Решение № 1559 от 23.6.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 2196/2026 г.

Предявена е молба от Г. С. М., ЕГН •••••••••• за приемане за установено, че съдебният акт за прекратяване на гр. дело № 1447/1998г. на БРС е унищожен, като съдът разпореди на Службата по вписванията да отбележи заличаване на вписването на исковата молба по това дело по партидите на самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.121.1.1 и самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.121.1.2. Молителят заявява, че е собственик на двата имота. Установило се от удостоверение от Службата по вписванията, че по партидите на имотите е отбелязано вписване на искова молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, входирана през 1998г. от ищците •••••••, Х. Н. К. и Т. К. В., както и допълнителна искова молба, също вписана през 1998г., по които е образувано гр. дело № 1447/1998г. на БРС. Установено е, че делото е било спряно по чл.182, ал.1, б.а ГПК /отм./, не е било възобновявано и съответно е прекратено на 28.02.2000г. Делото, ведно с крайния съдебен акт, е било унищожено. Според молителя, така той не може да се снабди със заверени преписи от определението за прекратяване на делото и е невъзможно да се отбележи заличаване на вписването на исковата молба. Молбата е оставена без движение и е указано на молителя да мотивира правен интерес от формулирания петитум в частта му, съдържаща искането съдът да разпореди на Службата по вписванията да отбележи заличаване вписването на исковата молба и да посочи дали е била подадена молба до Службата по вписванията за заличаване вписването на исковата молба и дали тази молба е била отхвърлена. В отговор молителят е посочил, че заявление за заличаване на вписаната искова молба не е било подавано в Службата по вписванията и не е издаван отказ на съдията по вписванията, защото делото е било унищожено. Това е причината, която обосновава правния му интерес от водене на настоящото дело. Прави уточнение на искането си, като моли да се постанови решение, с което да се приеме за установено, че гр. дело № 1447/1998г. е спряно на основание чл.182, ал.1, б.а ГПК /отм./ и на основание чл.184, ал.1 ГПК /отм./ е прекратено на 28.02.2000г., а вписването на исковата молба, по която е образувано, подлежи на заличаване. Съдът намира, че молителят не предявява искане по чл.542 ГПК /както е посочил в молбата си/, доколкото заявените от него факти не сочат на такова искане, нито мотивират правен интерес от задвижване на специалната съдебна процедура, извън общия исков ред, за установяване на даден факт, чийто удостоверяване става с надлежен документ. Недопустимо е искането и да се приеме за установено, че гр. дело № 1447/1998г. е било спряно, след това е било прекратено. Това са факти, а искове за факти, съгласно чл.124, ал.4 ГПК, се допускат не винаги, а само в случаите, предвидени в закон. В случая законът не предвижда установяване на такива факти. Освен това тези факти са такива по движението на делото и не могат да се установяват с диспозитив на съдебен акт. Следва да се приеме, че молителят предявява искане да се постанови съдебен акт, с който да се заличи вписването на исковата молба. Този извод се налага от заявленията на молителя да бъде наредено на Службата по вписванията да заличи вписването и последващото му искане да се установи, че вписването подлежи на заличаване. Очевидно е каква е волята на ищеца, изразена в молбите му до съда, а именно искането му за заличаване на вписаната искова молба. Това искане е по реда на охранителното производство – чл.530 и сл. ГПК и трябва да се разгледа в закрито заседание. Съдът намери искането за основателно. Представените нотариален акт и скици сочат, че молителят се легитимира като собственик на имоти с идентификатори 07079.610.121.1.1 и 07079.610.121.1.2. Представените от Службата по вписванията удостоверения за вписвания, отбелязвания и заличавания удостоверяват, че за имот с идентификатор 07079.610.121.1.1 и имот с идентификатор 07079.610.121.1.2 е вписана искова молба вх. рег. № 31970/09.12.1998г., том 001 128/1998г., дв. вх. рег. № 11136/09.12.1998г. Следователно, вписването на исковата молба по партидите на имотите не е заличено. Представено е копие от искова молба, подадена от Катерина Георгиева Кънчева, Х. Н. К. и Т. К. В. против •••••. и ••••••, с предявен на основание чл.87, ал.3 ЗЗД иск за разваляне на договор за учредяване право на строеж. Представено е и копие на допълнителна молба за прогласяване нищожността на сключена с нотариален акт сделка. Видно от отбелязването върху тази молба, тя е вписана в Службата по вписванията на 09.12.1998г., том I, № 128. Тези данни съвпадат с част от данните, отразени в удостоверенията на Службата по вписванията. Отделно в тези удостоверения е записано кои са ищците и кои са ответниците по исковата молба и те съвпадат с данните, събрани по настоящото дело. Така че районният съд намира, че именно исковата молба по гр. дело № 1447/1998г. по описа на БРС е вписана и вписването й не е заличено. Видно от издаденото съдебно удостоверение, посоченото дело е било архивирано и след това унищожено, като от него не е запазен крайният съдебен акт. Има данни, че делото е спряно, а след това и прекратено на 28.02.2000г. Съгласно чл.13 от Правилника за вписванията заличаването на вписването по предходния член /т.е. на исковата молба/ става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. В случая гр. дело № 1447/1998г. е унищожено, но има данни, че преди да бъде архивирано, производството по него е било прекратено през 2000г. Въпреки прекратяването му обаче, исковата молба, по която е било образувано, продължава да стои вписана и вписването й не е било заличено. Според съдебната практика разпоредбата на чл.13 ПВ касае случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен. В решение № 448/2011г. по гр. д. № 100/2011г. на ВКС, І г. о. е прието, че вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната - ищец срещу всички права, придобити от трети лица, след вписването. Съгласно чл.13 ПВ, заличаването на вписването на исковата молба става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. Тази разпоредба касае случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в сила определение или с влязло в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен. Доколкото чл.13, пр.1 ПВ сочи, че вписването на искова молба може да се заличи, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който е постановено заличаване на вписването, това разпореждане на закона се отнася само до актове на съда, който е разпоредил самото вписване. Настоящото производство е охранително по своя характер, доколкото съдът не е сезиран с искане за разрешаване на правен спор, породен от нарушено субективно материално право, а с искане за съдебно съдействие във връзка със заличаване на вписано обстоятелство в СВ-гр. Бургас. Съгласно чл.540 ГПК, за охранителните производства съответно се прилагат правилата на исковото производство. Съдебният акт, с който молбата за издаване на искания акт се уважава, на основание чл.537, ал.1 ГПК не подлежи на обжалване. В случая гр. дело № 1447/1998г. е отдавна прекратено, след това архивирано и унищожено, но исковата молба продължава да е вписана. След като делото е прекратено, няма правно и житейско основание да се запази вписването на исковата молба. Молителят обаче не може да представи пред съдията по вписванията определение на съда за прекратяване на делото, след като цялото дело е било унищожено. Ето защо за него остава открит пътят да иска от съда да постанови съдебен акт, с който се постановява заличаването. Молбата е основателна и трябва да се постанови решение, с което да бъде уважена и да се постанови заличаване вписването на исковата молба Водим от горното и на основание чл. 13 от Правилника за вписванията, Бургаският районен съд