Решение № 759 от 15.4.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 318/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на А. И. А. от [населено място], чрез адв. И. Г., против мълчалив отказ на кмета на община Кочериново да му предостави по реда на ЗДОИ, информация поискана със заявление вх. № БС-09-291/16.08.2023 г. Жалбоподателят оспорва акта като незаконосъобразен, тъй като според него исканата информация е налична при задължения субект и следва да се предостави. Иска се да бъде отменен оспорения акт и преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания да се предостави исканата информация. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответната страна – кметът на община Кочериново, чрез адв. К. П., в писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. А. съд - Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Със заявление вх. № БС-09-291/16.08.2023 г., адресирано до кмета на община Кочериново, жалбоподателят е поискал да му бъдат предоставени скиците, издадени по удостоверенията по чл. 13, ал. 4 и 5 от ЗСПЗЗ, както и документите по реституционната преписка свързани с негови наследствени поземлени имоти. Въпросите се свеждат до две преписки, депозирани от името на наследодателите му за възстановяване на бивши земеделски имоти, попадащи към този момент в границите на урбанизираната територия на [населено място], общ. Кочериново. Въз основа на така постъпилото заявление сезираният административен орган е издал писмо изх. № РД-01-11-1419/11.10.2023 г., с което е уведомил заявителя, че исканата информация не може да бъде предоставена, тъй като община Кочериново не разполага с нея относно релевираните във въпросите обстоятелства. Посочил също така, че скиците и удостоверения в оригинал, са дадени на заявителя към момента на издаване. В писмото подробно е описано за конкретните имоти, какви документи са налични в архива на община Кочериново. С определение № 576/28.11.2023 г., постановено по делото, жалбата на А. И. А. от [населено място], против оспорения акт е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Това определение е отменено от Върховния административен съд с определение № 1425/07.02.2024 г., постановено по адм. дело № 673/2024 г. и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна: Жалбата е допустима, като подадена в едномесечния преклузивен срок по чл. 149, ал. 2 от АПК, вр. чл. 40, ал. 2 от ЗДОИ, от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, доколкото заявителят твърди правен интерес от търсената информация, пред местно компетентния административен съд и против акт, годен за съдебен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация по реда и при условията на този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на информацията. Чл. 2, ал. 1 ЗДОИ дефинира като обществена по смисъла на този закон всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължените по закона субекти, кръгът на които е очертан в чл. 3 ЗДОИ. Изключенията от приложното поле на закона са изчерпателно изброени в чл. 8 ЗДОИ, според който разпоредбите относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и ЮЛ, както и за информация, която се съхранява в Националния архивен фонд на Република България. В случая е налице визираното в чл. 8, т. 1 ЗДОИ изключение, тъй като става въпрос за търсенето на достъп до информация, която се предоставя във връзка с административното обслужване на гражданите и ЮЛ. По смисъла на § 1, т. 1 ДР Закона за администрацията, административно обслужване е всяка дейност по извършване на административни услуги от структурите на администрацията и от организации, предоставящи обществени услуги. Предоставянето на поисканите скици, издадени по удостоверенията по чл. 13, ал. 4 и 5 от ЗСПЗЗ, както и документите по реституционната преписка във връзка с преписки, депозирани от наследодателите на жалбоподателя за възстановяване на бивши земеделски имоти, които попадат в границите на [населено място], общ. Кочериново представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" Д. З. - извършване на административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Така поисканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, която разпоредба я определя като свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Настоящият жалбоподател с процесното заявление по ЗДОИ търси информация за факти с правно значение, при обоснован правен интерес, но по неприложимия в конкретната хипотеза ред на Закона за достъп до обществена информация. Така заявеното процесно искане до ответника по съществото си не засяга дейността на задължен субект, тъй като представлява искане за извършване на административна услуга по посочения по – горе смисъл. Освен това, съгласно утвърдената съдебна практика по приложението на ЗДОИ в този закон се регламентира достъпа до информация, а не достъпа до документи (носителите на информация). При описанието на информацията, до която се иска достъп, заявителят може да посочи индивидуализиращите белези на документите, в които тази информация се съдържа, но това не е задължителен елемент на заявлението по чл. 25, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, както и обратното използването на пълна индивидуализация на информационния носител не променя смисъла на искането, когато е ясно, че се иска достъп до обществена информация, а не извършване на административна услуга или издаване на документ (копие на документ). В този смисъл Решение № 2526/28.02.2017 г. по адм. д. № 13617/2015 г., V отд. на ВАС. След като в случая изобщо не става въпрос за достъп до обществена информация, то оспорването се явява неоснователно, поради което съгласно уреденото правомощие на съда в чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 40, ал. 1 ЗДОИ същото следва да се отхвърли.