Решение № 656 от 25.3.2025 г. на Районен съд - Бургас по дело № 1026/2024 г.

Производството е образувано по повод жалба на Ж. Г. Ж., ЕГН •••••••••• от гр. Ч., ул. •••, М. Г. М., ЕГН •••••••••• от гр. Бургас, ул. •••, Г. Я. Ж., ЕГН ••••••••••, от гр. С., ул. •••, П. Я. А., ЕГН ••••••••••, с адрес гр. С., ж.к. •••, М. Н. Д., ЕГН ••••••••••, от гр. Ч., ул. •••, Н. Й. Ж., ЕГН: •••••••••• от гр. Б., ж.к. •••, И. Й. Ж., ЕГН: •••••••••• от гр. Б., ж.к. •••, Н. Ж. А., ЕГН ••••••••••, от гр. С., ж.к. ••• и М. Н. М., ЕГН •••••••••• от с. Р., общ. С., ул. ••• всички със съдебен адрес гр. С., ул. ••• – адв. А. Ж., с която се моли да бъде прогласена нищожността на Решение по протокол № 2812/1993г., решение № 2812/30.12.1999г., решение № 2812/14.03.2000г., както и да бъде отменено като незаконосъобразно решение № 5Ч/17.01.20005г., постановени по преписка № 2812 на наследниците на Ж. А. Л., като преписката бъде върната за ново произнасяне в определен от съда срок. Жалбоподателите са изложили следните твърдения: Оспореното решение протокол № 2812/1993г. на административния орган по поземлена собственост е нищожно, поради незаконен състав, тъй като последният не е отговарял на изискванията на действащата към този момент разпоредба на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ, съгласно която в комисиите задължително следва да се включват юрист, агроном, инженер – геодезист или инженер – земеустроител, представител на ликвидационните съвети и на частните земеделски стопани. В тази връзка се сочи, че в състава на комисията не е имало представители на частните земеделски стопани и на ликвидационния съвет, нито юрист. Оспореното решение № 2812/30.12.1999г. на административния орган се атакува като нищожно, поради незаконен състав, като се твърди, че същото не отговоря на изискванията на действащата към този момент разпоредба на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ /отм./, съгласно която съставът следва да включва председател, заместник – председател по Горското стопанство или техник по специалност “Горско и ловно стопанство” и четен брой членове. В тази връзка се сочи, че в състава на комисията, постановила това решение не е имало заместник – председател с посочената професионална квалификация, а броят на членовете е бил нечетен. Оспореното решение № 2812/14.03.2000г. на административния орган се атакува като нищожно, поради незаконен състав, като се твърди, че същият не отговаря на изискванията на чл.60, ал.4 ППЗСПЗЗ /отм./, тъй като в него липсва зам.председател, специалист по горското стопанство и броят на членовете и четен. Оспореното решение № 5Ч/17.01.2005г. се атакува като незаконосъобразно, с доводи, че е постановено на основание предходното решение № 2812/14.03.2000г., което е нищожно.; Претендира се присъждане на направените деловодни разноски. От административния орган не е депозирано становище по жалбата. В съдебно заседание жалбоподателите Ж. Г. Ж., М. Г. М., Г. Я. Ж., П. Я. А., М. Н. Д., Н. Ж. А. и М. Н. М. се представляват от процесуалния и представител адвокат Ж., който моли да бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожност на обжалваните административни актове. Допълва жалбата, като моли при условията на евентуалност да бъде прогласена и нищожността на Решение № 5Ч от 17.01.2005г. В съдебно заседание жалбоподателите Н. Й. Ж. и И. Й. Ж. не се явяват. Депозират молба чрез своя пълномощник – адв. Р. С., с която заявяват, че наМ.т жалбата за основателна и я поддържат. В съдебно заседание Общинска служба по земеделие – С. се представлява от юрк. Л., която оспорва жалбата.Твърди, че лицето М. И.а е участвала в състава на комисията в качеството си на специалист по горско и ловно стопанство и в това си качество е назначена от министъра на земеделието. Моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски, като представя списък на същите. Ответната страна Общинска служба Земеделие – гр. С. не изпраща процесуален представител. Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, наМ. за установено от фактическа и правна страна. Жалбата е процесуално допустима. Настоящите жалбоподатели, в качеството си на наследници на Ж. А. Л. са активно легитиМ.ни да подадат жалба да искат прогласяване нищожността на процесните решения, доколкото последните като индивидуален административен акт засягат техните права и интереси. Искането за обявяване на нищожност на административните актове не е ограничено със срок съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 от АПК. Такова оспорване може да се провежда по отношение на всички административни актове, без значение дали те са позитивни или негативни за оспорващите, тъй като нищожността като вид порок е толкова съществена, че при констатиране на същата, всеки съдебен орган може да я прогласи, дори и при условията на осъществен косвен съдебен контрол. Поради това е налице безспорен правен интерес за наследниците на Ж. А. Л. собствеността върху земеделските им земи да бъде реституирана с валиден административен акт, без същият да страна от порока “нищожност”. Или казано по друг начин и съгласно трайно установената практике на Върховния административен съд, независимо, че актът удовлетворява отправено искане, с оглед конститутивното му действие, адресатът има интерес да игнорира всякакво съмнение за неговата действителност. Съгласно указания на съда, Общинска служба Земеделие – гр. С. е представила по делото преписка № 2812 на наследниците на Ж. А. Л.. Видно от същата и по конкретно от Протокол № 2812 от 01.03.1993г., е било взето решение като на основание чл.18ж, ал.2 ППЗСПЗЗ е признато и определено за възстановяване правото на собственост върху общо 11.301 дка земеделски земи с план за земеразделяне. По силата на същото решение е отказано да бъде признато правото на възстановяване насолствеността с пран за земеразделяне на 14 бр. ниви и 1 бр. лозя. По преписката е постановено и Решение № 2812 от 30.12.1999г. на ПК - С., с което е признато правото на собственост на наследниците на Ж. А. Л. в съществуващи(възстановими ) стари реални граници и е отказано да бъде възстановено правото на собственост върху конкретно изброени в решението имоти. Въз основа на Решение № 2812 от 30.12.1999г на Общинска служба по земеделие и гори – С. е постановено Решение № 2812 от 14.03.2000г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Ч., по силата на което е определено на наследниците на Ж. А. Л. правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 11.515 дка III кат. със земя и/или поименно компенсационни бонове, всичко на обща стойност 8982 лева. Въз основа на Решение № 2812 от 14.03.2000г. е постановено Решение 5 Ч от 17.01.2005г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ в община С., област Б., с което е определено на наследниците на Ж. А. Л. обезщетение със земя на стойност 5928 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 3054 лв. Относно Решение по протокол № 2812 от 01.03.1993г. и Решение № 2812 /30.12.1999г. на Поземлена комисия – гр. С. Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.5 АПК, административните актове могат да сеоспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Решениетоможе да е нищожно на различни основания, най-често като издадено от некомпетентенорган. Административния орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен.Нищожно е също така решение, постановено от орган, действал в незаконен състав, внарушение на предписаната от закона форма, както и решението, постановено принезачитане стабилитета на предходно произнасяне от ПК и т.н. При преценка на действителността на решението, ако същото е било издадено до влизане в сила на промените в ППЗСПЗЗ, обнародвани в ДВ, брой 44 от 08.05.2001г., трябва да се изследва дали съставът на поземлената комисия и отговарял на изискванията на законност предвидени в чл.60, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ /отм./ В различните периоди от време до отмяната на тези разпоредби, същите имат различни редакции, които обуславят и различни изисквания за законност на състава на поземлената комисия. В случай, че поземлената комисия е действала в незаконен състав, липсва необходимата за валидно произнасяне материална властническа компетентност и решението се явява нищожно. В оспорените актове липсват подписи на членовете на състава на Поземлена комисия, постановили решението. От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че решенията са подписани от председателя и секретаря на ПК в съответствие с изискванията на чл.15, ал.2, т.6 ЗАП(отм.) относно формата на индивидуалния административен акт, доколкото не е представен оригинал от същото решение, а в представеният по делото препис от атакуваното решение липсват подписи на председателя секретаря и членовете на комисията. Неподписването на решенията в съответствие с чл.15, ал. 2, т. 6 от ЗАП (отм.) е нарушение свързано с изискванията относно формата на индивидуалния административен акт, при наличието на което актът е незаконосъобразен, предвид това че липсва обективирана воля на колективния орган за издаването му. Решение по протокол № 2812 от 01.03.1993г. е постановено от ПК – С. в състав от председател, секретар и четирима членове. Към датата на постановяване на решението - 01.03.1993 г., разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е действала в следната редакция: „Поземлените комисии се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове.Председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове. С оглед горното следва да се приеме, че съставът на комисията не отговаря на законовите изисквания. В настоящия случай при постановяване на обжалваното Решение по протокол № 2812 от 01.03.1993г. не е спазено и императивното изискване на чл.60, ал.5 от ППЗСПЗЗ /в действащата тогава редакция/, че в комисиите задължително се включват: юрист, агроном, инженер – геодезист или инженер – земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Към момента на постановяване на решението, това изискване е императивно, като с последващи изменения на нормата на чл.60, ал.5 от ППЗСППЗ /Доп. -ДВ, бр. 28 от 1997 г./, законодателят е предвидил, че включването на тези лица е “по възможност”, т.е. от императивна разпоредбата става диспозитивна, като включването на посочените в нея лица в състава на ПК е пожелателно – при наличие на такава възможност. По силата на тази разпоредба, която е императивна към процесната дата, за да е законен състава на ПК – С., в същата задължително е следвало да бъдат включени юрист, агроном, инженер- геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани.В конкретния случай административният орган не е представил доказателства, че съставът на комисията, постановила оспореното решение, отговаря на изискванията по чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ /отм./ Затова и несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби, води до некомпетентност на органа, постановил оспорения административен акт, което е порок, който обосновава нищожността на акта. В качеството си на административен колегиален орган по земеделската реституция, ПК осъществява своите правомощия и постановява законосъобразни актове, само когато действа в предвидения от закона състав в съответствие с предвидената от закона образователна компетентност. Както бе посочено и по-горе, липсата на взето решение от задължителния персонален състав на поземлената комисия означава липса на валидно форМ.на воля, т.е. на волеизявление на компетентния орган и процесното решение е нищожно поради липса на компетентност за издаването му, като особен съществен порок /чл.146, т.1 от АПК/. Затова и следва да се приеме, че административните актове са постановени от некомпетентен орган, както и при липса на предвидената от закона форма, поради което страда от порока „нищожност“. Обжалваното решение № 2812 от 30.12.1999г. е нищожно и на още едно самостоятелно основание, освен поради неспазване на предвидената от закона форма. Съгласно чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113 от 1999 г ) Поземлените комисии се състоят от председател, заместник- председател - инженер по горско стопанство, или техник по специалността "Горско и ловно стопанство", секретар и четен брой членове. Председателят, заместник-председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове.В ал. 5 е посочено, че в поземлените комисии по възможност се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер- земеустроител, инженер по горско стопанство. В случая от събраните в хода на производството доказателства не се установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания.Установява се, че броят на членовете в комисията е нечетен, както и че не е предвиден заместник-председател. Нещо повече, изобщо не са посочени имената натрима от членовете на комисията.Затова и несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби, води до некомпетентност на органа, постановил оспорения административен акт, което е порок, който обосновава нищожността на акта. С оглед изложеното, жалбата следва да бъде уважена като се обяви нищожността на атакуваното решение по протокол № 2812/01.03.1993 г. и решение № 2812 от 30.12.1999г., двете издадени от Поземлена комисия – С. и преписката по която са постановени решенията следва да се върне на Общинска служба “Земеделие” гр. С. за произнасяне в законен състав. Относно Решение № 2812 от 14.03.2000г. и Решение № 5Ч от 17.01.2005г. Всичко изложено дотук води до извода, че не е имало годно и стабилно правно основание за издаване на последващите решения № 2812 от 14.03.2000г. на ПК – С. за определяне правото на обезщетение за признато и невъзстановено право на собственост върху 11.515 дка земеделски земи, както и Решение № 5Ч от 17.01.2005 г., по силата на което е определено на наследниците на Ж. Л. обезщетение със земя на стойност 5928 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение – поименни компенсационни бонове на стойност 3054 лв. Това обуславя нищожността на посочените оспорени административни актове, поради което същите следва да се прогласят за такива, а преписката следва да се върне на административния орган за постановяване на нови, при спазване на изискванията им за законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото решение. Що се отнася до представените от ответника писмени доказателства във връзка с назначаването на лицето М. И.а на длъжността заместник – председател в ПК – С. към процесния период, следва да се отбележи, че същите не удостоверяват, че лицето е притежавало необходимия образователен ценз. Дори да се приеме, че същото е участвало при постановяване на решенията в качеството си на заместник-председател, горното не променя крайните изводите на съда предвид останалите констатирани пороци при постановяването им, обуславящи тяхната нищожност. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 АПК и направеното в тази посока искане, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени сторените от тях в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Съгласно представения по делото списък по чл.80 ГПК, адв. Ж. претендира следните съдебно-деловодни разноски: 223 лв. за жалбоподателя Ж. Ж., 223 лв. за М. Г. М., 112 лв. за Г. Я. Ж., 112 лв. за П. Я. А., 333 лв. за жалбоподателя М. Н. Д., 667 лв. за жалбоподателя Н. Ж. А. и 400 лв. за М. Н. М.. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от съдържанието на представените по делото договори за правна помощ и съдействие, сключени между жалбоподателите и техния процесуален представител, е уговорено заплащането на адвокатските възнаграждения да бъде извършено по банков път, но по делото не са ангажирани доказателства, удостоверяващи заплащането им, поради което и в съответствие с дадените в в т.1 от ТР 6/2012г по ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, разрешения съдът наМ. искането за присъждане на разноски за недоказано и неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие от 14.03.2024г., сключен между жалбоподателите Н. Й. Ж. и И. Й. Ж., с предмет процесуално представителство по гр.д. № 1026/2024г. по описа на БРС, срещу договорено възнаграждение в размер на 500 лв., за които е посочено, че е заплатено изцяло по банкова сметка, но по делото липсват представени банкови документи, удостоверяващи заплащането на посочената сума, с оглед на което искането за присъждане на разноски направено от адв. С. също следва да бъде оставено без уважение. Воден от гореизложените съображения и на основание чл.172 от АПК, Бургаският районен съд,