостоятелно обслужване на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав намира, че невъзможността К. да се обслужва самостоятелно е била налице още към 16.09.2024г. и това е съвсем ясно предвид съдържанието на Амбулаторен лист №24260003Е80А от 16.09.2024г. Ето защо, посоченото в процесното решение на НЕЛК – че не се определя чужда помощ, тъй като не е описано състояние, обхващащо по смисъла на чл.68, ал.2 от НМЕ, не може да се приеме за отговарящо на обективната реалност. Въпреки позоваването в процесния акт на разпоредбата на чл.50, ал.1 от Правилника, в крайна сметка при извършване на оценката за нужда от чужда помощ административният орган е направил погрешен извод. Това е сторено в производство по чл.113, ал.2 от ЗЗ, като в него НЕЛК напълно необосновано изцяло игнорира становището на медицинския специалист д-р Ю. В., обективирано във визирания амбулаторен лист, която за разлика от органите на медицинската експертиза е извършила клиничен преглед на пациента. По тези съображения съдът намира, че членовете на НЕЛК са постановили решението си без да съобразят в пълнота относимата към оценката на ТНР медицинска документация, което означава, че тя е извършена в нарушение на правилата на медицинската експертиза. Описаното в амбулаторния лист от 16.09.2024г. е ясна индикация за това, че към тази дата освидетелстваното лице не е било в състояние да се обслужва самостоятелно при задоволяване на ежедневните си потребности. Състоянията на дискоординационен синдром с атаксия, невъзможност за самостоятелна походка, неконтролирането на тазовите резервоари, съответно необходимостта от използването на памперс, са достатъчно показателни за това, че е необходимо определяне на чужда помощ, с оглед нормата на чл.68, ал.2 от НМЕ. Според настоящия съдебен състав под „ежедневни потребности“ по смисъла на чл.68, ал.2 от НМЕ не трябва да се разбират само битови потребности, т. е. свързани единствено с хранене, хигиенни навици, поддържане на дома и т. н., а означава всякакви потребности на лицето, водещи до повишаване качеството му на живот и социална интеграция, в т. ч. придвижване извън дома с или без обществен транспорт, пазаруване, посещаване на учреждения и др., които обаче жалбоподателят, предвид здравословното си състояние, не е бил в състояние сам да задоволи и към момента на постановяване на оспорения акт. В този смисъл е и даденото заключение от вещото лице по съдебномедицинската експертиза, което съдът кредитира като обективно и изготвено от специалист с необходимите квалификация и опит. Що се отнася до установената от експерта квадрипареза, данни за такава диагноза не са били на разположение пред НЕЛК и ТЕЛК, съответно преценка на ТНР на К. и на нуждата от чужда помощ правилно не е била базирана на такова обективно състояние. В съдебно заседание вещото лице посочва влошено функционално състояние на жалбоподателя, като заявява, че това било отразено в представен пред НЕЛК Амбулаторен лист №24171В045049/19.06.2024г. (на д-р Ю. В.), в който било описано състояние на квадрипареза, по-тежка вдясно. Такъв документ по делото не е представен, съответно не е и част от Медицинското експертно досие на оспорващия. Все пак следва да се посочи, че ако при следващото разглеждане на случая от компетентните административни органи такъв медицински документ бъде представен, съдържанието му следва да бъде взето предвид. Макар към датите на произнасяне на ТЕЛК и на НЕЛК да не са били предоставени медицински документи обективиращи състоянието на квадрипареза, то според настоящия съдебен състав здравословното състояние на К. е налагало определяне на по-висок процент на ТНР от този по обжалвания административен акт. Съгласно Приложение № 1 към чл.63, ал.2 от НМЕ, част седма „Нервни болести“, 2.4.1., 2.4.2., т. 2.4.3 и т. 2.4.4 при установена хемипареза – при латентна степен се определя ТНР 30%, при лека 50 %, при средна 75 %, а при тежка – 95 %, като в случая с оглед индивидуалните здравословни показатели на жалбоподателя, след определяне на степента на увреждане от това заболяване се следва и определяне на процент за другите му заболявания, след което определяне на процент в съвкупност. Действително пределите на съдебния контрол са ограничени до проверката относно установеното увреждане към момента на постановяването на решението на НЕЛК. В процесния случай обаче е настъпило влошаване на здравословното състояние на жалбоподателя още преди издаването на оспорения акт, изискващо произнасяне в смисъл, различен от този по процесното експертно решение. Обжалваното експертното решение на НЕЛК е издадено без да се извърши правилна оценка на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Определеният процент - 75 за десностранна централна хемипареза е съответен на средна степен на заболяването, което според настоящия състав, базирайки се на установеното от СМЕ обективно състояние съществувало и преди датата на постановяване на оспореното решение, надхвърля тази тежест и изисква преценка по – близка до тежка форма на същото. Последното обстоятелство би довело до различен и по- висок процент на общо определения такъв ТНР. С оглед всичко изложено съдът приема, че оспореното решение е материално незаконосъобразно. Предвид гореизложеното, Експертно решение № 90588, от заседание № 036 от 05.03.2025г. на НЕЛК – Специализиран състав по „Неврологични, УНГ и ССЗ заболявания“, следва да бъде отменено и на основание чл.173, ал.2 от АПК преписката да се върне на НЕЛК за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на правния спор и на основание чл.143, ал.1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е основателно. Направените и доказани разноски са, както следва 5.11 евро (равностойността на 10.00 лева) – внесена държавна такса, 610.80 евро – възнаграждение за вещо лице, 357.90 евро (равностойността на 700.00 лева) – адвокатско възнаграждение. Направеното от ответника възражение за прекомерност не следва да бъде уважавано, предвид липсата на конкретно изложени мотиви и декларативния му характер без доводи в насока налична прекомерност. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на общо 973.81 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.143, ал.1 от АПК, съдът

Цитирани разпоредби

22