Решение № 3541 от 3.11.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 4677/2021 г.

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК вр. чл. 357 и сл. Делото е образувано въз основана искова молба подадена от М. Ю. Б., с ЕГН ••••••••••, с адрес в гр.Р., с която претендира да бъде осъдено •••••, с ЕИК••••••, със седалище и адрес на управление: гр.В., ул. „Ц. О.“ № ••••, да му заплати по трудов договор от 06.06.2019г. остатък от дължимо трудово възнаграждение за положени в периода от 28.08.2019г. до 30.06.2020г. 1344 часа труд в редовно работно време - 700 евро, и 468 часа извънреден труд - 5300 евро, ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск -15.12.2020г. до окончателното му изплащане. В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: По силата на трудов договор от 06.06.2019г. ищецът работил при ответника на длъжност „монтажник изделия от метал“, с месторабота в гр. В.. На 25.08.2019г. сключил с ответника споразумение към трудовия договор за командироването му в О.К. В. и С. И., с място на изпълнение на трудовите задължения: работна площадка на обект •••••, за период от 28.08.2019г. до приключване на работата по договори РО 100406 и РО 100407, или до завръщането му в Б., при почасово възнаграждение в редовно работно време 14, 58 британски паунда и месечно възнаграждение при работа 39 часа седмично в размер на 2483, 60 паунда. Извънредният труд бил уговорен да се заплаща: от понеделник до петък - за първите 4 часа след нормалното работно време с 50 % увеличение /Овър таим А/ и след това със 100% увеличение /Овър таим Б/. За работа в събота - първите 4 часа - с 50% увеличение, след това със 100% увеличение. За работа в неделя - със 100 % увеличение от началото на работния ден до началото на работния ден в понеделник. Работата съобразно споразумението към трудовия договор продължила до 30.06.2020г. като ищецът работел средно по 10 часа на ден, понякога и в събота. Работодателят не заплатил трудово възнаграждение в пълен размер за уговореното нормално работно време и изцяло не заплатил трудово възнаграждение в увеличен размер за положения от ищеца извънреден труд (Overtime). Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който оспорва исковете. Не оспорва наличието на трудов договор между страните и командироването на ищеца съобразно допълнително споразумение от 25.08.2019г. в О. К.о В. и С. И., за период от 28.08.2019г. до 30.06.2020г. Сочи че трудовото правоотношение е прекратено на 20.10.2020г. Сочи, че той е бил единствения работодател на ищеца, който е командирован да извърши определена работа във връзка със сключен от ответника договор за изработка с трето лице. В допълнителното споразумение е уговорено, че трудовото възнаграждение ще се превежда по банкова сметка в евро или лева, като стойноста му е в брутен размер, от която са приспадани дължимите данъци и осигуровки. Твърди, че за процесния период положения труд в редовно работно време е 1298, 60 часа, а общият извънреден труд е 423 часа, за който дължимото възнаграждение е 30232, 30 евро, изплатени изцяло по банков път. Претендират се разноски. Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното: От приетите писмени доказателства – заверени за вярност трудов договор от 06.06.2019г. със споразумение от 25.08.2019г.; заповед № 153 от 20.10.2020г.; договор за възлагане от ••••• справка за отработени часове на М. Ю. Б.; ведомост за начислено трудово възнаграждение на М. Ю. Б.; списък за авансово платени суми в брой на работници за периоди 01.09-30.09.2019г., 01.10-31.10.2019г.; 01.11-30.11.2019г.; банково удостоверение от •••••; платежни нареждания за месеци април 2020г., май 2020г., юни 2020г.; писмо от М••••••••••с референтен №99-Н-С-257/2021г. от 27.07.2022г., ведно с писмо от централния орган на О. к. В. и С. И.я в Л. на английски език и в заверен превод, се установява, че: на 06.06.2019г. между М. Ю. Б. като работник и „•••••• като работодател бил сключен трудов договор, съобразно който работникът полагал труд при работодателя на длъжност „монтажник изделия от метал“, с месторабота в гр. В. На 25.08.2019г. било сключено споразумение към трудовия договор за командироването му в О.К. В. и С. И., с място на изпълнение на трудовите задължения: работна площадка на обект •••••, за период от 28.08.2019г. до приключване на работата по договори РО 100406 и РО 100407, или до завръщането му в Б., при почасово възнаграждение в редовно работно време 14, 58 британски паунда и месечно възнаграждение при работа 39 часа седмично в размер на 2483, 60 паунда. Извънредният труд бил уговорен да се заплаща: от понеделник до петък - за първите 4 часа след нормалното работно време с 50 % увеличение /Овър таим А/ и след това със 100% увеличение /Овър таим Б/. За работа в събота - първите 4 часа - с 50% увеличение, след това със 100% увеличение. За работа в неделя - със 100 % увеличение от началото на работния ден до началото на работния ден в понеделник. Между „•••••“ като възложител и ••••• като изпълнител бил сключен договор за изграждане на част от атомна централа •••••• – В. за период от 08.07.2019г. до 19.12.2019г. Работодателят начислил общо отработени от работника в периода 01.06.2019г. – 30.06.2020г. 1298, 60 часа труд в редовно време и извънреден труд 423 часа, за които му превел авансово по ведомост и по банков път възнаграждение в размер общо на 30232, 30 евро. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на 20.10.2020г. по взаимно съгласие. „••••••“ е действал като посредник за наемане на работници и като такъв е имал договор с „•••••“ за предоставяне на пакетни услуги относно обект•••••. В това си качество не е в състояние да представи извлечение от ведомости за заплати на М. Б. назначен като работник при •••••••. Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното: Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 128 т. 2 КТ - за основното трудово възнаграждение и чл.262, ал.1, т.2 вр. чл. 150 от КТ – за претендирания извънреден труд. Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Съобразно чл.143, ал.1 КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време, т. е това е работа, която се извършва извън установеното по трудовото правоотношение редовно работно време. По силата на чл.150 КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ, който предвижда минималните размери на увеличение и в случай, че не е уговорено друго. От горепосочената правна квалификация на исковете следва, че в тежест на ищеца е да установи в процеса в условията на главно доказване, че между него и ответника е съществувало валидно правоотношение по трудов договор в периода, за който се претендира изплащане на трудово възнаграждение, реално положен от него труд, вкл. чрез командироването му извън страната; размера на уговореното трудово възнаграждение /основно и допълнително/, и падежа за плащането му; реалното полагане на извънреден труд в посоченото времетраене, както и стойността на дължимото възнаграждение за него. Респективно ответникът слева да установи точно изпълнение на задължението си за плащане на трудовите възнаграждения за претендираните периоди или други положителни факти, изключващи отговорността му. Не се спори от страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „монтажник изделия от метал“, с месторабота в гр. В. На 25.08.2019г. са сключили споразумение към трудовия договор за командироването на работника в О. К. В. и С. И., в изпълнение на което е полагал труд в редовно работно време 1298, 60часа и 423 часа извънреден труд, за което му е заплатено общо 30232, 30 евро, което отговаря на начислените часове труд и часовата ставка според допълнителното споразумение. Видно от приложените от ответника ведомости и платежни документи основното трудово възнаграждение е начислявано според уговореното в чл. 5 от допълнителното споразумение в размер на 2483, 60 британски лири, като е заплащано в евро по съответния курс, което е предвидено като допустимо според същия текст от договора. От ищеца не бяха събрани доказателства обосноваващи твърдението му, че е положил часове допълнителни часове извънреден труд, за които му се дължи възнаграждение. В обобщение исковете като неоснователни, следва да се отхвърлят. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има ответника, като от него е представено доказателство за платено адвокатско възнаграждение 1100 лева, във връзка с което съдът намира основателно възражението по чл. 78 ал. 5 ГПК на ищеца, предвид фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на извършените процесуални действия по делото, поради което го намаля до размер близък до минималния по чл. 7 ал. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС /по действащата към сключване на договора за правна помощ редакция в ДВ, бр. 68 от 2020 г./ - 860 лева. Мотивиран от горното, ВРС