Решение № 211 от 5.7.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 17/2024 г.

Производството е продължило с участието на Т. Х. П. и О. Т. П. като ответници. Последните не са оспорили обстоятелството, че са родственици по низходяща линия (баща и син). Безспорно е между страните, че с решение №75 от 10.12.2022г., постановено по търг. дело №48/2022г. на Окръжен съд - Търговище, е обявена неплатежоспособността на „П. транспорт” ЕООД /н./, определена е началната дата – 01.01.2022г., открито е производство по несъстоятелност, търговецът е обявен в несъстоятелност на основание чл.630, ал.2 ТЗ, прекратена е дейността му, прекратени са правомощията на органното му представителство и е назначен временен синдик. В производството не се спори и относно извършването на прехвърлителната сделка от 13.04.2022г., с която първият ответник О. Т. П. се е разпоредил с дружествените си дялове в „Ентер Груп“ ООД в полза на неговия баща – втория ответник Т. Х. П.. Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна: Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба. В изпълнение на задължението си да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт (т. 5 от мотивите на ТР №1/2013г., на ОСГТК, на ВКС), въззивният съд с определение №81/02.02.2024г. е дал такива указания на ищеца. Конкретизирано е, че искът по чл.135 ЗЗД се предявява от несъстоятелното дружество „П. транспорт” ЕООД /н./ като кредитор на ответника О. Т. П., чрез А. Н. Н. в качеството на синдик на дружеството. Съгласно чл.658, ал.1, т.7 ТЗ синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжникът - чл.658, ал.1, т.6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални права. Синдикът разполага и с правото да предявява отменителните искове по Търговския закон (ТЗ), целящи попълване на масата на несъстоятелността. Предоставената му от закона възможност по чл.649, ал.1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент. Искът по чл.135 ЗЗД има правни последици, сходни с тези на отменителните искове по ТЗ, но разпоредбата на закона сочи изрично носителя на материалното право, който е и лицето, разполагащо с процесуална легитимация за предявяването му. Възможност на предявяване на иска по чл.135 ЗЗД от синдика, в това му качество, не е уредена и в ТЗ, в който изрично са изброени исковете, които могат да бъдат предявени от синдика. Суброгацията в правата на кредиторите и следователно процесуалната субституция не е допусната изрично от ТЗ, поради което правото на иск не би могло да произтича и от разширителното тълкуване на разпоредбите на чл.135 ЗЗД и на чл.658, ал.1 ТЗ (така определение №58 от 20.07.2009г. постановено по ч.т.д. №358/2008г., на I т.о., тк, на ВКС). Нормата на чл.649, ал.3 ТЗ предвижда възможността, освен исковете по чл.645, чл.646 и чл.647 ТЗ, да бъде предявен и иск по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, но определя единствено изключение от общите правила за подсъдността, като не въвежда нова, различна активна легитимация от предвидената в ЗЗД. С оглед горното и като съобразява представената пред въззивния съд уточнителна молба на ищеца нередовностите по сезирането са отстранени и инициираното от ищеца „П. транспорт” ЕООД /н./, представлявано от синдика, исково производство е допустимо. Възраженията във въззивната жалба са сведени до правните изводи на първоинстанционния съд. Между страните не е налице спор по фактическите положения, установени в производството. Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл.269 изр. второ ГПК. За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД, следва да бъдат доказани следните две обективни и една субективна предпоставки: 1) ищецът да има качеството кредитор на ответника – прехвърлител; 2) извършена увреждаща кредитора сделка; 3) знание (съзнаване) на увреждането от страна на прехвърлителя. Ако сделката, чиято относителна недействителност се твърди, е възмездна се изисква знание за увреждане и у приобретателя на имуществото като в определени хипотези на особена свързаност законът е въвел презумпция за знание (чл.135, ал.3 ЗЗД). Предпоставките са кумулативно предвидени, което означава, че липсата на която и да е от тях води до отхвърляне на иска. В практиката на ВКС, израз на която са решение №131 от 16.06.2014г. по гр.д. №4996/2013г. на ВКС, ГК, III г. о. и решение №165 от 19.05.2016г. по т. д. №883/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., се приема, че наличието на изискуемата материалноправна предпоставка - ищецът, предявил иск по чл.135, ал.1 ЗЗД, да е кредитор с неудовлетворено вземане, е въпрос, касаещ основателността, а не допустимостта на предявения иск. В конкретния случай се атакува сделка, с която О. Т. П. прехвърля дружествените си дялове в „Ентер Груп“ ООД на своя баща Т. Х. П.. Твърди се, че „П. транспорт” ЕООД /в несъстоятелност/ има вземане спрямо О. Т. П. в общ размер на сумата от 923 835 лв., която е формирана като сбор между сумата от 470 000 лв., за които се твърди, че О. Т. П. незаконно е присвоил, и сумата от 453 835 лв. - налични по банкови сметки на дружеството парични средства, които са изтеглени без основание от същото лице и са преведени по негови сметки. Тези действия са извършени от О. Т. П. в качеството му на управител на несъстоятелното дружество. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че за тези суми следва да бъде ангажиран управителя и търсена управленската му отговорност пред дружеството. Тези основания се поддържат и в уточнителната молба, подадена по реда на чл.129, ал.2 ГПК пред въззивния съд, и се уточнява, че задължението на управителя се установява от извършена през 2019г. финансова ревизия на дружеството. Отново е пояснено, че сочените суми са присвоени от управителя неправомерно, като за извършените тегления на парични средства от сметки на дружеството не са представени отчетни счетоводни документи. Тъй като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане като вземе предвид всички обстоятелства от значение за правната му квалификация, то и в рамките на въведените твърдения за факти, въз основа на които се обосновава качеството кредитор на ищеца следва да се произнесе съдът. Макар и възникването на правото по чл.135 ЗЗД да не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила решение и правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора, да не са предмет на делото по Павловия иск, то съдът следва да изхожда от положението, че вземането съществува, само ако то произтича от твърдените от ищеца факти. В случая, за да се иска да се обяви за недействително спрямо дружеството прехвърлянето на дялове, които неговият едноличен собственик и управител притежава в друго, трето дружество, като това действие се смята за увреждащо, следва несъстоятелното дружество да е кредитор и да се атакува сделка на негов длъжник, която го уврежда, като синдикът, съгласно чл.658, ал.1 т.7 ТЗ осъществява представителството на дружеството в процеса. В исковата молба не са наведени твърдения и в производството не са представени доказателства за вземането, което „П. транспорт” ЕООД /н./ притежава спрямо О. Т. П., неговото възникване, ликвидност и изискуемост. Според ищеца, понеже с действията си О. Т. П. е увредил дружеството, то следва да се потърси неговата отговорност за теглене на суми, налични в касата на дружеството и в негови банкови сметки. Следва да се отчете обстоятелството, че по своята правноорганизационна форма дружеството е ЕООД, О. Т. П. е едноличен собственик на дяловете в това дружество и същевременно е негов управител. Управителят е орган на дружеството по чл.135, ал.1, т.2 ТЗ. Увреждащите действия, които се твърдят, се коренят на плоскостта на отношенията между едноличното дружество и неговият органен представител. Имуществената отговорност на управителя произтича от съществуващите между него и капиталовото дружество два вида правоотношения - договорно и органно, тя е специална и се отнася само до хипотези на ООД. Поради това, че правоотношението между дружеството и управителя е органно, законодателят е овластил дружеството в лицето на върховния му орган да вземе решение за предявяване на иск за обезщетение срещу управителя поради неизпълнение на задълженията му по договора. Специалната имуществена отговорността на управителя е договорна, а не деликтна и съставлява обезщетение за неизпълнението на договора за възлагане на управление. Няма пречка отговорността на управителя спрямо дружеството да бъде ангажирана и на деликтно основание (напр. при длъжностно присвояване), в който случай приложими биха били правилата на непозволеното увреждане. Предоставените с чл.658 ТЗ правомощия не превръщат синдика в орган на длъжника и негов законен представител на длъжника и не изключват правомощията на органите на дружеството да предприемат съответни действия за защита на неговите права и интереси в хода на висящото производство по несъстоятелност, включително при постановено решение по чл.711 ТЗ – аргумент от чл.635, ал.3 ТЗ. Законът е възложил на ОС, като върховен орган на дружеството, правото и задължението на едновластна преценка дали да търси или не имуществените последици от договорното и органно неизпълнение на задълженията на неговия управител (в т. ч. и бивш); В неговата изключителна компетентност е и възможността за опрощаване отговорността на управителя с вземане на решение по чл.137, ал.1, т.5 ТЗ дори, когато фактическият състав на деянието е осъществен. Решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ на Общото събрание на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл. 145 ТЗ и търсене на отговорността на управителя. В този смисъл е и последователната съдебна практика на ВКС - решение № 129 от 02.09.2016 г. по т. д. № 1002/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 115 от 27.11.2012 г. по т. д. № 61/2011 г. на ІІ т. о., решение № 188 от 20.12.2016 г. по т. д. № 1525/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. В случая нито се твърди, нито се установява с надлежни доказателства, че е формирана воля на юридическото лице като правен субект за търсене отговорността на физическото лице – негов управител, а както вече се посочи, вземането на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е предоставено в изключителната компетентност на ОС (едноличния собственик на капитала), неподлежаща на прехвърляне. В случая с предявения иск по чл.135 ЗЗД не се цели попълване на масата на несъстоятелността, независимо, че същият е предявен в хода на открито за ищцовото дружество производство по несъстоятелност, а се търси обезпечаване на възможността несъстоятелното дружество като кредитор да събере вземането си от свой длъжник от имущество, с което последният се е разпоредил с цел да увреди кредитора. Синдикът би могъл да предяви Павлов иск само от името на длъжника, в случаите, когато последният е кредитор и се атакува сделка или действие на негов длъжник, но не може да замества волята на неговите органи, упражнявайки правомощията им по чл.137, ал.1, т.5 и 8 ТЗ. При предявяването на иска по чл.135 ЗЗД ищецът следва да има действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, като част от фактическия състав на отменителния иск. Липсата на качеството на кредитор, което в случая не може да се изведе от твърденията в исковата молба, не може и да се презумира както с оглед факта, че управителят, чиято специална имуществена отговорността се твърди, че следва да бъде ангажирана (т.нар. „управителски деликт“) е и едноличен собственик на капитала на дружеството, така и предвид приложимостта на разпоредбата на чл.111 б.“б“ ЗЗД при определяне срока на погасителната давност за търсене на тази отговорност, води до липса на активна материалноправна легитимация на лицето, предявило иска по чл. 135 ЗЗД с последица неговата неоснователност. Поради това искът следва да бъде отхвърлен. Като е достигнал до друг краен извод и е изложил различни мотиви за неговото обосноваване, първоинстанционният съд е процедирал неправилно. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено като вместо него се постанови отхвърляне на предявения конститутивен иск. По разноските: Въззивникът не е поискал присъждане на разноски, а при този изход на спора на въззиваемия ищец не се дължат разноски. Доколкото дължимата при иницииране на исковото производствно държавна такса не е била внесена предварително, то същата следва да се събере от ищеца за сметка на масата на несъстоятелността. Същата, с оглед цената на иска, определена от стойността на атакувания с иска договор (чл.69, ал.1, т.4 ГПК), е в минималния размер от 50 лева. Дължимата за въззивното производсдтво държавна такса е внесена от въззивника. Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски апелативен