Решение № 108 от 7.7.2026 г. на Районен съд - Кърджали по дело № 900/2025 г.

Обжалвано е Наказателно постановление № ••••••/ ••••••г., издадено от Началник група в сектор Пътна полиция - Кърджали при ОДМВР- Кърджали, с което са наложени наказания: по т.1 „глоба” в размер на 300,00лв./ 153,39 евро по чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и по т.2 „глоба“ в размер на 200лв./ 102,26 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Ж. И. М. от •••••• с ЕГН •••••••••• за нарушения съответно на чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП и на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, извършени на 20.07.2025г. в община Кърджали на път I-5 км.330+400. Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М., който го счита за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и издадено при грубо нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага следните съображения: не е осъществил от обективна и субективна страна сочените административни нарушения; не е посочено цифрово коя хипотеза от трите възможни по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП е нарушил; по отношение на квалификацията по чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП липсват конкретни твърдения за това кои пътни знаци, пътна маркировка или други средства за сигнализация не са спазени, за да се обоснове съставомерност; описанието на нарушението не покрива формалните изисквания за съдържание посочени в чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление като им се присъдят сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от повереник, който поддържа жалбата. В ход по същество последният моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление и да им се присъдят направените по делото разноски. Настоява, че не е доказана вината на жалбоподателя, тъй като не са представени убедителни доказателства за това. Твърди, че не е настъпило ПТП, поради което деянието не е съставомерно и от обективна страна. Административно наказващият орган редовно призован, не се явява и не се представлява, но от същия е постъпило писмено становище, с което оспорва жалбата като я счита за неоснователна. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление. По делото е депозирана писмена защита от юрисконсулт, с която моли съда да потвърди наказателното постановление като претендира юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява. Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 20.07.2025г. свидетелят А. И. управлявал лек автомобил „••••••“ с рег.№ •••••• движейки се от гр.Кърджали към гр.Хасково, когато около 16,20ч. се намирал на главния път I-5 в района преди ••••••. Там лентите за движение били три- една в посоката, в която се движел свидетелят И., и две- за насрещно движещите се. По това време зад него се движел лек автомобил марка „••••••“ с рег.№ ••••••, който предприел маневра изпреварванe, въпреки че това не било разрешено, и при прибирането си в лентата за движение със задната си част ударил автомобила управляван от свидетеля А. И.. Последният усетил удара, при което спрял на първото възможно място, а именно на отбивката на бензиностанция „••••••“ в ••••••, но водачът на другият автомобил продължил движението си и не останал на място. Тогава свидетелят И. се обадил на ЕЕН112 и подал информация за случилото се, при което съобщил за настъпилото пътно- транспортно произшествие при неправилно изпреварване от автомобил „••••••“ с рег.№ ••••••. По този повод на место били изпратени свидетелите С. Ч. и К. Т., които били на работа този ден като младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“- Кърджали. На бензиностанция „••••••“ в •••••• на главен път I-5 двамата служители устаноВ. водача А. И., който им заявил, че управляваният от него лек автомобил лек автомобил марка „••••••“ с рег.№ •••••• бил ударен от МПС „••••••“ с рег.№ ••••••, който предприел маневра по изпреварване и при завършването й със задната си част го ударил в предната част, при което имало материални щети по неговия автомобил. Тримата свидетели С. Ч., К. Т. и А. И. видели щетите по лекия автомобил марка „••••••“ с рег.№ ••••••, които представлявали деформации по предната броня и предния ляв калник. Поради това първите двама извършили справка с РСОД- таблет, с който разполагали, при което устаноВ. собственика на посоченото МПС „••••••“ с рег.№ ••••••, участник в ПТП-то, който посочил, че автомобилът този ден се управлявал от жалбоподателя Ж. И. М.. Успели да издират телефонния му номер, при което свидетелят С. Ч. му се обадил и го попитал той ли е управлявал автомобила по- рано през деня, при което той дал положителен отговор. Тогава първият го помолил да се върне на мястото на произшествието в района на ••••••, но водачът М. отказал да изпълни полицейското разпореждане като заявил, че имал ангажименти и не е участвал в ПТП, но му заявил, че ще отиде в Районното управление в гр.Пловдив. Така по- късно същият ден жалбоподателят Ж. М. отишъл на посоченото от него място и се срещнал със свидетеля С. В., който бил на работа като патрулен полицай в Първо районно управление- Пловдив. Първият му заявил, че служители от Кърджали желаели да разговарят с него по повод твърдение за настъпило ПТП, при което водачът Ж. М. набрал по мобилното приложение „••••••“ свидетеля С. Ч.. Чрез видеокамерата на това приложение свидетелят С. В. показал автомобила посочен от жалбоподателя, а именно „•••••• ••••••“, само в предната му част и от дясната страна, при което не били констатирани щети. След това свидетелят С. Ч. съставил Докладна записка за случая адресирана до началник сектор „Пътна полиция“- Кърджали. По повод на нея свидетелят В. Б. извършила проверка, при която установила, че автомобилът марка „••••••“ с рег.№ •••••• бил собственост на дружеството „Ира Транс 2015“ЕООД- Съединение, което отдало това МПС под наем на „Маркони груп лес“ЕООД- Пловдив. С Приемо- предавателен протокол на ••••••г. автомобилът бил предаден на жалбоподателя Ж. М.. Поради това свидетелката Б. направила многократни опити да се свърже с водача М., но опитите й останали неуспешни. За това на 23.09.2025г. свидетелят С. Ч. в присъствието на колегите си К. Т. и В. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение на чл.42 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП и по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП срещу водача на лекия автомобил марка „••••••“ с рег.№ ••••••, който бил изпратен за връчване и подписан от жалбоподателя без възражения. На същата дата 23.09.2025г. свидетелят К. Т. съставила Протокол за ПТП № •••••• ведно със схема на ПТП. Така на ••••••г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, което било връчено по реда на чл.186а, ал.3 от ЗДвП на датата 19.11.2025г. Тази фактическа обстановка бе установена на база свидетелските показания на А. И., който е очевидец на нарушението, които се подкрепят от всички други събрани по делото доказателства- показанията на свидетелите С. Ч. и К. Т., които макар и не преки свидетели, са се отзовали на съобщение за ПТП и са видели щетите по автомобила управляван от А. И.; от диск от ЕЕН112, който потвърждава изложеното от пострадалия И.; от свидетелските показания на В. Б., която е извършила последваща проверка; от акта за установяване на административно нарушение серия •• № •••••• от ••••••г., чиято доказателствена сила за нарушението по чл.42 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП не бе оборена; Докладна записка от ••••••; свидетелство за регистрация част I; Договор за наем на МПС от ••••••г. и Приемо- предавателен протокол от същата дата; от показанията на свидетеля С. В.; Справка за нарушител/ водач; Протокол за ПТП № •••••• ведно със схема на ПТП; както и писма, записки и справки от сектор „Пътна полиция“- Кърджали, РУ- с.Труд, 4РУ- Пловдив, преписка рег.№ ••••••/ •••••г. по описа на 4РУ- Пловдив. Прочее всички тези доказателства са еднопосочни и изграждат една последователна и житейски логична ситуация. Настоящата инстанция не кредитира представените по делото снимки на лек автомобил, тъй като за същите не се установява кога са направени и кое точно МПС е заснето на тях. Доказателствената сила на съставения АУАН тази инстанция приема, че бе оборена досежно второто нарушение по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП, тъй като се доказа, че още същият ден водачът Ж. М. е отишъл в РУ- Пловдив и е поискал оглед на автомобила, а и самият пострадал участник в ПТП- свидетелят А. И., заявява, че не е чул да има сблъсък при ПТП, а е усетил само изместване на автомобила си при сблъсъка, което представлява индиция, че другият участник е възможно да не е разбрал, че е имало съприкосновение между двата автомобила. Това следва и от свидетелството дадено пак от свидетеля И., че предвид масата на другия автомобил марка „••••••“, той едва ли е отклонил траекторията на движението след съприкосновението между тях, което отново води до извода, че жалбоподателят М. не е разбрал за настъпилото ПТП. От правна страна съдът установи следното: Жалбата подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена в срок и то от лице имащо такова право. Както акта за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление са издадени от надлежен орган при спазване на законовите изисквания за връчването им. По т.1 от наказателното постановление: На основание чл.42 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата, която разпоредба задължава водач, който ще предприеме изпреварване след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. От изложената фактическа обстановка безспорно се установи, че жалбоподателят Ж. М. на датата 20.07.2025г. е имал качеството водач на МПС и като такъв при предприемане на маневра изпреварване не се е уверил, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, поради което е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6 т.30 от ДР на ЗДвП. По зависещи от волята и поведението на жалбоподателя причина, а именно не се е съобразил с конкретните условия на движение по пътното платно, които е бил длъжен да съобрази, е настъпило деянието. При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези факти, съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия орган нарушение на чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП, задължаващ водачите на ППС, които ще предприемат изпреварване, да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, е реализиран. Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане на санкцията по чл.179 ал.2 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и настоящото административно нарушение. За да е съставомерно деянието по този текст е необходимо от обективна страна да е допуснато конкретно нарушение на правилата за движение от тези визирани в чл.179 ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а също така, това нарушение да е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил марка „••••••“ с рег.№ •••••• при изпреварване не е съобразил задължението си да се убеди, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване посочено в чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП. Именно това негово нарушение е станало и причина за настъпване на ПТП. Затова правилно е била ангажирана отговорността му на основание чл.179 ал.2 предл.1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган обаче не е съобразил, че е следвало да наложи наказанието, което е било предвидено към датата на извършеното административно нарушение, а именно глоба от 200лв., а е определил такова в предвидения размер към датата на издаване на наказателното постановление. Предвид всичко изложено до тук следва обжалваното постановление в тази му част да се измени като се намали наложеното наказание глоба от 300лв. на 200лв. или 102,26 евро. Това следва, тъй като се установи безспорно извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените процесуални правила и единствено на основание чл.3 ал.1 от ЗАНН, който разпорежда, че за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, и съгласно чл.62 ал.2 т.4 от ЗАНН следва да измени наказателното постановление в частта на наложеното наказание, като следва да наложи такова в единствено възможния размер от 200лв. или 102,26 евро. Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство извън посоченото при налагането на административното наказание. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на жалбоподателя да е налице неяснота за това кои пътни знаци, пътна маркировка или други средства за сигнализация не са спазени, за да се обоснове съставомерност, поради изложените по- горе съображения. По т.2 от наказателното постановление: Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от Закона за движението по пътищата, който вменява задължение на водача на пътно превозно средство при произшествие, когато са причинени само имуществени вреди, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието; ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие; ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания, като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи. В случая се установи именно посоченото в третата алтернатива на задължението, което е описано както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление- настъпило пътно- транспортно произшествие с материални щети при липса на съгласие относно катастрофата. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние- действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. За да се приеме обаче за осъществено и от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че е настъпило ПТП в резултат от негово поведение на пътя. Такива доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се събраха. Напротив, установи се, че жалбоподателят Ж. М. първоначално не е спрял на мястото на произшествието и след това, когато е сигнализиран за настъпило такова, се е отправил към сградата на РУ- Пловдив, където сам е предложил да му бъде извършен оглед на управлявания от него автомобил. Освен това в тази връзка са и свидетелските показания на А. И., в частта в който установява, че при пътното произшествие не е чул да има удар между двете МПС, а само е бил изместен, както и че предвид масата на другия автомобил марка „••••••“, той едва ли е отклонил траекторията на движението след съприкосновението между тях. Поради това настоящата съдебна инстанция приема, че водачът М. не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на общественоопасните последици. Липсата на субективната страна от състава на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП прави извършено от жалбоподателя деянието несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или предполагал, че при управление на МПС е настъпило пътно произшествие, за да бъде подведен под отговорност по посочения текст. С оглед на така изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, тази съдебна инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление в тази му част е незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото- изменено наказателно постановление, с което е изменено в едната част, а в друга- отменено, то на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден на плати по съразмерност на ответната страна сумата в размер на 66.47 евро представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че производството не е с фактическа и правна сложност, както и по него не е налице явяване, а депозиране само на молба, поради което и присъди същото към предвидения минимален размер. Разноските за юрисконсулт следва да бъдат присъдени на ОДМВР- Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Затова и предвид изменението на наказателното постановление като в едната част е отменено, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600лв., както и още 150 евро за явяване по делото, като от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с разпоредбите на чл.18 ал.2 и ал.4 вр.чл.7 ал.2 и ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По съразмерност и с оглед изхода на делото следва да се присъди възнаграждение за адвокатско представителство в размер на 255,65 евро, което е минимално определения хонорар по реда чл.18 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР- Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37 ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото. Ето защо, Съдът