Решение № 1078 от 14.5.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 72/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от „Ариете капитал“ ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], [област], с ЕИК •••, представлявано от управителя му К. Х. К., подадена чрез адвокат И. В. Б. от АК - [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа - [населено място], [улица], [адрес], против Решение №258 от 19.12.2024 год., постановено по АНД №754/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е потвърдено постановление №09-2400157 от 10.09.2024 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда, на „Ариете капитал“ ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], [област], с ЕИК •••, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева. Касаторът счита в жалбата, че решението е неправилно - постановено в нарушение материалният и процесуалният закон, както и че е необосновано. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че материалният закон е приложен неправилно и изводът за извършено административно нарушение от страна на дружеството-жалбоподател е необоснован. Сочи, че на дружеството е вменена отговорност по: чл.16, т.1, буква „б“, във вр. с чл.26, т.1 и т.10, б.„а“ и чл.77, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като се цитира нормата на чл.16, т.1, буква „б“ от тази Наредба №2 от 2004 год. Твърди, че видно от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, жалбоподателят е осигурил безопасни условия на труд, като сочи, че в съдебно заседание на 25.10.2024 год. са представени и приети писмени доказателства, удостоверяващи осигуряването на безопасни условия при работа с кулокран на строежа и че от показанията на разпитаните свидетели се установява, че техническият ръководител на обекта и лице, определено да следи за безопасните условия на труд - Р. Р., е създал необходимата организация за безопасният демонтаж на кулокрана и натоварването му. В тази връзка са цитирани показанията на свидетелите Н., К., Г. П. и Б. М., като според касатора, от показанията на тези свидетели и представените писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е спазил нормативните изисквания и е осигурил безопасни услови за труд при преместването на намиращият се на обекта кулокран. На следващо място, в жалбата са цитирани разпоредбите на чл.26, т.1 и чл.26, т.10, б.„а“ от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като се твърди, че видно от събраните писмени гласни доказателства, техническият ръководител на обекта - Р. Р., е изпълнил безопасните условия на труд, предвидени за работа при разглобяване и преместване на намиращият се на строителния обект кулокран. Сочи се, че на 27.05.2024 год., той, заедно с участниците в преместването - св.Н. - [длъжност] на фирма „•••“, св.Г. - [длъжност] във „•••“ ООД, чиято собственост е кранът, двамата шофьори, които е трябвало да го транспортират - св.М. и св.К. и управителят на дружеството К., са посетили обекта, били са определени зоните на безопасна работа, безопасното местоположение на техниката и последователността на операциите. Сочи се, че предвид предстоящото отсъствие на техническият ръководител е било определено лице, имащо нужната квалификация - управителят К., който да ръководи самата работа, но въпреки това, самоволно св.Н. е преместил управляваната от него машина - кран и е започнал товаренето, като е нарушил безопасните условия на труд и е предизвикал злополуката. Касаторът заявява, че цитираните разпоредби не са нарушени и че техническият ръководител е изпълнил своите задължения, като смита, че в случая, административнонаказващият орган е тълкувал нормативната база произволно и разширително, което е недопустимо и че съобразно това тълкуване на административнонаказващия орган, той приема, че техническият ръководител на един строителен обект трябва лично, едновременно и непрекъснато да упражнява физически контрол върху работата на всеки един от работниците и подизпълнителите на строителният обект. Според касатора, подобно изискване е абсурдно и противоречи, както на смисъла на нормата на чл.26, ал.1, т.1 и т.10, буква „а“, така и на нормалната логика, а освен това, то е и физически невъзможно, т.е. издалият наказателното постановление е приложил неправилно материалният закон и наложил наказание за нарушение, което законът не е предвидил, а именно - реално формиран нов състав на нарушение, като е добавено по пътя на разширителното тълкуване, задължение на техническия ръководител непрекъснато, лично и физически да контролира всички работещи на обекта. На следващо място, в жалбата се цитира разпоредбата на чл.77, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, Видно от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите К., М. и П. товаренето на кулокрана е следвало да се извърши под ръководството на определено от строителят лице - К. К., като се сочи, че видно от представеното и прието в съдебно заседание на 26.11.2024 год. писмено доказателство - сертификат, К. е преминал обучение по спазване на здравословните и безопасни условия на труд, а освен това, на 27.05.2024 год. е бил извършен оглед на мястото на товаренето, в присъствието на всички участници, вкл. [длъжност] на фирма „•••“ - св.Н. и са били определени мерките за безопасност - зоната на поставяне на крана, зоната на поставяне на двата камиона, на които ще се товари разглобеният кулокран, редът по който ще се извършва операцията, т.е. нормативната уредба е била спазена и строителят е определил лице за контрол и мерки за безопасност, но те са били нарушени от св.Н. и това именно е предизвикало злополуката. Предвид това се твърди, че административнонаказващият орган е издал наказателното постановление в нарушение на материалният закон и без да е налице състав на административно нарушение. На следващо място в жалбата се твърди, че при обжалваното решение е постановено при нарушение на процесуалният закон, като при преценката на представените доказателства, съставът на Pайонен съд - Кърджали не обсъдил всички събрани доказателства и е изключил от доказателствата ангажираните от жалбоподателя гласни такива, без да е налице основание за това. Сочи се, че в мотивите на решението, на стр.5, съдът посочил, че не кредитира показанията на свидетелите К., М. и П., тъй като се намирали в правоотношения с фирмата - инвеститор на строежа и били ангажирани в дейности на обекта, на който настъпила трудовата злополука, поради което показанията им се явявали заинтересовани. Касаторът намира това процесуално решение за неправилно, тъй като не кореспондира с доказателствата по делото и го счита за абсолютно произволно, като са развити подробни съображения в тази насока. На следващо място в жалбата се твърди, че при обсъждането на писмените доказателства съдът изобщо не е обсъдил представените такива от жалбоподателя, като се сочи, че в мотивите просто са изброени тези доказателства, без да е обсъдено тяхното съдържание, фактите, които те установяват и значението на тези факти за предмета на делото и че по този начин е ограничено максимално правото на защита на жалбоподателя и възможността да доказва тезата си, да установява изгодни за себе си факти и да обосновава своята невиновност. Твърди се също, че обжалваното решение е мотивирано при изначална презумпция за виновността на нарушителя, като е игнорирана всяка възможност за защита на жалбоподателя и че тази поредица от неправилни процесуални решения е довела до постановяването на необоснован съдебен акт. На следващо място, в жалбата се твърди и необоснованост на обжалваното решение, т.к. мотивите на решението не дават отговор на въпроса - защо съдът приема, че има извършено нарушение на цитираните в НП разпоредби. Според касатора, при излагането на приетата за установена фактическа обстановка съставът на Pайонен съд - Кърджали изобщо не е посочил, защо приема, че не са осигурени безопасни условия на труд, като избягва да обсъди изобщо представените от жалбоподателя доказателства, както и неправомерното поведение на св.Н.. Твърди се, че строителят е спазил точно и напълно изискванията на нормативните актове - определил е лице, отговарящо за ЗБУТ и че преди да излезе в отпуск, това лице, на 27.05.2024 год., е създало нужната организация за извършването на товаренето на разглобеният кулокран, както и че участниците са били на тази дата на оглед на мястото, запознати са със задълженията си и местата, където следва да работят с оглед безопасността. Сочи се също, че при самото товарене е определено компетентно лице, което да го ръководи и че на всички участници в операцията е било известно, че следва да изчакат идването на това лице, както и че са взети всички възможни мерки да се избегне злополука. Излага се довод, че в крайна сметка, действията не единствения свидетел в нарушение на взетите мерки, чиито показания съдът кредитирал изцяло, са довели именно до злополуката и че от представените снимки ясно се вижда капак на шахта, върху който св.Н., в нарушение на цялата създадена организация, е укрепил своята машина и закономерно е предизвикал злополуката. Твърди се, че той е направил това напълно съзнателно, поставяйки допълнително греди и дъски, проявявайки самонадеяност и че действията на този свидетел изобщо не са обсъдени, нито в контекста на ангажираните от административнонаказващия орган доказателства, нито пък във връзка с тези, събрани в съдебната фаза, ангажирани от жалбоподателя. Касаторът счита, че както административнонаказващият орган, така и съдът са обосновали изводите си само на база показанията на този свидетел и че въпреки задължението им да преценяват всички налични доказателства, това не е сторено. В жалбата се твърди, че предвид изложеното, изводът на съда, че вменените на жалбоподателя нарушения са доказани, не кореспондира с доказателствата по делото и установените с тях факти. По изложените съображения касаторът моли настоящата инстанция да отмени Решение №258 от 19.12.2024 год., постановено по АНД №754/2024 год. по описа на Pайонен съд - Кърджали, с което е потвърдено наказателно постановление №09-2400157 от 10.09.2024 год. на директора на Дирекция „Инспекция на труда“ - Кърджали, с което на дружеството е наложена имуществена санкция, в размер на 1500 лева и да постанови друго решение, с което да отмени наказателното постановление. С жалбата моли да му бъдат присъдени направените разноски. Редовно призован за съдебното заседание, касаторът „Ариете капитал“ ООД, със седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], [област], с ЕИК •••, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адвокат И. Б. от АК – [област], който заявява, че поддържа депозираната касационна жалба по изложените в нея съображения. Сочи, че наказателното постановление е основано изцяло върху разпоредбите на Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи и че конкретният случай не касае извършване на СМР. Сочи също, че легалното определение на извършване на СМР е дадено в §5, т.40 от ДР на ЗУТ, а именно: „Строителни и монтажни” са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват.“ и че в конкретния случай има постигната договорка между две търговски дружества – „•••” ООД и „•••” ЕООД, за повдигане на разглобено подемно съоръжение, неговото натоварване и транспортиране на друго място, т.е. в случая става дума за извършване на строителна дейност, а за извършване на договор за изработка и услуга. Твърди, че в конкретния случай, към конкретния казус не намира приложение цитираната разпоредба, защото при извършване на проверката контролните органи е следвало да се насочат към съвсем друг норматив, който урежда подобни отношения и който урежда задълженията на страните в подобни отношения и че това е Наредбата за безопасна експлоатация и техническия надзор върху повдигателните съоръжения. Сочи, че съобразно тази наредба, отговорността за безопасността принадлежи и се носи изцяло от собственика „•••” ЕООД, като твърди, че поради тази грешка по прилагането на материалния закон и неправилната преценка на фактите се е стигнало до налагането на едно наказание, което не съответства на фактите и на разпоредбите на закона. Намира, че при изключително разширително тълкуване на материалноправните норми е подходено при преценката за наличие на отговорност и вина на ЮЛ, посочено като нарушител. Заявява, че в касационната жалба са изложени подробни съображения относно това, че въпреки че не е било нормативно задължено, лицето, на което е наложена имуществената санкция - „Ариете капитал” ООД, е спазило нормативните изисквания и са били осигурени всички безопасни условия за труд, определено е мястото, инструктирани са били хората и единствената причина, за да се стигне до тази трудова злополука и налагането на санкция, е нарушение от страна на свидетеля Н.. Сочи се, че в случай, че Н. е спазил това, за което бил е инструктиран, нямало да се стигне до настоящото производство. Твърди, че нито в Наредбата, нито в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, законодателят не изисква, при всяка една СМР, да присъства техническия ръководител, тъй като това е обективно невъзможно и че от техническия ръководител се е изисквало да организира и осигури безопасни условия на труд, за да не се стигне до трудова злополука и нараняване. Твърди също, че това е направено, предвиден е дори заместник, който има необходимата квалификация, но действията на един единствен човек са довели до случилото се и че не може и няма как да се изисква от „Ариете капитал” ООД, което дружество не е в трудови правоотношения със свидетеля Н., да носи отговорност за това, което се е случило, както и че отговорността е на друго ЮЛ и е следвало то да я понесе. Моли съда да уважи подадената касационна жалба и да отмени оспореното решение на първоинстанционния съд, както и процесното НП, като съобрази подробно изложените доводи в жалбата. Ответникът по касация – директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, се явява лично директорът К. Ф., която заявява, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Във връзка с изложените доводи в настоящото производство, моли да се има предвид, че приложените разпоредби на Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, че в чл.2 от същата е уредено нейното приложено поле, което в случая обхваща и дейностите по монтаж, демонтаж, товарене и разтоварване на строителна техника и във връзка с това, законодателят предвидил посочените в АУАН задължения за работодателя, в случая „Ариете капитал”, които е бил задължен да изпълни. Твърди, че от приложените по преписката доказателства, а именно - информационна табела, се установявало, че единственото лице, което е имало задължение да изпълнява функциите на технически ръководител и координатор по безопасност и здраве, бил Р. Р., който не присъствал на обекта, поради разрешен отпуск, обхващащ периода до 31.05.2024 год. и че в тази връзка, от дружеството - жалбоподател не се представили доказателства за определено друго такова лице, както и не се представили данни за проведен инструктаж на лицата, които са били ангажирани с монтаж и демонтаж на кулокрана и управлението на строителната техника. Счита, че изложените в днешното съдебно заседание доводи в тази насока не се подкрепят с доказателства. Моли съда да приеме, че каквото и да е било поведението на лицата, посочени от жалбоподателя, за които сочат трудови договори, тези лица нямат никакво отношение към това, дали работодателят „Ариете капитал” ООД е изпълнил законовите изисквания по отношение на извършените дейности по монтаж и демонтаж на тежка строителна техника и товаренето й върху друга такава. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен. В съдебно заседание представя и писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение на Районен съд – Кърджали, респ. в подкрепа на процесното наказателно постановление. Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационна жалба е неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин неизпълнение на задължения на касационния жалбоподател. Счита също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което намирам, че постановеното решение следва да бъде оставено в сила. Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима. Релевираните от касатора касационни основания са тези по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са свързани с неправилно прилагане, т.е. нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното Решение №258 от 19.12.2025 год., постановено по АНД №754/2024 год., Районен съд – Кърджали е потвърдил наказателно постановление №09-2400157 от 10.09.2024 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място], с което, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, на „Ариете капитал” ООД, с ЕИК •••, с адрес – [населено място], [улица], в качеството му на строител и работодател, за нарушение на чл.16, т.1, б.„б“, във вр. с чл.26, т.1 и т.10, б.„а“ и чл.77, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. За да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт и въз основа на приобщените по делото писмени доказателства, от фактическа страна Районен съд – Кърджали е приел за установено, че нa 31.05.2024 год., свидетелите Х. Ч. и К. С. - [длъжности] в Дирекция „Инспекция по труда“ - Кърджали, по повод подаден сигнал за настъпила трудова злополука, извършили проверка по работни места на обект: строеж на „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.[номер] по плана на [жк], [населено място]”, намиращ се в [населено място], [жк], [улица], с възложител на строежа - „•••“ ЕООД и строител „Ариете капитал” ООД [населено място]. Свидетелите установили, че в обекта на контрол се извършвали строителни и монтажни дейности - преместване на демонтиран от строителната площадка кулокран „[марка] [модел]” и товарене на същия чрез мобилен стрелови кран „[марка]“, с товароподемност 80 тона, с рег.№[рег. номер] (собственост на „•••“ ЕООД), върху товарен автомобил [марка], рег.№[рег. номер], с ремарке рег.№[рег. номер], от работника И. Б. Н.. Последният бил нает по трудов договор в „•••“ ЕООД, на длъжност „[длъжност]“ и управлявал автокрана, като извършвал работата, възложена му от работодателя „•••“ ЕООД, съобразно договорена предварително услуга за преместване на кулокрана между „Ариете капитал” ООД, като възложил на услугата и „•••“ ЕООД, като изпълнител. По време на проверката по работни места, свидетелите Ч. и С. установили, че на строежа нямало лице, изпълняващо функциите на технически ръководител. Жалбоподателят, в качеството му на строител, на процесната дата - 31.05.2024 год., не бил осигурил комплексни здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи в обекта, вкл. и на И. Б. Н., нает по трудов договор в „•••“ ЕООД, на длъжност „[длъжност]”, извършващ строителни и монтажни дейности с високи и специфични рискове - повдигане и преместване на демонтиран от строежа кулокран „[марка] [модел]” чрез подемна строителна машина - мобилен стрелови кран „[марка]“, рег.№[рег. номер]. На посочената дата строителят „Ариете капитал” ООД не осигурил в обекта лице - технически ръководител, който да ръководи и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при товаренето и транспортирането на строителната машина - кулокран „[марка] [модел]” и работата на мобилен стрелови кран „[марка]“, рег.№[рег. номер] и който технически ръководител да определи работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителната машина, а също и да обезопаси стационирането на мобилен стрелови кран „[марка]“, рег.№[рег. номер] на стабилна основа, срещу риск от пропадане на строителната машина. На 31.05.2024 год., около 10: 20 часа, мобилният стрелови кран „[марка]“, рег.№[рег. номер], бил позициониран на нестабилна основа на гореописания обект, в близост до шахта, на почва, която се слегнала от натоварването, предадено й от опорите на повдигателното съоръжение при преместването на демонтирания от строежа кулокран „[марка] [модел]“. Вследствие на това, единият преден стабилизатор на мобилния стрелови кран „[марка]“, рег.№[рег. номер], пропаднал, автокранът се преобърнал и затиснал кабината на управляващия [длъжност] И. Б. Н., който претърпял злополука по време на работа и увреждане на здравето. Проверката продължила впоследствие и по документи, представени в Дирекция „Инспекция по труда“ – Кърджали, от страна на „Ариете капитал” ООД. От документите се установило, че дружеството-строител е определило лицето Р. И. Р., притежаващ подходящо техническо образование и обучение, да изпълнява функциите на технически ръководител, както и функциите на координатор по безопасност и здраве, за строителството на „Многофамилна жилищна сграда в [УПИ], кв.[номер] по плана на [жк], [населено място]”. На 28.05.2024 год. жалбоподателят, като работодател на Р. И. Р., с издадена писмена заповед му разрешил да ползва 14 дни платен отпуск, за периода от 28.05.2024 год. до 04.06.2024 год. Дружеството не определило друго лице с подходящо техническо образование и обучено да изпълнява функциите на технически ръководител в обекта на контрол за времето на отсъствието на техническия ръководител Р. И. Р., в т.ч. и за датата 31.05.2024 год. Поради това контролните органи приели, че строителят „Ариете капитал” ООД не е осигурил лице - технически ръководител по време на извършваните в обекта демонтаж, преместване и транспортиране на кулокран „[марка] [модел]“, чрез мобилен стрелови кран „[марка]“, при едновременна работа на строителни машини (кулокран, мобилен стрелови кран „[марка]“, peг.№[рег. номер], товарен автомобил [марка], рег.№[рег. номер], с ремарке рег.№[рег. номер]) и при едновременна работа на строителя и подизпълнител („•••“ ЕООД, чрез наето лице). По повод така установеното нарушение, на 12.07.2024 год. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.16, т.1, б.„б“, във вр. с чл.26, т.1 и т.10, б.„а“ и чл.77, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, връчен на същата дата на управителя К. К., който го подписал без възражение. На 15.07.2024 год. жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу съставения акт, като същото не било уважено и на 10.09.2024 год., наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което, на основание чл.413, ал.2 от КТ, наложил на „Ариете капитал” ООД [населено място] административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за извършено нарушение по чл.16, т.1 б.„б“, във вр. с чл.26, т.1 и т.10, б.„а“ и чл.77, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Описаната фактическа обстановка районният съд е установил от показанията на разпитаните свидетели Х. Ч., К. С. и И. Н., на които е дал вяра изцяло; показанията на свидетелите Д. К., Г. П. и Б. М., кредитирани отчасти; от писмените доказателства по делото - Акт за установяване на административно нарушение от 12.07.2024 год., ползващ се с доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ; Протокол №ПР 2420827/12.07.2024 год., в който са отразени констатациите на контролните органи от извършената проверка по работни места и по документи; Призовка по чл.45 от АПК от 31.05.2024 год.; Молба от К. К. от 21.06.2024 год.; Писмо на ДИТ [населено място] от 24.06.2024 год.; копие на Информационна табела за строеж; Призовка за представяне на допълнителни документи от 19.06.2024 год.; Разрешение за строеж №47 от 18.04.2024 год.; Молба за отпуск от 28.05.2024 год. от Р. И. Р.; Заповед от 28.05.2024 год. за разрешаване на отпуск; Заповед №3/10.01.2024 год.; Удостоверение №[номер]/[дата]; Обяснение от П. П. от 04.06.2024 год.; Обяснение от К. К. от 04.07.2024 год.; Възражение от 15.07.2024 год.; Проект за работа с кулокран; Сертификат от 05.01.2024 год.; Скица на поземлен имот от 20.10.2022 год. При анализа на гласните доказателства съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Ч. и С., тъй като били логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи и с писмените доказателства по делото. Съдът е посочил, че и двамата съвсем обективно и достоверно описват непосредствено възприетите от тях факти в деня на проверката по работни места и впоследствие по документи и че на 31.05.2024 год. те са посетили изпълнявания от жалбоподателя строителен обект, след постъпил сигнал за трудова злополука, която установили при какви обстоятелства е настъпила, като констатирали също, че на обекта не присъствало определено от строителя лице, което да изпълнява ролята на технически ръководител или на координатор по безопасност и здраве и че там бил управителят на дружеството - П., който казал, че в момента такова лице няма на обекта. Съдът е посочил, че впоследствие, свидетелите Ч. и С. проверили и представените им документи, при което установили, че за технически ръководител и координатор по безопасност и здраве бил определен Р. И. Р., който имал подходящото образование да изпълнява тези функции, но че същият обаче бил в отпуск на 31.05.2024 год. и не присъствал при извършване на рисковата операция по преместване на демонтирания кран „[марка] [модел]“. Съдът е посочил, че свидетелят И. Н. е работникът на подизпълнителя „•••“, който на процесната дата е претърпял трудова злополука на строителния обект на дружеството – жалбоподател и че той установявал, че цялата дейност на обекта, включително и неговата, се ръководела от лицето П., както и че никой не му се представил като технически ръководител на обекта и комуникацията му била само с това лице. В показанията си той твърдял, че след като избрал най-подходящото място, на което да разположи крана, попитал П. дали може да го позиционира там и той му разрешил и че това се случило на 30.05.2024 год., но работата му продължила на 31.05.2024 год., тъй като от фирмата, която била наета да демонтира съоръжението, не успели да се справят и продължили на следващия ден. Заявил в показанията си, че между 30 и 31.05.2024 год. не е местил крана, както и че нищо не се правело без П. да разпореди. Районният съд не е кредитирал показанията на свидетелите К., П. и М. в частта им, в която твърдят, че работникът преместил крана в обекта, за което управителят П. П. не бил давал разрешение, като е приел, че всички тези свидетели са в правоотношения с фирмата - инвеститор на строежа, ангажирани са били също с дейности на обекта, на който е настъпила трудовата злополука, поради което показанията им се явявали заинтересовани. При така приетата за установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съдът е посочил, че с процесното наказателно постановление е наложена имуществена санкция на „Ариете капитал” ООД [населено място] за нарушение на чл.16, т.1, б.„б“, вр. с чл.26, т.1 и т.10, б.„а“ и чл.77, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Посочил е, че разпоредбата на чл.16, т.1, б.„б“ от Наредба №2 от 22.03.2004 год. задължава строителя да осигури комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба и че в съответствие с тези изисквания, в чл.26, т.1 и т.10, б.„а“ от Наредба №2 от 22.03.2004 год. е предвидено, че техническият ръководител изпълнява и контролира спазването на изискванията за ЗБУТ и определя работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини и механизация на строителната площадка; в случаите, когато машинистът няма достатъчна видимост, техническият ръководител определя към него сигналист. Посочил е също, че съгласно чл.77, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год., товаренето, транспортирането, разтоварването, монтажът и демонтажът на строителни машини се извършват под ръководството на определено от строителя лице при взети мерки за безопасност. Районният съд е приел, че по делото се доказала по несъмнен начин описаната в атакуваното постановление фактическа обстановка, при която жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение. Приел е за установено, че И. Н. е работел на процесния обект като [длъжност] за подизпълнител, ангажиран от строителя „Ариете капитал” ООД и че в деня на проверката на обекта се извършвали строителни и монтажни дейности с високи и специфични рискове - повдигане и преместване на демонтиран от строежа кулокран „[марка] [модел]”, чрез подемна строителна машина мобилен стрелови кран „[марка]“, рег.№[рег. номер], както и че на 31.05.2024 год., около 10: 20 часа, мобилният стрелови кран „[марка]“, рег.№[рег. номер], бил позициониран на нестабилна основа на гореописания обект, в близост до шахта, на почва, която се слегнала от натоварването, предадено й от опорите на повдигателното съоръжение при преместването на демонтирания от строежа кулокран „[марка] [модел]“ и вследствие на това, единият преден стабилизатор на мобилния стрелови кран „[марка]“, рег.№[рег. номер], пропаднал, автокранът се преобърнал и затиснал кабината на управляващия [длъжност] И. Б. Н., който претърпял злополука. Съдът е приел за установено също, че на инкриминираната дата строителят, Ариете капитал” ООД не е осигурил в обекта лице - технически ръководител, който да ръководи и контролира спазването на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при товаренето и транспортирането на строителната машина кулокран „[марка] [модел]” и работата на мобилен стрелови кран „[марка]“, рег.№[рег. номер] и който технически ръководител да определи работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителната машина, да обезопаси стационирането на мобилен стрелови кран „[марка]“, peг.№[рег. номер], на стабилна основа, срещу риск от пропадане на строителната машина. Според районния съд, именно жалбоподателят, в качеството му на строител, е имал задължението да осигури комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълнявания от него строеж, в съответствие с минималните изисквания на Наредба №2 от 22.03.2004 год., в това число да осигури технически ръководител, който да контролира спазването на изискванията за ЗБУТ, да определи работната зона и границите на опасната зона при преместване на строителни машини, както и да ръководи товаренето и транспортирането на строителните машини при взети мерки за безопасност. Предвид това, според въззивната инстанция, законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на „Ариете капитал” ООД [населено място], на основание чл.413, ал.2 от КТ, предвиждащ наказание имуществена санкция или глоба, в размер от 1500 до 15000 лева, за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Правилно, според районния съд, е прието, че жалбоподателят следва да носи отговорност в случая, доколкото същият се явява и „строител“ и „работодател“ по смисъла на §1, т.2 и т.10 от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 год. и тъй като става въпрос за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, не е необходимо да се изследва и доказва субективна страна на деянието. Районният съд е счел, че административнонаказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и отчитайки безспорните доказателства за извършено нарушение и правилата на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, правилно е определил административното наказание, като е посочил, че наложената имуществена санкция е в минималния размер и ще постигне целите по чл.12 от ЗАНН. При извършената служебна проверка, първоинстанционният съд не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, като е приел, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят и е индивидуализиран и нарушителят. Съдът е приел, че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация и че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Районният съд е счел за неоснователни доводите на защитата за липса на осъществен състав на нарушение, тъй като жалбоподателят бил определил лице, което е компетентно да следи и отговаря за безопасните условия на труд - техническият ръководител Р. Р., като е посочил, че принципно това лице е било определено да отговаря за спазване на безопасните условия на труд, но че обвинението е за извършено нарушение на датата 31.05.2024 год., когато технически ръководител на процесния строеж не е бил осигурен. В тази връзка е посочил, че строителят и негов работодател „Ариете капитал” ООД е разрешил на Р. Р. да ползва отпуск за периода от 28.05.2024 год. до 14.06.2024 год., което означавало, че на процесната дата, при извършване на гореописаните дейности на изпълнявания строеж, жалбоподателят е бил в нарушение на Наредба №2 от 22.03.2004 год. и че действията по товарене и транспортиране на строителната машина са предприети на 31.05.2024 год., но това не било сторено под ръководството на определено от строителя лице, при взети мерки за безопасност. Районният съд е счел за несъстоятелни и твърденията, че трудовата злополука е настъпила заради своеволните действия на работника на „•••“ и самоволното преместване на машината в обекта, като е посочил, че това категорично се опровергавало от показанията на свидетеля И. Н., който подробно описал какво е работел на обекта на жалбоподателя, кой се е намирал там и кой е ръководел цялата дейност. Съдът е отбелязъл, че дори и законът да не вменява на техническия ръководител и отговорник по безопасните условия на труд да присъства непрекъснато при всяка операция по СМР, каквото е възражението на защитата, то при извършване на изброените в чл.77, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год. дейности, това трябвало да става под негово ръководство, при взети мерки за безопасност. По тези съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и че като такова, следва да бъде потвърдено. При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл. Настоящата инстанция намира, че районният съд въз основа на приобщените по делото доказателства, не е установил и не е възприел съвсем вярно фактическата обстановка и съответно е стигнал до неправилен краен извод, че описаното в процесното наказателно постановление нарушение е извършено от касатора в настоящото производство и с обжалваното решение е потвърдил същото. В случая, имуществената санкция е наложена на касатора на основание чл.416, ал. 5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ. Разпоредбата на чл.413, ал.2, предл.1/първо/от КТ регламентира, че работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10000 лева, т.е. субект на това нарушение може да е само лице, което има качеството работодател. В тази връзка, в съставения АУАН №09-2400157 от 12.07.2024 год. в началото е посочено, че същият е съставен на „Ариете капитал“ ООД в качеството му на работодател, но в обстоятелствената част на акта, в описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено, не са изложени никакви факти, с които да се обоснове качеството „Работодател“ на дружеството, респ. не е посочено, по отношение на кои лица, присъствали на проверения обект на процесната дата - 31.05.2024 год., на която се твърди да е извършено нарушението, това дружеството има посоченото качество, като се сочи единствено качеството му на „строител“. По идентичен, и в обстоятелствената част на наказателното постановление не са изложени никакви факти, с които да се обоснове качеството „Работодател“ на касатора „Ариете капитал“ ООД, респ. по отношение на кои лица, присъствали на проверения обект на датата 31.05.2024 год., на която се твърди да е извършено нарушението, дружеството да има качеството работодател. В обстоятелствената част на наказателното постановление се сочи, че „Ариете капитал“ ООД е строител и се твърди, че в това му качество – на строител, на 31.05.2024 год., дружеството не е осигурило комплексни и здравословни условия на труд на труд на всички работещи в обекта, вкл. и на И. Б. Н., нает по трудов договор в „•••“ ЕООД, на длъжност „[длъжност]“, но никъде не се сочи и не се твърди, „Ариете капитал“ ООД, в качеството на работодател, да не е осигурило комплексни и здравословни условия на труд на труд на всички работещи в обекта. Същевременно, в разпоредителната част на процесното наказателно постановление изрично е посочено, че имуществената санкция, в размер на 1500 лева, е наложена на касатора „Ариете капитал“ ООД [населено място], в качеството на строител и работодател. Във връзка с изложеното по-горе следва да се посочи, че от всички, приобщени по делото в районния съд, доказателства става безспорно ясно, че дейностите по демонтаж, товарене и преместване на кулокрана „[марка] [модел]“, са извършвани на 30.05. и 31.05.2024 год., като с извършването на тези дейности са били ангажирани три други търговски дружества: „•••“ ЕООД [населено място], което дружество е имало правоспособност да извършва дейности по демонтаж на кулокрана; „•••“ ЕООД [населено място], с чиито мобилен стрелови автокран „[марка]“, с товароподемност 80 тона, е следвало да се натоварят демонтираните елементи на кулокрана „[марка] [модел]“ и „•••“ ООД [населено място], за което дружество става ясно, че е собственик на кулокрана „[марка] [модел]“ и на чиито собствени товарни автомобили, [Марка], единият от които с рег.№[рег. номер], е следвало да се натоварят и извозват елементите на кулокрана. От доказателствата по делото става ясно, че на датата 30.05.2024 год., работници на първото от тези търговски дружества - „•••“ ЕООД [населено място], до късния следобяд са извършвали демонтажа на строителния кулокран „[марка] [модел]“, като на същата дата, на обекта е пристигнал и е бил позициониран мобилният стрелови автокран „[марка]“, собственост на дружеството „•••“ ЕООД [населено място]. Според показанията на свидетелите И. Н. и Г. П., демонтажът на кулокрана не е бил приключен на 30.05.2024 год. и работата по демонтажа продължила и на следващия ден. От доказателствата по делото, а и от описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление става ясно също, че на следващия ден – 31.05.2024 год., около 10: 00 часа, е започнало товарене на демонтираните елементи на строителния кулокран „[марка] [модел]“, като товаренето е било осъществявано с мобилния стрелови кран „[марка]“, с рег.№[рег. номер], собственост на дружеството „•••“ ЕООД, на товарен автомобил [марка], с рег.№[рег. номер], с ремарке рег.№[рег. номер], собственост на „•••“ ООД [населено място]. Според описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление, товаренето е било извършвано от работника И. Б. Н., нает по трудов договор в „•••“ ЕООД, на длъжност „[длъжност]“, управляващ стреловия автокран „[марка]“ и който е извършвал работата, възложена му от работодателя „•••“ ЕООД. От гласните доказателства, събрани по делото, става ясно, че на 31.05.2024 год., товаренето на демонтираните елементи на кулокрана „[марка] [модел]“ е следвало да се извърши на два тежкотоварни камиона [марка], единият от които с рег.№[рег. номер], с ремарке рег.№[рег. номер], като тези два тежкотоварни камиона са били управлявани – единият от Д. В. К., а другият - от Б. С. М., и двамата работещи към този момент като [длъжности] в третото от изброените по-горе дружества - „•••“ ООД [населено място], което дружество, както бе посочено и по-горе, е собственик както на демонтирания кулокран, така и на двата тежкотоварни камиона, [Марка]. Предвид горното, при положение, че на проверявания обект, на датата 31.05.2024 год., са се намирали и са осъществявали описаната дейност по демонтаж и товарене на кулокрана работници на три други търговски дружества, различни от „Ариете капитал“ ООД, от които две със седалище в [населено място] и едно - в [населено място], то остава напълно неясно, кое е мотивирало АНО да ангажира отговорността на „Ариете капитал“ ООД, в качеството му на работодател, като субект на нарушението. Отново следва да се посочи, че в обстоятелствената част на процесното наказателно постановление не са изложени никакви факти, с които да се обоснове качеството „работодател“ на дружеството – касатор. Във връзка с изложеното, следва да се имат предвид относимите в случая легални дефиниции за „работодател“, дадени в §1, т.10 от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, доколкото в наказателното постановление се твърди да са били нарушени разпореди от тази именно наредба, както и дадената дефиниция за „работодател“ в §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ. Според първата от посочените разпоредби, „Работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.), а според втората, „Работодател“ е понятието, определено в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Съгласно §3 от ПЗР на Наредба №2 от 22.03.2004 год., същата е издадена на основание чл.276, ал.1 от КТ, с който законово се делегира на министъра на труда и социалната политика самостоятелно или съвместно с други министри да издава актове по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Едновременно с това, правата и задълженията на държавата, работодателите, работещите, представителите на работещите по безопасност и здраве при работа, на лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие, и на други организации и юридически лица за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са предмет регламентация в нормативен акт от по-висок ранг - ЗЗБУТ, съгласно чл.1 от с.з. Чл.55 от ЗЗБУТ предвижда, че лицата, които нарушават изискванията или не изпълняват задълженията си по този закон, носят отговорност по чл.413, 414, 415, 415в и 416 от КТ и другите специфични за съответната дейност закони и нормативни актове. Няма съмнение, че Наредба №2 от 22.03.2004 год. е специфичен нормативен акт по смисъла на чл.55 от ЗБУТ, като съгласно чл.1 от същата, с нея се определят минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на временните и подвижните строителни площадки. Анализът на изложените норми налага извод, че в съответствие с приложеното от АНО правно основание по чл.413, ал.2 от КТ за ангажиране на отговорността на „Ариете капитал“ ООД [населено място], субект на нарушението, описано в АУАН и в процесното НП, може да бъде само работодател, в съответствие с легалното определение, дадено от специалния закон - §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ, респ. с легалното определение, дадено в §1, т.10 от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. При това положение, обосноваването на административнонаказателната отговорност на касатора „Ариете капитал“ ООД предпоставя в обстоятелствената част на НП да е изложено, съгласно §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, че същият самостоятелно е наел по трудово правоотношение, включително за работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, работника И. Б. Н., назначен по трудов договор, на длъжност „[длъжност]“, в „•••“ ЕООД или самостоятелно да е наел който и да е от другите работници, осъществяващи различни дейности по демонтажа и товаренето на кулокрана на датата 31.05.2024 год., в проверения обект. Действително нормата на §1, т.2 от ДР на ЗЗБУТ и на §1, т.10 от ДР на Наредба №2 от 22.03.2004 год. разширяват понятието „Работодател“ освен до това, определено в §1, т.1 от ДР на Кодекса на труда, така и до всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. Това предпоставя в обстоятелствената част на процесното НП да е изложено, че дружеството „Ариете капитал“ ООД [населено място] е възложило работата на работника И. Б. Н. и носи цялата отговорност за предприятието или да е възложило работата на който и да е от останалите работници, които на датата 31.05.2024 год. са извършвали различни дейности по демонтажа и товаренето на кулокрана. Такива факти в наказателното постановление не са изложени, а няма и твърдения в тази насока, като липсва и позоваване на която и да е от посочените по-горе легални дефиниции на понятието „работодател“. Качеството на „работодател“ на „Ариете капитал“ ООД [населено място], а оттук и на субект на административнонаказателна отговорност по чл.413, ал.2 от КТ, за нарушение на нарушение на чл.16, т.1, б.„б“, във вр. чл.26, т.1 и т.10, б.„а“ и чл.77, ал.1 от Наредба №2 от 22.03.2004 год., по никакъв начин не е аргументирано в процесното наказателно постановление. В случая, в хода на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност остава неизяснен въпроса, защо АНО е приел, че именно „Ариете капитал“ ООД [населено място] следва да понесе тази отговорност. Вярната оценка изисква да се посочи, че описаната в процесното НП фактическата обстановка не удовлетворява изискванията за достатъчност и съобразяване с императива за пълно отразяване на всички съставомерни признаци на деянието и неговото авторство. След като не са очертани фактите, обосноваващи качеството на „работодател“ на санкционираното с НП дружество, липсва предмет на доказване. Предметът на доказване в съдебното производство не може да бъде определян въз основа на събраните по делото доказателства, тъй като последните имат значение единствено за обосноваността на оспорения акт. Логически е невъзможно да се установява нещо, което не е очертано конкретно от фактическа страна. Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва административнонаказателното обвинение. За разлика от производството по издаване на административен акт, в което е допустимо мотивите на органа да се съдържат в други документи по преписката, в производството по издаване на наказателно постановление, това е изключено. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи - на НК и НПК, на основание препращащите норми на чл.11 и чл.84 от ЗАНН. Налице е съществен процесуален пропуск в обстоятелствената част на наказателното постановление, който е бил неотстраним във фазата по съдебно оспорване. Съдът не разполага с правомощията да внася съществено изменение в описанието на нарушението, като го попълва или коригира. Специалното качество на субекта на твърдяното нарушение – „работодател“, следва да бъде очертано с конкретни факти в наказателното постановление. По изложените съображения, касационната инстанция в настоящия състав намира подадената от „Ариете капитал“ ООД [населено място], за основателна и доказана, както и намира, че по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание - нарушение на закона, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Съдът счита, че това е така, тъй като вместо да отмени оспореното наказателно постановление, като незаконосъобразно издадено, Районен съд – Кърджали е постановил решение, с което го е потвърдил. Това обуславя отмяната на обжалваното съдебно решение на Кърджалийския районен съд и постановяване от настоящата инстанция на друго такова, по същество на спора, с което следва да бъде постановена отмяната на процесното наказателно постановление, като издадено при допуснато съществено процесуално нарушение. В касационната жалба е направено искане за присъждане на направените разноски, но по настоящото касационно административнонаказателно дело не са представени никакви доказателства, такива разноски да са били сторени от касационния жалбоподател. С касационната жалба не е поискано присъждането на разноските, направени в производството пред първоинстанционния съд, поради което настоящата инстанция не следва да се произнася по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр.І/първо/, предл.II/второ/, във вр. с чл.222, ал.1 от АПК и във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд