Решение № 261 от 11.8.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 121/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111П против решение № 260039/17.10.2022г. на Добричкия окръжен съд, постановено по т.д. № 261/19г., с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу С. Д. С. с ЕГН •••••••••• от гр.Д., ул.“О. м.“ № хх, ап.х и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286 от гр.София, пл.“Позитано“ № 5 за солидарно плащане на сумата от 10 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на сумата от 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на С. Д. С. в качеството му на синдик на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД / в несъстоятелност/, претендирана на основание чл. 663 ал.3 ТЗ и предявения от нея иск срещу С. Д. С. с ЕГН •••••••••• от гр.Д., ул.“О. м.“ № хх, ап.х за плащане на сумата от 20 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на сумата от 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на С. С. в качеството му на синдик на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД / в несъстоятелност/, претендирана на основание чл. 663 ал.3 ТЗ. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, както и за немотивирано. Излага подробни съображения за това, свеждащи се основно до несъгласие с извода на първоинстанционния съд, че е нямал качеството на кредитор, обезпечен с ипотека в производството по несъстоятелност на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД. Счита, че с изводите си за липсата на качеството кредитор на банката се прави опит да се пререши спор, по който има постановено влязло в сила решение от Варненския апелативен съд. Качеството си на кредитор банката черпи от учредените в нейна полза две договорни ипотеки, които са били напълно валидни към датата на продажбите от страна на синдика. Освен това банката не е участвала в производството по т.д. № 172/2011г. на Добричкия окръжен съд, поради което не е обвързана със СПН на решението, а вписването на исковата молба по същото дело съгласно чл.114 б.“в“ от ЗС е извършено след учредяването на двете ипотеки, като недвижимите имоти са били собственост на „Атанасов“ ЕООД и „Сити тур“ ЕООД към момента на учредяване на ипотеката. Тъй като банката не е била и не е кредитор на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД, а е трето добросъвестно лице, придобило самостоятелни права върху имотите, решението по т.д. № 172/2011г. на ДОС не я обвързва. То, като решение по отмяна на сделките и действията на несъстоятелния длъжник, има действие единствено по отношение на кредиторите на несъстоятелността съгласно разпоредбата на чл.646 ал.2 ТЗ. А щом това решение й е непротивопоставимо, недопустимо е да бъдат отричани правата й въз основа на него, вкл. и в контекста на законосъобразността на оспорената частична сметка за разпределение. Счита, че колизията между правата на кредиторите на несъстоятелността, спрямо които сделките по чл.646 ал.2 т.2 и 4 от ТЗ са нищожни и тези на третите лица, които основават своите права на последиците от тези сделки, се решават по чл.451-453 ГПК, съобразно препращащата разпоредба на чл.621ТЗ. Когато предметът на сделката по чл.646 ал.2 т. 2 и т.4 ТЗ е правото на собственост и друго вещно право върху недвижим имот, третото лице го придобива, ако действието на разпореждане предхожда вписването на възбраната върху имота, наложена в производството по несъстоятелност и е сред тези, посочени в чл.453 ГПК, като в този случай действието на влязлото в сила решение му е непротивопоставимо. Двете договорни ипотеки са учредени на 20.12.2007г. и са надлежно вписани в Службата по вписванията в гр.Добрич, а общият запор и възбрана в несъстоятелността е постановен с решение № 117/04.07.2011г. по т.д. № 146/2009г. на ДОС, т.е. близо 4 години след сключването на двете сделки. Следователно банката е трето лице, чиито права не са засегнати от успешно проведения иск. Тези доводи са възприети от Варненския апелативен съд при постановяване на определение 179/19.03.2019г. по в.ч.т.д. № 665/2018г., с което съдът отменя частична сметка за разпределение на суми в полза на кредитори на „Тур Спорт холдинг“ ЕООД / в несъст./, обявена в ТР на 02.05.2018г. и вместо нея изготвя нова отделна сметка за разпределение по чл.717н от ТЗ съобразно която сумата, получена в резултат на продажба на недвижими имоти с идентификатори № 72624.621.224 и № 72624.621.226, включени в масата на несъстоятелността по реда на чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ /отм./ в размер на 724 609, 04лв се отделя за предпочтително удовлетворяване на ипотекарния кредитор на „Атанасов“ ЕООД и „Сити Тур“ ЕООД - „Първа инвестиционна банка“ АД по силата на договори за учредяване на договорни ипотеки, сключени с нот.актове от 2007г., като обезпечение на получени от банката кредити от 2007г. В този смисъл счита, че с мотивите си, че ПИБ, АД няма качеството на кредитор по чл.717н от ТЗ в производството по несъстоятелност, се пререшава въпрос, по който е постановен вече съдебен акт. Тези изводи сами по себе си са неправилни и немотивирани. Ако банката действително няма качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник, исковата претенция следваше да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а не да бъде отхвърлена като неоснователна. За неправилни и незаконосъобразни счита изводите на съда, че липсват извършени нарушения от страна на синдика С. в производството по несъстоятелност на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД. Съдът не е коментирал нито едно от направените твърдения на банката за допуснати закононарушения в производството. Не са коментирани твърденията на банката за извършени действия и бездействия от страна на синдика, довели до настъпилата вреда в правната й сфера. Не е обсъдено нарушението на синдика, свързано с приемането на разсрочено плащане на цената от страна на купувача, каквото разсрочване не е било разрешено от страна на съда по несъстоятелността и е увреждащо действие от страна на синдика. Освен това уговореният от синдика начин на плащане на цената на недвижимия имот е в противоречие с разпоредбата на чл.717д от ТЗ. Договорените с купувача срокове за плащане на цената са неоправдано дълги. Целта на С. е била да увреди банката, тъй като той е знаел за ипотеките и че продажните цени следва да бъдат разпределени в нейна полза. Реално плащане за единия имот е получено две години след уговорения срок. Синдикът не е направил никакви усилия да събере остатъка от продажната цена, не е търсена и отговорност от купувача. Цената за другия имот е получена вместо на 31.08.2017г. едва на 29.01.2018г. Частичната сметка за разпределение е изготвена от синдика две години след датата, на която е следвало да бъде извършено плащане на цената по първата сделка. От това забавяне банката търпи вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва финансовия си ресурс. По –нататък въззивникът излага, че има информация, че синдикът е сключвал договори за наем с трети лица, с които са отдавани под наем ипотекираните имоти, при явно неизгодни условия и много ниска наемна цена. Суми от наемите не са разпределяни на банката, което само по себе си представлява увреждащо интересите на банката действие на синдика. Друго увреждащо негово действие е изготвянето на сметката за разпределение, отменена от ВнАпС по в.ч.т.д. № 665/2018г., в която ПИБ, АД не е включена като единствен кредитор с право на привилегия за получаване на двете продажни цени. Оспорва и извода на съда за липса на настъпили вреди от действията на синдика и претърпени пропуснати ползи в следствие на горепосочените нарушения. Поддържа и искането за присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение за вреди. Погрешни са изводите на съда, че вредите имат хипотетичен характер. Изчисление за вредите е направено от в.лице по приетата по делото ССчЕ. Счита за доказани и пропуснатите ползи на банката от това, че синдикът не е превел парите от продажбите на ипотекираното имущество. С това синдикът е попречил да се погаси задължение по обезпечените кредити. Задълженията и по двата кредита са надхвърляли многократно получената продажна цена от реализацията на имотите, като получената сума от двете продажби е общо 1 109 241лв., а задълженията по двата кредита - 4 931 462, 28лв. и 4 871 562, 98лв. Твърди, че банката е пропуснала да погаси свое изискуемо задължение с продажните цени от двете продажби. След погасяването на задължението с цената на имотите, банката е могла да ползва получения паричен ресурс за основната си дейност по кредитиране, която да генерира печалба. Доказан по делото е размерът на приходите, които биха се получили, ако банката беше получила в своя патримониум сумите от двете продажби. Неправилни са и изводите на съда за неоснователност на иска, свързана с наличието на солидарна отговорност между синдика и неговия застраховател. С оглед на изложеното моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявените от банката искови претенция. Претендират се разноски. Въззиваемата страна С. С. счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД не е изразило становище по жалбата. Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното: Предявени са в условията на обективно и субективно съединяване искове с правно основание чл.663 ал.4 ТЗ. Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД, / ПИБ, АД/, ЕИК 831094393, гр.София претендира от ответниците С. Д. С. с ЕГН •••••••••• от гр.Д. – синдик на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД /н./ и „Булстрад Виена Иншурънс група“ АД, ЕИК 000694286, гр.София – застраховател на синдика солидарно заплащане на сумата от 10 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на синдика, както и от С. Д. С. с ЕГН •••••••••• от гр.Д. - синдик на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД /н./ заплащане на сумата от 20 000.00 лв., част от цялото вземане в размер на 244 520.74 лв., представляващи вреди от виновно неизпълнение на задълженията на синдика. От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че с договори за продажба на недвижими имоти, сключени в нотариална форма на 23.10.2007г. „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД е прехвърлило на „Атанасов“ ЕООД и „Сити Тур“ ЕООД правото на собственост върху два свои недвижими имота, находящи се в гр.Добрич, с идентификатори № 72624.621.224 и № 72624.621.226. От своя страна „Атанасов“ ЕООД и „Сити Тур“ ЕООД са учредили в полза на ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД - праводател на „Първа Инвестиционна Банка“ АД, с нотариални актове № 162 и № 163 от 20.12.2007г., две договорни ипотеки върху собствените си имоти като обезпечение на получени от банката кредити в размер на 1 227 000 евро по договори за кредит № 030-70 от 19.12.2007г. и № 030-71 от 19.12.2007г. Действителността на учредените ипотеки не е атакувана по исков ред. С решение № 184/27.12.2010г. по търг.дело № 146/09г. е открито производство по несъстоятелност на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД, а с решение № 117/04.07.2011г., вписано в Търговския регистър на 12.07.2011г., дружеството е обявено в несъстоятелност. С решение № 209/23.11.2011г. по търг.дело № 172/11г. на ДОС, влязло в сила на 27.02.2013г., на осн.чл.646 ал.2 т.4 ТЗ /отм./ са обявени за нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец договорите за продажба на двата недвижими имота, правото на собственост върху които е прехвърлено от „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД на „Атанасов“ ЕООД и „Сити Тур“ ЕООД. С договори за продажба на двата недвижими имота, съответно от 20.05.2016г., сключен по нотариален акт № 58/2016г. на нотариус, вписан под № 330 в регистъра на НК и от 12.09.2016г., сключен по нотариален акт № 97/2016г. на нотариус, вписан под № 301 в регистъра на НК, при условията на чл.718 от ТЗ синдикът на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД /н./ е продал тези два имоти, включени в масата на несъстоятелността с влязлото в сила решение по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ /в редакция преди изменение с ДВ бр.20/2013г./ Общият размер на постъпилите от осребряването на двата имота суми е 747 883лв. С изготвената от синдика частична сметка за разпределение по-голямата част от тази сума – 724 609лв е отнесена за погасяване на вземанията на кредитори по реда на чл.722 ал.1т.6 и т.7 от ТЗ, като претенцията на ПИБ, АД да й бъде разпределен целият размер на сумата в качеството й на ипотекарен кредитор върху осребреното имущество е оставена без уважение. С определение 179/19.03.2019г., постановено по в.ч.т.д. № 665/19г. на ВнАпС коментираната частична сметка за разпределение на суми в полза на кредитори на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД /н./, гр.Добрич е отменена и вместо нея е изготвена отделна сметка за разпределение по чл.717н ТЗ, съобразно която сумата от 724 609лв е отделена за предпочтително удовлетворение на ПИБ, АД. Въззивният съд е разрешил конкуренцията на права между кредиторите – ипотекарния кредитор с права по чл.717н от ТЗ и тези на несъстоятелността в полза на банката, прилагайки по аналогия чл.451-453 от ГПК. Въз основа на горното определение на 17.04.2019г. ПИБ, АД отправя покана за доброволно плащане до синдика на несъстоятелното дружество. На същата дата - 17.04.2019г. е образувано т.д. № 74/2019г. на ДОС по предявен от Т. В. О. с ЕГН •••••••••• от гр.Д. и „Доминант строй“ ООД, ЕИК 203416479, от гр.Добрич – кредитори с приети вземания в производството по несъстоятелност на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД отрицателен установителен иск срещу „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД и ПИБ, АД с правно основание чл.464 ал.1 ГПК вр.чл.621 ТЗ за приемане за установено, че банката не притежава в производството по несъстоятелност на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД привилегировано вземане по чл.717н от ТЗ в размер на 724 609, 04лв от цената на продадени в производството по несъстоятелност недвижими имоти, ипотекирани в полза на банката. На 24.07.2020г. между страните по спора е постигната спогодба, по силата на която ищците признават правото на „Корект груп“ ЕООД в качеството му на цесионер – краен приобретател на вземанията на ПИБ, АД въз основа на договора за цесия от 19.12.2019г., сключен между ПИБ, АД и „С.Г.Груп“ ЕАД, да получи изцяло разпределените на банката суми с определение № 179/19.03.2019г. по в.ч.т.д. № 665/19г. на ВнАпС, както и все още неразпределените такива, постъпили от продажбата на имущество от масата на несъстоятелността на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД, което е било ипотекирано в полза на ПИБ, АД през 2007г. Претенцията на банката обхваща „претърпените от нея имуществени вреди и пропуснати ползи“ в резултат на неправомерното поведение на синдика, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да направи разпределение на продажните цени на двата недвижими имота, съотв. да й предаде дължимите й се суми, което от своя страна я е лишило от възможността да ползва финансов ресурс за обичайната си дейност по кредитиране за периода от продажбата на имотите до 19.12.19г., когато е цедирала вземанията си на „С.Г.Груп“ ЕАД. Установената по делото фактическа обстановка налага извода за неоснователност на предявената искова претенция по следните съображения: Съгласно нормата на чл.663 ал.4 ТЗ синдикът, като орган на несъстоятелността, на когото законът възлага управлението, съхраняването, попълването, разпореждането, осребряването и разпределението на масата на несъстоятелността, отговаря по отношение на длъжника и кредиторите в случай, че им е причинил вреди чрез незаконосъобразно упражняване на своите правомощия. Функциите си по управление на чуждото имущество синдикът е длъжен да осъществява с грижата на добър търговец. В хипотезите на нарушаване и неизпълнение на тези свои задължения синдикът осъществява фактическия състав на чл.663 ал.4 от ТЗ, Отговорността по чл. 663, ал. 4 от ТЗ на синдика е особен деликт, чийто фактически състав включва следните елементи: причинена вреда на длъжника или кредитор, възникнала като пряка и непосредствена последица от определени действия/бездействия на синдика по повод осъществяване на неговите правомощия, упражнен и неправомерно и виновно от него. Активно материалноправно легитимиран да предяви този иск е всеки кредитор на несъстоятелността. Няма спор по делото, че банката не е такъв кредитор, доколкото няма вземане, което да е включено в одобрения списък на приетите вземания. Същевременно обаче тя се явява носител на ипотечни права върху два актива от масата на несъстоятелността, които права са възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност и обявяване на длъжника в несъстоятелност, респ. – преди налагането на общ запор и възбрана върху имуществото му. Договорните ипотеки, от които банката черпи правата си, са учредени с нотариални актове от 20.12.2007г., вписани на същата дата, а решението по чл.710 от ТЗ е постановено 04.07.2011г., вписано е на 12.07.2011г. На 12.07.2011г. в Търговския регистър по партидата на несъстоятелния търговец са вписани и общия запор и възбрана върху имуществото. Поради това и по аргумент от чл.451 вр.чл.453 т.1 от ГПК влязлото в сила решение по иск по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ не може да се противопостави на банката, т.е. нейните права на ипотекарен кредитор са противопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Предвид влязлото в сила решение по иска по чл.646 ал.2 т.4 от ТЗ /отм./ и последиците от него следва да се приеме, че разпоредителните сделки от длъжника с това имущество все едно не са извършени по отношение на кредиторите на несъстоятелността, но правата на ипотекарния кредитор, учредени преди вписване на общия запор и възбрана се запазват. Поради това в масата на несъстоятелността собствеността върху двата недвижими имота към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се включва обременена с ипотека. Това разбиране съответства и на нормата на чл.173 ал.1 от ТЗ съобразно която кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Въз основа на горното съдът прави извод, че към датата на извършване на проданта - 20.05.2016г. и 12.09.2016г. ипотечното право на ПИБ, АД съществува, срокът на ипотеките, учредени на 20.12.2007г. не е изтекъл, а на банката следва да се признае качеството на кредитор по чл.717н от ТЗ, разполагащ с активна метариалноправна легитимация по иска с правно основание чл.663 ал.4 ТЗ. Извършената на 19.12.19г. цесия на вземането е без правно значение относно легитимацията й, тъй като е осъществена в хода на процеса, след завеждане на исковата молба. Качеството на кредитор по чл.717н от ТЗ за първи път е признато с влязъл в сила съдебен акт, макар и неформиращ СПН, на 19.03.19г. – определение № 179 по в.ч.т.д. № 665/19г. на ВнАпС. До момента на постановяване на това определение синдикът не е имал задължението да разпредели осребрените в ПН суми на ПИБ, АД, тъй като според неговата преценка банката не е имала качеството на привилегирован кредитор. Предвид на това бездействието му по отношение на разпределението и изплащането на сумите от продажбата на двата имота като актив от масата на несъстоятелността не е неправомерно и виновно поведение. Преди изтичането на един месец от влизането в сила на това определение е заведен искът по чл.464 ал.1 ГПК и образувано т.д. 74/19г. на ДОС, което има за предмет разрешаване със СПН на материалноправния спор между конкуриращи се кредитори относно съществуване на вземането на банката и неговата привилегия. С предявяване на отрицателния установителен иск качеството й на кредитор с права по чл.717н от ТЗ е оспорено. А съгласно разпоредбата на чл.464 ал.1 пр.2 ГПК в този случай предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане се спира по право. Следователно от момента на предявяване на иска по чл.464 ал.1 ГПК – 17.04.19г. до 24.07.2020г./ сключването на спогодба по делото с признаване на качеството на кредитор на крайния приобретател – цесионер на вземането на банката по определение 179 и другите осребрени суми от двата ипотекирани в нейна полза имота/ синдикът на несъстоятелното дружество не е имал основание да предава разпределените на банката суми, тъй като изпълнението на изготвената от апелативния съд частична сметка за разпределение е било спряно по право. Нова сметка за разпределение същият е изготвил на 17.08.2020г. и в нея е включена сумата от 724 609 лв, подлежаща на изплащане по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ на „Корект груп“ ЕООД – цесионера на ПИБ, АД въз основа на определение 179/19.03.19г. на ВнАпС. Т.е. липсва виновно противоправно поведение на синдика и за периода от 19.03.19г. до завеждане на исковата молба – 18.12.19г. Неоснователно е твърдението на банката за наличието на противоправно и виновно поведение на синдика С. при самото осребряване на двата имота, изразяващо се в договаряне на разсрочено плащане на покупната цена и непредаването й своевременно на ипотекарния кредитор, от което са произлезли твърдените вреди – пропуснати ползи да реализира печалба от ползването на паричния ресурс за кредитиране. Ответникът С. С. е встъпил в длъжност като синдик на „Тур Спорт Холдинг“ ЕООД /н./ на 26.02.2014г. Разрешение за продажбата на имот с идентификатор 73624.621.224 е получил с Определение № 184/12.05.2016г. на съда по несъстоятелността по т.д. № 146/2009г., а сделката е изповядана на 20.05.2016г. Разрешение за продажбата на имот с идентификатор 73624.621.225 е получил с Определение № 329/11.08.2016 г. на съда по несъстоятелността по т. д. № 146/2009 г., а самата сделка е изповядана на 12.09.2016г. Решението на ОСК е за продажба на имотите чрез пряко договаряне, такова е и даденото от съда разрешение. Договаряйки цената на разсрочено плащане синдикът не е нарушил законова разпоредба, забраняваща това. Извън това всички твърдени вреди на банката под формата на пропуснати ползи преди постановяване на определение 179/19.03.19г. по в.ч.т.д. 665/19г. на ВнАпС се явяват недоказани предвид изложените вече по-горе мотиви за липсата на задължение на синдика да разпредели получените суми именно на ПИБ, АД с оглед качеството й на кредитор по чл.717н от ТЗ. Още повече, че след реализиране на двете продажби ПИБ, АД е инициирала т.д. № 213/16г. на ДОС, като е предявила иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за прогласяване на нищожността поради противоречие със закона на сделката по продажбата на имот с идентификатор 73624.621.225. поради нарушаване правата й на обезпечен кредитор по чл. 717 н ТЗ. С влязло в законна сила Определение № 40/20.01.2017 г. съдът е прекратил производството по делото поради липсата на правен интерес за банката. По време на висящността на делото синдикът отново не е имал основание да разпределя получените от продажбата на имота суми и то по причини, независещи от него. По изложените съображения исковите претенции се явяват неоснователни и като такива се оставят без уважение. Като е достигнал до същия краен правен резултат, макар и по мотиви, различни от гореизложените, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъждат сторените от нея разноски в размер на 1 500лв с ДДС съобразно направеното искане и представените към него доказателства за реално договаряне и заплащане на адв.възнаграждение. Възражението за прекомерност е неоснователно не само с оглед високата фактическа и правна сложност на делото, но и с оглед установения в Наредба № 1/2004г. за МРАД минимален размер при заявения обжалваем интерес. Водим от горното, съдът