Решение № 15415 от 3.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 53501/2025 г.

дело № 20251110153501 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК. Делото е образувано по искова молба, подадена от Министерство на вътрешните работи, с която срещу В. Ю. Б. е предявен иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за сумата 9310. 63 евро, от които 9203. 26 евро, представляваща обезщетение за ползване предоставен за управление и стопанисване на ищеца недвижим имот - апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж. к. "К. за периода 01.12.2020 г. – 30.11.2025 г. и за сумата 107.37 евро, представляваща такса битови отпадъци, дължима съгласно ЗМДТ за периода 01.01.2023 г. – 30.11.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че управлява имот – частна държавна собственост, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.207.56. 5. 263, със застроена площ от 64. 16 кв. м, представляващ апартамент № 56, с административен адрес – гр. София, район Красно село, бл. 189, вх. Г. За този имот бил съставен акт за частна държавна собственост № 10486 от 28.02.2020 г., утвърден от областния управител на област София и вписан в Служба по вписвания – гр. София с вх. рег. № 11642/02.03.2020 г., акт № 126, том XXVI, имотна партида 662547, като за същия имот бил съставен предходен акт за държавна собственост № 11113 от 02.06.1986 г. на бившия Кирковски районен народен съвет, гр. София. Процесният имот бил част от ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи и се управлявал от ведомството по реда и при условията на ЗДС и Правилника за прилагането му. С писмо с изх. № I- 3259/26.05.1987 г. на заместник-министъра на МВР, процесното жилище било предоставено за временно ползване на Столичен народен съвет в замяна на друг апартамент на СНС. Съобразно действалия тогава ЗНО(отм.) със Заповед № 775/10.10.1989 г. на Генералния директор на Главна дирекция за изграждане на София /ГДИС/ при СНС, ответникът и семейството му били настанени в това жилище временно, тъй като били наематели в отчужден имот във връзка с разчистване на терен за изграждането на метростанция. В тази връзка от страна на МВР била издадена настанителна заповед № 58/19.04.1989 г., с която ответникът и семейството му, били настанени в жилището. С ответника били сключени няколко договора за наем на ведомственото жилище, последният от които от 12.06.2006 г. със срок на действие три години – до 12.06.2009 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, наемната цена се заплащала до 30то число на текущия месец, а съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, наемателят поел и задължението да заплаща консумативните разноски за имота, в това число и такса "Битови отпадъци". В чл. 7, ал. 1, т. 1 от договора било уговорено, че същият се прекратява преди изтичане на срока при неплащане на наемната цена или на консумативните разноски за повече от два месеца, а според ал. 2, това се осъществявало чрез отправяне на едномесечно предизвестие, считано от датата на получаването му. В чл. 7, ал. 3 от договора било уговорено, че при неплащане на наемната цена в срока по чл. 3, ал. 1, наемодателят има право да развали едностранно договора, като отправи писмено предизвестие със срок за плащане в рамките на един месец. В случай на неплащане, договорът се прекратявал. Предизвестието следвало да се връчи на адреса за кореспонденция, посочен в договора. Ищецът твърди, че ответникът системно не изпълнявал задълженията си по наемния договор, като не заплащал нито наемната цена, нито консумативите. С предизвестие УРИ 81210014288/27.09.2019 г., е бил уведомен, че след изтичане на един месец от получаване на предизвестието, наемното правоотношение ще бъде прекратено поради системно неизпълнение на задълженията по чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 от договора от 12.06.2006 г. Предизвестието било получено от ответника на 10.10.2019 г. Наемното правоотношение било прекратено, считано от 11.11.2019 г., когато за ответника възникнало задължение да освободи ведомственото жилище и да го предаде на наемодателя, което не било сторено. Въпреки изричното противопоставяне на наемодателя, ответникът и семейството му, продължили да осъществяват фактическа власт над държавния имот, поради което министърът на вътрешните работи сезирал областния управител на обл. София с искане № 0А23-00008/02.01.2020 г. за принудително изземване на имота по реда на чл. 80 ЗДС. Областният управител издал Заповед № ДС20-0001/26.01.2021 г., с която разпоредил жилището да бъде иззето от ответника по законоустановения ред. С решение № 3154/24.03.2023 г. по адм. дело № 713/2013 г., по описа на ВАС, било потвърдено решение № 6850/16.11.2022 г. на АССГ, с което била отхвърлена като неоснователна подадената от Б. жалба срещу заповедта за изземване на имота. С оглед влезлия в сила и подлежащ на изпълнение индивидуален административен акт /Заповед № ДС20-0001/26.01.2021 г. /, компетентният административен орган издал постановление № 0А23- 5499/22.07.2025 г., като разпоредил принудителното му изпълнение, насрочено за 28.08.2025 г. Ответникът и членове на семейството му сезирали Административен съд – София град с искания за спиране на изпълнението на заповедта за изземване на имота, но същите били отхвърлени като неоснователни. Въпреки горното, ответникът продължавал да ползва имота, като преодолял ограниченията на достъпа до него. Позовава се на пар. 4, ал. 3 от ПРЗ на ЗДС, съгласно който лицата, с които е прекратен договор за наем, плащат обезщетение в размер на пазарната наемна цена, докато опразнят имота. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски. Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди, че със Заповед № 775 от 10.04.1989 г., той и семейството му били настанени от СНС-ГДИС в имота на процесния адрес чрез замяна на законно основание между две ведомства – МВР и ГДИС. Настаняването на ответника и семейството му се наложило, тъй като жилището му било съборено при разчистване на терени в гр. София, на ул. "Найчо Цанов" № 68 във връзка с изграждане на метростанция. Ответникът твърди, че не е бил никога служител на МВР, както и че договорът бил прекратен през 2009 г., но на ответника не била предоставена възможност да сключи друг договор. Не оспорва факта на ползване на имота през процесния период, като не твърди да е заплащал на ищеца обезщетение за лишаване от ползването. Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Установено е в производството, а и това не се оспорва от ответника, че с акт за частна държавна собственост № 10468/2020 г. процесният ап. № 56 е бил предоставен за управление на МВР на осн. пар. 4 ПЗР на ППЗДС, вр. ЗМВР. Не е спорно също така по делото, че ответникът и семейството му са били настанени в имота по силата на заповед за настаняване № 58/1989 г., както и че на 12.06.2006 г. между страните е бил сключен договор за наем на ведомствено жилище по чл. 29 ППЗДС и чл. 22 от НУОНРНИЧДС, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР. П силата на чл. 2, ал. 2 от договора наемателят се е задължил да заплаща консумативните разноски във връзка с ползването на имота, както и дължимата такса смет към общината. Ри прекратяването на договора за наем наемателят се е задължил да върне имота в изправност и добро състояние на наемодателя, като ако това не бъде сторено е предвидено да се дължи обезщетение в размер на пазарната наемна цена съгласно пар. 4, ал. 3 ПЗР на ЗДС. Съгласно чл. 7 договорът е предвидено да се прекратява при неплащане на наемната цена и консумативните разноски за повече от два месеца, в който случай се дължи едномесечно предизвестие от страна на наемодателя, като срокът тече от датата на получаване на предизвестието от страна на наемателя (чл. 7, ал. 2). Прието като доказателство по делото е писмено предизвестие от 27.09.2019 г., подписано от министъра на вътрешните работи, съгласно което е отправено изявление за прекратяването на наемния договор, поради системно неизпълнение на задълженията на наемателя съгласно договора и на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 и т. 4 от договора, поради неплащане на наемна цена в предвидените срокове от м.08.2009 г. насетне. Изявлението съдържа и покана за предаването на имота след изтичането на срока на предизвестието. На наемателя е указано задължението му да заплаща обезщетение за лишаване от ползване на имота в размер на пазарния наем, такса битови отпадъци и останалите консумативни разноски, свързани с ползването на ведомственото жилище. Предизвестието е връчено лично на ответника на 27.09.2019 г. Със заповед № ДС-90-00001/26.01.2021 г. на областния управител на обл. София е разпоредено доброволно предаване на 29.03.2021 г. и е насрочено принудително изпълнение на заповедта за 13.05.2021 г. От постановление ОА23-4102/02.06.2025 г/ на областния управител на област София е видно, че към посочената дата имотът все още не е бил освободен от страна на ответника и семейството му, с оглед което и е насрочено принудително изземване на същия за 24.06.2025 г. Прието като доказателство по делото е заключението на съдебнотехническата и оценителна експертиза, възложена на вещото лице инж. Н. К.. Същото като обективно изготвено от специалист, притежаващ необходимите специални знания, съдът кредитира и полза за изчислението на средния пазарен наем през периода. Съгласно заключението същият за периода 01.12.2020 г. – 30.11.2025 г. възлиза на сумата 18 167,10 евро. Таксата за битови отпадъци за периода 2023 г. – 2025 г. вещото лице е посочила, че възлиза на сумата 231.69 лева. Други относими към спора доказателства не са представени. При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в тежест на ищеца е да установи възникването на наемно правоотношение между страните, породено от договор за наем с рег. № ДС 3321 от 12.06.2006 г. по силата на което ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил на ответника, в качеството му на наемател, ползването на процесния апартамент № 56, находящ се в гр. София, ж. к. "Красно село", бл. 187, вх. Г, за временно възмездно ползване, а наемателят се е съгласил да му заплаща определената наемна цена; прекратяване на наемното правоотношение; продължаващо ползване на наетия обект от страна на ответника през процесния период; противопоставяне на това ползване от страна на наемодателя; размер на обезщетението, включително и задължението за такса "Битови отпадъци". В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си, заявени с отговора на исковата молба, в т. ч. и че е преустановил ползването на имота към 30.11.2025 г. Съгласно чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако наемателят продължи ползването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗДС, имоти или части от тях - частна държавна собственост, се отдават под наем от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотът е предоставен за управление , чрез търг при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Въз основа на резултатите от търга се сключва договор за наем. Според ал. 5 на същия текст имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството по ред и цени, определени от Министерския съвет. Според чл. 22 от закона, настаняването под наем в държавни ведомствени жилища, ателиета и гаражи се извършва от министъра, ръководителя на друго ведомство или областния управител, на когото имотите са предоставени, по ред, определен с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 16а от Правилник за прилагане на закона за държавната собственост от 1996 г. действал към момента на сключване на договора, имоти или части от тях - частна държавна собственост, могат да се отдават под наем без търг или конкурс за здравни, образователни и хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението от областния управител или ръководителя на ведомството, към които заинтересуваните лица или организации отправят мотивирано искане. Според чл. 5, ал. 1 от Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на Министерството на вътрешните работи, приета с ПМС № 70 от 09.04.1999 г. и отменена с § 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 174 от 23 юли 2007 г. за приемане на Наредба за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на Министерството на В. Р. - ДВ, бр. 62 от 31 юли 2007 г., в сила от 31.07.2007 г., приложима към датата на сключване на договора, имотите, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР, се управляват от дирекция МТОСО, а според чл. 6 разпореждането с жилища, ателиета и гаражи се осъществява от министъра, като без съмнение сключването на договор за наем за срок от 3 години, както е в случая (чл. 1 от договора) няма характер на сделка по разпореждане, а на такава по управление. Освен това съгласно чл. 12 от Раздел II от Наредбата "Отдаване под наем на жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МВР", дейността по този раздел се осъществява от Дирекция МТОСО, като според чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 21, т. 1 от Наредбата, договорът се сключва с Директора на дирекция МТОСО, която съгласно чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗМВР от 1997 г., отменен с § 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗМВР - ДВ, бр. 17 от 24 февруари 2006 г., в сила от 01.05.2006 г., е юридическо лице. Същата обаче е заличена като такава през време на действието на процесния договор по силата на ЗМВР в редакцията му, обнародвана в ДВ, бр. 69 от 05.08.2008 г., като не е предвидено изрично правоприемство, поради което доколкото дирекцията е била част от структурата на МВР, то всички нейни права и задължения са преминали към МВР. В този смисъл са напр. Определение № 369 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 169/2021 г., IV г. о., ГК., Определение № 472 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2019 г., IV г. о., ГК и др. С оглед горното, именно МВР е активно легитимирано да претендира процесните вземания. За пълнота и във връзка с възраженията на ответника, че не държавата е собственик на имота, а Столична община, съответно, че незаконосъобразно е било предоставянето на имота за управление на МВР, следва да се посочи, че във връзка с настоящия правен спор кому принадлежи правото на собственост върху имота се явява правно ирелевантно. Отдаването под наем на недвижим имот не е производно от правото на собственост върху същия. Безспорно по делото е установено, че наемодател по договора за наем е бил ищецът, съответно той се явява носител на вземането по чл. 236, ал. 2 ГПК. Дали е налице спор за собственост между държавата и общината е без правно значение за наемателя по облигационното правоотношение, който след прекратяването на договора за наем при продължаващо ползване на имота, дължи обезщетение на това основание на наемодателя си по прекратения договор за наем. Както се посочи и по-горе, ответникът не оспорва сключването на договора за наем с ищеца, комуто е предоставено управлението на имота, в т.ч. че същият е разполагал с правомощието да го отдава под наем. Не се оспорва също така, а и това се установява от приложените към исковата молба изпълнителни листове, че ответникът не е бил изправна страна по договора, доколкото не е заплащал наемната цена за ползването на имота. В настоящото производство не се твърди и не се установява изпълнение на задължението на ответника да заплаща наемната цена и консумативните разноски за ползването на имота. Установено е на следващо място, че от страна на ищеца, действащ чрез министъра, е отправено надлежно писмено изявление за прекратяването на договора за наем с оглед неизпълнението му от страна на ответника. Същото е получено на 10.10.2019 г., следователно и срокът на предизвестието е изтекъл на 10.11.2019 г. Настъпването на прекратителния ефект на договора не се оспорва от ответника съгласно изявлението му в отговора. От посочения момент ответникът е следвало да преустанови ползването на имота и да го върне на наемодателя си, с когото се е намирал в договорни отношения до посочения момент. Съдът приема, че фактът на ползване на имота през периода не се отрича от ответника, а и се установява от съдебните му признания вкл. по гр.д. № 9210/2025 г. по описа на СГС, ГО, от предприетите в защита на запазване на фактическото положение по ползването на имота от страна на ответника съдебни процесуални действия, не на последно място от обстоятелството, че в подадения по настоящото дело отговор В. Б. сочи този си адрес като свой адрес в производството. Установено е също така, че е налице противопоставяне от страна на ищеца на продължаващото ползване на имота, вкл. и с оглед съставените заповеди за принудителното му изземване. Ето защо са налице всички елементи от фактическия състав, установен в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на пазарната наемна цена на недвижимия имот, съгласно § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗДС, равно на сумата 18 000 лева (9203,25 евро), доколкото определената според изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице, в обосноваността на което не възниква съмнение, е в значително по-висок размер. Що се отнася до претенцията в частта относно дължимата от ответника ТБО, то в тази част претенцията за периода 01.01.2023 - 30.11.2025 г. е доказана до сумата 231,70 лева съгласно представените писмени доказателства и заключеннието на СТЕ, а ищецът претендира по-малко – 107,37 евро. Ето защо и исковете следва да бъдат изцяло уважени, като се присъди и обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяването им (28.11.2025 г.) до плащането. По разноските: С оглед изхода от спора право на разноски има само ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите са в размера на заплатената държавна такса, внесен депозит за вещо лице, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 евро. В тежест на ответника следва да се възложат разноски в общ размер на 722,43 евро. Така мотивиран, съдът