Решение № 7181 от 20.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 69010/2024 г.

Производството е за съдебна делба във фазата по извършването . С решение № 21962 от 01.12.2025 г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба между: П. Л. П., ЕГН •••••••••• и М. П. К., ЕГН ••••••••••, по отношение на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 1 (едно), с идентификатор •••••• (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и три, точка, двеста и осемдесет, точка, три, точка, едно), предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, находящ се в гр. С., район Мл, ж.к. „Мл. *“ (трета част) в 9 етажна сграда с идентификатор ••••••• (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четири хиляди осемдесет и три, точка, двеста и осемдесет, точка, три), блок № ••• (триста шестдесет и едно), вход „А на 1 (първи) етаж, със застроена площ 47.97 (четиридесет и седем цяло и деветдесет и седем стотни) кв. метра, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, при съседи по документ за собственост: север - улица, юг- апартамент № 2, изток - улица, запад - стълбище, отгоре - апартамент № 5, отдолу - мазета и при съседи по схема: на същия етаж: •••••••.2; под обекта - няма и над обекта: •••••••.5 заедно с избено помещение № 1 (едно) с полезна площ 2.60 (две цяло и шестдесет стотни) кв. метра, при съседи: север- мазе № 2, юг- коридор, изток - стълбище, запад - коридор заедно с 1.171% (едно цяло сто седемдесет и една хилядни върху сто) идеални части от общите части на сградата заедно със съответното право на строеж върху терена, поземлен имот с идентификатор •••••, при следните квоти: ½ идеална част за П. Л. П., ½ идеална част за М. П. К., Решението е влязло в сила на 23.01.2026г. В първо съдебно заседание след допускане на делбата страните не са направили претенция по сметки. В проведеното на 16.04.2026г. съдебно заседание страните са изразили становище по начина на извършване на делбата, като са поискали съдът да изнесе делбения имот на публична продан. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК и във връзка с доводите на страните, намира за установено следното: По отношение на способа за извършване на делбата. Допусната е от съда съдебно-техническа експертиза за поделяемостта и средната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните, като съдът намира същото за обосновано и даващо изчерпателен отговор на поставените въпроси, като не възниква съмнение в неговата правилност, поради което го възприема. Съгласно заключението процесния апартамент е неподеляем, а пазарната стойност на същия възлиза на 128 668 евро. Основен способ за ликвидиране на съсобствеността в делбеното производство, когато се касае до неподеляем имот, е изнасянето му на публична продан. По изключение, ако се касае до неподеляем жилищен имот и са налице другите изисквания на закона, съсобствеността може да се ликвидира чрез поставянето му в дял на някой от съделителите - чл. 349, ал. 1 и, ал. 2 ГПК. В настоящото производство нито една от страните не е заявила възлагателна претенция. Предвид горното и доколкото не са налице предпоставки за възлагане на делбения имот в дял на някой от съсобствениците, единствения способ за ликвидиране на съсобствеността остава изнасянето на имота на публична продан. Относно разноските: Съобразно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно дяловете им в съсобствеността. На основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса съобразно стойността на квотата му в съсобствеността, определена върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на процесния делбен имот. Предвид горното, страните следва да заплатят държавна такса, както следва: З а П. Л. П. ½ идеална част от 128 668 евро възлиза на 64 334 евро, съответно 2573,36 евро държавна такса; За М. П. К. ½ идеална част от 128 668 евро възлиза на 64 334 евро, съответно 2573,36 евро държавна такса; Ищцата е претендирала и направените разноски в полза на ответната страна, а именно половината от депозита за в.л., както и адвокатско възнаграждение. Доколкото възнаграждението за вещото лице се понася от всяка от страните съобразно дяловете им, то ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 150 евро, заплатени от ищцата депозит за в.л. Съгласно правилото на чл. 29, ал. 3 ГПК разноските за особен представител на лице, първоначално се поемат от насрещната страна, респективно от ищеца съгласно чл. 47, ал. 6 ГПК. Заплащането им е продиктувано от необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като се гарантират процесуалните му права, както и средствата за изплащане на възнаграждение на лицето, назначено за особен представител. Последният действа не в личен интерес на всички страни съделители, а от името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за възнаграждението му по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение. Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 ГПК между всички съделители съобразно дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от представлявания. /В този смисъл Определение № 681 от 18.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5778/2015 г. на ВКС, ІII г. о.; Определение № 66 от 25.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1290/2021 г., II г. о., ГК /. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца разноски за особен представител в общ размер на 964,68 евро. Мотивиран от гореизложеното, съдът