Решение № 32 от 11.3.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 54/2026 г.

На основание чл.16, ал.7, т.1 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНВПМАС), съдът към Решение ЧНД№54/2026г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил Производството е по глава втора от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНВПМАС). Делото е образувано въз основа решение по чл.2, т.1 (Определение №1511/2025 от 16.10.2025г. на Надзорен съд в гр. Перуджа, придружено от удостоверение по приложение №1 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета, съответно чл.6 от ЗПИИСРРПОУНВПМАС, издадено от Апелативния прокурор на Апелативна прокуратура при Апелативен съд – гр. Перуджа, Италианска република срещу В. Б. С. с последен известен адрес в с.Д., общ.Д., ул.“••••••••••" № •• Удостоверението, както и съдебният акт, са придружени с превод на български език. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Кюстендил изразява становище за признаване и изпълнение на процесния съдебен акт за налагане на пробационни мерки, чрез тяхното адаптиране спрямо българския наказателен закон. Адв. А. от АК-Кюстендил, защитник на осъдения С., посочва също, че са налице законовите предпоставки за признаване на определението и адаптиране на пробационните мерки, поради което моли за произнасяне в този смисъл. Осъденият споделя становището на своя процесуален представител. Кюстендилският окръжен съд в рамките на своята компетентност, след като се запозна с приложените по делото доказателствени материали, приема за установено следното: Осъденият В. Б. С. е роден на ••••••••г. в град Д., ЕГН ••••••••••. Той е български гражданин, има постоянен и настоящ адрес в село Д., Община Д., ул. “••••••••••" № •• поради което и Окръжен съд-Кюстендил е родово и местно компетентен съд, според от чл.8 ЗПИИСРРПУНПМАС. Надзорен съд в Перуджа, Италианската република, в производство по предоставяне на алтернативна мярка вместо лишаване от свобода (пробация под надзора на пробационните служители) по молба на осъдения и съобразявайки акт за кумулиране на наказания, издаден от Апелативна прокуратура при Апелативен съд – Перуджа на 06.03.2024г., с който е определено общо наказание от 3 години и 9 месеца лишаване от свобода за престъпления сред които – 1. кражба, извършена в съучастие при утежнени обстоятелства и 2. Кражба, опит за кражба, извършена в съучастие при утежнени обстоятелства е постановено процесното определение №1511/2025 от 16.10.2025г., с което на осъдения В. Б. С., ЕГН •••••••••• се предоставя пробационна мярка, изпълнявана под надзора на пробационните служители за срок, равен на остатъка от наказанието за изтърпяване (3 години и 9 месеца лишаване от свобода) и е постановено, че по време на изпълнението осъденият е длъжен да спазва следните предписания: а) задължен е да поддържа постоянен адрес в гр. Д., с. Д., ул. „•••••••••••" № ••, като не променя местоживеенето си без предварително разрешение на компетентния съдебен орган на изпълняващата държава; б) да не напуска територията на община Д. без предварително разрешение на компетентния съдебен орган на изпълняващата държава; като от настоящия момент му се разрешава да напуска общината единствено с цел упражняване на трудовата дейност, посочена в т. “в“); в) да продължи да упражнява трудова дейност като нает работник в дружество “••••••••“ООД, със седалище в гр. П., местност «••••••», като незабавно уведомява компетентния полицейски орган в изпълняващата държава за всяка промяна на трудовата дейност и/или мястото на работа; г) да поддържа коректно поведение в семейството; д) да се явява веднъж седмично пред компетентния полицейски орган за осъществяване на контрол в държавата по изпълнение; е) да не притежава и да не носи оръжие или предмети, годни за нанасяне на телесна повреда; ж) да не притежава и да не употребява наркотични вещества, както и да не злоупотребява с алкохол; з) да не посещава и да не приема в жилището си лица с криминално минало; и) да поддържа редовен контакт с пробационните служители, териториално компетентни в изпълняващата държава; й) в случай на спешна хоспитализация или други неотложни обстоятелства, осъденият е оправомощен да се придвижи до съответните лечебни заведения, като незабавно уведомява компетентния полицейски орган за осъществяване на контрол в изпълняващата държава. При извършване на проверка по същество настоящият съдебен състав приема, че са налице условията за признаване и изпълнение по чл.14 ЗПИИСРРПУНПМАС, поради следното: Съдебният акт, изпратен за признаване и изпълнение от Р.Италия, държава-членка на Европейския съюз, се отнася за деяния, които съставляват престъпления и по българското законодателство – квалифицирани кражби. С. има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, местоживеене на територията на страната и се е върнал в нея, с което са се изпълнили изискванията, посочени в чл.14, ал.3 ЗПИИСРРПУНПМАС за признаване на изпратения съдебен акт. Не са налице основанията за отказ, посочени в чл. 15, ал. 1, т. 1 до т. 13 от ЗПИИСРРПУНПМАС, доколкото представеното удостоверение по чл.6 от посочения е пълно и е налице съответствие между него и съдебния акт. На следващо място, Република България е държавата, чийто гражданин е осъденото лице, в която то има местоживеене, като съответно се намира на нейна територия и лицето изрично в съдебно заседание заяви, че желае да изтърпи наказанието в България. Изпратеното за признаване и изпълнение определение се отнася до мерки, за които липсват изразени от Република България резерви или декларация, относно упражняване на надзор. Признаването и упражняването на надзор върху пробационните мерки не е в противоречие с принципа "ne bis in idem". Престъпленията, за които е осъден С. са наказуеми и по българския Наказателен кодекс. Изпълнението на определеното общо наказание не е погасено по давност. Осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство и е пълнолетно. По едно от осъжданията С. не се е явил лично в хода на съдебния процес, но е бил призоваван и уведомяван лично за съдебния процес, включително и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви, като съответно е бил и представляван от защитник. Наказанието не съдържа медицинско или терапевтично лечение, върху което Република България да не може да упражнява надзор. Наложените пробационни мерки са с продължителност повече от шест месеца. Изпратеният съдебен акт се отнася за престъпления, извършени в Република Италия. Съдът счита, че по делото не са налице и основания за отлагане признаването на съдебния акт, по чл.16, ал.5 ЗПИИСРРПУНПМАС. В обобщение настоящият съдебен състав на Окръжен съд - Кюстендил намира за налични основанията за признаване на изпратения съдебен акт на държава-членка на Европейския съюз и следва да бъде постановено неговото признаване и изпълнение, като се определи, включително и чрез адаптиране, съдържанието на пробационните мерки. По естеството си наложените пробационни мерки, като алтернативна санкция вместо лишаване от свобода, съставляват наказанието "пробация" по смисъла на чл.37, ал.1, т.2 НК, представляващо съгласно чл.42а, ал.1 НК "съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно". С оглед изискванията на чл.5, ал.2 ЗПИИСРРПУНПМАС, изпълняващият съд е задължен да съблюдава изискването за максимално съобразяване с наложената в издаващата държава мярка. Съобразявай предвидените в българския наказателен кодекс пробационни мерки и в частност максималната им продължителност (три години) и вземайки предвид характеристиките на наложените процесни такива, съдът прие, че след адаптиране към българското законодателство по отношение на С. следва да бъдат определени следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 3 НК: а) „задължителна регистрация по настоящ адрес“, представляваща явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от три години; б) „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от три години и в) „ограничения в свободното придвижване“ за срок от три години, като налага забрана за напускане на населеното място за повече от 24 часа без разрешение от пробационния служител или прокурора. По изложените съображения съдът постанови решението си.