Решение № 1058 от 14.7.2026 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6160/2025 г.

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. С Наказателно постановление № 02-ЗМВР-10/20.08.2025 г. на Началник сектор „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ при Второ РУ- Пловдив, на Н. Б. Л., ЕГН ••••••••••, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева (51,13 евро), за нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР. Наказателното постановление е обжалвано от Н. Б. Л., чрез адвокат Б. З., АК-Пловдив. Прави се искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Не се явява адв. З.. Последният е депозирал становище, в което се излагат доводи по същество за отмяна на наказателното постановление. Въззиваемата страна – Началник сектор „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ при Второ РУ- Пловдив, се представлява от гл. инспектор Д. Я., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: С АУАН серия АД бл. № 0612379/01.08.2025 г. е констатирано, че на 01.08.2025г., около 19.30 ч. в гр.Пловдив, ул. „Драган Цанков“ № 41, при извършване на полицейска проверка, жалбоподателят отказал да изпълни дадено му устно полицейско разпореждане от полицейски инспектор С.Ю., служител в 02 РУ ОДМВР-Пловдив, а именно „Стой полиция, Не бягай, Спри полиция“, като Н. Б. Л. не се подчинил, продължил да бяга, като се отдалечил от мястото на извършената проверка. С тези действие жалбоподателят се опитал да осуети извършваната полицейска проверка и не изпълнил надлежно издадено му полицейско разпореждане. Актът е връчен същия ден- на 01.08.2025 г., на Н. Б. Л.. В законоустановения срок Началник сектор „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ при Второ РУ- Пловдив, е издал против Н. Б. Л. обжалваното наказателно постановление В съдебно заседание на 07.05.2026 г. е разпитан, в качеството на свидетел, актосъставителят Й. Й. И.. Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По силата на чл.64, ал.1 от ЗМВР полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. В ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че при невъзможност да се издадат писмено разпорежданията могат да се издават устно или чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят. В конкретния случай фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в наказателното постановление. Събраните гласни и писмени доказателства са еднопосочни, че жалбоподателят е отказал да изпълни дадено му устно полицейско разпореждане от полицейски инспектор С.Ю., служител 02 РУ ОДМВР- Пловдив, а именно „Стой полиция, Не бягай, Спри полиция“, като същият не се подчинил, продължил да бяга и се отдалечил на мястото на извършената п р о в е р к а . За посочените обстоятелства способстват показанията на актосъставителя Й. И., които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на останалите кредитирани от съда писмени доказателства и тези приложени към АНП. Неизпълнението на така даденото устно разпореждане правилно е било квалифицирано като нарушение на чл. 64 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове, съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в АУАН не е конкретизирано съдържанието на полицейското разпореждане, както и че нарушението е несъставомерно от субективна страна. В случая разпореждането е било дадено от компетентен полицейски орган в хода на извършване на проверка, като същото е било ясно и разбираемо, възприето е жалбоподателя, който не го е изпълнил, а е продължил да бяга. По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът