Решение № 3654 от 5.10.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 2762/2025 г.

Производството е образувано въз основа на предявен от Х. З. А., ЕГН ••••••••••, срещу ••• осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 2556,46 евро (равностойност на 5000 лв.), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, емоционален и психически дискомфорт, вследствие на получено телесно увреждане - счупване на V метакарпална кост на дясна ръка, поради падане на 05.03.2020 г. след стъпване върху счупена и нездраво закрепена тротоарна плочка, находяща се в гр. •••, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 05.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумaтa. Ищецът твърди, че на 05.03.2020 г., в близост до дома си в гр.••• в централна част на града, вървейки по тротоара, стъпил върху счупена и нездраво закрепена тротоарна плочка, което е нарушило стабилността и равновесието му и той паднал на земята. При първоначалния преглед в МБАЛ „Майчин дом - Варна” ООД, „Ортопедично отделение“, видно от амбулаторен лист № •••/06.03.2020 г., е установено наличие на следните травми: фрактура в областта на V МКК /метакарпална кост/, вдясно. Поставена му е ортеза и предвид мнение за временна нетрудоспособност е бил в болнични от 05.03.2020 г. до 18.03.2020 г. и от 18.03.2020 г. до 03.05.2020 г. Предвид зимния период, болките, които изпитвал, били непоносими. Ищецът е десничар и към датата на получаване на травмата е работил като програмист. И към настоящия момент има обострена чувствителност и болки в травмираната зона, особено при застудяване и повишена влажност на въздуха. Поради вида и естеството на травмите /на десен горен крайник/ ищецът бил препятстван за личното си самостоятелно обслужване, включително и лична хигиена, хранене и др. Заявява, че бил в невъзможност да се обслужва сам, нямало е кой да полага необходимите за него специфични грижи. Излага, че последвалото лечение и възстановителен период в изолация са провокирали у него посттравматичен стрес, изразяващ се в страх да се движи сам, натрапчиви мисли за невъзможност да се справя сам с ангажиментите в ежедневието си и безполезност, включително и по отношение на работата му, както и напрежение в семейството. Той е китарист и процесната травма го лишила от възможността да се занимава с хобито му. Сочи, че на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. пар. 7, т. 4 ПРЗ ЗМСМА, преминават в собственост на общините: общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. А съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането паркингите, на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Тоест на ответната община е възложено поддържането на тротоарите, в това число този, на който се е случил инцидентът. Поради това намира, че ответникът носи отговорност за действията, респективно бездействията на лицата, на които е възложил осъществяването на тази дейност. Претендира заплащането на сторените разноски. Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК в рамките на законоустановения срок, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че задължение на Община Варна е да поддържа чрез лица, с които е в служебни или договорни правоотношения, изправността на тротоарите в града. Счита обаче, че е неясно къде точно в гр. Варна е имало дефект по тротоара и през кой момент от денонощието е станало падането на 05.03.2020 г. Евентуално оспорва обстоятелството, че на посоченото място в гр. Варна е имало неизправност на тротоара. Оспорва тази неизправност да е била вследствие на виновно извършено противоправно действие или бездействие на служител на Община Варна. Твърди в условието на евентуалност, че посочените увреждания не са вследствие на падане поради неизправност на тротоара, а ако се установи такава причинно - следствена връзка, твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, тъй като не е положило необходимата грижа при осъществяване на пешеходната си дейност - следвало е да бъде наясно с наличието на неравност близо до дома му; да внимава къде върви и сочи, че след падането не е потърсило своевременно медицинска помощ. Оспорва по размер иска, тъй като счита, че е завишен и не отговаря на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендират се разноски. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца моли да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният срещу ответника иск в пълния претендиран размер. Изразява становище, че в производството по делото са събрани достатъчен обем доказателства, които водят до извод, че ищецът действително е претърпял процесната травма, която е в причинно – следствена връзка със състоянието на тротоарните площи. Оспорва представения от ответника запис от музикално изпълнение на ищеца, като сочи, че от него не се установява същият да е използвал травмираната си дясна ръка, както и поддържа, че не е установено обстоятелството кога е направен самият запис. В тази връзка излага, че датата на качване на видеото в интернет пространството не е еквивалентно на датата на изготвянето му. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски. Процесуалният представител на ответника моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Поддържа, че от събрания доказателствен материал ищецът не е доказал по основание и размер предявения иск за обезвреда. Позовава се на изслушаното в открито съдебно заседание заключение по назначена съдебномедицинска експертиза. Намира, че в производството по делото не са събрани обективни доказателства, установяващи да е получена процесната травма. Счита, че е установено и обстоятелството, че кратко време след твърдения инцидент ищецът е разполагал с възможност да свири на китара. Оттук извежда извод, съобразно който са опровергани твърденията му за търпени вреди в продължение на сочения период. По отношение на показанията, събрани по делото, изразява становище, че същите са дадени от заинтересовано лице и следва да бъдат преценявани съобразно това обстоятелство. Посочва, че ищецът не е положил необходимата грижа при вървене и преминаване през процесния пътен участък. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение. В реплика процесуалният представител на ищеца сочи, че търпените вреди са в пряка причинно – следствена връзка с поведението на ответника. Намира, че падането е в резултат на нарушена настилка на тротоарното покритие. Досежно изслушаното заключение, изготвено във връзка с назначената СМЕ, излага, че обстоятелството, че в лечебното заведение не се съхранява рентгенова снимка не опровергава констатациите на медицинските лица, обективирани в амбулаторните листове. Моли за уважаване на предявения иск. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Между страните е безспорно обстоятелството, че тротоарът на ул. •••, е общинска собственост. От приложените амбулаторни листове от 06.03.2020 г., 19.03.2020 г., и от 23.04.2020 г. се установява, че на Х. З. А. е поставена основна диагноза „счупване на друга метакарпална кост“, а по отношение на обективното състояние на ръката е посочено, че е налице спонтанна и палпаторна болка в областта на дясната длан с оток и затруднени движения. От приложените болнични листове се установява, че ищецът е бил в отпуск от 05.03.2020 г. до 03.05.2020 г. поради претърпяна травма – счупване на друга метакарпална кост. В производството по делото са изслушани заключения, изготвени във връзка с назначени съдебнотехническа и съдебномедицинска експертизи. На поставения въпрос вещото лице по съдебнотехническата експертиза е посочило, че улица „••• е с ширина шест метра. В южната част граничи с построени панелни блокове, зелени площи и изградени паркоместа към улицата. В северната част граничи с едноетажни жилищни сгради. Между жилищните сгради и улицата е изграден тротоар и паркоместа към улицата. Покрай едноетажните жилищни сгради има част от тротоара с ширина 1 метър, състоящ се от три реда тротоарни плочи с размер 30/30 см. До тази ивица тротоарни плочи има бетонова настилка с ширина от 60 до 80 см. Останалата част от тротоарната настилка се ползва от оформените места за паркиране. Посочено е, че никъде няма подвижни плочи по пешеходната част от тротоара, а плочите са „потънали“. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, ч e, видно от приложените към експертизата снимки, тротоарните плочки са покрити с пръст и прах, като никъде на тротоара не се вижда да има подвижни плочи. Теренът е неравен – положените тротоарни плочки са на различна височина. Нарушена е целостта на настилката, има и много на брой счупени плочки. Нито една част от изследвания терен не е равнa - нито бетона, нито плочките. Налице е и констатирана разлика във височината им. Вещото лице пояснява, че не е установило да е извършван ремонт на терена през последните години. Съдът кредитира изслушаното и прието по делото заключение във връзка с назначената експертиза. Същото е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност. На поставените въпроси вещото лице по съдебномедицинската експертиза дава следните отговори: Първи въпрос: По налични медицински данни е било предположено наличие на фрактура на V метакарпална кост на дясната ръка, но липсват обективни образни доказателства, които да позволят категорично потвърждение на това увреждане към настоящия момент. Втори въпрос: При наличие на фрактура на V метакарпална кост на ръката обичайно се наблюдават: локална болка в областта на дланта; оток и болезненост при палпация; ограничение в движенията на пръстите и дланта; затруднения при извършване на захват и фини манипулации, както и временни функционални ограничения в ежедневната дейност. По отношение на тези симптоми е посочено, че са характерни за ранния посттравматичен период и обичайно са най – изразени през първите 1 – 2 седмици след травмата. Изложено е, че в конкретния случай липсват рентгенографски доказателства за наличието на фрактура; ищецът не се е явил за личен преглед при вещото лице; приблизително 10 дни след твърдяното травматично събитие са налице данни за функционална активност – свирене на китара без поставена ортеза, публикувана в социалната мрежа •••. Посочено е, че свиренето на китара представлява дейност, изискваща фина моторика, координирани движения и стабилен захват, което е затруднено при наличие на активна метакарпална фрактура в ранния период след травмата. В тази връзка е заключено, че не може да се установи с необходимата степен на медицинска достоверност пряка и причинно – следствена връзка между твърдения механизъм на падане и наличието на продължителни болки, страдания и функционални ограничения в посочения обем. Заявено е, че може да се приеме, че при наличие на травма от описания тип е възможно да са били налице временни болки и функционални ограничения в кратък период след инцидента, но липсват достатъчно обективни данни за тяхната продължителност и тежест. Трети въпрос: Посочено е, че необходимият период за възстановяване при наличието на фрактура на V метакарпална кост на ръката обичайно включва период на имобилизация: 3 – 4 седмици; период на функционално възстановяване: 2 – 4 седмици; общ възстановителен период: около 4 – 8 седмици (30-60 дни). Вещото лице е достигнало до извод, че посоченият в медицинската документация период на лечение от приблизително 60 дни попада в рамките на горната граница на обичайния възстановителен период при подобен вид травми. Констатирало е, че в случая липсват образни доказателства, удостоверяващи характера и тежестта на увреждането; не е извършен преглед от вещото лице, както и това, че са налице данни за ранна функционална активност, несъвместима с очаквания функционален дефицит при типична метакарпална фрактура. От медицинска гледна точка е изложило становище, че при неусложнена фрактура от този тип, след изтичане на няколко години (в случая повече от 5 г.), не се очаква наличие на бoлков синдром, освен при наличие на усложнения или неправилно срастване. В конкретния случай намира, че липсват данни за такива усложнения, както и обективни находки, които да позволят потвърждение на персистиращи увреждания, следователно не съществуват медицински основания да се приеме, че към настоящия момент ищецът изпитва болки или функционални ограничения, намиращи се в причинно – следствена връзка с твърдяното травматично събитие от 05.03.2020 г. В заключение е посочено, че не може да бъде потвърдено твърдяното увреждане, неговата тежест, продължителност на възстановителния процес и претендираните функционални ограничения, както и че не може да се изведе категорична причинно – следствена връзка в заявения обем. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че, предвид давността от датата на травмата до настоящия момент, не би имало полза от преглед на лицето. За този период, дори да е имало счупване, следите са изчезнали. Вещото лице изразява мнение, че не е имало фрактура. Обосновава това с констатацията, че в болницата липсва рентгенова снимка от процесната дата. В допълнение излага, че в амбулаторните листове не е посочено къде точно е налице счупване, както и констатирано ли е разместване. Не е установило на какво се дължи обстоятелството, че в лечебното заведение не се съхранява рентгенова снимка от извършено изследване. Настоящият състав не кредитира изготвената експертиза единствено в частта, която касае дадения отговор по първи въпрос, а именно изразеното от вещото лице становище, че не е налице претърпяна фрактура от ищеца. За да достигне до този извод, съдът съобрази това, че по делото са налице писмени доказателства – амбулаторни и болнични листове, от които се установява, че лицето на посочените дати е било прегледано от медицински специалист, като в тях са обективирани данни, от които е видно, че е констатирана получена травма и по – конкретно фрактура на пета метакарпална кост на дясната ръка. Позоваването на обстоятелствата, че в лечебното заведение не се съхраняват рентгенови снимки от направени изследвания, както и това, че вещото лице е установило качен от ищеца видеоклип във Facebook не водят до категоричен извод, че същият не е претърпял твърдяната травма. На първо място, вещото лице изрично посочва, че не е изследвало поради каква причина в съответното заведение не са съхранявани рентгенови снимки на лицето. Видно от чл. 29, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.11.2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, лечебните заведения съхраняват медицинската документация за извършените от тях прегледи и изследвания три години след извършването им. В чл. 29, ал. 2, т. 1 от Наредбата е посочено, че след изтичането на този срок, ако документацията е на хартиен носител, същата се предоставя на пациента, а при отказ или невъзможност от него да я приеме – подлежи на унищожаване. Нормата на чл. 29, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от Наредбата предвижда, че документацията, когато е на електронен носител, се архивира след изтичането на тригодишния срок и се съхранява в лечебното заведение една година след приключване на наблюдението на пациента поради избор на нов общопрактикуващ лекар, избор на нов диспансеризиращ лекар или приключване на диспансерното наблюдение по друг повод. Следователно обстоятелството, че в лечебното заведение не се съхранява снимка от рентгеново изследване пет години след извършването му, не е в състояние да обори констатациите, обективирани в издадените амбулаторни и болнични листове по изложените по – горе съображения. На второ място, извличането на изводи от публикувани в интернет пространството видеоматериали, без да е установено това кога същите са създадени, не е от естество да обуслови сигурни изводи относно здравословното състояние на лицето в процесния период. Поради гореизложените причини съдът не кредитира изготвената експертиза единствено в посочената част. В останалата част настоящият състав намира, че същата дава компетентни, подробни и пълни отговори на поставените въпроси, поради което я кредитира. От показанията на •••З. А. (сестра на ищеца), преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че през месец март на 2020 г. закарала торби с покупки на ул. ••• където към този момент живеели нейният брат и майка й. Тъй като торбите били тежки, брат й слязъл, за да й помогне. В момента, в който се приближил до колата, стъпил на тротоарна плочка, която на вид изглеждала здрава, но поддала (потънала) и той залитнал. Опитал се да запази баланс, но паднал и се подпрял на ръката си. Направило й впечатление, че изпитал силна болка. Взел чантите с другата ръка, казал й, че нищо му няма и се разделили. По отношение на цялостното състояние на тротоара заявява, че е било ужасно. И към момента сочи, че са налице множество увреждания по настилката. Споделя, че брат й отишъл при личния си лекар на преглед. Доколкото й е известно, от там са му дали направление и отишъл на ортопед. Заявява, че е присъствала единствено на инцидента, но не и на прегледите. Непосредствено след случая го е посещавала и посочва, че ръката му е била обездвижена. Когато се срещала с него, той постоянно се оплаквал, изпитвал негативни емоции поради това, че не може да работи. Посочва, че към този момент не е разполагал с възможност да свири вследствие на травмата. Уточнява, че увреждането е било на дясната ръка. Споделя, че в резултат на това изпитвал затруднения ежедневно, включително се отразило и на възможността му да се грижи за детето си, което към този момент било на четири години. Отразило се и на възможността му да шофира около 1 – 2 месеца. Приживе майка им му оказвала помощ. Посочва, че са му били необходими около 2 – 3 месеца да се възстанови, както и че в този период бил в болничен. Уточнява, че брат й не е търпял оперативна намеса, но ръката му е била счупена, зачервена, синя и надута. Намира, че ръката му не е здрава напълно и към днешна дата. Изпитва болки и от натоварване, и от промяна на метеорологичните условия. Съдът намира, че дадените от свидетеля показания, преценени с оглед правилото на чл. 172 ГПК, са обективни, пълни, логични и кореспондиращи на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което ги кредитира с пълно доверие. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становищата на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД предвижда, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая, за да бъде ангажирана отговорността на •••, следва да бъде установено по безспорен начин противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, противоправно действие/бездействие на същия, което от своя страна е довело до причиняване на вреда. При установяване на горните предпоставки в чл. 45, ал. 2 ЗЗД е предвидена оборима презумпция, съгласно която вината се предполага до доказване на противното. Следва да бъде посочено, че съгласно приетото в т.7 ППВС № 7/1959 г., държавните предприятия, учрежденията и организациите отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. По основателността на претенцията: Съгласно чл. 30, ал. 4 ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. По силата на чл. 11, ал. 1 и чл. 16 от ЗОС, общинските имоти се управляват в интерес на населението с грижата на добър стопанин, като поддържането и ремонтите се извършват от лицата, на които са предоставени за управление. Респективно с посочените нормативни актове на общината е вменено задължението да поддържа тротоарните площи. Същите следва да са изправни и безопасни за здравето и живота на гражданите. Настоящият състав намира, че ищецът действително е претърпял твърдяната фрактура по изложените по – горе съображения. За да приеме, че е налице основание за претендиране на обезщетение по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, съдът съобрази това, че по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства (приложените амбулаторни и болнични листове, констатациите на съдебнотехническата експертиза относно състоянието на тротоара, находящ се на територията на общината, както и показанията на свидетел – очевидец на случая), които водят до еднозначен извод за настъпване на посоченото увреждане – фрактура на пета метакарпална кост на дясната ръка. Налице са предпоставките за ангажирането на отговорността на ответника да заплати обезщетение на ищеца, а именно: бездействие (състоянието на тротоара, съобразно проведената съдебнотехническа експертиза, е лошо – констатирани са: занемарен вид на процесния участък; множество счупени и потънали плочки; разлика във височината на положените плочки, съответно наличие на неравности; не е установено в последните години да е извършван ремонт на участъка, респективно ответникът не е предприел действия по привеждането на тези площи в необходимото състояние, гарантиращо здравето и безопасността на гражданите), противоправност (от ответника не са извършени дължими действия, вменени с нормативните актове, посочени по – горе); вреда (получена фрактура на пета метакарпална кост на дясната ръка на ищеца); причинно – следствена връзка (падане вследствие на неизправна тротоарна настилка), както и вина (съобразно регламентираното в чл. 45, ал. 2 ЗЗД). По размера на претенцията: При деликтната отговорност на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение, като обезщетението следва да репарира претърпените вреди – имуществени или неимуществени. Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД изисква определяне на точен паричен еквивалент на болките и страданията на увреденото лице, като се преценяват конкретните обстоятелства по случая, които носят обективни характеристики – личността на пострадалия, интензитета на претърпените от него болки и страдания, начинът, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. По делото бяха събрани доказателства, от които се установи, че ищецът действително е търпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания вследствие на получената травма. За тези обстоятелства бяха събрани гласни доказателства, от които се установи, че: ищецът е изпитвал болки, ръката му била зачервена и подута; наложило се да бъде обездвижена за известен период от време след инцидента; оплаквал се и изпитвал негативни емоции поради наличието на трудности в ежедневието вследствие на получената травма, изразили се в невъзможността да работи, свири, да се грижи за детето си, както и да шофира. Наложило се да бъде подпомаган и от негов близък – покойната му майка. Тези констатации се потвърждават и от заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза в частта й, където е посочено, че: при наличие на фрактура на V метакарпална кост на ръката обичайно се наблюдават: локална болка в областта на дланта; оток и болезненост при палпация; ограничение в движенията на пръстите и дланта; затруднения при извършване на захват и фини манипулации, както и временни функционални ограничения в ежедневната дейност, както и че необходимият период за възстановяване при наличието на фрактура на V метакарпална кост на ръката обичайно включва период на имобилизация: 3 – 4 седмици; период на функционално възстановяване: 2 – 4 седмици; общ възстановителен период: около 4 – 8 седмици (30-60 дни). В същата насока са и писмените доказателства (амбулаторни и болнични листове), констатиращи временна неработоспособност за периода от 05.03.2020 г. до 03.05.2020 г. От значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е и икономическата обстановка в страната към датата на деликта. През 2020 г. минималната работна заплата в страната е била определена в размер на 311.89 евро (610.00 лв.). След като съобрази посочените по – горе критерии, настоящият състав намира, че 1500 евро е справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер 2556,46 евро (5000 лв.) искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По възражението за съпричиняване: Ответникът е направил възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на ищеца. В тази връзка е навел твърдения, че ищецът не е положил необходимата грижа при осъществяване на пешеходната си дейност - следвало е да бъде наясно с наличието на неравност близо до дома му; да внимава къде върви и сочи, че след падането не е потърсило своевременно медицинска помощ. Настоящият състав намира така наведените възражения за бланкетни. Наличието на извод за съпричиняване не може да почива на предположения, а изисква установяване на конкретно противоправно поведение на пострадалия, което пряко да е допринесло за настъпване на увреждането. Преминаването по тротоар представлява упражняване на правото на придвижване на място именно с такова предназначение. За гражданите е налице правомерно очакване тротоарът да бъде поддържан в изправно и безопасно за здравето и живота им състояние, като за тях не е налице задължение да предполагат наличието на скрити или внезапни дефекти (увреждания) по настилката, нито да избират обиколни маршрути. Бланкетното твърдение, че ищецът „не е внимавал“ не обуславя извод за намаляване на отговорността на ответника. Релевираното обстоятелство, че същият не е потърсил незабавно медицинска помощ също не е от естество да промени горния извод за липса на съпричиняване. По разноските: Предвид изхода на спора, разноски се дължат и на двете страни. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е депозирал списък на разноски по чл. 80 ГПК, съобразно който е претендирал да му бъдат заплатени общо 832,23 евро във връзка със сторени разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозити за съдебномедицинска експертиза. От друга страна, ответникът е претендирал, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, да му бъдат заплатени сторените разноски за изготвяне на съдебнотехническа експертиза в размер на 204,52 евро, както и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 488,27 евро. На ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно отхвърлената част от иска, като следва да му бъдат заплатени 84,53 евро във връзка със заплатения от него депозит за съдебнотехническа експертиза. С оглед обстоятелството, че производството е разгледано в рамките на три открити съдебни заседания, както и предвид това, че са изслушани заключения във връзка с две назначени експертизи и е извършен разпит на един свидетел, настоящият състав намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника в размер на 150 евро. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 62 евро. Следователно ищецът следва да му заплати разноски в общ размер от 146,53 евро. Така мотивиран, съдът