Решение № 106 от 13.3.2026 г. на Районен съд - Русе по дело № 1747/2025 г.

Административно наказателно дело № 20254520201747 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Т. И. З., ЕГН •••••••••• депозирана против Наказателно постановление № 09/30.10.2025 г., издадено от Кмет на Община Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53, във вр. с чл. 36, ал.2 и чл. 13, б.“Б“ от ЗАНН, във вр. с чл.70, ал.3, във вр. с чл.68, ал.1 от Закона за защита на животните е наложено наказание „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за нарушение по чл. 35, ал.2 от ЗЗЖ. В жалбата бланкетно се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като недоказано и необосновано. Развиват се съображения за неправилно възприета фактическа обстановка, както и за липсата на вина на жалбоподателя. Сочи се, че административнонаказващият орган е допуснал неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят, редовно призован се явява лично в съдебните заседания. Явява се и упълномощен процесуален представител – адв. Р. Н. от АК-Русе. Адв. Н. доразвива съображенията изложени в жалбата за различна фактическа обстановка от описаната в НП, като акцентира на факта, че процесното куче е било на повод с дължина около 1,5 м, че групата момичета, сред които и пострадалото лице с поведението си на „хихикане“ и „побутване“ са провокирали кучето, поради което намира, че реакцията му не е необоснована. Сочи, че за неговата реакция е допринесъл и фактът, че кучето преди това е било преминало медицинска интервенция по кастрация. Развива съображения, че жалб. З. изобщо не е присъствала на мястото на твърдяното нарушение, тъй като кучето в този ден е било поверено на грижите на нейната дъщеря, поради което няма как да носи отговорност. Отделно посочва, че животното е било и под наблюдението на св. В.. Развива съображения, че мястото на нарушението не съставлява обществено такова, тъй като било междублоково пространство и и не било предназначено за обществено ползване. Навежда твърдения, че действието на кучето е предупредително такова, че няма захапване, а само одраскване по крака на пострадалата, поради което намира, че няма ситуация, която да е застрашила живота и здравето на хора или животни. Пледира наказателното постановление да бъде отменено, а в случай, че съдът счете, че има административно нарушение, извършено от жалбоподателката НП да бъде изменено като бъде определено наказание към минимума. Претендира разноски. Жалб. З. поддържа изразеното от нейния процесуален представител. Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ст. юриск. Е. Х.. Същата моли да бъде отхвърлена депозираната жалба и да бъде потвърдено наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Развива подробни съображения за наличието на всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението. Посочва, че процесното куче е собственост на жалбоподателката и на Н. С., че същото е ухапало непълнолетно лице при липсата на ефективен контрол. Развива съображения, че поверяването на животното на малолетно лице – дъщерята на жалбоподателката не освобождава собственика от отговорност и че законодателят с посочената за нарушена разпоредба цели постигането на ефективен, а не формален надзор над животните. Намира, че възраженията, свързани с кастрацията на животното не водят до извод за обоснованост на реакцията на животното. Намира, че съвкупността от обстоятелства е изисквала дори повишено внимание и контрол от страна на собствениците. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение. Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: От фактическа страна: На 28.07.2025 г., в гр. Русе около 21,00 часа непълнолетната Р. Т.а, заедно с приятелките си В. Р. и И. Т.а се разхождали в кв. Дружба-3 до комплекс „Милениум“ в гр. Русе. На път за квартален магазин същите преминали в междублоково пространство в близост до блок № 45 в същия квартал. В това време св. В. В., заедно със съпругата си били седнали на бетонна шахта, зад която имало люляков храст. По същото време и на същото място пристигнала дъщерята на жалб. Т. З. – В. П., малолетно лице, която водила със себе си и кучето на семейството. Т. З. и Н. С. били собственици на куче на име Сара, порода „Джак Ръсел“. В. П. вързала кучето на люляковия храст до св. В. и отишла да играе на десетина метра. Поводът на който било вързано кучето бил къс, с дължина около 1,5 – 2 метра. Групата от непълнолетни момичета, сред които и Т.а преминала по пътечка в близост до кучето, която била точно срещу свидетеля В., като същият възприел преминаващите деца. След около 6-7 минути непълн. Т.а и приятелките й минали отново по същата пътечка, но в обратна посока, като без да предизвикват по никакъв начин животното, същото неочаквано изджавкало и се спуснало към тях, като момичетата изпищели. Кучето захапало в областта на лявото коляно непълн. Т.а, без да се отвързва от повода си, което довело до прободна рана в лявото коляно и повърхностни забелвания на епидермиса в същата област. Св. В. реагирал веднага като станал от мястото си, отишъл до пострадалото лице и видял, че има „леко дернато под коляното“, опитал да успокои момичето, след което групата деца се оттеглила от мястото. Пострадалата Т.а се обадила на баща си – св. С. Т. и го уведомила за случилото се. Св.Т. незабавно се насочил към мястото, като междувременно групата деца се прибрала в дома на едното от тях, за да може майката на последното да погледне раната и Т.а да пие вода, тъй като била изплашена. Св. Т. прибрал дъщеря си от дома на приятелката й и позвънил на ЕЕН 112 за да подаде сигнал. Операторът го насочил за съдействие към спешно отделение за промивка на раната и поставянето на инжекция против тетанус. Р. Т.а била прегледана в спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ ООД, гр.Русе около 22 часа на 28.07.25 г. като били извършени необходимите медицински дейности. На 29.07.2025 г. Т.а била освидетелствана от съдебен лекар, който констатирал наличието на прободна рана на ляво коляно и повърхностни забелвания на епидермиса на ляво коляно. С. Т. подал сигнал в полицията. По случая била извършена проверка. С постановление от 23.09.2025 г. прокурор от РП Русе отказал образуването на досъдебно наказателно производство и прекратил образуваната преписка с № 5577/2025 г. по описа на РП Русе като изпратил преписката по компетентност на Кмета на Община Русе. Кметът на Община Русе като разгледал материалите по пр.пр.№ 5577/2025 г. по описа на РРП издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание съобразно прокурорското постановление и събраните данни по прокурорската преписка. Същият приел, че с поведението си жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 35, ал.2 от ЗЗЖ, поради което на основание на основание чл. 53, във вр. с чл. 36, ал.2 и чл. 13, б.“Б“ от ЗАНН, във вр. с чл.70, ал.3, във вр. с чл.68, ал.1 от Закона за защита на животните на жалб.З. било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева. Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства –копия на Наказателно постановление № 09/30.10.2025 г. на Кмет на Община Русе, разписка, постановление от 23.09.2025 г. на РРП, справка, заявление, лист за преглед, обяснения-5 бр, СМУ, паспорт на домашен любимец BG01VP295585, уведомително писмо, писмо вх.№ 38812/11.12.2025 г., писмо вх.№ 39328/16.12.25 г., писмо вх.№ 39008/12.12.2025 г., данни за идентификация, уведомление вх.№ 39328/16.12.25 г. и вх.№ 40017/19.12.2025 и двете от Кмета на Община Русе, уведомление изх.№ ЗМ-20/16.12.2025 г. на Директор на ОДБХ София, уведомление вх.№ 40183/22.12.2025 г., ведно с приложения от Зам.кмет на Столична Община, имейл и отговор към него от ел поща от 12.01.26 г., копие от паспорт № BG01LK069393, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите С. Т. Т. и В. К. В.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. и В. (с изключение в частта касаеща описанието на причиненото увреждане от св.В.). Св. В. излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Показания му са последователни, безпротиворечиви, подкрепят се от приетите по делото писмени доказателства и са относими към основния въпрос в настоящото производство по реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Същият е свидетел очевидец и възприел непосредствено процесните събития. От показанията на този свидетел се установя времето и мястото на инцидента, поведението на пострадалото лице и това на придружаващите го непълнолетни лица, мястото от където са преминали, поведението на процесното куче и моментът в който то се е спуснало към преминаващите момичета. От показанията на свидетеля се установява кой е извел процесното куче, а именно дъщерята на жалбоподателката, къде е завързал повода на кучето – а именно на люляковия храст в близост до пътеката, дължината на повода на кучето и разстоянието между преминаващите лица и кучето. Установява се и кой е собственик на процесното куче – Т. З. и Н. С.. Свидетелят е възприел пряко и нараняването, което получило пострадалото лице. Налице са несъществени разминавания относно характеристиките на полученото нараняване от постр.Т.а между свидетелските показания на този свидетел, показанията на св. Т., листа за преглед от спешно отделение на МБАЛ „Медика“ и СМУ. Свидетелят Т. го описва като „леко дернато под коляното“, „силно казано зачервяване“, „по-скоро одраскано“ без следи от кръв. Св. Т. го описва като „две дупки от ухапано – едната под, другата над коляното“, „тази над коляното беше по-голяма, беше зачервено и самата кожа пробита, защото имаше кръв“. Показанията на този св.Т. намират подкрепа в СМУ, където съгласно заключението пострадалата е била с „прободна рана на ляво коляно и повърхностно забелване на епидермиса“, както и листа за преглед, където е описано „ухапване от куче“, от което пострадалата е получила „малка рана в областта на ляво коляно“. С оглед гореизложеното съдът намира, че единствено в тази част относно описанието на нараняването показанията на св. В. не намират подкрепа в останалата доказателствена съвкупност, поради което кредитира показанията на св. Т.. В останалата част показанията на този свидетел намират подкрепа, както в показанията на св. Т., така и в обясненията на лицата, разпитани в хода на ДП и справка. От друга страна и с оглед изложеното от процесуалния представител на жалбоподателя, касателно това дали е прободно или не полученото нараняване съдът намира, че същото няма съществено значение за настоящото производство. Вида на причиненото и неговите характеристики не е част от състава на административното нарушение, релевантно за случая са обстоятелствата проявило ли процесното животно необоснована агресия и изпълнил ли е задълженията си собственика му по предотвратяване на такава агресия. Засягането на пострадалата в процесния случай резултат ли е от проявена необоснована агресия на животното или не. От показанията на св. Т. се установява времето и мястото на инцидента, обстоятелствата при които непълнолетната му дъщеря е била ухапана от куче. Свидетелят недвусмислено пресъздава спомените си от възприемането на раната на крака на пострадалата, емоциите, които е изпитвала непълнолетната, последвалите преглед, освидетелстване и подаване на сигнал на ЕЕН 112 и в полицията. Съдът отчита факта, че този свидетел е родител на пострадалото от нарушението лице, но по никакъв начин показанията на този свидетел не намира за обременени от това обстоятелство, с оглед факта, че същите се подкрепят напълно от останалата доказателствена съвкупност. Показанията му изцяло се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. Същите намират подкрепа в показанията на св. В. (с изключение на посоченото обстоятелство), в обясненията на лицата, разпитани в хода на ДП, справка, СМУ, листа за преглед. Доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От правна страна: Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна досежно размера на наложената глоба като съображенията на съда в тази насока са следните: Настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган. Съгласно чл. 70 от ЗЗЖ наказателните постановления по закона се издават от директорите на областните дирекции по безопасност на храните, регионалните инспекции по околната среда и водите или кмета на съответната община. В настоящият случай процесното НП е издадено от Кмета на Община Русе на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, въз основа на горепосоченото прокурорско постановление издава обжалваното наказателно постановление. Процесното наказателно постановление съдържа всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити, визирани чл. 57 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани установените факти и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. По отношение на направеното възражение от адв. Н. с жалбата и поддържано в съдебното заседание, че с НП е възприета неправилна фактическа обстановка относно присъствието на жалб. З. и съпругът й С. на мястото и във времето на инцидента, съдът намира, че безспорно от доказателствената съвкупност беше установено, че същите действително не са присъствали на 28.07.2025 г. около 21 ч в междублоковото пространство до блок № 45, кв. Дружба-3, гр. Русе. Същото обстоятелство е невярно отразено в наказателното постановление, като е възприето от АНО в резултат на констатираното от представителя на РРП в постановление от 23.09.2025 г. Безспорно на мястото са присъствали В. В. и неговата съпруга, като именно те са били в непосредствена близост до кучето, а не собствениците му. Посоченото несъответствие обаче не касае факт от състава на административното нарушение, нито по някакъв начин нарушава правото на защита на жалбоподателят. Още в дадените обяснения по прокурорската преписка З. и С. са заявили, че докато те са разхождали кучето си не са присъствали на инцидент, в който то да е ухапало дете. Жалбоподателката е реализирала правото си на защита, инициирайки настоящото производство и в жалбата си е заявила, че е научила за случилото се от дъщеря си, на която било вменено задължението по разхождане на кучето – две седмици след 28.07.2025 г. Посоченото в НП обстоятелство, че З. и С. са извели кучето и никой от двамата не го държал (последното отговаря на истината) и че С., а не В. извикал на кучето да спре и отишъл да види крака на пострадалата не може да обуслови извод за неясно или неточно посочване на нарушението. С оглед изложеното съдът не намира, че административнонаказателното производство е било допуснато съществено нарушение на императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Тук следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя доводите на процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебните прения, че непълнолетните в обясненията си по прокурорската преписка заявили неистина описвайки външния вид на Т. З. и Н. С., поради което ги намира за обременени. Лицата никъде не са назовани поименно, а намиращите се до кучето лица са описани от децата в обясненията като собственици на същото и лица, които го разхождат, напълно житейски и с оглед възрастта им логично, след като са ги възприели в непосредствената близост до кучето. Предвид възраженията на защитата съдът счита, че изрично следва да се посочи, че относно механизма на извършване на деянието и неговото авторство в събрания доказателствен материал не съществува каквото и да било противоречие, като от цитираните доказателства се установява в пълнота фактическата обстановка (с изключение на посоченото по-горе обстоятелство), посочена в прокурорското постановление. Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното: От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се установи, че на посочените в наказателното постановление дата и час - на 28.07.2025 г. в 21:00 часа, и място в гр. Русе, до блок № 45 в кв. Дружба 3, куче порода „Джак Ръсел“ на каишка, която никой не държал, собственост на Т. З. и Н. З., скочило върху Р. Т.а и я захапало за крака. В резултат на захапването е бил засегнат телесният интегритет на непълнолетната Т.а, а именно същата получила– прободна рана в областта на лявото коляно, като причиненото е резултат от невземането на достатъчно мерки за безопасност на обществено място от страна на собствениците на кучето – З. и С.. Разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните въздига в задължение за собствениците на кучета да предотвратяват всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Собственик на процесното куче видно от доказателствата по делото – паспорти на куче, справка (л.11 от делото), обяснения на С. и З. и писмо вх.№ 39008/12.12.2025 г. (л.48- 49 от делото) е жалбоподателката Т. З.. Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, установява по несъмнен начин, че на посочената наказателното постановление дата жалбоподателката е нарушила горното задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните. Съставомерната форма на изпълнителното деяние се явява бездействие да се положат необходимите и достатъчни грижи за куче, така че да не се допусне необоснована агресия на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. На първо място жалбоподателката е поверила разходката на семейния домашен любимец – куче на малолетно лице – нейната дъщеря. Същата от своя страна е завързала повода на кучето за храст в междублоково пространство и е отишла да играе, поведение което не е укоримо и не може да бъде вменено във вина на лицето. Кучето се е оказало спорадично и непланувано в близост до св. В., който от преди това бил седнал със съпругата си отвън и наблюдавал собственото си дете, което играело. По никакъв начин не се установява св. В. да е бил наблюдавал или бил ангажиран от собствениците на кучето да осъществява надзор над него. Същият възприемайки спускането на кучето към преминаващите в непосредствена близост деца и след изпищяването на същите е реагирал като е отишъл до пострадалото лице за да възприеме какво се е случило. Правилни са съображенията на процесуалния представител на АНО, че задължението за контрол е вменено от законодателя на собственика на животното и превъзлагането на този контрол на лице на 12 години не може да се възприеме като ефективен такъв, нито да гарантира възможност за овладяване на агресия. С оглед събраните доказателства в процесния случай, кучето на практика е било без всякакъв надзор – нито от страна на малолетната П., която играела, нито от страна на В., който не е бил длъжен да осъществи какъвто и да било надзор над кучето. Недопустимо е отговорното лице да черпи аргументи от собственото си правонесъобразно поведение – възлагане на контрола над кучето на малолетно лице и от това да извежда заключения за полагането на достатъчно усилия за предотвратяване на проява на необоснована агресия на кучето на обществено място. В процесния случай по никакъв начин не е била гаратирана възможност за незабавно овладяване на кучето от страна на неговите собственици. В конкретната ситуация не са били положени необходимите грижи от собственика на кучето спрямо същото да бъде осъществени мерки за овладяването му и осигуряване безопасността и здравето на намиращите се на обществено място лица. На следващо място, соченият факт, че кучето било с къс повод – около 1,5 – 2 метра, теглото и размерите на самото животно, както и връзването му някъде, категорично сам по себе си не гарантира предотвратяването на агресия от страна на животното. Очевидно, че в процесния случай въпреки дължината на повода се е стигнало до физическо съприкосновение между пострадалата и кучето. Още повече, че беше установено и че поводът бил захванат на младо храстовидно растение, чиито диаметър бил около 3 сантиметра, а наоколо по същото време освен преминаващите и пострадалото лице беше установено, че са се намирали и други лица. Горното идва да покаже, че са били налице предпоставки за настъпването и на други вредоносни последици, които не са настъпили поради добро стечение на обстоятелствата. Категорично действията на кучето - спускането му към преминаващите деца, ведно с изджавкването му и ухапването на пострадалата Т.а имат характеристиките на проявена агресия от страна на кучето, собственост на З.. Агресивната проява на куче е комплекс от поведенчески реакции, насочени към заплаха, защита или контрол, които често започват с предупредителни сигнали и могат да ескалират до атака, както се е и случило в процесния случай. В настоящия случай, се е стигнало до причиняването на противоправен резултат – бил е засегнат телесният интегритет на непълнолетно лице. Съгласно Решение № 146/29.12.2020 г. по дело № 648/2020 г. на ВКС, пряка и непосредствена причинна връзка между резултата и изпълнителното деяние под формата на бездействие е налице и тогава, когато правно дължимото действие, което е пропуснато, е било необходимо и възможно и липсата му създава предпоставки за настъпване на резултата, като причинната връзка е налице дори бездействието да е само част от по-комплексна съвкупност от фактори, които заедно са довели до настоящия резултат. С оглед гореизложеното с възникналата ситуация, противно на соченото от адв. Н., не само, че е била създадена опасност за живота и здравето на хора, но и се е стигнало до засягане на физическия интегритет на непълнолетно лице – Т.а. Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка деянието (в случая под формата на бездействие да се положат предписаните в нормативен акт грижи за животното) представлява необходимо условие, без наличието на което, противоправния резултат не би настъпил. Причиняването на увреждането в процесния случай е резултат от проявена необоснована агресия на кучето. В случая, ако жалбоподателката беше предприела необходимите мерки по чл. 35, ал. 2 ЗЗЖ, като постави на кучето намордник дори при наличен физически контакт между кучето и пострадалата, до засягане на нейната цялост не би се достигнало. Ако беше осигурила ефективен, а не формален контрол между кучето и преминаващите деца щеше да бъде осигурена необходимата дистанция и не би се стигнало до проява на необоснована агресия. Ако беше осигурила на кучето грижа и надзор от човек, който кучето познава, в присъствието на който се чувства спокойно, особено щом е било лесно раздразнително след претърпяна интервенция, същото нямаше да прояви агресия. Посочените мерки са лесно изпълними и собственичката е била длъжна да ги осигури, така както ежедневно стотици собственици на кучета разхождат същите по обществени места без да проявяват необоснована агресия. Фактът, че собственичката полагала грижи за малки деца по никакъв начин не оправдава липсата на такива за куче, на което е избрала да стане собственик и спрямо което специалният закон е въвел задължение да се грижи адекватно за него, в частност да осигури надзор, така, че да не допусне необоснована агресия на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. По отношение на аргументите на защитата за обоснованост на проявената агресия от една страна от поведението на преминаващата група момичета, а от друга с оглед претърпяната интервенция от кучето (останала недоказана по делото). От показанията на разпитания по делото свидетел, допуснат именно по искане на жалбоподателя, същият е категоричен, че момичетата са преминали съвсем нормално по въпросната пътека в близост до кучето, както първия път, когато са преминали, така и втория, като не е имало разлика в тяхното поведение на връщане, когато е станал инцидентът (противно на соченото от адв. Н.). В този смисъл не могат да бъдат споделени изводите, че на връщане момичетата били „по-шумни“, „буйни“, поради което първия път кучето не реагирало, но вторият реагирало, тъй като не намират подкрепа в доказателствата по делото. Нещо повече свидетелят В. изрично заяви в разпита си в съдебното заседание, че непълнолетните лица може изобщо да не са забелязали кучето и подчертава, че и самите те (той и съпругата му) били забравили, че кучето се намира там. Не се събраха каквито и да било доказателства кучето да е било провокирано по някакъв начин от децата или от трети лица или друг фактор. По отношение на твърдяното обстоятелство, че кучето е преминало медицинска интервенция по кастрирането му и същото е било по-лесно уязвимо, поради което жалбоподателят черпи аргументи, че реакцията му е била обоснована, съдът намира, че изложеното е категорично несъстоятелно. На първо място, както сочи и процесуалният представител на АНО употребеното от законодателя понятие “необоснована агресия“ цели да обхване такива ситуации, в които кучето е реагирало без да бъде провокирано в обществена среда и да изключи онези хипотези, в които пък е отреагирало агресивно в следствие на дразненето му, предизвикването му, провокирането му. В настоящият случай собственикът на кучето е имал създадени представи за посочената от него причина, с която си обяснява действията на кучето. Това обстоятелство обаче само е увеличило необходимата грижа, спрямо обичайната такава, която е следвало да положи в конкретния случай. Знаейки, че кучето е по-уязвимо и лесно раздразнително З. е следвало да повиши вниманието си и осигури засилен контрол върху домашния си любимец, за да предотврати проява на необоснована агресия, което не е сторила. Съдът категорично не споделя твърдението на адв. Н., че мястото където е осъществено твърдяното нарушение не било обществено такова. Мястото е междублоково пространство покрай блок № 45, в кв. Дружба-3, в гр. Русе. Обществени места са всички места, които са обществено достъпни и/или са предназначени за обществено ползване, независимо от тяхната собственост. Мястото около блоковете, независимо дали има изградени алеи за разходка и площадки, независимо какъв е видът на намиращата се там растителност (аргументи посочени от адв. Н.) не променя характеристиката на обществено такова. Критерият тук е достъпността на мястото, а както сочи и процесуалният представител на жалбоподателя „пътеката по която се движат децата е възникнала от минаване на живущите“, т.е. е използвана и от други, била е достъпна и за други лица. Видно от събраната доказателствена съвкупност – на мястото са стояли и са си говорили св. В. и съпругата му, в близост са играели деца, т.е. мястото на нарушението е било предназначено за обществено ползване. Настоящият съдебен състав не споделя виждането, че се касае за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не съдържа белезите по § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а напротив – същото е типично за нарушения от този вид. В случая се касае за нарушение, което е настъпил и резултат. Деянието не може да се определи с ниска степен на обществена опасност в сравнение е обикновените случаи на нарушение от съответния вид, тъй като са били засегнати обществени отношения, които защитават здравето и телесната неприкосновеност на гражданите. Осъществено е и във време и място където са се намирали много хора и е било възможно да настъпят и други неблагоприятни последици. В случая пострадалата Т.а е била ухапана от кучето, с което е бил засегнат телесния й интегритет, което завишава обществена опасност на нарушението. Съдът намира, че нарушението е налице и от субективна страна, доколкото собственикът на кучето – жалб. З. е имала създадени представи, че е била длъжна да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, като сама се е поставила в невъзможност да го стори - поверявайки кучето на непълнолетно лице, което не е в състояние да упражни ефективен контрол на обществено място и не е положила необходимата грижа и надзор. Същата е била длъжна да допусне, че като не е сторила това може да бъде създадена ситуация, застрашаваща живота или здравето на хора и животни, което се е и случило. При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбоподателят действително е осъществил от обективна и субективна страна съставът на административните нарушениепо чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на животните. Съдът намира, че при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН. В разпоредбата на чл. 68 от ЗЗЖ е предвидено наказание глоба в размер от 100 до 250 лева, ако деянието не съставлява престъпление. В настоящия случай АНО е наложил глоба в максимален размер от 250 лева, като са изложени съображения за нанесени вреди на психиката и здравето на пострадалото лице, както и за бездействие по отношение на пострадалата от страна на З. и С. след ухапването от кучето. Последното обстоятелство с оглед събраните доказателства по делото не се потвърждава, с оглед факта, че собствениците на кучето изобщо не са присъствали в момента на физическото съприкосновение между кучето и детето. Съдът счита, че извършеното нарушение действително се отличава с повисока обществена опасност- засегнат е телесния интегритет на пострадалата, фактът, че на практика кучето е било оставено без всякакъв надзор и са били налице предпоставки да настъпят и други неблагоприятни последици с оглед времето и мястото на инцидента. Причиненото е категорично обществено неприемливо, но настоящото производство няма за цел да постигне имуществен еквивалент на причинените болки и страдания. От друга страна наказващият орган не е събрал сведения относно имотното състояние на нарушителя. Липсват данни и за други извършени от него предходни нарушения. С оглед на това, в тази част наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на наложената глоба като бъде ориентиран малко над минимума, а именно 70 (седемдесет) евро (равностойността на 136,91 лева), като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение и това, че същото е за първи път. По разноските: Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В чл. 143 от АПК е регламентирана отговорността за разноски, но не са уредени случаите на частично уважаване на жалбата. За неуредените случаи на основание чл. 144 от АПК следва да се приложи ГПК и относимата норма на чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя Т. И. З. се следват разноски за адвокатско възнаграждение, съответстващи на измененото наказателно постановление, в частта, касаеща намаления с 45,24% размер на имуществената санкция /от 250 лева на 70,00 евро (с левова равностойност 136,91 лева)/. В полза на административнонаказващия орган се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно потвърдения размер на глобата. В хода на въззивното производство жалбоподателката е била представлявана от упълномощен защитник – адв. Р. Н. от АК-Русе. В производство са представени доказателства за заплатен хонорар в размер на 200 лева. Съдът определя на жалбоподателката разноски в размер на 90,00 лева. В полза на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с ал. 1, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 165 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г. на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т. е. в полза на Община Русе. Поради изложено съдът присъжда в полза на Община Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 90,00 лева (165 лева х 54,76%). С оглед изхода на делото, при извършване на компенсация въззивният съд не присъжда разноски в полза на някоя от страните. Водим от гореизложеното и на основание чл. чл. 63, ал. 2, т. 4, във вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Русенският районен съд