Решение № 475 от 17.12.2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 682/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. С Решение № 858/01.07.2024 г., постановено по гр. д. № 20235220101074 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Г.Н. Г. С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, на М. Л. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Академик Стоян Аргиров“ № 11, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 498, 42 лева, от които 11, 11 лева за трето тримесечие на 2020 г. /от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г./, 78, 82 лева за първо тримесечие на 2021 г. /от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./, 106, 74 лева за второ тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./, 77 лева за трето тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./, 67, 98 лева за първо тримесечие на 2022 г. /от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./, 11, 33 лева за второ тримесечие на 2022 г. /от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./, 145, 44 лева за третото тримесечие на 2022 г. /01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./ и 43, 79 лева за четвърто тримесечие на 2022 г. /01.10.2022 г. до 31.12.2022 г., /, както и обезщетение за забава в размер на 62, 57 лева за периода от 26.10.2020 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за главница над присъдената сума в размер на 498, 42 лева до претендирания размер от 2000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на на 62, 57 лева до претендирания размер от 500 лева, като неоснователни. Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Г.Н. Г. С.” № 21, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А. Д. от САК, с ЕГН ••••••••••, с адрес за кореспонденция град София, улица „Рикардо Вакарини“ № 14 Б. офис 2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 85, 61 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска. Осъден е М. Л. Д., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Академик Стоян Аргиров“ № 11, ДА ЗАПЛАТИ, на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Г.Н. Г. С.” № 21, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 180, 32 лева. Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Г.Н. Г. С.” № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ДА ЗАПЛАТИ, по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 24, 60 лева. В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН). Решението се обжалва в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на ищеца Д. сумата от общо 498, 42 лева - допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и с която е осъдено да заплати и обезщетение за забава в размер на 62, 57 лева за периода от 26.10.2020 г. до 24.03.2023 г., включително и частта за разноските и в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 24, 60 лева.. Намира решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като при постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Сочи, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в София, допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали в страната затвори, допълнителното време било 30 минути и за процесния период то било заплащано на всички. Сочи практика по идентични спорове. Намира, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време на всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства. Сочи, че съдът неправилно не бил взел под внимание показанията на свидетеля Ф., доколкото бил заинтересован от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност в затвора – Пазарджик, а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца - Б.. Последният бил заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д. № 1080/2023 г. по описа на PC- Пазарджик. Сочи, че неправилно съдът не бил допуснал като доказателства предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да ангажира специалист със специални познания, във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност и въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи потвърждавали показанията на Ф. и опровергавали показанията на свидетеля Б.. Сочи, че районният съд бил приел, че след като служителят се подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Посочено било, че не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИНЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН. Намира решението и за неточно, доколкото по делото било установена невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който администрацията на Затвора - Пазарджик са отчитали и смятали сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г., период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен. Това практика водело до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали и на крайното заключение по експертизата. Въпреки това, съдът възприел изцяло заключението на вещото лице. Намира, че показанията на Б., че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час, не се подкрепяли от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Сочи, че свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време. Работното време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08, 15 часа в стаята за развод на наряда. Сочи се разпоредбата на чл. 305, ал. 1 от ППЗИНЗС, според която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като кредитирайки показанията Б., съдът пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това. Намира, че показанията на Б. категорично не кореспондирали с обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят, явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд. Прави се искане решението в обжалваните части да бъде отменено, като се присъдят и разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на ищеца Д. – адвокат А. Д., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи. Набляга се, че съвсем логично било когато противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който имал същото работно време с това на ищеца. Сочи, че разпитаният свидетел Ф. е бил служител в редовна смяна, като приключвал работа в 16, 45 часа, а служителите, работещи в наряд, приключват нарядите си около 21 часа, поради което неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени. Сочи, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни, възпроизвел в съдебно заседание и прегледал предоставените 2 броя дискове, което коствало много време, като било невъзможно да бъде разпознат ищеца - дали изобщо присъства на самия запис. Поради това ищцовата страна оспорила записите, а ответникът не се е възползвал от предоставената законова възможност и не поискал назначаване на видео-техническа експертиза, въпреки дадените указания от съда в този смисъл. От събраните доказателства било установено, че определените в заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия. Прави се искане жалбата да бъде отхвърлена, съответно решението потвърдено в тази обжалвана част. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от ищеца Д., против решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за разликата над присъдените 498, 42 лева до пълния претендиран размер от 2 000, 00 лева. Намира, че правилно районният съд е квалифицирал исковите претенции и е достигнал до извод, че са налице необходимите предпоставки за уважаването му - наличието на трудово правоотношение между страните, реалната продължителност на всяко едно дежурство, наличието на реално положен извънреден труд, който е останал незаплатен от работодателя. Изразява несъгласие с заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, доколкото експертът не дал отговор на поставен въпрос относно действителното време на положен труд. При своите изчисления вещото лице е дало отговор на този въпрос като е смятал допълнителните 30 минути като отработено време, а не като извънреден труд. Това заключение било оспорено и поискано назначаване на повторна експертиза, което искане не било уважено от първоинстанционния съд. Вследствие на погрешно извършените изчисления в приетата по делото експертиза, съдът бил извел погрешно своите правни изводи и неправилно е определил сумата за главница, както и обезщетение за забава, като справедлив паричен еквивалент на положения от ищеца извънреден труд. Безспорен по делото бил фактът, че всяко едно дежурство на ищеца надвишавало установената със закон 12 или 24 часова продължителност с поне 30 минути, съобразно заповедта на началника. Правилни били изводите на съда, че реалната продължителност па всяко едно дежурство при 12 часов наряд е била 13 часа, а при 24 часов наряд е била 25 часа, които са реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството, както и че този труд подлежи на заплащане. Намира за неправилни изводите на съда, че заплащаните от ответната страна допълнителни минути/часове труд над 12 и 24 часа следва да бъдат включени в отработеното време за всеки отчетен период и едва при наличие на положен труд над сумираните часове за тримесечен период, същият да бъде заплащан на ищеца като извънреден труд, с оглед разпоредбата на чл. 143 от КТ. Намира, че всяко време над 12 часа следвало да се зачита като извънреден труд. Действително часовете се смятали сумарно, но преди да се сумирали часовете, този допълнителен един час, приет от съда, следвало да бъде отчетен не просто като отработено време, а като извънреден труд. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС. При извършване на изчисленията, вещото лице не било взело предвид конкретната правна норма, а е следвал погрешно установения алгоритъм на изчисление от счетоводството на Затвора, което намира, че довело до некоректни изчисления. Сочи, че никъде в Правилника и никъде, в нито една от заповедите на началника на затвора, не се установявал начинът на заплащане на това удължено работно време, съответно липсвала законова разпоредба и в специалния ЗМВР. С оглед на това счита, че съответно приложение следвало да намери разпоредбата на КТ, като в исковата молба били изложени твърдения за полагане на извънреден труд за всяко едно дежурство. Намира, че ищецът е полагал минимум един час извънреден труд за всеки един наряд, като счита, че работното време първо следва да се изчислява и отчита и чак на последно място да се сумира за тримесечен период. Тоест преди да се извърши сумирането, трябвало положените часове извънреден труд да се отчетат като такива и едва след това да се сумират. Решението се оспорва и в частта за разноските, като намира присъдената сума за адвокатско възнаграждение за ниска, доколкото се дължало такова в размер на 400, 00 лева. Отправя искане решението в обжалваната част да бъде отменено, съответно исковете да бъдат уважени в пълен размер. В срок е постъпил писмен отговор на насрещната въззивната жалба от процесуалния представител на ответника ГДИН – юрисконсулт Р. Р., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна по подробни съображения, във връзка с наведените в жалбата доводи. Цитират се законови текстове от ППЗИНЗС и ЗМВР. Сочи, че при работните смени на служителите на 12 часа и 24 часа, за отработено време се зачитало 12 часа и 30 минути, и 24 часа и 30 минути, съобразно нормативните предписания. Сборът от отработените часове се отчитал в часове, като общата получена сума от цифри в часове и минути на тримесечие се закръгляла на тримесечие, при спазване на цитирана заповед на министъра на правосъдието и разпоредбите на ЗМВР. Намира, че този начин на отчитане на отработените часове на служителите в затвора бил ясно посочен в нормативните актове и правилно изчислен от администрацията на Затвора - Пазарджик, което било потвърдено и от заключението на вещото лице. Намира, че разпоредбите на чл. 16д от ПП3ИНЗС и чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, дерогирали общите предписания на КТ по трудови правоотношения. Прави се искане за отхвърляне на насрещната въззивна жалба. В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат подадените жалби и отговорите към тях, по изложените в тях съображения, като представят и писмени защити. Претендират присъждане разноски пред въззивната инстанция, като представителят на жалбоподателя- ищец претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, а представителят на жалбоподателя-ответник и юрисконсултско възнаграждение. Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба и писмените отговори към тях, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и представените по делото писмени защити и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира следното: Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са постъпили в предвидените процесуални срокове по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съответно по чл. 263, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ГПК, подадени са от надлежно упълномощени представители на страни, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в обжалваните от всяка от тях части, отговарят на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК, следователно същите са процесуално допустими за разглеждане по същество. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на М. Л. Д. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН). Ищецът твърди, че през посочения в исковата молба период бил държавен служител на длъжност надзирател от надзорно-охранителния състав в ГДИН, с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора - гр. Пазарджик. Твърди се, че за период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. същият е изпълнявал служебните си задължения в дежурства по 24 ч., а за периода от 01.12.2023 г. до 24.03.2023 г. бил на 12-часов режим на работа при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен отчетен период. Работното време на ищеца било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности. Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от нормативно установената - 12 или 24 часа, тъй като към нея трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Ищецът се явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Ответникът отказвал да му зачете реалната продължителност на всяка негова работна смяна, която е различна от нормативно установената. Сочи, че при 12-часов режим на работа е изпълнявал служебните си задължения в затвора средно около 12 пъти месечно, а при 24-часов режим - средно около 6 пъти на месец през исковия период. Ищецът реално се е явявал в затвора 15 минути преди началото на работното време поради необходимост за подготовка за инструктаж, снаряжаване, въоръжаване и оборудване, участие в дейността по провеждане на инструктажи, необходимото време за придвижване до поста от мястото за инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на наряда на поста от следващото отделение, респективно от следващия надзирател, което включвало дейността по приемане и попълване на документи, обход и проверка състоянието на средствата за сигнализация, врати, решетки, стени, извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод, извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностно лице. Всички тези дейности реално продължавали около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство. Това време представлявало за ищеца част от работното му време, с всичките му присъщи характеристики, но въпреки това не се признавало за такова от работодателя му и не се отчитало и заплащало. По време на тези съпътстващи действия, ищецът изпълнявал служебните си задължения, бил е на разположение на дежурния главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се е и е оставал на територията на затвора, толкова колкото му е било разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора – гр. Пазарджик, което водело до полагане на извънреден труд, в случаите когато има надвишаване на нормата работно време за отчетен период. Поради това, че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в случаите, когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер от работодателя, нито заплащан като такъв с 50% увеличение на база основното му трудово възнаграждение. Всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждение се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число, а длъжникът е в забава след изтичане на падежа. Ищецът претендира, че за периода от 24.03.2020 г. до 24.03.2023г. е положил 400 часа извънреден труд, допълнителните възнаграждения за които са станали изискуеми в тригодишния давностен период от датата на завеждане на исковата молба и които не са му заплатени. Отправя искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 5 200, 00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 24.03.2020 г. то 24.03.2023 г., както и сумата от 500, 00 лева - общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на паричното задължение. Претендира присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. В срок е постъпил писмен отговор от ответника ГДИН, с който оспорва предявените искове като неоснователни, поради което моли да бъдат отхвърлени. Сочи, че служителите в ГДИН и в териториалните й служби били държавни служители по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Техните правоотношения се уреждали от този закон и правилника за прилагането му, а субсидиарно приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Сочи, че средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно - охранителния състав за месеца не можела да превишава установената продължителност на работния ден, т.е. държавните служители, работещи на смени по график, следвало да изработят 168 часа за един месец, за да покрият необходимия норматив, при средно 21 работни дни месечно за служителите на ненормирано работно време. Съгласно подробно посочени в отговора заповеди, работното време на тези служители се изчислявало сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се извършвала, като броят на работните дни, включени в периода, се умножават по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. За работно време от 8 часа се осигурявала половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45 минути почивка, а за работно време от 24 часа - 90 минути почивка. Твърди, че за процесния период при 24 часова смяна се зачитала цялата продължителност на работното време от 24 часа и 30 минути, заедно с почивките, като в това работно време били включени и всички мероприятия относно инструктажа, сдаване и приемане на постовете по чл. 305 - чл. 311 от ЗИНЗС, съгласно посочени заповеди и във връзка с изменението на ЗИНЗС от 2017 г. Твърди, че ищецът не е давал писмено съгласие за полагане на извънреден труд за допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен период. Счита, че при отчитане на работното време и извънредния труд на служителите от надзорно - охранителния състав, не следвало да се взема предвид коефициентът за нощен труд от 0, 143 от КТ, позовавайки се на ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Относно твърдението на ищеца за необходимостта да идва на работа 15 минути преди началото работното време сочи, че служителите нямат такова нормативно установено задължение. В тази връзка се позовава на Заповеди № Л-1269/01.09.2021 г., № Л-148/31.01.2022 г. и № Л-1551/24.11.2022 г. на началниците Затвора – Пазарджик от този период, където било ясно посочено, че началото на работно време е 08, 15 часа и продължавало до 08, 45 часа на следващия ден при 24-часов график за работа. По отношение на 12-часовия наряд посочва, че съгласно Заповед № Л- 1551/24.11.2022 г. и Заповед № Л-1687/23.12.2022 г., на основание Заповед № 05- 283/17.08.2021 г. и чл. 16б, ал. 1 от ППЗИНЗС, за всяка от дневните и нощни смени за работа са включени в работното време допълнителни 30 минути за сдаване и приемане, като за отработено време се отчита 12 часа и 30 минути за всеки 12-часов наряд. През 2019 г. била назначена комисия, която да установи реалния период от време, с който се удължавала работната смяна, поради сдаването и приемането на всички постове в затвора и последващия отвод, за което бил съставен Протокол № ВД/МЗ-48/12.02.2019 г. Установеното от комисията време на удължаване на работата в затвора е 30 минути, съответно било добавено след това със заповедите на началника на Затвора – гр. Пазарджик през 2020 г., 2021 г. и 2022г., и включено към работната норма часове, които трябвало да положат служителите на тримесечие. Твърди, че разликата отработени часове над тримесечната норма е изплащана на ищеца под формата на извънреден труд. Твърди се още, че съгласно постовите книги, които ищецът е подписвал по дата и час сутрин при сдаването на наряда, през процесния период не е имало случай да си тръгва по-късно от 08, 45 часа при начало на работния ден 8, 15 часа. След като служителят се подпишел, че е сдал поста, той повече нямал задължения към работодателя и му оставало да извърви 50 метра разстояние от корпуса до КПП на затвора, където се намирала стаята за отвод, след което следвало до 5 минути време за отвод и напускане на затвора, като му оставало да извърви 50 - 100 метра до изхода на затвора. Сдаването на поста е ставало след като служителят е преброил затворниците заедно с новата смяна служители и е обходил постовете, съгласно чл. 311 от ППЗИНЗС. Следвало да се съобрази, че всеки затвор е с различна сградна база, различна охраняема площ в декари, различен брой външни и вътрешни постове за служене и различен брой лишени от свобода за преброяване. Твърди се, че всички часове положен от ищеца извънреден труд са му били изплатени.Възразява за изтекла погасителна давност на претендираните вземания. Претендират се разноски. С протоколно определение от 30.05.2024 г. пред първоинстанционния съд е допуснато изменение на предявения иск за главница чрез намаляване на неговия размер от 5 200, 00 лева на 2 000, 00 лева, с оглед направено от ищеца искане по реда на чл. 214 от ГПК, след изслушване на заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, като е налице съгласието на ответника. За разликата до първоначално предявения размер ищецът е направил оттегляне на иска за главница, поради което производството в частта, в която се иска заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г.- 24.03.2023 г. за сумата над 2 000, 00 лева до първоначално предявения размер от 5 200, 00 лева, е прекратено на основание чл. 232 от ГПК. Настоящата инстанция намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първата инстанция, като въззивният съд напълно я споделя, съответно намира, че не са налице основания за нейната промяна, доколкото се базира на обективен и пълен анализ на относимите доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност от страна на районния съд. Страните не спорят, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че за период от 24.03.2020 г. до 24.02.2021 г. ищецът е заемал длъжността „Надзирател втора степен“, а от 24.02.2021 г. до 24.03.2023 г. е заемал длъжността „Надзирател първа степен“ от надзорно-охранителния състав (НОС) в ГДИН, с местоизпълнение на служебните си задължения в Затвора - гр. Пазарджик. Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в служебно правоотношение през процесния период, като ищецът е заемал посочената длъжност, както и че за периода, посочен в исковата молба, е работил на 12 и 24-часови смени в Затвора - гр. Пазарджик. По делото са приети като писмени доказателства протоколи за положен труд за периода, за който претендира ищеца, в които фигурира и той, както и доказателства за извършените плащания на трудово възнаграждение. Със Заповед № Л-92/05.02.2019 г. на началника на Затвора – гр. Пазарджик е назначена комисия, която е следвало да извърши замерване и да документира колко е времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, като се отчетат особеностите на всички постове, поддържани при 8-, 12- и 24- часово дежурство. В тази комисия участват представители на затворническата администрация и представител на синдикална организация към затвора. Комисията е извършила проверка и резултатите са обективирани в Протокол от 12.02.2019 г., а именно: 1/ 24-часов наряд (ДГН, КО и надзиратели в корпуса на затвора): 08, 15 часа - 08, 30 часа - инструктаж; 08, 30 часа - 09, 05 часа - сдаване, приемане и извършване на обиск и претърсване по график; 09, 05 часа до 09, 15 часа - отвод и освобождаване от наряд на старата смяна. 2/ 24-часов наряд (КО и надзиратели в ЗО „Пазарджик“): 07, 45 часа - 08, 00 часа - инструктаж; 08, 00 часа - 08, 35 часа - сдаване, приемане и извършване на обиск и претърсване по график; 08, 35 часа до 08, 45 часа - отвод и освобождаване от наряд на старата смяна. 3/ 8-часов наряд (редовна смяна) при непрекъснат процес на изпълняване на служебните задължения: Начало на работното време: 06, 30 часа, 07, 00 часа, 08, 00 часа, 08, 30 часа, 10, 30 часа и съответно край на работното време: 15, 00 часа, 15, 30 часа, 16, 30 часа, 17, 00 часа, 19, 00 часа. Всички 8-часови смени са с 30 минути обедна почивка. Видно от този протокол е, че реалната продължителност на един 24-часов наряд е била 25 часа. Съгласно Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на главен комисар В.М. – директор на ГДИН, е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора в гр. София да е в рамките на 45 минути, а във всички останали затвори, затворнически общежития и арести в затворите да е в рамките на 30 минути. По делото са представени заповеди на началника на Затвора - гр. Пазарджик относно реда за разпределение на работното време на държавните служители в затвора в гр. Пазарджик II-ра категория, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време. Съгласно Заповед № Л-14/27.06.2019 г., издадена на основание Заповед № ЧР-05- 11/30.01.2015 г. на министъра на правосъдието, Заповед № Л-1416/23.10.2020 г., издадена на основание Заповед № ЧР-05-320/06.10.2020 г. на министъра на правосъдието, Заповед № Л-1269/01.09.2021 г., както и Заповед № Л- 148/31.01.2022 г., издадени на основание Заповед № ЧР-05-283/17.08.2021 г. на министъра на правосъдието, продължителността на 24-часов наряд на дежурен от НОС в корпуса на затвора е, както следва: начало на работното време 08, 15 часа, край на работното време 08, 45 часа на другия ден, като дейностите по чл. 305, 306, 307 и 311 от ППЗИНЗС да се осъществяват във времето от 08, 15 часа до 08, 45 часа. Съгласно Заповед № Л-1551/24.11.2022 г. и Заповед № Л-1687/23.12.2022г., двете издадени на основание Заповед № ЧР- 05-283/17.08.2021 г. на министъра на правосъдието, продължителността на 12- часов наряд на дежурен от НОС в корпуса на затвора е: 1/ при дневна смяна: начало на работното време 08, 15 часа, край на работното време 20, 45 часа, като дейностите по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС да се осъществяват във времето от 08, 15 часа до 20, 45 часа, а 2/ при нощна смяна: начало на работното време 20, 15 часа, край на работното време 08, 45 часа на другия ден, като дейностите по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС да се осъществяват във времето от 20, 15 часа до 08, 45 часа на другия ден. Твърденията на ищеца са, че при отчитане и съответно заплащане на продължителността на положения труд, не е съобразен реално положения такъв, като се съобрази и времето за инструктаж, снаряжаване, въоръжаване и оборудване, отвод, за сдаване и приемане на наряда на поста от следващото отделение, респективно от следващия надзирател, включващо дейности по приемане и попълване на документи, времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж. За тези обстоятелства са депозирани показания от свидетеля Е.М. Б., който е колега на ищеца. В показанията си сочи, че дежурството започвало с идване на работа 15 минути преди 08, 15 часа, които били необходим за подготовка за започващия в този час инструктаж, като в 08, 00 часа минават през КПП 1, удостоверяват самоличност, влизат в стаята за инструктаж и командирът на отделението ги разпределя по постовете. Командирът проверявал облеклото им, палки, служебни карти, след което влизал дежурен главен надзирател, който ще отстъпи от смяна, инспектор по охрана и дежурен главен надзирател, който ще застъпи. Първо се провеждал инструктаж от отстъпващият главен надзирател за обстановката в Затвора през изминалия наряд, а след това инструктаж на застъпващия главен надзирател. След неговия инструктаж всеки служител минавал и се разписвал в ежедневна ведомост. Посочва, че в ежедневната ведомост, в която е отразен началото и краят на работното време се подписват само веднъж и независимо от реалната продължителност на работното време за съответния ден в нея фигурира 08, 15 часа за начало на работното време и 20, 45 часа за край на работно време. В края на смяната след като отстъпят от поста, надзирателят се придвижва обратно към стаята за инструктаж, където трябва да се съберат всички надзиратели и всеки един от тях да докладва за изминалото дежурство, след което ги освобождават от работа. Това се случвало всяка сутрин и всяка вечер. Посочва, че продължителността на всяка смяна по заповед на началника на затвора е 12 часа и 30 минути. Тези 30 минути не им били заплащани като извънреден труд, а били отчитани като обикновен труд. През 2019 г. свидетелят Б. участвал в комисия и било направено замерване за времето, необходимо за инструктаж, приемане, сдаване на поста. С това замерване било установено, че е необходим минимум 1 час за извършването на тези дейности. Явяването на служителите, включително на ищеца на работа 15 минути по- рано се налагало, защото командирът трябвало да ги провери. Дежурните офицери и инспекторите по охрана влизали в стаята за инструктаж точно в 08, 15 часа, когато надзирателите трябвало да бъдат подредени по постовете. Ако влязат и те точно в 08, 15 часа щяло да стане забавяне. Всеки 12-часов наряд, както и 24-часов наряд протичал идентично като продължителност. След 20, 45 часа на надзирателите им отнемало време за събиране на всички служители в стаята за инструктаж, което било предпоставка, за да бъдат освободени от работа. Обичайно свършвали работа към 21, 00 часа. Ответникът от своя страна се позовава на показанията на Г. Ф. - служител при ответника и началник на сектор „Надзорно-охранителна дейност“, който изяснява по принцип развитието на дейността на конкретните служители и съответно отчитането на работното време. Същият работел редовна смяна като работното му време е от 08, 15 часа до 16, 45 часа. Заявява, че работното време на ищеца започва в 08, 15 часа в стаята за провеждане на инструктаж, като служителят трябва да се яви в този час за инструктаж и той не бил длъжен да идва 15 минути по-рано на работа. За процеса на сдаване, приемане на постовете и отвод на служителите им били необходими 30 минути. Сочи, че през исковия период е имало единични случаи на забавяне на времето на служителите, в които случаи не се задържа цялата смяна, а само конкретният служител. При влизане в затвора, проверка се правела на КПП 1, което е корпусът на затвора, а бариерата е началото на района на затвора. Служителите всяка сутрин първо минавали през бариерата, защото оттам се влиза в двора на затвора. Някои служители идвали и в 07, 30 часа на работа, но никой не ги задължавал да го правят. Проверката на 1 килия отнемала 1-2 минути, а максималният брой настанени в 1 килия бил 5-тима затворници. На един етаж имало около 40 килии. За изясняване на спора от фактическа страна, поради необходимостта от прилагане на специални знания е допусната съдебно-икономическа експертиза, при изготвянето на която са съобразени приетите по делото писмени доказателства, включително ведомостите за заплати и ежедневните ведомости, наряди и справки, предоставени на вещото лице от администрацията на затвора. От заключението на приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, се установява, че за периода от 24.03.2020 г. до 30.11.2022 г. ищецът е работил на 24 часов наряд с работно време от 08: 15 часа до 08: 45 часа на следващия ден. Съгласно ежедневните ведомости продължителността на една работна смяна е от 08: 15 часа до 08: 45 часа или 24 часа и 30 минути. От 01.12.2022 г. до 24.03.2023 г. ищецът е работил на 12 часов наряд с работно време от 08: 15 часа до 20: 45 часа при дневна смяна и от 20: 15 часа до 08: 15 часа на следващия ден при нощна смяна. Съгласно ежедневните ведомости продължителността на една работна смяна е 12 часа и 30 минути. Съгласно Заповед № Л-2174/29.05.2020 г. на директора на ГДИН за периода от 01.06.2020 г. до 01.07.2020 г. ищецът е бил на обучение, за което за същия период му са зачетени отработени редовни смени на 8 часа. От заключението на вещото лице по приетата СИЕ, което е изчислило каква е била нормата в часове за ищеца за всеки един отчетен период през исковия период и отработените часове от ищеца за всеки един отчетен период през исковия период, се установява, че при допълнителни 30 мин. на наряд ищецът е положил извънреден труд през третото тримесечие на 2020 г., първото тримесечие на 2021 г., второто тримесечие на 2021 г., третото тримесечие на 2021 г., първото тримесечие на 2022 г., второто тримесечие на 2022 г. и третото тримесечие на 2022 г. Установява се също от заключението на СИЕ, че паричната равностойност на разликата между реално положеният извънреден труд от ищеца при допълнителни 30 мин. на наряд и заплатеният му такъв, е в размер общо на 498, 42 лева, от които 11, 11 лева за трето тримесечие на 2020 г., 78, 82 лева за първо тримесечие на 2021 г., 106, 74 лева за второ тримесечие на 2021 г., 77 лева за трето тримесечие на 2021 г., 67, 98 лева за първо тримесечие на 2022 г., 11, 33 лева за второ тримесечие на 2022 г. и 145, 44 лева за третото тримесечие на 2022 г. и 43, 79 лева за четвърто тримесечие на 2022 г., а обезщетението за забава, изчислено върху неизплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд по отчетни периоди за периода от 26- то число от месеца, следващ отчетния период, през който ищецът е положил извънреден труд, до датата на подаване на исковата молба, а именно от 26.10.2020 г. до 24.03.2023 г. възлиза на 62, 57 лева. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ищеца относно механизма на изчисляване и времетраенето на положения извънреден труд. По делото са представени и видеофайлове, като е извършен оглед по смисъла на чл. 204 от ГПК в присъствието на процесуалните представители на страните. От него се добива представа за разположението на помещенията, свързани с осъществяваната дейност по подготовка за започване, респективно напускане на работа. Видеофайловете касаят края на исковия период - м. март 2023 г. Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, настоящата инстанция приема от правна страна, следното: При извършената служебна проверка на обжалваното решение, на основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо, доколкото не се установява съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото. Първоинстанционният съд е сезиран искове с правно основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД. Ищецът е държавен служител в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и осъществява дейности по изпълнение на наказанията в Затвора – гр. Пазарджик. С оглед на това същият попада в тази категория държавни служители на ответната дирекция, спрямо които се прилагат разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, по силата на препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд. Специалната уредба, съдържаща се в чл. 16а, ал. 1 от Правилника по приложението на ЗИНСЗ, урежда по идентичен със ЗМВР начин въпросите относно нормалната продължителност на работното време, а именно 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. За дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график. Съгласно чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Разпоредбата на чл. 16е, ал. 1 дава изброяване на това какво включва отработеното време, а именно: работните часове в рамките на установеното редовно работно време; удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на разположение; времето за провеждане на професионално обучение; времето на дежурство. Според разпоредбата на чл. 16е, ал. 3 при 12-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа отработено време по ал. 1, а според чл. 16е, ал. 4 при 24-часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 24 часа отработено време по ал. 1. При липса на аналогична норма в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като тези на чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР ( ред. ДВ, бр. 58 от 2019 г.), съответно чл. 187, ал. 6, т. 2 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) и чл. 187, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР (ред. ДВ, бр. 85 от 2020 г.), отнасящи се за процесния исков период и всяка от които предвиждаща, че работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНСЗ, съдът приема същите за приложими и към спорните отношения, предмет на настоящото дело. Същевременно ППЗИНЗС съдържа регламентация на дейностите, които осъществява нарядът в затворите, състоящ се от дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение и надзиратели, каквато длъжност заема и ищецът. Съгласно чл. 305 от ППЗИНЗС назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, облечени в установената униформа и снаряжение и в спретнат външен вид. Съгласно чл. 306 командирът на отделение или дежурният по арест проверява по ежедневната ведомост надзирателите, проверява външния им вид и се осведомява за здравето им и в състояние ли са да изпълняват служебните си задължения. Разпоредбата на чл. 308 от ППЗИНЗС съдържа уредба относно съдържанието на инструктажа, като е предвидено, че инструктиращия следва да обяви резултатите от изпълнението на служебните задължения през изтеклото денонощие и да изясни оперативната обстановка, като постави конкретни задачи на всяко длъжностно лице от наряда и определи реда за тяхното изпълнение. В чл. 307 от ППЗИНС е уредена процедурата по инструктаж, а в чл. 311 тази по смяната на постовите. Последната изисква постовите да се сменят на местата, посочена в инструкцията за особеностите на поста, като сменяващият се постови запознава застъпващия с обстановката, след което съвместно обхождат и проверяват територията и особеностите на поста -изправността на сигнално- охранителната техника, прозорците, вратите, решетките, осветлението, бравите, катинарите, хигиената и други. Лишените от свобода и задържаните под стража лица се проверяват от приемащия постови по брой, а ако е възможно и поименно. Резултатите от проверката се отбелязват в постовата книга с писмен рапорт, а при констатирани нередности се докладва на дежурния. Според разпоредбата на чл. 311, ал. 6 сменилият се постови е длъжен да докладва на дежурния за състоянието, в което е сдаден постът, за произшествия и нарушения, станали по време на службата му, съответно за съмнителни прояви, които е забелязал, както и какви проверки на поста са извършени, направени ли са забележки и какви задачи са поставени от проверяващите. За станалите произшествия и нарушения постовият следва да даде писмена докладна записка до началника. Правилно от първоинстанционния съд са били изведени въпросите, отговорите на които предпоставят изхода на спора, а именно: каква е била продължителността на всяко дежурство, която е била отчитана и заплащана, следва ли в работното време на дежурството да се включи не само нормативно установения 12-часов период, респективно 24-часов период, а и времето от реалното явяване на работа до реалното напускане на работното място, подлежи ли на заплащане времето, през което ищецът е изпълнявал дейностите, съпътстващи основната му постова дейност като надзирател и по- конкретно времето, необходимо за подготовка за инструктаж, снаряжение, въоръжаване, дейностите по провеждане на инструктаж, необходимото време за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на наряда на поста от следващото отделение, респективно от следващия надзирател, което включва дейности по приемане и попълване на документи, обход и проверка на състоянието на средствата за сигнализация, врати решетки, извършване на обиски и претърсвания, проверка състоянието и наличността на лишените от свобода, тоест дейностите по чл. 305 - чл. 311 от ППЗИНЗС. Законовите текстове не определят времевия интервал, в който следва да се извършват действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, извършването на които се претендира като извънреден труд. Съгласно чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време, работното време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика. Безспорно по смисъла на чл. 305 – чл. 311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част от задълженията на служителя и следва да се извършват в работно време, доколкото ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. В случай, че те не се осъществяват в установеното за работника или служителя време, тези дейности представляват извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ, който кодекс урежда общите принципи, при липса на специални разпоредби за конкретното правоотношение. От събраните по делото доказателства е установено, че реалната продължителност на работното време е по-различна от приеманата от ответника, включително след приемането на Заповед № Л-2788/14.06.2019 г. на главен комисар В.М. – директор на ГДИН, с която е наредено времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство в затвора да е в рамките до 30 минути. В изпълнение на тази заповед, видно от приложените по делото заповеди на началника на затвора, относими към процесния период, времето за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство е определено на 30 минути, както при 24-часови, така и при 12- часови смени. Поради тази причина отработеното време по смисъла на чл. 16е от ППЗИНЗС е определено със заповедите на 24 часа и 30 минути при 24- часова смяна, съответно 12 часа и 30 минути при 12-часова смяна, което не е спорно по делото. В тази продължителност, обаче, следва да се включи и времето за по-ранно явяване, както и времето, което е било необходимо за дейности, без които не може, след изчерпване на регламентираното време на наряда, включително до напускане на служителя на работното му място, които видно от събраните гласни доказателства, а и с отговора на исковата молба не се оспорва, че се извършват след като служителите се подписват в съответните постови книги. Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция, че реалната продължителност на дежурствата, полагани от надзорно охранителния състав в Затвора – гр. Пазарджик през исковия период са не 12 часа, а 13 часа и не 24 часа, а 25 часа от момента, в който служителите, в частност ищецът, са се явявали на работното място до момента, в който те са били освобождавани и реално са напускали работното си място, като освен тези по издадената от директора на ГДИН заповед за добавяне на 30 минути отработено време, по отношение ищеца следва да се добавят по 15 минути преди наряда и 15 минути след наряда. Това са реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството и са част от продължителността на работното време на ищеца. Въззивният съд намира, че тези изводи са обосновани и се основават на правилен анализ на събраните по делото доказателства и приложимата законова уредба. Въззивният съд не споделя доводите на ответника, че свидетелят Б. е заинтересован от изхода на делото, дори и същият да води идентично дело с ответника. Също не може да се приеме, че свидетелят Ф. е напълно непредубеден понеже, като заемащ ръководна длъжност при ответника същият носи отговорност за организацията на работата в него, респективно има интерес да установи стриктното изпълнение на заповедта от 2019 г. на директора на ГДИН, съответно последващите заповеди на директора на Затвора – гр. Пазарджик, с които е определена продължителността на дейностите по подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд и дежурство, още повече като се има предвид работното му време, както правилно е отбелязал и районният съд. Горното, обаче, не означава, че неговите показания следва да бъдат напълно изключени при преценката на съда дали е налице превишение на служебното време. Показанията и на двамата свидетели следва да се ценят наред и с оглед всички останали доказателства, като съдът намира, че тези на Б. са в съответствие с приложения по делото Протокол от 12.02.2019 г. на назначената от началника на затвора комисия, в която и двамата свидетели са участвали, и която е била натоварена да извърши измерване на времето, необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, която е установила че реалната продължителност на един 24-часов наряд е била 25 часа. Т.е. с един час над нормативно установеното време. Именно поради това по отношение необходимото допълнително време за тези дейности, следва да се кредитират показанията на свидетеля Б., който работи и в същата смяна с ищеца, а не на свидетеля Ф., който твърди, че необходимото време е около 30 минути, съобразно приетите заповеди. Един час е необходим за осъществяване на същите тези дейности и за 12-часовия наряд, доколкото видно от събраните по делото доказателства, тези дейности при 24-часов и 12- часов наряд са идентични и не се различават по продължителност. В този смисъл са и показанията на свидетелят Ф., освен тези на свидетеля Б.. Няма спор, че цялото това време от 1 час не е било включено в работното и отработено време, доколкото видно от приложените заповеди на началника на затвора са включени само 30 минути на смяна при 12-часовите и 24- часовите дежурства, въпреки направените констатации то назначената комисия с протокола от 2019 г. Тъй като тези допълнителни 30 минути, над включените 30 минути със заповедите в отработеното време, са свързани с физическото присъствие на служителите на работното им място, в частност на ищеца, и касае техните служебни задължения, разписани в ППЗИНЗС, то и този труд подлежи на заплащане. Тук е моментът да се посочи, че въззивният съд намира за правилен извода на съда, че по делото не се установява всички тези дейности да отнемат повече от 1 час, каквито са твърденията на ищеца. Жалбата на ответника се основава основно на въпроса по отношение кредитирането на представените доказателства на електронен носител – видеофайловете със записи от вътрешността на затвора. Въззивната инстанция също се запозна със съдържанието на тези видеофайлове, с оглед на това, че са приети като доказателство по делото. Процесуалният закон не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, като каквито би следвало да се възприемат представените видеофайлове, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Приобщаването им към доказателствения материал по делото може да се извърши по различни начини - чрез оглед, чрез нарочна експертиза. В повечето случаи преди съдът да приеме определени видеофайлове, е необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице, като целта на тази експертиза е да се докаже автентичността на записа, т.е. дали е манипулиран и да се идентифицира лицето/лицата от предоставения запис. Не винаги, обаче, е необходимо извършването на експертиза, за да бъдат приети като доказателства звукозаписи и видеозаписи, например при неоспорването им от насрещната страна това не би било необходимо. Видеозаписите подлежат на непосредствено възприемане от съда след приемането на носителя - диск, касета, флаш-памет и други, по делото като веществено доказателство. Специфичният способ за възприемането му е оглед, който е регламентиран в чл. 204 от ГПК, който се осъществява с участието на двете страни. Установените при огледа факти следва да се разгледат от съда заедно с останалите обстоятелства по спора. В случая, съдът е извършил оглед на тези веществени доказателства в присъствието на двете страни, която е отразено в протокола от съдебното заседание. Неправилно обаче е приел, че поради оспорване на достоверността им и несъобразяване с указанията към ответника не може да ги цени. Възраженията от процесуалния представител на ищеца не изразяват съмнения за манипулации, като видно от протокола оспорването касае относимостта им към спора. С оглед на това доводите в жалбата на ответника относно достоверността на тези записи нямат отношение към спора. Следва да се отбележи, обаче, че същите касаят изключително кратък период от процесния – само няколко дни в края март 202 3г., поради което въобще не са в състояние да оборят горните изводи. Действително от тях съдът не може да установи с точност относимостта им към конкретния казус и конкретно предявената искова претенция на ищеца, което е същественото в случая. Доводите на ответника за реалната продължителност на работното време, съответно само 30 минути повече, които след множеството решения по други подобно казуси вече били уредени със заповед на директора на ГДИН, съответно на директора на затвора, и били заплащани на служителите, както и тези свързани с конкретната характеристика на Затвора, в който изпълнява задължението си ищеца при съпоставка с други, не намират опора в доказателствата по делото, като пряко противоречат на извършените и отразените в протокола от 12.02.2019 г. замервания за реалната продължителност на необходимите дейности по чл. 305 - чл. 311 от ППЗИНЗС, извършени от назначената комисия. Що се касае за начина на изчисляване на дължимото се възнаграждение за реално отработеното време на ищеца през процесния период и конкретния размер на неплатения положен от него труд, въззивният съд намира изводите на районния съд за правилни и обосновани, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Неоснователни са доводите в насрещната въззивна жалба на ищеца за приложението на Кодекса на труда в настоящото производство, доколкото е налице специална правна уредба на служебните правоотношения, в които се намира ищеца, съответно за начина на отчитане на работното време и изчисляването му, включително това за положен извънреден труд. Както беше посочено по-горе, според чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период, като в отработеното време, съгласно чл. 16е, ал. 1 от ППЗИНЗС, се включват работните часове в рамките на установеното редовно работно време, така и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. На основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНСЗ, доколкото в този закон липсва норма уреждаща допълнителното възнаграждение за извънреден труд, приложим е ЗМВР, който предвижда такива разпоредби - чл. 187, 187а от ЗМВР. Приложението на ЗМВР е изводимо и от изричната препратка към този закон на разпоредбата на чл. 18 от ППЗИНЗС. Съгласно чл. 187, ал. 7 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Предвиден е и размерът на ставката за извънредния труд - 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В случая приложима е уредбата на ЗМВР, а не тази на КТ, доколкото ЗМВР се явява специален закон спрямо общия КТ, съответно важи правилото, че при приложението им приоритет имат нормите на специалните закони, а общият се прилага доколкото липсва специална уредба. Анализът на посочените разпоредби сочи, че отчетният период е тримесечен, а не подневен за всяка смяна или месечен. При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. Правилото при сумарното отчитане на работното време е, че работодателят отчита работното време на служител в края на отчетния период. Едва в края на отчетния период се определят действително изработените часове и се сравняват с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия период. Когато нормата работно време за периода на отчитане е превишена в сравнение с нормата при нормална продължителност на работното време, за съответния работник или служител ще е налице извънреден труд, който следва да се заплати, като той се заплаща в края на установения период за отчитане. Именно в това е разликата при подневното отчитане на работното време, при което когато работник или служител е отработил в повече от законоустановеното работно време, същото се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. Ето защо отработените часове в случая следва да се сумират в края на отчетния период, който съгласно изричната норма на чл. 16д, ал. 2 от ППЗИНЗС е 3-месечен, а не при неговото полагане. В този смисъл, неоснователни са доводите в насрещната жалба, че този допълнителен един час, приет от съда, следвало да бъде изчислен и отчетен като извънреден труд още при полагането му, като не е налице противоречие с разпоредбите на чл. 16е, ал. 3 и ал. 4 от ППЗИНЗС. Всъщност така е уреден въпроса и с изчисляването и отчитането на труда при установено сумирано отчитане за определен период и в КТ. Да се възприеме обратното, каквато всъщност е тезата на процесуалния представител на ищеца, означава да се обезсмисли сумираното отчитане на работното време и да се позволят ситуации, когато работникът е полагал по-малко труд от нормативно определения за периода, но пък е полаган извънреден труд, което е очевидно не е смисъла на закона и само по себе си абсурдно. Видно от заключението на вещото лице принципите при сумарно изчисляване на работното време са отчетени от експерта. Установява се от заключението на вещото лице, че за част от процесния период е заплащан положен труд за 24 часа и 30 минути при 24-часов наряд, съответно 12 часа и 30 минути при 12-часов наряд, съобразно заповедите добавящи 30 минути към всяка смяна към отработеното време. Вещото лице е пресметнало и стойността на претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, изчислен за същия период, след приспадане на заплатеното за 24 часа и 30 минути при 24-часов наряд, съответно 12 часа и 30 минути при 12-часов наряд, като е добавено и времето от по 30 минути допълнително отработено време от ищеца за процесния период, съответно за 25 часа при 24- часов наряд и 13 часа при 12-часов наряд. Същото е установило, че за процесния период броят на отработените часове, съответно при 24, 5 часов и 12, 5 часов режим, като са взети предвид дните в отпуск, болничен и обучение на ищеца, и след като към тях се прибавят по 15 минути преди наряда и 15 минути след наряда, ищецът е положил извънреден труд през третото тримесечие на 2020 г., първото тримесечие на 2021 г., второто тримесечие на 2021 г., третото тримесечие на 2021 г., първото тримесечие на 2022 г., второто тримесечие на 2022 г. и третото тримесечие на 2022 г. Установява се също от заключението на СИЕ, че паричната равностойност на разликата между реално положеният извънреден труд от ищеца при допълнителни 30 мин. на наряд и заплатеният му такъв, е в размер общо на 498, 42 лева, от които 11, 11 лева за трето тримесечие на 2020 г., 78, 82 лева за първо тримесечие на 2021 г., 106, 74 лева за второ тримесечие на 2021 г., 77 лева за трето тримесечие на 2021 г., 67, 98 лева за първо тримесечие на 2022 г., 11, 33 лева за второ тримесечие на 2022 г. и 145, 44 лева за третото тримесечие на 2022 г. и 43, 79 лева за четвърто тримесечие на 2022 г., а обезщетението за забава, изчислено върху неизплатените допълнителни възнаграждения за извънреден труд по отчетни периоди за периода от 26- то число от месеца, следващ отчетния период, през който ищецът е положил извънреден труд, до датата на подаване на исковата молба, а именно от 26.10.2020 г. до 24.03.2023 г. възлиза на 62, 57 лева. И според настоящата инстанция заключението на вещото лице е обосновано, обективно и компетентно изготвено, съобразено със събрания по делото доказателствен материал – приложените по делото ведомости и протоколи за положен труд на служителите, работещи в наряд в Затвора – гр. Пазарджик, както и нормативната уредба, досежно сумарното изчисляване на работното време, поради което правилно е кредитирано от първоинстанционния съд. Изложените от страните доводи за некоректността на изчисленията на вещото лице, съдът намира за неоснователни. Районният съд е разгледал и възражението на ответника за погасяване по давност на вземания и го е приел за неоснователно, но доколкото не въведено като довод във въззивната жалба на ответника и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд не го обсъжда. С оглед всичко гореизложено, въззивният съд намира, че като е съобразил релевантните писмени доказателства, заключенията на експерта и гласните доказателства по делото и приложимите по делото норми, правилно и обосновано районният съд е приел предявените искове за основателни до размера на сумата от 498, 42 лева, досежно описаните в експертното заключение периоди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 24.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като правилно е отхвърлил исковете за главница над посочената сума до претендирания размер от 2 000, 00 лева и за останалия претендиран период. Съответно правилно е постановено решението и в частта му относно акцесорните искове. По изложените съображения, въззивният съд намира релевираните възражения в двете жалби за неоснователни, като с оглед съвпадение изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. С насрещната въззивна жалба на ищеца е направено искане за изменение на решението в частта за разноските относно присъденото в полза на адвокат Д. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска защита в полза на ищцовата страна. Съобразявайки Определение № 769/19.04.2023 г. по гр. д. № 808/2023 г. по описа на II ГО на ВКС, съгласно което съдържащото се в насрещната въззивна жалба оплакване срещу определените с първоинстанционното решение разноски, следва да се счита подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и следва бъде разгледано от въззивния съд заедно с въззивните жалби, настоящият съдебен състав намира, че следва да произнесе по искането. С обжалваното решение районният съд е присъдил в полза на адвокат Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съразмерно на уважената част от исковите претенции в размер на 85, 61 лева. С жалбата се претендира такова в размер на 400, 00 лева, отговарящо на минимума на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от ВАдС, като се сочи, че доколкото е осъществена безплатна адвокатска правна помощ, т.е. хонорар въобще не е плащан, то не следвало да се присъжда възнаграждение съобразно изхода на спора, тъй като в този случай не се прилагала разпоредбата чл. 78 от ГПК. Възраженията са неоснователни. Константна е съдебната практика, че в хипотезата на безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв, адвокатското възнаграждение се определя в зависимост от това дали постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която адвокатът представлява, а размерът на възнаграждението се определя по правилата на чл. 78 от ГПК, съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска. Единствено в хипотезата, когато адвокатът е назначен като особен представител от съда, той има право на възнаграждение независимо от изхода на делото, което предварително се внася от ищеца в полза на бюджета на съда. В този случай е налице отклонение от общите правила, като разпоредбите на чл. 78 от ГПК намират приложение по отношение разпределяне на разноските между страните по делото, съобразно изхода на спора, но не и за размера на възнаграждението на особения представител, което му се дължи в пълен размер, независимо от резултата по делото. Не такава е хипотезата при осъществена безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38 от ЗАдв, доколкото при нея е налице съглашение между адвоката и страната за предоставянето й, като възнаграждението не се уговоря в договора за правна защита, а се определя от съда и се присъжда директно на адвоката. Т.е. изцяло лична преценка на адвоката е дали да предостави или не безплатна правна помощ. В тази хипотеза адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява, съобразно уважената/отхвърлената част от исковите претенции по правилата на чл. 78 от ГПК Във връзка с конкретния размер на адвокатското възнаграждение - районният съд е определил глобално адвокатско възнаграждение за цялото производство, съобразно материалния интерес, без да е взел предвид направеното в хода на процеса изменение на исковите претенции, чрез тяхното намаляване. Въззивният съд намира, че при такава хипотеза, релевантен е размерът на окончателно претендираните суми, след изменението на исковите претенции, а не на първоначално предявените. С оглед задължителното за българския съд Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. от СЕС и доколкото нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, препраща към Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, следва да се има предвид, че посочените в нея минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, но не са задължителни и обвързващи за съда. При определяне на дължимото се възнаграждение, съдът следва да се ръководи от обективни критерии, каквито са фактическата и правната сложност на спора, необходимата професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестирания труд за осъществяването й. Като се има предвид положения от процесуалния представител на страната труд по делото, съответно като се съобрази материалния интерес на делото и наложилата се практика в сходни случаи при пазара на квалифицирания адвокатски труд, както и обстоятелството, че конкретното дело е част от поредица еднотипни такива, по които адвокат Д. също е процесуален представител, според настоящият съдебен състав справедливото глобално възнаграждение за конкретното производство възлиза на сумата от 550, 00 лева. Именно от този размер следва да се определили и дължимото се възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковите претенции, чиято защита адвокат Д. е поела по правилата на чл. 78 от ГПК. Съобразно уважената част от исковите претенции в полза на адв. Д. следва да бъде присъдена сумата 154.28 лв. С оглед изход на спора, доколкото и двете жалби се приеха за неоснователни, разноските между страните за въззивното производство следва да останат за тяхна сметка така, както са извършени. Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд