Решение № 16177 от 16.8.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 6502/2026 г.

Производствотo e по реда на чл. 310 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на И. Т. М. против П, с която са предявени следните искове: 1/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД-08-29/13.01.2026 г. на и.ф. Г, и неговата отмяна; 2/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител учебен център“ с код по НКПД-2011: 1345 6013, с месторабота: П, работно място: У; и 3/ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 40786,92 лева, равняващи се на 20854,02 евро /след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание на 15.07.2026 г./, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 14.01.2026 г. до 14.07.2026 г., ведно със законната лихва за периода от 11.03.2026 г. до окончателното плащане на вземането. В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните безсрочен трудов договор № РД-08-412/17.04.2018 г. ищецът изпълнявал длъжността „ръководител учебен център“ с код по НКПД-2011: 1345 6013, с месторабота: П, работно място: У. Със Заповед № РД-08-29/13.01.2026 г., връчена на служителя на 14.01.2026 г., трудовото правоотношение на И. Т. М. било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, вр. чл. 6, ал. 2, предл. последно от Правилника за администрацията на П (П) и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, считано от 14.01.2026 г. Като причина за прекратяването било посочено получена най-ниска оценка – 5 „слаб“ на изпълнението на заеманата длъжност от служителя за периода на атестиране – от 01.12.2024 г. до 30.11.2025 г. Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна по следните съображения. На първо място възразява, че същата била подписана от и. ф. главен прокурор БС, който бил лице без работодателска власт, доколкото правомощията му били прекратени по силата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, считано от 21.07.2025 г. Второ, към момента на прекратяване на трудовия договор на ищеца не било налице посоченото в обжалваната заповед основание – чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, тъй като била нарушена процедурата за атестиране не бил изготвен работен план и не била проведена междинна среща, съставляващи задължителни етапи атестирането, съгласно Методиката за оценка при атестирането на съдебните служители в П (Методиката), утвърдена със Заповед № 3174/23.04.2014 г. Атестационните оценки били поставени при липса на обективни доказателства за тяхното определяне, съответно атестацията била изготвена при липса на мотиви. Ищецът счита, че е изпълнявал служебните си задължения професионално и отговорно. Твърди, че вследствие на незаконното му уволнение е останал без работа за период от два месеца от прекратяването на трудовото му правоотношение, поради което ответникът му дължал и обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Посочва, че последното получено в пълен размер брутно трудово възнаграждение /за месец ноември 2025г./ е било в размер на 6797,82 лева, равняващи се на 3475,67 евро. По така изложените доводи, моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира и присъждане на направените в производството разноски. В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез юрк. К. Х., с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани при доводи, че към момента на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение били изпълнени в съвкупност всички предпоставки на прекратителното основание по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ. Изяснява, че с оглед заеманата от ищеца длъжност „ръководител учебен център“ същият е бил пряко подчинен на Главния прокурор на РБ, поради което по аналогия и атестирането, подобно на сходните по подчиненост длъжности в ПРБ, е било извършено от Главния прокурор. Не оспорва, че за атестационния период не бил изработен работен план, но тази липса изхождала от разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Методиката, като същата не освобождава от отговорност работодателя да проведе атестационната процедура и да извърши оценка на останалите хипотези, изброени в чл. 118 и чл. 119 от П. Възразява, че междинна среща със съответния служител се провеждала при необходимост и същата не била част от задължителната процедура по атестиране, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2 от П. На следващо място възразява срещу твърдението за липса на работодателска власт на изпълняващия функциите Г. При тези доводи, моли за отхвърляне на предявените искове и претендира направените в производството разноски. Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по делото относими доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: С доклада по делото, обективиран в определение № 21289/09.06.2026 г., както и с протоколно определение, постановено в проведеното на 08.07.2026 г. открито съдебно заседание, на основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че: 1/ по силата на сключен между страните безсрочен трудов договор № РД-08-412/17.04.2018 г. ищецът изпълнявал длъжността „ръководител учебен център“ с код по НКПД-2011: 1345 6013, с месторабота: П, работно място: У; 2/ със Заповед № РД-08-29/13.01.2026 г. на и.ф. Г, връчена на служителя на 14.01.2026 г., трудовият трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, вр. чл. 6, ал. 2, предл. последно от Правилника за администрацията на П (П) и чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, считано от 14.01.2026 г., поради получена най-ниска оценка – 5 „слаб“ на изпълнението на заеманата длъжност от служителя за периода на атестиране – от 01.12.2024 г. до 30.11.2025 г.; и 3/ размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото му правоотношения /т.е. за месец ноември 2025г./ е в размер от 6797,82 лева, равняващо се на 3475,67 евро. Посочените правнорелевантни обстоятелства се доказва и от събраните по делото писмени доказателства. С представената по делото и неоспорената от страните длъжностна характеристика на заемащия длъжността „ръководител учебен център“ в У са вменени като основни трудови задължения осъществяване на общо административно-стопанско ръководство на базата, организиране стопанисването и управлението на сградния фонд и осигуряване на необходимите условия за провеждане на обучителни мероприятия и за почивка, както следва: „организира стопанисването и управлението на сградния фонд, района на базата, както и на имуществото - автомобилния парк, системите за отопление, В и К, О и В и ел. инсталациите, противопожарна и охранителна техника; назначава и освобождава служителите в базата; планира, организира, ръководи и контролира работата на служителите в почивната база; съблюдава спазването на трудовата дисциплина и точното изпълнение на служебните им задължения; следи за спазване на Правилника за вътрешен ред на учебния център, както и на всички правила и заповеди, касаещи дейността му; предлага за стимулиране и налага наказания на служителите от учебния център; следи за спазването на финансовата и бюджетна дисциплина, както и за предотвратяването на кражби, разхищения и злоупотреби със средства и запаси; организира и ръководи цялостната дейност на учебния център при провеждането на семинари, конференции и други мероприятия, съгласно утвърдените графици от главния прокурор; контролира, изпълнението на почивната дейност, с оглед пълноценната почивка на почиващите и гостите в поверения му обект; представя бюджетната единица пред всички местни органи, държавни институции и ведомства, както и пред всички стопански, търговски и други организации; незабавно уведомява и съгласува с ръководството на Прокуратура на РБ за възникнала необходимост от извършването на текущи /аварийни/ ремонти в учебния център; организира своевременното отстраняване на възникнали повреди по електрически, В и К, О и В и други инсталации; организира ремонта и поддръжката, регистрацията и пререгистрацията и годишните технически прегледи на служебните МПС; организира извършването на ремонтни работи и осъществява контрол за качество и спазване на сроковете; организира провеждането на конкурси за длъжностите в ръководената учебна база; отговаря за правилното и целесъобразно изразходване на бюджетните средства, съгласно утвърдения месечен лимит; организира обучения на персонала за повишаване на квалификацията; прави мотивирани предложения до главния прокурор за оптимизиране на щата на учебния център чрез трансформиране, съкращаване или разкрИ.е на нови щатни бройки; организира изготвянето, съгласува и контролира графиците за ползването на годишните отпуски на персонала, съгласно КТ; има задължение да сключва договори, само след резолюция на главния секретар при АГП до 15 000 лв. без ДДС, за нуждите на учебна база гр.Батак, със предмет: доставки на стоки, предоставяне на услуги и строителство; по сключените договори, да получава документи за плащане на суми, да изплаща и получава всякакви суми по тези договори, да представя, получава и подписва всякакви документи и също да извършва всякакви действия по договорите; изпълнява и други задачи, възложени му от главния прокурор или от главния секретар на администрация на главния прокурор; замества се от главен счетоводител“. Съгласно т. 2 от длъжностната характеристика, заемащият длъжността е пряко подчинен на главния прокурор и на главния секретар. По делото е представен атестационен формуляр, подписан от БС, и.ф. Г, в който са обективирани оценки за изпълнението на служебните задължения от страна на атестирания служител И. Т. М. в периода 01.12.2024 г. – 30.11.2025 г. по следните показатели: срочно и качествено изпълнение на служебните задължения; спазване на правилата за професионална етика; поведение при работа с граждани; способност за самостоятелна работа; способност за работа в екип; инициативност, поемане на извънредна работа, проява на творчество в работата; организационни умения; степен на подготвеност и способност за работа с нормативни актове; възможности за комуникация; оценка на прекия ръководител. Видно от същия, атестираният служител получил общо 12 точки, чийто сбор съответствал на най-ниската възможна оценка за изпълняваната от него работа – 5 „слаб“. Атестационният формуляр е бил връчен лично на ищеца на 10.12.2025 г., видно от направено надлежно отбелязване в него. С решение с изх. № 3276/22.12.2025 г. на и. ф. Г БС, постановено на основание чл. 122, ал. 2 П във връзка с подадено от атестирания служител мотивирано възражение, била потвърдена определената обща оценка 5 „слаб“ на ищеца И. Т. М.. Със Заповед № РД-08-29/13.01.2026 г. на и. ф. Г БС, на основание чл. 340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт, трудовото правоотношение на И. Т. М. с П било прекратено без предизвестие поради получена най-ниската годишна оценка 5 „слаб“ на изпълнението на заеманата от него длъжност за периода на атестиране от 01 декември 2024 г. до 30 ноември 2025 г., считано от датата на връчване на заповедта. Последната била получена от ищеца на 14.01.2026 г., видно от направеното надлежно отбелязване в документа. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение между него и ответника, което е било прекратено. В тежест на ответника – работодател в съдебното производство за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е да установи осъществяването на законоустановените предпоставки за възникване в негова полза на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника, които при разглежданото уволнително основание по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ са следните: получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на заеманата длъжност, прекратяването да бъде извършено в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка и законосъобразно проведена процедура по оценяване в съответствие с императивните изисквания на разпоредбите на чл. 115 – 122 П. Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, съответно предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до наведените с исковата молба възражения и доводи за незаконосъобразност на съответното уволнение, като съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от него с исковата молба. Щом в исковата си молба ищецът не оспорва определен релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не следва да се произнася по него (в този смисъл - Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., III Г. О., ВКС и Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., IV Г. О., ВКС). В случая, както вече бе посочено, безспорно по делото се установява наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът е заемал длъжността „ръководител учебен център“ с код по НКПД-2011: 1345 6013, с месторабота: П, работно място: У, както и факта на неговото прекратяване със Заповед № РД-08-29/13.01.2026 г. на и.ф. Г, на основание чл. 340а, ал. 6 ЗСВ – без предизвестие поради получаване от съдебния служител на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. Въпросът за наличието на първите две материални предпоставки за законосъобразност на уволнението, а именно: получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на заеманата длъжност, която в случая, съгласно чл. 120, т. 5 П, е оценка 5 – „слаб“ (11-15 точки), и спазването на преклузивния едномесечен срок за прекратяване трудовоправната връзка, установен в разпоредбата на чл. 340а, ал. 6 ЗСВ, не е въведен като спорен в процеса на доказване по настоящото дело, поради което и съдът не дължи произнасяне по него. Неоснователно се явява първото от релевираните от ищеца възражения за незаконосъобразност на уволнението, в чиито рамки е ограничена търсената в настоящото производство съдебна защита, а именно, че оспорената заповед била подписана от и. ф. главен прокурор БС, който бил лице без работодателска власт, доколкото правомощията му били прекратени по силата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, считано от 21.07.2025 г. Съгласно чл. 173, ал. 15 ЗСВ, при предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите. Цитираната разпоредба не води до автоматично прекратяване изпълнението на функцията на главния прокурор след 21.07.2025 г., а е начин да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице, с оглед мандатния характер на посочените длъжности. Предвиденият 6-месечен срок трябва да стимулира компетентния за това орган – ВСС да проведе процедура за нов временно изпълняващ преди неговото изтичане. В този смисъл са мотивите на Решение № 6 от 07.04.2026 г. на КС по к. д. № 2/2026 г. (обн. ДВ, бр. 36 от 17.04.2026 г.). В последното е прието, че за разлика от длъжностите председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, които са конституционно установени, Основният закон не предвижда „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор и не урежда неговия статус, включително и времетраенето на изпълнението на функциите от едно и също лице. „Временно изпълняващ функциите“ на главен прокурор, на председател на ВКС и на председател на ВАС е предвидено с оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ. Неговото въвеждане е свързано с настъпване на различни обстоятелства, изправящи органите на съдебната власт пред хипотези на липса на избрани по надлежния ред ръководители, което налага уреждането на временното им управление до избора на такива. Въпросите, които са от компетентността на Конституционния съд по това дело, са: дали липсата на конкретна уредба в Основния закон на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор позволява на Народното събрание да го уреди със закон, без да нарушава принципите на правовата държава, на разделението на властите и на независимостта на съдебната власт, както и за пределите на законодателната дискреция относно времевото ограничаване на изпълнението на съответната функция от едно и също лице. В искането си сезиращият съд твърди, че оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ засяга кадровата компетентност на ВСС по чл. 130а, ал. 5 КРБ чрез въвеждане на законодателна техника за автоматично прекратяване дейността на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор поради изтичане на определен срок, без необходимост от вземане на кадрово решение от ВСС. Това твърдение не намира опора в законовата уредба. Компетентността да избере председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор, както и да определи временно изпълняващи функциите им (при необходимост), принадлежи на кадровия орган на съдебната власт, който осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. Систематично разпоредбата на ал. 15 от чл. 173 ЗСВ е част от регламентацията на процедурата за избор на ръководители на върховните органи на съдебната власт, която се организира и провежда от Висшия съдебен съвет. С оглед на това правилата за започване на процедура по избор на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор в определен срок преди изтичане на мандата им или след настъпване на обстоятелствата по чл. 129, ал. 3 КРБ следва да се прилагат и при определяне на „временно изпълняващ функциите“ съобразно със спецификата на неговото положение. Законодателната уредба не отнема компетентността на ВСС за определяне на „временно изпълняващ функциите“ на председател на ВКС, на председател на ВАС и на главен прокурор, което прави неоснователна тезата на вносителя за засягане на кадровата компетентност на ВСС. Следва да се има предвид, че 6-месечният срок, установен в оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 ЗСВ, не е мандат на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС или на ВАС, защото мандат е установен единствено за титулярите на тези длъжности, и то в Основния закон (чл. 129, ал. 2 КРБ). Целта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице. С оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 4 ЗСВ настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. На следващо място, в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 П са регламентирани три етапа на атестационната процедура, а именно: 1/ изготвяне на работен план: от петнадесети до тридесет и първи декември; 2/ провеждане на междинна среща при необходимост: от първи до тридесети юни; и 3/ изготвяне на оценка и вписване на резултатите в атестационен формуляр: от първи до петнадесети декември. Съгласно чл. 118 П, при атестирането на всеки съдебен служител се вземат предвид изпълнението на индивидуалния работен план, реализираните изисквания при изпълнение на конкретните служебни задължения, професионалните му умения и спазване принципите на професионална етика. В разпоредбата на чл. 119 П са изброени 10 показателя, по които се оценяват съдебните служители, като преди атестирането се определят показателите, по които ще се атестират съдебните служители според заеманата от тях длъжност. В приетата по делото Методика за оценка при атестиране на съдебните служители в П (наричана по-нататък Методиката) са конкретизирани условията и реда за оценяване изпълнението на служебните задължения на съдебните служители в ПРБ при атестиране по всички показатели, както и при изключване на част от показателите поради неотносимост към длъжността на атестирания (чл. 1). В Глава трета, „Етапи на атестирането“ са конкретизирани целите и дейностите във всеки от разписаните три етапа на процедурата. В чл. 5, ал. 1, т. 1 е посочено, че работният план определя целите, срока и критериите за изпълнението, които атестираният трябва да постигне през периода на атестиране, че същият се изработва съвместно от атестирания служител и прекия му ръководител, както и че целите на работния план кореспондират с преките задължения, относими за заеманата от атестирания служител длъжност и с показателите за оценка по чл. 119, ал. 1 П. В т. 2 е посочено, че междинната среща между атестирания служител и прекия му ръководител е обсъждане на постигнатите резултати до средата на периода за атестиране, че срещата е коментар на изпълнението на целите по работния план и се отчитат постиженията в работата и се отправят препоръки за отстраняване на недостатъците, както и че за междинната среща се попълва формуляр. В т. 3 са конкретизирани дейностите във връзка с изготвяне на оценка и вписване на резултатите в атестационния формуляр. В случая, не е спорно между страните, че при атестирането на ищеца не е спазено изискването на чл. 117, ал. 1, т. 1 П за изготвяне на работен план: от петнадесети до тридесет и първи декември. Същевременно, по делото не са ангажирани, респективно събрани доказателства за установяване на противно. Както бе посочено по-горе, работният план е първи етап от атестационната процедура, поставящ целите, срока и критериите за изпълнението, които атестираният трябва да постигне през периода на атестиране. Поради това неговата липса препятства изготвянето на обективна оценка за изпълнението на служебните задължения на съдебния служител, професионалните му умения и спазване принципите на професионална етика за целия период на оценяване и съставлява самостоятелен порок в процедурата по атестиране. В чл. 5, ал. 1, т. 1 от Методиката е посочено, че работният план се изработва съвместно от атестирания служител и прекия му ръководител, респ. в случая работният план на ищеца е следвало да се изработи съвместно с главния прокурор или главния секретар – по арг. от т. 2 от длъжностната характеристика. Доколкото липсва нормативно задължение за служителя да инициира този процес, отсъствието на работен план, представен за утвърждаване пред прекия му ръководител, не съставлява неизпълнение на служебните му задължения. Отговорността за осигуряване на индивидуален план, като база за последваща оценка, лежи върху оценяващия ръководител. Организация и законосъобразното провеждане на атестационната процедура са поставени изцяло в тежест на работодателя. Евентуалното съдействие на служителя, респ. пасивното му поведение, при съставяне на работния план не десезира работодателя от отговорността му за стриктно съблюдаване на нормативните изисквания и срокове. Доколкото именно работодателят е субектът, който черпи благоприятни правни последици от законосъобразно проведената процедура по атестиране, вкл. правото на едностранно прекратяване на правоотношението по чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ, то негов е и ангажиментът за гарантиране валидността на процедурата. В този смисъл, липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на П и Методиката, съставлява съществено нарушение на процедурата по атестиране, тъй като опорочава следващите й етапи – не е възможна преценка на необходимостта от провеждане на междинна среща, съответно на постигане на нейните цели, както и поставяне на обективна оценка на изпълнението на заеманата длъжност. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства и при доказателствена тежест на ответника, не се установява наличието на третата кумулативно изискуема предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по реда на чл. 340а, ал. 6 от ЗСВ, а именно: законосъобразно проведена процедура по оценяване, поради което процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна на посоченото в нея основание. Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде уважен като основателен и доказан. За пълнота на изложение, съдът намира, че следва да посочи, че ясна и недвусмислена е нормата на чл. 117, ал. 1, т. 2 П, предвиждаща провеждането на междинна среща като втори етап от атестирането само „при необходимост“. Поради това в съдебната практика се приема, че при липсата на задължение за провеждане на междинни срещи, преценката за необходимостта от тяхното провеждане е на назначената от административния ръководител на съда, респ. на прокуратурата комисия по атестирането. Провеждането на междинни срещи не е част от задължителната процедура, поради което и неосъществяването им в атестационната процедура не подлежи на съдебен контрол (вж. Решение № 320 от 29.05.2026 г. по гр. д. № 4824/2025 г., IV г. о., ВКС, Решение № 266 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 2638/2023 г., IV г. о., ВКС). Направеното в противна насока възражение в исковата молба е неоснователно. И накрая, по отношение на направените в исковата молба възражения относно определената обща оценка на изпълнение на служебните задължения на ищеца следва да бъде посочено, че съдебният контрол в индивидуалния трудов спор с предмет законност на уволнението по чл. 340а, ал. 6 ЗСВ не обхваща съдържанието на получената от лицето оценка и нейната обективност, респ. правилност, която преценка е изцяло в правомощията на работодателя (така Решение № 266 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 2638/2023 г., IV г. о., ВКС). По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от работодателя незаконосъобразно. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид безсрочни характер на трудовото правоотношение между страните, конститутивният иск за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност при ответника, следва да се уважи като основателен. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с уволнението е останал без работа за процесния период, поради което е претърпял имуществена вреда, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението. От представената по делото справка от Регистъра на заетостта при НАП за актуалното състояние единните електронни трудови записи на работника, се установява, че ищецът е останал без работа за претендирания период от 14.01.2026 г. до 14.07.2026 г. По делото не бяха ангажирани доказателства, от които да може да бъде изведен еднозначен извод, че за посочения период работникът е получавал доходи от труд, поради което фактът на принудителната безработица следва да се счита установен. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец възлиза на сумата от 6797,82 лева, равняващо се на 3475,67 евро, което обстоятелство е обявено за безспорно между страните. Следователно за периода от 14.01.2026 г. до 14.07.2026 г., през който ищецът е останал без работа, размерът на дължимото обезщетение, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на сумата от 40961,56 лева, равняващи се на 20943,31 евро. По делото не се твърди и не се установява, плащане на посочената сума, което обуславя основателност на исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ до размера на съдебно предявеното вземане от 40786,92 лева, равняващи се на 20854,02 евро, съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Като последица от уважаване на иска в полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба – 11.03.2026 г. до окончателното плащане. По отговорността за разноските: При този изход на правния спор с правна възможност да претендира заплащането на деловодни разноски разполага единствено ищеца. Същият е претендирал такива и е представил доказателство за извършени разноски в размер на 4500 евро за платено адвокатско възнаграждение. Неоснователно се явява релевираното от ответника възражение за прекомерност, доколкото същото не удовлетворява изискването за мотивираност на същото по чл. 78, ал. 5 ГПК (в актуалната редакция на нормата). Ето защо разноските на ищеца подлежат на присъждане в пълен размер. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 915,96 евро. Мотивиран от горното, Софийски районен съд