Решение № 21 от 4.2.2026 г. на Районен съд - Видин по дело № 2/2026 г.

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена от ЕТ „А.-91-ВД – В. А.“, с ЕИК 040456403, с адрес/седалище на управление гр.Видин, общ.Видин, обл.Видин, ул.“Цар Симеон Велики“, № 162, представлявано от В. А. И., против Наказателно постановление № 25- 0001336 от 12.12.2025г. на Началника на ОО „АА“ - Видин, с което на жалбоподателя на основание чл.95б, т.2 от ЗАП, за извършено административно нарушение по чл.7б, ал.2, изр.1 от ЗАП е наложена административна „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. /три хиляди лева/. Жалбоподателят с жалбата си и чрез своята защита в лицето на процесуалния си представител по делото, моли да бъде уважена жалбата, като основателна и да бъде отменено атакуваното с нея наказателно постановление, като незаконосъобразно и необосновано. Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, не е взел становище по жалбата и наказателното постановление в съдебно заседание, и не се представлява. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна: На 25.11.2025г. в гр.Видин е съставен АУАН на жалбоподателя едноличен търговец, а в последствие е издадено и оспорваното от него НП за това, че на 25.11.2025г. при извършена тематична проверка на търговеца, който притежава лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници е констатирано, че на 04.11.2025г. превозвачът е разпоредил да се извърши обществен превоз на пътници по редовна автобусна линия Видин-София с автобус от кат.N3 класIII с рег.№ ВН8351АН, а този автобус не е оборудван с устройство за мобилно видеонаблюдение/видеорегистратор. Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказа по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: административно-наказателната преписка, акта за установяване на административно нарушение, копие от пътен лист, както и от гласните доказателства: показанията на свидетеля-актосъставител свид.Г., между които няма противоречия, допълват се и си кореспондират относно това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано, за което се кредитират от видинския районен съд. От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че жалбоподателя не е осъществил състава на административното нарушение, както се твърди от административно наказващия орган. Следва извода, че твърдяното с НП и АУАН за сторено не е съставомерно. Съгласно нормативната уредба, МПС от категория М3 се оборудват с устройство за мобилно видеонаблюдение. В случая с обжалваното НП се твърди, че ППС е от категория NЗ и следва да е оборудвано с видеорегистратор, това обаче не отговаря на изискването на закона, според което ППС от кетегория М3 трябва да е снабдено с устройство за видеонаблюдение. Жалбоподателят не следва да понесе административната санкция, така както е предвидено и административно-наказващият орган не правилно е определил административното наказание както по вид, така и по размер. Жалбоподателят е подведен под отговорност за нарушение по чл.7б, ал.2, изр.1 от ЗАП, според който МПС от категория М3 класIII се оборудва с устройство за мобилно видеонаблюдение. В НП обаче е записано, че МПС е от друга категория. От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано, а жалбата следва да бъде уважена, като основателна. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът