Решение № 6658 от 8.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1063/2026 г.

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба от Ц. Г. Г., [ЕГН], понастоящем в Затвора [населено място], чрез адвокат Р. Е. С., против Решение № 2175/24.02.2026 г., постановено по адм. д. № 1214 по описа за 2025 г. на Административен съд – Пловдив, XVI състав, с което съдът е отхвърлил исковата претенция на жалбоподателя, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], за заплащане на обезщетение в размер на 3 579, 04 евро /7 000 лв./ за причинени неимуществени вреди за престоя му в Затвора [населено място] във връзка с изваждането на два бр. зъба на 20.05.2025г. за периода от 20.05.2025г. до 20.06.2025г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 11.06.2025г.

Оспорващият твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на предявената искова претенция в цялост. Иска присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Ч., поддържа становище за неоснователност на оспорването и претендира присъждане на съдебни разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Ц. Г., против ГДИН - София с искане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, породени от претърпени болки и страдания вследствие на неоказване на дължимата и адекватна медицинска грижа по време на престоя му в затвора във връзка с изваждането на два бр. зъба на 20.05.2025г. Периодът, за който се претендира обезщетение е от 20.05.2025г. до 20.06.2025г., което е в размер на 7000 лв.,/3 579, 04 евро/, ведно със законна лихва от момента на подаването на исковата молба /11.06.2025г./ до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се настъпване на неимуществена вреда, в резултат на нетърпима силна болка, започнала няколко часа след изваждането на двата броя зъба на 20.05.2025г. Започнал да се образува оток, подуване и изтръпване на лицето, загуба на чувствителност и пулсиране, както и неприятна миризма от устата и непрекъснато главоболие. Сочи се още липса на енергия и апетит, отпадналост, трудност при ставане от леглото, температура, гадене и повръщане, започнали веднага след извършването на интервенцията. Твърди, че му било невъзможно да приема храна за периода от 20.05.2025г. до 05.06.2025г., като до 15.06.2025г. храненето му било силно ограничено. До 20.06.2025г. болките и страданията му продължили под лека форма.

От фактическа страна първата съдебна инстанция установила, че на 20.05.2025г. от стоматолога на Затвора Пловдив били извадени два зъба /долу в ляво/ на ищеца, след което започнал да приема болкоуспокояващи, но въпреки това усещал силна болка.

На 25.05.2025г. /неделя-ден за свиждане/, след получено обаждане от надзирателя на затвора, бил извикан зъболекаря на затвора - д-р Т./лекар по дентална медицина/ по спешност, който дошъл след около два часа. Установен бил алвеолит в устната кухина на ищеца. Установено било, че раната не била затворена и пълна с голямо количество хранителни остатъци. Същата била прочистена и му бил даден антибиотик „Клиндамицин“ и обезболяващи – Аналгин и Беналгин.

На 27.05.2025г. ищецът преминал контролен преглед при зъболекаря, който констатирал, че е налице необходимост раната да бъде зашита.

На 29.05.2025г. по лична молба от ищеца, същият бил конвоиран след издадена заповед на началника на затвора за лечение в клиника „ПРИМЕА АГПППДМ“ ООД, като след извършен контролен преглед на устната му кухина е установено, че е налице диагноза „алвеолит на челюстната алвеола на „зъб 36“. Била му поставен анестезия, извършен механичен кюретаж на зъбната алвеола, промивка с водороден пероксид и обшиване на ранените краища. Поставени били седем шева. Било му изписано да промива раната си с разтвор, съдържащ хлорхексидин и цитилпиридинхлорид за 7-10 дена. Шевовете имали способност да се резорбират в устната кухина, не било нужно тяхното сваляне. За удостоверяване на извършените процедури са представените два амбулаторни листа от 29.05.2025г. с № 251490081С06 и № 25149С068660.

По отношение на ищеца са осъществени прегледи на 11.03.2025г., 18.03.2025г., 15.04.2025г., 22.04.2025г., 13.05.2025г., 20.05.2025г., 25.05.2025г., 30.05.2025г., 02.06.2025г., 04.06.2025г., 09.06.2025г., 10.06.2025г., 11.06.2025г., 15.06.2025г. и 24.06.2025г. в денталния кабинет в Затвора Пловдив, като на 11.06.2025г. били отстранени остатъците от резорбируемия конец, използван на 29.05.2025г.

На 24.06.2025г. за последно бил посетен денталният кабинет от Г., когато било констатирано много добро общо състояние на устната кухина. Изготвен бил план за изработване на зъбни протези, но поради непристойно поведение на 17.07.2025г. и отправяне на заплахи от ищеца, видно от докладни записки от д-р Т./л.174/ и от мл. инсп. М. А. – надзирател/л.174-гръб/, както и писм. обяснения от л.св. Л. А. К. и Й. М. Ц. – назначени на длъжност санитари към МЦ в Затвора /л.175-176/, такова не било осъществено.

По дело са разпитани свидетелите С. Т. С. – лишен от свобода и съкилийник на ищеца, М. А. Г. – майка на ищеца и д-р Д. Т. – лекар по дентална медицина в Затвора Пловдив.

Свидетеля С. сочи, че през месец май 2025г., след настаняването му в шести пост, видял, че ищецът имал подуване на устни и лява буза. Получил от Г. информация, че зъбът му бил изваден, а сам лично видял как кокалът му бил оголен и казва, че е станал свидетел на липса на обърнато на ищеца внимание от страна на затворническата администрация. Твърди, че ищецът е бил извеждан от затвора за преглед за негова сметка, когато му били направени шевовете, а след завръщането си Г. не можел да се храни, изпитвал болки. Споделя, че един път на ищеца му били отказвани лекарства. Свидетелства, че две-три седмици били необходими на Г. да се възстанови.

Свидетелката Г. – майка на ищеца, разбрала за извадените два броя зъба на ищеца след негово обаждане. Последният ѝ споделил, че изпитвал болки и поискал от нея да му занесе болкоуспокояващи. Свидетелката му носела болкоуспокояващи в продължение на една седмица. Твърди, че Г. бил подут, изпитвал силна болка и не можел да се храни. Една неделя сутрин, след като синът ѝ и се обадил и ѝ казал, че умира от болки, се е свързала със Затвора Пловдив и ГДИН – София, но не е получила съдействие. Следобед същия ден ищецът отново ѝ се обадил и ѝ казал, че в затвора е отишъл зъболекар, прегледал го е, промили са го и болките му били утихнали за кратък момент. Зъболекарят казал на Г., че трябва да бъде изведен от затвора при външен специалист за преглед. Свидетелката превела пари за заплащане на прегледа, при провеждането на който на ищеца му били направени седем шева. Излага в показанията си, че около десет дена били нужни на ищеца да се възстанови от болките си, а администрацията за пръв път взела отношение едва когато зъболекарят бил извикан по спешност въпросната неделя.

Свидетеля д-р Т. знае за извършените на Г. манипулации. Твърди, че лишените от свобода посещават МЦ по утвърден график и извънредно. Общо бил извадил четири броя зъба и четири броя корена на ищеца – централни резци на горната челюст, централен и втори резец на долната челюст, което било записано в амбулаторния дневник. На 11.03.2025г. Г. за пръв път го посетил, като били изваден два зъба – горни централни резци. Д. Т. споделя, че в периода от 11.03.2025г. до 24.06.2025г. на ищеца са му били извършвани множество манипулации в устната кухина. На 20.05.2025г. била проведена и манипулацията, при която били отстранени зъб 36 и 37 и прилежащите им по два корена. По отношение на здравословното състояние на ищеца казва, че е нормално при наличие на захарен диабет и пушене на много цигари заздравяването да протича по-бавно, а рискът от развиване на алвеолит /възпаление на кост след екстракция/ се завишава. Г. пушил по две-три кутии цигари на ден. Свидетелят посочва, че е извършил своите задължения, като е дал медицински указания на ищеца по отношение на начин на хранене, пушене, престой с марля. След изваждане на корените на 20.05.2025г., на 25.05.2025г. /неделя/, след извънредно обаждане по телефона, по спешност д-р Т. отишъл в затвора, за да прегледа ищеца. Била направена промивка на раната с водороден пероксид, анестезия и кюрета, и му били дадени необходимите медикаменти. Поставена му била марля и му били дадени указания. При манипулацията била ползвана упойка. Предписани били Аналгин, Беналгин и Клиндамицин. На 29.05.2025г. ищецът бил закаран във външна клиника. Докторът от външната клиника извършил кюретаж след поставена анестезия, направил му няколко шева. На ищеца му била закупена вода за жабурене. След няколко дни ищецът отново посетил д-р Т., когато му махнал част от резорбируемия конец. Впоследствие още два–три пъти ходил в кабинета, като било констатирано много добро общо състояние.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от представените по делото: становище от д-р Ж. П. за Ц. Г. Г. – директор на МЦ в Затвора Пловдив, ведно с копие от амбулаторен дневник; копия от амбулаторни листове за проведени прегледи във външни здравни заведения и лаборатории; копия от медицински бележки; резултати от проведени изследвания; декларация за прекратяване на гладна стачка от 17.01.2025г.; докладна записка за извършена проверка относно арогантно поведение; Справка от д-р Д. Т. за извършвани от ищеца посещения; два броя декларации от 03.06.2025г. от И. Г. Т. и С. Т. С. – съкилийници на ищеца; картон за извършено изследване от частна клиника, изготвен от д-р Ц. Д. ведно с два броя амб. листа, както и докладна записка и писмени обяснения за проявено грубо отношение на 15.07.2025г.

При така установената фактическа обстановка първата съдебна инстанция достигнала до извод, че затворническата администрация е изпълнила задължението си за осигуряване на дължимата медицинска помощ на ищеца. Осигурени били многократни прегледи за процесния исков период, извършвани са консултации, манипулации, предоставяни са многократно медикаменти. Не се установило незаконосъобразно бездействие на ответника, свързано с неосигуряване на адекватна и навременна медицинска грижа. Г. не е подавал молби, във връзка с които да не е осигурявана медицинска грижа. Недоказано остава да е било налице състояние на ищеца, за което да не е получена спешна медицинска помощ.

Съдът не е кредитирал показанията на свидетеля С. в частта, с която се посочва, че на ищеца не му е обръщано внимание, тъй като това твърдение изхожда от лице, което не е медицински специалист и се явява изолирано от съвкупния доказателствен материал.

Съдът е приел, че не се доказва незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Пловдив по отношение на твърденията за претърпени болки и страдания вследствие на неоказване на дължимата и адекватна медицинска грижа по време на престоя на ищеца в затвора във връзка с изваждането на двата броя зъба на 20.05.2025г.

IV. От правна страна.

7. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Действително е разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС законодателят е установил презумпцията за настъпване на неимуществени вреди до доказване на противното в производствата, уреждащи отговорността на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията. За да се приеме, че действително са настъпили вреди, необходимо е да е налице нарушение на забраните по чл. 3 от ЗИНЗС.

Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и липсата на указано медицинско обслужване. Установяването от ищеца на този факт би обосновало извод, че е налице нарушение, което е основание за настъпването на твърдените неимуществени вреди.

Нормата на чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода, а съгласно чл. 134, ал. 1 от ЗИНЗС денталната помощ се осъществява и в медицинските центрове.

Според чл. 135, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания.

Правилото на ал. 2 от същ. норма предвижда изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода да се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център.

Според чл. 137, ал. 1 ЗИНЗС, при несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗИНЗС на всеки лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови имунизации и реимунизации.

Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда лишените от свобода, пожелали медицински преглед, да се приемат от лекар в срок до 24 часа.

От събраните по делото доказателства не се установява администрацията на Затвор – Пловдив да е допуснала нарушение на което и да е от посочените по - горе задължения, поради което се явява успешно оборена тезата на ищеца за извършени нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС от страна на длъжностни лица при ГДИН. Извършените от ГДИН действия, в случая са били насочени към изпълнението на целта по чл. 128 от ЗИНЗС за създаване на условия за опазване на физическото здраве на лишения от свобода ищец.

След като не се установява незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Пловдив по отношение на твърденията за претърпени болки и страдания вследствие на неоказване на дължимата и адекватна медицинска грижа по време на престоя на ищеца в затвора във връзка с изваждането на двата броя зъба на 20.05.2025г., правилно и законосъобразно първата съдебна инстанция е счела исковата претенция за недоказана.

Горното налага да се приеме, че в обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

V. По съдебните разноски.

8. По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХXI състав,