Решение № 1460 от 30.3.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 90/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ.

Образувано е по жалба на К. К. С., постоянен адрес, [населено място], [жк],ет.4, ап.9. против Решение № ЗДОИ-1 от 14.01.2026 г. на съдебен помощник, оправомощен от председателя на СГС в частта, в която й е отказан достъп до обществена информация по т. 1 от Заявление по ЗДОИ от 08.01.2026 г.

Твърди, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно й е отказан достъп до обществена информация по т. 1. от заявлението. Твърди, че от решението не ставало ясно на какво основание й се отказва достъпът, тъй като в мотивите е посочено, че едната информация се съхранявала в годишния доклад, а за другата не се водила статистика, а пък в диспозитива е посочено, че не била обществена информация. Счита, че исканата информация следва да й се предостави в исканата форма. Оспорва мотивите на органа, че поисканата информация не представлявала обществена информация по смисъла на ЗДОИ, както и че липсвало задължение за органа да я предостави, тъй като съдебните решения били публични и съществувало друг ред за издирването на съдебна практика. Обосновава правния си интерес с обстоятелството, че Република България на два пъти през последните две години била осъдена от Европейския съд по правата на човека за нарушения на ЕКПЧОС именно по повод приложението на Хагската конвенция. Според жалбоподателката този факт е допълнителен аргумент, че дейността на съдилищата по отношения прилагането на международния акт представлявало обществен интерес, защитим от ЗДОИ. Освен това през последните години били настъпили изменения в процесуалноправните норми, касаещи приложението на Конвенцията както в Регламент 1111/2019 г., така и в Закона за закрила на детето. Една от най-важните от тях било регламентирането на 6-седмичен срок, в рамките на който производството следвало да приключи. Доколкото това давало основание за присъждането на обезщетения за нарушаване правото на разглеждане на делата в разумен срок, за гражданите съществувал интерес от получаването на информация за това дали съдилищата спазват посочената разпоредба. Данните за изхода от делата по Хагската конвенция представляват важна информация, необходима за съставянето на мнение от страна не само на заявителя за тенденциите и проблемите в българското правосъдие във връзка с прилагането на конвенцията. Съгласно Правилника за администрацията в съдилищата в деловодството на съда следва да се води описна книга, в която се съдържа информация относно предмета на делата и съответния статистически код, следователно информация по поставените въпроси се съдържа в документи или в други материални носители на информация, създадени или съхранявани във връзка с упражняване на нормативно регламентираните задължения на органа, т.е. поисканата информация е вече събрана и създадена от задължения субект при и по повод неговата дейност. Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена информация, било да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява от органите и техните администрации. Сочените в решението портали обаче не можели да осигурят пълнота на търсената от нея информация. Обжалваният акт бил постановен в противоречие с целта, вложена в ЗДОИ и ЗСВ. Постановеният отказ за достъп до обществена информация коренно противоречал на заложените в нормативни актове ценности, принципи и цели. Твърди, че без годно правно основание й се отказва достъпът до обществена информация, с което се накърнявало и правото й да си състави собствено мнение по обществено значим въпрос, какъвто е именно тенденцията в практиката на СГС по дела с предмет Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане

Ответникът по жалбата – съдебния помощник, упълномощен от Председателя на СГС, в писменото си становище релевира доводи, че жалбата е неоснователна, тъй като решението било издадено при спазване на процесуалните правила и не противоречало на материалния закон. Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ информацията, поискана по т. 1 от заявлението, не можела да бъде предоставена по реда на този закон, тъй като страната се домогвала до предоставяне на съдебна практика относно определен вид дела, а не до дейността на съда по смисъла на ЗДОИ.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

С. З. № 3ДОИ-1 от 08.01.2026 година, адресирано до председателя на Софийски градски съд, жалбоподателката на основание Закон за достъп до обществената информация е поискал достъп до конкретна информация, както следва:

Справка относно всички дела, заведени пред съда, с предмет Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (Ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 21.02.2003 г. - ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 82 от 16.09.2003 г., в сила от 1.08.2003 г.) от 2003 г. до сега;

2. Копия от всички решения на електронен носител

С Решение № 3ДОИ- 1/2026 от 14.01.2026 година на основание чл. 28 от Закона за достъп да обществената информация е отказан достъп до исканата със заявлението информация. В решението се посочва, че информацията по заявлението - предоставяне на постановени съдебни актове, касае издирване на съдебна практика, каквото задължение за съда да осъществява не е предвидено по закон и ЗДОИ. Според мотивите достъпът до обществената информация, съдържаща се в съдебните актове, доколкото това е предвидено със закон (чл. 64 ЗСВ), се осигурява чрез обнародването им, а самите съдебни актове се публикуват (обнародват) на интернет страницата на съда. В случая достъпът до процесната обществена информация се осигурява чрез обнародване, а не по реда на ЗДОИ. Заявената информация била със свободен достъп, който не се подчинявал на правилата за разрешаването му по реда на ЗДОИ, а бил гарантиран чрез факта на публикуване на съдебните актове

Жалбата срещу решението е подадена на 27.01.2026 година директно в деловодството ва Административен съд – Стара Загора.

При така установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд-Загора, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол пред надлежен съд, поради което жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Тоест това са задължените субекти, които при посочените от закона предпоставки могат да предоставят информация по силата на този закон. В конкретният случай задължен субект се явява председателят на Софийски градски съд, доколкото съдът е държавен орган, част е от съдебната власт. Със Заповед № 1505 от 28.04.2016 година, на основание чл. 28, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за достъп до обществената информация и чл. 86, ал. 1, т. 1 вр. чл. 88 от Закона за съдебната власт председателят на Софийски градски съд е делегирал правомощията във връзка с вземането на решения за предоставяне на информация или отказ на достъп до исканата обществена информация при наличие на предпоставки за това по ЗДОИ на Н. Д., заемащ длъжността "Съдебен помощник". Настоящото решение, което е предмет на проверка за законосъобразност, е издадено от Н. Д., поради което се приема, че е издадено от компетентен административен орган. Въз основа на това настоящият съдебен състав счита, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Не са налице и основания за отмяна по силата на чл. 146, т. 2 от АПК, тъй като решението е в изискуемата се от закона писмена форма и с реквизитите, които са регламентирани в чл. 38 от ЗДОИ, а именно посочено е фактическото основание за постановяване на отказа, датата на издаване на решението и органът, пред който същото подлежи на обжалване. В съдебната практика се приема, че макар органът да не е посочил изрично правното основание, то същото не се явява причина за отмяна на оспореното решение, доколкото при проверка, свързана със законосъобразността на индивидуалния административен акт, съдът не е обвързан с правното основание, т. е. с правната квалификация, която административният орган е посочил.

Процесуалните правила, с които административният орган трябва да се съобрази при постановяване на решението, са посочени в разпоредбите на чл. 37 и следващите от ЗДОИ. При издаването на оспорените актове не са допуснати и нарушения на административнопроцесуалните правила, които да обосноват отмяна само на това основание.

При проверка за законосъобразността на оспореното решение се установи, че същото противоречи на материалноправните разпоредби в частта, с която е отказано да се посочи броят на заведените дела, техните номера, датата на образуване и свършване.

Легална дефиниция за обществена информация се съдържа в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, а именно това е всяка информация, която е свързана с обществения живот в страната и която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съобразно тази дефиниция, могат да бъдат обособени две предпоставки, които трябва да са налице кумулативно: първата предпоставка изисква информацията да е свързана с обществения живот в страната. За обществен живот законодателят не дава дефиниция, но това понятие е с достатъчно ясно съдържание, въз основа на което може да се направи извод, че се касае за живота на обществото, разбирано като група хора. С оглед на това в съдебната практика се приема, че всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора, има характер на обществена информация. Втората необходима предпоставка е тази информация да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. От тази гл. т. в съдебната практика се приема, че за да е налице тази предпоставка, то информацията трябва да е свързана с правомощията и дейността на органите, защото само тогава би могла да се постигне целта, която законът поставя.

Също така, условия за приложимостта на реда по ЗДОИ е исканите данни да представляват именно такава обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, в някоя от нейните видове - официална или служебна, според разграничението, което е направено в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДОИ. В настоящия случай съдът счита, че поисканата със заявлението информация отговаря на изискването на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, поради което същата би следвало да се квалифицира като обществена. На следващо място трябва да се отбележи, че приложното поле на този закон не е безгранично. В отговор на това, в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, законодателят е посочил кои са основанията, за да се постанови отказ за предоставяне на обществената информация: на първо място, когато информацията е квалифицирана или представлява защитена тайна, в случаите, които са предвидени в закона; когато достъпът би засегнал интересите на трети лица и нямаме изричното тяхно съгласие за предоставяне на исканата информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. На последно място, когато исканата информация е била предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. От всичко това може да се направи заключението, че изключение от посоченото правило е възможно, но само когато имаме надделяващ обществен интерес, като тук преценката се прави за всеки конкретен случай. От тази гледна точка, поисканата информация не попада в нито една от тези изчерпателно посочени от законодателя хипотези.

Предмет на оспорения отказ за предоставяне на информация по т.1 от заявлението представляват статически данни. Формулировката на направеното искане отговаря на дефиницията за служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, доколкото същата предвижда, че това е информация, която се събира, създава и съхранява по повод официалната информация на съответното звено. Тоест, на плоскостта на задължения субект - съд, това следва да е статистиката и анализът относно постановените и публикувани съдебни актове /чл. 5, ал. 2 от ЗСВ и чл. 64 от ЗСВ/, която съдилищата са били задължени на изготвят по силата на ЗСВ, Правилника за дейността и организацията на съдилищата или друг нормативен акт.

Съгласно чл. 87, т.17. от Закона за съдебната власт председателят на окръжния съд предоставя информации, справки и статистически данни в електронна форма по образци и в срокове, утвърдени от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и ги предоставя на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и на министъра на правосъдието; В Правилника за дейността в съдилищата са уредени правомощията на общата и специализираната администрация на съдилищата Така съгласно разпоредбата на Чл. 15. (1)от правилника Общата администрация подпомага дейността на административния ръководител на съда, съдебния администратор или административния секретар и специализираната администрация съобразно Класификатора на длъжностите за съдебни служители, а според (2) от същата правна норма общата администрация може да включва административни звена: отдели или сектори, както следва: 1. "Финансова дейност и снабдяване"; 2. "Стопанисване и управление на съдебното имущество";3. "Човешки ресурси"; 4. "Информационно обслужване, статистика и информационни технологии"; 5. "Пресслужба и информация".

Според чл. 23 т.9 от правилника Звено "Информационно обслужване, статистика и информационни технологии" изготвя всички статистически форми на електронен и хартиен носител по образец, утвърден от ВСС, в сроковете по ЗСВ и ги изпраща на ВСС, МП и ИВСС;

Във връзка с отчетността на съдилищата Висшия съдебен съвет е създал Методика за контрол и проверка на статистическите данни, отчитаща дейността на съдебните органи и съдии в Република България, която се публикува на официалния сайт. Предвидено е всеки орган на съдебната власт да изготвя статистически данни, които се обобщават за цялата страна. Статистическите данни се отразяват в отчетни форми по образец - таблици с редове и колони. На редовете са посочени фактите, за които следва да се отрази информация от съответния орган. Видно от публикуваните форми на статистически отчет за Софийски градски съд, съществува задължение да събират и съхраняват информация по начин, който е искан от страна на жалбоподателя с подаденото заявление /справка за броя на делата с предмет Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца/. Така е предвидено в горната методика, тъй като се води статистика по шифър 0113-1 иск за връщане на дете – Хагска конвенция. Тоест идентификацията на тези дела по посочения от заявителя критерий се събира и се съхранява в поискания вид, защото за СГС е налице нормативно задължение за това. По принцип задължените субекти по ЗДОИ не са длъжни да създават информация във връзка с подадени заявления, която до този момент не са създали и не са имали задължения да създават. По делото не е изискана справка от съдебния статистик от СГС дали е налице техническа възможност за идентификация по посочените от молителя критерии с оглед на това, че в шифър 0113-1 влизат исковете за връщане на дете – Хагска конвенция. Отказът не се основава на това, че търсената информация трябва да се издири и създаде в искания й вид. В тази връзка, константно в съдебната практика се приема, че само ако исканата информация не е налична в искания вид, а следва да бъде предмет на допълнително издирване, систематизиране, обобщаване, за да бъде изготвена, то налице ще е излизане извън закона и неговата цел, а за да се предостави достъп до обществена информация, то същата следва да бъде налична. А такава би следвало да е налице относно броя и номерата на делата, датата на тяхното образуване и свършване.

С оглед на изложеното съдът приема, че формираният и обективиран в Решение № ЗДОИ-1 от 14.01.2026 г. на съдебен помощник, оправомощен от председателя на СГС в частта, в която му е отказан достъп до обществена информация по т. 1 от Заявление по ЗДОИ от 08.01.2026 г., подадено от К. С. заявление, като постановен при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната за разглеждане и ново произнасяне по подаденото от К. К. С. с вх. № ЗДОИ-1/08.01.2026 г. заявление, при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд