Решение № 546 от 10.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 3079/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 4171 от 25.07.2023 год., постановено по гр.д.№ 660/2023 год. по описа на Софийски градски съд, I-18 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на У. Г. сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение по досъдебно производство № 3384/2013 г. по описа на 9 РУ на СДВР, пр. пр. № 38216/2013 г. на СРП, наказателното производство по което е прекратено с Постановление от 28.01.2020 г. на СРП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния размер от 35 000 лева. С решението са разпределени и разноските по делото. Решението е обжалвано от ищеца У. Г. в частта с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 10 000 лева до пълния размер от 35 000 лева. Правят се оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД и при несъобразяване с всички доказани по делото обстоятелства, относими към размера на обезщетението, което е занижено и не е в състояние да обезщети в цялост преживените от ищцата вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до посочения размер. Претендира разноските по делото. Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната част, като се излагат доводи за неправилно приложение на чл.52 от ЗЗД досежно присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен, не е съобразен както с практиката и икономическия стандарт в страната, така и със събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с което иска да бъде изцяло отхвърлен. Въззиваемите взаимно оспорват жалбата на насрещната страна. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол намира следното: Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът У. Г. излага в исковата си молба, че на срещу него, на 08.10.2013 год. с постановление на прокурор от СРП било образувано досъдебно производство № 3384/2013 г. по описа на 9 РУ на СДВР, пр.пр. № 38216/2013 г. на СРП за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК. Поддържа, че в последствие се развило дългогодишно разследване, като междувременно преустановил активна спортна кариера и се прибрал в Република Сърбия. Междувременно обаче било издадено постановление за задържане на ищеца за 72 часа, като същият бил задържан на влизане в България на 02.10.2017 год.. Поддържа се, че наблюдаващият прокурор внесъл искане за налагане на мярка задържане под стража, което било оставено без уважение с определение от 04.10.2017 г. по НЧД № 16698/2017 г. по описа на СРС. Независимо от това, разследването продължило и ищецът бил призоваван за последващи процесуално-следствени действия, а на 09.01.2018 г. му било повдигнато ново обвинение. Твърди, че на 05.06.2019 г. наказателното производство, водено за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 НК било прекратено, поради липса на извършено престъпление, а в частта относно престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. ал. 1 НК производството било прекратено с постановление от 28.01.2020 г. на наблюдаващия прокурор. Твърди също така, че в резултат на неоснователните обвинения водени срещу него, включително задържането му в следствения арест му причинили силни душевни болки и страдания, изразяващи се в постоянен стрес и уронване доброто му име в обществото, като публична личност, които следва да бъдат репарирани от ответника и за които претендира сумата от 35 000 лева. Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил иска, като твърди, че е действал съгласно правомощията делегирани му по материалния и процесуалния закон. Отделно от това ищеца не е претърпял твърдените вреди, както и че не носи отговорност за продължителността на наказателното производство. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отхвърли иска. Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната: Не се спори, че срещу ищеца е било образувано на 08.10.2013 год. досъдебно производство № 3384/2013 г. по описа на 9 РУ на СДВР, пр.пр. № 38216/2013 г. на СРП с постановление на прокурор от СРП, за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 НК. По досъдебното производство са извършени множество процесуално - следствени действия с участието на ищеца, като с постановление от 25.03.2016 г. е бил привлечен като обвиняем за извършването на две престъпления: 1/ закана за убийство - престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, предвиждащо наказание до 6 години лишаване от свобода, т.е. тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и 2/. причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди - престъпление по чл. 130, ал. 1, т. 12 НК, предвиждащо наказание „лишаване от свобода“ до 3 години, като е постановено задържането под стража за срок от 72 часа до довеждането му пред съда с оглед на вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Междувременно ищецът бил приключил с активна състезателна кариера на футболист в ПФК „Лудогорец-1945“ ЕАД и се бил върнал да живее в Република Сърбия, за което уведомил разследващите органи в Република България, като оставил и адрес за контакт. На 02.10.2017 г., ищецът влязъл в Република България през ГКПП„Калотина“, където бил задържан и отведен в 9-то РПУ- гр. София, било му повдигнато обвинение и бил задържан в следствения арест в гр. София. На 05.06.2019 г. наказателното производство, водено за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК било прекратено, поради липса на извършено престъпление, а в частта относно престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. ал. 1 НК производството било прекратено с постановление от 28.01.2020 г. на наблюдаващия прокурор и влязло в сила на 07.03.2020 година. Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Н. Г., съпруга на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и Д. С., негов приятел. Свидетелите установяват, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство за извършени тежки престъпления, ищеца се затворил в себе си, станал необщителен, престанал да се вижда с приятели и бил тъжен. Изпитвал притеснения за бъдещето си в светлината на това, че като футболист бил лесно разпознаваем. Станал нервен и бил шокиран от развитието на нещата. От приетата пред първоинстанционният съд комплексна съдебно-медицинска и психологическа експертиза се установява, че при експертното изследване на субективните преживявания на ищеца в ретроспектива, като водещи до дистрес се очертават свързаните с воденото срещу него наказателно производство и претърпяното задържане в следствения арест. Във връзка с това психотравмено събитие той е изпитал силни негативни емоционални преживявания, довели до невротични оплаквания (депресивно настроение, тревожност, интензивно напрежение, притеснение, емоционална нестабилност, диссомния, сърцебиене), които са били интензивни около две години и са нарушили обичайното му психично функциониране. Описаната симптоматика покрива параметрите на диагнозата: смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход в границите на Адаптационно разстройство. Установява се, към момента при ищеца не се установява невротична симптоматика, възстановено е психичното му функциониране, но все още не е заличен спомена за претърпяната психотравма, преживяното унижение, накърненото самочувствие и достойнство. При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В чл. 2 ЗОДОВ са изброени случаите на отговорност на държавата за незаконни действия на правозащитни органи. Прокурорът е държавният орган, който съгласно чл. 234 НПК проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата по делото необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт - чл. 235 НПК. Обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен - чл. 83, ал. 1 НПК. Съгласно чл. 14, ал. 2 НПК той се счита за невинен до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда, с която се установява противното. Ако констатира, че деянието не съставлява престъпление или че не е доказано, прокурорът прекратява наказателното производство. В първия случай преценката е правна, а във втория случай-фактическа и означава, че деянието не е извършено от лицето. В този случай основанието за прекратяване е необоснованост на валидно повдигнато и предявено обвинение, което не е подкрепено от събраните по делото доказателства. Затова настоящият състав приема, че когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението, основанието за обезщетяване на вреди по чл. 2, т. 3 ЗОДОВ е, че деянието не е извършено от лицето. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ. Установиха се и двете предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника, обвинение и прекратяване на наказателното производство на основание чл.243, ал.1 от НПК с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането. По размера на неимуществените вреди съдът намира следното: Установява се, че в резултат на воденото наказателно производство, ищецът като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян силен психически стрес. В резултат на това е било компрометирано името му сред приятели, познати и в обществото като цяло, вземайки впредвид обстоятелството, че той е бил футболист в водещ футболен отбор в страната. В тази връзка съдът кредитира дадените от свидетелите показания, като непосредствено придобити. Отделно от това, следва да бъде взето впредвид, че спрямо ищеца не е била взета мярка за неотклонение, като единствено му задържане е било за срок от 72 часа. Следва да бъде отчетено също така, че ищеца не се е намирал на територията на страната пред по-голямата част от периода пред който е водено наказателното производство. Настоящият състав като взе предвид всички тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето през което се е водило наказателното производство и срока на задържане в ареста, социално-икономическата обстановка в страната към 2019-2020 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди е необходима сумата от 10 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Поради съвпадане на правните изводи на въззивната инстанция с тези на първоинстанционният съд решението на Софийски градски съд следва да бъде потвърдено. При този изход на спора пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно представителство в размер на 200 лева, като съдът при определяне размера съобразява правната и фактическа сложност на делото пред настоящи съд, както и извършените от адвоката правни действия. По изложените съображения, Софийски апелативен съд