РЕШЕНИЕ

№ 1082

гр. София, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско дело № 20211100902109 по описа за 2021 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „МТ П.“ ЕООД, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. ••••, срещу „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Искър, бул. „••••.

Цената на иска е на стойност 688 025, 01 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на окончателното изплащане на сумата.

ИЩЕЦЪТ „МТ П.“ ЕООД твърди с исковата молба от 29.10.2021 г., че между Договорен фонд „Алфа ликвидни средства“, управлявано от „А.А.М.“ ЕАД, и „Кооперативна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, ЕИК: ••••, са сключени договори за депозит на суми, както следва съгласно представените към същата писмени доказателства:

• Договор за индивидуален срочен депозит № 26013 от 15.10.2013 г. за сумата от 248 947, 95 лева с дата на падеж: 15.10.2014 г.;

• Договор за индивидуален срочен депозит № 26034 от 16.10.2013 г. за сумата от 143 325 лева с дата на падеж: 16.10.2014 г.;

• Договор за индивидуален срочен депозит № 26077 от 17.10.2013 г. за сумата от 130 744, 45 лева с дата на падеж: 17.10.2014 г.;

• Договор за индивидуален срочен депозит № 30303 от 31.01.2014 г. за сумата от 165 007, 61 лева с дата на падеж 31.01.2015 г. Като цедент „Алфа ликвидни средства“ е прехвърлило горните вземания по индивидуалните срочни депозити в полза на цесионера „Т.Б.“ ЕАД, представени към молбата както следва:

• Договор за цесия от 15.10.2014 г. с предмет вземането по Договор за срочен депозит № 26013 от 15.10.2013 г. за сумата от 248 947, 95 лева;

• Договор за цесия от 16.10.2014 г. с предмет вземането по Договор за индивидуален срочен депозит № 26034 от 16.10.2013 г. за сумата от 143 325 лева;

• Договор за цесия от 17.10.2014 г. с предмет на вземането по Договор за индивидуален срочен депозит № 26077 от 17.10.2013 г. за сумата от 130 744, 45 лева;

• Договор за цесия от 17.10.2014 г. с предмет вземането по Договор за индивидуален срочен депозит № 30303 от 31.01.2014 г. за сумата от 165 007, 61 лева.

Твърди, че договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ като цедент уведомило длъжника по цедираните вземания чрез Уведомление с вх. № 9435/17.10.2014 г. (по Договор за индивидуален срочен депозит № 26013 от 15.10.2013 г.), Уведомление с вх. № 9436/17.10.2014 г. (по Договор за инд. срочен депозит № 26034 от 16.10.2013 г.), Уведомление с вх. № 9437/17.10.2014 г. (по Договор за инд. срочен депозит № 26077 от 17.10.2013 г.) и Уведомление с вх. № 9439/17.10.2014 г. (по Договор за инд. срочен депозит № 30303 от 31.01.2014 г.). Общата стойност на дължимите вземания е в размер на 688 025, 01 лева.

Твърди, че договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ има вземане към „Т.Б." ЕАД обща продажна цена от 688 025.01 лева. Твърди, че условие за плащането цената по всеки от договорите е настъпването на по-ранната дата от следните 2 години, считано от датата на подписване на договора за цесия, н дати: четири равни вноски, първата от които е дължима 6 месеца от осчетоводяване цесията; или датата на банково или друго рефинансиране на оборотните кредити на оборотните кредити на „Т.Б.“ ЕАД, при което на ответника да е отпуснато финансиране на стойност поне 10 000 000 евро, включващо оборотни средства, издаване на банкова гаранция на акредитиви.

Твърди, че съществуването и дължимостта на вземането на договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ е потвърдено от „Т.Б.“ ЕАД във връзка с потвърждаване на насрещни разчети към 31.12.2015 година. Твърди, че поради настъпване на условията за изискуемост на вземанията за заплащане на цени по договорите за цесии на 03.11.2016 г. договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ е изпратило нотариална покана с искане за плащане на дължимите от „Т.Б.“ ЕАД вземания за цените по договорите за цесии. Твърди, че нотариалната покана е връчена на Т.Б.“ ЕАД на 07.11.2016 година. На 31.05.2018 година договорен фонд „Алфа ликвидни средства“, управлявано от „А.А.М.“ ЕАД е цедирало в полза „МТ П.“ ЕООД всичките си вземания към „Т.Б.“ ЕАД за продажните цени по договорите за цесии. Твърди, че извършеното прехвърляне на вземания съгласно договора за цесия от 31.05.2018 г. е съобщено на длъжника „Т.Б.“ ЕАД на проведено на 06.06.2018 г. открито съдебно заседание ответното дружество не е изплатило задължението си за цената по по т.д. № 1535/2017 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав.

Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 688 025.01 лева, представляваща сбора от вземанията за цена по четири цесионни договора, сключени между договорен фонд „Алфа ликвидни средства“, действащо чрез управляващото дружество „А.А.М.“ ЕАД, като цедент, и „Т.Б.“ ЕАД, като цесионер, на 14.10.2016 г., 15.10.2016 г. и на 17.10.2021 г., придобити от „МТ П.“ ЕООД по силата на договор за цесия от 31.05.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените в производството разноски.

ОТВЕТНИКЪТ „Т.Б.“ ЕАД депозира отговор на исковата молба в срок. Оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че в периода от 15.10.2014 г. до 17.10.2014 г. между договорен фонд „Алфа ликвидни средства“ като цедент и „Т.Б.“ ЕАД като цесионер са подписани общо четири договора за цесия с предмет вземания на цедента от „Кооперативна търговска банка“ АД. Не оспорва, че цедентът е уведомил „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ за извършените цесии на дата 17.10.2014 година. Не оспорва и описания от ищеца начин на плащане на цената по сделката, като твърди, че намерението на „Т.Б.“ ЕАД е било да извърши последващо прихващане по реда на чл. 103 и сл. от Закона за задълженията и договорите със свои насрещни задължения към „Корпоративна търговска банка“ АД. Счита, че страните са се съгласили, че „Т.Б.“ ЕАД има правото незабавно да развали договорите за цесия с едностранно волеизявление, отправено до договорния фонд, в случай че след получаване на искане от страна на цесионера за извършване на прихващане, банката откаже да отпише или намали размера на задължението на „Т.Б.“ ЕАД, или поради каквато и да било причина се установи, че такова прихващане не може да бъде извършено. Твърди, че с допълнително споразумение прихващането е извършено и банката е отписала задължението, но било и предвидено цесионерът да има право незабавно да развали договор ако впоследствие същото бъде обявено за недействително на каквото и да е правно основание.

По твърдения ответникът „Т.Б.“ ЕАД е изпратил изявление за прихващане до „КТБ“ АД /н/, но с влязло в сила решение от 20.01.2020 г. съдът е прогласил относителната недействителност спрямо кредиторите на банката - в несъстоятелност по повод извършените прихващания от страна на „Т.Б.“ ЕАД. Подържа, че след решението на съда за „Т.Б.“ ЕАД възниква правото съгласно допълнителните споразумения към процесните договори за цесия с договорен фонд „Алфа ликвидни средства“, да поиска разваляне на сделките предвид настъпилото прекратително условие по смисъла на чл. 1.5 от договорите. Намира обаче, че това е правно и фактически невъзможно, тъй като към този момент договорният фонд вече е прекратил съществуването си съгласно Решение № 993-ДФ от 02.10.2018г. на Комисия финансов надзор. Поддържа, че към датата на предявяване на исковата молба четирите договора за цесия са прекратени по силата на закона. Счита, че с ликвидацията на договорния фонд настъпва прекратяване правоотношенията, по които същото е страна. Твърди, че в случая липсва правоприемник, който да заеме мястото на цедента по договорите с „Т.Б.“ ЕАД. Поддържа, че дори и да се приеме, че на 31.05.2018 г., договорният фонд е прехвърлил процесните си вземания от „Т.Б.“ ЕАД в полза на ищеца „МТ П.“ ЕООД, то последното не е заместило цедента в задълженията му по договорите с „Т.Б.“ ЕАД, а със заличаването на договорния фонд са прекратени правоотношенията, на които в настоящото производство ищецът основава претенциите си. Оспорва цедирането на вземанията на договор в полза на ищеца „МТ П.“ ЕООД да надлежно съобщено на „Т.Б.“ ЕАД. Оспорва уведомлението за въпросната цесия да е извършено в открито съдебно заседание на 06.06.2018 година. Оспорва четирите договора за цесия на основание недействителност, а евентуално като развалени с волеизявление на „Т.Б.“ ЕАД. В условията на евентуалност оспорва допустимостта на иска поради липса на правен интерес. Ответникът твърди и надлежно упражнено право на разваляне на сделките предвид настъпило прекратително условие, съгласно процесните договори. Позовава се и на изтегла погасителна давност, като твърди, че общата такава е започнала да тече, считано от 29.01.2016 г. с оглед сключен на тази дата договор за револвираща кредитна линия. Твърди, че давността е изтекла на 08.02.2021 г. Между ответника и „Търговска банка Д“ АД е сключен договор за кредит, с който банката отпуска на ответника кредит в размер на 10 000 000 евро. С оглед на това твърди, че давността следва да изтече най-късно на 31.03.2021 г. Моли ищцовите искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

СГС, като взе предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По разпределение на доказателствената тежест в производството, в тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключени четири договора за депозит, както и че е придобил вземанията по тези договори за депозит съгласно сключени с кредитора договори за прехвърляне на вземанията, както и дължимостта и размера на претендираното вземане.

От своя страна ответникът носи доказателствената тежест за установяване изпълнение на задълженията си за заплащане на претендираните от ищеца суми, както и относно обстоятелствата, довели до отпадане дължимостта на претендираните суми. В негова тежест е и да докаже наличието на изтекла погасителна давност по отношение на вземанията.

Между страните не се спори, че са сключени четири отделни договора за депозит между Договорен фонд „Алфа ликвидни вземания“ и „Кооперативна търговска банка“ АД /н./. Не се спори, че ДФ „Алфа ликвидни средства“ е прехвърлило в качеството си на цедент вземанията по договорите за депозит на цесионера „Т.Б.“ ЕАД. С представено от ответника изявление за прихващане с вх. № 9459/17.10.2014 г. се потвърждава, че същият е уведомил „КТБ“ АД /н./ за извършеното прихващане на насрещни вземания, поради което банката, вече изпаднала в несъстоятелност, предявява главен иск с правно основание чл. 59, ал. 5 и евентуален по чл. 53, ал. 3 ЗБН. С решение от 21.01.2020 г. по т.д. № 1535/2017 г. цитираното по-горе изявление за прихващане е прогласено за относително недействително спрямо кредиторите на банката, тъй като е извършено след началната дата на неплатежоспособността. Във връзка с това, съгласно чл. 1.5. от допълнителните споразумения по всеки един от договорите за цесия, за ответника настъпва прекратителното условие да иска разваляне на договорите за цесия, ако.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза в задачи № 1, 2, 3 и 4, поставени от ищеца се посочва, че сумите по договорите за индивидуален срочен депозит между ДФ „Алфа ликвидни средства“ и „КТБ“ АД /н./, са както следва:

• по Договор за индивидуален срочен депозит № 26013 от 15.10.2013 г., салдото по депозита на ДФ „Алфа ликвидни средства“ към датата 15.10.2014 г. е в размер на 248 947, 95 лева;

• по Договор за индивидуален срочен депозит № 26034 от 16.10.2013 г., салдото по депозита на ДФ „Алфа ликвидни средства“ към датата 16.10.2014 г. е в размер на 143 325 лева;

• по Договор за индивидуален срочен депозит № 26077 от 17.10.2013 г., салдото по депозита на ДФ „Алфа ликвидни средства“ към датата 17.10.2014 г. е в размер на 130 744, 45 лева;

• по Договор за индивидуален срочен депозит № 263033 от 17.10.2013 г., салдото по депозита на ДФ „Алфа ликвидни средства“ към датата 17.10.2014 г. е в размер на 164 889, 90 лева.

По задача № 5 от представената счетоводна справка от страна на ответника вещото лице сочи, че датата на осчетоводяване прехвърлените вземания по процесните договори е 15.10.2014 г. за сумата от 688 025, 01 лева.

В отговор на задача № 8 на ищеца вещото лице посочва, че на 15.10.2014 г. ответникът „Т.Б.“ ЕАД осчетоводява сумите по договорите за цесия в размер на 688 025, 01 лева.

По поставената от ответника задача № 2 вещото лице дава отговор, че „Т.Б.“ ЕАД получава финансиране от „Търговска банка Д“ АД в размер на 10 000 000 евро, като сумата е усвоена на датите 31.03.2016 г. (6 500 000 евро) и 04.04.2015 г. (3 500 000 евро) с цел финансиране на текущи разплащания с доставчици.

В задача № 3 вещото лице посочва, че счетоводството на ответника е водено в съответствие с изискванията на Търговския закон и Закона за счетоводството в съответствие със способа за двустранното счетоводно записване при стриктно спазване на правилата за хронологичност и документална обоснованост.

След проведено открито съдебно заседание по делото на 30.11.2022 г. съдебният състав даде възможност на вещото лице да изготви допълнително заключение по съдебно- счетоводната експертиза по задачи № 6 и 7, поставени от ищеца и по задача № 1, поставена от ответника.

По задача № 6 вещото лице приема следното:

„Т.Б.“ ЕАД получава финансиране след 17.10.2014г., както следва:

• на 11.12.2015 г. - усвоен кредит от „БАНКА ДСК“ ЕАД в размер на 2 000 000 евро по Договор за кредит № 1559 от 01.04.2015г.;

• м. октомври 2016г. е усвоен частично заем от „Първа инвестиционна банка“ АД от 29.01.2016 г. в размер на 8 999 943, 95 лева по Договор за револвираща кредитна линия.;

• на 05.01.2015 г. от „Българо-американска кредитна банка“ АД кредитна линия в размер 3 000 000 евро;

• на 05.01.2015 г. от „Българо-американска кредитна банка“ АД на „Т.Б.“ ЕАД е предоставен кредитен лимит в размер до 6 000 000 евро.

• на 29.01.2016 г. на ответника е предоставена револвираща кредитна линия от „Българо-американска кредитна банка“ АД в общ размер до 2 000 000 евро;

• на 17.03.2016 г. по Договор за кредит № 2382.0316 „Търговска банка Д“АД предоставя кредит на ответника в размер на 10 000 000 евро, като сумите са усвоени на 31.03.2016 г. (6 500 000 евро) и на 04.04.2016г. (3 500 000 евро);

• на 11.10.2016 г. по Договор № 000CLR-L-000019 за револвираща линия от „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 24 000 000 лева;

• на 04.10.2018 г. по Договор за банков кредит № 000LD-L-000902 от „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 10 000 000 лева;

• на 25.01.2019 г. по Договор за банков кредит № 000LD-L-000926 от „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 6 000 000 лева;

• на 09.04.2019 г. по Договор за банков кредит № 000LD-L-000938 от „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 8 000 000 лева;

• на 26.06.2019 г. по Договор за банков кредит № 000LD-L-000958 от „Първа инвестиционна банка“АД в размер на 8 000 000 лева;

• на 01.11.2019г. по Договор за банков кредит № 1008 от „Българска банка за развитие“ АД в размер на 16 533 000 евро;

• на 01.11.2019 г. по Договор за банков кредит № 1010 от „Българска банка за развитие“ АД в размер на 9 030 000 евро.

По задача № 7, поставена от ищеца, вещото лице констатира, че целта на сключените банкови договори за финансиране е следната:

• на 11.12.2015 г. - усвоен кредит от „Банка ДСК“ АД в размер на 2 000 000 евро по Договор за кредит № 1559 от 01.04.2015 г., като кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер на 2 500 000 евро;

• на 05.01.2015 г. от „Българо-американска кредитна банка“ АД кредитна линия в размер 3 000 000 евро, като банката се съгласява да предостави на кредитополучателя револвираща кредитна линия, а кредитополучателят се задължава при условията договора да плати всички суми, действително предоставени по кредитната линия, ведно с дължимата лихва, лихва за забава, такси, комисионни, др. разходи за обслужване и разноски на банката. Кредитната линия е предоставена в евро и всички пресмятания на главницата, лихвата и лихвата за забава се извършват в евро. Предназначението на средствата, предоставени от банката, следва да се използват единствено за оборотни средства /срещу представяне от кредитополучателя на банката на разходно оправдателни документи/ или за плащане по акредитиви и банкови гаранции по Договор за кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви от 05.01.2014г., сключен между кредитополучателя и банката до 3 000 0000 евро;

• на 17.03.2016 г. по Договор за кредит № 2382.0316 „Търговска банка Д“ АД предоставя кредит на ответника в размер на 10 000 000 евро, като сумите са усвоени на 31.03.2016 г. (6 500 000 евро) и на 04.04.2016 г. (3 500 000 евро). Банката предоставя на кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия, в максимален размер 10 000 000 евро. Кредитът се отпуска за финансиране на текущи разплащания с доставчици вкл. ДДС, от които до 2 000 000 евро лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви;

• по Договор № 000CLR-L-000019 от 11.10.2016 г.за револвираща линия от „ПИБ“ АД в размер на 24 000 000 лева. Средствата по кредитната линия могат да бъдат ползвани от кредитополучателя, в това число, но не само за инвестиционни цели и оборотни нужди, за плащане по издадени по нареждане на кредитополучателя банкови гаранции и открити акредитиви, всички те предоставени като траншове по кредитната линия, допълнително одобрени от банката и индивидуално договорени между страните до размера на кредитната линия;

• по Договор за банков кредит от 04.10.2018 г. № 000LD-L-000902 от „ПИБ“ АД в размер на 10 000 000 лева, предназначен за финансиране покупката на бързооборотна стока;

• по Договор за банков кредит от 25.01.2019 г. № 000LD-L-000926 от „ПИБ“ АД в размер на 6 000 000 лева, предназначен за финансиране покупката на бързооборотна стока;

• по Договор за банков кредит от 09.04.2019 г. № 000LD-L-000938 от „ПИБ" АД в размер на 8 000 000 лева, предназначен за финансиране покупката на бързооборотна стока;

• по Договор за банков кредит от 26.06.2019 г. № 000LD-L-000958 от „ПИБ“ АД в размер на 8 000 000 лева, предназначен за финансиране покупката на бързооборотна стока;

• по Договор за банков кредит от 01.11.2019 г. № 1008 от „Българска банка за развитие“ АД в размер на 16 533 000 евро. Кредитът се предоставя за следните цели:

/а/ до 13 633 000 евро за рефинансиране на банкови кредити, без издадени банкови гаранции или акредитиви, предоставени от „ЛИБ“ АД с Договори с номера № 000CLR-L- 00019 от 11.10.2016 г. и № 000LD-L-000958 от 11.10.2016 г.;

/б/ До 2 900 000 евро за рефинансиране на банков кредит предоставен от „Българо-американска кредитна банка“ АД с Договор за кредитна линия от 05.01.2015 г. По договор за банков кредит № 1010 от 01.11.2019 г. от „Българска банка за развитие“ АД в размер на 9 030 000 евро. Банката предоставя на кредитополучателя линия за издаване на банкови гаранции или акредитиви в размер до 9 030 000 евро.

/а/ Транш 1 линия за издаване на банкови гаранции в BGN, EUR и USD за добро изпълнение, за авансово плащане за гарантиране на задължения за гаранционно обслужване/ задържани пари, за гарантиране на концесионно плащане, за митнически цели и за гарантиране на отложено плащане по сключен търговски договор, свързан с дейността, както и за плащане по издадените гаранции;

/б/ Транш 2 линия за откриване и за плащане на открити акредитиви свързани с изпълнението на договори, свързани с дейността;

Предназначението на средствата, предоставени от банката на кредитополучателя, следва да се използват единствено за оборотни средства /срещу представяне от кредитополучателя на банката на разходно оправдателни документи/ или за плащане по акредитиви и банкови гаранции по Договор за кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви от 05.01.2014 г., сключен между Кредитополучателя и Банката до 3 000 0000 милиона евро.

По задача № 1, поставена от ответника, вещото лице обосновава следното:

• по Договор за кредитна линия от 05.01.2015 г. между „Т.Б.“ ЕАД и „Българо- американска кредитна банка“ АД банката е предоставила кредитна линия в размер на 3 000 000 евро. Сумите са усвоени в периода от 16.01.2015 г. до 15.06.2015 г. Предназначението на средствата, предоставени от банката към кредитополучателя следва да се използват единствено за оборотни средства /срещу представяне от кредитополучателя на банката на разходно оправдателни документи/ или за плащане по акредитиви и банкови гаранции по Договор за кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и акредитиви от 05.01.2014 г., сключен между кредитополучателя и банката - до 3 000 0000 евро;

• по Договор за кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и откриване на документарни акредитиви между „Т.Б.“ ЕАД и „Българо-американска кредитна банка“ АД от 05.01.2015 г.финасирането на „Т.Б.“ ЕАД е в размер на 6 000 000 евро. По направено от клиента искане банката приема да издаде/открие банкови гаранции и документарни акредитиви в полза на трети лица-бенефициенти за суми общо в размер на 6 000 000 евро или равностойността им в лева или щатски долари форма и със съдържание, приемливо за банката, като банковите гаранции и документарните акредитиви се издават в евро и/или лева и/или щатски долари.

• по Договор за револвираща кредитна линия и предоставяне на кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и откриване на документарни акредитиви между „Т.Б.“ ЕАД и „Българо-американска кредитна банка“ АД от 29.01.2016 г. финансирането на „Т.Б.“ ЕАД е в размер на 2 000 000 евро. Банката се съгласява да предостави на кредитополучателя револвираща кредитна линия за оборотни средства и кредитен лимит за издаване на банкови гаранции и документарни акредитиви в общ размер до 2 000 000 евро, а кредитополучателят се задължава да плати всички суми, действително предоставени по кредитната линия ведно с дължимата лихва лихва за забава, такси комисионни, др. разходи за обслужване и разноски на банката.

Съдът счита така приетата по делото счетоводна експертиза за пълна и обоснована, поради което кредитира същата.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Основните спорни моменти по делото от правна страна са дали са налице действителни договори за цесия, по които ищецът да може да претендира описаните вземания срещу ответника. Съответно, налице ли е някой от твърдените в отговора на исковата молба правоизключващи факти - нищожност, разваляне на договорите за цесия, ненадлежно съобщаване на същите на длъжника - ответник, настъпила погасителна давност.

В отговора на искова молба ответникът прави възражение за нищожност на процесните договори за цесия поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД). В случая той визира нарушение на разпоредбата чл.4, ал.1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките поради заобикаляне размера на гаранцията по влоговете. Настоящият състав приема, че предмет на договора е единствено сумата над гарантирания размер, установен в закона, датата на неговото сключване и знанието на страните. Тъй като ДФ „Алфа ликвидни средства“ преустановява съществуването си, а „КТБ“ АД преустановява изпълнението на задълженията си към вложителите, съответно е поставена под особен надзор, срокът на който съгласно правилото на чл. 115, ал. 3 от ЗКИ в редакцията на ДВ, бр. 27 от 2014 г. не може да надвишава шест месеца, обосновават извода, че със сключване на договора за цесия, който е позволен от закона, страните са целели постигане на забранен от правото резултат - получаване на пълния размер на депозираните в банката средства чрез системата за гарантираните влогове, чрез придобиване на правото да получи гарантиран размер на суми по влог от лице, което е нямало качеството на вложител към датата на налагане на мерките по чл. 116, ал. 2 от ЗКИ или да придобие средства като вложител/ ответника/, които да прихване със свои задължения към банката/ като кредитополучател/, с което да наруши реда за изпълнение на задълженията по договора за кредит и за удовлетворяване на вземанията на вложителите предвиден в чл.63 и чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност. В подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че прехвърлянето на вземания по договор за банков влог (депозит на индивидуални срочни вземания) чрез договор за цесия не е сред обичайните способи за разпореждане с банкови депозити, предвид липсата на сигурност при установяване самоличността на цедента и автентичността на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, отправено до банката. Горното обосновава извод за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона чл.23, ал.1 ЗГБВ/отм./ и чл.63, ал.3 от ЗБНесъстоятелност - на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. В този смисъл съдебна практика - Решение на САС № 2489 от 1.12.2017г. по т.д.4931 от 2017г..

Наред с това съдът намира, че цесиите са нищожни и предвид, че се касае за вземания по влогове на договорен фонд. Съгласно чл.5, ал.2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране Договорния фонд е обособено имущество, който не е самостоятелно юридическо лице и като правна фигура съответства на дружество по чл.357 и сл. от ЗЗД със съответните в тази разпоредба ограничения. Същото е колективна инвестиционна схема, предприятие за колективно инвестиране и на осн.чл.4, ал.3 от ЗДКИСДПКИ няма право да извършва друга дейност извън посочената в ал.1 на тази норма. Единствената му цел може да е колективно инвестиране в прехвърляеми ценни книжа или други финансови активи по чл.38 на този закон, а това са ценни книжа и инструменти на паричния пазар допуснати или търгувани на регулиран пазар по чл.152, ал.1 и ал.2 от Закона за финансови инструменти или официален пазар на фондова борса или регулиран финансов пазар на трета държава. Предвид на това съдът намира, че прехвърляйки вземанията си праводателя на ищеца е заобиколил чл.4 от ЗДКИСДПКИ, което също води до нищожност на цесиите съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД С оглед на изложеното при първоначална нищожност на цесиите се явява нищожна и последващата такава от 31.05.2018г., въз основа на която се легитимира ищеца за претендираните от него вземания, поради липса на предмет – чл.26, ал.2 от ЗЗД.

При нищожност на договорите всяка страна дължи връщане на даденото, но в конкретния случай претенцията е за цена по цесиите, респ.втората цесия. Наред с това фонда е прекратен, а неговия правоприемник би следвало на осн.чл. 64, ал.3 ЗБН, след обявяване относителната недействителност на прихващането да бъде вписан служебно от синдика в списъка на приети вземания и съответно да получи сумите по извършени разпределения съответно на сумите по влоговете..

Дори и да се приеме, че цесиите не са нищожни на горните основания, то „Т.Б.“ ЕАД е упражнило успешно правото на разваляне по договорите за цесия. Съгласно чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане освен ако законът, договорът или за естеството на вземането не е предвидено друго. В случай, че липсва друга уговорка прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всичките си принадлежности, като длъжникът може да противопостави всякакви възражения във връзка с правоотношение, по което той е страна на цесионера. В процесния случай се установи, че съгласно чл. 1.5 от допълнително споразумение спрямо всеки един от процесните договори за цесия, страните са уговорили, че ако след получаване на искане от страна на цесионера за извършване на прихващане, банката откаже да отпише или намали размера на задължението на „Т.Б.“ ЕАД, или поради каквато и да било причина се установи, че такова прихващане не може да бъде извършено поради неговата недействителност, цесионерът има право да развали договорите за цесия. Като доказателство към отговора на искова молба е представено волеизявление от страна на ответника с адрес ищеца за разваляне на договорите за цесия. Дори да се приеме, че въпросното волеизявление за разваляне не е достигнало до ищеца преди предявяване на иска, то с размяната на книжа по настоящото дело ищецът е узнал за него. Както вече стана ясно, условието за възникване на подобно право да развалят цесиите е уговорено от страните в хипотеза на недействителност на извършени прихващания от страна на ответника за свои вземания спрямо „Коопeративна търговска банка“ АД. С Решение № 138/21.01.2020 г. на VI-11 с-в, СГС са прогласени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността извършените и вече описани прихващания. Следователно условието, което са уговорили страните, за възникване правото да се развалят договорите за цесия е било изпълнено. Поради това съдът счита, че е налице валидно упражняване на правото да се развалят процесните договори за цесия от страна на ответника и исковите претенции следва да бъдат отхвърлени в своята цялост.

С оглед на гореизложеното съдът не следва да обсъжда останалите наведени съображения за липсата на вземания на ищеца като изтекла погасителна давност. Искът за присъждане на претендираната обща сума дължима сума сбор от цените на първите четири цесии се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Доколкото исковете за главницата се явява неоснователен, то неоснователна е и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва от предявяване на исковата молба с пр.осн.чл.86 от ЗЗД.

С оглед изхода на спора ищеца следва да заплати на ответника направените от него разноски или сумата от 1540 лв. от които 1000 лв. възнаграждение за вещо лице и 540 лв. юристконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът