Решение № 2420 от 20.5.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 933/2023 г.

Производството е по реда на чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда (КТ) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на “Блясък 2019“ ЕООД, ЕИК 204876594, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], вх. Е, ет. 0, ап. 1, представлявано от Управителя П. Г. М., подадена чрез адвокат Б. К. К., Еднолично адвокатско дружество „К.“, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, офис 5, против Задължителни предписания от т. 1 до т. 6, включително, на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Варна, обективирани с Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2323341 от 06.07.2023 г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Варна. В жалбата се твърди, че дадените предписания са незаконосъобразни, тъй като са издадени в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Сочи се, че са налице нарушения на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е проверил и преценил представените от дружеството в хода на административното производство документи. Сочи се, че оспорващото дружество “Блясък 2019“ ЕООД няма работно място/обект в ПС Камчия, както и, че посочените лица не са били служители на “Блясък 2019“ ЕООД. Твърди се, че безспорно е установено в административното производство, че проверяваният обект е собственост на РДГ – Благоевград, но едновременно с това не са изследвани съществуващите правоотношения между РДГ в качеството на дирекцията на собственик на проверявания обект и служителите, полагали труд в същия обект. Изложени са съображения, че от представените и събрани в производството доказателства не се установява престиране на труд в полза именно на “Блясък 2019“ ЕООД. Иска се да бъде отменен оспореният акт. Оспорващото дружество, в съдебно заседание и в депозирано по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен адвокат, поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в съдебно заседание, не изпраща представител, в депозирано по делото писмено становище, чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Излагат се доводи за правилност и законосъобразност на оспорения акт, твърди се, че оспорените предписания са издадени в писмена форма и съдържат всички приложими съгласно спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, посочено е правното основание и се съдържа описание на извършените нарушения на трудовото законодателство, които са били допуснати от оспорващото дружество, същите са в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Оспорва се твърдението на дружеството, че не се установява по безспорен начин, че процесният обект, в който е извършена проверката, е обект на „Блясък 2019“ ЕООД, доколкото от представения по делото договор, сключен между РДГ – Благоевград и „Блясък 2019“ ЕООД, се установява, че жалбоподателят се е задължил да почисти „ПБ Камчия“, находяща се в [населено място] срещу определено възнаграждение. Сочи се, че безспорно е доказано в производството, че двете лица М. М. и А. С. са полагали труд в полза на “Блясък 2019“ ЕООД, в този смисъл са влезлите в законна сила решения на Върховен административен съд по оспорване на издадените за двете лица постановления за обявяване съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Излагат се съображения, че дружеството безспорно е адресат на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, че от приложената по делото книга за инструктаж се установява, че в същата не са попълнени коректно всички графи, липсва подпис на лицето, извършило инструктажа. Излагат се подробни съображения, че в конкретния случай „Блясък 2019“ ЕООД извършва дейност, при която се превишава средният предвиден за страната коефициент за трудов травматизъм, за дружеството е възникнало задължение и същото е следвало да застрахова служителите и работниците си за риска трудова злополука, като от представената по делото застрахователна полица за застрахова „задължителна трудова злополука“ е видно, че не фигурират лицата А. С. и М. М., които са установени да полагат труд в полза на жалбоподателя. От оспорващото дружество не са представени доказателства за изпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1, т. 7 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. Установено е по безспорен начин, че оспорващото дружество в качеството му на работодател не държи в обекта на контрол екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред в нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ, което затруднява установяването от контролния орган на режима на работа и организацията на работното време и почивките, както и създава предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на работника. Сочи се, също така, че безспорно е установено в производството, че работодателят не е определил длъжностни лица, които да го представляват пред контролните органи. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави са възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Въз основа на анализа на същите, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство по издаване на оспорените предписания е инициирано във връзка със станала на 20.06.2023 г. злополука с М. С. М. на обект – почивна база на Регионална дирекция по горите – Благоевград в К.К. „Камчия“ – област Варна с летален край. Служители при Дирекция “Инспекция по труда” (ДИТ) − Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по работни места на 20.06.2023 г. в обект – почивна база на Регионална дирекция по горите – Благоевград в К.К. „Камчия“, област Варна. При извършената проверка на лицата Н. А. С. (домакин на почивната станция – служител на РДГ - Благоевград) и А. П. С. са били предоставени за собственоръчно попълване декларации по реда на чл. 399 във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 402, ал. 2 от КТ във връзка с чл. 39, ал. 1 във връзка с чл. 40, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 110, ал. 4 от ДОПК. В писмените си обяснения Н. А. С. е вписала, че на 20.06.2023г. в 08.00 часа е пристигнала на работа в почивната станция на РДГ – Благоевград и е дала указания на камериерката М. С. М. да изчисти бунгало № 18, след което е напуснала почивната станция. Около 11.10 часа е осъществила телефонен разговор с И. С. М., който я е уведомил, че М. С. М. е починала внезапно, извикан е екип на „Б. помощ“, който на място е установил смъртта на лицето. А. П. С. е посочил, че работи на обекта ПБ “Камчия“ на длъжност „поддръжка“ от 14 дни, с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа, с почивни дни събота и неделя и уговорено трудово възнаграждение в размер на 780, 00 лева с работодател „Блясък 2019“ ЕООД, [населено място]. А. П. С. е декларирал в писмените си обяснения, че с колежката си М. С. М. са пристигнали на работа в ПБ „Камчия“ в 8 часа, домакинът е разпределил работата, започнали са да почистват (той – бунгало № 20, а М. М. – бунгало № 18), около 11.15 часа намерил на пода в бунгало № 18, паднала по очи, колежката си М. С. М. и се обадил на телефон „112“. С призовка № 1148/20.06.2023 г., на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, представляващият дружеството е бил поканен да представи договор за извършваната дейност с РДГ – Благоевград, документация относно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, трудовите досиета на работещите в обекта, присъствена форма за явяване/неявяване на работа, разплащателни ведомости и други платежни документи, Правилник за вътрешния трудов ред, график за работа и други документи, посочени в призовката. Изисканата документация е била представена. Извършена е проверка по документи на 29.06.2023 г. Извършена е служебна справка в регистъра на уведомления за трудови договори в информационната система на Изпълнителна агенция на Главна инспекция по труда, която е потвърдила, че не са налице регистрирани трудови договори в ТД на НАП по отношение на лицата М. С. М. и А. П. С. за процесния период. Резултатите от извършената проверка на 20.06.2023 г. по работни места и на 29.06.2023 г. по документи са обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2323341 от 06.07.2023 г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Варна, съставен от Р. В. В., инспектор и Р. М. Б., старши юрисконсулт в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Съгласно констатациите в процесния протокол в хода на извършената проверка е установено от представените в ДИТ – Варна инструктажни книги, че не е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на А. П. С. на длъжност „поддръжка“ в Книга за инструктаж (Приложение № 1), при постъпването на работа, в нарушение на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 14, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Нарушението е установено и при други лица (т. 1). Установено е, че в представената инструктажна книга за документиране на инструктаж на работното място на работниците и служителите не са попълнени коректно всички графи, липсва подпис в графата - подпис на лицето, извършило инструктажа, с което не са изпълнени изискванията на Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (т. 2). В т. 3 е посочено, че съгласно заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г., издадена от МТСП, основната дейност на дружеството „Блясък 2019“ ЕООД принадлежи към икономическа дейност КИД 8110 ”Комплексно обслужване на сгради“ с коефициент на трудов травматизъм 0, 72, по-висок от средния за страната - 0, 64, подлежащи на задължително застраховане през 2023 г., като в представената по време на проверката по документи застраховка за риска „трудова злополука“ № 36072318402000038 от 21.06.2023 г. и списък на застрахованите лица към нея не фигурират установените лица, полагащи труд в полза на „Блясък 2019“ ЕООД на 20.06.2023 г. А. П. С. и М. С. М. в обект - почивна база на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в К. К. „Камчия“, област Варна, с което е нарушен чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във връзка с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г., издадена от МТСП. Съгласно т. 4 представената оценка на риска не съдържа данни от резултатите от разследване на трудов инцидент, станал на 20.06.2023 г., довел до летален край, с лице, полагало труд в полза на „Блясък 2019“ ЕООД, извършвайки почистване на бунгала в обект - почивна база на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в К. К. „Камчия“, област Варна, в нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 7 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Съгласно т. 5 при извършената проверка по работни места на 20.06.2023 г. е установено, че в обект - почивна база на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в К. К. „Камчия“, област Варна не се държи на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред в нарушение на чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда. В т. 6 е посочено, че при проверката на 20.06.2023 г. е установено, че работодателят не е определил длъжностни лица, които да го представляват пред контролните органи на Инспекцията по труда, с което е нарушен чл. 403а, ал. 2 от КТ. Въз основа на горепосочените констатации с процесния протокол за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на „Блясък 2019“ ЕООД са дадени задължителни предписания, формулирани в т. 1 – т. 6 и с определен срок на изпълнение – 20.07.2023 г., както следва: да се документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на новопостъпилите работници и служители в Книга за инструктаж (приложение №1) в деня на постъпването им на работа съгласно чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 14, ал. 2 от от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (т. 1); при документиране на проведения инструктаж в книга за инструктаж на работно място да се попълват коректно всички графи, посочени в Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (т. 2); работодателят да извършва задължително застраховане за риск „трудова злополука“ на всички работници и служители, работещи в основната и спомагателната дейност на предприятието, принадлежащо към икономическа дейност КИД 8110 „Комплексно обслужване на сгради“ с коефициент на трудов травматизъм 0, 72, по-висок от средния за страната 0, 64 и подлежащи на задължително застраховане съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска от „трудова злополука“ във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (т. 3); да се преразгледа оценката на риска, като се допълни с данни от резултатите от разследване във връзка с настъпил трудов инцидент, довел до летален изход на 20.06.2023 г., с лице, полагало труд в полза на „Блясък 2019“ ЕООД, извършвайки почистване на бунгала в обект - почивна база на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в К. К. „Камчия“, област Варна съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (т. 4); работодателят да държи на разположение на контролните органи в обект - почивна база на Регионална дирекция по горите - Благоевград в К. К. „Камчия“, област Варна екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред съгласно чл. 403а, ал. 1 от КТ (т. 5); работодателят да определи длъжностни лица, които да го представляват пред контролните органи на Инспекцията по труда съгласно чл. 403а, ал. 2 от КТ (т. 6). Въз основа на констатациите при извършената на място проверка и представените от дружеството документи проверяващите са направили извод, че по отношение на А. П. С. е налице реално съществуващо трудово правоотношение с работодателя „Блясък 2019“ ЕООД за изпълнение на длъжността “подръжка“ на бунгала в почивна база на РДГ – Благоевград – К.К. „Камчия“, област Варна. Въз основа на тази констатация е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ и е издадено Постановление от 07.07.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между А. П. С. и „Блясък 2019“ ЕООД, издадено от инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, за извършване на работа по горепосочената длъжност. Същото е обжалвано по съдебен ред пред Административен съд – Благоевград, във връзка с което е образувано адм. дело № 721/2023 г. по описа на същия съд. С решение № 836/19.03.2024 г., постановено по адм. дело № 721/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, като е приел, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма за валидност, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението на Административен съд – Благоевград е потвърдено с решение № 2358 от 10.03.2025 г., постановено по адм.д. № 6349/2024 г. по описа на Върховен административен съд. Въз основа на констатациите при извършената на място проверка и представените от дружеството документи проверяващите са направили извод, че по отношение на починалото лице М. С. М. на територията на ПБ „Камчия“ е налице реално съществуващо трудово правоотношение с работодателя – „Блясък 2019“ ЕООД за изпълнение на длъжността “почистване на бунгала“ в почивна база на РДГ – Благоевград – К.К. „Камчия“, област Варна. Въз основа на тази констатация е прието за установено, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ и е издадено Постановление от 07.07.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между М. С. М. и „Блясък 2019“ ЕООД, издадено от инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна за извършване на работа по горепосочената длъжност. Същото е обжалвано по съдебен ред пред Административен съд – Благоевград, във връзка с което е образувано адм. дело № 722/2023 г. по описа на същия съд. С решение № 1246/18.04.2024 г., постановено по адм.д. № 722/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград, съдът е отменил оспореното Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 07.07.2023 г. С решение № 10726 от 10.10.2024 г., постановено по адм.д. № 7392/2024 г. по описа на Върховен административен съд е отменено решението на Административен съд – Благоевград. Върховен административен съд е приел в решението си, че М. С. М. е почиствала бунгала в ПБ Камчия на 20.06.2023 г. като форма на престиране на труд при дължимост на заплащане на уговорено месечно трудово възнаграждение от „Блясък 2019“ ЕООД, което дружество е задължено да извършва санитарното почистване в базата в този период и получава възнаграждение за това, наличието на елементи на трудово правоотношение се установява и от протокол за извършена проверка от инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. ВАС е приел, че оспореното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2323341 от 06.07.2023 г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - Варна е връчен на упълномощен представител на оспорващото дружество на 07.07.2023 г. видно от отбелязване върху същия (л. 33 от делото). Настоящата жалба е подадена чрез административния орган на 21.07.2023 г. (товарителница на л. 11 от адм.д. № 2171/2023 г. по описа на Административен съд – Варна). Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Съгласно чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и чл. 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат следната принудителна административна мярка - да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. С разпоредбата на чл. 399 от КТ осъществяването на цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство е предоставено на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ (ИАГИТ). Дирекциите „Инспекция по труда“, като поделения в системата на ИАГИТ, са органи на изпълнителната власт и дейността на тяхната администрация се осъществява от държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение (аргумент чл. 12, ал. 1 от Закона за администрацията). Съгласно чл. 21, ал. 1 от Устройствения правилник на ИАГИТ при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има всички правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 404, ал. 1 – да дава задължителни предписания на работодателите, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е регламентирано, че инспекторът като контролен орган при установяване нарушения на трудовото законодателство прилага принудителни административни мерки (ПАМ), определени в нормативните актове, по които Главната инспекция по труда осъществява контролна дейност, какъвто е и настоящият случай. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Единственият проверяван обект на оспорващото дружество в конкретния случай е ПБ „Камчия“, област Варна, това е и единственото място, в което са полагали труд А. П. С. и М. С. М.. За този обект е налице териториална компетентеност на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Следователно, процесните принудителни административни мерки, формулирани в т. 1 – т. 6 от процесния протокол, с определен срок на изпълнение, са дадени от материално, териториално и по степен компетентен орган - инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, в рамките на нормативно регламентираните им правомощия по чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ във връзка с чл. 399 и чл. 404, ал. 1 от КТ. От анализа на горепосочените разпоредби следва извод, че законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е наличието на нарушение/нарушения на трудовото законодателство като основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на инспекцията по труда за тяхното отстраняване. В този смисъл процесните принудителни административни мерки, регламентирани в чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, приложени спрямо нарушенията по тези точки, имплицитно съдържат в себе си изискването за наличие на качеството „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда и съществуващо и безспорно установено трудово правоотношение по престиране на работна сила. Законодателят използва понятията „работодател“, „длъжностни лица“, „работници“, „служители“, „трудова злополука“, „трудова медицина“ и други, които сами по себе си сочат необходимостта от установяване на качеството „работодател“ и съществуващо правоотношение по престиране на работна сила. На първо място, по делото е приет договор № ДД-9/07.06.2023 г., сключен между РДГ - Благоевград и „Блясък 2019“ ЕООД, по силата на който търговското дружество се е съгласило да извърши „санитарно почистване на ПБ Камчия, находяща се в община Аврен, област Варна за сезон лято 2023 г. с материали на възложителя“ срещу възнаграждение в размер на 2 600 лева месечно с включен ДДС (л. 30 – л. 32 от делото). В този смисъл неоснователно се явява твърдението на оспорващото дружество, че същото няма обект ПБ „Камчия“. Безспорно се установява от приетия по делото договор, че оспорващото дружеството е поело задължение за извършване на описаните в договора дейности именно на проверявания обект, същото изпълнява почистване на процесния обект по силата на сключения договор със собственика и именно то е задължено със свои работници и служители да извърши посоченото в договора (чл. 10 от договора). В този смисъл и доколкото дейностите по почистване на процесния обект са възложени и се изпълняват от оспорващото дружество с негови служители, същото правилно е посочено като адресат на предписанията. Съдът приема за безспорно установено, че на процесната дата (20.06.2023 г.) и на процесния обект – Почивна база „Камчия“ оспорващото дружество, чрез служителите си, е осъществявало дейност по почистване, доколкото за същата дейност е сключило договор и се е задължило да я извърши. Всички дадени предписания в шест точки касаят начина на уреждане на трудовите правоотношения между дружеството в качеството му на работодател и установените на мястото на инцидента лица именно при престирането на труд (почистване) за конкретния обект, дейности във връзка с почистването на който са възложени именно на оспорващото дружество. В този смисъл са и горецитираните решения на ВАС - решение № 2358 от 10.03.2025 г., постановено по адм.д. № 6349/2024 г. и решение № 10726 от 10.10.2024 г., постановено по адм.д. № 7392/2024 г. На следващо място, надлежното установяване на валидно трудово правоотношение става с постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Касае се за констатиране на съществуващо, според органа, но неуредено като такова, трудово правоотношение. Съгласно чл. 405а, ал. 1 от КТ когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на Инспекцията по труда, като в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. В ал. 2 от нормата, приложима в конкретния случай, е изведено правомощието на органа да издаде постановление по ал. 1 и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2 от Кодекса. В конкретния случай, както бе посочено и по-горе, са издадени Постановления от 07.07.2023 г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между А. П. С. и „Блясък 2019“ ЕООД и М. С. М. и „Блясък 2019“ ЕООД, които същото дружество е оспорило по съдебен ред и жалбите са отхвърлени. С тези решения съдилищата са приели, че по отношение на посочените лица е налице реално съществуващо трудово правоотношение с работодателя „Блясък 2019“ ЕООД. Реално уредената в тях престация от страна на работниците е за труд, а не за конкретен резултат. Налице е предоставяне на работна сила, в конкретен времеви диапазон (работно време), с уговорени почивки, възнаграждение, с материали на работодателя и под негов контрол. Двете лица са престирали своята работна сила, като са осъществявали трудови функции, които са характерни за дейността на дружеството работодател („Блясък 2019“ ЕООД). Съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, изр. първо от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, които в своите отношения са обвързани от неговата сила на пресъдено нещо. Текстът очертава субективните предели на силата на пресъдено нещо. За адресатите на решението силата на пресъдено нещо създава освен задължението да преустановят правния спор спрямо държавата, също така и задължение да се съобразят с непререшаемостта на правния спор, както и да регулират поведението си в съответствие с установеното в решението правно положение. Макар силата на пресъдено нещо (СПН) да действа между страните, тя, като проява на държавна правосъдна власт, трябва да бъде зачетена от съда, който е постановил решението, от всички съдилища, учреждения и общини в страната (чл. 297 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК). Зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държавен орган (съд или друг орган) да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният орган е сезиран. В този смисъл въпросът трудово ли е правоотношението между „Блясък 2019“ ЕООД и лицата А. П. С. и М. С. М. е разрешен с влязло в законна сила и съдебно потвърдено постановление за установяване съществуването на трудово правоотношение по чл. 405а, ал. 1 от КТ. Поради това доводите и аргументите, изложени от жалбоподателя в подкрепа на становището му, че същият не е работодател на посочените лица и не притежава обект почивна база Камчия, не следва да бъдат обсъждани, с оглед факта, че с влезли в сила административен акт и съдебно решение е установено, че тези правоотношения са трудови. С оглед установяване на факта на възлагане на дейността по почистване на „Блясък 2019“ ЕООД на посочения обект и установеното изпълнение на такива функции на посочената дата от посочените лица, т.е. полагане на труд по трудово правоотношение от страна на двете лица, следва да се приеме, че „Блясък 2019“ ЕООД е имало качеството „работодател“ по трудово правоотношение по отношение на тях и за дружеството е възникнало задължението да изпълнява съответните изисквания на трудовото законодателство, включително задълженията, регламентирани в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовата нормативна уредба на трудовото законодателство. Актът, с който са дадени процесните предписания, е издаден в предвидената писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити, поради което е валиден. Констатираните в конкретния случай нарушения на трудовото законодателство са описани и словесно, като за всяко от нарушенията е посочена нарушената законова разпоредба от съответния нормативен акт. Предвид изложеното съдът намира, че дадените предписания отговарят на изискванията за форма и съдържание, включително и яснота на разпоредените последици, като надлежно са и обективирани в Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2323341 от 06.07.2023 г. на инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Варна. При издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в чл. 404 от КТ. Процесните предписания по т. 1 – т. 6 от протокола са постановени и в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. По т. 1 е установено, че не е документирано провеждане на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на А. П. С. на длъжност „поддръжка“ в Книга за инструктаж (Приложение № 1), при постъпване на работа, което според проверяващите сочи на неспазване на чл. 11, ал. 5 във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 14, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № РД-07-2/2009 г. работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време. Видовете инструктажи по безопасност и здраве при работа, целта и времето на тяхното провеждане са регламентирани в чл. 10 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2/2009 г. (в редакция към датата на извършване на проверката) инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в Книги за инструктажи съгласно приложение № 1. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл. 11, ал. 1, т. 1 – 5, а ал. 2 предвижда, че инструктажът по ал. 1 се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма. По делото жалбоподателят нито твърди, че е извършван инструктаж, нито пък представя доказателства – книги за извършен инструктаж – за посоченото лице. Представените по делото Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж) и Приложение № 1 към нея и Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж) и Приложение № 1 към нея (л. 39 – л. 42 от делото) не установяват документиране на проведен начален инструктаж по отношение на А. П. С., приложеният списък, в който е документиран начален инструктаж, от една страна, не съдържа положен подпис на А. П. С., а, от друга, като дата на проведения инструктаж е посочена 27.05.2022 г., която дата е почти една година по-рано, а в списъка за проведен периодичен инструктаж не фигурира лицето А. П. С.. Тези пропуски са отстраними именно чрез даване на задължителни предписания по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Поради и което съдът намира, че е доказано вмененото на оспорващото дружество нарушение, за което законосъобразно са му дадени предписанията по т. 1. В тази връзка настоящият състав намира, че са законосъобразни предписанията по т. 1 от оспорения протокол. По т. 2 е установено, че в представената инструктажна книга за документиране на инструктаж на работното място на работниците и служителите не са попълнени коректно всички графи (липсва подпис в графата - подпис на лицето, извършило инструктажа), с което не са изпълнени изискванията на Приложение № 1 към чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Видно от приложените документи от дружеството (посочената по-горе Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (инструктаж на работното място, периодичен инструктаж, извънреден инструктаж – л. 41 – л. 42 от делото) не се съдържа подпис на лицето, извършило инструктажа, в този смисъл съдът намира, че са законосъобразни предписанията по т. 2 от оспорения протокол. По т. 3 е констатирано, че в представената полица задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ № 36072318402000038 от 21.06.2023 г. и списък на застрахованите лица (л. 43 – л. 48 от делото) към нея не фигурират установените лица, полагащи труд в полза на „Блясък 2019“ ЕООД на 20.06.2023 г. А. П. С. и М. С. М. в обект - почивна база на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в К. К. „Камчия“, област Варна, т.е. работодателят „Блясък 2019“ ЕООД не е сключил задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ за посочените лица, с което е нарушен чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във връзка с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Заповед № РД-06-44 от 22.11.2022 г. за определяне Коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2023 г., издадена от МТСП. Предписано е работодателят да сключи задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ за работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на дружеството, принадлежащо към икономическа дейност с трудов травматизъм, по-висок от средния за страната, съгласно изискванията на посочените разпоредби. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗЗБУТ работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация е приета посочената Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“, като съгласно чл. 2, ал. 1 от същата на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Не е предмет на спор между страните, че основната икономическа дейност на оспорващото дружество през проверявания период е вътрешно почистване на сгради, в този смисъл същата принадлежи към икономическа дейност КИД 8110 ”Комплексно обслужване на сгради“ с коефициент на трудов травматизъм 0, 72, по-висок от средния за страната - 0, 64, подлежащи на задължително застраховане през 2023 г. Вмененото задължение на работодателя да сключи за даден работник или служител застраховка за риска „трудова злополука“ възниква при точно определени условия – при извършване от този работник на дейности, свързани с основната икономическа дейност на „Блясък 2019“ ЕООД - на дейности по обслужване на сгради. След като от доказателствата по делото безспорно се установява, че посочените лица на 20.06.2023 г. са установени да работят (полагат труд) на възложения на „Блясък 2019“ ЕООД обект, извършвайки дейности по почистване, както и по безспорен начин е установено, че за тях не е сключена задължителна застраховка за риска „трудова злополука“, съдът намира, че предписанието по т. 3 е законосъобразно. С т. 4 от предписанията е предписано работодателят да изпълни задължението си да преразгледа оценката на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите, като се допълни с данни от резултатите от разследване във връзка с настъпил трудов инцидент, довел до летален изход на 20.06.2023 г., с лице, полагало труд в полза на „Блясък 2019“ ЕООД, извършвайки почистване на бунгала в обект - почивна база на Регионална дирекция по горите - Благоевград, в К. К. „Камчия“, област Варна съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 11, ал. 2, т. 2 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска . Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № 5 оценката на риска се преразглежда, когато резултатите от разследвания на злополуки, аварии, професионални заболявания и инциденти без злополуки налагат преразглеждане, а съобразно чл. 11, ал. 2, т. 2 от същата наредба, преразглеждане на оценката се извършва по предписание на контролните органи, като съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 от Наредба № 5 източници на информация за оценяване на риска са данни за злополуки и за общата и професионална заболяемост на работниците и служителите. Няма спор, че именно работодателят е носител на задължението да оценява съществуващите рискове, респективно да ги преразглежда, а не например службата по трудова медицина, с която е сключен съответен договор. Оценяването и преразглеждането на риска се извършва именно от работодателя, като това произтича и от общото задължение на работодателя да оценява рисковете по смисъла на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ. По отношение на предписанието по т. 4 следва да се има предвид, че нормата на чл. 404, ал. 1 КТ визира както констатирани нарушения (както общо те са посочени и в акта, с който мерките са приложени), така и недостатъци, като именно такива са били установени вследствие на станалата злополука. Дали настъпилата злополука е трудова е предмет на отделно производство, в която подробно ще се установяват конкретните причини за настъпването и, вкл. дали и в каква степен тя е в каузална зависимост и от поведението на самия работник, но обективен факт е, че при такъв тежък инцидент всеки работодател следва да предприеме действия, които: да актуализират системата на осъществявания от него ежедневен контрол (с оглед ефективността му, а такава безспорно е налице, когато липсват инциденти), да извърши нова оценка на риска през призмата на конкретния случай, респективно да сведе до знанието на всеки служител или работник дължимата информация, за да се избегнат подобни инциденти занапред. Действително нормативната уредба не задължава работодателя при всяка трудова злополука да извършва нова оценка на риска. Съдът намира, обаче, че правилно инспекторите по труда – издатели на оспорения акт са преценили, че след като в конкретния случай има настъпила тежка трудова злополука, довела до смърт, работодателят на посочените в акта правни основания (цитирани по – горе) следва задължително да преразгледа и оценката на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите на работното място в оспорващото дружество. Предписаните мерки (макар и да са визирани като нарушения) имат и превантивен характер – да предотвратят настъпването на подобни тежки инциденти при конкретно посочената дейност на изпълнявани трудови функции в дружеството, т. е. изцяло се покрива хипотезата на чл. 401, ал. 1, т. 1 в частта за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. В този смисъл процесната мярка е тясно свързани с дължимата от работодателя организация на работата в предприятието му, която следва да бъде съпътствана от постоянен и непрекъснат контрол за спазване на правилата за безопасност, който контрол е необходимо да е и ефективен, вкл. и в хипотеза, при която и самият работник може да не е спазил предписаното с изброените по-горе вътрешни актове, имащи за цел осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Самият факт за наличие на извършено нарушение на правилата за безопасна работа, довело до настъпване на смъртна злополука с работещ, води до извод за неизпълнение на изискванията на законодателството, регламентиращо здравословните и безопасни условия на труд. Визираната от работодателя организация на работата следва да бъде свързана с постоянен и непрекъснат контрол относно спазването на правилата за безопасност, който да бъде ефективен. В конкретния случай доказателства в тази насока не се сочат. И в този смисъл, предписанието на контролните органи за допълване и преразглеждане на оценката на риска следва да се приеме, че отразява действителната картина на опасностите по отношение на извършваните дейности за дейността „почистване“ в оспорващото дружество, която очевидно, към момента, не е адекватна и не отговаря на действителните потребности, с оглед и на факта на настъпилата смъртна трудова злополука на 20.06.2023 г. с работника М. С. М.. Ако това предписание не е било дадено от контролните органи, опасностите от появата на нови бъдещи инциденти или биха се увеличили или поне не биха се намалили, какъвто е смисълът очевидно на приложимата нормативна уредба. В този смисъл и това дадено предписание е изцяло съобразено с приложимия материален закон. По т. 5 и т. 6 вмененото на работодателя нарушение на трудовото законодателство е това по чл. 403а, ал. 1 и ал. 2 от КТ.