Решение № 204 от 28.5.2026 г. на Районен съд - Габрово по дело № 48/2025 г.

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК. Образувано е по предявен от В. К. И., ЕГН ••••••••••, починал в хода на производството и заместен от наследника си по закон И. В. К.а, ЕГН •••••••••• срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113, със седалище гр. София, осъдителен иск за заплащане на сумата 4601.63 евро /с равностойност 9000 лева/ в обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от увреждане на здравето му при ПТП, настъпило на 01.11.2024 г., заедно със законната лихва от датата на уведомяването от застрахователя за настъпването на застрахователното събитие - 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба В. К. И. твърди, че на 01.11.2024 г. като водач на лек автомобил Форд", модел „Фокус" с peг. № ЕВ 2278 АТ, в гр. Габрово на ул. "Доктор Василиади" до Автогара Габрово, участвал в пътно – транспортно произшествие, като влязъл в контакт с ППС марка „HIDROMEK НМК 102В" с peг. № ЕВ 03076, управляван О. С. Т., в резултат на който получил мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма, съпроводена с психично разстройство от претърпеният инцидент. Виновният за причиненото ПТП водач бил страна по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника, който изплатил извънсъдебно сумата от 1000 лева от първоначално претендираното застрахователно обезщетение в размер на 10000 лева. С оглед изложеното ответникът следвало да репарира причинените неимуществени вреди с престиране на сумата 9000 лева, ведно с лихвата за забава върху претендираната сума от датата на уведомяването от застрахователя за настъпването на застрахователното събитие – 08.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В отговор на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и наличието на причинно-следствена връзка с твърдените вреди. Релевира възражение за съпричиняване на вредите в резултат на противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил Форд „Фокус", който е намалил рязко скоростта без да е било необходимо и без да се е убедил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Твърди се, че претендираното обезщетение за неимуществените вреди не съответствало на съдебната практика, както и на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД. Оспорва и началния момент от който се претендира заплащане на лихва за забава. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното: От представения констативен протокол за ПТП № 2024-1034-50979 от 01.11.2024 г. на Н. Х., мл. автоконтрольор при РУ на МВР- Габрово, се установява, че на посочената дата – 01.11.2024 г. около 11.10 часа е настъпило пътно транспортно произшествие между ППС „HIDROMEK НМК 102В" с peг. № ЕВ 03076 и лек автомобил марка Форд", модел „Фокус" с peг. № ЕВ 2278, в управляван от В. К. И.. В протокола е отразено, че В. К. И. е пострадал при произшествието, като получил мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му – настъпилото ПТП и обстоятелството, че водачът на ППС „HIDROMEK НМК 102В" с peг. № ЕВ 03076 представил полица за застраховка „Гражданска отговорност” № BG/07/124002039218, валидна към датата на произшествието, сключена с ответника ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 121265177. По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП, протоколът няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение на съставителя му, поради което и съдът не е обвързан от извода на административния орган, а механизмът е елемент от предмета на доказване в производството. От представената по делото преписка се установява, че на 08.11.2024 г. В. К. И. е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, по което е образувана застрахователна преписка по щета № 1500126531/08.11.2024 г., като с уведомително писмо № 07-216/2/19.11.2024 г. застрахователят е определил на В. К. И. да бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева. Не е спорно между страните и от месечно извлечение по разплащателна сметка към 31.12.2024 г., издадено от „Банка ДСК“ АД се установява, че на 18.12.2024 г. ответното дружество заплатил извънсъдебно сумата 1000 лева -застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца. В производството са представени медицински документи, които са взети предвид при изготвяне на заключението на съдебно-медицинската експертиза, поради което и съдът, като неразполагащ с необходимите специални знания, не ги обсъжда. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът цени като компетентно дадено и съответно на събраните писмени доказателства, се установява, че В. К. И. в резултат на настъпилото на 01.11.2024 г. ПТП, е получил следните увреждания: контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение. Имал е описани в медицинската документация оплаквания от главоболие и световъртеж, болки в гърдите, главата и шията. Не са описани външни увреждания. Пострадалият е прегледан в Спешно отделение и същия ден е приет за болнично лечение в Хирургично отделение за три дни. Извършени са диагностични и лечебни процедури, като терапията е за мозъчното сътресение с Манитол, Рингер и Аналгин, Уримил (добавка за периферната нервна система), плюс поддържаща терапия за хроничните му и съпътстващи заболявания от артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, улцерозен колит (заболяванията са описани в друга медицинска документация в болницата). Не са посочени медикаменти за домашен прием след изписването, предписан е хигиенно-диетичен режим. Обичайният срок на възстановяване след мозъчно сътресение е до около 3-4 седмици. Възстановителният процес по време на ранния период (болнично лечение) е съпроводен с болки - по травмираните места, главоболие. Впоследствие е възможна поява на болки, по време на общия възстановителен период. Не е налице медицинска документация за този по-късен период. Относно механизма на ПТП показанията на св. Т. са взети предвид при изслушване на заключението на авто-техническа експертиза. От заключението на изслушаната авто-техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите доказателства по делото, се установява, че на 01.11.2024 г., около 11.10 часа, в гр. Габрово на ул. „Д-р. Н. Василиади" пред входа за „Автогара", лек автомобил „Форд Фокус" с peг. № ЕВ 2278 АТ управляван от В. К. И. и ППС „HIDROMEK НМК102В" с peг. № ЕВ 03076, собственост на „Инфра Прострой" ООД управляван от О. С. Т. изчакват на червен сигнал на светофарната уредба. След светване на зелен сигнал двете превозни средства потеглят, като водачът на лек автомобил „Форд Фокус" спира за да пропусне излизащ от Автогара Габрово автомобил, водачът на ППС „HIDROMEK НМК102В" отклонява вниманието си и достигайки скорост от около 8,0 км/ч. = 2,22 м/с., не възприема своевременно спирането на лекия автомобил, след възприемане на спрелия автомобил предприема спиране на по-късен етап и следва удар в задната врата в основата на задното стъкло на лек автомобил „Форд Фокус" и предната кофа на ППС „HIDROMEK НМК102В", при което е пострадал водачът на лекия автомобил И.. Съгласно заключението лек автомобил „Форд Фокус" с peг. № ЕВ 2278 АТ в момента на удара е неподвижен, като в материалите няма достатъчно данни за определяне на скоростта му преди началото на спиране. Скоростта на движение на ППС „HIDROMEK НМК102В" с peг. № ЕВ 03076 е около 8,0 км/ч. = 2,22 м/с., скоростта на ППС „HIDROMEK HMKI02B" в момента на удара е около нула и съответства на показанията на водача Т. за натискане с кофата на превозното средство при наклоняване на машината при спирането. Опасната зона за скоростта на движение на ППС „HIDROMEK НМК102В" с peг. № ЕВ 03076 е - 3,02 м., времето за изминаване на опасната зона е - 1,52 сек. Съгласно заключението ПТП е предотвратимо от водача па ППС „HIDROMEK HMKI02B" с peг. № ЕВ 03076, при неотклоняване на вниманието и навременно възприемане на спирането на лек автомобил „Форд Фокус". Вещото лице, изготвило заключението на САТЕ посочва, че в материалите поделото няма данни за рязко намаляване на скоростта от страна на водача на лек автомобил „Форд Фокус" с peг. № ЕВ 2278 АТ. В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Петьо И. Петков, показанията на който съдът кредитира като последователи, незаинтересовани и основани на личните му възприятия и въз основа на които приема, че от претърпяното ПТП В. К. И. няколко седмици се оплаквал от световъртеж, главоболие и гадене и изпитвал страх да шофира автомобил. Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите не установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск. Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, което означава, че основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГОА“, сключена между делинквента и ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач, причинил произшествието фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника. Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от пораждащия съдебно предявеното материално право на вземане, фактически състав. Безспорно е, че между ответника и трето за спора лице към датата на настъпване на ПТП е съществувало правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, със съдържание задължението на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД да покрие отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание – чл. 477 КЗ. В този смисъл, не се твърди, нито се установява водачът О. Т. да е установила фактическа власт върху ППС „HIDROMEK НМК102В" с peг. № ЕВ 03076, в нарушение на правните норми, ето защо същата е имала качеството застраховано лице. Установяват се и елементите от фактическия състав на деликта. В резултат на поведение на О. С. Т., осъществено при управлението на ППС марка „HIDROMEK НМК 102В" с peг. № ЕВ 03076, предприето в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДП, която норма предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, е произтекъл контакт между ППС марка „HIDROMEK НМК 102В" и автомобил Форд „Фокус", управляван от В. К. И., от който са настъпили неблагоприятни изменения в правната му сфера – увреждане на здравето му. Осъществяването на деликта ответникът е признал и с факта на извънсъдебно изплащане на обезщетение за причинените на В. К. И. неимуществени вреди. Пряката причинна връзка между поведението на водача О. С. Т. и вредите е установена чрез кредитираното заключение на съдебно-медицинската експертиза. Неимуществените вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му - обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл.28 КРБ. Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение. Предвид обстоятелството, че увреденото благо – здраве е неоценимо в пари, претърпените вреди са неимуществени – не подлежат на точна парична оценка и съответно размерът на дължимото обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД, следва да бъде определен по справедливост от съда. Съдът приема, че за справедливото възмездяване на неблагоприятното засягане на здравето, резултат от настъпилото ПТП и с оглед внезапно предизвикания краткосрочен стрес, периода, през който са понасяни болките и страданията (около 3-4 седмици), както и липсата на остатъчни неблагоприятни последици, следва да бъде престирана сума в размер на 2300 евро, която би била адекватна и в справедливо обезщетение на претърпените вреди. При извод за частична основателност на предявения иск, съдът следва да разгледа възражението на ответника за съпричиняване на вредите в резултат на рязко намаляване на скоростта. Възражението е неоснователно. Съгласно решение № 71 от 14.07.2016 г. по т. д. № 1241/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. При липса на доказан принос на увреденото лице и то при условие на пълно и главно доказване, приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е недопустимо. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/ - изрично в този смисъл: решение № 151 по т.д. № 1140/2011 г. на ІІ т.о., решение № 169 по т.д. № 1643/2013 г. на ІІ т.о., решение № 166 по т.д. № 60/2013 г. на ІІ т.о., решение № 99 по т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и др.. В случая от събраните по делото доказателства и заключението на САТЕ не се установи от страна на водача на лек автомобил „Форд Фокус" с peг. № ЕВ 2278 АТ да е било предприето рязко намаляване на скоростта, което поведение да е елемент от причинно-следствената верига, довела до настъпване на процесното ПТП, поради което релевираното възражение за съпричиняване не може да бъде уважено. Извършеното обаче извънсъдебно плащане на сумата 1000 лева /511.29 евро/ е произвело частичен погасителен ефект и затова счетеното от съда за справедливо обезщетение на причинените неимуществени вреди в размер на 2300 евро следва да бъде намалено с вече престираната сума. Следователно, предявеният иск за възмездяване на неимуществените вреди е доказан за размера от 1788.71 евро, като за разликата до пълния предявен размер от 4601.63 евро следва да бъде отхвърлен. Върху установената дължима главница, ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице – 08.11.2024 год. до окончателното изплащане. /Така решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о., решение № 50106 от 03.11.2022 г. по т. д. № 1865/2021 г. на ВКС, І т. о., решение № 60112 по т. д. № 122/2020 г. на ВКС, І т. о., решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. № 1191/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 228 от 31.07.2025 г. по т. д. № 2154 / 2024 г. на ВКС, II т. о./ С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от иска. Ищецът доказва разноски в размер на 700 евро – платено адвокатско възнаграждение, от която сума следва да му се присъдят 272.10 евро, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът доказва разноски в размер на 460.17 евро, представляващи внесен депозит за възнаграждение вещо лице по САТЕ и за призоваване на свидетел в общ размер от 306.78 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 153.39 евро, от която сума следва да му се присъдят 281.30 евро, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС Габрово сумата от 151.05 евро, представляваща разноски за производство за държавна такса и за възнаграждение за вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, съобразно уважената част от иска. При тези мотиви, съдът