РЕШЕНИЕ

№ 600

гр. Кюстендил, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря Цветанка В. Александрова като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20221520102067 по описа за 2022 година Образувано е по искова молба от “ИЗИ ФИНАНС" ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" No 17, ап.1, представлявано OT Б. И. Н. - управител, чрез юрисконсулт А. С. Г., СЪДЕБЕН АДРЕС: гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. "Балша" No 17, ап. 1, ПРОТИВ Д. Г. С., с ЕГН ••••••••••; Адрес: гр. К., ул. „Др.“ No ••. Постъпил е отговор на искова молба. Съдът следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание, както и да изготви проект за доклад на делото по чл. 140, вр. Чл. 146 от ГПК, в следния смисъл:

В исковата молба се твърди, че нa 27.10.2021г., ищцовото дружество сключва, в качеството на кредитодател с ответника по делото, в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от разстояние No 359454. Договора е сключен при условията на ЗПФУР. Договорът е сключен и активиран на 27.10.2021г. Датата на превода на сумата е на 28.10.2022г.

Ищецът сочи, че сключването на договора се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg. Излага, че потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код. Той получава втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код. По принцип преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, разговора се записва. По този начин той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Твърди, че при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: 08•••• и следния имейл: A••••@••••l.cz. Активиращият код е •••. Прилага по два броя дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр 2 от ГПК. Прилага и аудиозаписа в един екземпляр, който е само за съда. Излага, че на ответника е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/. Твърди, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма постъпили плащания. Договора за кредит вземането на главница в размер на 700.00 лв. е с 10 вноски всяка в размер на 100.00 лв. за периода 26.11.2021г. - 25.05.2022г. Няма плащания покриващи главницата по договора. Вземането е падежирало, което е основанието за неговата изискуемост. Моли съдът да признае за установено, че Кредитополучателят дължи на Кредитодателя сумата от 805.62 лв., от които: 700.00 лв. главница по предоставения кредит, 92.40 лв., претендирА. със заявление по заповедно производство договорна /възнаградителна лихва за периода 28.10.2021г. - 25.05.2022г. и 13.22 лв. лихва за забава за периода 25.05.2022г. 31.07.2022г., ведно със законната лихва върху претендирА.та сума от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира съдебни разноски в заповедното производство в размер на 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение и платената държавна такса за образуване на заповедно производство в размер на 25.00 лв. Претендира разноските в настоящето производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Постъпил е отговор на искова молба, чрез особения представител адв. Р., в който е заявено, че искът е недопустим и неоснователен. Възразява, че представените с исковата молба документи не отговарят на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис относно формата и подписването на документите като електронни, също и на изискванията на чл. 184, ал. 1 от ГПК. Сочи, че представените документи не доказват валидна облигационна връзка между „ИЗИ ФИНАНС"ЕООД ЕИК 201196810 и Д. Г. С.. Сочи, че в договора липсва яснота за формирането на годишния процент на разходите по кредита в размер на 48.44% и фиксиран лихвен процент в размер на 40.15%, както и общата дължима сума към момента на сключване на договора, също и за падежите на отделните вноски, лихвите по тях и начинът на формиране на искА.та неустойка по чл.3, ал.2 от договора.

По делото да назначени, изслушани и приети без възражения от страните съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът намира за установено от фактическа и правна стрА. следното:

I. Относно допустимостта на исковете:

Ищецът е депозирал в PC Кюстендил заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат е образувано ч.гр.д. No 1479/2022г., като длъжникът не е открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател чрез който да му се връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл. 47, ал. 5 от ГПК — чрез залепване на уведомление. В изпълнение на указания на съда и в указания срок е предявил настоящата искова молба. Следователно исковете са допустими.

II. Относно основателността на исковете:

Съдът е сезиран с искове с пр. осн. чл.422, ал.1ГПК във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За уважаването на исковата претенция по чл. 240, ал.1 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва ищецът да установи чрез пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение между страните; изпълнение на задълженията по него от стрА. на ищеца, в т.ч. и нормативни, реалното усвояване на кредита от ответника; изискуемост на вземането; размера на претенциите си по пера. За уважаването на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва ищецът да установи чрез пълно и главно доказване забава в плащането на задълженията на ответника. В тежест на ответника е да докаже своите правопогасяващи, правоотлагащи или правопрекратяващи възражения, респ. изпълнението на собствените си задължения по договора.

1. Относно наличието на договорна връзка между страните по спора и възражението на ответника, че не са спазени изискванията на ЗПК за форма на договора за кредит:

1.1.Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит – ЗПК. Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл. 10, ал. 1 ЗПК – трябва да е на хартиен или друг траен носител; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирА. до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по, ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по, ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

1.2.Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗПФУР "договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние" е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирА. от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.

Съгласно представените от ищеца Общи условия „договорът за предоставяне на кредит от разстояние“ е договор сключен между потребител и кредитора, като част от система за предоставяне на кредити от разстояние, организирА. от кредитора, при която отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние. В същите общи условия е подробно разписА. процедурата и стъпките по кандидатстване за кредит и подписване на договора за кредит.

1.3. По силата на чл. 18 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗПФУР, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕП (сега – ЗЕДЕУУ).

Член 18, ал. 3 от ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата стрА. и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ "електронен документ" представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Според чл. 2, ал. 1 от ЗЕДЕУУ "електронно изявление" е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, според който за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързА. с електронното изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Предвид гореизложеното, според съда представеният върху хартиен носител и на диск договор обективира електронен документ, тъй като съдържа електронно изявление, запазено в архивните файлове в базата данни на съответния сървър на доставчика, с възможност за неговото възпроизвеждане, т. е. визуализира електронен документ. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията - съгласно чл. 3, т. 10 от Регламент на ЕС № 910/2014 г. - три имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, сметка и други. Законодателят придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, което е закрепено изрично в чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ.

1.4. Според съда страните са сключили договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние, използвайки средство за комуникация от разстояние – интернет страница на доставчика, електронна поща, както и телефон.

Видно от чл. 1 от договор за предоставяне на кредит № 359454 от 27.10.2021 г. на потребителя са предоставени предварително стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия на кредита, както и Общите условия, които са неразделна част от договора.

В представените по делото Общи условия на "Изи Финанс" ЕООД, приложими към договорите за потребителски кредит, е посочено, сключването на договора за потребителски кредит става по инициатива на клиента /кредитополучателя/, като за да получи кредит той попълва искане за предоставяне на кредит/, намиращ се на уебсайта на дружеството www.minizaem.bg, като с натискане на бутона "Напред", кандидатът изпраща своето изрично, предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние, както и молбата за кредит, която ще бъде разгледА.; за да се пристъпи към сключване на договора за потребителски кредит, е необходимо дружеството да е одобрило отпускането на кредита на клиента и да го е информирало за това чрез изпращането на електронна поща.

В общите условия е посочено, че след одобрението за отпускане на кредит, потребителят получава на профила си в сайта договор за предоставяне на кредит от разстояние, както и Общи условия и стандартен европейски формуляр. Според общите условия след като кандидатът потвърди, че е запознат и приема договора за предоставяне на кредит, заедно с общите условия и стандартния европейски формуляр, договорът за предоставяне на кредит между потребителя и „Изи Финанс“ ЕООД се счита сключен. Съдът намира, че на потребителят е била предоставена преддоговорна информация. Последното се установява и от вещото лице по съдебно-техническата екепертиза, което е посочило, че при една от стъпките на сайта minizaem.bg на потребителят се предоставя преддоговорна информация, както и че той е потвърдил параметрите на договора, чрез даване напред при стъпките си в сайта.

В общите условия е посочено, че след като кредитополучателят потвърди, че е запознат и приема договора, заедно с Общите условия и формуляра, се счита, че между потребителя и "Изи Финанс" ЕООД е сключен договор за потребителски кредит. Със сключването на договора, потребителят се съгласява изпълнението на финансовата услуга да започне незабавно, като кредитора изпраща до 30 минути електронно писмо, с което го уведомява, че паричните суми са преведени или по посочената от него банкова сметка, или на каса в офис на Изи Пей и предоставя информация относно платеца, стойността на платежната операция в лева и дата на плащането.

Съдът намира, че приетата по делото съдебно-техническа експертиза е обективна, логична и вярна, не е оспорена от страните. Вещото лице е посочило, че технически процедурата по кандидатстване за договора за кредит е изпълнена. Ответникът има регистриран профил в информационната система, като в хода на регистрацията е предоставил лични данни. На база попълнените от клиента лични данни се генерирали основните документи. Вещото лице е уточнило, че в системата на дружеството се намира история на статусите, която включва етапите на взаимоотношенията между страните във връзка с договора за заем № 359454. На 27.10.2021 г. на личния профил на клиента са прикачени договора за кредит и общи условия, както и пояснения относно потвърждаване на сключването му.

Видно от приложенията към експертизата на потребителя е изпратен имейл, с който е уведомен че трябва да потвърди сключването на договора, като отвори прикачения линк, въведе кода, който му е изпратен с SMS, в празното поле и да натисне бутон Потвърди. В същия имейл е уведомен за размер на главница, обща сума на връщане, обща сума на връчване при непредставяне на обезпечение, падеж на последна вноска.

Вещото лице е проверило и SMS-логове, в които се съдържат всички SMS-си, които са изпратени на клиента. Посочило е, че на 27.10.2021 г. на потребителя е изпратен SMS с код за потвърждаване на сключването на договора „4424“. Заключило е, че договор за кредит № 359454 е потвърден на 27.10.2021 г. от IP на потвърждаване 45.67.89.91.

Вещото лице установява, че на 28.10.2021 г. на електронната поща посочена от потребителя е изпратено писмо, със съдържание, че му е преведена сума в размер на 700 лв. по договора за кредит от разстояние № 359454, на банкова сметка BG79STSA93000026709461, посочени са срок на договора, обща сума за връщане и погасителен план.

1.5. В светлината на чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР настоящият състав намира, че е налице доказателствена сила на установения в процесния аудиозапис разговор, поради което го цени като надлежно доказателствено средство. От заключението на експерта се установява, че приложеният към делото диск е носител на аудиозапис, който е непрекъснат, без следи от редакция, вмъкване на друг аудиозапис, изтриване на отделни части или други въздействия. Съдът прима, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 2, вр. ал. 1 ЗПФУР, потребителят е уведомен по телефон, за което е направен запис, представен по делото като доказателство на електронен носител – диск, в съответствие с чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.

Както съдът, така и вещото лице е изслушало предоставения на електронен носител запис на проведен разговор между оператор, който се обажда от името на "Изи Финанс" и ответната стрА.. Вещото лице го е възпроизвело в експертизата. Според него записът не е манипулиран. Вещото лице е констатирало, че потребителят е предупреден от оператора, че разговорът се записва. Направено е изявление, че преди да се преведат парите по кредита е необходимо потвърждение за сключването на договора за заем от разстояние № 359454, за сумата от 700 лв. Дадена е още информация, че срокът за връщане на заема е 220 дни. Потребителят е уведомен за дължимата сума в случай на предоставяне и непредоставяне на обезпечение. Вещото лице е констатирало, че операторът е поискал лицето да каже трите си имена, ЕГН и дали е съгласен с условията на договора, което е изпълнено от потребителя.

1.6. Всичко изложено обосновава мотивиран извод, че ответникът е сключил процесния договор за кредит от разстояние. Kредитодателят доказа предпоставките по чл. 18, ал. 1 от ЗПФУР. Възражението на ответника за недействителност на договора за кредит от разстояние е неоснователно и недоказано.

2. По делото се доказа, че кредитодателят е предоставил по сметка на ответника сума в размер на 700 лв. на основание договор за кредит № 359454.

Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът намира, че отговаря в пълна степен на поставените въпроси и не е оспорена от страните, на 28.10.2021 г. „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД е превело на Д. Г. С. сума в размер на 700 лв., по сметка BG79STSA93000026709461. С писмо до съда банка ДСК е потвърдила, че Д. Г. С. е титуляр на сметката. Вещото лице е уточнило, че в счетоводните записвания по договора се съдържа, че предоставения заем е в размер на 700 лв., договорна лихва в размер на 92, 40 лв., и лихва за забава в размер на 13, 22 лв. Освен това е описало, че за периода от 26.11.2021 г. до подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение няма извършени плащания по договора. Изчислило е, че размерът на законната лихва за забава върху главницата за периода от 25.05.2022 г. до 31.07.2022 г. е в размер на 13.22 лв.

По делото се установи, че е настъпил крайният срок на договора – 25.05.2022 г., както и че ответникът не е погасил задължението си.

3. Досежно сумата от 92.40 лв., договорна /възнаградителна лихва за периода 28.10.2021г. - 25.05.2022г.

По правната си характеристика същата представлява възнаграждение, което длъжникът трябва да престира на кредитора, защото е ползвал същите. В случая страните са уговорили, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, фиксиран годишен лихвен процент от 40.15 %, при ГПР от 48.44 % (т. е. спазено е изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗЗП). Съдът приема, че тази клауза не противоречи на разпоредбите на закона и добрите нрави. Размерът на възнаградителната лихва, който се притендира съответства на договорения, поради което претенцията следва да бъде уважена в цялост.

3. Възражението на ответника, че липсва яснота по отношение на формирането на годишния процент на разходите по кредита и фиксирания лихвен процент, обща дължима сума и падежи на вноски, неустойка- е неоснователно и недоказано.

Съдът намира, че договора за кредит от разстояние в сключен при спазване на чл. 8, чл. 9, чл. 10 от ЗПФУР. В договора са описани ясно и на разбираем език условията по чл. 8, т. 3 от ЗПФУР. Договора е посочена информация относно кредитора, потребителя, основаните елементи на договора (предоставена сума, размер на погасителни вноски, срок, фиксиран лихвен процент, лихвен процент на ден при отказ от договора, обща дължима сума, обща дължима сума при непредставяне не обезпечение; годишен процент на разходи по кредита, обезпечения, последици при непредставяне на обезпечение, погасителни планове и др. по чл. 11, ал. 1 от ЗПК). Потребителят е получил информация за всяка вноска, дата на падежа, главницата, възнаградителната лихва за периода, както и общ размер на всяка месечна вноска. Страните са договорили два погасителни плА. – един при представяне на обезпечение и друг при непредставяне на такова.

Съдът счита, че договора за кредит от разстояние не съдържа неравноправни клаузи по см. на чл. 143 от ЗЗП, с изключение на чл. 3 от договора относно неустойка при непредставяне на обезпечение. С оглед на обстоятелството, че клаузата не е прилагА., не е начислявА. подобна неустойка за непредставяне на обезпечение, нищожността на клаузата не може да се отрази на действителността на договора за кредит.

4. Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът е доказан по основание и размер, поради което ще бъде уважен. Като законна последица от горното, основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва, дължима считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане. Основателен е и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.

При този изход от спора, право на разноски има само ищецът в настоящото производство. Ищецът е поискал присъждане на разноски в исковото производство в размер на 825 лв., от които 125 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за особен представител, 300 лв. за СТЕ, 200 лв. за ССчЕ, които следва да му се присъдят. СтрА.та е била представлявА. от юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакция по ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г., размерът на възнаграждението му следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100, 00 лв.

Доколкото исковата претенция е свързА. с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното производство вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК ответната стрА. следва да възстанови на ищеца направените и в хода на заповедното производство разноски в размер на 75 лв. (50, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. заплатена държавна такса).

В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на ищеца особен представител, с протоколно определение съдът е определил да бъде заплатен на адвоката внесения депозит за особен представител в размер на 200 лв. Не са налице основания за увеличаване на размер на възнаграждението на особения представител.

Съдът констатира, че ищецът не е изпълнил указаното му с протоколно определение № 400/18.05.2023 г. да довнесе 100 лв. възнаграждение за ССчЕ по сметка на КРС, поради това съдът ще го осъди за горната сума с крайния си акт по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът