Решение № 9519 от 20.7.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1359/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от П. П. П., [ЕГН], от с. Червенци, общ. Вълчи дол, обл. Варна, чрез адв. Д. Ф. против Решение № 27 от 04.03.2026г. постановено по НАХД № 20253120200336/2025г. на Районен съд – Девня /ДРС/, с което е потвърдено Наказателно постановление № 11-01-177/19.07.2024г. на Директор на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на П. П. П.: За нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от Закона за публичните финанси /ЗПФ/, във връзка с чл. 20, т. 9 и чл. 11, ал. 3 от същия закон и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/; За нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, във връзка с чл. 20, т. 9 и чл. 11, ал. 3 от същия закон и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/; За нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, във връзка с чл. 20, т. 9 и чл. 11, ал. 3 от същия закон и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/; За нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, във връзка с чл. 20, т. 9 и чл. 11, ал. 3 от същия закон и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/; За нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, във връзка с чл. 20, т. 9 и чл. 11, ал. 3 от същия закон и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/; За нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, във връзка с чл. 20, т. 9 и чл. 11, ал. 3 от същия закон и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/; За нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, във връзка с чл. 20, т. 9 и чл. 11, ал. 3 от същия закон и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 102.26 евро /сто и две евро и двадесет и шест евроцента/; Касаторът твърди, че решението на РС – Девня е постановено в противоречие с материалния закон – по отношение законосъобразността на обжалваното НП и при присъждане на разноски в полза на АДФИ, при съществено нарушаване на процесуалните правила – липса на мотиви по повод повдигнатите основания за незаконосъобразността на НП, както и необоснованост. Сочи, че в хода на одитното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на касаторката. Счита за неправилен извода на районния съд относно незапознаването с констатациите на административния орган по реда на чл. 17, ал. 3 от ЗДФИ и чл. 20, ал. 2 от ППЗДФИ. Излагат се съображения за несъставомерност на твърдяните за извършени нарушения. Изтъква, че предвид липсата на конкретни установявания по фактите, АУАН и НП не съдържат дата и място на извършване на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Сочи се нарушение на материалния закон и при определяне на юрисконсултското възнаграждение по Наредбата за заплащане на правна помощ. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено друго, с което да се отмени НП. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез адв. Н. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът – Директор на Агенция „Държавна финансова инспекция“, чрез гл. юрк. Д. М., депозира писмени бележки, с които оспорва жалбата. Поддържа, че АУАН и НП са законосъобразни, отговарящи на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването им. Моли за отхвърляне на жалбата и оставянето в сила на въззивното решение. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер за всички инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Административен съд - гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка по арг. от чл. 218 от АПК, намира за установено следното: Производството пред касационната инстанция е повторно. Обжалваното решение е постановено след отмяната на решение № 76/03.04.2025г. постановено по АНД № 321/2024г. на РС-Девня с решение № 11143/15.10.2025г., постановено по КАНД 1415/2025г. от състав на Административен съд Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Девня, с дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при новото разглеждане на делото. Касационната жалба е постъпила в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред Районен съд – Девня е образувано по жалба на П. П. П. против НП № 11-01-177/19.07.2024г. на Директора на АДФИ, с което за нарушаване разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ, във връзка с чл. 20, т. 9 и чл. 11, ал. 3 от същия закон и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ са наложени 7 броя административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. /двеста лева/. От фактическа страна районният съд е установил, че за времето от 24.10.2023 г. – 16.02.2024 г. служител при АДФИ извършил финансова инспекция на Община – Вълчи дол. След завършването й изготвил доклад, към който приложил доказателства. Приел за установено, че на 12.08.2022 г., 17.08.2022 г., 07.09.2022 г., 11.10.2022 г., 15.11.2022 г., 08.12.2022 г., 14.12.2022 г., в гр. Вълчи дол, обл. Варна, П. П. П., в четири случая в качеството си на вр. ИД Кмет на Община – Вълчи дол, предвид, че от 16. 06.2021 г. до 18. 10. 2022 г. е заемала тази длъжност, а в останалите три случая в качеството си на упълномощено лице в тази насока, предвид наличието на Заповед № 470/12. 05. 2021 г. на Кмет на Община Вълчи дол, чрез подписване съответно на седем нареждания и осъществени въз основа на тях плащания, е извършила разход съответно на стойност 2 200. 00 лв., 2 200. 00 лв., 2 200. 00 лв., 2 200. 00 лв., 2 200. 00 лв., 2 200. 00 лв., 2 200. 00 лв., който не е предвиден в бюджета на Община – Вълчи дол за 2022 г. Съставен бил АУАН, който бил предявен и подписан без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени такива. Административнонаказващият орган, приемайки констатациите на актосъставителя, ангажирал отговорността на П. за извършени седем нарушения по чл. 128, ал. 1 от ЗПФ. За да потвърди НП, районният съд приел, че НП е издадено от компетентен орган, като в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до засягане правото на защита на дееца. Нарушенията са описани в степен, в която обвиненото лица да разбере в какво е обвинено и срещу какво да организира защита си. Въззивният съд е установил, че административнонаказващият орган правилно е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. По отношение на материалната законосъобразност на НП, РС – Девня приел, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на П. П., в качеството й на изпълняващ длъжността и временно изпълняващ длъжността Кмет на Община Вълчи дол, тъй като от приобщените към административната преписка писмени доказателства по категоричен начин се установява, че извършените плащания не са били предвидени в бюджета на Община-Вълчи дол за 2022г. От субективна страна нарушенията са извършени умишлено. По отношение размера на наложените наказания, съдът приел, че не следва да коментира същия, доколкото наложеното е в минимално установения от закона размер. Касационната инстанция намира, че оспореното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Съгласно чл. 227, ал. 1 от АПК, когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Настоящото производството е образувано след повторно произнасяне на районния съд, поради което тричленният състав при Административен съд – Варна следва да реши делото по същество, след отмяната на въззивното решение. Правилни са изводите на районния съд относно компетентността на административния орган, съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ, издал НП, както и по отношение на извода за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящият състав на съда намира за необходимо да поясни, че процедурата по чл. 17 от ЗДФИ касае специфично производство по извършване на финансова инспекция на лицата по чл. 4 от ЗДФИ, която е неотносима за констатираните нарушения по чл. 128, ал. 1 от ЗПФ. В тази връзка направените възражения на касатора са неоснователни. По отношение на материалната законосъобразност на НП, съдът установява следното: С Договор № 215/09.06.2022г., Община Вълчи дол е възложила на СНЦ „Бъдеще за Вълчи дол“ да „извърши действия на територията на Община Вълчи дол за изработване на анализ за факторите, предизвикателствата, както и за предприемане на подходи и мерки за тяхното реализиране във връзка с изпълнение на Националния план за действие за периода 2023 - 2024г. по повод изпълнение на Национална стратегия на Република България за равенство, приобщаване и участие на ромите“. Договорът е със срок до 31.12.2022г., като общата стойност е определена в размер на 15 400лв. Цената е дължима ежемесечно по 2200 лева, платими до 10-то число на месеца, следващ изпълнението на дейността, удостоверена с месечен доклад и представяне на фактура. По делото са приобщени, приети и неоспорени от страните издадените от СНЦ „Бъдеще за Вълчи дол“ фактури № 3/20.07.2022 г., № 4/08.08.2022 г., № 5/01.09.2022 г., № 7/03.10.2022 г., № 8/01.11.2022 г., № 9/01.12.2022 г. и № 10/13.12.2022 г. с посочено основание „плащане по договор № 215/ 09.06.2022 г.“. Сумите са преведени по банкова сметка на СНЦ „Бъдеще за Вълчи дол“ на база платежни нареждания от 12.08.2022г., 17.08.2022г., 07.09.2022г., 11.10.2022г., 15.11.2022г., 08.12.2022г. и 14.12.2022 г., подписани от П. П., като тези от 12.08., 17.08., 07.09., 11.10.2022 г., в качеството й на ВрИД Кмет, а тези от 15.11., 08.12. и 14.12.2022 г., в качеството й на ИД Кмет, съгласно Заповед № 1078/20.10.2022г. Приложената по отношение на касаторката санкционна разпоредба на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ не допуска извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината. Според § 2 от същия закон неизпълнението на този закон, на Закона за държавния бюджет за съответната година, на законите за бюджетите на социалноосигурителните фондове, на Закона за държавния дълг и на Закона за общинския дълг, на нормативните и други актове, приети или издадени на основание на тези закони, както и на указанията на министъра на финансите по този закон и по Закона за държавния бюджет за съответната година, е нарушение на бюджетната дисциплина. Неизпълнението на чл. 128, ал. 1 от ЗПФ е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ – глоба от 200 до 2000 лева. За да е осъществен съставът на нарушението в някоя от формите на предвидените в нея изпълнителни деяния, е необходимо тези разходи да излизат от рамката на предвиденото във вече приет и действащ бюджет за същата година. По смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗПФ „нови задължения за разходи“ са паричните задължения за разходи, които възникват през текущата година, независимо от това дали са платени, с изключение на задълженията за разходи за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и от общините дълг), за данъци и други публични държавни и общински вземания. Не са нови задължения за разходи провизиите за задължения съгласно счетоводното законодателство, приложимо за бюджетните организации, задълженията от предходни години, задълженията, които представляват дълг, както и поетите ангажименти за разходи. Т. 27 на същата правна норма, регламентира, че „поети ангажименти за разходи“ са клаузи на договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни и арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за разходи и/или нови задължения за разходи с определима стойност, с изключение на: разходите за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите за данъци и други публични държавни и общински вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от ЗПФ общинският съвет приема с решение бюджета на общината по показателите по чл. 45, ал. 1 в срок до 15 работни дни от внасянето му от кмета. Размерите на бюджетните взаимоотношения с държавния бюджет трябва да съответстват на приетите със Закона за държавния бюджет за съответната година, както и на други относими за съответната община показатели и разпоредби. А според чл. 112, ал. 2 от ЗПФ първостепенният разпоредител с бюджет по държавния бюджет може да извършва вътрешни компенсирани промени по бюджета си, включително по бюджетите на второстепенните си разпоредители с бюджет, без да се променят разходите по области на политики и бюджетни програми. В тези случаи не може да се променят и общо разходите за персонал освен при промени в делегираните бюджети. С оглед на приложимата нормативна уредба, настоящата съдебна инстанция намира, че неправилно е приложен материалният закон. В случая не е спорно, че с Решение № 742 по Протокол № 37 от 14.04.2022г. е приет бюджетът на община Вълчи дол за 2022г. Видно от т. 15 от същия Протокол Общинският съвет оправомощава кмета на Община Вълчи дол да извършва компенсирани промени по бюджета на общината за 2022г., както следва: 15.1. в частта за делегирани от държавата дейности – между утвърдените показатели за разходите в рамките на една дейност, с изключение на дейностите на делегиран бюджет, при условие, че не се нарушават стандартите за делегираните от държавата дейности и няма просрочени задължения в съответната делегирана дейност; 15.2. в частта за местните дейности – между утвърдените разходи в рамките на една дейност или от една дейност в друга, без да изменя общия размер на разходите. Съгласно приета по а.н.х.д. №321/2024г. на РС-Девня, Справка изх. № РД 3200-156/18.12.2023г. на Община Вълчи дол, налична в Приложение № 49 към одитен доклад (СD, папка файлове „11-01-177“, файл „11-01-177-3.файл.pdf“), относима към сключения Договор № 215/09.06.2022г., „бюджетния кредит е възстановен за ОКИБ 12.2022г., със Заповед № 23-39/09.01.2023г., съгл. т. 15 от Решение № 37/14.04.2022г. на Общински съвет Вълчи дол“. Следователно контролните органи са разполагали с информация от Общината за упражненото правомощие на компенсирани промени от кмета, както и, че липсва бюджет само досежно месечното касово изпълнение на бюджета, но не и в годишен аспект, тъй като касовото отчитане на бюджета пред Общински съвет Вълчи дол е на годишна база, когато окончателно се приема уточнения и изпълнен бюджет. В случая Приложение № 63 е относимо само за месечното изпълнение на бюджета към м. 07.2022г., не и към останалите месеци, през които е изпълняван договора. С публикувано на https://valchidol.bg/docs/2023/obs/protokoli/protokol-58.pdf, Решение № 1134 по Протокол № 58/31.08.2023г., Общински съвет Вълчи дол е приел отчета за изпълнението на бюджета на Община Вълчи дол за 2022г. с уточнен план, в т. ч. по функции на разходната му част /т. 4 от решението/. Видно е също от отчетните документи, че Общината е преизпълнила приходната част и няма поемани нови дългове от страна Община Вълчи дол, а напротив - има погасени такива, което обосновава извод за липса на преразход на общински средства, в каквато посока са разсъжденията на контролния орган. Така съдът достига до заключението, че изложеното в административното обвинение не представлява осъществено изпълнително деяние по разглеждания състав. Изложеното в обстоятелствената част на НП деяние се явява несъставомерно и не съответства на предвиденото изпълнително деяние, елемент от фактическия състав на разглежданите административни нарушения, което е основание за отмяна на НП. Предвид горните съображения касационната инстанция намира, че не са налице нарушения, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на П. П. – ИД и ВрИД Кмет на Община Вълчи дол. При този изход на делото претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателно. Същият претендира и представя доказателства за сторени такива в общ размер на 449.94 евро (2х440 лева), съгласно представен списък. От страна на ответника по касация е направено възражение за прекомерност. Същото е неоснователно, тъй като възнаграждението е претендирано в предвидения минимален размер от 440 лева съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, и е съобразено с правната и фактическа сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, Втори тричленен състав