Решение № 8750 от 6.10.2026 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1317/2026 г.

Производството е по реда на глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл. 36 ал. 9 от ЗДАНС.

Образувано е по жалба на А. А. Р. от [населено място], [жк], [адрес], ап. 103, чрез адвокат Д. П. със съдебен адрес – [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 4, ап. 29, срещу решение за отказ за предоставяне на данни (Отказа, Решението) рег. № КА-751/11.05.2026 година на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС, Агенцията).

С оспорения акт ответникът е отказал да предостави по молба вх. № ВН-32-1423/27.04.2026 година на жалбоподателя събирана и съхранявана от ДАНС информация, класифицирана като „държавна тайна“, поради възникване на опасност за нейното опазване, за разкриване на източниците на информацията и на негласните методи и средства за нейното събиране, както и защото нейното предоставяне би накърнило изпълнението на задачите на Агенцията, определени със закона.

В жалбата се заявява, че Р. живее и работи от 2011 година в България, като от 2016 година е получила разрешение за постоянно пребиваване, че е майка на две деца, които учат в Република България и работи по трудов договор в българско търговско дружество. Посочва се, че тя е подала молба за придобиване на българско гражданство, че през 2023 година Съветът по гражданството при Министерство на правосъдието (Съвета) е уважил нейната молба за придобиване на гражданство, в резултат на което тя се е освободила от руското си гражданство през септември 2024 година, но през декември 2024 година на интернет страницата на Съвета е било публикувано ново съобщение, че молбата  за гражданство не се уважава, поради „отрицателно становище на ДАНС“. Описва се настоящото правно положение на Р. – лице без гражданство, без възможност да се разпорежда с имуществото си, да сключва договори, да работи, да пътува. Жалбоподателят оспорва законосъобразността на Отказа като се позовава на Регламент (ЕС) 2016/679 и твърди, че ограничаването на правото на достъп до информация за обработването на лични данни е допустимо само при строго необходими и пропорционални основания, каквито в нейния случай липсват. Позовава се и на чл. 37а от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Заявява, че нейното поведение никога не е създавало опасност за националната сигурност на България и това я е мотивирало да разбере мотивите на ДАНС за издаване на отрицателно становище. Поддържа, че в Отказа не са изложени фактически мотиви, от които да бъде направен извод, че предоставянето на исканата информация би довело до застрашаване на националната сигурност, т.е. административният акт е немотивиран, както и че ответникът не е извършил преценка за надделяващ обществен интерес от разкриване на информацията. Оспорва липсата на конкретни мотиви в Отказа относно характера на информацията, която е била събирана за нея, както и за основанията за нейното класифициране по ЗЗКИ. Твърди, че първоначалното становище на Съвета е било издадено въз основа на положителен акт от ДАНС и това обстоятелство е създало правни очаквания, довели до необратими действия – нейният отказ и освобождаване от руско гражданство, което в момента я поставя в тежко правно и фактическо положение на лице без гражданство. Претендира се отмяна на Отказа и присъждане на разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Представя преписката, Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с доказателствата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, релевантна за конкретния спор.

С молба вх. № ВН – 32 – 1723/27.04.2026 година (лист 31 - 32) до председателя на ДАНС, А. Р. е описала обстоятелствата по кандидатстването си за българско гражданство и освобождаването си от руско гражданство, посочила е че по отношение на нея е имало първоначално положително становище от Съвета, както и че към декември 2024 година е имало ново становище, въз основа на отрицателно становище от Агенцията. Цитирала е чл. 36 ал. 4 от ЗДАНС и чл. 15 ал. 1 от Общ регламент относно защита на личните данни, т. нар. Регламент (ЕС) 2016/679, и е поискала следната информация:

1. Предоставяне на достъп до становища на ДАНС в процедура по кандидатстване за придобиване на българско гражданство от страна на А. А. Р., в следствие на което е образувана преписка за вх. № 15969/2021.

2. Обработвала ли е ДАНС информация за А. А. Р.. Каква по характер е тази информация. Каква е целта на обработката. Категорията получатели, на които тази информация е разкривана. Източникът на данните, началната дата на въвеждането им. Отпаднало ли е основанието за обработката им и ако е – кога.

3. Предоставяне на достъп до отнасящи се до А. А. Р. лични данни, обработвани в информационните фондове на ДАНС, събрани без нейно знание.

4. В случай, че ДАНС ползва/е ползвала информация от фондовете на Министерството на вътрешните работи по реда на чл. 31 от ЗДАНС и Инструкция № 3261 от 21.12.2011 година за достъпа на ДАНС до информационните блокове на МВР – предоставяне на справка за това какви данни са използвани, кога и за какви цели.

5. Предоставяне на достъп до друга по характер информация, в случай че ДАНС обработва такава.

С оспореното Решение председателят на ДАНС е отговорил поотделно на всяка точка от заявлението на Р..

По въпрос № 1 ответникът е описал реда за придобиване на българско гражданство и участието на Агенцията в този процес със становище, след извършване на проверка, като е посочил, че в закона не съществува задължение за ДАНС да предоставя на кандидатите за гражданство становищата си, както и че конкретно исканата от Р. информация е класифицирана информация – държавна тайна, съгласно т. 3 от раздел втори на приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ.

По въпрос № 2 и въпрос № 3 ответникът е посочил, че ДАНС осъществява множество дейности, регламентирани в законодателството, самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи като, на основание чл. 34 ал. 2 от ЗДАНС, обработва лични данни при изпълнение на функциите си, без да е необходимо да изиска съгласието или знанието на лицата, чиито данни се обработват, съответно – съхранява данните по реда и в сроковете, определени с Наредба № I-4/22.10.2019 година за реда за обработване на лични данни в Държавна агенция „Национална сигурност“.

По въпрос № 4 от заявлението ответникът е цитирал чл. 31 ал. 1 – 2 от ЗДАНС и е посочил, че достъпът на Агенцията до данните в информационните масиви на МВР се урежда с Инструкция № 3261/21.12.2011 година, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС, на основание чл. 31 ал. 3 от ЗДАНС. Посочил е, че така зададеният въпрос по същество се отнася до придобиването на данни от информационните фондове на МВР и ДАНС не може да се произнесе по искането, а данните, съдържащи се в масивите на Агенцията се използват за защита на националната сигурност и не се препредават, на основание чл. 35 ал. 3 от ЗДАНС, с изключение на изрично предвидени случаи.

По въпрос № 5 от заявлението ответникът е приел, че искането е формулирано твърде общо, като няма яснота относно вида на поисканата информация и не би могло да се направи преценка какъв е нейния характер, относима ли е тя към информацията, поискана с предходните въпроси, респективно – по какъв ред да бъде предоставена, затова е невъзможно ДАНС да се произнесе (конкретно) по този въпрос.

Като краен резултат, на основание чл. 36 ал. 7 от ЗДАНС и чл. 11 ал. 1 от Наредба № I-7/13.07.2009 година за реда за достъп до информационните фондове на ДАНС, председателят на ДАНС е отказал предоставянето на информацията, поради възможност от възникване на опасност за опазване на информацията, класифицирана като „държавна тайна“, и за разкриване на източниците на информацията и негласните методи и средства за нейното събиране, както и защото предоставянето на тези данни би накърнило изпълнението на определените по закон задачи на органите на Агенцията (лист 23 – 29 и приложената електронна преписка).

В отделен секретен том С-5/2026 година към настоящото дело са представени обезличена справка от ДАНС и становище, изготвени преди обжалвания административен акт, като в становището е посочено фактическото основание за отрицателното становище на Агенцията по молбата на жалбоподателя за придобиване на българско гражданство.

Обстоятелствата по делото, за които са представени писмени доказателства относно свързаните с периода на пребиваване на Р. в България придобивания на недвижими имоти в страната, на полагане на труд по трудово правоотношение, на освобождаване от руско гражданство, както и с обучението на нейните деца в български учебни заведения, са ирелеватни на конкретния правен спор, свързан с изричния писмен отказ на председателя на ДАНС да предостави информация за данните от живота на жалбоподателя, и източниците на тези данни, събрани и обработвани от Агенцията, които са дали основание за последното отрицателно становище по искането за придобиване на българско гражданство.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима. Тя е подадена от страна, активно легитимирана да оспорва акта, в законоустановения срок по чл. 149 ал. 1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 36 ал. 5 от ЗДАНС и в предвидената мотивирана писмена форма - чл. 59 ал. 2 от АПК. Изложени са фактическите обстоятелствата, които са послужили на ответника да формира своето волязизявление. Не е допуснато нарушение по чл. 146 т. 2 от АПК, което да е препятствало жалбоподателя да разбере воляизявлението на органа и да организира и проведе правото си защита, а същевременно с това не е и затруднена възможността на съда да упражни контролните си правомощия по отношение законосъобразността на акта.

Мотивирането на акта следва да бъде разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване правото на защита и правото на участие в административния процес, съответно до отмяна на издадения акт. В хода на административното производство не са допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя. Административният орган е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства и е извършил проверка на твърденията на заявителя. Не се констатират нарушения по смисъла на чл. 34 чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Спорът между страните е по приложението на материалния закон.

В настоящия случай е приложим специален закон. Това е нормата на чл. 36 ал. 7 от ЗДАНС, предвиждаща пет хипотези, при които органите на агенцията отказват изцяло предоставянето на данни - когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.

Съгласно чл. 12а, ал. 3 ЗЗЛД, когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация. Съгласно чл. 25 и чл. 26 от ЗЗКИ, нерегламентираният достъп до тази информация би създал опасност за или би увредил интересите на Република България, свързани с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционно установения ред (държавна тайна); съответно - би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или би увредил друг правнозащитен интерес (служебна тайна).

Нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗЗКИ постановява, че принципът "необходимост да се знае" се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. В случая не се установява жалбоподателят да е лице, чиито служебни задължения налагат такъв достъп, както и не е налице предпоставката "конкретно възложена задача", т.е. преценката дали предоставянето на търсената информация би довело до възникване на опасност за опазването на класифицирана информация и дали предоставянето на тази информация би накърнило изпълнението на законово определените задачи на Агенцията, е предоставена на оперативната самостоятелност на административния орган (на ответника). Индиция в този смисъл е и изискването да се посочва само правното основание на отказа, съгласно чл. 36 ал. 8 от ЗДАНС.

В конкретния случай се касае за информация, определена като класифицирана по смисъла на закона - държавна тайна, съгласно т. 3 от раздел втори на приложение № 1 към чл. 25 от ЗЗКИ, а именно: сведения за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфични задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната и оперативно-разузнавателната дейност на службите за сигурност и обществен ред, както и данни за специалните им съоръжения и получените в резултат на тези дейности информация и предмети, както и данни, позволяващи да се установят лица, оказали или оказващи им помощ в тези дейности.

Съгласно чл. 36 ал. 4 от ЗДАНС, всяко лице има право да иска достъп до отнасящи се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на агенцията, събирани без негово знание, като хипотезите, при които органите на агенцията отказват изцяло или частично предоставянето на данните, са регламентирани в чл. 36 ал. 7 от ЗДАНС и издадената Наредба № I-7 от 13.07.2009 година за реда за достъп до информационните фондове на Държавна агенция „Национална сигурност" (Наредбата) и по-конкретно в чл. 11 ал. 1 от Наредбата. Съгласно двете разпоредби, органите на ДАНС отказват предоставянето на данни, когато от това би възникнала опасност за националната сигурност, за опазването на информацията, класифицирана като държавна или служебна тайна, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на органите на агенцията.

Неоснователни са обстойните доводи на жалбоподателя за приложимост на Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламента). В преамбюла на Регламента (§ 16) изрично е посочено, че настоящият регламент не се прилага при обработване на лични данни при дейности, свързани с националната сигурност на държавите членки. Съответно, в чл. 2 ал. 2, буква б от Регламента също е посочено, че той не се прилага за дейности от държавите членки, попадащи в приложното поле на дял V, глава 2 ДЕС - тоест и за дейности, свързани със сигурността. ДАНС, съгласно чл. 4 от ЗДАНС, извършва дейности, свързани с националната сигурност, обработва лични данни във връзка с дейността си и атакуваният отказ за предоставяне на информация също е свързан с цитираните по-горе аспекти на националната сигурност, поради което е налице неприложимост на Регламента към настоящето производство (в този смисъл решение № 433 от 16.01.2025 г. по адм. д. № 7863/2024 г. и решение № 6636 от 18.06.2025 г. по адм. д. № 2475/2025 г. на ВАС, Пето отделение).

По делото не са налице каквито и да е данни за неправомерно обработване на информация за Р. от ДАНС, а с искането си до председателя на Агенцията жалбоподателят, на практика, е поискала предоставяне на информация, която е класифицирана, напр. достъп до (класифицирани) становища на ДАНС в процедура по кандидатстване за придобиване на българско гражданство от страна на А. Р., характера на информацията за А. Р., обработвана от ДАНС, както и целта на обработката, категорията получатели, на които тази информация е разкривана (от която може да бъде направен извод за степента на класификация на данните), източниците на данните за Р., началната дата на въвеждането им в масивите на Агенцията (от което може да се установи началния момент, в който е била получена конкретна оперативна информация за жалбоподателя), както и предоставяне на достъп до отнасящи се до Р. лични данни, обработвани в информационните фондове на ДАНС, събрани без нейно знание, т.е, до информацията, събрана за дейността . При обжалване на акт като процесния предметът на съдебната проверка обхваща законосъобразността на постановения отказ, а не изискване от страна на съда на исканата от лицето/от жалбоподателя информация (в този смисъл решение № 6724 от 06.07.2022 г. по адм. д. № 2157/2022 г. Пето отделение на ВАС).

По изложените съображения, съдът приема, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора, на основание чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет) евро.

Затова, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът