Решение № 327 от 17.2.2026 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 671/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.70 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. Делото е образувано по жалба от А. Ф. Ю., подадена чрез адв. Д. Л., срещу отказ с изх.№9400-4172/24.11.2025 г. на кмета на община Момчилград, да състави акт за раждане на детето А. Ф. Ю.. В жалбата се твърди, че във връзка с Решение №1900/30.09.2025 г постановено по адм. д.№508/2025 г. по описа на АС-Кърджали е подадена молба с вх.№9400-4028/12.11.2025 г. до Община Момчилград, за приемане на документи, удостоверяващи факта на раждане на А. Ф. Ю., роден на [дата]., във [населено място], [държава]. Към молбата бил приложен и акт за раждане, съставен в [държава], с вписани родители: А. Ф. Ю. и Б. К. В. и двамата с българско гражданство. Намира оспорения отказ за незаконосъобразен, като противоречащ на материалния закон. Излага подробни съображения за грешно тълкуване и прилагане на норми на Кодекса за международното частно право /КМЧП/ и правото на ЕС. Позовава се на съдебна практика. Иска отмяна на оспорения отказ и постановяване на решение, с което да се допусне издаването на български акт за раждане на А. Ф. Ю. с вписването като родители на А. Ф. Ю. и Б. К. В., посочени в ••• акт за раждане. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото, поддържа подадената жалба. Ответникът намира жалбата за недопустима, като изразява становище и за неоснователност на същата. В писмено становище сочи, че е налице спор относно условията за признаване на представения ••• акт за раждане, по смисъла на чл. 117, т. 5 КМЧП, поради явната му несъвместимост с българския обществен ред. Счита, че до произнасяне на компетентния съд административният орган не може да признае чуждестранния акт, нито да състави български акт за раждане въз основа на него, поради което оспореният отказ не представлява незаконосъобразно бездействие или произвол, а е законосъобразно въздържане от упражняване на правомощие извън пределите на закона. Позовава се на разпоредбите на Семейния кодекс относно произхода, както и на съдебна практика. Твърди, че регистрацията на издаден в чужбина акт за раждане на дете, с посочени двама родители от един и същ пол, пряко би легитимирал същите като майка и баща. Намира горното за несъвместимо с българския правен ред, който изисква установяване на действителна родствена връзка между майката и малолетното дете, като в случая счита, че не се установява такава връзка между жалбоподателката и детето А. Ф. Ю.. Съдът, като взе предвид постъпилата жалба с наведените в нея оплаквания и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г. подадена от А. Ф. Ю. до кмета на община Момчилград, е поискано издаване на акт за раждане за детето А. Ф. Ю., родено на [дата] във [населено място]. Към молбата е приложен и документ за раждане, съставен на [дата] от ••• власти, ведно с Приложение 1 към него, видно от които, като майка/родител на детето е вписано лицето А. Ф. Ю., а като баща/родител е вписано лицето Б. К. В.. С Решение №24/08.01.2024 г., постановено по адм.д. №373/2023 г. по описа на АС-Кърджали е отменен мълчалив отказ на кмета на община Момчилград да се произнесе по молба с вх. №9400-2888/15.08.2023 г., подадена от А. Ф. Ю.. С Решение №8353/04.08.2025 г., постановено по адм.д. №2119/2024 г. по описа на ВАС, горното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С Решение №1900/30.09.2025 г. постановено по адм.д.№508/2025 г. отново е отменен мълчаливият отказ на кмета на община Момчилград да се произнесе по подадената от А. Ю. молба с вх. №9400-2888/15.08.2023 г. В мотивите към решението е прието, че оспореният отказ е незаконосъобразен поради нарушение на изискването за форма и липса на мотиви. Във връзка с горното съдебно решение и молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г., на 12.11.2025 г. в деловодния регистър на Община Момчилград е заведена молба с вх.№9400-4028/12.11.2025 г., подадена от А. Ю., към която са приложени следните документи: •••• ••••• ••••• •••••. С писмо изх.№9400-4172/24.11.2025 г. на кмета на община Момчилград, предмет на настоящия спор, жалбоподателката е уведомена, че в представеното удостоверение за раждане на детето А. Ф. Ю. са посочени родители от един и същи пол. Прието е, че последното положение е несъвместимо с българската правна уредба относно произхода, който подлежи на отразяване при съставянето на акт за раждане. Посочено е, че според утвърдения образец на акта за раждане в същия се отразяват данни за майката и за бащата, а според предвиденото в Семейния кодекс, произходът на детето се определя само от една майка и/или от един баща. По изложените съображения е прието, че в случая е налице хипотезата на чл.117, т.5 от Кодекса на международното частно право (КМПЧ), като е посочен редът по чл.118, ал.2 от КМЧП за признаване на чуждестранно решение, чрез предявяване на установителен иск пред Софийски градски съд. При така установените факти, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок. По съществото си, оспореното писмо представлява отказ за съставяне на акт за раждане, по реда на Закона за гражданската регистрация. Този отказ безспорно засяга правата и законните интереси на жалбоподателката, поради което подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. По отношение на посочения от административния орган ред за признаване на чуждестранно решение настоящия състав взе предвид, че по въпроса за приложното поле на чл.118, ал.2 от КМЧП е налице трайна и последователна практика на Върховен касационен съд, според която производството по чл. 118, ал. 2 КМЧП е приложимо само по отношение на правораздавателни актове /съдебни решения, включително решение на безспорна юрисдикция или приравнен акт/ на чуждестранен съд. В случая, представеното пред органа удостоверение за раждане на дете, издадено от длъжностно лице по гражданско състояние в [държава] не представлява такъв правораздавателен акт, поради което по отношение на процесния акт е неприложимо производството по чл.118, ал.2 от КМЧП, респ., искане за неговото признаване по реда на горната разпоредба би било процесуално недопустимо /в този смисъл Определение № 4294 от 29.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4378/2023 г. и др./ Разгледана по същество, жалбата е основателна. При проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, съгласно изискванията на чл. 146 от АПК, съдът намира, че същия е издаден от компетентен орган по чл.35, ал.3, във вр. с чл.70, ал.2 от ЗГР и в предписаната от закона писмена форма. Отказът съдържа фактически и правни основания, позволяващи осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност. При преценка на оспорения акт за спазването на административнопроизводствените правила и съответствието му с материалния закон, съдът намира следното: По делото няма спор, че жалбоподателката е български гражданин. Установява се също от представения документ за раждане на детето А., съставен от ••• власти, че А. Ф. е вписана като майка/родител на детето, а като баща/родител е вписано лицето Б. К. В.. За да откаже съставянето на акт за раждане по реда на ЗБГ административният орган е приел, че съставянето на акт за раждане с отразяване на родители от един и същи пол е несъвместимо с българската правна уредба, относно произхода. Ответникът сочи също, че не е установена действителна родствена връзка между жалбоподателката и детето А.. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Конституцията на РБ, български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин, или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със Закона за българското гражданство (ЗБГ). Според чл. 8 от ЗБГ, български гражданин по произход е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин. По силата на чл.60, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс, произходът на майката се определя от раждането, като майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция. В разглеждания случай жалбоподателката е отправила искане за съставяне на акт за раждане на детето А., пред компетентното длъжностно лице по гражданското състояние в [община], •••, в хипотезата на чл. 70, ал. 2, във вр. с чл. 72, ал. 2, т. 1 ЗГР. В съответствие с чл. 70, ал. 2, изр. 2 от ЗГР, към подаденото искане е приложен и съставения от ••• власти официален документ за раждане, придружен с удостоверение Приложение 1 по чл.7 от Регламент ЕС 2016/1191 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в ЕС. Или, представеният от жалбоподателката документ за раждане удостоверява наличието на правна връзка между малолетното дете и двете лица, посочени в него, съгласно действащото законодателство на [държава]. Предвид съдържанието на искането и съображенията за постановения отказ следва да се има предвид, че според българското право произходът от майката се определя от раждането, включително и в хипотезата на асистирана репродукция. Респ., правната връзка между майката и детето възниква от биологичния произход (майка на детето е жената, която го е родила - чл. 60, ал. 2 СК). В случая не се твърди и не са представените доказателства за осиновяване на детето. В хода на административното производство не са събрани и доказателства детето да е родено от едното от двете лица, вписани като родители в документа за раждане, доколкото и двете лица са се подложили на [процедура]. С оглед на това, фактът на раждане на детето от едно от двете лица, подлежи на доказване пред българското лице по гражданско състояние с всички допустими в АПК доказателствени средства. В тази връзка, за установяване на горния правнозначим факт е следвало на основание чл.30, ал.2 от АПК, административния орган да изиска доказателства за осъществяването му, тъй като в това производство са приложими разпоредбите на чл.35 и чл.36 от АПК. Според тези разпоредби, административният орган има задължение за изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Събирането на доказателствата в рамките на административното производство по издаване на административния акт се извършва служебно от административния орган. Неизпълнението на горните задължения в разглежданата хипотеза води до неизясняване на фактите от значение за случая. С оглед констатираното настоящата инстанция намира, че преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по подадената от жалбоподателката молба с вх.№9400-4028/12.11.2025 г., във вр. с молба с вх.№9400-2888/15.08.2023 г., като при новото произнасяне административният орган следва да събере данни относно горния факт и след това да направи преценка дали са налице нормативно установените изисквания, за съставяне на акт за гражданско състояние, съобразно националните закони, които уреждат упражняването на тези права. Ако в рамките на тази проверка заявителката докаже, че детето е родено от някое от лицата-български граждани, вписани в представения документ за раждане, няма пречка за съставянето на български акт за раждане, съобразно българското законодателство, като в документа се впише само майката, която е родила детето. С последното би постигнат и заявения в искането резултат - съставяне на български акт за раждане на малолетното дете и свързаните с това правни последици. От друга страна, издаването на български акт за раждане на дете, без установяване на факта на раждането му от някое от лицата, вписани като родители и без да са налице данни за осиновяването му, се явява лишено от основание. По отношение на съдържащото се в жалбата искане за съставянето на български акт за раждане, със съдържание, което да е идентично със съдържанието на представеното удостоверение за раждане, съставено от ••• власти, според което родители на детето са А. Ф. Ю. и Б. К. В., следва да се отбележи следното: Родители на детето по българското право са неговите майка и баща, или, лица от различен пол. Съставянето на български акт за раждане на родено в чужбина дете, което е български гражданин се извършва при спазването на националния закон. В него се вписват майката и бащата на детето или само майката, която е родила детето, ако бащата е неизвестен. Издаване на акт за раждане, в което заявителката и Б. К. В. да бъдат вписани като родители, както това е направено в документа, издаден в чужбина, е недопустимо, тъй като противоречи на изискванията на националното право относно произхода на лицата. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз по дело С-490/20, според което преценката за прилагане на националните правила относно произхода е от изключителната компетентност на всяка държава членка. По изложените съображения, доколкото искането пред компетентния орган касае единствено съставянето на акт за раждане на детето А., оспореният отказ е незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК. Тъй като съдът не е компетентен да се произнесе по съществото на спора, следва на основание чл.173, ал.2 АПК, преписката да се изпрати на кмета на община Момчилград за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите. Предвид изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски, общо в размер на 515,75 евро /равностойността на 1010 лева, от които на 10 лв. за внесената д.т. и 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие/. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр с чл.173, ал.2 от АПК, съдът