Решение № 256 от 27.2.2025 г. на Административен съд - Смолян по дело № 334/2024 г.

Производството по делото е по чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ по жалба, подадена от К. Х. В., с адрес [населено място], [област], чрез адв. Е. В. против Ревизионен акт № Р-16002124000636-091-001/07.06.2024 г. издаден от К. Г. Н. на длъжност „Началник на сектор“, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност „Г. инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 392/30.08.2024 г. на Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ [населено място] при ЦУ на НАП.

В жалбата се сочи, че оспорения РА е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния и процесуален закон. Твърди, че е налице порочност, тъй като актът не е мотивиран, не са обсъдени и приети възраженията му срещу ревизионния доклад. Пояснява, че доходите на физическите лица съставляват положително изменение в имуществото на физическото лице и могат да бъдат с различни източници. В случая извършените разходи надвишават декларираните получени средства, поради което се твърди, че не е налице имуществено изменение, като обект на облагане.

На следващо място сочи, че неправилно ревизията е проведена по общия ред – чл. 112 и чл. 113 ДОПК, а не по особения ред - чл. 122-124 ДОПК, защото смята, че констатираното имуществено несъответствие касае производството по особения ред. Изтъкват се доводи, че са били налице основанията за прилагане на презумпцията на чл. 123, ал. 1 от ДОПК и неправилно ревизията е протекла по общия ред.

Основно жалбоподателят оспорва неправилно възприета фактическа обстановка от страна на ревизиращия орган спрямо постъпилите суми и наличието на заемни правоотношения по цитираните в жалбата общо 20 броя договори с физически лица. Сочи, че на всяко едно лице е извършвана насрещна проверка, представени били надлежни доказателства за реално предадени парични суми по договорите за заем, снети са и писмени обяснения в ревизионното производство и смята за неоснователни изводите свързани с процесните договори за заем довели до непризнаване на получените от негова страна парични средства. Твърди, че събраните доказателства установяват реално заемно правоотношение, поради което неправилно е прието, че липсва реално предаване на сумите по тях. Във връзка със сключените договори за паричен заем жалбоподателят сочи, че ако за органите по приходите е имало съмнение дали въпросните лица са били в състояние да докажат произхода на предоставените парични средства, то е следвало да извършат съответни проверки на тези лица. Поддържа се, че доказателствената стойност на представените доказателства оборват презумптивната доказателствена сила на възприетите от приходните органи факти, като се позовава на разпоредбите на чл. 49 и чл. 57 ДОПК, цитираната съдебна практика и тълкувателно решение № 2/2022 г. по т.д. № 8/2020 г. на ВАС.

Посочва на следващо място, че неправилно и незаконосъобразно не е определено и посочено начално салдо за проверяваната година. Изрично ревизираното лице е заявило в писмените си обяснения в ревизионното производство, че разполага със сумата от 65 000 лева, спестени пари. Различното начално салдо влияе негативно на изчисленията за дължими данъци и презумирането му в случая било в негова вреда. Твърди, че не са съобразени методическите стандарти за ревизии, според които при липса на писмени доказателства се приема, че лицето е разполагало с не повече от 5 000 лева. Посочва, че при липсата на фактическо и правно основание сумата от 11 000 лева неоснователно е била отнесена към годишната данъчна основа за доходи от други източници и неправилно е приета за облагаема данъчна основа, защото превеждането на тази сума по банков път не било потвърдено и изобщо фактическото положение по преписката по този въпрос не било изяснено.

В заключение счита за несъстоятелни доводите в РА, че процесните договори за заем били без клауза за обезпечаване, тъй като не е налице само един договор, за да е необходимо обезпечаването му, а няколко, които сумарно правят 180 000 лв. Допълва, че договорите са сключени с няколко физически лица, негови близки и е нямало нужда от клауза за обезпечение.

Моли за отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателя се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата. Излага съображения, че събрания доказателствен материал безспорно оборва констатацията на административния орган. Приема за напълно доказани валидно облигационно заемно правоотношение, наличие на парични средства и тяхното реално предаване. На база изложените факти и доказателства формира извод за липса на правно основание за изключване на заемните правоотношения, което обстоятелство е рефлектирало във вреда на ревизираното лице. Претендират се разноски.

В срока, даден за писмена защита от жалбоподателя се представят писмени бележки с които допълва съображенията в жалбата с твърдения, че от фактическа страна е установено, че заемодателите по процесните договори за заем са разполагали с парични средства. Предоставените на жалбоподателя суми като заеми без основание са изключени от ревизиращия орган, тъй като по силата на ДОПК доказателствената сила на частните документи се цени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Смята, че по делото е безспорно доказано, че сумите реално са дадени в заем на жалбоподателя В. и ако въпросните заемни средства обективно се приемат ще има баланс на приходите и разходите и няма да се достигне до данъчно задължение. При така изложеното и като се позовава на заключението на приетата по делото експертиза смята, че е оборена презумпцията на възприетите от ревизиращия орган факти. Моли да се уважи жалбата и по същество се отмени оспорения ревизионен кат като незаконосъобразен. Претендират се съдебни и деловодни разноски.

Ответникът по жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от процесуален представител - юрисконсулт Д.. Оспорва жалбата като неоснователна с аргументи за обоснованост на фактическите и правни изводи в процесния ревизионен акт. Конкретно се позовава на писмените обяснения на жалбоподателя, в които сочи, че сумата от 65 000 лева за която се твърди, че е спестена е внесена през 2022 г. в „БИОМИЛК“ ЕООД, затова няма как тази сума да бъде начално салдо за 2018 година. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително, представя писмено становище в подкрепа на доводите за неоснователност на жалбата.

Административният съд, след като взе предвид изложеното в жалбата и в писмените становища на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002124000636-020-001/01.02.2024 г., издадена от Началник на сектор при ТД на НАП - [област] /ЗВР, л. 226/, изм. със заповеди № Р-16002124000636-020-002/09.02.2024 г., с която се възлага на екип от ревизори: П. И. А. - Г. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и З. Д. Д. - Г. инспектор по приходите, да бъде извършена ревизия на лицето: К. Х. В. от [населено място], [улица] /[улица]/, [община], [област]. Ревизията обхваща задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. Срокът за приключване ревизията е определен на три месеца, считано от връчване на ЗВР, която видно от електронните съобщения /л. 228/ е връчена на ревизираното лице на 02.02.2024 г. Впоследствие със заповедта за изменение срокът за приключване на ревизията е определен до 02.05.2024 г. С Решение № Р-16002124000636-098-001/09.02.2024 г. са възложени правомощията по възлагане на К. Г. Н. при ТД на НАП - [област] в качеството й на възлагащ орган.

На 16.05.2024 г. е издаден Ревизионен доклад № Р-16002124000636-092-001 /РД/, съставен от екип ревизори П. А. - гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията и З. Д. - гл.инспектор по приходите, с който въз основа на всички изложени в РД факти и обстоятелства, ревизията определя размер на задълженията по ЗДДФЛ - Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ общо за 2019 г., 2021 г. и 2022 г. е 24 052.65 лв.

Въз основа на ревизионният доклад е съставен Ревизионен акт № Р-16002124000636-091-001/07.06.2024 г. /РА/, издаден от К. Г. Н., възложител ревизията и П. А. - ръководител на ревизията на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК.

При ревизията е установено, че данъчно ревизираното физическо лице К. Х. В. има регистрирано дружество„БИОМИЛК [община]“ ЕООД и той е негов управител и едноличен собственик на капитала, има и регистрация като земеделски производител. Лицето няма регистрация по ДДС. Установено е, че извършва дейност, през ревизирания период са декларирани доходи от получен наем на недвижимо имущество по договори за наем сключени с „БИОМИЛК [община]“ ЕООД.

В хода на ревизия са предприети процесуални действия във връзка с установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. На ревизираното лице са връчени уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК и по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК, изискани са данни, справки, документи и писмени обяснения от трети лица, обсъдени са събраните доказателства от трети лица и представените от ревизираното лице документи и е установено, че:

По ЗДДФЛ - Ревизията показва, че К. Х. В. е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ за доходите, получени през ревизирания период въз основа на подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като ревизираното лице е декларирало доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество в годините на проверявания период:

За 2018 г. е подадена ГДД вх. № 214391900398306/19.04.2019 г. с декларирани - облагаем доход 600, 00 лв., годишна данъчна основа 540, 00 лв., авансово удържан през годината данък 54, 00 лв. и данък за внасяне 0, 00 лв.

За 2019 г. е подадена ГДД вх. № 2100И0063057/03.04.2020 г. с декларирани - облагаем доход 600, 00 лв., годишна данъчна основа 540, 00 лв., авансово удържан през годината данък 54, 00 лв. и данък за внасяне 0, 00 лв.

За 2020 г. е подадена ГДД вх. № 2100И0081295/13.04.2021 г. с декларирани - облагаем доход 600, 00 лв., годишна данъчна основа 540, 00 лв., авансово удържан през годината данък 54, 00 лв. и данък за внасяне 0, 00 лв.

За 2021 г. е подадена ГДД вх. № 2100И0104805/02.05.2022 г. с декларирани - облагаем доход 600, 00 лв., годишна данъчна основа 540, 00 лв., авансово удържан през годината данък 54, 00 лв. и данък за внасяне 0, 00 лв.

За 2022 г. е подал ГДД вх. № 2100И0120642/29.03.2023 г. с деклариран доход по приложения: Приложение № 3 Доходи от друга стопанска дейност (Пенсионно осигурителна компания (ПОК) Съгласие - Облагаем доход 351, 00 лв., ЗОВ удържани или внесени авансово през годината 2 610, 42 лв. Годишна данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност 0, 00 лв.; По Приложение № 4 Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество - Облагаем доход 750, 00 лв., Годишна данъчна основа за доходите от наем 675, 00 лв. Обща годишна данъчна основа 675, 00 лв., Данък върху годишната данъчна основа 67, 50 лв., Авансово удържан данък 67, 50 лв. Данък за внасяне 0, 00 лв.

В хода на ревизията за установяване източниците на доходи, извършените разходи и придобитото имущество са извършени проверки в информационната база данни на НАП, извършени насрещни проверки на други задължени лица (ЗЛ), изискани са данни и доказателства от ревизираното лице. С връчено ИПДПОЗЛ № Р-16002124000636-040-001/05.02.2024 г., от ревизираното лице са изискани документи и писмени обяснения за получените доходи, придобитото имущество, притежаваните парични средства, ценности, вземания от трети лица и други данни и доказателства. От ревизираното лице е представено писмено обяснение вх. № ВхР-920/15.02.2024 г. според което не разполага и няма да сочи други доказателства, освен тези приложени по извършената му предходна проверка от август 2023 г. Посочва се в РД, че за установяване на относимите за ревизионното производство факти и обстоятелства са послужили тези от извършената предходна проверка и събраните документи с цел съпоставка на имуществото и доходите на ревизираното лице. Предхождащата проверка е приключила и документирана с протокол № ПФ-16002123000328-073-001/31.01.2024 г. (стр.397 и следв.), присъединен с Протокол № Р-16002124000636-ППД-001/05.02.2024 г. Извършена е за съпоставка ревизия, съответно на Н. В., съпрузите са представили декларация за компенсиране на разходите един на друг при установено наличие на доходи. От ревизираното лице са представени писмени обяснения (стр.418 и сл.), според които през периода 2017 г. - 2022 г. членове на домакинството са той, съпругата му Н. А. В. и двете деца Е. К. В. и Г. К. В. и че основно жилище на семейството е двуетажна къща с дворно място в землището на [населено място], с площ 342 кв. м., придобита от ревизираното лице чрез дарение. Притежава и недвижим имот - къща с плевня и гараж в [населено място], [улица], с площ 748 кв.м., имотът е придобит чрез покупко-продажба и е СИО. К. В. посочва, че е имал източници на доход от отдаване на имущество под наем на селскостопанска сграда на „БИОМИЛК [община]“ ЕООД, които е декларирал с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

В хода на ревизията за изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане е извършена насрещна проверка на „БИОМИЛК [община]“ ЕООД, документирана в Протокол П-16002123199171-141-001/01.11.2023 г. (стр. 629 и следв. от делото). Установено е, че през ревизирания период К. В. е предоставил средства общо в размер на 277 000, 00 лв. и са му възстановени 72 800.00 лв. от „БИОМИЛК [община]“ ЕООД. РЛ е посочило, че средствата са с произход лични спестявания 65 000.00 лв., доходи от наеми и предоставени му заеми от 7 бр. физически лица за периода 2017 г. - 2022 г. в общ размер на 180 000.00 лв.

За установяване на източниците на доходи в ревизирания период ревизорите извършили справка база данни на НАП /по чл.73, ал.1 от ЗДДФЛ/. Въз основа на справката се установява, че за ревизирания период 2018 г. - 2022 г. са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ (приложени на стр. 421 и сл. в непоследователен ред), в които са декларирани доходи от получен наем на недвижимо имущество по договори за наем, сключени с „БИОМИЛК [община]“ ЕООД. На ревизираното лице в периода на ревизия са изплатени суми за „изплатен доход от наем на недвижимо имущество“, както следва: За 2018 г. изплатени 600 лв., удържан данък 54 лв. нетен доход 546, 00 лв.; За 2019 г. изплатен доход 600 лв., удържан данък 54 лв., нетен доход 546, 00 лв.; За 2020 г. изплатени 600 лв., удържан данък 54 лв., нетен доход 546, 00 лв.; За 2021 г. изплатени 600 лв., удържан данък 54 лв., нетен доход 546, 00 лв.; За 2022 г. изплатени 750 лв., удържан данък 67, 50 лв., нетен доход 682, 50 лв. и За 2022 г. изплатен доход по извънтрудово правоотношение от ПОК „С.“ в размер на 468, 00 лв. Справката показва, че К. В. няма сключени трудови договори.

За притежавано и придобито недвижимо имущество ревизорите установяват от предходната проверка по информация от [община], Дирекция МДТ, че ревизираното лице е декларирано за притежавано недвижимо и движимо имущество - поземлен имот с площ от 748 кв.м. ведно със самостоятелен обект в сграда с адрес [населено място], [улица], ет. 1 с площ от 92, 98 кв.м. с предназначение „жилище, апартамент“, самостоятелен обект в сграда на същия адрес ет. 2 с площ 95, 58 кв.м. и сграда с предназначение „друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда и селскостопанска сграда“. Имотът е придобит чрез покупко-продажба, съгласно [НА]/15.02.2021 г., за сумата от 5 200 лв., в режим на СИО и ревизорите приемат, че от разходите за закупуване са за ревизираното лице. Установен /деклариран/ е недвижим имот находящ се в [населено място], [улица], придобит чрез дарение, притежаван от К. В.. Установеното движимо имущество, декларирано от В. е: лек автомобил Ф. Г. с peг. № [рег. номер], придобит на 12.04.2011 г. и товарен автомобил Г. М. 401 с peг. № [рег. номер], придобит 08.03.2006 г. По отношение на извършените разходи в хода на ревизията, ревизорите установили, че в проверявания период са извършвани разходи за живот, издръжка, обучение и лечение и др., в т.ч. разходи по фактури, предоставени от „Е.“, и от „Й. [държава]“ ЕАД издавани на ревизираното лице в периода 2021 – 2022 г. По информация от [община], Дирекция МДТ от В. са извършвани плащания за данък МПС в годините 2018 – 2022 г. В хода на ревизията е извършена справка за притежавани банкови сметки, извлеченията от които установяват, че лицето притежава банкова сметка в ЦКБ. Анализът на банковите извлечения от сметката установява: за 2018 г. начално салдо на сметката 31, 73 лв. крайно салдо на сметката 1, 73 лв.; 2019 г. начално салдо 1, 73 лв. и крайно салдо на сметката (-4, 19 лв.); за 2020 г. начално салдо на сметката (- 4, 19 лв.) и крайно салдо 180, 47 лв.; за 2021 г. начално салдо на сметката 180, 47 лв. и крайно салдо 81, 73 лв. За 2022 г. начално салдо на сметката 81, 73 лв., като през тази година движението по сметката /намерили отражение в ревизията/ показва, че са внесени касово от ревизираното лице 9 352, 00 лв., получена е сума в размер на 11 000 лв. с основание „изпратено от револют“ от сметка с [Наименование] /установено в хода на ревизията, че е на лицето Р. Г. М./, получени от ПОК Съгласие 468, 00 лв. Салдото по сметката към 31.12.2022 г. е 4, 61 лв. Конкретно по отношение на сумата от 11 000 лв. ревизорите констатират, че източникът на получената сума не е изяснен и приемат, че за ревизираното лице са налице доходи от други източници.

В хода на ревизията са събрани доказателства и е установено несъответствие между получените от лицето доходи и имущественото му състояние и извършените разходи. Лицето не е посочило източници на средствата, послужили за извършените плащания, констатирано е, че същите не са декларирани по реда на ЗДДФЛ и не е платен дължимият данък.

Ревизиращият екип е събрал информация за сключени договори във връзка с осъществяваната дейност, която установява, че ревизираното лице има сключени договори за наеми - Нотариално заверен договор от 21.05.2021 г. за отдаване под наем на селскостопанска сграда на „БИОМИЛК [община]“ ЕООД, наемът е 120 лв. в годишен размер. Имотът се отдава под наем за 25 години и нотариално заверен договор от 17.06.2022 г. за отдаване под наем на жилищна сграда на „БИОМИЛК [община]“ ЕООД, наемът е 120 лв. в годишен размер. Имотът се отдава под наем за 25 години. Посочва се в РД, че данните от договорите за наем са взети предвид при определяне на основата за облагане по ДДФЛ.

Обект на проверка от приходния орган са описаните в ревизионния доклад са договори за заем /общо 20 броя, приложени към административната преписка/, представени от ревизираното лице К. Х. В.. Страна - заемополучател (заемател) по всеки един от тях е К. Х. В., както следва:

Приходният орган е анализирал събраните данни и констатирал, че заемателят по процесните договори, К. Х. В. няма декларирани като получени заеми и непогасени остатъци в Приложение № 11 на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните години.

За установяване на констатираните данни и получените несъответствия са извършени насрещни проверки на заемодателите по процесните заемни договори, които установяват, че:

1. Насрещната проверка на А. Д. ПЪТЪ, [ЕГН] е документирана с протокол № П-16002123183561-141-001/17.10.2023 г.(стр.547 и сл.от делото). А. Д. П. е баща на Н. В., съпруга на ревизираното лице. В представените писмени обяснения А. Д. П. е посочил, че: Предоставените суми са общо 18 000 лв. и те са дългогодишни спестявания, които П. е съхранявал в дома си. Заемите е предоставил на К. В., на два пъти - 10.02.2017 г. със срокът за връщане до 07.02.2025 г. и на 09.02.2019 г. срокът за връщане е до 07.02.2027 г. Заемите са давани в дома на А. П.. Договорена е лихва 2% на година, като сумата е в лева и е предоставена в брой. Конкретно за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. договореният заем е в размер на 18 000 лева, няма обезпечение по заема като гаранция на неговото връщане. Няма връщане на заетата сума и не са изплащани лихви. Сумата е съхранявана в дома му и представляват дългогодишни спестявания. Към писмените обяснения (стр.551) лицето А. П. е представило два договора за заем от 07.12.2017 г. и от 17.02.2019 г., в които в качеството си на заемодател е предоставило заем – по 9 000 лева на К. Х. В. с уговорена лихва от 2%. При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че А. Д. П. за периода 2015 г. - 2018 г. е било пенсионер през този период, както и наето лице по трудови правоотношения в „БИОМИЛК [община]“ ЕООД за периода 15.03.2016 г. - 17.10.2016 г. и в средно училище „Никола Вапцаров“ за периода м.01.2015 г. - м 10.2015 г. Средният размер на получаваната от П. пенсия по години показват, че за 2015 г. тя е 154 -157 лв., за 2016 г. 305 - 316 лв., за 2017 г. 316 - 324 лв., за 2018 г. е 324 - 336 лв. и за 2019 г. е 336 - 355 лв. Установено е, че за времето 01.01.2012 г. до м.10.2016 г. П. е работил по трудово правоотношение с осигурителен доход, вариращ от 427 лв. до 798 лв. максимален размер. От приходния орган е формиран извод, че в действителност заемодателят не е разполагал с доходи в размерите, посочени в договорите за заем към датата на предоставянето им.

1. Насрещната проверка на лицето Ф. Д. Ф. [ЕГН] е документирана с протокол №П-16002123183565-141-001 /17.10.2023 г. (стр.564 и следв.) Към писмени обяснения (л.570) са представени три договора за заем от 01.09.2018 г., от 01.09.2021 г. и от 01.09.2022 г. и се посочва, че предоставените суми за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. са в размер на 27 000.00 лв. на К. Х. В.. Сумите са предоставени в брой, в лева, а договорената лихва е 2% на година. Няма обезпечение по заемите като гаранция за връщането им. Няма връщане по заетата сума, както и не са изплащани лихви. Ф. Д. Ф. е посочил, че сумите са съхранявани в дома му и представляват дългогодишни спестявания. Не са представени доказателства, че лицето действително е разполагало със сумите посочени в договорите за заем към датата на предоставянето им. Извършената проверка в информационните масиви на НАП показала, че за периода 2014 г. - 2022 г. лицето Ф. Д. Ф. няма данни за получени доходи. Ревизорите заключават, че и този заемодател няма получени доходи, които да послужат като източник на средства за предоставяне на заемите.

1. Насрещната проверка на Ш. Ю. В. с [ЕГН] е документирана с протокол № П-16002123184515-141-001/19.10.2023 г. (стр.612 и сл.) Ш. В. е майка на ревизираното лице. С писмените обяснения (л.618) лицето представя договор за заем от 01.09.2019 г. размер на 9 000.00 лв. и посочва, че сумата е предоставена в брой, в лева, с договорена лихва е 2% на година. Няма обезпечение по заемите като гаранция за връщането им. Няма връщане по заетата сума, както и не са изплащани лихви. Ш. Ю. В. е посочила, че сумата е съхранявана в дома си и представлява дългогодишни спестявания. Извършената проверка в информационните масиви на НАП показала, че лицето е било осигурявано с код 25-Програма от социални помощи към осигуряване на заетост. През 2016 - 2019 г. е била пенсионер с минимален месечен размер на пенсията от 160 лв. до 219 лв. и е получавала месечен осигурителен доход за периода м.08.2013 г. до м.03.2014 г. от 95 лв. до максимален размер 208 лв. Не са представени доказателства, че лицето действително е разполагало със сумата, посочена в договора за заем и изводите на приходния орган са, че заемодателят няма доходи, които да послужат като източник на средства за предоставяне на заем в посочения размер.

1. Насрещната проверка на Г. Ш. П. с [ЕГН] е документирана с протокол №П-16002123184516-141-001 /20.10.2023 г. (л.603 и сл.) В писмени обяснения лицето е декларирало, че за периода 01.01.2017 г. - 31.12.2021 г. е предоставило паричен заем на К. Х. В. в общ размер на 27 000, 00 лв., тези суми са лични спестявания от дългогодишния й труд в чужбина. Сумите са съхранявани в жилището й, предоставяни са в български лева, в брой на 02.10.2017 г., на 11.10.2019 г. и на 01.10.2021 г., за което са изготвени договори за заем, приложени към писмените обяснения. Посочва още, че няма обезпечение по заема, като гаранция за неговото връщане. Няма връщане на предоставената сума и не са изплащани лихви. Извършената проверка в информационните масиви на НАП, установяват, че за периода от 2016 г. до 2021 г. за Г. Ш. П. няма данни за получени доходи. Не са представени доказателства, че лицето действително е разполагало със сумите посочени в договорите за заем към датата на предоставянето им. Според ревизионния доклад заемодателят няма получени доходи, които да послужат като източник на средства за предоставяне на заемите.

1. Проверката на заемодателят О. Я. П. с [ЕГН] е документирана с протокол № П-16002123184517-141-001/18 10.2023 г. (л.587 и сл.). В писмените си обяснения П. (л.593) посочва, че предоставените от него суми на К. Х. В. за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. са в размер на 36 000.00 лв., предоставени в брой, с договорената лихва е 2% на година. Няма обезпечение по заемите като гаранция за връщането им. Няма връщане по заетата сума, както и не са изплащани лихви. О. Я. П. е посочил, че сумите са съхранявани в дома му и представляват дългогодишни спестявания. Към писмените обяснения са приложени четири броя договори. Извършената проверка в информационните масиви на НАП установила, че за О. Я. П. не са налице данни за получени доходи през периода 2016 г. -2022 г. Не са представени доказателства, че лицето действително е разполагало със сумите посочени в договорите за заем към датата на предоставянето им. И според ревизионния доклад заемодателят не е получил доходи, които да послужат като източник на средства за предоставяне на заемите.

От получените данни в информационния масив ревизиращия екип установил, че двамата заемодатели О. Я. П. и Г. Ш. П. са съпруг и съпруга, и според договорите за заеми те са предоставили общо 63 000 лв. заеми, без да разполагат с доказателства за произхода на тези средства.

1. Насрещната проверка на Х. Х. В. с [ЕГН] е документирана с протокол № П-16002123183564-141-001/ 17.10.2023 г. (стр. 553 и следв.) Х. В. е баща на ревизираното лице. В писмените обяснения (л.560) с приложени 4 бр. договори за заем, Х. В. е посочил, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. е предоставял в заем на К. В. суми общо 36 000, 00 лв., от спестявания, понеже от дълги години е пенсионер и в същото време работи, и че същите е съхранявал в къщи. Договорената лихва е по 2% на година, заемите са предоставяни в брой и в лева. Посоченото в писмени обяснения няма обезпечение по заема като гаранция на неговото връщане и няма връщане по заетата сума, и не са изплащани лихви. Ревизорите на НАП, установили от проверка в информационния масив, че в периода 2015 г. - 2022 г. лицето се е осигурявало по трудови правоотношения от „ВИДЕНИЦА -2004“ ЕООД, за месеците 03 и 04.2016 г. се е самоосигурявало в минимални осигурителни размери чрез „БИОМИЛК [община]“ ЕООД. Получените данни установили, че годишните доходи на Х. Х. В. са: за 2015 г. от 493 лв. до 588 лв., 2016 г. от 588 лв. до 592 лв.; 2017 г. от 478 лв. до 653 лв.; 2018 г. от 510 лв. до 857 лв.; 2019 г. от 726 лв. до 868 лв. и за 2020 г. от 762 лв. до 884 лв. И спрямо този заемодател е направен довод, че не е получавал доходи в размери, които да послужат като източник на средства за предоставяне на посочените заеми. Не са представени доказателства, че лицето действително е разполагало със сумите по сключените договори за заем.

1. При насрещната проверка на Р. Х. В. с [ЕГН], документирана с протокол №11-16002123184518-141-001/ 20.10.2023 г. (л.597 и сл.) и предоставените писмени обяснения (л.600) се констатира, че лицето е заемодател по три сключени договори за заем - от 01.10.2022 г. от 01.10.2019 г. и 01.11.2017 г. /представени към обясненията/. Всеки договор за заем е по 9 000 лева предоставен в брой на К. Х. В., определена е 2% лихва сума за всяка година от получаването им. Посочило е в писмено обяснение, че няма връщане по заема до момента. Отразено е в РД, че лицето не е представило доказателства, че действително разполага със сумите по предоставените заеми, според обясненията те са от лични спестявания през годините. Въз основа на извършената проверка в информационните масиви на НАП се установява, че Р. Х. В. за периода 2013 г – 2022 г. е имал годишен облагаем доход в годините: 2013 г. от 339 лв. до 552 лв.; 2014 г. от 562 лв. до 565 лв.; 2015 г. от 282 лв. до 493 лв.; 2016 г. от 420 лв. до 614 лв.; 2017 г. от 614 лв. до 618 лв.; 2018 г. от 642 лв. до 646 лв.; 2019 г. от 420 лв. до 650 лв.; 2020 г. от 657 лв. до 758 лв.; 2021 г. от 482 лв. до 872 лв. и за 2022 г. от 981 лв. до 986 лв. От страна на приходния се прави извод, че и този заемодател няма получени доходи в размери, които да послужат като източник на средства за предоставянето им в заем.

Изрично упоменато е в ревизионния доклад, че лицата Х. Х. В. - баща, Р. Х. В. - брат и А. Д. П. - баща на Н. В. съпругата на ревизираното лице, са свързани лица по смисъла на §1, т. 3 от ДР на ДОПК с ревизираното лице. На основанията на чл. 57, ал. 4 от ДОПК, приходният орган като е извършил преценка на обясненията на тези/трети лица с оглед на всички други данни и заинтересоваността от резултата на ревизията, поради свързаността им с К. В., не е кредитирал като годни доказателствена средства представените от тях писмени обяснения свързани с предоставените суми и договори за заем.

Според РД общата сума на заемните средства за периода 2017 г. - 2022 г. е в размер на 180 000 лв., за които ревизията не установява, че сумите реално са постъпили в патримониума на лицето, нито, че са напуснали патримониума на който и да е заемател или че действително са дадени в заем сочените в договорите суми. Приема се от ревизиращия екип, че договорите за заем нямат нотариална заверка или друг от сочените в чл. 181 от ГПК белези, които да доказват достоверно, че на вписаната в тях дата, сделката е била извършена и че посочената сума е била предадена, тъй като договорите за заем /с позоваване на чл. 240 ЗЗД/ са свързани с реално предаване на обекта/предмета на облигационното правоотношение. Отбелязва се също и че заемите не са декларирани от лицата в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

На база анализа от събраните доказателства органите по приходите приемат, че въпросните заеми не обективират действителни реални отношения. Предоставените от физически лица в периода 2017 г. - 2022 г. заемни средства в общ размер на 180 000 лева ревизорите считат за недостоверни доколкото нямат клаузи за обезпечение, няма данни за връщане на заетите суми пари и в случая няма данни ревизираното лице да е изпълнило задължението си да декларира заемите, които твърди, че е получил. По отношение на заемните договори в РД се обобщава, че заемните суми не намират отражение в изготвената съпоставка на К. В. за извършени разходи и получени доходи, тъй като лицата заемодатели не са представили доказателства, че разполагат с възможността да предоставят заеманите суми към датата на изготвените договори.

При ревизията е установено, че по отношение на разходите за издръжка на домакинството К. В. декларирал разходи за храна (12 мес. x 400 лв.), облекло и обувки 400 лв., ел. енергия (12 мес. x 100 лв.), В и К (12 мес. x 50 лв.), общо в годишен размер 7 000 лв. Документи за извършени разходи не са представени, като лицето е посочило, че разходите за издръжка на домакинството са изцяло със средства на съпругата му Н. В., на която едновременно се извършва ревизия.

С цел установяване на внесени/възстановени парични средства и изплатени възнаграждения е извършена насрещна проверка на „БИОМИЛК [община]“ ЕООД, ЕИК по Булстат 203188125, чийто управител и едноличен собственик на капитала е ревизираното лице, документирана е с протокол № П-16002123199171-141-001/01.11.2023 г. ( стр.629 и следв.) Въз основа на представените при проверката документи ревизиращият екип установява, че:

По сметка 102 Основен капитал, не изискващ регистрация (в кореспонденция със сметка 501 Каса в лева) за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. няма осчетоводени внесени/възстановени парични средства; за 2021 г. са внесени в каса от собственика 65 000 лв., няма възстановени суми; за 2022 г. са внесени в каса от собственика 180 000 лв., възстановени му са 5 000 лв.

По сметка 499 Други кредитори (в кореспонденция със сметка 501 Каса в лева) са отразени: за 2017 г. - внесени в каса от собственика 30 000 лв., възстановени 250, 09 лв. за 2018 г. - внесени в каса от собственика 15 000 лв., възстановени 18 500 лв.; за 2019 г. - внесени в каса от собственика 8 000 лв., възстановени 9 300 лв.; за 2020 г. - няма внесени парични средства от собственика, възстановени 31 000 лв.; за 2021 г. - внесени в каса от собственика 9 000 лв., върнати 9 000 лв. за 2022 г. - няма внесени/върнати суми от ревизираното лице, осчетоводени по дебит на сметка 499 и в кредит на сметка 709 Други приходи от дейността са 31 000 лв.

При направените справка от база данни на НАП се установява, че за периода [рег. номер] 2016 г. на ревизираното лице са изплатени средства от Пенсионноосигурително акционерно дружество „Ц.“ в размер на 1420, 25 лева. Справка за обявени продажби към ЗЛ от регистрирани по ЗДД лица установила, че К. В. има извършени покупки през периода 2013 г. - 2016 г. по фактури на обща стойност 6 009, 50 лв.

Въз основа на събраните данни и доказателства е направена и съпоставка на получени доходи/приходи, стойността на придобитото имущество и извършени разходи от К. В. /изготвена с цел определяне данъчна основа за облагане с ДДФЛ/ по всеки от ревизираните периоди:

За периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. 1.Налични парични средства в брой към 01.01.2018 г. – 0 лв.

2.Налични суми по банкови сметки към 01.01.2018 г.- 31, 23 лв.

3.Източници на доходи на задълженото лице:

3.1.Доходи от наеми и др. възмездно предоставяне на права или имущество - 546, 00 лв.

3.2.Върнати суми от „БИОМИЛК [община]“ ЕООД - 18 500 лв.

3.3.Компенсация на разходи от Н. В. - представена декларация от съпрузите за компенсиране на разходи при наличие на превишение на единия и недостиг при другия – 898, 48лв.

4.Извършени разходи и придобито имущество:

4.1.Комунални разходи по фактури от доставчици (ЙЕТТЕЛ [държава] ЕАД) - 2 166, 68 лв.

4.2. Разходи за заплатени МДТ- 167, 80 лв.

4.3. Внесени суми в „БИОМИЛК [община]“ ЕООД - 15 000 лв.

4.4.Направени преводи към трети лица (619.00 лв. - плащания на покупки по банков път; 1 960, 00 лв. - превод към С. С.) - 2 579, 00 лв.

4.5.Банкови такси - 60, 50 лв.

5.Налични суми по банкови сметки към 31.12.2018 г. - 1, 73 лв.

6.Налични парични средства в брой към 31.12.2018 г. - 0, 00 лв.

За периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. 1.Налични парични средства в брой към 01.01.2019 г. - 0, 00 лв.

2.Налични суми по банкови сметки към 01.01.2019 г. - 1, 73 лв.

3.2.Върнати суми от „БИОМИЛК [община]“ ЕООД - 9 300, 00 лв.

4.1.Комунални разходи по фактури от доставчици (ЙЕТТЕЛ [държава] ЕАД) - 2 578, 70 лв.

4.2.Разходи за заплатени МДТ - 30, 19 лв.

4.3.Весени суми в „БИОМИЛК [община]“ ЕООД - 8 000, 00 лв.

4.4.Направени преводи към трети лица (932, 52 лв. - плащания на покупки по банков път; 600, 00 лв. - превод към Р. В.; 1 500, 00 лв - превод към С. С.) - 3 032, 52 лв.

4.5.Банкови такси - 104, 70 лв.

5.Налични суми по банкови сметки към 31.12.2019 г. - (-4, 19 лв.) 6.Налични парични средства в брой към 31.12.2019 г. - 0, 00 лв.

В резултат на констатациите за посочения период е установено несъответствие при извършената съпоставка на имуществото и направените от лицето плащания с декларираните и/или получени от него доходи в размер на 3 894, 19 лв., която се приема като данъчна основа за доходи с неустановен произход, определена по реда на чл. 122 от ДОПК и според приходния орган съставлява облагаем данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

За периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. 1.Налични парични средства в брой към 01.01.2020 г. - 0, 00 лв.

2.Налични суми по банкови сметки към 01.01.2020 г. - (- 4, 19 лв.) 3.2.Върнати суми в брой от „БИОМИЛК [община]“ ЕООД - 31 000 лв.

1. Извършени разходи и придобито имущество:

4.1.Комунални разходи по фактури от доставчици (ЙЕТТЕЛ [държава] ЕАД 948.31 лв., В и К ЕООД 45.00 лв.) - 993, 31 лв.

4.2.Разходи за заплатени МДТ – 30, 16 лв.

4.3.Извършени плащания по банков път (преводи, покупки и др. плащания ) - 1946, 95 лв.

4.4.Банкови такси - 91 39 лв.

4.5.Компенсиране на разходи на Н. В. /представена декларация от съпрузите за компенсиране на разходи при наличие на превишение на единия и недостиг при другия/ - 8 102, 58 лв.

5.Налични суми по банкови сметки към 31.12.2020 г. - 180, 47 лв.

6.Налични парични средства в брой към 31.12.2020 г. - 20 181, 95 лв.

Конкретно за 2020 г. от страна на приходния орган не е установено несъответствие при извършената съпоставка на имуществото и направените от лицето плащания с декларираните и/или получени от него доходи.

За периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. 1.Налични парични средства в брой към 01.01.2021 г. - 20 181, 95 лв.

2.Налични суми по банкови сметки към 01.01.2021 г. - 180, 47 лв.

3.2.Върнати суми от „БИОМИЛК [община]“ ЕООД - 9 000 лв.

4.1.Комунални разходи по фактури от доставчици (ЙЕТТЕЛ [държава] ЕАД 42, 37 лв.; Е. Ю. 279, 00 лв.) - 321, 37 лв.

4.2.Разходи за закупуване на недвижимо имущество - 2 600 лв.

4.3. Разходи за придобиване на друго движимо имущество (ОТП ЛИЗИНГ) - 2 159, 50 лв.

4.4.Разходи за екскурзии - 2 114, 00 лв.

4.5.Разходи за заплатени МДТ - 0, 26 лв.

4.6.Разходи за застраховка - 918, 00 лв.

4.7.Извършени преводи, покупки, др. плащания по банков път- 909, 61 лв.

4.8.Плащане към А. С. К. ДКЦ ЕООД - 350, 00 лв.

4.9.Внесени в каса на „БИОМИЛК [община]“ - 74 000 лв.

4.10. Банкови такси - 126, 63 лв.

5.Налични суми по банкови сметки към 31.12.2021 г. - 81, 73лв.

6.Налични парични средства в брой към 31.12.2021 г. - 0, 00 лв.

При анализа на данните за този отчетен период ревизорите са установили несъответствие, получено при съпоставка на имуществото и направените от лицето плащания с декларираните и/или получени от него доходи в размер на 53 732, 68 лв., която сума се приема като данъчна основа за доходи с неустановен произход, определена по реда на чл. 122 от ДОПК и е облагаема с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ.

За периода 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. 1.Налични парични средства в брой към 01.01.2022 г. -0, 00 лв.

2.Налични суми по банкови сметки към 01.01.2022 г. - 81, 73 лв.

3.1.Доходи от наеми и др. възмездно предоставяне на права или имущество - 682, 50 лв.

3.2.Доходи от други източници (получени суми от Р. ГАРО М.) - 11 000 лв.

3.3.Доходи от друга стопанска дейност (ПОК Съгласие) - 468, 00 лв.

3.4. Върнати суми от „БИОМИЛК [община]“ ЕООД - 5 000 лв.

4 Извършени разходи и придобито имущество:

4.1 Комунални разходи по фактури от доставчици - 150, 00 лв.

4.2. Разходи за придобиване на друго движимо имущество (ОТП Лизинг) - -186, 16 лв.

4.3. Разходи за заплатени МДТ – 30.09 лв.

4.5. Извършени плащания по банков път (преводи, покупки и др. плащания в размер на общо 5 755.81 лв.: превод към Г. Б. А. 2 000 лв.) - 7 755, 81 лв.

4.6. Банкови такси - 129, 20 лв.

4.7. Внесени в каса на „БИОМИЛК [община]“ - 180 000 лв.

4.8.Платена фактура на ЮРОБАНК АД - 50, 00 лв.

1. Налични суми по банкови сметки към 31.12.2022 г. - 4, 61 лв.

1. Налични парични средства в брой към 31.12.2022 г. - 0, 00 лв.

Установеното при ревизията за този данъчен период несъответствие е в резултат на извършената съпоставка на имуществото и направените от лицето плащания с декларираните и/или получени от него доходи в размер на 171 899.59 лв. и се приема като данъчна основа за доходи с неустановен произход, определена по реда на чл.122 от ДОПК и е облагаема с данък по чл.48. ал.1 от ЗДДФЛ.

В заключение от получените фактическите данни и анализа на установените и относими обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, органите по приходите определят данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за които ревизираното лице е изпълнител за всяка отчетна година/ревизираните данъчни периоди, както следва:

За отчетната 2018 година - Годишна данъчна основа за доходи от наем - 540, 00 лв.; Обща годишна данъчна основа - 540, 00 лв.; Дължим данък 10% по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 54, 00 лв. Внесен данък - 54, 00 лв. и данък за внасяне – 0.00 лв.

За отчетната 2019 година - 1. Годишна данъчна основа за доходи от наем - 540, 00 лв.; Данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за доходи с неустановен произход - 3 894, 19 лв.; Обща годишна данъчна основа - 4 434, 19 лв.; Дължим данък 10% по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 443, 42 лв.; Внесен данък - 54, 00 лв.; Данък за внасяне - 389, 42 лв., за който на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ се дължи лихва в размер на общо 174, 08 лв. /съгласно приложения лихвен лист/.

За отчетната 2020 година - Годишна данъчна основа за доходи от наем – 540 лв.; Обща годишна данъчна основа 540 лв.; Дължим данък 10% по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ - 54 лв.; Внесен данък 54 лв.; Данък за внасяне – 0 лв.

За отчетната 2021 година - Годишна данъчна основа за доходи от наем - 540, 00 лв.; Данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за доходи с неустановен произход - 53 732, 68 лв.; Обща годишна данъчна основа - 54 272, 68 лв.; Дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ -5 427, 27 лв. Внесен данък - 54, 00 лв. Данък за внасяне - 5 373, 27 лв. За невнесената сума в срок на основание чл. 175 ДОПК, вр. чл.1 от ЗЛДТДПДВ е изчислена лихва в размер на 1312, 38 лв. /приложен лихвен лист.

За отчетната 2022 година – Годишна данъчна основа за доходи от наем – 675 лв.; Годишна данъчна основа за доходи от друга стопанска дейност – 0, 00 лв. Данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за доходи с неустановен произход – 171 899, 59 лв.; Годишна данъчна основа за доходи от други източници – 11 000, 00 лв.; Обща годишна данъчна основа – 183 574, 59 лв.; Дължим данък 10% по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ 18 357, 46 лв.; Внесен данък - 67, 50 лв. и определен данък за внасяне 18 289, 96 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесените суми в срок се дължи лихва в размер на общо 2 526, 16 лв. съгласно лихвен лист (л.153).

РД е връчен електронно на 16.05.2024 г., видно от удостоверение за връчване по ел.път (л.148). Срещу констатациите по изготвения ревизионен доклад, обобщаващ резултатите от извършената ревизия е подадено възражение от ревизираното лице с вх. № К-23 от 30.05.2024 г. (л.238-244).

След анализ на направените от ревизираното лице възражения по РД на 07.06.2024 г. е издаден обжалваният ревизионен акт /РА/, в който изцяло са възприети констатациите в РД и същият е станал неразделна част от РА.

При проверката на РА, извършена по административен ред с разгледани възраженията на жалбоподателя и установено, че съобразно събраните доказателства ревизиращите органи правилно са установили фактите, въз основа на които са обосновали своите констатации и правни изводи в ревизионния доклад, а доводите в жалбата са приети за неоснователни, при което с решение № 392/30.08.2024 г. на Директора на дирекция ОДОП [населено място] при ЦУ на НАП се потвърждава изцяло ревизионния акт издаден на К. Х. В.. В съдебната фаза на делото е допусната ССчЕ с цел установяване наличието на основание за възникване на данъчно задължение, изясняване вида и размера на доходите, които са послужили като данъчна основа за определяне на дължимия данък по ЗДДФЛ.

Според заключението /т.1/ при направената съпоставка на получените доходи и средства и извършените разходи от ревизираното лице К. Х. В., от страна на приходния орган не са взети предвид догорите за заем, предоставени от частни лица през съответните години на проверявания период. Вещото лице сочи представените 20 броя договори за заем сключени между К. Х. В. и седем физически лица: А. Д. П. - 2 договора за 18000 лева, Х. Х. В. - 4 договора за 36000 лева, Р. Х. В. - 3 договора за 27000 лева, Ф. Д. Ф.- 3 договора за 27000 лева, О. Я. П.-4 договора за 36000 лева, Ш. Ю. В. - 1 договор за 9000 лева и Г. Ш. П. - 3 договора за 27000 лева. Процесиите договори са сключени в периода 2017 г. - 2022 г. като на жалбоподателя са предоставени общо 180 000 лева. Експертът подчертава, че договорите са еднотипни и сумите са предоставени за срок от 8 години с лихва от 2%, която следва да се заплати в края на заемния период. Заемните суми са предадени в брой на датата на сключване на съответния договор. При извършената насрещна проверка заемодателите са потвърдили предоставянето на сумите и са дали писмени обяснения за произхода на средствата, като сочат, че са дългогодишни спестявания, съхранявани в дома им.

Вещото лице пояснява, че в изготвената справка-приложение 1 към заключението, в колони от 3-та до 6-та по години на ревизирания период вещото лице съпоставя приходите и разходите на жалбоподателя, така както са посочени в ревизионния акт, а в колони от 7-ма до 10-та съпоставката е извършена като са включени предоставените заеми в годината на получаването им. В началното салдо на 2018 г. са включени получените заеми през 2017 г. в размер на 36 000 лева. От направените изчисления е видно, че с включването на заемните средства през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. не се установява превишение на разходите над получените през съответните години парични средства от ревизираното лице. През 2022 г. установеното превишение на разходите над приходите е в размер на 49 526, 46 лева.

На следващо място в заключението се сочи /т. 2 и т. 3/, че в оспорения ревизионен доклад накратко е представена информация за разполагаемите средства от жалбоподателя в началото на ревизирания период - 01.01.2018 г. Посочено е, че за периода 2013 г.-2016 г. ревизираното лице е получавало доходи от трудови правоотношения от „Фейс 2006“ ЕООД, а за периода 03.2015 г. до м. 12.2016 г. е осигуряван върху минималния осигурителен доход като собственик на „БИОМИЛК [община]“ ЕООД. През 2014 г. жалбоподателят е получил доход от посреднически услуги от ПО“Ц.“ в размер на 1420, 25 лева. От информационните масиви на НАП е установено, че К. В. е направил разходи за покупки по фактури за периода 2013 г. - 2016 г. в размер на 6009, 50 лева. При предходна проверка данъчната администрация е установила несъответствие в размер на 332, 09 лева, но не е посочено към коя дата е установеното несъответствие. При определяне на началното салдо към 01.01.2018 г. ревизиращите инспектори не са се съобразили с твърдението на жалбоподателя, представено на ревизията е писмо № ВХП-5926/28.08.2023 г., че семейството му има спестени пари в брои в размер на 65000, 00 лева, които по-късно са вложени в „БИОМИЛК [община]“ ЕООД за финансиране на строителството. Като начален остатък към 01.01.2018 г. е посочена сумата от 31, 23 лева, налични по банковата сметка на жалбоподателя.

Вещото лице сочи, че в справка-приложение 2 към заключението е направило изчисления, за да се установи влиянието на включването на спестената сума от 65000, 00 лв. като начален остатък към 01.01.2018 г. Посочва, че при включване на разполагаемата сума от 65000, 00 лева в началното салдо към 01.01.2018 г., през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. не се установява превишение на разходите над получените от ревизираното лице приходи през съответните години. През 2022 г. установеното превишение на разходите над приходите е в размер на 164 526, 46 лева.

В т. 3 и 4 на заключението се сочи, че в справка-приложение 4, в колони от 3-та до 6-та е посочена общата годишна данъчна основа и начисления данък по чл. 48 от ЗДДФЛ във вариант, както са по ревизионния акт без включени предоставени заеми от физически лица, като дължимия данък в този случай за проверявания период е в размер на 24052, 65 лева, в т.ч. за 2019 г. - 389, 42 лева, за 2021 г. - 5373, 27 лева и за 2022 г. - 18289, 96 лева. В колони от 7-ма до 10- та на справката са извършени необходимите изчисления във вариант с включени приходи на получените заеми от физически лица и в този случай за периода [рег. номер] 2021 г. жалбоподателят няма задължение за внасяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Заключението на вещото лице е, че общата годишна данъчна основа за 2022 г., формирана от всички източници на доходи е в размер на 61201, 46 лева, данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ е в размер на 6120, 15 лева, от него деклариран и внесен е 67, 50 лева. Дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2022 г. и общо за ревизирания период е 6052, 65 лева.

По отношение на заемодателите А. Д. П. и Х. Х. В. заключението сочи, че справка-приложение 3 за доходите е изготвена на база на информация от ТД на НАП - [област], офис [област] и ТП на НОИ - [област]. В колони от 2-ра до 5-та е посочен получавания от А. Д. П. доход по години и по източници, установили, че през периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2020 г. е получавал доходи от трудови правоотношения и от пенсия. Заключението обобщава, че за периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2020 г. А. Д. П. е получил общо от трудови правоотношения и от пенсия сумата от 46 757, 29 лева. В колони от 6-та до 9-та са посочени получаваните доходи по години от Х. Х. В. от трудови правоотношения и от пенсия. Вещото лице обобщава, че за периода от 01.01.2012 г. до 01.01.2020 г. Х. Х. В. е получил общо от трудови правоотношения и пенсия сумата от 89246, 02 лева.

В т. 8 от заключението, по отношение на сумата от 2114, 00 лева, посочена в ревизионния доклад на ред 22 „Разходи за екскурзии, пътувания и други“ от таблицата с която се съпоставят приходите и разходите на ревизираното лице през 2021 г. вещото лице пояснява, че няма други документи, удостоверяващи екскурзията /почивката/ - ваучери, потвърждение от туристическата агенция и др. В т. 9 от заключението, по отношение на сумата от 8102, 58 лева, посочена в РД на ред 30 “Компенсация на разходи на Незиха Велиева“ в частта за приходите от таблицата за съпоставянето на приходите и разходите през 2020 г. вещото лице сочи, записаното в ревизионния доклад, че това е компенсиране на разходи на Н. В., съгласно представена декларация от съпрузите Велиеви за компенсиране на разходи при наличие на превишение на единия и недостиг на другия.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че сумата от 11 000 лв., получена по банков път от Р. Г. М. е включена така както е отразена по ревизионния доклад. Промяната/изменението, казва вещото лице е само в заемните средства. Уточнява още, че сумата от 65 000 лева се получава от налични пари в брой, спестени пари в началото на 2018 г., според обяснението на ревизираното лице пред данъчната администрация.

При така установеното, съдът направи следните изводи:

Ревизионен акт (РА) № Р-16002124000636-091-001/07.06.2024 г. е издаден от К. Г. Н. на длъжност Началник на сектор - възложил ревизията и П. И. А. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП [населено място]. С него в резултат на проведената ревизия за периода 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. са установени задължения за ДДФЛ в размер общо на 24 052, 65 лв. и дължима лихва в общ размер 4 233.78 лева от които: за 2019 год. данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ 389, 42 лв. и 177.67 лв. лихва; за 2021 г. данък 5 373, 27 лв. и 1 361, 78 лв. лихва и за 2022 г. данък 18 289, 96 лв. и лихва 2 694, 33 лв. Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и като такава е процесуално допустима.

По съществото на същата, съдът взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Ревизионният акт за установени задължения на ревизираното лице-жалбоподател е издаден от компетентните за това лица от възложителя на ревизията на длъжност началник сектор и на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията.

РА е издаден в предписаната от чл. 120, ал. 1 от ДОПК писмена форма, с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК.

Във връзка с ревизията по ЗДДФЛ, на основание чл. 117 от ДОПК, е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16002124000636-092-001/16.05.2024 г. който е мотивиран и приет за неразделна част от обжалвания РА.

Ревизията е с обхват определяне на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. Ревизионното производство е образувано съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия и заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия на началник сектор, определени по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. РА има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 ДОПК - като ревизираното лице е надлежно идентифицирано с данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 5 ДОПК; определени са поименно и по длъжности ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДФЛ, посочен е ревизирания период; даден е срок за извършване на ревизията съобразно чл. 114 от ДОПК.

За установяване на задълженията на ревизираното лице по ЗДДФЛ, се е развило производство по реда на чл. 122 от ДОПК – ревизия при особени случаи, при което неоснователни доводите за материална незаконосъобразност на РА, с оглед НЕПРАВИЛНО приложен общия ред за установяване на задълженията на РЛ по ЗДДФЛ.

Това се установява и от самия РА, който сочи: „…След описание на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл. 122 на ДОПК и съпоставка на извършените парични разходи, свързани с получените приходи/доходи, ревизиращият екип е определил доходи с неустановен произход за: 2019 г. в размер на 3 894.19 лв.. за 2021 г. в размер на 53 732.68 лв. и за 2022 г. в размер на 171 899.59 лв. Така посоченият доход с неустановен произход е послужил на органите по приходите да определят годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2021 г. и 2022 г.“ В случая в хода на ревизията органите по приходите са установили наличие на обстоятелства по ал. 1, т. 7 от чл. 122 ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Това обстоятелство е достатъчно за определяне реда и формиране на данъчната основа и данъка по реда на ал. 2 от чл. 122 ДОПК. По надлежния ред с връченото уведомление (стр.178) на основание чл. 124, ал. 1 ДОПК визираното лице е запознато с реда за определяне на данъчната основа.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на РА, при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от него е подкрепено със събраните доказателства. Въпросното правило ясно недвусмислено указва, чия е доказателствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъобразността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК. Или с други думи презумпцията придава изначално материална доказателствена сила на съдържащите се в РА/РД констатации в тази му част, предвид събраните в хода на ревизията доказателства. Изпълнени са основанията на чл. 124, ал.1 ДОПК свързани с особените правила за ревизии и уведомяване на ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред, и за определяне срок за представяне на доказателства и за вземане на становище /в който смисъл е връченото уведомление № Р-16002124000636-113-001/29.02.204 г., л. 178, 180/ Ревизията е извършена в определения срок, съгласно чл. 113, ал. 1, т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 114, ал. 1 от ДОПК, посочен в заповедта за изменение на ЗВР – до 02.05.2024 г., съответно в посочения 14 дневен срок след завършване на ревизията – на 16.05.2024 г. е съставен ревизионен доклад /РД/ от органите по приходите от ревизиращия екип, без да са допуснати съществени нарушения на производствените правила. При така изложената фактическа обстановка и събраните доказателства, подложени на обективна преценка и анализ от ревизиращите органи, настоящата инстанция споделя изводите в РД/РА.

Неоснователни са направените възражения, че неправилно органът е определил данъчната основа за облагане с ДДФЛ, като не е взел предвид сумите получени от третите лица по сключените договори за заем.

Жалбоподателят, който носи доказателствената тежест по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като лице, претендиращо незаконосъобразност на оспорения РА, не доказва, че сумата от 180 000 лв. е реално получена, т.е. била в банковите сметки или съхранявана в брой от жалбоподателя.

Този извод не се оборва и от представените общо 20 договора за заем с различни /7 на брой физически лица/, като РЛ не е успяло да подкрепи твърденията си за реално получени заемни средства, а именно че сумите по процесните договори за заем реално са постъпили в патримониума на заемополучателя. Трябва да се отбележи, че заеманата сума по всеки договор е в размер 9000 лв. и не попада в лимитите по чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, следователно няма основание за превеждане по банков път, но няма и доказателства за заплащане в брой. Вярно е, че наличието на нотариална заверка на договора за заем /както се мотивира приходния орган/ не е законово изискване, нито писмената форма е форма за действителност на договора, но в случая липсата на нотариална заверка на датата на сключване би могла да внесе съмнение, че сключените договори не са с цел да послужат при ревизионното производство.

Освен това дори да са действителни сключените договори, следва да е доказано или обезпечено тяхното изпълнение, като и следва да се установи по безспорен начин предаването на сумата с подписване на разписка или получаване по банков път, каквито доказателства липсват, при което следва да се приеме, че сключените договори са създадени именно за целите на ревизията.

При правилно тълкуване на същността на договора за заем като реален такъв – чл. 240, ал. 1 от ЗЗД акцента е наличието на парични суми при заемодателите и тяхното фактическо предаване на заемателя. В случая не е депозирана нито една разписка или доказателство, което да установи транслативния ефект от сключените договори за заем. За получените суми са представени договори, които не носят заверка на датата, същите са частни документи и без наличие на друг съпровождащ документи или заверка на датата на договора не може да се установи дали положената в тях дата е достоверна и съответно дали сумата е постъпила, т.е. договора изпълнен.

Ето защо настоящият състав приема, че 20-те договори за заем не могат да служат като безспорни доказателства за възникването на отразените юридически факти от една страна, а от друга – обосновано и правилно административният орган е приел, че въз основа на събраните доказателства не може да се формира безпротиворечив извод, че физическите лица – заемодатели са разполагали с необходимите суми.

Този извод не се опровергава и от заключението по изслушаната ССчЕ - вещото лице установява, че лицето А. Д. П., баща на съпругата на ревизирания К. В. е с годишни доходи /пенсия/ от 3846, 72 лв. за 2017 г. и 4155, 42 лв. за 2019 г. /вж. справка-приложение 3 към заключението/, а заеманата сума е по 9 000 лв. или общо 18 000 лв. по сключените договорите за заем от 07.02.2017 г. и 17.02.2019 г. Същото важи и за лицето Х. Х. В., баща на ревизираното лице, с който той е сключил общо 4 договора за заем от 07.02.2017 г., 07.02.2018 г., 07.03.2020 г. и 25.04.2022 г. или предоставил общо 36 000 лева, а годишните доходи, установени от експерта за това лице са за 2017 г. 12495, 36 лв., за 2018 е 11842, 17 лв. и т.н. Предвид събраните и приобщените доказателства правилно е прието, че не е доказано наличието на парични суми при посочените физически лица, които те да предадат в заем на ревизираното лице - в представените декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК за 2018 г. и 2019 г., 2020, 2021 г. (л. 421 и следв.) както и реалното предаване на същите. Представените договори за заем доказват само тяхното сключване, но не и предаване на сумите по тях. От друга страна, жалбоподателят също не е декларирал въпросните заеми, въпреки че по силата на цитираната разпоредба е бил длъжен да стори това, ако такива действително са получени от него. При тези изводи и изготвената по делото ССчЕ във вариантите /по точки 1, 4, 5, 6 и 7/ с включени договорите за заем няма как да бъде съобразена при постановяване на настоящия съдебен акт.

Твърденията на жалбоподателя за действително получени суми по сключените договори за парични заеми не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, като в тази насока липсват данни за изготвяне на разписки с тази цел или постъпления по банковите сметки.

Освен това доказателствената стойност на договорите за заем е разколебана и от имущественото състояние на заемодателите, изследвано от органите по приходите и потвърдено за част от тях от вещото лице по изслушаната ССчЕ /вж.справка-приложение 3/. Отказът да се отнесат към постъпленията парите, които заемодателите нямат потенция да предоставят към момента на актовете на разпореждане с тях, се основава на разбирането, че никой не може да предостави повече права, отколкото притежава – така Решение № 1605 от 12.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2023 г., I о., докладчик председателят Б. Ц.. В сходен смисъл са и Решение № 41 от 4.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5361/2023 г., I о., докладчик съдията В. П.; Решение № 1881 от 19.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7776/2023 г., VIII о., докладчик съдията Д. П.; Решение № 3964 от 18.10.2024 г. на АдмС - [област] по адм. д. № 24/2024 г. При ревизията правилно е установено, че получените от ревизираното лице средства в размер на 11 000.00 лв. по личната банкова сметка в „Ц.“ АД през 2022 г. от Р. Г. М., съставлява недеклариран от лицето доход, за който не са ангажирани допълнителни данни или доказателства обуславящи произхода им. Последиците обуславят определяне на този доход за данъчна основа по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2022 г., съответно намерил отражение в общата годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както твърди и вещото лице. Както се посочи и по горе в с.з., същото заявява, че сумата от 11 000 лв., получена по банков път от Р. Г. М. е включена така както е отразена по ревизионния доклад. Промяната/изменението, казва вещото лице е само в заемните средства.

Неоснователни на следващо място са възраженията, свързани с формиране на началното салдо в ревизирания период. В писмените си обяснения в т. 4.3. К. В. сочи, че съпругата му е имала спестени 65 000 лв., които са общи на семейството, които са вкарани като допълнителен капитал в „БИОМИЛК [община]“ ЕООД през 2021 г. за нуждите на строителствата във фирмата. В т.17.1. е В. е посочил, че за тези 65 000 лв. предоставя счетоводен документ за 2021 г. (т. 11 от описа към Писмени обяснения ВхР - 5926/#1/31.08.2023 г.). Органите по приходите са включили сумата от 65 000 лв. (т. 4.9. на стр. 23 от РД) като разходи, внесени в каса на „БИОМИЛК [община]“ ЕООД, които за 2021 г. са общо 74 000 лв. Тази сума е отразена и в таблицата са съпоставка между стойността на придобитото имущество и направените от лицето разходи с декларираните и/или получените доходи за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. и това обстоятелство не се оспорва, при което съдът намира, че сумата от 65 000 лв. не може да бъде включена в началното салдо към 01.01.2018 г. Правилно, в случая с РА наличните парични средства в брой към 01.01.2018 г. са определени в размер на 0, 00 лв., като приходният орган е взел предвид получените резултати при извършената съпоставка на разходите и декларираните доходи на ревизираното лице, изследвани с предходната проверка предхождаща ревизирания период /приобщена по надлежния ред към ревизионното производство/.

Съобразно на така възприетото се следва и изводът за наличието на доходи с неустановен произход в резултат на формирана по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, основа – обект на облагане за данъчни периоди 2019 – 2022 г. Противно на тезата на жалбоподателя, установените обекти на облагане за 2019 г. са в размер на 3 894.19 лв., за 2021 г. в размер на 53 732.68 лв. и за 2022 г. в размер на 171 899.59 лв. и са послужили на органите по приходите да определят годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019 г., 2021 г. и 2022 г. съответно на обща данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, ведно с прилежащите му лихви за забава, в посочените в процесната част от РА размери.

При това положение на база събраните по административната преписка доказателства, извършени анализ на относимите обстоятелства, и преценка на събраните доказателства от трети лица и представените от ревизираното лице документи е констатирано превишение на разходите спрямо приходите, получени през отделните данъчни години, попадащи в обхвата на ревизията.

Вследствие на тези изводи правилно и законосъобразно органите по приходите са определили годишна основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ за всяка от ревизираните години като сбор от основата по чл. 36, т. 6 от ЗДДФЛ. Върху така определената годишна основа е определен и дължим данък с прилежащи лихви, предмет на настоящата жалба, при което правилно според настоящия състав са определени задължения – данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. в размер на 389, 42 лв. и лихва за забава в размер 177.67 лв., за данъчен период 2021 г. 5 373.27 лв. и лихва 361, 78 лв. и за 2022 г. 18 289.96 лв. и лихва 2 694, 33 лева или общо задължения в размер на 24 052, 65 лв. и лихва за забава 4 233, 78 лв. която сума е установена и в заключението на вещото лице.

Предвид изложеното, подадената жалба се явява неоснователна и оспореният Ревизионен акт № Р-16002124000636-091-001/07.06.2024 г. издаден от К. Г. Н. на длъжност „Началник на сектор“, възложил ревизията и П. И. А. на длъжност „Г. инспектор по приходите“ – ръководител на ревизията, правилно потвърден с Решение № 392/30.08.2024 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП.

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което според чл. 161, ал. 2 от ДОПК не може да бъде по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая от страна на ответника не е представен списък и не се сочи конкретен размер, поради което същия следва да бъде определен съгласно чл. 8, ал. 1, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), което при материален интерес в размер на 28 286, 43 лв., дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 2 912, 91 лв. /28 286, 43 лв. – 25 000 = 3 286, 43 х 8% = 262.90 + 2650 = 2 912, 91/.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд гр.[област] в настоящия състав