Решение № 7399 от 22.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 977/2026 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК. С решение № 268/13.03.2026 г., постановено по АНД № 7190/2025 г. районен съд-[област] е отменил Писмено предупреждение № ПП-1-15-02102933 от 02.12.2025 г. на Ръководител на ТП на НОИ - [област], с което е предупредена А. Г. Г., [ЕГН], че при извършване на друго нарушение на разпоредбата на чл. 40а от КСО, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждение, за това друго нарушение ще ѝ бъде наложено наказание по чл. 349, ал. 3 от КСО. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от административнонаказващия орган, чрез процесуален представител по пълномощие. Основното твърдение е, че то е постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се отмени решението на районния съд и като законосъобразно да се потвърди изцяло спорното писмено предупреждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - А. Г. Г., в писмен отговор и лично в съдебно заседание, оспорва депозираната касационна жалба. Моли да се остави в сила обжалваното решение. Окръжна прокуратура-[област], редовно уведомена, не встъпва в производството. Административен съд-[област] намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С Писмено предупреждение № ПП-1-15-02102933/02.12.2025 г. на ръководител на ТП на НОИ - [област] А. Г. Г. е предупредена, че при извършване на друго нарушение на разпоредбата на чл. 40а от КСО, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждение, за това друго нарушение ще ѝ бъде наложено наказание по чл. 349, ал. 3 от КСО. Описаното наказание е наложено затова, че А. Г. Г. не е изпълнила задължението си да представи в ТП на НОИ - [област] в законоустановения срок по чл. 40а, т.1 от Кодекса за социално осигуряване удостоверение по образец №9 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО към болничен лист № Е20251685609 с период на временна неработоспособност от 05.08.2025 г. до 08.08.2025 г., издаден на лицето Г. Х. И.. Констатацията била определена като нарушение по чл. 40а Кодекса за социалното осигуряване(КСО) и бил съставен и връчен АУАН № АН-1-15-02082535/22.10.2025 г. и въз основа на него издадено спорното писмено предупреждение. Въззивният съд е приел, че предупрежданието е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, но при нарушение на процесуалните разпоредби за издаването му и неправилно приложение на материалния закон. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението на Районен съд - [област] е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона (относимата в случая норма на чл. 40а от КСО и чл. 349 от с.к. и Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване). Съобразно изискванията на въззивното производство съдът е проверил законосъобразността на оспореното пред него писмено предупреждение. Въззивният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на НП) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, убедителните съображения, в подкрепа на които в мотивите на проверяваното решение се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено адекватно на всички относими инвокирани възражения. В допълнение следва да се отчете и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване(НПОПДОО) материалноправното задължение за представянето в НОИ и в предвидените срокове на удостоверението по образец съгласно приложение № 9 към Наредбата е на осигурителите, техните клонове и поделения и осигурителните каси. По делото е несъмнено установено, че А.Г. не притежава нито едно от тези качества. В АУАН е прието тя да е в качеството на упълномощено лице. Същевременно обаче упълномощеното лице не е субект на този вид нарушение. Изводът, че упълномощеното лице може да бъде субект на нарушението по чл. 40а КСО, вр. чл. 12, т. 1 от НПОПДОО, не е съобразен с правната природа на упълномощаването като правна сделка. Упълномощаването е едностранна сделка, с която упълномощителят учредява представителна власт в полза на упълномощения, по силата на която последният може правомерно да извършва правни действия, включени в обема на представителната власт, от името и за сметка на представлявания. Упълномощаването има значение за вътрешните отношения между осигурителя „Елбуст груп“ ЕООД и упълномощената А. Г.. В отношенията с НОИ като трето лице значението на упълномощаването е, че извършените от пълномощника действия/бездействия – в случая от А.Г., обвързват осигурителя. Чрез действието си по упълномощаване осигурителят учредява представителна власт на упълномощения да представя в НОИ документи. Той обаче не прехвърля на упълномощения и задължението си по чл. 40а, т. 1 във вр. с чл. 12, т. 1 от НПОПДОО, а още по - малко чрез правна сделка може да се прехвърли административнонаказателната отговорност при неизпълнение на задължението на осигурителя към държавата. Фактът на упълномощаване не променя субекта на отговорността, който се определя от правната норма, а не по едностранна воля или взаимни уговорки между страните. В този смисъл независимо от наличното упълномощаване то не променя обстоятелството, че задължението за представяне на удостоверението по приложение № 9 към НПОПДОО продължава да тежи върху осигурителя. В случая упълномощаването означава, че това правно задължение може да бъде правомерно изпълнено и от страна на пълномощника. Както се каза, последиците от действията и бездействията на пълномощника при упражняването на представителната му власт настъпват в правната сфера на представлявания, а в случая това е осигурителят „Елбуст груп“ ЕООД. Упълномощаването не лишава упълномощителя от правоспособност и сам да изпълни дължимото поведение. Бездействието на пълномощника има значение във вътрешните отношения между страните по представителното правоотношение. Неправилно обаче наказващият орган е приел, че с правната сделка по упълномощаването на едно трето лице, което да действа от името на осигурителя, последният е прехвърлил в тежест на пълномощника и своето правно задължение по КСО, както и административнонаказателната отговорност при неизпълнение. Това налага извод, че при доказано административно нарушение за извършването му е следвало да бъде санкциониран осигурителят „Елбуст груп“ ЕООД. Оспореното съдебно решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. При наличието на съществени процесуални нарушения при провеждане на административнонаказателното, издаденото писмено предупреждение не може да прояви целените в правния мир последици. Като е достигнал до същите изводи, съдът обосновано и в съответствие с приложимия материален закон е преценил жалбата до него за основателна и е отменил писменото предупреждение. От изложеното става ясно, че районен съд-[област] е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд-[област], ХХIV к.състав,