Решение № 281 от 5.6.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 693/2026 г.

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№ 13619/15.04.2026г. от Д. Ю. Д., ЕГН •••••••••• и Г. Ю. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр.Б., ж.к,"а.м." 33, вх.Б, ет.3, ап.8, действащи чрез своя баща и законен представител Ю. Б. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в гр.Б., ж.к."а.м." 33, вх.Б, ет.3, ап.8 – длъжници по изпълнението, насочени срещу предприети изпълнителни действия по изп.дело № 20257950400771 по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795 от КЧСИ, а именно извършен на 27.03.2026г. опис на 1/2 идеална част от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена по одобрен архитектурен проект в парцел IV, квартал 17 по плана на квартал „О.“ на гр.С., ул.„Д. Б“ № 36 А ,описана в нот.акт за дарение № 55, том 6, рег.№ 14178, дело № 955/2017г., като се иска отмяна на описа, признаване, че вещта е несеквестируема и отмяна на предвидените действия по публичната му продан.

Жалбоподателите поддържат твърдението, че описаният имот, срещу който са предприети изпълнителни действия чрез описването му на 203.20267г. от съдия - изпълнителя, е несеквестируем по смисъла на чл.444, т.7 ГПК. Твърди се, че макар е по справка от Агенцията по вписванията да притежават идеална част от друг обект – първи жилищен етаж и 1/ 2 ид.ч. от тавана от двуетажна жилищна сграда, описани в нот.акт за дарение № 55, том 6, рег.№ 14178, дело № 955/2017г., същият е трайно технически и функционално негоден. Сочи се, че става дума за рушаща се сграда, падащи мазилки и тавани, видими конструктивни проблеми и предвид състоянието й не може да задоволи жилищните им нужди. На това основание се твърди, че имотът на ул.“Д. Б.“ № 36 е единственият им реален подслон, поради което попада под абсолютната забрана за принудително изпълнение по чл.444, т.7 ГПК.

Сочи се, че в имота, предмет на изпълнението, освен жалбоподателите живеят и трети лица, включително и лицето Б. Д. на 70г., който е с диагноза Д.А с късно начало, притежаващ ЕР № 90343 от 30 12.02.26, е определена чужда помощ, който е пожизнен ползвател на имота. Изваждането на болно лице и непълнолетни деца от единствения им подслон и публичната му продан, е не само юридически недопустимо, но и хуманитарно неоправдано действие.

Излагат се и аргументи, че жалбоподателите не са били редовно призовавани в предходните съдебни и изпълнителни действия, вкл. за т.нар. Павлов иск, с което било нарушени правото им на защита. Отделно от това, насочване на изпълнение по отношение на няколко недвижими имота е в разрез и с разпоредбата на чл. 442а от ГПК.

При поддържане на аргументи в горната насока се иска отмяна на извършения на 27.03.2026г. опис, приемане, че описания имот е несеквестируем и да се отменят всички предвидени действия за публичната му продан.

Препис от жалбата е връчена на взискателя, който в срока по чл.436, ал.2 от ГПК е подал отговор. Взискателят счита жалбата за недопустима, поради липса на правен интерес. Такъв не е налице, защото жалбоподателите не са собственица на имота, срещу който е насочено изпълнението по силата на влязло в сила решение по чл.135 ЗЗД по гр.д.№ 223/2022г. по описа на РС Б.. С решението се твърди, че спрямо кредитора е призната за относително недействителна сделката, с която жалбоподателите са надарени с вещта, предмет на изпълнение. По силата на това решение се сочи, че за кредитора имотът се счита за собствен на други лица – Г.К. и Б. Д.. Ето защо се твърди, че жалбоподателите не може да черпят права от правни последици на сделка, която е непротивопоставима на кредитора, а преценката за несеквестируемост следва да се извърши с оглед имуществото на длъжника, а не въз основа на обявено за недействително спрямо взискателя прехвърляне. При тези доводи се иска оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, а в случая на разглеждане, да се отхвърли като неоснователна.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ В.Т. са представени подробни мотиви, в които по същество се обосновава тезата за недопустимост и неоснователност на жалбата.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото, мотивите на съдебния изпълнител и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани страни – непълнолетните лица Д. Ю. Д. и Г. Ю. Д., действащи чрез своя баща и законен представител Ю. Б. Д., които са конституирани по изпълнителното дело като длъжници. Правният им интерес от обжалване е обосноваван с твърдението, че изпълнителните действия са насочени срещу вещ, на която са собственици и която е несеквестируема, тъй като е тяхно единствено годно за обитаване жилище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване по чл.436, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Подадена е от лица, които са конституирани като длъжници по изпълнението и на това основание разполагат с допустима възможност да обжалват всеки акт на съдия – изпълнителя, с който се засяга несеквестируемо имущество – чл.435, ал.2, т.2 ГПК. Дали вещта е несеквестируема или не е въпрос по същество. Допълнително условие за допустимост на такава жалба е поставено само спрямо трети на изпълнението лица, които към деня на запора, възбраната или предаването са във владение на вещта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна:

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС насочването на изпълнение може да се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на пълна или частична несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. В рамките на такова сезиране съдът е длъжен да се произнесе дали вещта, срещу която е насочено изпълнението е секвестируема. Независимо дали се иска отмяна на конкретно изпълнително действие или не, съдът дължи произнасяне само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и я нарушават. Не е допустимо отделното обжалване на тези действия. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са с/ несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане /като указва за кои вземания важи тя/ или указва, как се определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ. В тези случи предмет на обжалване е насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, а не конкретното изпълнително действие, което нарушава несеквестируемостта. Неговата отмяна е последица от уважаването на жалбата и е рамките на предмета на спора и без да е направено изрично искане за това.

В случая, от материалите от приложеното копие на изп.дело № 20257950400771 по описа на ЧСИ В.Т., рег.№ 795 от КЧСИ, се установява, че е образувано по молба от 11.07.2025 г. на взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД, срещу длъжниците Г.А.К., въз основа на изпълнителен лист от 19.12.2016 г., издаден по т.д.№ 52/2016 г. по описа на ОС-Б., срещу Г.А.К.а, Б. А. Д., Д. Ю. Д. и Г. Ю.а Д., въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2023 г., издаден по гр.д.№ 223/2022 г. по описа на РС-Б. и срещу Г.А.К. и А.Д.П., въз основа на изпълнителен лист от 06.06.2025 г., издаден по гр.д.№ 224/2022 г. по описа на РС- Б., за събиране на присъдени парични вземания.

С молбата за образуване на изп.дело, взискателят е поискал извършване на справка за наличието на банкови сметки на длъжниците и налагане на запор върху установените такива, а така също и насочване на изпълнението върху недвижими имоти, включително и върху 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна жилищна сграда в гр.С., ул.“Д. Б“ № 38А, ведно със съответните ид.ч. от правото на строеж и учреденото право на ползване върху стая по избор, както и върху 1/6 ид.ч. от поземлен имот с пл.№ 21 в гр.С., кв.О., и 1/ 2 ид.ч. от първия етаж на построената в имота двуетажна жилищна сграда, 1/4 ид.ч. от тавана на сградата, както и върху апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.625.126.2.8 с адрес гр.Б., ж.к.а.м. бл.33, вх.Б, ет.3, ап.8.

С нотариален акт № 55 от 11.12.2017 г., том VI, per. № 14178, издаден по нот. дело № 955 от 2017 г. по описа на кантората на нотариус И.К., с район на действие - районът на PC - Б., Г.А.К. и Б. Д. са дарили жалбоподателите Д. Ю. Д. и Г. Ю. Д., чрез законния им представител и баща Ю. Д., със собствените си придобити по време на брака имоти: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, изградена по одобрен архитектурен проект в гр. С., ул. „Д. Б" № 36 А, област Б., без посочена площ в док. за собственост и изградена в УПИ-IV /четвърти/, кв. 17 по регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед № 255/1964 г., при граници и съседи: УПИ-Ш, УПИ-П, УПИ-VIII, УПИ-VI, УПИ-V и улица, както и още един имот - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен №21 по кадастралния план на кв. О., гр. С., одобрен със Заповед № 779/2001 г., целият с площ по скица — 1240,93 кв. м., а по доказателствен документ за собственост — 1000 кв.м., при граници и съседи: път, ПИ с планоснимачен № 20, път, ПИ с планоснимачен № 22 и ПИ с планоснимачен № 23, ведно с ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ и 1/2 ид. част от ТАВАНА на построената в имота

ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА.

От представените доказателства се установява, че кредиторът „С.Г.Г.“ ЕАД е водил срещу длъжниците Павлови искове за обявяване на относително недействителни спрямо него на извършените от Г.К. дарения, по които са образувани гр.д.№ 223/2022 г. и гр.д.№ 224/2022 г., и двете по описа на Районен съд – Б.. По тези дела са постановени влезли в сила решения, с които са признати за относително недействителни спрямо „С.Г.Г.“ ЕАД сключените от длъжника Г.К. сделки, с които тя е дарила на внуците си притежаваните от нея идеални части от дарените с тези сделки имоти.

С Решение № 615/29.10.2022г., постановено по гр.д.№ 223/2022г. по описа на РС Б., влязло в законна сила на 26.11.2022г., на основание чл.135, ал.1 ЗЗД е обявен за относително недействителен спрямо ищеца „С.Г.Г.Г.“ ЕАД, ЕИК •••••••••••• договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 55 от 11.12.2017 г., том VI, per. № 14178, издаден по нот. дело № 955 от 2017 г. по описа на кантората на нотариус И.К., който договор е бил сключен между Г.А.К., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Б., ж.к.“а.м.“ бл.ЗЗ, вх. “Б“, ет.З, ап.8 и Б. А. Д., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. С., ул.,Д. Б“ № 36 - като дарители, и Д. Ю. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к.“а.м.“, бл. 33, вх. “Б“, ет.З, ап.8 и Г. Ю. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к.“а.м.“, бл.ЗЗ, вх. “Б“, ет.З, ап. 8, последните двама ответници чрез законния им представител и баща Ю. Б. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к.“а.м.“, бл. 33, вх. “Б“, ет. 3, ап.8- като дарени, В ЧАСТТА МУ, с която Г.А.К. е прехвърлила на Д. Ю. Д. и Г. Ю. Д. идеални части от следните имоти:

• 1/2 ид. част от прехвърлената собственост на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА

СГРАДА, изградена по одобрен архитектурен проект в гр. С., ул. „Д. Б" № 36 А, област Б., без посочена площ в док. за собственост и изградена в УПИ-IV /четвърти/, кв. 17 по регулационния план на гр. С., одобрен със Заповед № 255/1964 г., при граници и съседи: УПИ-Ш, УПИ-П, УПИ-VIII, УПИ-VI, УПИ-V и улица, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и за 1/2 ид. ч. от учреденото право на ползване върху стая по избор на лицето с право на ползване от имота.

• 1/6 ид. част от прехвърлената собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен №21 по кадастралния план на кв. О., гр. С., одобрен със Заповед № 779/2001 г., целият с площ по скица — 1240,93 кв. м., а по доказателствен документ за собственост — 1000 кв.м., при граници и съседи: път, ПИ с планоснимачен № 20, път, ПИ с планоснимачен № 22 и ПИ с планоснимачен № 23, както и за 1/2 ид. част от прехвърлената собственост на ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, без посочена в документа площ и за 1/4 ид. част от прехвърлената собственост на ТАВАНА, без посочена в документа площ, на построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА.

При тези данни и след заплащане на указаните такси по изпълнението от страна на взискателя, ЧСИ е наложил възбрана през м.декември 2025 г. /л.167- 169 от изп.дело/ върху посочените имоти и е пристъпил към опис на същите. Описът е насрочен първоначално за 27.01.2026 г. от 10.30 ч. /л. 151, л.179, л.181 от изп.дело/, а впоследствие е определена нова дата - 27.03.2026 г. от 10.30 ч.

С протокол за опис от 27.03.2026г. /л496-503, том 2 от изп.дело/на посочената дата ЧСИ е извършил в присъствие на законния представител на жалбоподателите, опис на следния имот: двуетажна масивна жилищна сграда, изградена по одобрен архитектурен проект в парцел IV, квартал 17 по пана на квартал „О.“ на гр.С., ул.“Д. Б“ № 36А и състояща се от приземен етаж със застроена площ от 64 кв.м., включващ мазета, един жилищен етаж със застроена площ от 118,4 кв.м., включващ: кухня, спалня, детска, хол и тоалетна с баня, както и таванско помещение, при съседи на парцела: улица, парцели II, III, VI, VII и VIII.

В протокола за опис е посочено, че на основание чл.500 ГПК вр. с чл. 487 ГПК се описва целия имот, а предмет на принудително изпълнение е само 1/2 ид.ч. от имота.

Така предприетите от ЧСИ действия по изпълнението се оспорват от жалбоподателите, поради насочване на същото по отношение на несеквестируем имот.

В тази насока следва да се има предвид, че с нормата на чл.444, т.7 от ГПК, се въвежда забрана изпълнението да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл.39, ал.2 от ЗС. Несеквестируемостта е забрана за осребряване - арг. мотивите по т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо релевантният момент, към който несеквестируемостта се преценява е насочването на изпълнението върху съответния имот /в случая с насрочването на опис, което е станало със съобщения до длъжниците от 02.12.2025 г./.

Към същият релевантен момент - 02.12.2025 г., са налице влезли в законна сила решения от 29.10.2022 г. по гр.д.№ 223/2022 г. и от 27.07.2023 г. по гр.д.№ 224/2022 г., и двете по описа на РС-Б., с което исковете по чл.135 от ЗЗД на взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД, предявени срещу длъжниците - страни по оспорените дарствени сделки, са били уважени, като съдът е обявил за относително недействителен по отношение на взискателя посочените по- горе два договора за дарение до размера на притежаваните от дарителя Г.К. идеални части.

По тези дела и в частност по гр.д.№ 223/2022г. по описа на РС Б., със сила на пресъдено нещо спрямо длъжника Г.К. и жалбоподателите Г. Ю. Д. и Д. Ю. Д. е признато за относително недействително спрямо кредитора- взсикател по изпълнението, разпореждането с имота, срещу който е насочено изпълнението.

Целта иска по чл.135 от ЗЗД е да се запази имуществото на длъжника като общо обезпечение на кредитора и то да се подготви за изпълнение, като се създава възможността за кредитора по негова преценка да насочи изпълнението към предмета на процесната сделка, независимо, че вещта е преминала в патримониума на трето лице, което не отговаря за задълженията на прехвърлителя-длъжник към кредитора /в тази насока определение № 3980 от 13.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 81/2025 г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК/.

Съгласно чл. 444 ГПК възражение за несеквестируемост може да прави само длъжникът и при насрочено изпълнение срещу негово имущество. При проведен и уважен иск по чл.135 ЗЗД длъжникът не може успешно да противопостави на взискателя възражение за несеквестируемост /в тази насока решение № 357/11.05.2010 г., постановено по гр.д.№ 100/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., ГК, решение по гр.д.№ 1294/2009 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение по гр.д.№ 100/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 1236/2009 г. на ВКС, IV г.о., определение № 1105 от 18.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 4214/2015 г. по описа на ВКС, III г.о., ГК и др./, тъй като с акта на разпореждане се отказва от защитата по чл.444 ГПК.

От друга страна, силата на пресъдено нещо при влязло в сила решение с предмет иск по чл.135 ЗЗД означава, че относителна недействителност е налице само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и лицето, с което длъжникът е договарял, а по отношение на всички останали лица, в това число в отношенията между длъжника и лицето, с което е договарял, действието на сделката се запазва и имуществото се счита собственост на приобретателя / така в мотивите към ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС/.

С други суми, с оглед последиците, които настъпват в отношенията между страните при уважен Павлов иск, следва, че в случая жалбоподателите Д. Ю. Д. и Г. Ю. Д., като страни по гр.д.№ 223/2022г. по описа на РС Б., са обвързани от решението и спрямо взискателя не са собственици на описаната вещ, срещу която се насочва изпълнението. Следователно спрямо взискателя „С.Г.Г.“ ЕАД дарените от Г.К. на жалбоподателите идеални части на описаните вещи се считат за собствени на Г.К.. След като за взискателя жалбоподателите не са собственици на описаната вещ– не могат да противопоставят успешно възражение за нейната несеквестируемост. Право на жалба да оспорва действията, с които се накърнява секвестируемостта има само длъжникът, който спрямо кредитора е собственик на тази вещ, но не и жалбоподателите.

Съгласно чл.500 от ГПК правилно съдия изпълнителят е описал цялата вещ, но е посочил изрично, че предмет на принудително изпълнение е частта от 1/ 2 ид.ч., която в отношенията между страните с решението по Павловия иск е призната за нуждите на изпълнителния процес за собствени на дарителя Косячка.

Останалите аргументи, с които се сочи, че това било единственото жилище на жалбоподателите са неотносими. С оглед изложеното изпълнението не е насочено срещу вещ, която спрямо този взискател да е собственост на жалбоподателите. На следващо място – всички книжа по изпълнителното и настоящото дело от и до жалбоподателите са връчвани на друг, посочен от самите тях адрес, който обитават. В тази връзка е недоказан фактът, че жалбоподателите не разполагат с друго жилище. Неотносими са и доводите, че в жилището живеят и трети лица, като ползватели. По този ред жалбоподателите не могат да защитават права на трети лица. Неотносими са и възраженията, че не са били надлежно уведомявани и призовавани, както за съдебните така и за изпълнителните производства. Ако от тяхно име са били провеждани съдебни или други производства без да са били надлежно призовавани и представлявани, за тях съществува друг допустимо ред за защита.

Не е налице нарушение и на чл.442а от ГПК. Наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи са в съответствие с размера на задължението, като са отчетени всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. Горното разрешение е в съответствие с разпоредбата чл.442 ГПК, според която взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.

Така мотивиран, съдът намира, че действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху процесните имоти са законосъобразни, при което жалбата срещу тях следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното, Окръжен съд-Б.