Решение № 161 от 8.10.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 61/2026 г.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 3198 от 23.02.2026 г., подадена от ТП ТЕРМОПЛАСТ ПЛАСТИК САН. ВЕ ТИДЖ. АД (TP THERMOPLAST

PLASTİK SAN. VE TİC. A.Ş.), данъчен номер 8590642510, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от Ф.С., чрез пълномощника адвокат Г. Ф. С.-С. от Адвокатска колегия – Шумен, със съдебен адрес: •••••••••, срещу „ИНТЕРПЛАСТ- ГРУП-2011“ ООД, ЕИК 201449854, със седалище и адрес на управление: •••••••••, представлявано от управителите Д. И.ов Б., ЕГН ••••••••••, и Х. И.ов Б., ЕГН ••••••••••, чрез процесуалните представители адвокат Р.О. и адвокат А.Б. от Адвокатска колегия – Благоевград.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните съществуват дългогодишни търговски правоотношения, по силата на които ищцовото дружество, в качеството си на производител и доставчик, произвежда и доставя на ответното дружество стоки и материали за производство на PVC и алуминиева дограма и конструкции (термобариери, полиамидни изолатори, профили, уплътнения и аксесоари). Сочи се, че през месец декември 2024 г. и месец януари 2025 г. ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил по поръчка на ответника договорените стоки и материали, за което е издал две данъчни фактури: 1. Фактура № TPI 2024000000068 от 05.12.2024 г. на обща стойност 71 287,01 евро, по която след извършени от ответника авансови и частични плащания е останала неиздължена сума в размер на 28 205,62 евро (съгласно исковата молба);

2. Фактура № TPI 2025000000001 от 04.01.2025 г. (с дата на издаване 08.01.2025 г.) на стойност 29 837,28 евро, по която липсват каквито и да било плащания.

Ищецът поддържа, че ответното дружество е приело стоките без възражения при тяхното получаване и митническо оформяне, но въпреки отправените многократни покани и опити за доброволно уреждане на отношенията не е заплатило дължимия остатък от продажната цена. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава за плащане на паричните си задължения, поради което дължи и обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. С исковата молба първоначално е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 58 042,90 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (23.02.2026 г.) до окончателното изплащане, както и за присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ИНТЕРПЛАСТ-ГРУП-2011“ ООД, редовно уведомен с връчване на препис от исковата молба и приложенията, не е подал писмен отговор на исковата молба.

В първото по делото открито съдебно заседание, проведено на 23.06.2026 г., и в представено писмено становище от 02.10.2026 г. ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва предявените искове и формулира следните възражения:

1. Възражение за неподсъдност и липса на международна компетентност: Твърди се, че във фактури № 68/05.12.2024 г. и № 1/08.01.2025 г. се съдържа забележка, според която „при спорове същите се решават от съдилищата в И.“, което съставлявало писмено споразумение за договорна подсъдност по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ГПК и чл. 23 от КМЧП в полза на турските съдилища, поради което производството следвало да бъде прекратено; 2. Възражение за недоказана активна легитимация и правосубектност на ищеца: Твърди се, че ищецът не е представил официално актуално удостоверение за регистрация и състояние от търговския регистър на Република Т., доказващо правното му съществуване и представителната власт на Ф.С. към момента на подаване на исковата молба; 3. Възражение за липса на пасивна легитимация и неидентичност на ответника: Поддържа се, че в представените митнически и банкови документи като получател фигурира търговско дружество под формата на „Еднолично дружество с ограничена отговорност“ (ЕООД), а ответникът винаги е съществувал като дружество с ограничена отговорност (ООД); 4 . Възражения по съществото на спора: Оспорва се възникването на валидни договорни отношения, оспорва се предметът и количеството на доставките, като се поддържа, че доставените стоки (полиамидни изолатори) са били с технически дефекти (пори и петна по повърхността и чупливост при монтаж към алуминиевите профили), поради което ответникът е съставил Протокол за рекламация № 005/31.01.2025 г. и Инвентаризационен опис за стоки на стойност 96 022,04 евро. Твърди се, че откритата рекламационна процедура не е приключила по вина на ищеца, поради което цената не се дължи.

В открито съдебно заседание на 29.09.2026 г., след изслушване и приемане на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ищецът чрез процесуалния си представител е направил искане по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК за намаляване на размера на предявения главен иск от 58 042,90 евро на 56 915,07 евро, съобразно фактически установения от заключението на експертизата непогасен остатък. С протоколно определение от 29.09.2026 г. съдът е допуснал заявеното намаление на иска, като делото се разглежда за сумата от 56 915,07 евро. От събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната взаимовръзка, както и от неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебносчетоводната експертиза, се установява следната фактическа обстановка: Ищецът ТП ТЕРМОПЛАСТ ПЛАСТИК САН. ВЕ ТИДЖ. АД е турско търговско дружество със седалище в гр. И., Република Т., осъществяващо търговска и производствена дейност в областта на полимерните и алуминиевите профили и изолационни елементи. Ответникът „ИНТЕРПЛАСТ-ГРУП-2011“ ООД е българско търговско дружество със седалище и адрес на управление в •••••••••, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК 201449854.

В изпълнение на поръчки на ответника, през м. декември 2024 г. и м. януари 2025 г. ищецът е произвел, продал и доставил на купувача договорени партиди от стоки и материали (PVC профили и полиамидни изолационни ленти тип „Thermomid“), за което са издадени следните две фактури - фактура № TPI 2024000000068 от 05.12.2024 г. на стойност 71 287,01 евро, обхващаща 199 137,50 метра профили и изолатори с общо нетно тегло 18 150 кг (бруто 19 770 кг, 705 пакета) и фактура № TPI 2025000000001 от 08.01.2025 г. (посочена в исковата молба по дата на заявката 04.01.2025 г.) на стойност 29 837,28 евро, обхващаща 89 277,50 метра полиамидни изолатори с общо нетно тегло 7 570 кг (бруто 8 470 кг, 343 пакета в 13 броя пластмасови палетни кошници). Общата стойност на двете търговски доставки възлиза на 101 124,29 евро (равностойни на 197 781,92 лева). За доставките по двете процесни фактури са съставени и оформени пълен набор от международни транспортни и митнически документи, в това число: международни товарителници за автомобилен транспорт (ЧМР), Сертификати за движение на стоките ATR, Сертификати за произход, издадени и заверени от И.ската търговска камара, Опаковъчни листи (Packing lists), електронни митнически декларации за износ през Митническо бюро Гара Капъкуле и Митническо бюро Муратбей, Република Т., както и съответните вносни митнически манифести и декларации пред българските митнически органи. След заплащане на дължимия вносен данък върху добавената стойност в размер на 20 % от страна на ответника, митническите органи са разрешили вдигането на стоките и пускането им за свободно обращение на територията на Република България, като материалите са транспортирани и физически приети в производствената и складова база на „ИНТЕРПЛАСТ-ГРУП-2011“ ООД в •••••••••. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице И. Л. Г. след извършена цялостна проверка на счетоводната документация и синтетичните и аналитичните регистри на ответното дружество, се установява, че процесните две фактури са надлежно заведени и осчетоводени в счетоводството на ответника „ИНТЕРПЛАСТ- ГРУП-2011“ ООД. Счетоводните статии са взети по установения ред, като заприходяването на доставените материали по двете фактури на обща стойност 101 124,29 евро (197 781,92 лева) е отразено по дебита на активна счетоводна сметка 302 „Материали“ срещу кредитиране на пасивна счетоводна сметка 401 „Доставчици“ (партида „ТП ТЕРМОПЛАСТ ПЛАСТИК САН. ВЕ ТИДЖ. АД“). Начисленият вносен ДДС в размер на 40 895,48 лева е отчетен по дебита на сметка 4531 „Начислен ДДС за покупки“, като двете фактури са включени в Дневниците за покупки по ЗДДС на ответното дружество за данъчните периоди м. декември 2024 г. и м. януари 2025 г., и ответникът е упражнил право на пълен данъчен кредит пред Националната агенция за приходите за посочената сума. По фактура № TPI 2024000000068 от 05.12.2024 г. купувачът „ИНТЕРПЛАСТ-ГРУП-2011“ ООД е извършил плащания в полза на ищеца на обща стойност 44 209,22 евро (равностойни на 86 465,72 лева), наредени по банкова сметка на ищеца в банка „Акбанк“ Т.А.Ш., клон Багджълар – гр. И. (IBAN: TR60 0004 6004 3503 6000 2906 82), представляващи пет броя авансови превода на обща стойност 39 209,22 евро (съответно на 01.10.2024 г. – 6 022,04 евро; на 07.11.2024 г. – 8 187,18 евро; на 13.11.2024 г. – 5 000,00 евро; на 29.11.2024 г. – 10 000,00 евро; и на 03.12.2024 г. – 10 000,00 евро), както и едно частично плащане, извършено след издаване на фактурата на 23.12.2024 г. в размер на 5 000,00 евро. Плащанията са осчетоводени по дебита на сметка 402 „Доставчици по аванси“ и сметка 401 „Доставчици“ срещу кредита на сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“. След приспадане на извършените плащания в размер на 44 209,22 евро, непогасеният остатък от дължимата цена по фактура № TPI 2024000000068 от 05.12.2024 г. възлиза на 27 077,79 евро (равностойни на 52 959,55 лева). По фактура № TPI 2025000000001 от 08.01.2025 г. за сумата от 29 837,28 евро (равностойни на 58 356,65 лева) ответникът не е извършил никакви плащания и задължението е изцяло непогасено.

Общият размер на неизплатените задължения на ответника към ищеца по двете процесни доставки възлиза точно на 56 915,07 евро (равностойни на 111 316,20 лева), което задължение фигурира като крайно кредитно салдо по сметка 401 „Доставчици“ в счетоводния баланс и оборотната ведомост на ответника към 27.08.2026 г. Относно поддържаните от ответника възражения за рекламация, БлОС намира следното - в счетоводството на ответника са представени вътрешнофирмена Заповед № 005 от 14.01.2025 г., едностранно съставен Протокол за рекламация на материали № 005 от 31.01.2025 г. от назначена от управителя комисия и Инвентаризационен опис към него за полиамидни изолатори на стойност 96 022,04 евро, за които комисията е посочила, че имат повърхностни пори и петна и се чупят при монтаж. Въз основа на тези документи в счетоводството на купувача е съставена вътрешна счетоводна статия Дт с/ка 3022 „Материали в рекламация“ / Кт с/ка 302 „Материали на склад“ за сумата от 96 022,04 евро (187 802,79 лева). От съдебно-счетоводната експертиза и представената електронна кореспонденция между представители на страните от м. януари до м. април 2025 г. се установява, че продавачът ТП ТЕРМОПЛАСТ ПЛАСТИК САН. ВЕ ТИДЖ. АД не е признал рекламацията и не е издал кредитно известие. При проведените разговори продавачът многократно е изисквал от купувача да му предостави точен опаковъчен лист (pack list) и идентификация на конкретните детайли, за да организира обратното им транспортиране, но ответникът е заявил, че извършва вътрешно сортиране и не е изпратил исканите данни, поради което процесът по доброволно уреждане на спора е останал недовършен, а доставените стоки продължават да се намират във фактическа власт и собственост на ответника. Въззивният съд, съобразно установените факти по делото, прави следните правни изводи:

Настоящият търговски спор съдържа международен правен елемент предвид седалището на ищеца в Република Т. и седалището на ответника в Република България. Съгласно чл. 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела („Брюксел Iа“), исковете срещу лица, които имат местоживеене или седалище в държава членка, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. Седалището на ответното дружество е в •••••••••, попадащ в териториалната компетентност на Окръжен съд – Благоевград, което обуславя международната компетентност и местната подсъдност на настоящия съд.

Позоваването от ответника на печатния текст върху фактурите („при спорове същите се решават от съдилищата в И.“) като основание за дерогация на българската юрисдикция е неоснователно на две самостоятелни правни основания:

Първо, възражението за липса на международна компетентност, основано на споразумение за избор на съд, представлява относително процесуално възражение, което съгласно чл. 119, ал. 4 от ГПК и чл. 367, ал. 1 от ГПК може да бъде направено най-късно в срока за подаване на писмен отговор на исковата молба. След изтичането на този двуседмичен преклузивен срок, по силата на чл. 133 от ГПК и чл. 370 от ГПК, ответникът губи възможността да прави възражения за неподсъдност, които не са от служебен порядък. Релевирането на това възражение за първи път в съдебно заседание и в писмените бележки е процесуално преклудирано.

Второ, разпоредбата на чл. 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 урежда избора на съд на държава членка, докато при избор на съдилища на трета държава (Република Т.) действието на пророгационното споразумение се преценява съобразно българския Кодекс на международното частно право (КМЧП). Съгласно чл. 23 от КМЧП и установената съдебна практика, изборът на чуждестранен съд изисква изрично писмено съгласие между страните, сключено преди или след възникване на спора. Едностранното отпечатване на типова клауза в издадена от продавача данъчна фактура, неподписана от насрещната страна като споразумение за подсъдност, не обективира постигнато действително съгласие за дерогация на законовата компетентност. Ето защо делото е подсъдно на Окръжен съд – Благоевград. Възражението за липса на надлежна легитимация поради непредставяне на удостоверение за актуално състояние от турския търговски регистър е неоснователно. Исковата молба е подадена от името на ТП ТЕРМОПЛАСТ ПЛАСТИК САН. ВЕ ТИДЖ. АД, представлявано от Ф.С., чрез надлежно упълномощен български адвокат въз основа на изрично писмено пълномощно с нотариално удостоверяване на подписа. Правната субектност на чуждестранното юридическо лице и неговото търговско качество се установяват непротиворечиво от официално заверените експортни и митнически документи, сертификатите за произход, издадени от И.ската търговска камара, банковите бордера за международен трансфер и водената търговска кореспонденция. Освен това, самото ответно дружество е вписало ищеца като свой търговски контрагент и доставчик в официалните си счетоводни регистри по сметка 401 „Доставчици“ и в дневниците за покупки по ЗДДС. При липса на каквото и да било насрещно доказване за заличаване или прекратяване на дружеството, съдът приема, че активната легитимация е категорично доказана. Доводът, че в част от преводите на митническите декларации ответникът е изписан с абревиатура „ЕООД“ вместо „ООД“, не засяга неговата пасивна легитимация. Този факт представлява явна техническа и транслационна неточност при превода от турски език, тъй като във всички документи единният идентификационен код (ЕИК 201449854), данъчният номер по ЗДДС (BG201449854), адресът на управление в ••••••••• и фирмата са напълно идентични. Заключението на експертизата безспорно доказа, че фактурите и доставките са отразени в счетоводството именно на ответното „ИНТЕРПЛАСТ-ГРУП-2011“ ООД, което е платило авансовите суми от собствените си банкови сметки и е ползвало пълен данъчен кредит.

Предявеният иск е с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ – за изпълнение на парично задължение за заплащане на цена по търговска продажба на стоки. Към правоотношението, съобразно стълкновителните норми на Регламент (ЕО) № 593/2008 („Рим I“) и чл. 288 от ТЗ, приложение намира и Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (Виенска конвенция от 1980 г. – CISG), доколкото страните имат места на дейност в различни договарящи държави, като материалните предпоставки за възникване на задължението за плащане на цената при предадена стока по чл. 53 от CISG и чл. 327, ал. 1 от ТЗ са идентични.

Фактическият състав, пораждащ правото на продавача да претендира продажната цена, включва: 1) сключване на валиден договор за продажба/доставка; 2) точно изпълнение на задължението на продавача за предаване на стоката; и 3) настъпила изискуемост на задължението на купувача за плащане на цената.

В разглеждания случай изпълнението на задълженията на продавача и реалното получаване на стоките от купувача са установени по категоричен и несъмнен начин. Процесните стоки са индивидуализирани по вид, количества и единични цени във фактури № TPI 2024000000068 от 05.12.2024 г. и № TPI 2025000000001 от 08.01.2025 г., придружени с ЧМР товарителници и митнически декларации за внос. Съгласно константната и задължителна практика на ВКС, фактурата, макар първичен счетоводен документ, когато е осчетоводена от купувача, включена в Дневника за покупки по ЗДДС и по нея е упражнено право на данъчен кредит, съставлява пълно извънсъдебно признание за получаването на стоките и за възникването на задължението за плащане на отразената в нея цена. С упражняването на правото на данъчен кредит купувачът удостоверява пред държавните данъчни органи настъпването на данъчното събитие – прехвърлянето на собствеността и фактическото предаване на родово определените вещи.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява по безспорен начин, че ответното дружество е заприходило стоките в складовото си стопанство по дебита на сметка 302 „Материали“, отразило е фактурите в дневниците си за покупки, ползвало е пълен данъчен кредит в размер на 40 895,48 лв. и е извършило плащания по първата фактура на обща стойност 44 209,22 евро, от които 5 000,00 евро представляват частично плащане след издаването . Тези конклудентни действия на ответника доказват валидното възникване на договорната връзка, приемането на доставените стоки и признаването на възникналия паричен дълг.

Възраженията на ответника, че цената не се дължи поради доставка на негодна продукция и открита рекламационна процедура, са неоснователни по следните съображения: На първо място, съгласно правилата на чл. 367, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 370 от ГПК, в производството по търговски спорове всички материалноправни възражения на ответника срещу предявения иск (включително възражения за неточно изпълнение, недостатъци и рекламации) подлежат на задължително въвеждане в срока за отговор на исковата молба. Тъй като ответникът не е подал писмен отговор, правото му да въвежда нови фактически твърдения и възражения за недостатъци в съдебно заседание е преклудирано.

На следващо място, разгледано и по същество, възражението не намира опора в материалния закон и събраните доказателства. Съгласно чл. 324 от ТЗ и чл. 38–39 от CISG, купувачът е длъжен да прегледа стоката в кратък срок, съобразно обстоятелствата, и незабавно да уведоми продавача за констатираните недостатъци. Ако не направи това, стоката се смята за одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. Представените от ответника Заповед № 005/14.01.2025 г., Протокол за рекламация № 005/31.01.2025 г. и Инвентаризационен опис са частни свидетелстващи документи, съставени изцяло едностранно от служители и управители на ответника, без участието на представител на ищеца или независим експерт. По силата на чл. 180 от ГПК тези частни документи нямат обвързваща материална доказателствена сила за удостоверените в тях неизгодни за насрещната страна факти (Решение № 310 от 07.11.2025 г. по к.т.д. № 1546/2024 г., ТК на ВКС).

Нещо повече, от заключението на вещото лице и приетата кореспонденция е видно, че ищецът никога не е признавал рекламацията, не е издавал кредитно известие за сторниране на дълга и стоките продължават да се водят собственост на ответника. Самият факт на водене на преговори или разговори за връщане на стоки не освобождава купувача от задължението му да заплати дължимата цена по приетите доставки. За да се освободи от плащане или да намали размера на задължението си, купувачът е следвало своевременно да упражни някое от потестативните си права по чл. 195 от ЗЗД (чрез предявяване на насрещен иск за разваляне на договора или обратно връщане на даденото, съответно чрез надлежно компенсационно или редукционно възражение за намаляване на цената), каквито процесуални действия по делото не са предприети.

Ето защо задължението на купувача за заплащане на остатъка от покупната цена остава валидно съществуващо и изискуемо.

Въз основа на прецизните изчисления на приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че от общата стойност на доставките по двете фактури (101 124,29 евро) ответникът е погасил сумата от 44 209,22 евро, поради което неиздълженият остатък възлиза на:

• 27 077,79 евро по фактура № TPI 2024000000068 от 05.12.2024 г.;

• 29 837,28 евро по фактура № TPI 2025000000001 от 08.01.2025 г.;

или общо дължима главница в размер на 56 915,07 евро.

Предвид допуснатото в съдебно заседание на 29.09.2026 г. намаление на исковата претенция по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК до размера на установения от експертизата дълг (56 915,07 евро), главният иск следва да бъде уважен изцяло за сумата от 56 915,07 евро. С исковата молба е заявена и акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда (23.02.2026 г.) до окончателното изплащане на вземането. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предявяването на исковата молба има характер на покана за изпълнение, поставяща длъжника в забава (ако не е бил в забава преди това), поради което акцесорният иск е основателен и следва да бъде уважен, като законната лихва върху присъдената главница от 56 915,07 евро се присъди от 23.02.2026 г. до окончателното погасяване .

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който са включени - платена държавна такса за образуване на делото в размер на 2321,76 евро, изплатено възнаграждение за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза в общ размер на 390,00 евро и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат съгласно представен договор за правна защита и съдействие в размер на 4700 евро.

Общият размер на доказаните разноски на ищеца възлиза на 7411,76 евро.

По направеното от ответника в съдебно заседание възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира възражението за неоснователно. С оглед критериите по чл. 78, ал. 5 от ГПК и практиката на Съда на Европейския съюз (Решение по дело C-438/22) и Върховния касационен съд (в т.ч. Определение № 1501 от 27.03.2025 г. по к.гр.д. № 5161/2023 г., ГК; Определение № 4665 от 20.10.2025 г. по к.ч.гр.д. № 3121/2025 г., ГК), съдът преценява действителната правна и фактическа сложност на спора. Делото се отличава с правна и фактическа сложност над средната – налице е международен търговски елемент, трансгранична доставка на стоки, разглеждане на преюдициални възражения за международна компетентност, изготвяне на подробни книжа и участие в две открити съдебни заседания с изслушване на съдебносчетоводна експертиза. Договореното и платено възнаграждение съответства на обема на оказаната правна помощ и материалния интерес, поради което не се явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано.

С оглед пълното уважаване на исковата претенция (след допуснатото намаление), на ответника не се дължат разноски.

Така мотивиран, Окръжен съд – Благоевград