Решение № 103 от 15.6.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 453/2026 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. Образувано е по жалба на подсъдимия С. Ф. Ю. чрез адв. Р. Б. – АК-Русе, срещу Присъда № 40/24.04.2026 г., постановена по HOXД № 312/2026 г. по описа на Районен съд – Русе. С обжалваната присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал. 1, т. 3 пр. 2 и т. 4 пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 г. и 6 м., което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК било намалено с една трета до размер от 3 години. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 313 ал. 3 вр. ал.1 от НК, за което на осн. чл. 54 НК му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК било намалено с една трета до размер от 8 месеца „лишаване от свобода“. На основание чл. 23 от НК РРС групирал така наложените наказания, като наложил едно общо, най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок от 3 г., което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият бил осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР-Русе сумата от 1127.99 лева /576.73 евро/ за направени в производството разноски. С присъдата съдът отнел в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. “а“ от НК 1 бр. щанга тип „кози крак“ и постановил приложеното веществено доказателство- 1 бр. компакт диск, да остане в материалите по делото. В жалбата са изложени съображения, че наложеното на подсъдимия наказание е несправедливо. Поддържа се, че съдът не е съобразил смекчаващите вината обстоятелства - а именно, че подсъдимият поради малцинствения си произход и липсата на квалификация е значително затруднен при намирането на работа и затрудненото му материално положение и неговото отчаяние са били водещ мотив за престъпната му деятелност. Подчертава се, че подсъдимият е признал вината си, съдействал на разследването и изявил критично отношение към постъпката си. В жалбата не се иска събиране на нови доказателства. Моли се обжалваната присъда да бъде изменена, като бъдат намалени наложените на подсъдимия наказания. Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за неоснователна и моли първоинстанционният акт да бъде потвърден като правилен, законосъобразен и обоснован. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил подробно и изчерпателно всички относими факти по делото, правилно е определил фактическия състав на престъпленията и съответната правна квалификация, както и че е анализирал степента на обществена опасност както на деянията, така и на дееца, като е пристъпил към законосъобразна индивидуализация на наказанието. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата. Счита, че наложеното наказание е прекомерно високо и явно несправедливо. Претендира изменение на присъдата в съответствие с направените в жалбата искания. Подсъдимият С. Ф. Ю. се присъединява към доводите и исканията на своя защитник, като моли за намаляване на наложеното му наказание. В последната си дума заявява, че съжалява за стореното и наложеното му наказание е прекалено тежко спрямо стойността на откраднатите вещи. Русенски окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното: Доказателственият анализ на РРС е формиран въз основа на признанието на фактите по обвинителния акт от страна на подс. С. Ф. Ю., подкрепящите го протоколи за разпити на свидетели, СЦИЕ, СТЕ, съдебнопочеркова експертиза, протоколи за оглед на местопроизшествие и на ВД, протокол за ДП, разписки, ЗБ и декларация към него, справки, справка за съдимост, протокол за разпит на обвиняем, декларация по ЗСМПИС и автобиография. Изброената доказателствена съвкупност, ведно с признанието по чл. 371, т. 2 от НПК от страна на подсъдимия, въззивният съд преценява като достатъчна за пълноценното изясняване на значимите за процеса обстоятелства. РРС правилно е приел за установени следните фактически положения: Подсъдимият С. Ф. Ю. е български гражданин, роден на 17.04.2002 г. в гр. Русе, неженен, осъждан многократно, с основно образование, безработен. Спрямо Ю. са постановени множество съдебни актове, като последно с Присъда № 34/10.03.2022 г. по НОХД № 2610/2021 г. на Районен съд-Русе, в сила от 26.03.2022 г. за престъпление по чл. 195 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 194, ал. 1 НК му било наложено наказание една година лишаване от свобода при общ режим. С Определение № 374/10.05.2022 г. по описа на PC-Русе по ЧНД № 628/22 г. са групирани наказанията по НОХД № 982/21г, № 1140/22 г., № 2259/21 г., № 2034/21 г., № 2281/2021 г., № 2585/21 г., № 1649/21 г. и № 2610/21 г., всички по описа на PC-Русе, като е наложено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при строг режим. Със същото определение е приведено в изпълнение наказанието от шест месеца „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 вр чл. 26, ал. 1 НК, наложено на подс. Ю. с Определение по НОХД 935/21 г. на PC-Русе, при строг режим. В периода 26.05.21 г.- 30.10.2021 г. наказанието от шест месеца „лишаване от свобода“ било изтърпяно. С Присъда № 83/22.06.2022 г. по НОХД № 539/2022 г. по описа на PC-Русе, в сила от 08.07.2022 г. подсъдимият бил осъден и за престъпление по чл. 212, ал.1 НК, за което му било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено за изтърпяване с изпитателен срок от 3 години на основание чл. 66, ал. 1 НК. С Определение № 719/01.09.2022 г. по описа на PC-Русе по ЧНД № 1177/22 г. съдът групирал наказанията на Ю. по НОХД № 982/21 г,, № 1140/22 г., № 2259/21 г., № 2034/21 г., № 2281/2021 г.,№ 2585/21 г., № 1649/21 г., № 2610/21 г. и НОХД № 539/22 г., всички по описа на PC- Русе и му наложил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години при строг режим. Със същото определение привел в изпълнение наказанието от шест месеца „лишаване от свобода“ за извършено престъпление по чл. 194 ал. 1 вр чл. 26, ал. 1 НК, наложено на подс. Ю. с Определение по НОХД № 935/21 г. на PC- Русе при строг режим. През периода 30.10.2021г.- 16.06.2023 г. подсъдимият изтърпял общото най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години След напускане на мястото за лишаване от свобода, където бил въдворен, подс. Ю. отново се насочил към извършване на престъпления. Така, на 20.05.2024 г., обикаляйки по улиците в гр. Русе, подсъдимият се оглеждал за места, където можел лесно да проникне и да отнеме чужди движими вещи, които да продаде. Около вечерните часове по посочената дата Ю. достигнал до къща, намираща се в гр.Русе, на бул.“Цар Освободител“ № 149, стопанисвана от св.М.В.. В този момент в къщата била св. М.И., с която св. В. съжителствал. Ю. се огледал, преценил, че ще може да проникне безпрепятствено в дворното място, доближил се до входната метална врата на имота и я натиснал в областта на пантите, при което освободил заключващия й механизъм- резе, поставено от вътрешната страна и същата се отворила, без да се поврежда. Така подсъдимият се насочил към навес, ползван от св. В. като място за паркиране на МПС и място, където си държал различни инструменти. От рафта с инструментите под навеса Ю. взел различни вещи: пластмасова кутия, червена на цвят с надпис „Powerfix“ с гумички за уплътнение, различни по размер- общо 250 броя, 1 бр. лед фенерче със зареждащи се батерии с надпис „Evro Tools” и комплект битове и тресчотка /гидории/ с накрайници марка „Парксайд“, всичко на стойност 80 лева /с равностойност 40,90 евро/, принадлежащи на св. В.. Действията му вдигнали шум и привлекли вниманието на св. И., която излязла да види какво се случва. Подс. Ю. я забелязал и заедно с инкриминираните вещи бързо напуснал имота през вратата, от която бил влязъл по-рано. Св. И. прегледала камерите за видеонаблюдение и установила действията, които извършило лицето, а покъсно вечерта разказала за тях и на св. В., който също прегледал записите и лично ги възприел. Още в същата вечер- на 20.05.2024 г. Ю. се разпоредил с част от инкриминираните вещи, като посетил заложна къща „МКЕШ 1979“ ООД, ЕИК 206463612, находяща се в гр. Русе и представлявана от И.Д. и отдал в залог два броя гидории марка „Парксайд“, отнети от владението на св. В., като получил за тях сумата от 20 лв. За случая бил изготвен заложен билет /ЗБ/ 15949/20.05.2024 г. от служител в ЗК- св. А.Ч. в 23:45 часа на 20.05.24 г. Въпреки че знаел, че вещите не били негова собственост, при оформяне на залога, Ю. потвърдил неистина в изготвената към ЗБ писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, като удостоверил с подписа си, че дадените в залог движими вещи: два броя гидории марка „Парксайд“ са негова собственост. В тази декларация по силата на Постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерски съвет, в сила от 27.02.2009 г., с което била приета Наредба за дейността на заложните къщи /НДЗК/, в сила от 27.02.2009 г. и изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от НДЗК- „ При сключването на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5“, той бил специално задължен да удостовери истината. Вместо това подсъдимият потвърдил неистина относно собствеността на вещите и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред заемодателя- заложна къща „МКЕШ 1979“ ООД, ЕИК 206463612, представлявана от И.Д.. След това, в първите дни на м. юни 2024 г. подс. Ю. решил отново да извърши кражба. Така, обикаляйки около вх.1 на блок, намиращ се в гр.Русе по ул.“Б.“ № 124, същият забелязал, че достъпът до входа е свободен, тъй като устройството, с което се заключвала входната врата, не работело. Подсъдимият знаел това, защото често стоял на партерния етаж на входа, където били поставени пейки и столове и това му позволило да огледа внимателно достъпа до мазите в обекта. При тези обстоятелства, на 07.06.2024 г. взел решение да взломи вратата, водеща към избените помещения, да огледа вътрешността на коридорите към тях и да проникне в някои от мазите, като за целта се сдобил с техническо средство- щанга тип „кози крак“. В изпълнение на намисленото на посочената дата- 07.06.2024 г. той взломил посредством щангата ключалката на вратата, водеща към стълбище и коридорите за избените помещения. Така достигнал до избено помещение, ползвано за съхраняване на вещи в него от св. В.П.М. от гр. Русе и решил да отнеме вещи от там. С помощта на щангата тип „ кози крак“ взломил вратата на избата в областта на заключващото устройство, проникнал в нея и отнел от вътрешността му 1 бр. охладителен съд с 2 /две/ медни тръби по 45 см от самоделно направен казан за варене на ракия с вместимост 20 л, диаметър 20 см и височина 44 см и 1 брой медна тенджера, всичко на стойност 35 лева /с равностойност 17,90 евро/, от владението на В.П.М., които поставил в носена от него чанта, без тенджерата, която укрил на неустановено място в района на избите. След като излязъл от това помещение, веднага решил да проникне и в друго, находящо се в близост по коридора и ползвано за съхраняване на вещи в него от св. Б.С.Г.. То представлявало маза, отделена от останалите с телена мрежа и с метална врата отпред. В изпълнение на решението си Ю. проникнал в помещението, без да поврежда вратата му и отнел от вътрешността му електрически кабел, червен на цвят с дължина 10 м., електрически кабел, червен на цвят с дължина 20 м, 1 бр. зарядно устройство за акумулатор; автокомпресор за помпене на гуми, 1 бр. ключ тип „Папагал“, комплект гаечни ключове с тресчотка; комплект глухи ключове; общо 10 броя гаечни ключове, от които: З бр. № 19/17, 1бр. № 15/17, 1 бр. № 14/16, 2бр. № 12/14, 1 бр. № 12/13, 1 бр. № 10/11, 1 бр. № 13 и 1 бр. медно менче с вместимост 3 литра, всичко на стойност 209 лева /с равностойност 106,86 евро/ от владението на Б.С.Г. от гр. Русе, след което напуснал това избено помещение. Отнетите вещи 1 бр. ключ тип „Папагал“, комплект гаечни ключове с тресчотка; комплект глухи ключове; общо 10 броя гаечни ключове, от които: З бр. №19/17, 1бр. № 15/17, 1 бр. № 14/16, 2бр. № 12/14, 1 бр. № 12/13, 1 бр. № 10/11, 1 бр. № 13 и 1 бр. медно менче с вместимост 3 литра поставил също в носените от него черна платнена раница с бял надпис PASO и бяла найлонова торба, а електрически кабел, червен на цвят с дължина 10 м., електрически кабел, червен на цвят с дължина 20 м, 1 бр. зарядно устройство за акумулатор; автокомпресор за помпене на гуми укрил на неустановено място в района на избите. Подсъдимият Ю. продължил по-нататък по коридора и така достигнал до избено помещение, ползвано за съхраняване на вещи в него от св. Д. Тодоров Т. от гр. Русе. Решил да взломи и неговата врата и да отнеме вещи, които се намират във вътрешността му. В изпълнение на решението си използвал отново щангата тип „кози крак“ и чрез нея взломил катинара на вратата на помещението, като го счупил. В този момент св. Т. минал случайно покрай входната врата, водеща до мазите и установил, че винкелът на същата бил усукан и езикът на бравата й изваден. Слязъл надолу по стълбите и му направило впечатление, че всички лампи били светнати, чул и шум от действията на подсъдимия. Последният също чул, че някой се задавал към него и за да остане неразкрит, бързо се отдалечил от избеното помещение на св. Т., за да се скрие, като по този начин не успял да проникне в него. Подсъдимият достигнал до помещение по коридора на избите, ползващо се като помпена станция на ТЕЦ, а св. Т. веднага сигнализирал на ЕЕН 112 и останал да изчака до идването на пол. служители. На място били изпратени такива, сред които св. П.Б. и св. И.Т. - пол. служители при Първо РУ Русе, които установили Ю., скрит в килер под стълбищното пространство, както и на две места в избените помещения чанти с вещи, част от които съдържали инкриминираните такива, отнети от подсъдимия, както и щангата тип „кози крак“, използвана от същия за взломяване на заключващите устройства на вратите, водещи към избените помещения. Пред полицейските служители той признал извършеното. Същите извикали дежурна оперативна група и на място бил направен оглед на местопроизшествие на 07.06.2024 г., с който се поставило начало на наказателно производство. С протокола за оглед били приобщени 1 бр. найлонова чанта с надпис РЕРСО, черна раница с надпис PASO, червена найлонова чанта, бяла найлонова чанта с надпис JULA, всички съдържащи различни вещи, на които по-късно били извършени огледи на ВД, както и щангата тип „кози крак“. Ю. бил отведен в Първо РУ Русе за изясняване на случая. В резултат на извършените действия по разследването, в досъдебното производство били приобщени освен откритите инкриминирани вещи и средството- щанга тип „кози крак“, още и следните вещи: вещи, находящи се в бяла найлонова торба с червен надпис „JULA”, в зелена найлонова чанта с надпис „Curvoisier"- множество водопроводни части, три броя водопроводни смесителни батерии, 1 бр. секретен патрон с 2 ключа на него, 2 бр. катинари с надпис „266 euromaster”, 1 бр. медна тръба с диаметър около 13 мм и дължина около 1,5 м, смачкана и сгъната; 1 бр. медна намотка на станок, 1 бр. кабел едножилен в бял цвят- около 2,10 м дължина, 1 бр. монометър до 1,6 мегапаскала. В бяла найлонова чанта с надпис в син цвят „Рерсо”- 1 бр. купа в жълт цвят без надпис с дървена поставка, 4 бр. парчета от кабели с различно сечение и дължина- 2 бр. в бял цвят и 2 бр. в червен цвят; 1 бр. медна тел нагъната; 1 бр. метална кутия с множество различни по големина пирони ; 1 бр. жълта на цвят тръба с дължина около 30 см и диаметър около 1 см; 1 бр. макара с медна намотка; 1 бр. спирателен кран; 1 бр. фенерче; 7 бр. водопроводни части и 8 бр. аксесоари за баня; 1 бр. пластмасов синджир за саксия. В 1 бр. черната платнена раница с бял надпис „PASO“ с 3 отделения, закопчаващи се с цип: счупени слънчеви очила с надпис „Ray ban” и сини дръжки, с липсващо едно стъкло; 2 бр. гумени работни ръкавици за дясна ръка, залепнали една за друга, найлонова торбичка, в която има 1 бр. стенна водопроводна батерия- използвана, 9 видии с дължина 20 мм и 5 броя различни водопроводни части, 3 бр. крепежни елементи за огледало, 1 бр. хидравличен крик- 2000 кг, син на цвят; 1 бр. газова запалка; универсални клещи с оранжеви дръжки, 1 бр. бояджийска четка с изкуствен косъм с ширина 5см; намотан меден проводник с различни дебелини и дължини. В синя найлонова торбичка: 1 бр. троен разклонител, 1 бр. закачалка, 1 бр. лозарски ножици марка „country side” с жълти дръжки ; 1 бр. секретна ключалка с 2 бр. ключове за нея; 1 бр. цилиндър китайска марка, р- р 2 инча; 1 бр. пластмасова шпионка, 1 бр. фото- светкавица с надпис „Данко“ и 3 бр. елементи , всеки с по 4 светкавици с надпис „Данко“ поставена в картонена кутия, ведно с инструкция за употреба; 2 бр. разклонители- с 4 гнезда, кабел с дължина 140 см и с 3 гнезда, с кабел с дължина 130 см. Междувременно за случая от 20.05.2024 г. св. И. сигнализирала органите на МВР. Предварителна проверка по случая извършил П.Б.- пол. служител при ОДМВР Русе, който установил част от инкриминираните вещи пластмасова кутия- червена на цвят с надпис „Powerfix“ с гумички за уплътнение, различни по размер- общо 250 броя, 1 бр. лед фенерче със зареждащи се батерии с надпис „Evro Tools”, предадени му от обв. Ю. на 07.06.24 г. и ги върнал на св. В.. Така било заключено, че извършител на деянието е С. Ю. Ю. и материалите по преписката били изпратени в РП- Русе, където била заведена под пр. 5245/24 г. по описа на РП- Русе. С Постановление от 07.10.2024 г. същите били обединени към по пр. 3452/24 г. по описа на РП- Русе. Комплектът битове и тресчотка /гидории/ с накрайници марка „Parkside”, които Ю. предал в заложната къща не бил наличен към момента на извършване на проверката на служителите на МВР и не бил възстановен на св. В.. В хода на образуваното досъдебно производство били разпитани лица, установени като ползватели на избените помещения. Част от тях- св. М. и св. Г. разпознали от приобщените по ДП част от отнетите им вещи и същите им били върнати с разписки. Някои от заявените като отнети вещи не били установени физически в хода на ДП. Досежно останалите вещи, приобщени като веществени доказателства, не била установена категорична съпричастност на подс. Ю. към отнемането им от нечие владение, както и не били установени ползвателите и собствениците на същите, поради което с Постановление на РП Русе от 20.02.2026 г. материалите по делото били отделени в тази част в отделно такова и заведени като пр. 1206/2026 г. по описа на РП Русе с оглед доказателства за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. В хода на ДП били приобщени записи от видеонаблюдението на 20.05.2024 г. от имота на св. В. и била изготвена СТЕ 545/2025 г. Видно от заключението й същата възпроизвела на хартиен носител кадри, относими към предмета на разследване. Видно от заключението на СТЕ 759/25 г. лицето, заснето на инкриминираното място на 20.05.2024г. било идентично с обв. Ю.. Видно от заключението на графическата експертиза подписът за „декларатор“ в декларацията към ЗБ бил изпълнен от обв. Ю.. Видно от заключението на назначената в хода на разследването СЦИЕ стойността на инкриминираните вещи, отнети от владението на св. М., възлизали на сумата от 35 лв., стойността на инкриминираните вещи, отнети от владението на св. Г. възлизали на сумата от 209 лв., стойността на инкриминираните вещи, отнети от владението на св. В. възлизали на сумата от 80 лв. или всичко- на обща стойност 324 лева/с равностойност 165,66 евро/. Стойността на вещите с неустановени собственици, за които нямало достатъчно доказателства, че са отнети от Ю. и не били включени в обвинението възлизали на обща стойност 212,50 лв. Относно посочените фактически обстоятелства са налице самопризнания, направени от подс.С. Ю. в хода на проведено съкратено съдебно следствие, които се подкрепят от събрания доказателствен материалпротоколи за разпити на свидетели, СЦИЕ, СТЕ, съдебно-почеркова експертиза, протоколи за оглед на местопроизшествие и на ВД, протокол за ДП, разписки, ЗБ и декларация към него, справки, справка за съдимост, протокол за разпит на обвиняем, декларация по ЗСМПИС и автобиография. Въззивната инстанция извършва цялостна проверка на законосъобразността на наказателния процес до този момент, независимо от изложените доводи в жалбата на защитника на подсъдимия. Предвид обстоятелството, че първоинстанционното производство е проведено със съкратено съдебно следствие със самопризнание на подсъдимия, предмет на проверка от въззивната инстанция е не само първоинстанционната присъда, но и определението по чл. 372, ал. 4 НПК. Въззивният съд счита, че в досъдебното и в първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокуратурата или за ново разглеждане от районния съд. На подсъдимия са разяснени правата и последиците от неговото самопризнание и той доброволно е направил искане да не се събират доказателства за фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Въззивната инстанция, след като извърши проверка на определението по чл. 372, ал. 4 НПК и като взе предвид събраните по делото материали, намира, че то е обосновано и законосъобразно. Самопризнанията на подсъдимия Ю. са подкрепени от доказателствения материал по досъдебното производство, въз основа на който хронологично и логически обвързано се установява осъществяване на деянията и тяхното авторство, като районният съд е достигнал до правилни изводи за правната квалификация на деянията, за които подсъдимият Ю. следва да понесе отговорност. Законосъобразно и правилно районният съд е приел, че от доказателствените материали по делото, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Същото се отнася за това, че в периода 20.05.2024 г. – 07.06.2024 г., в гр. Русе, в условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, на четири пъти, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство – щанга тип „кози крак“, подсъдимият е отнел чужди движими вещи, както следва: – на 20.05.2024 г. от владението на М.П. В. – пластмасова кутия „Powerfix“ с гумички за уплътнение (около 250 бр.), 1 бр. LED фенерче „Evro Tools“ със зареждащи се батерии и комплект битове с тресчотка „Parkside“, на стойност 80 лв. /40.90 евро/; – на 07.06.2024 г. от владението на В.П.М. от гр. Русе – охладителен съд с 2 медни тръби по 45 см от самоделно направен казан за ракия, както и 1 бр. медна тенджера, на стойност 35 лв. /17.90 евро/; – на 07.06.2024 г. от владението на Б.С.Г. – електрически кабел 10 м, електрически кабел 20 м, зарядно устройство за акумулатор, автокомпресор, ключ тип „Папагал“, комплект гаечни ключове с тресчотка, комплект глухи ключове, общо 10 гаечни ключа с конкретно посочен размерен състав, както и 1 бр. медно менче 3 литра, на стойност 209 лв. /106.86 евро/; – на 07.06.2024 г. е направил опит да отнеме чужди движими вещи от владението на Д. Тодоров Т. от гр. Русе, като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини, на стойност 324 лв. /165.66 евро/. От обективна страна престъплението е осъществено чрез действие, изразяващо се в лишаване на собствениците от владението върху вещите и установяване на своя фактическа власт върху тях. Правилно районният съд е приел, че деянието представлява продължавано престъпление, тъй като са налице четири отделни изпълнителни деяния на един и същ състав – кражба, извършени в непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, като всяко следващо деяние представлява продължение на предходното. По отношение на деянието спрямо св. Д. Т., останало във фазата на опита, правилно е прието, че същото не променя правната квалификация на цялостната престъпна дейност, тъй като довършените деяния значително се отразяват върху характера на цялата престъпна дейност. Поради това, по аргумент от противното на основание чл. 26, ал. 5 вр. ал. 2 НК, цялата престъпна дейност законосъобразно е третирана като довършена. Същото се отнася и за квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 НК по отношение на деянието спрямо св. М.П. В., при което не е налице използване на техническо средство и не е осъществено разрушаване на прегради за достъп до вещите. Въпреки това, правилно районният съд е приел, че цялостната престъпна дейност следва да се квалифицира по по-тежкия състав, тъй като останалите три деяния са осъществени при тези квалифициращи обстоятелства, на основание чл. 26, ал. 3 вр. ал. 2 НК. За да получи достъп до инкриминираните вещи, подсъдимият е използвал техническо средство – щанга, с която е взломявал входни врати, като достъпът е осигурен и чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот. Правилно е прието, че деянието следва да се квалифицира по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК – кражба в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК, с оглед броя, вида и характера на предходните осъждания. Подсъдимият е извършил престъпленията, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, чието изпълнение не е било отложено по чл. 66 НК и срокът по чл. 30, ал. 1 НК не е бил изтекъл. Наред с това, той е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанията също не е било отложено и срокът по чл. 30, ал. 1 НК не е бил изтекъл. Законосъобразно Районен съд-Русе е приел, че от субективна страна подс. Ю. извършил деянието с пряк умисъл и специална цел за противозаконно своене - съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е знаел, че отнема от владението на собствениците чужди вещи, без тяхно съгласие, като това е забранено от закона, но мотивиран от лични причини и желание да се облагодетелства по неправомерен начин, се насочил към престъпния резултат. Правилно РРС е приел, че с действията си подс. С. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна и престъплението по чл. 313 ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 20.05.2024 г. в гр. Русе потвърдил неистина в частен документ - писмена декларация по чл. 14, ал. 3 от Наредбата за дейността на заложните къщи, като удостоверил, че дадените в залог движими вещи- два броя гидории марка „Парксайд“ са негова собственост, в която декларация по силата на Постановление № 40/18.02.2009 г. на Министерски съвет, в сила от 27.02.2009 г., с което е приета Наредба за дейността на заложните къщи /НДЗК/, в сила от 27.02.2009 г. и изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от НДЗК- „При сключването на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно приложение № 5“, бил специално задължен да удостовери истината, и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред заемодателя - заложна къща „МКЕШ 1979“ ООД, ЕИК 206463612, представлявана от И.Д. По отношение на престъплението по чл. 313 ал. 3 вр. ал.1 от НК същият го осъществил от обективна страна под формата на действие- потвърдил неистина в частен документ- писмена декларация към заложен билет - /ЗБ/ 15949/20.05.2024 г. по описа на Заложна къща „МКЕШ 1979“ ООД, ЕИК 206463612, със седалище град Русе, представлявана от И.Д., като удостоверил чрез полагането на подписа си, че дадените в залог движими вещи - два броя гидории марка „Парксайд“, са негова собственост. В тази декларация по силата на Постановление № 40 / 18.02.2009 г. на Министерския съвет, в сила от 27.02.2009 г., с което е приета Наредба за дейността на заложните къщи НДЗК /в сила от 27.02.2009 г./ Съгласно чл.14, ал.З от НДЗК- „При сключване на договора залогодателят попълва декларация по образец съгласно Приложение № 5“. Ето защо подсъдимият бил специално задължен да удостовери истината и употребил този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства пред заемодателя - „МКЕШ 1979“ ООД, ЕИК 206463612 от град Русе, представлявана и управлявана от И.Д.. Удостоверените обстоятелства се явявали неверни, тъй като Ю. не бил собственик на вещите, а такъв бил св. В.. От субективна страна престъплението по чл. 313 ал. 3 вр. ал. 1 от НК било извършено при пряк умисъл като форма на вина. Обвиняемият съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици, мотивиран от желанието си да се обогати по неправомерен начин, получавайки парични суми за заложените чужди вещи. Преценявайки какво наказание да наложи на подсъдимия, Районният съд приел превес на смекчаващите вината обстоятелства и за двете престъпления. За престъплението по чл.196, ал.1 т.2 вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр.2 и т.4, пр.2 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1 от НК Районният съд отмерил наказание лишаване от свобода за 4 години и 6 месеца, което в съответствие с изискването на чл. 373, ал. 2 от НПК във връзка с чл. 58а, от НК, намалил с една трета до размер от 3 години лишаване от свобода. За престъплението по чл. 313, ал.3 вр. ал.1 от НК РРС отмерил наказание лишаване от свобода за 1 година, което намалил с една трета до размер от 8 месеца лишаване от свобода. Правилно РРС на основание чл.23 от НК групирал така определените за всяко от престъпленията санкции, като наложил общо, най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от 3 години. За изтърпяване на така определеното наказание лишаване от свобода за три години, определил първоначален строг режим. Във въззивната жалба защитникът твърди, че определеното наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено. Акцентира върху направеното признание, оказаното съдействие на разследването, демонстрираното разкаяние, малцинствения произход и липсата на квалификация на подсъдимия, предопределящи неговото затруднено материално положение. Преценявайки отново обстоятелствата, относими към вида и размера на наказанието, въззивният съд не констатира пропуски в проведената от първоинстанционния съд индивидуализация на наказанието. Районният съд е отчел съдействието на подсъдимото лице при провеждане на разследването. Така наложеното наказание категорично кореспондира с обществената опасност на престъпленията и дееца, поради което и корекции в съответствие с исканията на защитата биха били явно несправедливи. Посочените от защитата лични и социални характеристики не могат сами по себе си да обосноват извод за несъразмерност на определеното наказание. Те не са от естество да изведат случая извън обичайните хипотези на престъпления от разглеждания вид. Във връзка с наведеното от защитата възражение за неправилна индивидуализация на наказанието при констатирани единствено смекчаващи вината обстоятелства, настоящият състав намира същото за неоснователно. Съдът всякога съобразява целите по чл. 36 НК при индивидуализацията на наказанието. В този смисъл, макар по делото, извън квалифициращите признаци, да не са изведени други отегчаващи вината обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е отчел необходимостта от засилена лична превенция. Тя се обосновава от множеството предходни осъждания на подсъдимия и от липсата на постигнат превъзпитателен ефект от предходно наложените по-леки санкции. Поради това определеното наказание над законовия минимум преди редукцията не се явява несъразмерно и съответства на целите по чл. 36 НК. Следва също така да се отбележи, че съгласно чл. 133 – чл. 134 ЗИНС лишените от свобода имат право да участват в общообразователно, професионално и социално обучение и ограмотителни курсове. Участието в образователни дейности и курсове за ограмотяване се зачита за намаляване срока на наказанието. На лишените от свобода, включени в общообразователно обучение и квалификация, се зачитат работни дни по реда на чл. 178 ЗИНЗС, като 16 учебни часа се зачитат за три дни лишаване от свобода. В обобщение, липсват предпоставки за изменение на присъдата и в санкционната част, като доводите на защитата в тази им част следва да бъдат оставени без уважение. Правилно РРС на осн. чл. 53 ал. 1 б. ,а“ отнел в полза на държавата 1 бр. щанга тип кози крак, принадлежаща на подсъдимия и послужила за извършване на умишленото престъпление по чл. 196, ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1, т. 3, пр.2 и т. 4 пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Правилно е произнасянето на първостепенния съд и в частта за дължимостта на разноските в производството и с оглед императивните предписания на чл. 189, ал. 3 от НПК, същите законосъобразно са били възложени на подсъдимия. При цялостна служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден. Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Русенският окръжен съд