Решение № 1353 от 29.9.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 534/2026 г.

Жалбата е предявена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от лице, което има правен интерес от оспорването като адресат на заповедта и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. По делото е представена обратна разписка, от която е видно, че оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 15.04.2026 г., а жалбата е входирана в деловодството на АССО на 16.04.2026 г., поради което съдът приема, че е подадена в срок.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въз основа на приетите за установени факти и след извършената служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема следното:

Съгласно чл. 195, ал. 5 от ЗУТ кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на обекти по ал. 1 да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите.

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в изискуемата за това писмена форма. Съдържа всички предвидени в чл. 59, ал.2 от АПК реквизити, вкл. фактически и правни основания за издаване на акта.

При извършената проверка за допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон съдът констатира следното:

Като правно основание за издаване на оспорената заповед са посочени разпоредбите и чл. 195, ал.5 от ЗУТ, вр. чл.196, ал.3 ЗУТ. Ответникът се е позовал и на констативен протокол от 17.08.23г. от комисия назначена със Заповед РД 305/26.08.23г., които също не са представени по делото и не става ясно относими ли са към предмета на настоящия спор. В разпоредбата на чл. 196 от ЗУТ е предвидена процедура относно установяване състоянието на обектите и необходимите дейности, които следва да извършат собствениците им. Според изискванията на чл. 196, ал.1 от ЗУТ състоянието на тези строежи се установява от комисия от специалисти, назначена от кмета на общината. Съгласно ал.2 на същата норма комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.

В конкретния случай със заповед № РД 131/09.04.24г. на кмета на община Божурище на основание чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е назначена комисия, която да извърши оглед на място на обект: лека ограда и метална гаражна поставени неправомерно на част от второстепенна общинска улица - ПИ с [идентификатор], като частта е приобщена неправомерно към ПИ с [идентификатор], УПИ [Наименование], кв. 8, [жк], [населено място].

От представения по делото констативен протокол от 09.03.26г. се установява, че комисията в определения с посочената заповед състав е извършила оглед на място на имота, но не и обстоятелството, че са изслушани всички заинтересовани лица. По делото не са представени доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят е уведомен за датата и часа на проверката, извършена на 09.03.26г. Няма данни и доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят, който е адресат на оспорваната заповед, е бил изслушан от комисията, както и да е бил поканен за това преди да бъде съставен констативният протокол. Безспорно е установено, че констативният протокол е връчен на жалбоподателя чрез залепване на входната му врата на 11.03.26г., т.е. след провеждане на огледа и след съставяне на същия от комисията.

При така събраните доказателства съдът намира, че оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. При издаването му не е спазена процедурата, предвидена с разпоредбата на чл. 196, ал.2 от ЗУТ, съгласно която комисията събира служебно всички необходими данни за вида и състоянието на постройките и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината постройките да се поправят, заздравят или да бъдат премахнати. В конкретния случай липсват данни заинтересованите лица да са изслушани ( по време на проверката и огледа са присъствали и да са дали становище), поради което само това обстоятелство е достатъчно основание, за да се приеме, че процесната заповед е незаконосъобразна. Това е така, защото изпълнението на тази процедура гарантира защитата на правата на заинтересованите лица в производството по издаването на административния акт, който следва да бъде съобразен със закона. С изготвянето на констативния протокол комисията вече е направила своите изводи за вида, състоянието на обекта, неговия собственик и извършител и изискването за представяне на писмено обяснение след това в действителност лишава от смисъл подаването му. Комисията е тази, която е задължена да изслуша заинтересованите лица и едва тогава да изготви своите констатации, които да предложи на кмета за издаване на заповед по реда на чл. 195, ал.5 от ЗУТ. По този начин не е изпълнена предвидената процедура да се изслушат заинтересованите лица от комисията преди изготвяне на констативния протокол, с което е нарушена процедурата по издаване на административния акт.

Неизпълнението на императивните изисквания за провеждане на административното производство по чл. 196 от ЗУТ води до незаконосъобразност на оспорената заповед, поради което същата следва да бъде отменена поради съществено нарушаване на процесуалните правила.

Съображенията в оспорената заповед касаят неподходящ по местонахождение и разположение строеж- ограда, което се изразява в преграждане на достъпа по [улица]. В този смисъл съдът кредитира изцяло приетото по делото заключение на ВЛ.

На основание изложеното съдът намира, че жалбата на С. В. И. против Заповед № РД 131 от 06.04.2026г. на кмета на община Божурище е основателна и следва да бъде уважена, а посочената Заповед № РД 131 от 06.04.2026г. -отменена като незаконосъобразна.

С оглед на претендираните от страните и доказани по делото направени разноски и на основание чл. 143, ал.1 АПК, следва да се присъди на жалбоподателя разноски по делото съгласно списъка по чл.80 ГПК - платен депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 600 евро, както и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие 750 евро и 5.11 евро държавна такса.

По делото е направено възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за своевременно направено и основателно. Съгласно цитираната разпоредба, "ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата". Този законов текст препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая намира приложение разпоредбата на чл. 8, ал.2, т.1 от Наредбата, при което минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие за дела по ЗУТ е 1250 лв./639 евро. С оглед, че не е налице особена фактическа и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения минимален размер от 639 евро.