Решение № 787 от 11.6.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 3237/2026 г.

към Решение №787 от 11.06.2026 г. по АНД № 3237/2026 г. по описа на ПРС, ІІI н.с. Производството е по реда на чл. 4 и следващите от УБДХ. Образувано е по внесен Акт от 56/11.06.2026 г. за констатиране на проява на дребно хулиганство по чл. 2 от УБДХ срещу Р.Й.М., заради това, че същият е проявил на публично място непристойна проява, която се изразява в употреба на обидни и заплашителни изрази и спрямо полицейски служители, с което грубо е нарушил обществения ред и спокойствие. В открито съдебно заседание нарушителят се явява лично. Не признава вината си, твърди че не знае за какво е производството и че са го арестували защото не е искал да спре музиката. Съдът от фактическа страна установи следното: Р.Й.М. - роден ••••, живущ в гр.••••, б., български гражданин, неженен, с начално образование, неосъждан, безработен, на 10.06.2026 г. около 23:30 часа в гр. Пловдив на ул.“••••, в дома си употребил алкохол, защото му се родило дете и слушал силна музика, с което тормозил съседите си и те подали сигнал в полицията. На сигнала били изпратени Д.П. и Г.К. - служители на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив. Когато същите взели отношение по въпроса с музиката нарушителят се обърнал към тях с репликите „Кви сте вие, че ще ми спирате музиката бе, знаете ли кой съм аз“, „Кажете на оня нещастник, където ви изпраща, че няма да спра музиката“ и ги заплашил с думите „Знаете ли кой съм аз бе, утре ще видите какво ще стане.“, като отказал да спре музиката. При това положение служителите на 06 РУ при ОД на МВР Пловдив, задържали нарушителя за 24 часа и го отвели в 06 РУ при ОД на МВР Пловдив. Горната фактическа обстановка се установява от сведенията на свидетелите Д.П. и Г.К., докладна записка, заповед за задържане на лице рег. № 3389зз-219/2026 г., справка криминалистични регистрации. Посоченото в обясненията на свидетелите съдът кредитира, тъй като същите са логични непротиворечиви и подробни. Точните изрази, се възпроизвеждат от двамата свидетели, с достатъчна степен на точност, за да звучат правдиво. Данните от докладната записка също се подкрепят и допълват останалия събран доказателствен материал и съдът ги кредитира, тъй като в своята цялост, като доказателствените материали чертаят една безпротиворечива фактическа обстановка, описана в акта за констатиране на проява на дребно хулиганство. Съдът намира че актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е нередовно съставен и не може да послужи за начало на законосъобразна процедура по реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя по УБДХ. Видно от акт № 56 от 11.0.2026 г. той не е предявяван на нарушителя и не е подписан от него. Няма подписи на двама свидетели, които да удостоверяват дали лицето е отказало да го подпише или не е било в състояние да стори това. Съгласно чл. 2, ал. 1 от УБДХ, за констатирана проява на дребно хулиганство се съставя акт, в който се описва случая, отбелязва се името и адреса на нарушителя и на свидетелите. Съгласно чл. 2, ал. 2 от УБДХ, ако нарушителят откаже или не е в състояние да подпише акта, това се отбелязва в същия. В него се вписват и възраженията на нарушителя, ако той направи такива. При това положение е налице нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от УБДХ. Деянието дребно хулиганство по чл. 1, ал. 1 УБДХ представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Този закон определя общите правила за административните нарушения и наказания, което означава, че производството по установяване на административното нарушение дребно хулиганство, налагане и изпълнение на административното наказание е подчинено както на специалните правила, посочени в УБДХ, така и на общите правила на ЗАНН . В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 1 от същия закон (Тълкувателно решение № 46 от 16.X.1979 г. по н. д. № 36/79 г., ОСНК). В чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е императивно посочено, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. На първо място следва да се посочи, че релевантно за преценката дали е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила визирани в чл. 43 ал.1 ЗАНН във връзка с правото на защита на жалбоподателя е дали и кога фактически е било извършено съответното действие по предявяване на акта за да се запознае със съдържанието му. Смисълът и значението на разпоредбата на чл. 43 ал.1 ЗАНН е да бъде действително извършено предявяване на съставения акт, за да го прочете нарушителя, да се запознае със съдържанието му, да научи в какво се обвинява и така да му бъде дадена възможност да организира адекватно защитата си. А обстоятелството дали е положен подпис на нарушителя в акта има значение за да се удостовери факта, че същият се е запознал със съдържанието на акта. Само по себе си неполагането на подпис на нарушителя не би могло да се прецени като съществено нарушение на процесуалните правила, когато в действителност му е била дадена възможността да се запознае със съдържанието му и да направи възражения. И обратно, например дори и да е налице подпис затова че е бил предявен акта на нарушителя, но ако се установи, че в действителност, това действие не е било извършено ще е налице съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в чл. 43 ал.1 ЗАНН, а именно не предявяване на акта. Установяване на обстоятелствата, че актът е бил предявен на нарушителя при съставянето и му е била дадена възможност да се запознае със съдържанието на акта, че му е било разяснено правото да направи възражения по смисъла на чл. 44 ЗАНН подлежи на доказване с всички доказателствени средства. От събраните доказателства и от посоченото от нарушителя се установи, че актът не му е предявяван и той не е могъл нито да се запознае със съдържанието му, тъй като заяви, че не може да чете, нито да направи своите възражения. Същият не е знаел за какво е производството и твърди, е бил задържан, за пускането на музика. Видно е, че са му предявени за подпис заповед за задържане и протокол за обиск, върху които неговият отказ да ги подпише е надлежно удостоверен. Поради това съдът намира, че акт № 56/11.06.2026 г. не е предявяван на нарушителя. Непредявяването на акта за дребно хулиганство и липсата на възможност да направи възражения е съществено процесуално нарушение, което фатално е засегнало правото на защита на Р.Й.М. още в тази най-ранна фаза на административвнонаказателния процес по УБДХ. В този смисъл предявеното пред съда административнонаказателно обвинение се явява незаконосъобразно и съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от УБДХ, съдът няма друга процесуална възможност освен да оправдае нарушителя. По изложените съображения постанови своя акт. РАЙОНЕН СЪДИЯ: